Обърнатите концепции за „светлина“ и „мрак“ през призмата на пропагандата за „петото измерение“

Едва ли има човек интегриран в днешното модерно общество, който вече да не се е докоснал в някаква степен до идейната концепция свързана с „петото измерение“ и съпровождащият го колоритен фолклор. Дори тази информация да не е достигнала по традиционния за тематичната сфера начин (чрез прочитането на дадена книга от „ченълинг бранша“, например), то поне с голяма вероятност сте чули някоя друга „гаргара“ по въпроса с „любезното съдействие“ на казионните медии. И в това разбира се няма нищо необичайно, тъй като гъвкавостта при диверсификацията на различните подходи към субективното възприятие на реалността от всеки отделен индивид, е запазена марка на СИСТЕМАТА. Далеч по-изострени обаче, са дебатите които касаят понятия като „светлина“ и „мрак“, тъй като към вече споменатите „участници“ следва да добавим и всички традиционни религии и купища други секти, които имат доста активно отношение по въпроса. Така те формират една своеобразна палитра от „представи“, които в голямата си част почти винаги следват грижливо подготвени коловози водещи до една и съща „разпределителна станция“. Авторът на компилираният материал, който следва да прочетете, определено подхожда алтернативно към представената проблематика, както и към редица други въпроси, широко отразени на страниците на нашия сайт. Тази сравнително непопулярна визия за нещата определено го прави интересен към допълването на цялостната картина. Освен това ясно се посочват слабостите на вече наложилото се статукво, което генерира идейният образ и рамки в съзнанието на милиони хора. Това са някои от причините той да бъде публикуван, въпреки факта, че в някои от нейните разработки на моменти се наблюдават явни залитания и тенденции един тип пропаганда да бъде заменен с друг – недостатък, който обаче е присъщ на всяка една публично изказана теза, независимо от целите и мотивацията стоящи зад нея.

В началото бих искала да отбележа, че това е една от най-трудните статии, които съм писала и имам чувството, че предстоят още на същата тематика. През мирогледа на моята философия (да се съмнявам във всичко) се натъкнах на материали, които представят така познатото „пето измерение“ и „Новата Земя“, като поредния капан имащ за цел да ни държи в една изкуствено създадена матрица.

На практика всичко в нашата реалност изглежда е обърнато с главата надолу. И изобщо не преувеличавам когато казвам „всичко“. Чувството от този факт на пръв поглед се усеща като лош сън и иронията е, че за да го променим трябва да изживеем това, което не искаме и да опознаем начина по който съществува. Обикновено при езотерично грамотните хора съществува нагласата да искат да живеят в измерение което е „по-високо“ от сегашното. Всяка една подобна възможност би трябвало да е по-добра от реалността да се намираме тук – в това „доста плътно място“, където дори не можем да видим останалите измерения, които ни заобикалят – нали така? Вече изобщо не съм сигурна в това. Ние вече сме били в тези „по-високи измерения“ и прогресирайки през тях сме се спуснали „НАДОЛУ“. Присъщо ни е да знаем, че за да се „издигнем“ ние всъщност трябва да отидем на дъното на варела и да вземем със себе си различни „неща“ оттам, както и да възстановим оригиналните земни времеви линии.

Първоначално е съществувала нещо като ОРГАНИЧНА земна платформа, която е била умишлено модифицирана, така че да се създаде затворена времева верига, която се повтаря отново и отново. На практика ние живеем в нея от времето на Атлантида и смяната на полюсите. Когато се извършва смяна на полюсите, се създава пукнатина във време-пространството на нашата реалност и това позволява да се „инсталира“ нова реалност. След това тези „пукнатини“ биват закърпвани заедно и контрольорите в астрала изграждат нова версия на „матрицата“. Програмите чрез които бива управляван целият този механизъм до голяма степен са създадени с цел да ни държат в капан, а нашата енергия да се употребява като хранителен източник.

През всичките тези години съм смятала, че хората трябва да имат избор относно това под каква форма да съществуват след края на цикъла. И за тази цел те би трябвало да имат и подходящите знания, така че да направят информиран избор. Има достатъчно много информация, която е налична в момента по тези въпроси. Обикновено тя не бива възприемана поради подсъзнателното вътрешно програмиране на което всички сме били подложени. Особена роля в това направление играе сведения до автоматизъм начин на живот с типичното ходене на работа всеки ден, връщане вкъщи за вечеря и сън и така докато не дойде уикенда през който да си починете. В повечето случаи това води до една неосъзната нагласа да искате да изберете един по-добър (астрален) свят, където няма да се налага да работите, нито да имате нужда от пари. Аз също мислех точно по този начин доскоро.

През последните 5 години проучвах различна информация почти всеки ден само, за да се окажа в крайна сметка още по-объркана. Една от основните парадигми, които основно ми се набиваха от прочетеното е че ТРЯБВА да избера да живея в една „Нова Земя“. Първоначалната концепция на органичната платформа бива изопачена в „ню ейджърската“ визия за „Новата Земя“, която всъщност ще започне нов цикъл на доминация и контрол.

Пропагандата на ню ейдж е един от основните инструменти чрез които биват маркирани различни същества за „жътвата“, обещавайки им живот в „обетованата земя“ на астралния свят. Набирайки огромен брой хора, които да мечтаят за тази „Нова Земя“ не бих се усъмнила, че тя на практика наистина вече съществува поради простия факт, че дори малка група от човешки същества могат да създадат чрез намерение каквото и да е. Начинът по който се осъществява целият този процес обаче, явно говори, че той не е в интерес на човешката раса и „творението“ ще бъде с модифицирана функция.

Преди години бях член на група, която изповядваше схващането, че тези които се „пробудят“ и свършват достатъчно работа за изцеление на телата си, „скоро“ ще получат „светлинно тяло“, което ще им помогне за подготовката на голямата промяна към пето измерение. Твърдяха, че само чрез това тяло можете да влезете в пето измерение. Останалите хора на Земята, които не успеят – щели да се прехвърлят на други планети, за да продължат с „уроците“. Ние не трябва да се притесняваме за тях, тъй като те са на своето собствено ниво на развитие. До настъпването на този „сюблимен момент“ обаче, тези от нас които са „специални“ и са излекували телата си трябваше да провеждат семинари, така че да излекуваме масата от хора, която иска да бъде излекувана. Семинарите обаче, щяха да се заплащат и по този начин щяхме да се издържаме и щяхме да можем да пътуваме по целия свят лекувайки хората.

Точно ТАЗИ подробност обаче, ми позволи да се усъмня в цялата схема постоянно задавайки си въпроса: „Защо хората трябва да плащат за да се излекуват?“ Нали когато отидем в „пето измерение“ ще можем да „манифестираме“ всичко от което имаме нужда от енергията, която ни заобикаля. Така че – защо е целия този паричен аспект? Цялата постановка беше зловещо сходна с историите за Атлантида и лечебните храмове на тяхната цивилизация. Става дума за магическите лечебни камери чрез които всеки можел да остане продължително време в младо и красиво тяло. Това, което не се казва в повечето случаи обаче, е факта, че това важало само за тези, които можели да си платят за „услугата“. На всичкото отгоре част от „лечението“ включвало сексуални роби, които помагали на „пациента“ да вдигне своята кундалини, която впоследствие да бъде източена като енергия.

Има много духовни гурута, които са били подмамени от същества представящи се за „светли“. И това е един дълъг процес, който продължава през различни инкарнации. През цялото това „време“ те получават на порции малки късчета от информация, която им обрисува една много по-различна картина от истинската такава. Голяма част от информацията е изопачена или тотално обърната наобратно. Те използват егото на гуруто, за да го накарат да се чувства специален. Така различни модификации на ученията постоянно биват изпускани в пространството, повтаряйки едни и същи клишета като счупена грамофонна плоча.

Истината е че Земята и Слънцето са две органични съзнателни същества, които позволяват на различни души да се инкарнират физически чрез различни портали. Този факт е изопачен и концепцията за една „Нова Земя“ бива имплантирана подсъзнателно чрез различни видове програмиране докато сме още живи на планетата. След като душата напусне тялото след смъртта, има различни сценарии които „грижливо“ са предоставени като възможности за „избор“. Може, например, да видите няколко версии на „Новата планета Земя“, и всички те ще се намират в астрала, като съответно ще ви се предостави възможност да изберете подобно съществуване. Аналогично, ще има възможности и за различни версии на „рая“ и т.н. Всичко обаче, е част от основната астрална матрична програма. По сходен начин бива налагана тактиката да „вдигате вибрациите си“ така, че да достигнете „пето измерение“.

Това което лично за мен резонира най-добре с моята същност е да напусна тази матрична програма и да се върна обратно в оригиналната органична земна платформа. Нейният символ изглежда точно като „мишена“ – като точка в центъра на окръжност. (Това е интересна синхроничност, тъй като абсолютно същият символ бива препоръчван от Стюърт Суърдлоу (в този цвят) за фокусиране в епифизата. Той се визуализира в центъра на главата и според него символът балансира и центрира всички жлези и чакри и това до голяма степен изглажда възприятията.)

Символът на програмата, която се асоциира с изкуствено създадената матрица пък, е този на Ии/Ян. Същият бива промотиран в почти всички духовни практики като нещо добро – баланса между тъмнина и светлина. Когато библията казва: „Да бъде светлина и стана светлина“ това маркира „времето“ когато душите биват отделени от Източника, за да могат да участват в тази изкуствено създадена матрица и да натрупат опит. Самата матрица бива асоциирана именно със „светлината“.

Така светлината бива интерпретирана като нещо добро. Трябва да призная, че в много мои публикации съм използвала този термин точно в този си контекст, докато не осъзнах, че това всъщност е част от дълбоко вътрешно програмиране, което ме е съпътствало през всичките ми инкарнации отново и отново. Така през всичките тези животи съм се опитвала да служа на „светлината“ играейки различни роли и персонажи в историята. Акумулирането на опита от всички тези животи в крайна сметка има за цел да ме върне към Източника с пълен набор от преживявания, които в крайна сметка ще доведат до „растеж“ на множество нива.

От сегашната ми гледна точка аз не се идентифицирам с тези други животи и хора които съм била. Това са различни изживявания на астрално ниво. Сега се стремя да извикам всички тези части към себе си, така че да ги „излекувам“ и да се върна на пътя на земната инкарнация, при която липсва екстремната полярност на Ин/Ян.

Имам вродени спомени от всички тези животи и особено от тези, които са се случвали преди смяната на полюсите в Атлантида. Там имахме възможност да създаваме всичко, което пожелаем от енергията която съществуваше навсякъде като естествен фон и тя се нарича „тъмна“. Създаването чрез „светлина“ пък е част от астралната програма. Всичко е обърнато на обратно и всеки бива програмиран, че „тъмнината“ е нещо лошо. Всъщност самата планета има органичен портал, свързан към Източника, който е напълно тъмен. Това е доста трудно за смилане още повече предвид установеното програмиране, което ви кара да искате „светлината“ да се разпростре над „мрака“ така, че скритите неща да бъдат изкарани наяве.

В тази връзка съм публикувала и материали свързани с фалшивата светлина на матрицата, която магнетично ви води през тунела с цел да ви рециклира обратно с чисто ново програмиране. Един от рециклиращите центрове се намира на Луната. Холивуд също тънко подсказва за този факт изобразявайки „човека на луната“, а логото на „Dreamworks“ изобразява момче стоящо на Луната което „ловува души“.

Истината е, че нашето съзнание е захванато в капана на тяло, което е под пълния контрол на една йерархия от същества, които използва нашата енергия като хранителен източник. Ние сме под тяхната „магия“, повтаряйки едни и същи цикли. Тези които са имали възможността да се свързват с „боговете“ в някои от своите инкарнации в различните времеви периоди си спомнят за някои от „даровете“ и посланията, които са им били дадени да разпространяват. Подобни съобщения биват предавани и днес, а голяма част от хората, които ги разпространяват, не си дават сметка, че са част от една измамна схема. Животът на планетата се е превърнал в борба за оцеляване, което автоматично води до това да искате да излекувате тялото си и да живеете на една нова „магическа планета“, където да имате всичко което искате. Ние имаме свободната воля да изберем, но в крайна сметка предпоставките винаги са нагласени по начин, който да ни накара да изберем „затвора“.

Най-объркващо от всичко обаче е следното. Вероятно причината за цялата тази пропаганда се базира на факта, че оригиналният сценарий за освобождаване от тази матрица е бил добре анализиран от контрольорите с помощта на технологиите за пътуване във времето. Така всички възможни сценарии са подменени чрез постоянната смяна на изкуствените времеви линии. Това което трябва да се осъзнае е, че абсолютно всичко е изкривено и с обратно значение. Основната цел е да сме постоянно объркани, така че да не можем да направим информиран избор относно това какво бъдеще искаме за човешката раса.

Много хора искат да излязат от тази матрица, напускайки планетата по някакъв начин – дали чрез кораб или пък астрално след смъртта си. Една част от нас е програмирана да мрази планетата, защото на нея се живее трудно и сме изложени постоянно на различни бедствия и климатични промени, суша, наводнения вулкани и земетресения. Мнозина от нас ще изберат някой астрален цикъл на съществуване и това разбира се е ОК и също е валиден избор. Въпреки това обаче, Земята е свързана органично с Източника, което означава, че тя е нашия космически кораб, чрез който можем да излезем от матрицата, а телата ни са нашите космически костюми.

Земята си взаимодейства с човешката раса по начин, който ще позволи да се откъснем от изкуствената времева верига. Тези, които искат да приключат с цялото това изживяване трябва да се фокусират върху това да приобщят своите многобройни многоизмерни/астрални същности и да ги съберат заедно отново в една „душа“, която е напълно свързана с Източника.

Нашата есенция е била разделяна на многобройни части толкова много пъти, до степен при която душите ни са толкова фрагментирани, че губим пълна представа за това кои всъщност сме. В даден момент все пак ще се наложи да слезем от „колелото за хамстери“, в което се намираме и да осъзнаем този факт. Сега може би е настъпил часът да се „отучите“ от всичко, което сте научили досега. Понякога може да ви се струва, че губите разсъдъка си, но фактически губите програмирането, което контролира вашият ум – инкарнация след инкарнация.

От Мишел Уолинг

Превод и компилация: Alien

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/544-2015-04-16-20-47-33.html

Змийските богове и безсмъртието /2-ра част/

Възприемането на змията като зло същество

Освен Адам и Ева, другият важен „обитател“ в градината била „змията“, която е описана в мъжки род. Змията има качества, които надминават тези на Адам. Дори в „Битие“ този факт деликатно е изложен като змията е описана като най-хитрото и умно същество от „божиите творения“. Текстът „Хагада“ описва мъжката змия като високо същество с два крака и с невероятни ментални сили. Това същество е било господар над всички зверове в Едемската градина. В еврейският текст както и в „Битие“ ясно е казано, че „змията“ е наказана за своята роля за „падението“ на Адама и Ева. (В този подход на представяне на нещата ясно можем да видим демонизирането на Енки, който много често бива свързан именно със символа на змията.)

Древни еврейски легенди свидетелстват, че дрехите носени от Адам и Ева не само че били направени от змийски кожи, но те ги защитавали и от хищници. На тях им се казва, че когато ги носят всички същества на земята ще се страхуват от тях. Змийските кожи са символ на управляващата раса и не само че напомняли на Адам и Ева за техният произход, но също се явявали и своеобразен талисман, който да ги пази. Дори днес хората носят различни кожи от влечуги – от змии, алигатори и крокодили. Някои от тях всъщност са и доста скъпи и отличават тези, които ги носят от останалата маса. (Който е гледал новия филм „Ной“, сигурно му е направило впечатление как Ръсел Кроу постоянно увива около ръката си змийска кожа на „змията от градината“.

Това символизира идеята за определено генетично коляно на „децата на змията“. За разликата между „децата на змията“ и „децата на рептилиите“ можете да си припомните от стр. 168 на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. – бел. Н.)

Представата за змията като нещо зло може да се каже, че е сравнително скорошна в исторически план, тъй като основно се е развила през ранното християнство. В действителност библейската змия често е свързвана с божественото познание, изцелението и безсмъртието. Еврейската дума за съществото, което изкушило Ева е „nahash“ и то обикновено се превежда като змия, но буквално означава „този, който решава тайни и загадки“.

Дори при древните гърци тази дума била проблемна при нейният превод. В една от ранните гръцки версии на стария завет, змията е наречена „дракон“. В древна Гърция тази дума е била употребявана за големи страховити създания най-често влечуги.

Има няколко основни причини, които допринасят за това образът на змията масово да бъде възприеман като зъл и отблъскващ. На първо място е връзката господар-роб.

Човекът заменя анунаките като работник и бива натоварен да извършва всички неприятни за тях задължения. Споменът за тази доминация, която бива наложена от жестоки и безмилостни „влечуги“ бива допълнително засилен по времето когато някои от тях заживяват сред човешкото население и създават хибридно потомство. Както различни „свещени текстове“, така и някои шумерски източници разкриват, че те са били варварска и канибалска раса. Поради противоборството на различните извънземни фракции в един момент образът на змията не само че вече не е олицетворение на божественото, но е и напълно демонизран. Някои древни източници споменават, че всякакви видими белези свързани с потомството на змийските богове са били повод за преследване и унищожение.

Вторият основен фактор стоящ зад идеята, че змията е зла, се крие във враждата между Енлил и Енки. Енки като създател и благодетел на човешкият род винаги е бил асоцииран с божественото познание, изцеление и безсмъртие – точно същите качества, които се приписват на змията в Едемската градина. Така библейското „грехопадение“ става основна причина за конфронтацията между Енлил (Елохимът от стария завет и Енки – змийският бог „узурпатор“).

Същият конфликт може да се види и в историята за ADAPA, когато Енки възпира AN от това да се меси в творението му. (Енлил по-късно замества AN като главен бог). Ехото от този огромен спор може да бъде видяно в третата книга на Енох, където става ясно, че му е дадено безсмъртие. „Ангелите“, които представляват старият ред протестират пред „бог“, че той разкрива божествени тайни на човека. Консервативните по-низши богове приемат човека като низше животно и го критикуват за неговите потни и мръсни бозайнически качества. Човечеството е заклеймено от „ангелите“ и нисшите богове че е „повредено“, нечисто и с осквернена кръв. Това отвращение на „ангелите“ към техните потни и космати „братовчеди“ бозайници е показано многократно както вече беше споменато в стария завет – маскирано под образа на „слабостта на плътта“.

Въпросът с начина на възприемане на рептилианската форма от страна на човека е изключително интересен. В древна Гърция боговете и богините представляват еталона за физическата красота и съвършенство. Някои изследователи считат, че създаването на юдейските религии е някакъв своеобразен бунт срещу всички гръцки ценности. По този начин навлиза и заклеймяването на рептилианските богове и отвращението на всичко свързано с тази форма.

Анунаките се радвали на своите блестящи и лъскави тела, докато някои от чертите на хората били отблъскващи за тях. От обективна гледна точка елегантността и красотата на рептилианската форма има много достойнства. Затова на пръв поглед е трудно да се разбере по какъв начин се е породило отвращението към тези създания. Изглежда този факт се дължи най-вече на придобития опит – този, който усвояваме докато сме още малки. Насадените в тази възраст стереотипи играят огромна роля за възприемането на реалността. От друга страна споменът за варварското отношение на нашите „прародители“ определено съществува в нашето подсъзнание и допринася за отвращението към тези същества.

(В крайна сметка е важно да се отбележи, че насаждането на отвращение към рептилианската форма по същество е ловко изигран тактически ход, който свободно отприщва насъбралата се негативна енергия в посока към политическия опонент. Това е временна мярка в конкретния исторически момент, но може да бъде използвана продължително време, защото предлага широк набор от възможни дивиденти чрез проста смяна на поляритета. По този начин този ход в течение на времето се превръща в много мощно оръжие, като иронията в цялата ситуация се крие във факта, че неговите задкулисни архитекти притежават същата физическа форма срещу която те умишлено създават определени настроения. – бел. Alien)

Дуалността на змията като източник на добро и зло може ясно да се види и в египетската религия. В старото и средното кралство тя е възприемана като добродетел и е пряко свързана с боговете и безсмъртието. По-късно обаче, при новото кралство, и особено при 18-ата династия, змията става „зловещо същество“, което трябва да бъде преследвано и прогонено.

На стените на гробниците на ранните династии змията е изобразявана като приятелски настроено същество, което носи владетеля на гърба си към звездното небе. Така символично се представя, че царя е носен от змийския бог към земята на безсмъртието – земята на боговете. Първите крале от 18-ата династия обаче (тези, които успели да прогонят хиксосите), придават на змията зъл характер и този символ става обект на гонения и също така бива проклинан при ритуали.

В световната митология змията винаги е била символ на дългия живот, на изцелението, регенерацията и безсмъртието. Змиите навсякъде биват асоциирани с лечение. В стария завет, ролята на змията като лечител е представена при „инцидента“ с „бронзовата змия“ или „сераф“, която била издигната на стълб и се превърнала в лек за племената бягащи от Египет.

Терминът „сераф“ винаги е бил проблематичен за библейските преводачи през годините. Във версията на крал Джеймс се превежда като „огнена летяща змия“, но модерната тенденция е да не се превежда изобщо, а да се оставя еврейската дума както си е. „Сераф“ не пасва на някаква точна и подходяща класификация или превод. Изглежда много вероятно думата да е заета от ханаанците, които я придобили от своето месопотамско наследство.

Корените на думата вероятно се крият в Месопотамия. „Летящата огнена змия“ стояща на стълб е била издигната в култ заради „лечителските си свойства“, които символично представляват Енки – шумерският бог на изцелението. Увитата около стълб змия пък по-късно се появява при кадуцеите на гърците.

В епоса на Гилгамеш змията която краде магическото растение от героя се нарича „серу“ и подобието на думите предполага общ произход. Терминът също се среща и в хиндуистката митология. Нагите – мистериозните змийски богове, които обитавали територията на Индия в древността били наричани „сарпа“. В своите изследвания на хиндуистката религия Блаватска твърди, че Нагите или „сарпа“ от Индия са без съмнение еврейските „Серафим“, което произлиза от „серапи“ или „сарпа“ и означава „змия“.

Безсмъртието през призмата на регенерацията

Регенерацията като форма на безсмъртието винаги е присъствала в древната литература и митологията. Отразена е и в епоса за Гилгамеш от който става ясно, че боговете отказват да го дарят с безсмъртие. Неговият дядо Утнапиштим (който е своеобразен аналог на библейският Ной, но за разлика от него е получил дара на безсмъртието от боговете) изпитва състрадание към внука си и за да не го изпрати с празни ръце го информира за наличието на магическо растение, което възстановява младостта и жизнеността, както и къде да го търси.

Така Гилгамеш следва напътствията на дядо си и успява да придобие магическото растение. Той обаче решава да не го използва веднага, а да го занесе в Урук, като го сподели със своите приятели. Това се оказва грешка, защото в крайна сметка то му е откраднато. За да измие мръсотията от дългото пътуване Гилгамеш решава да се изкъпе в едно езеро по пътя. Той безразсъдно оставя магическото растение на брега без никакъв надзор. Докато се къпе една змия или „серу“ надушва аромата на растението, промъква се през водата и го отнася. Докато напуска сцената, змията оставя своята стара кожа. По този начин историята представя и регенериращата способност на змиите да удължават живота си като периодично подменят кожата си.

Друг текст, който коментира въпроса с безсмъртието е апокриф от 1 век сл. н.е., наличен в гръцка и латинска версия. Той се нарича „Животът на Адам и Ева“ и описва епизоди от техният живот след напускането на Едемската градина. В него е описан малко известният опит на Адам да се домогне до чудотворното лекарство, което възстановява силите. Според текста, Адам вече бил стар и болен и животът му отивал към своя край. Той моли Ева и сина си Сет, да се върнат в Едемската градина, за да вземат „маслото от дървото на милосърдието“. Ако някой бъде помазан с него – той щял да се отърве от болките и да удължи живота си. Пред портите на градината те обаче са посрещнати от „ангелът Михаил“, който отказва молбата с аргумента, че магическият еликсир не се полага на хората.

Човешките търсения свързани с дългият живот и младостта обаче продължават. Като естествен процес регенерацията не е особено добре развита, както при човека, така и при висшите бозайници. Те са способни да регенерират само коса, кожа, нокти, черен дроб и някои други специфични тъкани. При „нисшите“ животни, обаче, този процес е доста по-добре развит. Примери в тази посока са саламандрите и гущерите, които могат да подменят своите опашки, раците и омарите, които могат да произведат нови крайници, а някои видове червеи могат да формират цяла група от нови индивидуалности ако бъдат разрязани на парчета.

Въпреки че регенерацията очевидно е била забранена от боговете, през вековете все пак са останали различни макар и завоалирани свидетелства за този процес. Когато змията открадва магическото растение от Гилгамеш и след това веднага отлюспва кожата си – това е демонстрация на форма на безсмъртие. Това сваляне на кожата намира място в теологията на евреи и християни под формата на ритуала за обрязването.

Точно както змията постига дълъг живот жертвайки и оставяйки част от себе си, по същият начин се счита, че човек също бива „спасяван“, когато ритуално обрязва част от себе си. Актът на обрязването служел също и за постоянно напомняне на човека за неговия истински произход и че е дело на змиеподобен бог-създател и че съществува заради благоволението на змийските богове.

Възможен ли е дългият живот?

Дълголетието е нещо пословично що се отнася до древните жители на планетата. Името Матусал от библията се е превърнало в синоним на изключително дългия живот. Както религиозни, така и светски текстове от далечното минало твърдят, че човешкият елит преди Потопа се е радвал на доста дълъг жизнен цикъл. Тези твърдения са толкова постоянни и последователни, че дори да приемем, че в тях има нотка на преувеличение, сме принудени да признаем, че те се базират на автентични свидетелства. Тихомълком съвременният човек започва да разглежда тези твърдения съвсем сериозно и да се опитва да се заиграва с различните възможности, които могат да поставят стареенето под контрол и дори да го преобърнат, като по този начин жизненият цикъл да се увеличи до внушителна степен.

Теориите за стареенето, които в момента биват изучавани от съвременната наука варират от концепцията за пълното генетично влияние върху този процес до такива, които са базирани на отстраняване на всички негативни влияния на околната среда върху човешкият организъм. Някои учени считат, че механизмите, които влияят на стареенето са изключително сложни и разнообразни и в никакъв случай не бива да се приема твърдението, че то се дължи на един-единствен фактор.

Повечето теории свързани със стареенето могат да бъдат класифицирани в две общи категории. Първата е тази на „грешките“, а втората е тази на „програмирането“. Теориите свързани с „грешките“ са базирани на разбирането, че различни случайни събития свързани най-вече с околната среда, която ни заобикаля, причиняват вреда на клетките на тялото. Тази вреда се акумулира през хода на времето и в крайна сметка се стига до дисфункция на клетките и органите. Теориите свързани с „програмирането“ са базирани на предположението, че стареенето е програмирано в самите клетки и е очакван резултат от целенасочена последователност от събития, които са записани в самите гени.

Една от най-старите теории на стареенето е тази свързана с „износването“ според която на молекулярно ниво ДНК постоянно бива повреждана, но тялото не може да я възстанови и да я поправи и така се получава натрупване, което води до отказ на органите да функционират. Метаболитната теория от своя страна пък твърди, че колкото по-бързо живее един организъм – толкова по-бързо той ще умре. Ограничението на калориите според теорията е единственият фактор, който се е доказал, че влияе на степента на стареене при животните, а храненето изглежда контролира промяната при определени хормони, които контролират метаболизма.

Теорията свързана със свободните радикали се фокусира на разрушителните им ефекти. Те са изключително нестабилни химически частици, произвеждани по време на нормалният метаболизъм, които реагират и повреждат други молекули. Акумулацията на щетите причинени от свободните радикали може да окаже сериозно влияние върху ключови клетъчни структури. Така всички различни защитници на теориите базирани на „грешките“ всъщност казват, че тялото ще произведе различни вредни химикали и протеини, които ще бъдат синтезирани и акумулирани. Този процес ще доведе до увреждането на клетки, тъкани и органи, което ще доведе до смърт.

От друга страна теорията за програмираното стареене твърди, че остаряването и смъртта са в резултат на програмирани събития – резултат на последователното включване и изключване на различни гени. Някои от тях действат като биологичен часовник – като този който контролира пубертета и менопаузата. Ако стареенето е програмирано, ендокринната система и имунната система са най-големите кандидати за главната рояла при контрола на стареенето.

Процесите, които се случват в хипоталамуса и хипофизата може би са отговорни за някои важни елементи свързани със стареенето. Хипофизната жлеза, която се намира в основата на мозъка, отделя хормони, които на свой ред стимулират други жлези да произвеждат други хормони. Възможно е нещо като биологичен часовник разположен в хипоталамуса да инструктира хипофизата да отделя хормон, който влияе на способността на тъканите на тялото да отговорят на хормоните от щитовидната жлеза. Този теоретичен хормон бива наричан от някои „хормона на смъртта“, но никога не е бил изолиран.

Имунната система защитава тялото срещу бактерии, вируси, и други организми, които са заплаха. Тимусната жлеза, която се намира в гърдите е основна част на системата. Тя достига максимален размер по време на юношеството и след това намалява до степен когато е едва видима при 50 годишните. Защитниците на теорията свързана с имунната система вярват, че намаляването на способността на тялото да се бори с инфекциите, да предотвратява раковите образувания и дори да възстановява ДНК, е основната причина, която ускорява процесите свързани със стареенето.

Безсмъртието на боговете – постоянното запазване на спомените!

Въпреки че технологията на извънземните създатели на човечеството позволява техният жизнен цикъл да бъде изключително дълъг в сравнение с обикновения човешки живот – без съмнение това не е безсмъртие в истинския смисъл на думата, защото физическото тяло може да бъде елиминирано по хиляди възможни начини. Религията на догоните обаче, доста добре илюстрира механизмът чрез който работи „безсмъртието“ при „извънземните богове“ и как той се различава от специалните условия създадени чрез експеримента провеждащ се на тази планета. Иронията в цялата ситуация се дължи на факта, че именно тези специфични условия, които формират нашата планета-затвор биват използвани от Висшите Аз участващи в експеримента по начин ускоряващ в пъти тяхното развитие.

Религията на догоните е фокусирана върху безсмъртието, защото ключовите фигури свързани с тяхната митология и познати като Нуммо (или Номмо) били безсмъртни. Според догоните тези същества, които имали форма на змия и риба дошли на Земята от друга звездна система. Когато в крайна сметка умирали и се раждали отново, те можели да си спомнят предишното си съществувание, което именно ги правило „безсмъртни“. Старейшината на племето, който се казвал Оготеммели описва живота и смъртта на тези създания като на змия която сменя кожата си. Според догоните в началото на човешкото съществуване безсмъртието било нормата и времето по начина по който го познаваме днес било без значение.

Според Оготеммели на Земята нямало интелигентен живот, когато Нуммо дошли за пръв път. Те планирали да живеят на планетата и да комбинират своето ДНК с животните, които съществували и така да създадат нова форма на живот, в която самите те да се инкарнират. Това което митологията на догоните разкрива е, че този експеримент се провалил. От този провал обаче, в крайна сметка се зародило човечеството, което било дълбоко свързано с извънземните Нуммо на подсъзнателно ниво.

Въпреки че според митологията Нуммо били андрогини, те се идентифицирали с женския пол. Те имали гребени подобни на тези на хамелеоните. В една от своите книги Шанън Дорей говори за приликите между извънземните Нуммо и статуетките на змийската богиня открити в днешен южен Ирак. Те датират от около 4500 г. пр. н.е. Тези статуетки имат линии, които пресичат тяхната коремна област, които според Оготеммели са серии от символи подобни на буквата „V“. Дорей счита, че статуетките имат пряка връзка със съществата описани от догонския старейшина.

Един странен аспект на Нуммо бил наличието на кръговидни кости които изпъквали под кожата им на мястото на ставите при китките и лактите. Поради фактът, че Нуммо се идентифицирали със „свещената женственост“ тези „подутини“ бивали имитирани от догонските жени, които носели специфични гривни на тези места от тялото.

Старейшината описва първият биологичен експеримент, който съставлявал съюз между Нуммо и Земята. В резултат на него били получени два вида хибриди базирани на ДНК-то на земни животни и на самите Нуммо. Единият хибрид бил роден „нормален“, точно както Нуммо и бил безсмъртен и андрогинен. Другият хибрид бил еднополов мъжки екземпляр, който символично бива описван като „Чакал“, който е роден без знание за предишните си съществувания. Той се счита за първият „човек“ и след време с това наименование се обозначава целият вид на новото същество, а не само мъжкият пол.

Според Оготеммели този провален експеримент изиграл особено важна роля и променил пътят на историята завинаги. При Нуммо съществувал страхът, че създаването на потомство с новият вид, който, според тях, бил морално и духовно по-нисш от тях, щяло да доведе до загубата на тяхното безсмъртие. Нещата приключили зле, тъй като новият вид се разбунтувал срещу Нуммо и хората успели да свалят един от техните космически кораби на Земята, което довело до масово унищожение. След него оцелелите Нуммо напуснали Земята и се преселили на Плеядите. Там те създали втори експеримент в опит да решат проблема на Земята.

Източници: R. A. Boulay, Roberto Solàrion, Shannon Dorey

Превод и компилация: Alien

http://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/503-2014-07-11-12-27-38.html#pinecone