Метафори за някои междуинкарнационни влияния представени в „Sense8“

Преди седмица Netflix (по-познат в България като zamunda.net :P) пусна новия проект на Уашовски – първият сезон от сериала „Sense8“. Той се състои от 12 епизода и е по-различен от досегашната работа на Анди и Лана, но е не по-малко ценен. Макар телевизията да не може да предложи същия мащаб на продукцията какъвто сме свикнали да виждаме от дуото на големия екран, то засегнатите теми са еднакво интригуващи и общо взето сюжета е на обичайното високо ниво. Това го прави много отворен към тълкувания и искам да хвана една конкретна нишка, която може да бъде извлечена от сериала, без да се впускам във всички останали идеи заложени в него. Това е нишка, която честно казано не съм вярвал, че ще видя представена в каквато и да е форма на медия, но ето, че живота показва за пореден път колко погрешно е да имаш очаквания. Anyway, spoilers ahead.

„Sense8“ представя паралелно съдбата на 8 различни човека живеещи в 8 различни града (и продукцията наистина е заснета физически в 8 различни града без зелен екран).

Както видяхте от трейлъра между тези чо8еци тече странно взаимодействие, което никой в началото не може да обясни. Механиката и пълния смисъл на случващото се остават неизвестни до самия край на сезона, което оставя нещата отворени за тълкувание. И понеже изобщо не е ясно дали Netflix ще даде зелена светлина на 2-ри сезон (макар Уашовски да са казали, че пълната им идея може да бъде разгърната в рамките на 5 години), то нека дам своя прочит на механиката в сериала без всякаква претенция, че той ще въплъти идеята на самите автори. Отново – разглеждаме продукцията като проводник на идеи от несъзнаваното на които Уашовски за пореден път са проводник.

Гроздът

Това, което аз виждам в „Sense8“ е, че той представя идея, с която се сблъсках съзнателно за 1 път преди около 5 години по лични причини. Случи се така, че с времето с мен започнаха да се свързват определени хора, с които чувствах много особена и специфична вибрация на резонанс, която не мога да обрисувам точно с думи. Някаква форма на близост, която не може да бъде наречена просто „приятелска“, но в никакъв случай не и „сексуална“, просто защото става дума за коренно различно нещо. Това е вибрация на взаимно разпознаване на даден аспект, който е много личен и интимен на някакво духовно равнище. Тази вибрация има изключително специфична дълбочина и създава много особен вид симпатия. В нашия случай всички тези хора са мъже и с годините си дадох сметка, че това са един вид нетемпорални „приятели“, с които предварително сме решили да играем Играта заедно в настоящата времева линия и с които споделяме общ поток на изцикляне на дадени идеи и преживявания. Вибрацията винаги е била непогрешима като усещане лично за мен самия просто защото знаех, че една от задачите ми е да служа като сборен пункт и катализатор на самия грозд. Дадох си сметка, че това се оказа и една от многото причини за личното ми участие при създаването на Издателството. Просто този проект сам по себе си играе ролята на „радиомаяк“ излъчващ необходимата вибрация, която да привлече тези хора, за да може намирането на физическо ниво вътре в самата Игра да се случи. В случая инструмента за това беше специфичната вибрация на представената информация, която играе ролята на „правилния код“, който отключва този резонанс и разпознаване. Това не е някаква „висша“ вибрация, просто е правилната такава за дадените хора. За други гроздове този код ще бъде под формата на нещо коренно различно.

Моля да не бъда разбиран погрешно. Тук не става дума за някакво мега-космическо приятелство тип „дупе и гащи“ (не че на теория то не може да бъде и именно такова), нито за сектантска организация с дадена agenda. В конкретния случай контактът е доста спорадичен, но винаги е с точен тайминг, структура и много често служи като „зарядно“ за всеки един от грозда. „Участващите лица“ са изключително различни като характер и background, но това е част от плюса на тази условна „структура“ – да се преживее различието на дадени идеи именно чрез тази форма на особена близост, която в крайна сметка свежда до общ знаменател много от различните потоци. Казано по-просто – различната лична история в крайна сметка води всички ни до едно и също нещо и многообразието в разбирането на различните пътища довели до това „едно и също нещо“ е удивителна. Това позволява „нещото“ да бъде преживяно в неговата многофасетност.

В частния случай, поради факта, че всички са от различни краища на страната, срещите и дори електронната комуникация са редки, но винаги обогатяващи за всички и неизказаните синхроничности често са поразителни (което е нормално за такъв вид междуинкарнационно взаимодействие).

Никога не съм вярвал, че ще говоря публично за това, тъй като то е от твърде лично естество (и дори някои членове на „моя собствен“ грозд все още не са наясно за неговото съществуване), но преди по-малко от 2 седмици 4 члена на грозда се срещнаха за първи път физически, което беше безпрецедентно като събитие от гледна точка на броя хора на едно място. Само няколко дни след това излезе „Sense8“, който за моя голяма изненада разглежда подобна идея, свеждайки я до съзнанието на милиони хора. Макар с този проект самите Уашовски да потвърждават своя афинитет към темите свързани с междуинкарнационните влияния (първата заявка за това беше „Cloud Atlas“), то не можех да пренебрегна синхроничността, която този сериал представляваше на лично ниво и реших, че тя има функцията на „будилник“ за мен самия. Че е момента да представя идеята в помощ на другите, за които също е време да открият своя собствен грозд (ако са решили да играят с такъв). Или поне – ако вече подозират за съществуването на такава механика – да им вдъхна увереност, че не са луди и техните усещания не ги лъжат. Макар в съобщаването на тази информация да има известен риск (макар и не толкова драматичен като представения в сюжетната линия на сериала), то въпреки това реших, че тя трябва да присъства.

Общо взето това е първата статия на този сайт, която пиша за публиката, а не за себе си. Тя ще послужи на онези, които са решили да играят по сходна схема.

Различни видове гроздове и метафорите за тях в „Sense8“

Функциите на грозда са много и разнообразни. От това да бъде много специфично огледало за индивидуалната душа чрез другите (нещо което останалите взаимоотношения в живота не могат да предложат точно по този начин), до това да служи като транслатор на даден тип идеи, видовете междуинкарнационни влияния могат да бъдат доста различни. Понякога толкова различни, че на пръв поглед дори са трудни за причисляване под общ знаменател. Въпреки това обаче зависимости съществуват и тук ще разгледам някои такива на база личен опит, използвайки метафорите на въпросния сериал.

Индивидуални гроздове

Първо защо „грозд“? Очевидно думата, която бях избрал преди години е сравнително точна, защото в самия сериал използват същата, но на английски: „cluster“. Използвайки най-пряката аналогия на една чепка грозде, гроздът е обща структура, която поддържа множество ясно обособени индивидуални елементи. Тази обща структура може да бъде от различно естество.

Ако използвам метафората за Висшия Аз, говорим за „индивидуален грозд“, когато имаме множество инкарнации на един и същ Висш Аз, които изциклят дадени модели в различни времеви линии. Всеки един Висш Аз има много свои гроздове от различно естество. Например Висшият Аз има много инкарнации, които изследват темата за творчеството в 3D. Или концепцията за изобилие, комуникация и т.н. – темите са хиляди, а комбинациите между тях и родените от това нюанси – буквално безкрайни. Схващате принципа. Всички инкарнации по времевата линия изследващи творческия импулс (за да вземем едно от всичките) взаимодействат едни с други, като по този начин се обогатяват. Това става на несъзнателно ниво от гледна точка на ума в 3D, но въпреки това – се случва косвено. Тази форма на сътрудничество е характерна и спомага по-бързото развитие на Висшия Аз в Играта.

Вие сте грънчар през 21 век и имате влечение към древногръцкия стил ваене и украса. По всяка вероятност вие имате инкарнация в древна Гърция, която също изследва темата на творчеството чрез някое нейно проявление. Това едва ли ще е отново грънчарството, но самият факт, че и двете личности се занимават с творчество създава директна връзка на обмен между тях на някакво ниво. Вие ще бъдете вдъхновен от древногръцкия период не просто стилистично, а и като мисловност (дори не е нужно да го осъзнавате). Просто ще попивате от този тип мисловни модели, но ще ги пречупите през филтъра на вашия ум и конкретната ви времева рамка. Това създава изцяло нова вибрация, която ще бъде отразена в изцяло уникалния ви характер и ще даде строго специфичен плод. Разбира се тази връзка работи и в двете посоки. Needless to say, даденият пример е за две инкарнации, но говоря за връзки, които възникват в целия грозд. Т.е. моделът е същия, но обмена е между всички членове на конкретния грозд на дадения Висш Аз. Сами разбирате за какво многообразие от комбинации говорим тук и колко разнообразни неща ще роди това на лично ниво за всяка една индивидуалност. Когато преживеете съзнателно постоянното взаимодействие на своите инкарнации идеята да се свързвате по някакъв специфичен начин със своя Висш Аз става малко наивна и детинска. Вие постоянно сте свързани и взаимодействието между „него“ и „вас“ тече във всеки един момент. Няма реалност отвъд тази, защото самата „механика“ на инкарниране е такава. Вие бивате формирани косвено във всеки един миг от разнообразните потоци стичащи се към вас от конгломерата, който Висшия Аз представлява. Всъщност, ако разбирате това ще видите, че идеята за връзката с Висшия Аз е изцяло от ума, който постоянно се чувства като нещо малко, стоящо в изолация. Самата езотерична идея „да се свържа с Висшия си Аз“ (и обвързаните с тази крайна цел практики) е плод на отчаяния ум, който освен, че не разбира механиката на нещата, с тези си действия постига точно обратното – още по-голяма фрагментация. Защо? Защото желанието да се свържеш с нещо е базирано изцяло на подсъзнателната команда, че в момента – ти не си свързан! Т.е. с тази идея в настоящето продължава да се затвърждава командата „аз не съм свързан“. Това не е правилният път, ако искате да преживеете съзнателно връзката. Вие винаги сте във връзка, иначе нямаше какво да анимира това тяло. Единственото, което трябва да направите е да станете съзнателни за връзката, която вече е там. Не да я създавате тепърва, просто защото ума ви не може да я преживее. Това е абсурдно. Няма нужда да се „създава“ нещо, което е там in the first place.

Anyhow, механиката на гроздовете може да ви помогне да придобиете по-добро усещане за постоянната връзка, която имате със своя Висш Аз. Пряка или косвена – лично за мен вече няма особено значение. Фиксацията в едното или другото така или иначе ще ви блокира. Личното ми усещане в контекста на „Sense8“ обаче е, че сюжета се опитва да покаже един индивидуален грозд, но за целта на драмата той е ситуиран в една и съща времева линия.

Много ми хареса, че 8-те герои са обикновени хора от всякакви различни полове, етноси, прослойки и сексуалности. (Хареса ми и че до самия край, връзката между членовете на грозда остана платонична (макар че ако има 2-ри сезон това очевидно ще се промени), запазвайки така по-чистия контекст на това което описвам.) Това е ТОЧНО начина по който стоят нещата за един Висш Аз с неговите множество инкарнации, който ще избере да изпробва максималното разнообразие от ВСИЧКО и навсякъде. Ако изключите фантастичния тип парафизическо взаимодействие между героите, който цели изцяло визуален ефект за нуждите на телевизията, това е точния механизъм по който нещата се случват. Общата основна тема на грозда в „Sense8“ мога да формулирам като „възвръщане на собствената сила“. Не всички успяват да направят това в рамките на първия сезон, но предполагам, че това ще се разгърне допълнително, ако Netflix поръча 2-ри сезон.

Сън се разкъсва между това, което иска и което я е определило като семеен дълг в рамките на източния си културологичен контекст като инкарнация – нещо, което е смазващо за психиката в онези ширини и е по-важно от всичко останало. Волфганг цял живот е белязан от жестокия си баща и неговото семейство, които са му казвали какво може да бъде и какво не. Индийката Кала, подобно на Сън, се разкъсва между дълга към семейството си да си вземе знатен съпруг и това да последва сърцето си. Лито, мексикански актьор и секс-символ за всички жени, играе екшън-герой във филмите си, но както той самия казва – в живота е страхливец и не може да признае пред света своята хомосексуалност, защото това ще му коства кариерата. Ситуирана в подобен контекст, Номи е с трансполова идентичност и не спира да преживява ехото от неприемането на онова, което е от другите (което пък общо взето обобщава автобиографията на Лана Уашовски, макар образа на Номи да не е нейна идея). Райли е момиче бягащо от своята собствена съдба, защото вярва, че тя е предопределена да страда и това не може да бъде променено. Уил е полицай, който от малък бива различен и може да вижда неща, които другите не виждат. Съзнавайки го или не, той става полицай като баща си, за да може да намери онази стабилност в живота, която не може да открие вътре. В крайна сметка той е отстранен, защото истинската му същност се манифестира под формата на съдба. Кафеус е състрадателно и позитивно чернокожо момче от Найроби, което е на ръба на оцеляването в грижата за своята болна майка. Той живее под постоянния тормоз на местните банди и трябва да намери сили да се изправи срещу тях, за да може да отстоява своето право на съществуване.

Всички тези хора споделят обикновените драми на едно нормално човешко същество, но връзката и обмена между тях прави живота им необикновен на ниво сюжет.

Както казах, това са връзки, които обикновено се случват в различни времеви линии, но също така – „по едно и също време“. Който може да мисли нелинейно – разбира. В сериала това е много добре показано, когато повече от един членове на грозда са изпаднали в опасност независимо един от друг. Бивайки от един общ Висш Аз, това е закономерно и циклично. В тези моменти се създава резонансна връзка, защото мисловните модели довели до това и емоциите, които се преживяват – свързват времевите линии. Във филма виждаме как героите правят секс със своя партньор (който не е от техния грозд) в 1 и същ момент, изпадат в критична ситуация в един и същ момент и т.н. Това е важно да се разбере като механика, защото Висшия Аз го преживява именно по този начин като фокус на съзнанието. Той не преживява толкова фокуса на различната инкарнация като някакъв Аз, а сбора от гроздове, по темите, които те формират в комбинация. Т.е. за него е по-важен нелинейния комплекс от творчество + комуникация + взаимоотношения + изобилие (и много други). Те се вливат към него на „пакети“ едновременно – всички преживявания и емоции свързани с творчеството на всички инкарнации + всички преживявания и емоции свързани с комуникацията на всички инкарнации и т.н., и т.н.

Случвало ли ви се е в много трудна ситуация изведнъж да получите прилив на енергия и да направите онова, което е привидно невъзможно? Ако не сте – поне сте чували за подобни истории, right? Откъде мислите, че идва тази енергия? This is it. Даже израза, който ползваме в такъв момент е „да се събереш“ – т.е. да обединиш аспектите си и да изкласиш. В случая, целият лайтмотив на „Sense8“ е, че различните индивидуалности се допълват в различни моменти. Каквото липсва на единия – другия може да го канализира чрез него и да излезе от затруднението си. Иронично е, че в тези моменти, другия играе ролята на мъдрия Висш Аз за останалите, който показва изхода от ситуацията. На практика обаче, това е друга инкарнация, която просто е отработила дадения аспект по-добре. Този мотив на взаимопомощ е застъпен и на инкарнационно ниво, макар и не толкова силно. Самата инкарнация трябва да е отворена към възможността за това. Иначе потенциала ще бъде там, но самия той няма да бъде осъществен на практика, защото каналът е запушен. Това означава да сте отворен към многоизмерното си „Аз“.

Общи гроздове

В контраст на индивидуалните гроздове, които са част от един Висш Аз, имаме и общи гроздове, които се формират изцяло на ниво сътрудничество между различни Висши Азове. С тяхното описание по повод частния случай започнах началото на материала. Това са пред-инкарнационни пактове на дадени Висши Аз, които по всяка вероятност са влезли заедно в Играта. Най-опростено казано, те са си приятелчета и за тях е забавно изследването на дадена идея заедно. Този тип инкарнации обикновено принадлежат на множество такива грозда в самата Игра на ниво личност – някои по-централни и някои по-странични. Това е представително за различни вълни на съзнание, които се отработват на тласъци по време на самата инкарнация. Със съзряването на самия индивид – някои гроздове кристализират и идва времето за отключването на нови такива.

Да кажем вие сте дете в махалата и заедно със своите приятели играете по цял ден. С някои изпадате в конфликт, с други ставате по-близки. Това са сходни теми, които много често дават определящо за инкарнацията начало. Може би обаче не ходите със същите деца в училище. Там сте част от друга вълна на съзнание – друг грозд. Изследвате други идеи. Растете с всяка година и в един момент сменяте квартала и респективно – училището. Нещото вече е изпълнило функцията си и навлизате в друг период. На сцената се появяват други хора, част от друг цикъл. Идеята е ясна. (NB! Тези гроздове обикновено нямат нищо общо с родителите и двете не трябва да се бъркат. Пактовете с ролята на родител са нещо по-различно.)

Очевидно е, че смяната на гроздовете в живота ви ще варира от нивото ви на съзнание и динамиката, с която сте избрали да играете. Дет се вика – може цял живот да си циклите на пейката в махалата и да имате само едно единствено обкръжение. Вариантите в този случай най-често са два: или сте кварталния Мунчо, или сте постигнали дзен :)) Има го и варианта някой да реши да излезе от даден грозд. Понякога обстоятелствата в живота са такива, че background-a на индивида не му позволява да е част от новата енергия в живота му, която ще бъде канализирана от дадения грозд към който е избрал да принадлежи. Човекът може да реши да бъде част от новия поток, но потискан от върхушката, в която е вписан, може да избере да не отвори тази врата. Лично аз съм ставал свидетел на това и е валиден избор. Няма „правилно“ и „неправилно“ решение. Просто единият избор ще доведе до едни неща, другия – до други. Така или иначе всички варианти трябва да бъдат разиграни. В зависимост от моментните ви предпочитания, блокажи, емоции и дефиницията за личната ви страст – ще направите съответния избор.

Истината е, че почти всеки принадлежи към някакъв грозд, но почти никой не си дава сметка за това. Обикновено, когато някой е наясно с факта, за това има активиращо събитие. По някаква причина Уашовски са решили, че в сериала им това трябва да е Дарил Хана, която си пробива черепа още в 1-ви епизод :)) В реалността това обикновено не е толкова драматично, а е просто някакво събитие, което се случва с други членове на грозда.

Съществуват разбира се и такива индивиди, които съзнателно избират да не са част от никакъв грозд (поне на ниво физическо разиграване). Те предпочитат да изследват реалността напълно самостоятелно. Това си има своя ъгъл и всеки един Висш Аз има поне няколко такива инкарнации.

Висша перспектива

Мисля че една от функцията на гроздовете е Висшите Аз да напомнят на инкарнацията си в Играта, че те не са сами. Това само по себе си е предпоставка за разширение. Изключително лесно е едно съзнание да се изгуби, погълнато от Играта. Тя е изключително истинска и нейната основна мантра е „ти си твоето тяло“. Когато осъзнаеш, че си част от грозд (без значение от кой точно вид), ти малко или много си даваш сметка, че си нещо по-голямо от тялото си. Висшият Аз тук така или иначе е метафора, защото колкото повече вдигате перспективата, толкова повече виждате, че всичко се слива в Едно и също нещо. Мисля, че Уашовски са хванали добре този момент и са го компресирали в слогана на самия сериал, който можете да видите на плаката по-горе: „I am We“.

Exactly.

От известно време имам преживявания, които ме водят на мисълта, че „гроздовото мислене“ (и с това не визирам някаква форма на алкохолизъм :Р) е съществено за по-високите плътности и е инструментално в създаването на реалност. В случая говоря по-абстрактно и имам предвид мислене в cluster-и. Не конкретно и фрагментирано, а в общи идеи и потоци (което само по себе си създава по-голямо завихряне). Инкарнационната механика на гроздовете донякъде отразява този принцип. Но това са теми които тепърва ще изплуват.

Успех на всички, които тепърва ще активират своя грозд :) Очакват ви много забавни мигове :)

 http://www.parallelreality-bg.com/analizi/kratkianalizi/551--sense8.html

ВЕЩИЦИТЕ на ТРЕТИЯ РАЙХ: МАРИЯ ОРСИЧ, "ВРИЛ", "ТУЛЕ", "АНЕНЕРБЕ", "ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ" и "КУХАТА ЗЕМЯ"

С тази книга ("Врил - Могъществото на идващата раса" от сър Е. Б. Литън) започна цялото безумство, наречено ГЕНОЦИД на Висшите раси срещу 'унтерменшен' - непълноценните раси и човеци.......

ВРИЛ ДАМИТЕ ..., или 5-те ВЕЩИЦИ на Обществото ТУЛЕ, подпомогнали възхода на ПАНГЕРМАНИСТКОТО ФЬОЛКИШЕР ДВИЖЕНИЕ..., и Третия райх

Макар че майката на Мария Орсич е виенчанка с немски произход, баща й е хърватин... От там и хърватите бяха обявени за арийци; солидно основание за д-р Анте Павелич да организира, с помощта на Ватикана, изтреблението на 800 000 православни мирни сръбски селяни - основно жени, деца и старци... В 1991 г. сърбите се опитаха да предпазят сънародниците си от нов геноцид, т.к. д-р Франьо Туджман възроди УСТАША....

За тази писменост се твърди, че е от Алдебаран - цивилизацията, която е сътворила арийската раса - а алдебаранците дават на немските инженери, чрез медиума Мария Орсич и другите ВРИЛ ДАМИ технологиите, използвани за изработка и задвижване на НАЦИСТКИТЕ ЛЕТЯЩИ ЧИНИИ.

 Косите с изключителна дължина, вързани на конска опашка, бяха отличителна черта за медиумите на Обществото ВРИЛ.

Други символи на ВРИЛ Обществото

- Ако за Хитлер се твърди, че е бил слезлият на Земята древноиндийски бог Вишну..., то за Мария Орсич се твърди, че била аватар на ИЗИДА.... -

СИМВОЛЪТ на ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ....., само че кой направи фаталната грешка да обърне СВАСТИКАТА в обратна посока?!

Институтът АХНЕНЕРБЕ = "РОДОВО НАСЛЕДСТВО", е осн. на 01.07.1935 г. в Берлин от Хайнрих Химлер, който създаде и черния Орден ЕсЕс - чиито членове трябваше да основат бъдещата господарската раса от ЧОВЕЦИ НА СВЕТЛИНАТА; В комплекса Аненербе влизат 40 научни института - за ЧИСТА ГЕРМАНСКА НАУКА...

"АЗ РЕШАВАМ кой е АРИЕЦ.., и кой - НЕ!" ( ХЕРМАН ГЬОРИНГ)

Агарта - теорията за кухата земя; твърди се, че обширното топло подземно езеро ВОСТОК в Нова Швабия - Антарктида, е един от входовете към ПОДЗЕМНАТА СТРАНА Агарта, където живее расата от полубогове, арийски свръхчовеци или духовни учители на човечеството; там е централното Черно Слънце.
- Германски учени в Антарктида 1938 г.

Някъде тук, в Нова Швабия, ФЛОТЪТ на Третия райх създаде НЕПРЕСТЪПНА КРЕПОСТ за своя Фюрер... Не Луфтвафе (ВВС), а именно ФЛОТЪТ разработваше ЛЕТЯЩИТЕ ЧИНИИ; НАЦИСТКИ космодруми, изпитателни полигони и фабрики за това ОРЪЖИЕ на ВЪЗМЕЗДИЕТО, на което се натъква контра-адмирал Бърд през 1947 г. в Антарктида, са установени от уфолозите край: 1. Баренцово море, на границата между Кралство Норвегия и ОНД; 2. Край гр. Прага (съюзниците откриват 1,7 тона уникално гориво за 'летящи чинии', тип камбана; ЗАЩО Е БИЛО ПРОИЗВЕДЕНО ТО, ако не е имало готов прототип?!!!)
 3. Край Лайпциг; 4. На полуостров Бретан, Френската република; 5. Край концлагера Биркенау в Полша (именно неговият командир ген. Ханс/Хайнц/ Камер провежда 17 успешни теста с НЛО и изчезва с цялата документация и прототипите в Южна Америка в края на войната); 6. Пенемюнде - Сев. Германия (основно ракети ФАУ) ... и т.н...
- Двама прочути есесовски офицери и германски ракетостроители..., на американска служба: Д-р Херман Оберт и д-р Вернер фон Браун....

Символът на Черното слънце, използван от Обществото ТУЛЕ; Тези магически символи са открити и върху 'извънземния обект', катастрофирал в РОЗУЕЛ; Законодателят във Федерална република Германия предвижда солени глоби за всеки, който ПУБЛИЧНО предствя този окървавен пангерманистки и нацистки символ

 http://indigota.com/index.php?topic=6478.0

Черното слънце – архаичен соларен знак

Символът създава аналогия със слънчевите затъмнения, когато луната покрива слънчевия диск и той става абсолютно черен.
Познат е още като Централно слънце – езотеричен окултен знак, характерен за неоезическата и нацистка мистика. Представлява дванадесет светкавици, наподобяващи руническия знак Sieg, които излизат от един център и образуват окръжност.

Блаватска за Черното слънце
Концепцията за Черното слънце е описана в книгата на теософа Елена Блаватска –“Тайната доктрина”, още през 1888 година.  Тя анализира египетски, християнски, будистки и други свещени първоизточници, доказва общото начало на всички философии и религии и ги обединява в стройна философска система, позната като ”Тайната доктрина”.

Елена Блаватска

Блаватска пише за “Централното слънце” като невидим център на Вселената, причина и начало на битието, определяно от гностиците като “Светлината на твореца”. Блаватска приписва понятието “черна светлина” на тайно арийско учение, чиито корени са от Далечния Север. Култовите обреди във връзка с централното слънце теософката свързва с митичен древен народ, живеещ отвъд Полярния кръг /т.е. жителите на Хиперборея /.

Индианците и тъмният диск

В митологията на американските народи черното слънце има много мистични значения, свързващи го с върховния бог на ацтеките Кетцалкоатъл, който нощем пренася в подземния свят слънчевия диск. В Мексико има легенди за съществуването на две слънца – младо дневно и старо тъмно светило. Някои изследователи тълкуват значението му като женското начало, като утроба.

И други общества...
Култът към Черното слънце преминавал в религиите и е присъствал под различна форма. Древните езически вярвания и познания намерили приют в тайните религиозни общества – есеи, питагорейци, манихеи, богомили, асасини. Култът бил съхранен и доразвит от Ордена на тамплиерите, които наследили тайните на древните египтяни, гностиците, херметиците и кабалистите. Прекланяли се пред фигурата на Бафомет, в чието лице, според някои тълкуватели, почитали черното слънце – това била женска статуя с мъжка или животинска глава или двулика статуя с мъжко и женско лице.

Нацисти и символи

В Третия райх понятието Черно слънце придобива пангермански оттенък – смятало се, че светлината му придава на расата особени достоинства и е видимо само за отделни, посветени личности след продължителна медитация и масаж на щитовидната жлеза. Непосветените обезумявали при вида на знака.

След Втората Световна война символът се споменава в творбите на авторите Мигел Серано Фернандес и Ландинг. Серано е известен с прохитлеристкия си езотеризъм. Според него съществува таен заговор от дълбока древност за прикриване на истината за произхода на човечеството. Той смята, че в Александрийската билиотека са унищожени ценни документи от времето на Хиперборея, според които там са живеели същества от чужди галактики, а самите хиперборейци дължали свръхспособностите си именно на светлината на Черното слънце, която струяла във вените им.

В наши дни
През 1992 г излиза от печат политическият трилър  на Ръсел Маклауд «Die Schwarze Sonne von Tashi Lhunpo» , в който символът се свързва с мозайката в замъка Вевелсбур - група от черни светкавици, разпределени във формата на кръг. Романът се радва на изключителна популярност и знакът започва да  появява върху всякакви предмети от бита, дрехи, в татуировките. Първото фабрично изделие е «Thule-Watch» - часовник с черно слънце върху циферблата.

Thule-Watch

Днес символът се използва като емблема на десни групировки, присъства в музикални стилове, в ритуалите на сатанистки секти. Пропагандира се и от едно руско бяло общество. Присъства върху кориците на романите “Черното слънце” от Джеймс Туининг и “Черният орден” на Дж.Ролингс.

 Вевелсбург

 
Вевелсбург (на немски Wewelsburg) е ренесансов замък, намиращ се в Северозападна Германия в едноименното село Вевелсбург. Има триъгълна форма и е добил популярност след Втората световна война като едно от най-важните седалища на Хайнрих Химлер. Историята на замъка можем да разделим на 2 основни части - преди и по време на Химлер.

Преди Химлер

Хайнрих Химлер

Heinrich Himmler
(1900-1945)

Химлер е сред най-високопоставените нацистки политици. Безскрупулен последовател на нацистката идеология и в качеството си на шеф на елитната милитаристична организация SchutzStaffel (SS) и на немската полиция, той е отговорен за смъртта на милиони хора от времето на Третия райх.

Замъкът е построен през 1609 година, като строежът е траел 6 години. През 1802 година е станал владение на Прусия, а през 1925 година е ремонтиран и превърнат в хотел, банкетна зала и една малка част в музей.

По времето на Химлер

През 1934 година Вевелсбург става една от главните квартири на СС и Хайнрих Химлер. Привидно задачата, за която е бил предвиден, не будела никакво подозрение - официално замъкът е бил предвиден да бъде база, където да се тренират млади служители от СС. Но дейността, която се вършела там, била далеч по-тъмна.

Магическата история на замъка

"Obergruppenführersaal"

Цялостната нацистка идеология по това време била родена на базата на теории за свръхчовека и неговото създаване. Вевелсбург като обикновен замък е напълно нормално съоръжение, но под безумните напътствия и виждания на Химлер трябвало да се превърне в столица на отделна държава - собствена държава на СС в Германия, където да живеят най-умните и най-способни индивиди от СС. Държава със собствена армия и собствени жители — т.е. държава в държавата. След смъртта на Химлер, в таен сейф в замъка са намерени планове за господство на Химлеровата държава“ над победения СССР, както и планове за бъдещо разрастване на замъка.
Като главен център на света трябвало да бъде избрана Северната кула. Там се намирало помещение с много дебели стени и мозайка на черното слънце — символ, използван в окултните учения. Черното слънце представлява група от черни светкавици, разпределени във формата на кръг. По-надолу от това помещение (целта на което е неизвестна и днес) се намира Тъмната Валхала“ — отново помещение във форма на окръжност, за което се предполага, че е било използвано за извършване на ритуални самоубийства. Това помещение също така е било предназначено за величествена гробница на Химлер и дванайсетте му сподвижници.

 http://indigota.com/index.php?topic=6478.0

„Любимите книги на Осама“ – постановка в стил ЦРУ

Преди седмица американското правителство разпространи един твърде странен списък с книги, който „предполагаемо“ е принадлежал на не кой да е, а на Осама Бин Ладен.

Книгите били иззети от американските служби по време на операцията при ликвидирането му преди 4 години, като с „голяма загриженост“ те са решили да предоставят този списък за ползване на широката общественост. От така любезно предоставената информация става видно внушението, че въпросният бивш служител на ЦРУ, лидер на Ал Кайда и „водещ се“ за главен виновник за атентатите на 11 септември, е проявявал огромен интерес по теми свързани с илюминати, окултизъм, MK-ULTRA и дори към конспиративни теории свързани с падането на кулите. Както винаги „тайминга“ на изтичането на тази информация и конкретните причини за нейното публикуване точно в този момент, са ясни единствено на разпространителите на това съобщение в контекста на информационните войни заливащи ни напоследък. Същевременно обаче, тази на пръв поглед пикантна подробност дава поле за изява на масмедиите, подавайки им лесна топка в опита им да асоциират (дали завоалирано, дали съвсем директно) интересуващите се от истината хора – с потенциални терористи! Това разбира се не е всичко, защото целият този набързо сготвен буламач е щедро гарниран с традиционната доза присмех и сравнения намекващи, че хората несъгласни със „сигурната и винаги достоверна“ информация идваща от службите – имат по-скоро ментални проблеми.

Един от лидерите в това отношение е он-лайн изданието на вестник „Guardian“, който не е пропуснал да направи именно тази пряка идентификация, акцентирайки на силно влошеното психично здраве на Осама в годините преди „предполагаемата му смърт“. Както „прозорливо“ изтъкват от медията – при такава силно нарушена ментална кондиция не е никаква изненада, че той е бил силно заинтересуван от подобен род книги! От изданието обаче, са пропуснали да отбележат и един друг факт и той е, че информацията идваща от службите не се спуска към медиите от загриженост за информираност на населението, а винаги е свързана с пропагандни и други специфични цели. Още повече когато не е следствие на публичен натиск, а излиза като по команда в „правилното време“. На всичкото отгоре дори не става въпрос и за нормални печатни книги, а за дигитални копия на компютър, които били открити при спец-акцията.

Все пак от вестника са се опитали да го играят „обективни“, цитирайки мнения от различни сайтове и автори, които традиционно имат нагласа да изобличават различни конспирации, както разбира се са направили и този път с тази очевадна постановка. Но... всичко това е само до края на материала, който завършва с шокиращото обобщение, че всички конспиративни теории свързани с атентатите от 11 септември са били напълно разобличени както от разследващата комисия, така и от „независими експерти“. Ние, разбира се, вместо да се превиваме 2 часа от смях на подобни „твърдения“ ще ви препоръчаме отново да прочетете подробният материал по тази тема, който разглежда нещата в дълбочина и отива доста отвъд конвенционалните схващания по въпроса.

За съжаление обаче, подобен род „списъци“ и новини влизат в доста познат синхрон, свързан с една все повече налагаща се кампания, която основно цели изследването и дискутирането на цялата палитра от езотерични теми да бъдат изкарани криминално деяние, което да се преследва от закона. Вече имаме няколко примера за това (във Великобритания и Русия) и последната новина определено може да бъде съпоставена към същата тази налагаща се тенденция, макар да сме убедени, че тя не се цели само в тази посока. Действа се обаче методично и целенасочено, като крайната цел очевидно е заклеймяването на всякакъв род свободно излагане на позиция по тези въпроси, тъй като тактиката с неглижирането и присмеха явно не дава „желаните резултати“. За да се постигне това е нужно на масовото равнище на съзнание да бъде изградена една доста плътна асоциация, която директно да идентифицира говорещите по тези въпроси основно в две отчетливи категории – „луди“ и „терористи“. По възможност и комбинация от двете. Това може да бъде превърнато в новия стандарт. Подтекството послание тук на практика е, че книгите от този списък, се четат от „луди хора“. Защото някой, който е „отговорен“ за нещо толкова диаболично като разрушаването на кулите-близнаци очевидно е луд. А ако този луд чете и „луди книги“, то навярно те могат да имат нещо общо с неговата „лудост“. Респективно – тези книги трябва да бъдат забранени, а хората интересуващи се от тях – хоспитализирани или прибрани на топло (защото са „опасни“). Логиката зад това е желязна и всички следващи официалната партийна линия ще подкрепят този вид „очевидни“ асоциации.

Интересно е дали в крайна сметка ключът към налагането на подобна воля няма да се окаже технологичен, спестявайки доста усилия на главните цензори?

Ето и пълния списък с книги и интернет публикации предполагаемо притежавани от Осама. Онези които касаят пряко темите на този сайт и имат по-нестандартна гледна точка са с удебелен от нас шрифт:

• The 2030 Spike by Colin Mason

• A Brief Guide to Understanding Islam by IA Ibrahim

• America’s Strategic Blunders by Willard Matthias

• America’s “War on Terrorism” by Michel Chossudovsky

• Al-Qaeda’s Online Media Strategies: From Abu Reuter to Irhabi 007 by Hanna Rogan

• The Best Democracy Money Can Buy by Greg Palast

• The Best Enemy Money Can Buy by Anthony Sutton

• Black Box Voting, Ballot Tampering in the 21st Century by Bev Harris

• Bloodlines of the Illuminati by Fritz Springmeier

• Bounding the Global War on Terror by Jeffrey Record

• Checking Iran’s Nuclear Ambitions by Henry Sokolski and Patrick Clawson

• Christianity and Islam in Spain 756-1031 A.D. by CR Haines

• Civil Democratic Islam: Partners, Resources, and Strategies by Cheryl Benard

• Confessions of an Economic Hit Man by John Perkins

• Conspirators’ Hierarchy: The Committee of 300 by John Coleman

• Crossing the Rubicon by Michael Ruppert

• Fortifying Pakistan: The Role of U.S. Internal Security Assistance (only the book’s introduction) by C Christine Fair and Peter Chalk

• Guerrilla Air Defense: Antiaircraft Weapons and Techniques for Guerrilla Forces by James Crabtree

• Handbook of International Law by Anthony Aust

• Hegemony or Survival: America’s Quest for Global Dominance by Noam Chomsky

• Imperial Hubris by Michael Scheuer

• In Pursuit of Allah’s Pleasure by Asim Abdul Maajid, Esaam Ud-Deen and Naahah Ibrahim

• Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions since World War II by William Blum

• Military Intelligence Blunders by John Hughes-Wilson

• Project MKULTRA, the CIA’s program of research in behavioral modification. Joint hearing before the Select Committee on Intelligence and the Subcommittee on Health and Scientific Research of the Committee on Human Resources, United States Senate, Ninety-fifth Congress, first session, August 3, 1977. United States. Congress. Senate. Select Committee on Intelligence.

• Necessary Illusions: Thought Control in Democratic Societies by Noam Chomsky

• New Pearl Harbor: Disturbing Questions about the Bush Administration and 9/11 by David Ray Griffin

• New Political Religions, or Analysis of Modern Terrorism by Barry Cooper

• Obama’s Wars by Bob Woodward

• Oxford History of Modern War by Charles Townsend

• The Rise and Fall of the Great Powers by Paul Kennedy

• Rogue State: A Guide to the World’s Only Superpower by William Blum

• The Secret Teachings of All Ages by Manly Hall (1928)

• Secrets of the Federal Reserve by Eustace Mullins

• The Taking of America 1-2-3 by Richard Sprague

• Unfinished Business, U.S. Overseas Military Presence in the 21st Century by Michael O’Hanlon

• The U.S. and Vietnam 1787-1941 by Robert Hopkins Miller

• Website Claims Steve Jackson Games Foretold 9/11, article posted on ICV2.com (this file contained only a single saved web page)

 http://www.parallelreality-bg.com/novini/50-newss/549-2015-05-26-19-16-41.html