Съдбоносният меридиан на великата пирамида

Както е известно, една от особеностите на Хеопсовата пирамида е, че древните строители са я ориентирали точно по посоките на света. През страните и може да се прокара меридиан, който да пресече Африка, Азия, Европа, Антарктида, а на противоположното полукълбо - и Америка.



СТОЛИЦИТЕ В ЕДНА ТОЧКА

През 332 г. пр. н. е. Александър Велики основал на крайбрежието на Египет град, който станал столица на неговата империя - Александрия. Неговите координати са 29°55' източна дължина по Гринуич - т. е. практически срещу Великата пирамида.
През 324 г. от н. е. римският император Константин Велики разгърнал мащабно строителство във Византия, а през 330 г. официално провъзгласил това място за столица. В чест на императора градът бил наречен Константинопол. След разпадането на Римската империя Константинопол станал главен град на Византия. През 1453 г. Византийската империя била покорена от турците, които превърнали Константинопол в столица на Османската империя. А след 1930 г. градът, вече като столица на Турция, бил преименуван в Истанбул. Неговите координати са 28°27”
Според летописите през 882 г. княз Олег завоювал Киев и го провъзгласил за столица на новата държава Киевска Рус. Друг голям руски център - столицата на Новгородската република - Велики Новгород, се намирал на разстояние около 900 км от Киев. Координатите на Киев са 30°30 на Велики Новгород - 31°17” . 
Излиза, че ако Александрия, Истанбул, Киев. Велики Новгород, както и днешната столица на Египет - Кайро (край която се намира Хеопсовата пирамида) се поставят на един паралел, те ще се окажат съвсем близо - на участък от около двеста-триста километра. Съгласете се, че това е много малко разстояние, ако се съди в мащабите на планетата (около 40 000 км в диаметър).

ОТ АТЛАНТИДА ДО ЧЕРНОБИЛ

Оказва се, че някои значими събития са свързани с меридиана на Великата пирамида. Да започнем с религиите.
Както е известно, християнството за първи път било провъзгласено за държавна религия именно в Константинопол, а след възникването на Византийската империя от там се е разпространило православието. След като завладели Византия, турците направили Константинопол център на ислямския свят (халифат). Забележителното е, че след като през 1517 г. турците завоювали Египет, те пренесли от Кайро в Константинопол много египетски реликви.
На 26 април 1986 г. стана една от най- големите катастрофи през XX век - взривът в Чернобилската АЕЦ. Координатите на град Припят, край който тя е построена, са 30°30'. Атомната подводница „Курск", която потъна през 2000 г., катастрофира малко по на изток 37°35” И накрая, според една от версиите знаменитата Атлантида се е намирала в Черно море и е загинала в резултат на пробив на сушата в района на пролива Босфор. Досещате ли се какви са географските му координати - именно: 29°04' източна дължина. 

НЕПРЕОДОЛИМАТА ЧЕРТА

Практически във всяко столетие териториите близо до меридиана на Великата пирамида са ставали арена на жестоки битки и спорове: римски завоевания, кръстоносни походи, нахлуване на армията на Наполеон, Първата и Втората световна война. Удивителното е, че нито една армия, която е пресичала меридиана от запад на изток, не е оставала задълго зад него: войските или са търпели поражение, или просто са се връщали на своя територия. Оказва се обаче, че и походите от изток на запад не са дали голям резултат. Изключение правят само завоевателите, които са успели да завладеят пресичаните от меридиана земи (Александър Македонски, римляните, монголо-татарите, турците, английските колонизатори и т. н.).
Походите в противоположните от тази тайнствена черта посоки, обратното, често са се увенчавали с успех. Европейците покорили Америка, а руснаците - Сибир и Далечния изток.

МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Изглежда, на древните египтяни са били известни необичайните свойства на тази тайнствена ивица. Според техните поверия река Нил, редом с която се намира Великата пирамида, се е смятала за граница между Царството на живите и Царството на мъртвите. Жителите на Египет дори строели градовете, дворците и храмовете на боговете изключително на западния бряг, а гробниците и заупокойните храмове разполагали на източния, като по този начин сякаш подчертавали разликата между разположените от двете страни на меридиана територии.
От гледна точка на съвременната наука е доста трудно да се обяснят подобни мистични съвпадения. Може би конструкцията на пирамидата на Хеопс създава в тази област някакво все още неизвестно на науката енергийно поле? Вероятно истината е известна само на тайнствените строители на пирамидите...

Редкият минерал пейнит

Пейнитът е минерал от клас борати. За пръв път е бил открит в Бирма през 1956 г. Наименованието си е получил в чест на своя откривател – британския минералолог Артър Пейн.
Химичният анализ показал, че пейнитът съдържа калций, цирконий, бор, алуминий и кислород (CaZrBAl9O18) . Минералът съдържа също следи от хром и ванадий. Цветът му е от оранжево-червен до кафяво-червен, както при топаза, благодарение на следите от желязо.
Дълги години съществували само три малки кристала пейнит . До 2005 г. в света са били отчетени по-малко от 25 известни кристала пейнит. Неотдавна били открити находища на север от Бирма. Голяма част от тях са тъмни, непрозрачни и непълни кристали. Има надежда, че разкопките в този район ще донесат повече кристали пейнит.
Оптически кристалът е едноосев. Цветовете при плеохроизма се менят от рубинено-червен при светлинни колебания с паралелна насоченост на оптичната ос до кафяво-оранжев при перпендикулярни колебания. Плътността е 4,01 г/см3, твърдостта - 7,9 - 8,0. Химически е много устойчив. Тези свойства дават възможност пейнитът да се използва като бижутериен материал.

Лечебни свойства

В народната медицина има мнение , че рубинено-червеният пейнит има способността да въздейства на кръвообращението, да нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция, да активизира работата на щитовидната жлеза. Счита се, че такъв камък може да лекува инфекциозни заболявания. Мъниста от пейнит могат да служат за профилактика при простудни заболявания, свързани с преохлаждане. Червените минерали могат значително да облекчат протичането на заболявания като : едра шарка, морбили, еритематозус. Литотерапевтите предполагат, че минералите с оранжев оттенък виляят благоприятно на органите, свързани с преработка на храната. Гривни от оранжеви камъни способстват за подмладяване на кожата на ръцете.
Все още не е известно влиянието на пейнита върху чакрите.

Магически свойства

Магичните свойства на пейните не са изследвани практически. Счита се, че може да влияе на човек както положително, така и отрицателно. Ако се сложи на прозорец, спасява жилището от стихийни бедствия, мълнии, пожари и кражби. Това действа при условие , че прозорецът е с източно изложение. Рубинено-червеният камък се използва като привличащ късмет в хазартните игри. Оранжевите камъни могат да развият у човек способност да предвиди неприятности и беди. Пейнитът е камък на огнените знаци от зодиака. Гривна с пейнит помага на жените да привличат мъжко внимание.

Талисмани и амулети

Пейнитът е талисман на веселите, енергични хора. Талисман може да бъде неголям къс от необработен минерал. Но той изисква слънчево зареждане. Нужно е камъка да бъде ежедневно поставян под лъчите на изгряващото слънце. Залязващото слънце отслабва силите на талисмана.

Как да увеличим мисловната ни сила

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас Сега можем да преминем към разглеждане на това как можем да използваме мисловната сила в практиката, защото трупането на знания, без приложението им, е напразно. Старото правило "Целта на философията е да се сложи край на страданието" е все още в сила.

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас - във физическия свят или в по-висшите; да ускоряваме както собственото си развитие, така и цялостната човешка еволюция.

Мисловната сила може да бъде увеличена само със системно и упорито упражняване, точно както и развитието на мускулите, които изграждат тялото ни, зависи от тяхното упражняване.

Фактът, че развитието се обуславя от полаганите за целта усилия, е основен жизнен закон.

Животът, нашето Аз, търси неуморно пътища за себеизразяване посредством външната форма, в която се намира. Тъй като с упражняването силите му се насочват навън към себеизява, се получава натиск върху формата, при който тя се разширява, в изграждането й взима участие нова материя и така, в някои свои поделения, тя се разширява непрестанно. Когато тренираме мускулите, те се напрягат, в тях се влива повече живот, клетките им се умножават и така те нарастват.

По същия начин, когато умственото тяло трепти под въздействието на усиления ни размисъл, в него влиза нова умствена материя, и по този начин то расте и се развива. При едно системно упражняване умственото тяло расте, без значение дали мисълта, с която се упражнява, е добра или лоша. Влаганото умствено усилие определя растежа на тялото; характерът на мисълта определя вида материя, която ще го изгражда.

Когато мозъкът се упражнява в мислене, броят на клетките му нараства. Някои аутопсии показват, че мозъкът на мислителите е не само по-голям и тежък, но и притежава повече гънки, отколкото на обикновения човек. Така площта на сивата материя е много по-голяма, а тя е непосредственият физически инструмент на мисълта.

Тъй като и умственото тяло, и физическият мозък се развиват при упражняване, то тези, които желаят да разгърнат силите и възможностите им, трябва редовно да се упражняват в мислене със съзнателното намерение да подобрят своите умствени способности. Излишно е да се добавя, че по този начин се разгръщат и вродените сили на Познавателя и той увеличава своето влияние над телата непрестанно.

За да бъде упражняването ефективно, то трябва да е методично. Нека си изберем за целта някоя хубава книга, засягаща привлекателен за нас предмет; книга на компетентен автор, която съдържа нови и възвишени идеи. Отваряме книгата и започваме да четем бавно като първоначално прочитаме едно изречение или кратък пасаж, след което я оставяме настрана и започваме да мислим съсредоточено и усилено върху прочетеното.

Добре е да размишляваме два пъти по-дълго, отколкото сме чели, защото целта ни не е просто да се запознаем с нови идеи, а да усилим умствените си възможности. Хубаво е да посвещаваме по половин час на това занятие, но като начало може да се започне с 15 минути, тъй като първите стъпки в съсредоточаването са много уморителни.

Всеки, който започне да се упражнява по този начин редовно, след няколко месеца ще забележи, че има явен напредък и че мисловната му сила е нараснала; ще открие, че е способен много по-умело от преди да разрешава обикновените си житейски проблеми. Природата е справедлива господарка в раздаването на награди, защото на всеки дава точно онова, което е заслужил, нищо незаслужено в повече. Тези, които искат да увеличат способностите си, трябва да заслужат това като положат и съответните усилия.

Както вече казахме, работата е двойна. Първо, силите на съзнанието се проявяват навън; второ, формите, чрез които то се проявява, се развиват; при това първото не трябва никога да се забравя. Много хора признават ползата от целенасоченото мислене по отношение развитието на мозъка, но забравят, че източникът на всяка мисъл е нероденото и безсмъртно Аз, че само извеждат навън това, което вече притежават.

Вътре в нас е цялата сила, ние трябва само да я използваме, защото божественото Аз е коренът на живота в нас, а аспектът знание на Аза е част от всеки от нас и непрекъснато търси възможности за по-пълна проява. Силата е във всеки - безначална, вечна; формата се променя, но животът, който я одушевява, е част от безкрайната вечност, част от същата сила, която е създала Вселената; божествена, неразделна частица от живота на Логоса.

Ако можехме да схванем това и ако не забравяхме, че не силата ни е недостатъчна, а инструментът за проявата й не е добър и че именно оттук произтичат всички трудности, тогава бихме работили с повече вяра и надежда, а следователно и с по-голяма ефективност, за да го направим по-съвършен.

Нека не губим усещането, че нашата същинска природа е висше знание и в наша власт е каква част от нея ще проявим в настоящето си въплъщение. Наистина, проявата е ограничена от полаганите в миналото усилия, но сега бихме могли да увеличим умствените си сили, за да са ни по-полезни от онези, които в миналото са обусловили настоящите. Формите са гъвкави и могат да бъдат променяни, макар и бавно наистина, от трептенията на живота.

Нека помним преди всичко, че системното упражняване е от съществено значение за сигурното израстване. Когато прекъснем заниманията си дори за един ден, ще са необходими поне три-четири, за да постигнем отново равнището, достигнато преди; така е поне в началото на израстването.

Привикнем ли да мислим, редовното упражняване не е чак толкова важно. Но докато умът се приучи на концентрация, редовните занимания са от съществена важност, защото старият му навик да се скита свободно бързо се възвръща.

По-добре пет минути работа всеки ден, отколкото половин час само веднъж в седмицата!

http://aura-1.net/index.php/2010-10-30-14-18-30/2010-10-31-12-13-27

22-те чакри - разположение

 

 

Чакри на третото измерение

Коренна чакра

Първата чакра е седалището на физическото тяло. Тя насочва земния ви живот, свързва ви много специфично със Земята. Тя се занимава с въпроси като заземяване и оцеляване. В ранния Лемурийски период това бе базисната чакра, която бе най-отворена. Първата чакра се занимава с разглеждане защо сме на Земята . Жлезите асоциирани с тази чакра са надбъбречните жлези.
Полова чакра

Тя е свързана с креативност, мъжко-женския баланс и нашите сексуални енергии. Обратната страна на втора чакра се отнася до седалището на подсъзнанието. Тази чакра се фокусира в последния Лемурийски период на развитие. Жлезата асоциирана с тази чакра - яйчници/тестиси

Слънчев сплит

Третата чакра е седалището на емоционалното тяло. Атлантският период от земната история е фокусиран върху развитието на тази чакра.

Сърдечна чакра

Четвърта чакра се занимава с безусловната любов. Това е фокусът на Християнската ера. Жлезата , с която се асоциира е тимуса

Гърлена чакра

Гърлената чакра се занимава с комуникацията , изразяването , както и използването на волята. Тази чакра се развива през ерата на Водолея. Жлезата , с която се асоциира – тироидната

Трето око

Третото око се свързва с вътрешното възприятие или духовния поглед и виждане. Третото око също се отнася до съзнателния ум. Жлезата , асоциирана с тази чакра е хипофизата.

Коронна чакра

Коронната чакра се свързва с свръхсъзнанието , душата , Висшия Аз, Монадата и/или Бог. Това наистина е нашия портал чрез който сме в досег с висшите енергии.Жлезата, асоциираща се с тази чакра е пинеалната(епифиза).

Чакри на четвъртото измерение

8 чакра
Това е първата чакра, на 4-то измерение, мястото на душата. В триизмерните чакри земята, обозначена с номер 0 представлява физическото съществуване. То е плътно и твърдо. Мястото на душата сега става място на нашето съществуване, точно както земята е била основа на нашето съществуване в третото измерение. Цвят – зеленината на морската пяна.

9 чакра
Съответства на основната чакра в триизмерната система на чакрите. Съответства на тялото на света. Свързана е с радостта. Когато тази чакра е активирана, светлинното тяло е във вашата клетъчна и субклетъчна структура. Цвят – синьо-зелен.

10 чакра
Tази чакра се асоциира с чакрата на полярността в третото измерение. Тя е свързана с интеграцията на полярността – интеграцията на мъжкото и женското у нас. Тази чакра фактически започва да функционира, когато мъжките и женските енергии се намират в пълно равновесие. Това се усеща като състояние на лекота (без усилие и напрежение), като изравняване с душата на човека. Цвят – перлен

11 чакра
Чакрата на енергиите Ню Ейдж (Нова Ера). Съответства на чакрата на слънчевия сплит от триизмерните чакри, съединение на третата чакра с 11-тата ни позволява да намалим травмите на настоящия си живот и минали животи, които се пазят в трета чакра. Усещането на енергията на 11-тата чакра е подобно на вълна, тя преминава през тялото ви и излиза навън, без да се задържа в тялото или да се прилепва към областта на погрешното възприятие. Цвят – розово оранжев.

12 чакра
Това е чакрата на Христовото съзнание, която представлява трансформационна енергия, съединяваща всички форми на енергия. Тя се асоциира с чакрата на сърцето в системата на триизмерните чакри. Цвят – проблясващо-златен.

13 чакра
Свързана с проявлението на вибрационната комуникация. Това е чакра, използвана при материализацията и дематериализацията на предмети. Това е чакрата, използвана при телепортация,ползва се също и за излекуване. Цвят – виолетово-розов.

14 чакра
Свързана с Божия Замисъл. Позволява на менталния ум да се предаде. Четиринадесетата чакра казва, че вие позволявате на Божия Замисъл да ви покаже пътя без преразглеждане или оценка на вашите ментални убеждения. Съответства на чакрата на третото око. Носи ясно-виждане към четвъртото измерение. Започва да активира вашата безграничност. Цвят – наситено синьо-виолетов.

15 чакра
Свързана е с монадното съединение. Съответства на коронната чакра на третото измерение. Седмата чакра е вашата духовна връзка. С 15-тата чакра вашата нова духовна връзка е с Монадно ниво. По време на 15-тото посвещение се съединяваме с Монадата. Това ни довежда до вратите на възнесението. Когато тази чакра действа, тя говори, че структурата на вашата душа е достатъчно стабилна, за да се справи с енергията и количеството информация, излизащо от монадното ниво. Цвят – светъл златисто-бял.

Чакри на петото измерение

16-та чакра
Свързана е с възнесението. Шестнадесетата чакра слиза в коронната чакра по време на възнесението. Тази чакра е първата чакра от петизмерната система на чакрите. Чакра на възнесението в Монадата и «Аз Съм Присъствие», чакра на превръщането във вселенско същество става нова основа, също като 8-ма чакра, мястото на душата, е била основата в системата на чакрите от четвъртото измерение. Цвят – светъл виолетово-бял.

17 чакра
Свързана с вселенската светлина, която се съотнася с 9-тата чакра или със светлинното тяло в системата са чакрите на четвъртото измерение, твърдо и светло, в петото измерение – което е тоталната светлина. Цвят – мулти-бял.

18 чакра
Свързана с шестизмерното божествено намерение. Когато е активирана тази чакра, тя носи способност да се донесе реалността на шестото измерение. Като гледате схемата на вашите чакри, ще видите, че между 18-тата и 10-тата чакри има промеждутък, за който се казва – «Няма съответствие» Причината се крие в това, че на нивото на 5-тото измерение няма съответствие на слънчевия сплит, защото той се е съединил с чакрата на сърцето. Цвят – розово-златист.

19-та чакра
Свързана е с вселенската енергия. Сърдечната енергия е била фокус в третото измерение. Христовото съзнание – това е разширяващата се енергия в четвъртото измерение. В петото измерение съответствието е вселенската енергия. Вселенската енергия бива почувствана от тези, които позволяват на новия източник на енергия да преминава през този източник, през тяхното монадно ниво, през нивото на душата им във физическото тяло. Цвят – пурпурен.

20-та чакра
Свързана е с Битието. В третото измерение ви е било необходимо да общувате. В четвъртото измерение сте били способни да общувате по по-обширен начин - комуникация чрез вибрацията през светлина. В петото измерение няма необходимост от обмен, това е битие, където обменът не е нужен за общуването. Цвят – виолетово-златен.

21 чакра
Свързана е с божествената структура. Тя твори от точката на еволюцията, фактически – от точката на решителността. Когато развиете съзнанието си, тази чакра ви позволява да видите Божествения Замисъл. Сега вие сте зад пределите на структурата на петото, на обучение, което протече по време на Божествената структура. Цвят – синьо-златисто.

22 чакра
Свързана с Източника или с Божествената връзка. Цвят – платинен.

Превод от страницата на The I AM University

МАТРИЦАТА - РЕАЛНОСТ ИЛИ ИЛЮЗИЯ?

От хилядолетия в спектъра от паранормални прояви са присъствали фантомни същества, възприемани като полубогове, демони или чудовища. Днес човечеството разполага със свръхчувствителни камери, сензори и системи за спътниково наблюдение, но въпреки това “невъзможни” създания все по-често нахлуват в усвоената реалност и се изплъзват безпрепятствено от нея. Наред с класическите “пришълци” и прословутият “снежен човек” в последно време многократно са засичани зловещи крилати хуманоиди, които предупреждават за бъдещи катастрофи. Неуловимият хибрид-кръвопиец чупакабра продължава да тероризира фермерите от Централна и Южна Америка. Демонични черни котки с внушителни размери всяват смут сред англичани, американци и австралийци с внезапната си поява на места, където никога не са срещани. Уфолози отдавна са забелязали, че в поведението на всички тези пратеници на незримото има сходства. Те могат внезапно да се материализират и дематериализират, да променят формата си и да развиват невероятна скорост. В повечето случаи, ако бъдат заловени или “убити”, телата им се разпадат и се разтварят в нищото. Всички техни фотографии изглеждат неясни и замъглени, сякаш загатвайки за тяхното илюзорно естество.

Още по-озадачаващи са данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси. Въпреки това очевидци продължават да твърдят, че са видели чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Представители на племето хопи в Североизточна Аризона споделят как преди години момче е било погубено от страховито същество, изплувало от дълбоките прозрачни води на воден кладенец високо в скалите над пустинята. Свидетели на нещастието са убедени, че необитаемото дъно се виждало съвсем ясно. Най-странното свидетелство идва от остров Тазмания, където според местните жители в наскоро наводнено езеро се появило чудовище, въпреки, че от години коритото му било съвършено празно и сухо.

След серия от парапсихични преживявания, по време на които среща странни светещи тела, загадъчни хуманоиди и сравними с митологичните чудовища хибриди между хора и животни, известният американски ясновидец Едуард Деймс стига до извода, че високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност. При определени условия виртуалните същества и обекти са в състояние да наранят, осакатят и дори причинят смъртта на човек. Каква е целта на тази интервенция, остава неясно.

Съществува ли човечеството в илюзорна действителност, сравнима със съвършената компютърна симулация във филма “Матрицата”? Според Ник Бостром, водещ професор по философия в Йейлския университет, отговорът на тази ужасяваща разума и пленяваща въображението хипотеза е положителен. В публикувано наскоро в световната мрежа изследване, Бостром нарича всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме и докосваме “перфектна илюзия”, създадена от гениални компютърни програмисти. “Мислите, че живеете в удобен и прекрасно обзаведен дом, заобиколени от любящо семейство, дружелюбни съседи, а може би и от предан домашен любимец, но всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия”, подкрепя го и лондонският експерт по висши технологии Клив Факстън. “Всички вярваме, че сме родени в болница, но най-вероятно това е станало в студената утроба на суперкомпютър. Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения”, счита той. Факстън отхвърля свободата на човешката воля и съдба и нарича хората “марионетки, чиито смехотворни движения забавлявават анонимни хай-тек програмисти.”

Хипотезата на Бостром и Факстън плътно се доближава до сценария на култовия технотрилър “Матрицата”, в който оплетени в кабели хора сънуват реалността в гигантска камера-затвор. Неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам и лондонския физик Дейвид Бом развиват теорията за реалността като киберпространство, внесено в “холографска вселена”. Те се базират на проведен през 1982 г. от парижки научен екип начело с Ален Аспе експеримент, установил, че при определени условия елементарни частици комуникират помежду си, независимо от разстоянието. Прибрам и Бом оприличават Вселената на многоизмерна холограма във вид на гигантска паяжина от безпределно интегрирани помежду си независимо от мащаба неделими елементи. Нашият мозък или съзнание по математически път чрез интерпретация на честоти създава обективна реалност, проекция на друго измерение и съществуване отвъд пространството и времето. Подобно на холографското изображение, заснето чрез лазер и запечатано върху плака, чиято триизмерна структура се проявява, когато под определен ъгъл към нея се насочи светлинен лъч, така и мозъкът е своеобразен лъч, чрез който разпознаваме и възприемаме отделни участъци от илюзорния образ на света. Реалността се оказва матрица, създадена от фина и невидима мрежа от честоти, отвъд която вероятно се намират нейните създатели. Със свойствата “едновременност” и “неделимост” на суперхолограмата се обясняват феномени като пътуване във времето (минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), колективната памет на Юнг, известна още като хрониките “Акаша”, ясновидството, телепатията и чудодейното изцеляване на безнадеждно болни. В книгата си “Даровете на неизвестното” биологът Лайъл Уотсън описва случай, в който посредством моделирана от съзнанието промяна на действителността индонезийска шаманка предизвиква изчезването в “тънкия свят” и повторната поява на цяла гора.

Но как можем да се докоснем до скритата за нас реалност извън “Матрицата”? Изследователите са на мнение, че това е възможно в състояние на транс, наркотично опиянение и сън. Многобройните опити с наркотични вещества доказват, че когато се наруши функцията на мозъка да организира постъпващата информация за света, пред съзнанието на очевидеца изникват видения на фантастични реалности и чудовищни същества, погрешно възприемани като халюцинации. Подобни феномени се регистрират и у пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка. В книгата си “Човекът, който смяташе жена си за шапка” неврологът Андрю Сакс описва случай, в който на страдащ от умствено разстройство е показана ръкавица и той я описва като “контейнер с пет стърчащи израстъка”, но бил неспособен да измисли за какво би могла да служи тя. Според Факстън е възможно някои от скитниците и бездомниците, които често срещаме и чуваме да мърморят безсмислици, всъщност да са неволни избраници, докоснали се до съкрушаващата истина и получили толкова сериозни увреждания на психиката и ума, че впоследствие се оказват социално непригодни.“. Представата за матричната реалност, преодолима по време на сън, е съществувала още в дълбока древност. Според източните религии материята е “майа” (илюзия). Индусите възприемат паралелния свят на сънищата като реалност, а “съзнателните” си прояви и видимата “наяве” Вселена - като съновидение на спящия творец Брахма. Разгръщайки свещените им книги, срещаме и привидно аморални повели на поведение, които обаче биха се съгласували отлично с особеностите на съществуване във виртуалната среда на компютърна игра. В “Бхагавадгита” бог Кришна казва на Арджуна: “…убивай, умъртвявай напълно съзнателно…просто стани инструмент в божествената ръка и знай добре, че никой не е убит, никой не може да бъде убит в действителност”. Друго божество - Индра, заявява в “Каушитаки упанишад” : “Човекът, който ме познава такъв, какъвто съм, не губи нищо…каквото и зло да направи”. Известният етнолог Мирча Елиаде обобщава, че “в будисткия тантризъм на превъзвишения Буда е позволено да лъже, да краде, да изисква и извършва прелюбодейство и всякакви криминални престъпления, защото в тантра всички противоположности са илюзорни, затова крайното зло съвпада с крайното добро”.

Как се съгласуват древните и съвременни модели на Матрицата? Основният проблем е докъде се разпростира илюзорността на познатия ни свят. Изследователи като американският астрофизик Тимъти Ферис са склонни да предполагат, че съществуват пръснати из Галактиката апарати за прожектиране на холографски изображения и генериране на виртуална реалност - т.нар. “Ферис-сонди”. Техните конструктори ги използват за намеса и манипулиране с образи и внушения на иначе реалните, но тънещи в неведение човешки същества. Факстън сравнява битието на човека с мистично странстване в мрачна и необятна пустош, изпълнена с реалистични илюзии. Парапсихолози и ясновидци отреждат по-незавидна участ на човечеството. Джеймс Донахю твърди, че след дълбока медитация е виждал като “пластични” обкръжаващите го пътища, сгради и лица на хора, сякаш всички те са част от компютърно киберпространство с дирижирани отвън правила. Според привържениците на тази хипотеза по свое желание създателите на този изключително сложен софтуер могат с едно натискане на бутона да предизвикат опустошителни земетресения, урагани и наводнения, да заселят планетата със страховити чудовища и да контролират като марионетки виртуалните хора, замесвайки ги в кръвопролитни войни или в изграждането на високоразвити цивилизации.

Създателите на киберпространството са заинтересовани да запазят в пълна тайна своето творение, тъй като разкриването му би предизвикало демотивация, отчаяние и дълбок стрес сред участниците в манипулируемото виртуално битие. В този контекст едва ли са озадачаващи инцидентите, сполетели снимачния екип при заснемането на продълженията на “Матрицата”. Още в първия снимачен ден прочутият актьор Киану Рийвс си счупва крака. Месец преди предвидения срок съпругата му Дженифър Сим ражда мъртво дете, а скоро след това самата тя загива в автомобилна катастрофа. По време на снимките сексапилната Ен Мос, която изпълнява главната женска роля на Кейт, получава травма на коленните капачки. През следващите няколко месеца е застрелян изпълнителният продуцент на филма, асистент-режисьорът изгаря жив в асансьор, а експертът по компютърните ефекти умира от масиран инфаркт на снимачната площадка. В края на август 2001 г. се разбива самолетът, с който прочутата певица Алия пътувала към Ню Йорк, за да запише саундтрака към филма.

Въпреки тези зловещи аргументи в подкрепа на нечовешкия сценарий, определящ ролята ни на манипулирани от безчувствени технократи марионетки, човечеството притежава градивната способност да се съмнява във всичко, което го заобикаля и да избягва фаворизирането на факти, които допускат превратно тълкуване или отнемат свободата на волята и усилията за намиране на истината. Смелостта ни да възприемем радикалната теория за киберпространствената реалност ни извисява и отдалечава от граничещото със страха от неизвестността сляпо преклонение пред мистичния ореол на света, в който абсолютното знание е затворено в плода на дърво, ревниво пазено от Твореца сред изгубения рай.

Автор:Мирослав Минчев

Очистване от енергийни паразити

 Пространството в холографското (триизмерното) поле около нас е населено с безброй високоразвити създания, доброжелателни и светли, които могат да ни помогнат и които са призвани да ни помагат. Но, уви, има и такива, които са агресивно настроени…

Тези същности паразитират върху човешкото биополе и имат разрушителна програма.

Те така се и наричат – енергийни паразити. Атакувайки волята на индивида, те се опитват да го извадят от равновесие, наслаждавайки се на своята власт, и му натрапват мрачни мисли, депресия и тъга. Подсъзнателно такива хора като че ли усещат, че се движат към някаква „мъртва зона”. Най-уязвимите изпадат в апатия, енергийният им енергообмен се нарушава почти моментално.

Във Вселената действа законът за съхранение на информацията: никакво събитие не може да се случи, ако за него няма информация (тоест, ако не знаем, че е нещо е станало, за нас това нещо всъщност не е станало). От научна гледна точка доказателство за реалността на каквото и да е събитие е неговата повторяемост, а също така и свидетелствата на очевидците. Това се отнася и до областта на непознатите енергии, в това число и на феномена „разрушаване на биополето”

Времето вече потвърди верността на идеята на руския учен К. Е. Циолковски, че заедно с нас живеят невидими ефирни същества. Така например, изследвания, извършени от италианския учен Лучано Боконе, показват зашеметяващи резултати. По време на експериментите му уреди с инфрачервено и ултравиолетово излъчване фиксирали в тъмните часове на денонощието реално съществуващи, но невидими за очите ни, живи субекти. Оказва се, че ние живеем рамо до рамо с множество невидими форми, наречени от Боконе „критери” (същества). Човешките енергийни полета са изследвани и от академик Анатолий Охатрин. На направените от него фотоснимки се виждат отделяните от хора с натрапчиви мисли и силни преживявания снопове енергия, наречени „кластъри” (от англ. cluster - грозд, чепка, кичур, китка, храст). На снимките могат да се видят и финоенергийните паразити, привлечени от енергийните спадове и стремящи се да се внедрят в човешкото тяло.

Нашето биополе, енергийният ни запас е нещо, което интересува същности от ниско ниво – енергийни паразити. Поглъщайки енергия през дупки и пробиви в биополето,

те ни натрапват чужди мисли, манипулират ни с емоции,

предлагат ни да решим проблемите си в общуването с околния свят за сметка на „мними любими” ни хора. Те нахлуват в нечий енергиен свят, без да се интересуват дали го желае или не притежателят му.

Или може би не вярвате, че има енергийна връзка между света на хората и царството на тъмнината? Ако е така, би било жалко. Защото мисията на енергийните паразити е да получават, да се хранят с енергия „за чужда сметка“. И не е случайно, че самото словосъчетание носи в себе си емоционално негативна оценка.

 

Енергийните паразити (енергопаразитите) не са абстрактно понятие, откъснато от живота, и съвсем не са някаква мистична разрушаваща сила, която преследва неудачниците и слабите духом. Едва ли единствената мисия на „тъмните сенки” е да нарушават енергийното поле на човека и да провалят живота му. Но обикновено те наистина присъстват в живота на човек в не особено добри за него периоди. Тогава

по биополето на човека се появяват „тъмни петна”.

Съществува, освен това, мнение, че енергопаразитите са особени биоенергийни фунии, през които по един особен начин енергията ви се сгъстява и изтича в тях. Има още една любопитна парапсихологична теория, според която енергопаразитът на финото ниво на тялото ни е сивият кардинал, който може да превърне човека в свой роб, в своя лична енергийна батерия, дори в свой слуга, който му доставя енергия, източвайки я от други хора. В този случай подвластният на енергопаразита може да причини болка на околните или да стане за тях източник на необясними страхове.

Езотериците твърдят, че единственият начин „да се изтрият тъмните петна” е осъзнатото вътрешно очистване. Освобождаването от всичко, което ни лишава от радостта да живеем.

Като начало трябва да направим всичко възможно финото ни тяло да спре да бъде гостоприемник на „неканени гости”. Настанилите се на „яслата ни” същности не само живеят за сметка на енергията ни, но и тровят биополето ни с вредните остатъци от собствената си жизнена дейност. Така че, спасявайки се от тях, ние решаваме проблема с екологичната чистота на тялото и душата си.

Тук трябва да спазваме едно просто правило –

не нахлувайте в чуждото психично пространство и не допускайте други да навлизат във вашето.

Има още един начин – да се настроите на максимално висока честота и тогава за паразита ще бъде изключително трудно да влезе в енергиен контакт с вас, той няма да може да се възползва от енергията ви, защото тя просто ще го отблъсква. Ако успеете да направите това, ще можете да се докоснете и до други канали във висшето тяло на същността ви, откъдето ще получите нова, допълнителна защита, както и очистваща енергия.

Из книгата на Андрей Миронов “Очистване от енергийни паразити”

Границата между паралелните светове

  Вече не е табу да се твърди, че паралелните светове не са мит и измислица. На нашата планета могат да съществуват други светове, различни форми и нива на живот. Многобройните случаи на докосване на хора до тайнствения свят “отвъд” тази реалност не могат да се игнорират с лека ръка ...

  Случаят с английско момиченце илюстрира това. Разхождайки се в гората, детето не могло да излезе от нея, макар че отлично виждало склона на хълма, до който трябвало да стигне. То се оказало заобиколено сякаш от невидима стена. Момиченцето отчаяно викало за помощ, опитвало се да мине през невидимата стена и ... нищо не могло да направи !

  Хората, които тръгнали да я търсят, минавали покрай нея и не чували молбите й за спасение, макар че детето отлично виждало действията им. След като възрастните си тръгнали, стената се изпарила, момиченцето излязло от капана и благополучно се прибрало треперещо от страх у дома.

  Понятието “другият свят” датира от хилядолетия. Хората отдавна се досещат за наличието на други форми на живот, други измерения, където живеят мислещи същества.

  Изучаващите законите на мирозданието специалисти напълно сериозно говорят за някои все още не съвсем изучени факти, свързани с т. нар. пространствено-времеви “прозорци”, през които хората, без да го съзнават,попадат в други светове с други параметри на пространството и времето. При това би могло да се случи да го направят както в настоящето, така и в бъдещето. Човек, попаднал в такова “прокълнато място”, изчезва безследно. Ако все пак успее по някакви причини да се измъкне от там, се появяват нарушения в здравето, неустойчива психика.

  Учените наричат подобни места изкривявания на пространството, цепнатини между 2 реалности или портали към други измерения. Според изследователите, изучаващи свойствата на пространството и времето, преходната зона – границата между съседни светове, може да се разширява или свива, тоест да променя своите размери. Местността Маркауси в Перу е известна с това, че там се намира каменна гора, в която според учените съществува вход към друг свят.