Бързо и кратко включване.
Наскоро проявих интерес отново да изгледам цялата трилогия „Матрицата“ покрай един нов материал, който пиша (coming „relatively“ soon). Респективно влизам аз в amazon.co.uk и си поръчвам пълния Blu Ray пакет...
Хехе, споко изтеглих си го от zamunda, все още не съм изтрещял :)
... Та още
буквално от първите 7 минути на оригинала започнах да го виждам в друг
ракурс. Не бях вниквал от-до във филма доста години и някои неща
започнаха да кликват в много особена рамка. От гледна точка на „Навлизане в платформата“
тези филми са построени на закономерно свързани блокове повече от
всичко друго. Това навярно е логично, защото считам поредицата за
най-близкото въплъщение на завършена съвременна митология. Поради това
несъзнаваното е наблъскало в тях толкова много неща (like literally), че
ако трябва закодираното съдържание да се разгъне поне частично на текст
– процесът сигурно би отнел хиляди страници. Ето защо не очаквай това
от мен ;)
Но!
В тази трилогия е казано почти всичко. И колкото и тривиална и
клиширана да е станала тя днес (поради всевъзможните префърцунени
препратки към нея) това не променя фактите. Всеки има потенциала да
разкрива за себе си пластовете вградени в структурата ѝ.
Тук
искам да обърна внимание единствено на поредица от няколко кадъра, за
да демонстрирам как в наглед малки детайли на ниво сценарий могат да
бъдат закодирани огромни ключове с невероятно равнище на компресия. Дали
това е predictive programming или намигване от самото несъзнавано, което може да бъде разкодирано чрез синхромистицизъм или просто съзнателно гледане – можеш да прецениш сам.
Говорим за първия филм – буквално последния кадър на началния смислов блок (с агентите и Тринити) и най-вече втория блок след
нея (прото-представянето на образа на Томас Андерсън), защото
архитектурата на въпросната нишка започва да се плете от тяхната среща.
Прегледай този втори смислов блок (който е тема на настоящия кратък материал), за да знаеш на какво ще лежиш:
Както
виждаш случват се доста неща, като ще пропусна да коментирам
по-тривиалните като Монарх script-а с белия заек и споменаването на
психо-активната лофофора (което, представено в такава смислова
комбинация, е намигване в полза на първото).
Всъщност първата и най-важна импресия за Нео е, че той е заспал.
Това има поне 2 очевидни пласта и един „подразбиращ се“: 1) Той е в несъзнаваното си; 2) С това се показва метафорично, че героят все още не е „събуден“, защото тепърва тръгва на пътешествието си като бот; 3) и нещо което не е очевидно веднага и не прави особено впечатление, особено на първо четене – трябва да си заспал, за да имаш възможността да се събудиш.
Нека започна от третото :))
За
да направя това обаче, всъщност трябва да хвърлиш поглед на края на
първия смислов блок (за който споменах преди малко), с една фраза на
Смит:
Ще трябва да наредим търсене
Фразата е провокирана от това, че Смит следи дейността на Морфей, който търси Избрания. Тяхната следваща цел се казва „Нео“ и респективно агентите спешно трябва да му сипят с големия черпак, за да не реши, че може да му хрумват някакви еретични идеи.
Между двата смислови блока във филма има директна връзка в лицето на думата „търсене“. Агентите са „заявили такова към матрицата“
и тя е започнала да търси..., което директно вкарва зрителят във втория
(основен) смислов блок, който изгледа преди малко. Той започва със
същата дума („търсене“), което е идеен продължител на предния кадър.
Във връзката не може да има никакво съмнение,
защото на визуално ниво Уашовски са се постарали да я направят буквална
и визуална. След репликите разменени от агентите, камерата се насочва
към разбитата от камиона слушалка, влиза в нея, преминава през кода
(заради нареденото търсене) и излиза през монитора на „Нео“ през пикселите визуализиращи думата „търсене“ („searching“).[1] Както казах – пряка връзка в буквалния смисъл.
С това под ръка вече може да се премине напред и да се разбере защо „Нео“ е заспал.
„Нео“ е заспал, защото иска да се събуди. „Заспалото състояние“ (да, в момента използвам думата метафорично) е директна команда за дуалния код, че ти търсиш. Дали правиш това съзнателно или не – няма значение. Ето защо докато „Нео“ спи, неговата система търси. Идеята, че той иска да се събуди, защото е заспал (виж съдържанието на пласт „3)“), е подсилена от показаното на монитора му. Имаме снимка на Морфей (медиатора на събуждането на Томас Андерсън) в статия от либийския вестник „An-Nahar“ (в превод „Утрото на деня“ („The Morning of The Day“) даващо още едно рамо по посока същото тълкувание).
Апропо, логото на вестника – проверих – е петел.
Всеки любознателен българин чел „Читанка“
за 1 клас знае, че преди телефоните, именно петлите са будили
човечеството сутрин, което поставя допълнителен акцент върху въпросната
смислова тропа.
За
да не започна да те губя твърде бързо, нека премина към извода, който
целия кадър от няколко секунди изгражда на подсъзнателно ниво: търсенето
на Нео и неговото издирване са две тясно свързани концепции, защото те не могат да бъдат разделени на ниво бинарен код. Докато ти търсиш, ти подаваш заявка, че имаш нужда от информация, при което ти неминуемо също даваш такава за себе си
(т.е. продължаваш да си част от кода). Днешният интернет и неговия
тотален мониторинг е най-елементарното доказателство за тази истина,
която за съжаление отива много отвъд буквалното и обрисува принцип важащ
за самата дуална платформа.
Макар
това да е най-логичния и единствен начин да се събудиш (стартирайки
чрез търсене), необходимостта от пускането на този режим е ключов за
истинското трансцендиране на дуалния код. Търсенето е форма на сън и който търси – сънува.
Например, аз не търся вече. Не защото съм „открил всичко“, а защото целия режим не работи от един момент нататък и той се обръща срещу теб. В момента искам да отхвърлям и да изчиствам информация от себе си, а не да трупам още такава.
В контекста на смисловия блок – „Нео“ търси и получава история. We all do :) В същото време обаче, това обръща и нещата срещу него :)
Той бива събуден от своя „спасител“ (отново чрез код – събуждащото „Wake up Neo…“ на което той отреагира моментално).
След като му е бита доза адреналин от „странното нещо случващо се с компютъра му“, на вратата му се чука. Ще продава на някакви дрисльовци нещо и вади въпросния shit-ец от така широко дискутираната „Симулакра и симулация“ на Бодрияр.
Книгата на френския философ е била подадена от Уашовски към целия cast на „Матрицата“ като задължително предварително четиво. Всъщност разбирането ѝ е било условие
за участие в самата продукция, защото именно на нея се базират доста от
идеите в сценария. В крайна сметка на ниво кадър, тя е намек, за живота
в симулация, който г-н Андерсън води. След малко ще се върна отново на
този кадър.
С което стигам и до диалога, който провокира написването на всичко това изобщо.
Подавайки дисковете на клиента си, той казва на „Нео“:
Алeлуя! Tи cи моят спacитeл.
Mоят личeн Исуc Хpистоc.
Признавам че тази и следващата сцена ми забърсаха един мокар чорап със сапун в лицето по коренно различен начин.
Не
ме разбирай погрешно, винаги е било ясно, че Нео е представителен за
фигурата на спасителя във въпросния mythos (Смит дори го нарича „слепия месия“ в „Revolutions“)
– тук има нещо друго за Христос, което се вързва само, ако си следял
внимателно целия смислов блок и си чел и разбрал следговора на „Първият тунел“.
Де факто Нео дава програма за хакване (което според официалната версия за Христос е свързано със същността на христовия архетип, явяващ се „хак“ в Системата) на клиента си, поради което последният го разпознава като спасител,
Исус Христос. Това не само подсказва бъдещата роля на Нео в рамките на
самия storytelling на филма, но и прави препратка към митологичната
фигура, на която същия този образ на Киану Рийвс, е базиран. Тези кодове
за хак, обаче, са извадени от „Симулакра и симулация“, което подсказва, че съдържанието зад причината (да си) „Христос“ по същество е симулация. Точно както е описано в следговора на „Първият тунел“ за същата фигура, точно както се оказва и в „Reloaded“, когато става ясно, че Единственият е просто поредната форма на контрол в матрицата поддържаща изначалната структура.
Иронично – следващия кадър, потвърждава това. „Нео“ казва:
Ако бъдеш хванат използвайки това...
(Обикновено следват преживявания на кръст :Р)
При което абоната отговаря:
Знам. Това никога не се е случило. Ти не съществуваш.
Това
е сцена пресичаща смисли на няколко нива – първото на ниво сценарий е
ясно – то е нужно за целите на самата история. Втората и третата идея
биват забелязани, само ако наистина си внимавал, обаче. Човекът, който
току-що обяви „Нео“ за Христос, сега не просто продължава смисловата тропа като казва, че случилото се с Исус („Нео“) никога не се е случило наистина, но и че той – като фигура на спасител – не съществува. Още две неща, чиято многоизмерност е обхваната в „Първият тунел“.
Забавното е, че, както казах, тази сцена е неочакван пророк за самия сценарий на „Reloaded“, където става ясно, че пророчеството е лъжа и Избрания наистина е фабрикация. В резултат team Morpheus губи базата си, защото вече няма на какво да стъпи, няма какво да го движи. Респективно, в последната част от трилогията, Нео трябва да забрави не само, че е Томас Андерсън, но и че е „Избрания“ – защото това също е самоличност, също е история подадена от кода.
Ако трябва да разгледам целия блок в цялост, той изглежда по следния начин:
• Заспалият Нео вади история от собственото си несъзнавано.
•
Самата природа на будното състояние минава през заспалото, защото те са
част от един и същ бинарен цикъл свързван от търсенето. Той търси и поради причинно-следствените връзки на това – бива издирван. Това го събужда за следващото ниво на неговата игра (поради което (by the way) той живее и в стая 101).[2]
• Нео продава хак, поради който, на ниво сценарий, бива свързан с месианския архетип, който обаче също идва от пространството на симулацията.
• След това той сам въплъщава за пръв път образа, който ще играе 2 филма и половина – на месия. Той пряко бива наричан „Христос“, макар вече да е ясно, че това е симулация, защото идва от „Симулакра и симулация“ на papa Jean.
• Мотивът, че месианските фигури не са се случили и не съществуват бива утвърден още веднъж.
•
Впоследствие останалите 2 части от трилогията потвърждават същото,
защото вече е имало 5 версии на Нео, което някак си... хич не го прави
„нов“ и обезсмисля както името, така и статуса му.[3] Ето защо той трябва да пусне и тази роля, за да постигне нирвана.
•
Цялостната метафора се състои в това, че състоянията на търсене,
заспалост и будност са част от самата матрица, а месианските фигури са
нейни продукти, които водят до още-от-същото.
И това ако не са трите филма кондензирани в 3 мин. и 30 сек. – да не се наричам куку повече!
Тези смислови блокове, аз наричам „архетипна архитектоника“,
защото те са изградени от цели отделни елементи подавани от
несъзнаваното, строящо се пред очите ни. Въпросната структура се
разпознава по това, че връзките се плетат във всички посоки, защото са
нелинейни – кадрите не са свързани смислово само напред (следвайки
линейна прогресия), но и назад. Началото на една нишка може да бъде
точка номер 2, а не 1. Например, точка номер 1 в настоящата ситуация за
мен бе разговора за Исус – това възбуди вниманието ми, че се случва нещо
in the first place. Понеже знам, че едно такова нещо отива във всички
посоки (напред, назад, настрани, навътре) вързах момента със „Симулакра и симулация“,
което обаче се явява кадър хронологично изпреварващ точка номер 1 за
мен. Поредността нямаше значение обаче, защото аз вече знаех, че е там
поради природата на смисловите блокове и просто трябваше да го видя за 1
път във връзка с останалото. Ripple-ите от това пък се разгръщат в продължение на 2 филма след това, така че многоаспектността на посоките присъства.
Нещо
подобно направих и аз – съвсем първия линк-картинка в тази тема бе за
Исус, още преди да знаеш предварително, че лайтмотива на тази тема ще е
за него. Той самия казва: „Yeah right!“, което пък намига и за самото съдържание на фигурата му - отново дискутирано тук ;)
Разбира се, от всички изброени посоки, „навътре“
е онази, която ти трябва да разиграеш, за да е процеса завършен. Ти
решаваш какво значи това и как да налееш шаблона, който несъзнаваното
само предлага като структура.
С това искам да покажа, как знанието за митологията и синхромистицизма (обединени от киното) биват комбинирани със знанието за платформата и биват предадени чрез писане.
По темата има да се каже още, но и това ще стане скоро.
И искам да чуя „хип-хип-ура!“ за първия наистина кратък анализ в секция „Кратки анализи“!
What? It’s a thing for me!
[1] Разбира се, това е сцена, която не е вместена в горния клип (освен пикселизирането на кода през думата „searching“); ако искаш да видиш нея трябва да си купиш диска от amazon.
[2] Вече съм изследвал как „101“
символизира навлизането в ново пространство, разкрива нова предавка,
точно какъвто е случая и с Томас А., защото той решава да последва белия
заек след тази сцена, което води до превръщането му в Нео. Числото
изскача още веднъж в „Reloaded“, когато Морфей, Тринити и Нео отиват при Меровингий (живеещ на 101-я етаж), който акт също отключва ново ниво в матрицата
заради Ключаря. Именно тази смислова нишка води Нео до Архитекта, който
му разкрива, че Единственият е пешка като всички останали, точно както
става ясно в дискутираната сцена с Христос пред ап. 101. в началото на
трилогията. Loop.
[3] Бележка под линия за дебили: „Нео“ значи „нов“.
