Всеки от нас е като шоколадова бисквитка-сандвич с бял крем по средата, притиснат между плътния свят на Земята и емоционално и мисловно заредения свят на колективния ум. Четвъртото измерение се мени постоянно в съответствие с това, което се включва в него. За повечето от нас 3D е арена с високи заряди, защото тялото ни в 3D се намира в сандвича между магнетизма на 2D и електрическите сили на 4D отгоре.
Чрез отношенията в 3D можем да чувстваме какво се проявява в нашия свят и да познаваме себе си в своя живот. Колелото на дванадесетте, разделено на шест двойки противоположности , е най-добрият инструмент, който съм срещала за установяване на начина, по който чувствата на 4D влияят върху нашата активност. То ни учи как да тълкуваме своите полета или как да използваме саморефлексията. Използването на Колелото ни сочи дали сме балансирани или не, отчитайки всеки модел в живота. Когато сте балансирани, вие сте в 3D или сте заземени. Четвъртото измерение създава енергия, защото вибрира много по-бързо от 3D и непрекъснато я разделя. Затова трябва непрекъснато да се стремите да бъдете здраво стъпили на земята, особено по време на вихри като този, предизвикан от 11.09.2001 г.
Днешните времена са като да бъдеш застигнат от торнадо и да не знаеш накъде да бягаш. Джордж У. Буш и неговите последователи предизвикаха толкова бързи промени на разнообразни фронтове, че американците през повечето време са без твърда почва под краката си. Да живееш в САЩ, е като да живееш в ускорител на елементарни частици! :))))) Хората се страхуват, докато са подхвърляни насам-натам от бързоразвиващи се събития, с които дори не са свързани. Колелото на дванадесетте коригира дисбалансите и ни помага да се превърнем в остров на покоя насред разразяващата се буря. Учи ни как да пренебрегваме безспирните заговори, организирани от господарите на Елита.
Може би сте заети с важни лични проблеми, като например да запазите усещането си за личен комфорт в началото на някоя нова връзка, и политиката може да ви се струва твърде далечна и чужда. Повечето хора обаче не могат да избягат от колективните проблеми, които ще оформят целия XXI век. Вихърът засмуква всеки от нас и всеки от нас трябва да избере страна. Ако сте американец, сте част от дуализма, ако мислите, че Джордж Буш е добрият, а Осама бин Ладен и Саддам Хюсейн са лошите, и обратно. Изпитването на подобни чувства ви прави гневни, кара ви да осъждате и да се страхувате, което блокира финото съзнание. Ако сте на едната или другата страна, пропускате да видите своята роля в грандиозната и завладяваща драма, която се разгръща.
Историята за начина, по който световните религии заговорничат с Глобалния елит през епохата на Рибите, за да установят контрол върху света, е крайно удивителна. Ако достатъчно голям брой от нас я разберат, можем да си върнем нашето измерение от Елита. В момента всеки от нас има избор: или да продължи да не осъзнава и да бъде засмукан във вихъра на 4D, или да започне да осъзнава и да създаде един нов свят в 3D. Ако изберете да сте осъзнати в 3D, можете да следвате знаците на многоизмерността и да не позволите да се превърнете в пионка на 4D.
Тук не става дума за ролите, които хората играят. Става въпрос за това накъде е насочено вашето съзнание. Можете да играете ролята на активист на антивоенно движение или на пилот на бомбардировач и на пръв поглед изглежда, че сте на едната или другата страна. Ако сте балансирани и анализирате собствените си действия обаче, създавате нови възможности в полето благодарение на честотите, които излъчвате. Това може да попречи на Елита, чиито любими отчети за постигнатите резултати са бойните полета и броят на жертвите в моргите. С наближаването на епохата на Водолея Елитът замисля нов велик план - Новия световен ред - установяване на контрол върху целия свят. Вие сте суверенът на 3D, когато сте осъзнати и създавате нови възможности или нов дневен ред. Тогава силите на измеренията текат през тялото ви и вие знаете как наистина е живял Христос в началото на епохата на Рибите или Мохамед, шестстотин години по-късно и как живеят някои Велики учители в момента.
Каква всъщност е разликата между реалността на дуализма и реалността на противоположностите? Когато двете страни на проблема се намират в отношение на противоположност, те свързват различни измерения и разширяват възможностите.
Дуалистичната реалност разкъсва проблема, така че едната страна не признава правото на съществуване на другата - например палестинците и евреите в Израел, където всяка от страните е манипулирана и убеждавана да напада всеки ден другата. Понеже тези религии са разделени, Елитът насърчава задълбочаването на различията между техните доктрини, като в същото време прави пари от продажбите на оръжие. Нищо от това не струва колкото човешкия живот. Елитът е организирал нещата така, че да прави купища пари. Същото можете да правите и вие, ако инвестирате в производството на оръжие. Но ако им дадете своите пари, ще подкрепите Елита. Дуалистичната среда унищожава разума и добротата, а инвестирането в насилие е самоубийствено.
Барбара и Джери Клоу
http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012_03_01_archive.html
сряда, 20 март 2013 г.
понеделник, 11 февруари 2013 г.
ЗНАНИЯТА ЗА ЗВЕЗДИТЕ И ЛЮБОВТА
Петото измерение е светлина.
С други думи, то е полето на целия спектър на ЕМ лъчение и ние сме включени по мистериозен начин в това поле. Когато влезем във фините полета - от 5D до 9D - плеядианците казват, че всяко от висшите измерения има свой дом в звездите и поддържа различни аспекти на земното поле. В течение на хиляди години хората са познавали реалността с помощта на митологията, историите за звездите или звездната наука. Модерният свят е изгубил тази обратна връзка, която е източникът на богатите древни традиции. Знанията за звездите са първобитният мост към висшите измерения.
Звездите са клетките на галактиките, също като клетките в нашето тяло. Звездното познание събужда отново "клетъчната памет", паметта в нашите клетки, кодирана със светлина. Ние наистина можем да почувстваме, че живеем в друго време и на друго място, като например на Плеядите или в Древен Египет. До клетъчната памет може да се достигне с разказване на приказки и това е причината някои от най-великите разказвачи на истории да пеят, да разказват напевно, да свирят на собственото си тяло като на инструмент.
Ако не стимулираме ЕМ на нашата нервна система, спомените ни атрофират. Древните са се взирали в звездите и са се вслушвали в тяхното пеене. Изглежда, че ние сме изгубили тази нишка към Божествения разум, въпреки че това не е така. Само преди сто години Ван Гог нарисува звездите в нощното небе като въртящи се галактически спирали от светлина. Вечните записи на звездното познание се събуждат в съответствие с циклите от светлина, което се случва точно сега.
Протоните на Земята имат свои двойки в звездите, с които поддържат редовна връзка. Тези изгубени близнаци се връщат с гама лъчите. Слушаме музиката на сферите в небето.
Не сме се изгубили и не сме изоставени, просто се събуждаме!!!!!!!!
Като лаборатория на Алциона, Земята е мястото, на което любовта може да се преживее физически. Енергията в нашето индивидуално лечебно поле е правопропорционална на любовта в сърцето ни и ние привличаме своите партньори от Плеядите, като разширяваме сърцето си. Както казват плеядианците, нашето ЕМ поле им позволява да актуализират себе си в нашия свят. Най-мощната сила, която ние, хората, излъчваме, са нашите оргазмени честоти по време на секса. Майте казват, че оргазмът на хората движи Галактическия център! Това може да ви се струва налудничаво, въпреки че като се замислим за вертикалната ос, преминаваща през измеренията, енергията, до която достигаме, е от най-чист вид.
Галактическият център еманира свещеното време, след това измеренията се въртят от центъра, а ние се разполагаме върху вертикалната ос.
Най-светите Учители сочат, че можем да постигнем просветление просто като бъдем обичани. Единствената гричина да изследваме измеренията след 5D е за да разширим и разпрострем своята любов и в по-висшите изменения, което е забавно. Шестото измерение (6D) съдържа формите на 3D.
7D събужда клетъчната памет с помощта на звука. 8D е Бог. A 9D върти циклите на времето.
Висшите измерения свързват 5D с Божествения източник, а след това 5D излъчва тази любов надолу към по-ниските измерения. Петото измерение е центърът на вертикалната ос, така както нашето сърце е центърът на тялото. Можете да възприемете всяко едно от тези полета, като се изкачите по вертикалната ос, а другият вариант е просто да се потопите в любовта в нашия великолепен материален свят. В края на краищата, любовта е пълният честотен обхват на Вселената. Ако изберете този път, пътя на сърцето, Земята е лабиринт с пътища, достигащи до центъра и връщащи се обратно. Можете да вървите по пътищата, да се срещате с други хора и да ги обливате със своята любов, просто като разширявате своето поле. Ако вашият център е сърцето, животът е време, през което търсите други хора, които да дарите с любовта си. Единственият начин да се познае любовта, е тя да се изживее, което намесва и плеядианците. Много търсещи искат да познаят самата Вселена. Можете да го направите и вие с помощта на любовта.
из Алхимия на деветте измерения, Барбара и Джери Клоу
http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012/03/blog-post_22.html
С други думи, то е полето на целия спектър на ЕМ лъчение и ние сме включени по мистериозен начин в това поле. Когато влезем във фините полета - от 5D до 9D - плеядианците казват, че всяко от висшите измерения има свой дом в звездите и поддържа различни аспекти на земното поле. В течение на хиляди години хората са познавали реалността с помощта на митологията, историите за звездите или звездната наука. Модерният свят е изгубил тази обратна връзка, която е източникът на богатите древни традиции. Знанията за звездите са първобитният мост към висшите измерения.
Звездите са клетките на галактиките, също като клетките в нашето тяло. Звездното познание събужда отново "клетъчната памет", паметта в нашите клетки, кодирана със светлина. Ние наистина можем да почувстваме, че живеем в друго време и на друго място, като например на Плеядите или в Древен Египет. До клетъчната памет може да се достигне с разказване на приказки и това е причината някои от най-великите разказвачи на истории да пеят, да разказват напевно, да свирят на собственото си тяло като на инструмент.
Ако не стимулираме ЕМ на нашата нервна система, спомените ни атрофират. Древните са се взирали в звездите и са се вслушвали в тяхното пеене. Изглежда, че ние сме изгубили тази нишка към Божествения разум, въпреки че това не е така. Само преди сто години Ван Гог нарисува звездите в нощното небе като въртящи се галактически спирали от светлина. Вечните записи на звездното познание се събуждат в съответствие с циклите от светлина, което се случва точно сега.
Протоните на Земята имат свои двойки в звездите, с които поддържат редовна връзка. Тези изгубени близнаци се връщат с гама лъчите. Слушаме музиката на сферите в небето.
Не сме се изгубили и не сме изоставени, просто се събуждаме!!!!!!!!
Като лаборатория на Алциона, Земята е мястото, на което любовта може да се преживее физически. Енергията в нашето индивидуално лечебно поле е правопропорционална на любовта в сърцето ни и ние привличаме своите партньори от Плеядите, като разширяваме сърцето си. Както казват плеядианците, нашето ЕМ поле им позволява да актуализират себе си в нашия свят. Най-мощната сила, която ние, хората, излъчваме, са нашите оргазмени честоти по време на секса. Майте казват, че оргазмът на хората движи Галактическия център! Това може да ви се струва налудничаво, въпреки че като се замислим за вертикалната ос, преминаваща през измеренията, енергията, до която достигаме, е от най-чист вид.
Галактическият център еманира свещеното време, след това измеренията се въртят от центъра, а ние се разполагаме върху вертикалната ос.
Най-светите Учители сочат, че можем да постигнем просветление просто като бъдем обичани. Единствената гричина да изследваме измеренията след 5D е за да разширим и разпрострем своята любов и в по-висшите изменения, което е забавно. Шестото измерение (6D) съдържа формите на 3D.
7D събужда клетъчната памет с помощта на звука. 8D е Бог. A 9D върти циклите на времето.
Висшите измерения свързват 5D с Божествения източник, а след това 5D излъчва тази любов надолу към по-ниските измерения. Петото измерение е центърът на вертикалната ос, така както нашето сърце е центърът на тялото. Можете да възприемете всяко едно от тези полета, като се изкачите по вертикалната ос, а другият вариант е просто да се потопите в любовта в нашия великолепен материален свят. В края на краищата, любовта е пълният честотен обхват на Вселената. Ако изберете този път, пътя на сърцето, Земята е лабиринт с пътища, достигащи до центъра и връщащи се обратно. Можете да вървите по пътищата, да се срещате с други хора и да ги обливате със своята любов, просто като разширявате своето поле. Ако вашият център е сърцето, животът е време, през което търсите други хора, които да дарите с любовта си. Единственият начин да се познае любовта, е тя да се изживее, което намесва и плеядианците. Много търсещи искат да познаят самата Вселена. Можете да го направите и вие с помощта на любовта.
из Алхимия на деветте измерения, Барбара и Джери Клоу
http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012/03/blog-post_22.html
Пето измерение (според Плеядинците)
Петото измерение (5D) е царството на Светлината, чийто център е в сърцето на човека. То резонира с биологичните създания и растения на Земята. За хората честотата на вибриране на Светлината се нарича самадхи, постижимата за човека опитност, при която той контактува с Божественото.
Според плеядианците, Пазителите на 5D са същества от Плеядите, звездна система, разположена в съзвездието Телец, големия бик в небето. За последните поне 40 000 години плеядианците са предци на голям брой първобитни племена на Земята, както се посочва от няколко специалисти по праистория. Описанието на това измерение от плеядианците, както и неговата връзка със Земята, е слисващо.
Те твърдят, че една голяма спирала от звездна светлина от Плеядите е достигнала до нашето Слънце и Слънцето е осмата от големите звезди на Плеядите. Генераторът на спиралата е Алционe, централната звезда на Плеядите, когато се гледа от Земята. Според астрономията това изглежда странно, въпреки че някои астрономи и древните гърци описват същата спираловидна геометрия на светлината между Плеядите и Слънцето. Лечител от майте, Хунбац Мен, е писал за тази система, защото тя е основата на "Дългото броене" в календара на майте. По някакъв начин чрез тази система плеядианците имат голямо влияние върху Земята, сякаш когато настъпят важни моменти, като края на календара на майте например, те се плъзгат в нашия свят чрез тази морска спирала
Според Сатя в "Плеядианската програма", както и според Хунбац Мен, нашата Слънчева система се пробужда от един светлинен пояс, "фотонния пояс", който видоизменя атмосферата на Земята. Към настоящия момент, когато календарът на майте организира пробуждането на Земята, плеядианците се настройват към нашата Слънчева система и ни обновяват с последните новини от Алционе. Сякаш мистериозната звездна спирала е комуникационна система. Като един от получателите на новини от плеядианците съм установила, че фотонният пояс добива смисъл в светлината на някои от откритията на квантовата механика (КМ). Тук ще разгледаме новата физика от перспективата на 5D, след като преди малко анализирахме нейните 4D аспекти в предишната глава.
Фотоните са елементарните частици светлина, вибриращи с честотните вълни, които носят пълния спектър на електромагнитното (ЕМ) излъчване от най-ниските честотни вълни до гама лъчите. Високочестотните фотони притежават повече енергия от тези с ниска честота, и до нашата Слънчева система достига необичайно голямо количество високочестотни фотони. От 90-те години на XX век (и особено през 1998 г.) до Слънчевата система достигат вълни от много мощни гама лъчи, които вероятно са много по-интензивни в сравнение с потоците от миналото. Ние притежаваме техниката, с която да ги засичаме, едва от няколко години, въпреки че е възможно да съществува някакво нарастване на интензивността, което да е свързано с мистериозния фотонен пояс.
В началото на 2003 г. астрономите установиха, че силното гама лъчение идва от хипернови, извънредно големи супернови. Според КМ фотоните се разделят на двойки и пътуват самостоятелно в космическото пространство, въпреки че все още могат да комуникират помежду си, без значение колко далеч едни от други се движат. В някакво отношение фотоните притежават съзнание. Това пробуждане от високоенергийното гама лъчение трябва да засили честотните обхвати в нашия ум. Гама лъчите са енергия от най-висшия порядък, който познаваме, което означава, че наистина говорим за самото съзнание.
Плеядианците казват, че изригванията от гама лъчи превръщат хората в ясновидци, които заедно с това осъзнават и деветте измерения. Казват също така, че съществуват разумни същества в 5D, които се нуждаят от ЕМ полета в 3D, за да се видят. Три пъти съм виждала как "плеядианците гледат себе си". Бяха малки, сияйни, светещи същества, които накараха сърцето ми да забие по-бързо. В един следобед на 1985 г. една тяхна група часове наред блещукаше на един мой семинар в Санта Фе. Казват, че ущдват в нашето измерение, за да ни вдъхновят да станем чители на любовта.
Любовта подхранва биологичния живот, разума на сърцето, сила, която е по-голяма от нашия ум, който само екранира честотите, затруднявайки техния достъп до нас. Насърчават ни да изпразним ума, когато медитираме, за да отстраним този екран, който отвлича вниманието ни. Когато го изчистим, потъваме в тъмния вътрешен лабиринт, съставен от пътищата на сърцето ни. За разлика от 4D, в 5D не съществуват противоположности. Мислите се носят по-бързо от светлината, въпреки че любовта пътува по-бързо и от мисълта. Това ни позволява да познаем нашите сродни души и онези Велики същества, като Христос, Мохамед и Буда, които пристигат на Земята, за да излъчват светлина с висока честота. Тази светлина вибрира с Божествена иманентност, а нашата реакция към нея се нарича Божия благодат.
Според плеядианците Земята е лабораторията на Алционе, а Алционе е Библиотеката на Земята. "Плеядианс-ката програма" и настоящата книга са записи от библиотеката на Алциона. В Млечния път се посява една нова свещена култура, хармоничната биология, тъй като нашата Слънчева система се е върнала в ключово място от своята орбита в галактиката.6 Когато Слънчевата система е била на същото това място преди около 225-250 милиона години, Земята е била избрана (защото в полето си съдържа деветте измерения) да бъде лабораторията, в която ще се развива биологичният живот за Млечния път. Плеядианците казват, че новата биология на Земята ще бъде разпръсната в галактиката на 21.12.2012 г., както глухарчето пръска своите семена от порива на вятъра. Към звездите ще полети единствено живот, който вибрира и в деветте измерения.
Заселването на галактиката ще бъде едно екстатично облекчаване на Земята, подобно на Шива, който танцува със Земята в галактиката. Голям брой експерименти на Земята подготвят хората за почитане на галактическите биологични закони. Това, което всеки генетик прави с ДНК например, показва дали той уважава и почита живота или не. В Млечния път Божественото е влязло в нашето измерение най-напред чрез звука и затова в Библията се казва: "В началото беше Словото." Законите на хармонията са духовната наука, която е по-велика от материалистическата наука. Тези закони са основата на останалата част от книгата, тъй като материалистическата наука никога няма да обясни или да разбере петте висши измерения. Материалистическата наука обяснява много добре материалния свят и освен това изследва по блестящ начин редица фактори в природата, които по същество принадлежат на по-висшите измерения.
Ето затова се опитвам да определя наука за всяко от измеренията. Днешните времена са рог на изобилието за вълнуващи открития. За духовната наука галактиките са живи същества, които населяват Вселената и й придават структура, също както ние правим със Земята.
из"Алхимия на деветте измерения", Барбара и Джери Клоу
http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012/03/blog-post_11.html
Според плеядианците, Пазителите на 5D са същества от Плеядите, звездна система, разположена в съзвездието Телец, големия бик в небето. За последните поне 40 000 години плеядианците са предци на голям брой първобитни племена на Земята, както се посочва от няколко специалисти по праистория. Описанието на това измерение от плеядианците, както и неговата връзка със Земята, е слисващо.
Те твърдят, че една голяма спирала от звездна светлина от Плеядите е достигнала до нашето Слънце и Слънцето е осмата от големите звезди на Плеядите. Генераторът на спиралата е Алционe, централната звезда на Плеядите, когато се гледа от Земята. Според астрономията това изглежда странно, въпреки че някои астрономи и древните гърци описват същата спираловидна геометрия на светлината между Плеядите и Слънцето. Лечител от майте, Хунбац Мен, е писал за тази система, защото тя е основата на "Дългото броене" в календара на майте. По някакъв начин чрез тази система плеядианците имат голямо влияние върху Земята, сякаш когато настъпят важни моменти, като края на календара на майте например, те се плъзгат в нашия свят чрез тази морска спирала
Според Сатя в "Плеядианската програма", както и според Хунбац Мен, нашата Слънчева система се пробужда от един светлинен пояс, "фотонния пояс", който видоизменя атмосферата на Земята. Към настоящия момент, когато календарът на майте организира пробуждането на Земята, плеядианците се настройват към нашата Слънчева система и ни обновяват с последните новини от Алционе. Сякаш мистериозната звездна спирала е комуникационна система. Като един от получателите на новини от плеядианците съм установила, че фотонният пояс добива смисъл в светлината на някои от откритията на квантовата механика (КМ). Тук ще разгледаме новата физика от перспективата на 5D, след като преди малко анализирахме нейните 4D аспекти в предишната глава.
Фотоните са елементарните частици светлина, вибриращи с честотните вълни, които носят пълния спектър на електромагнитното (ЕМ) излъчване от най-ниските честотни вълни до гама лъчите. Високочестотните фотони притежават повече енергия от тези с ниска честота, и до нашата Слънчева система достига необичайно голямо количество високочестотни фотони. От 90-те години на XX век (и особено през 1998 г.) до Слънчевата система достигат вълни от много мощни гама лъчи, които вероятно са много по-интензивни в сравнение с потоците от миналото. Ние притежаваме техниката, с която да ги засичаме, едва от няколко години, въпреки че е възможно да съществува някакво нарастване на интензивността, което да е свързано с мистериозния фотонен пояс.
В началото на 2003 г. астрономите установиха, че силното гама лъчение идва от хипернови, извънредно големи супернови. Според КМ фотоните се разделят на двойки и пътуват самостоятелно в космическото пространство, въпреки че все още могат да комуникират помежду си, без значение колко далеч едни от други се движат. В някакво отношение фотоните притежават съзнание. Това пробуждане от високоенергийното гама лъчение трябва да засили честотните обхвати в нашия ум. Гама лъчите са енергия от най-висшия порядък, който познаваме, което означава, че наистина говорим за самото съзнание.
Плеядианците казват, че изригванията от гама лъчи превръщат хората в ясновидци, които заедно с това осъзнават и деветте измерения. Казват също така, че съществуват разумни същества в 5D, които се нуждаят от ЕМ полета в 3D, за да се видят. Три пъти съм виждала как "плеядианците гледат себе си". Бяха малки, сияйни, светещи същества, които накараха сърцето ми да забие по-бързо. В един следобед на 1985 г. една тяхна група часове наред блещукаше на един мой семинар в Санта Фе. Казват, че ущдват в нашето измерение, за да ни вдъхновят да станем чители на любовта.
Любовта подхранва биологичния живот, разума на сърцето, сила, която е по-голяма от нашия ум, който само екранира честотите, затруднявайки техния достъп до нас. Насърчават ни да изпразним ума, когато медитираме, за да отстраним този екран, който отвлича вниманието ни. Когато го изчистим, потъваме в тъмния вътрешен лабиринт, съставен от пътищата на сърцето ни. За разлика от 4D, в 5D не съществуват противоположности. Мислите се носят по-бързо от светлината, въпреки че любовта пътува по-бързо и от мисълта. Това ни позволява да познаем нашите сродни души и онези Велики същества, като Христос, Мохамед и Буда, които пристигат на Земята, за да излъчват светлина с висока честота. Тази светлина вибрира с Божествена иманентност, а нашата реакция към нея се нарича Божия благодат.
Според плеядианците Земята е лабораторията на Алционе, а Алционе е Библиотеката на Земята. "Плеядианс-ката програма" и настоящата книга са записи от библиотеката на Алциона. В Млечния път се посява една нова свещена култура, хармоничната биология, тъй като нашата Слънчева система се е върнала в ключово място от своята орбита в галактиката.6 Когато Слънчевата система е била на същото това място преди около 225-250 милиона години, Земята е била избрана (защото в полето си съдържа деветте измерения) да бъде лабораторията, в която ще се развива биологичният живот за Млечния път. Плеядианците казват, че новата биология на Земята ще бъде разпръсната в галактиката на 21.12.2012 г., както глухарчето пръска своите семена от порива на вятъра. Към звездите ще полети единствено живот, който вибрира и в деветте измерения.
Заселването на галактиката ще бъде едно екстатично облекчаване на Земята, подобно на Шива, който танцува със Земята в галактиката. Голям брой експерименти на Земята подготвят хората за почитане на галактическите биологични закони. Това, което всеки генетик прави с ДНК например, показва дали той уважава и почита живота или не. В Млечния път Божественото е влязло в нашето измерение най-напред чрез звука и затова в Библията се казва: "В началото беше Словото." Законите на хармонията са духовната наука, която е по-велика от материалистическата наука. Тези закони са основата на останалата част от книгата, тъй като материалистическата наука никога няма да обясни или да разбере петте висши измерения. Материалистическата наука обяснява много добре материалния свят и освен това изследва по блестящ начин редица фактори в природата, които по същество принадлежат на по-висшите измерения.
Ето затова се опитвам да определя наука за всяко от измеренията. Днешните времена са рог на изобилието за вълнуващи открития. За духовната наука галактиките са живи същества, които населяват Вселената и й придават структура, също както ние правим със Земята.
из"Алхимия на деветте измерения", Барбара и Джери Клоу
http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012/03/blog-post_11.html
четвъртък, 24 януари 2013 г.
НАУКАТА НА ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ
Квантовата механика (КМ или новата физика) е науката на 4D върху вертикалната ос. КМ изучава свойствата на светлината, микроскопичния свят на атомите и молекулите. Енергийните елементи, квантите, функционират или като частици, или като вълни, а квантовата механика е учението за тяхното движение. КМ откри, че светлината функционира или като частици (фотони), или като вълни (честоти), което разделя фундаментално материята на две. Тъй като нашите мисли се получават чрез 4D, приемането на честотите в нашия 3D мозък е разделено на две заради самата природа на субквантовата реалност. Аз предполагам, че дуализмът частици-вълни е причината за дуалистичните мисловни модели в нашия ум. Става въпрос за електромагнитен феномен.
От 1900 г. насам във физиката се осъществява тотална революция, която се отразява на онова, което става в нашия ум, и на това, което се случва в света. Въпреки това повечето хора нямат и най-малка представа за тези неща. Нашият 3D свят се носи без посока по течението на всички онези неща, които новата физика създаде - телевизия, компютри, микровълнови печки - и повечето хора не разбират как работят тези апарати. По някакъв начин нашето съзнание е похитено от технологията на КМ, тъй като повечето хора не се замислят за това, което прави тя. Междувременно тези нововъзникващи технологични аспекти на реалността ще бъдат основна еволюционна тема през следващите две хиляди години. От астрологична гледна точка, епохата на Водолея, в която току-що сме влезли, се управлява от планетата Уран, която управлява ЕМ честотите.
Възможността да си представим, че материалните неща в действителност са видима светлина, може наистина да "разкъса" нашия ум. Глобалният елит иска да попречи на хората да познаят тези вибрационни честоти. Ние трябва да сме послушни клиенти, които купуват клетъчни телефони, без да се замислят за това, което те причиняват на нашия мозък. Или да гледаме телевизия, така че Елитът да може да прокарва своите политически програми. За много от нас е трудно да разберат как така другите форми на ЕМ излъчване, като радиовълните, микровълните и инфрачервените лъчи, са същото, каквото е светлината в спектъра на видимата светлина (СВС). Много често в училище физиката е зле представена и обяснена на учениците.
Когато разберем, че цялата материя е съставена от елементарни частици и честотни вълни, ще разберем, че мозъкът ни е способен да различава голям брой честоти. След като в СВС столът е нещо твърдо и вие ще насините коляното си, ако се ударите в него, какво причиняват на вашата глава вълните, които се излъчват от клетъчните телефони? Какво причиняват микровълните на храната? Познаването на вълните може да се превърне или във върховна свобода, или тези нови технологии ще ни затворят в най-мрачния затвор, в един свят, в който природата се манипулира изцяло. Фактите са, че физиците живеят в странни светове, създавайки още по-странни неща, докато ние не разбираме как наистина работят нещата, които те са създали.
Революцията на КМ е причината за слисващата ума скорост, с която се променят светът и умът ни през последните сто години. Елитът ще продължи да е на власт, освен ако самите ние не разберем какво искаме да създадем на негово място. Светът според Нютон, науката за 3D, беше предсказуем и разбираем. Можехме да си представим неговите закони и да сме уверени как ще се развият нещата -дали ще тръгнат по този или по онзи път и колко време ще продължи всичко. Както изглежда, по време на Нютоновия период отделният човек можеше да овладее реалността без особени усилия. При КМ светлината може да е или частици, или вълни (които не можете да видите), и отделният човек може само да предполага на основата на вероятностите какво ще направи светлината. Вероятностите представляват тенденции нещата да се случат, което е лесно за разбиране, защото животът представлява тъкмо това. 4D, колективният ум, е една голяма сфера на вероятностите.
Въздействието на революцията в КМ е грандиозно, защото КМ се е използвала за изготвянето на най-успеш ните цифрови прогнози в историята на науката. Светът според Нютон, ни кара да мислим за природата като за машина, докато в действителност природата функционира на основата на вероятностите. В даден ден може да се случи това или онова и ние можем да се уверим в това, наблюда вайки хода на събитията. КМ обяснява голяма част от загадките в природата и в самите нас. Това е едно неверо ятно интересно изследователско поле, което отваря ума ни за реалности, издигащи се над механичния свят на Нютон. Нуждаем се от кратко опресняване на нашите познания за съвременната физика, за да сме сигурни, че знаем за какво говорим тук.
КМ се основава на четири ключови сили във Вселената, както са дефинирани от физиката: електромагнетизъм, силната и слабата ядрена сила и гравитацията. ЕМ сила свързва електроните и ядрата. Силната ядрена сила свързва кварките, които изграждат протоните и неутроните. Слабата ядрена сила кара ядрото да се разпада. И накрая, гравитацията, която е най-слабата сила, въпреки че нейното действие се запазва на най-големи разстояния в сравнение с останалите три сили. Квантите (или частиците) на електромагнитната сила са фотоните, частици светлина, които са с безкраен обхват и нямат маса. Светлината като честотни вълни функционира в целия ЕМ спектър на радиовълни-те, микровълните, инфрачервената светлина, светлината, ултравиолетовата светлина, рентгеновите лъчи и гама лъчите
Глуоните - квантите на силната ядрена сила - държат кварките "слепени" едни за други вътре в протоните и неутроните. Лептоните и хадроните са квантите на слабата ядрена сила, които са причина за радиоактивното разпадане и ядрените реакции в звездите, като например суперно-вите. Смята се, че квантите на гравитацията са гравитоните, които все още не са открити, и гравитацията е имала слабо влияние върху експерименталните потвърждения (Еталонната теория, Gauge theory), които се опитват да обединят всички сили с изключение на гравитацията. Еталонната теория се основава върху еталонната симетрия {Gauge symmetry), математически модели, които определят ефекта от последователните трансформации на обектите във времето и пространството. По отношение на елементарните частици, всички имат свои античастици със същата маса, но противоположни по някакъв друг начин, като например противоположен електрически заряд. Когато една частица се срещне със своята античастица, те се унищожават взаимно и създават голямо количество енергия. Електроните, неутроните и кварките образуват нормалнатагматерия във Вселената, затова ще се съсредоточа върху тях. Останалите две групи, мюоните и тау, са изключително нестабилни или съществуват много кратко време.
Електроните са основата на електрическия ток. Неутроните са много интересни, защото могат да пътуват през друга материя, могат да преминат през цялата Земя дори, което означава, че вероятно носят информация от ID и 2D. Кварките също са много интересни, защото притежават електрически заряд и могат да са с три различни цвята, това са основните цветове - червено, синьо и жълто. Кварките не притежават нито структура, нито пространствено измерение. Все още не са наблюдавани в ускорителите на елементарните частици, но има многобройни данни за тяхното съществуване. Някои хора могат да виждат аурите като цветни обвивки в три цвята и те вероятно съзират "дяволиите" на кварките.
Когато мисля за тези елементарни частици, в тялото ми се отваря голямо пространство, защото това 4D суб-квантово поле не е толкова плътно като електромагнитното поле на 3D. Съзерцаването на този танцуващ свят ми дава възможност да отворя моето сърце, защото субквантовото поле е много творческо и хаотично. В действителност различните аспекти на КМ изглеждат петизмерни. Разбира се, всяко измерение се трансформира в следващото и всяко от тях притежава по-нисши и по-висши качества. Със сигурност КМ описва много красиво по какъв начин дуалността на 4D се разширява до противоположностите на нашето съзнание в 3D. Относно обединяването на 5D, разположено над дуалността на 4D, нашата реалност плува във вълните на 5D, измерението на абсолютното обединяване и синх-ронност, където всички частици са свързани.
През 1964 г. например, Дж. С. Бел доказа, че две частици, които са били разделени, общуват с телепатия. Те са свързани по един непосредствен и съкровен начин, показвайки, че Вселената притежава съзнание. Теорията на Дейвид Бом за подразбиращия се порядък или за неразрушимата цялост (1970) показва, че динамичните връзки на частиците зависят от цялата система. С други думи, невъзможно е да се анализира светът чрез разделяне на неговите части. Учените могат да имитират частиците в природата, но това не обяснява нашия свят и Космоса. В действителност втвърдяването на реалността се осъществява единствено в нашия ум. Новата физика сочи, че ние живеем в един холистичен и телепатичен свят, а не сме в някаква Нютоно-ва машина. От тази гледна точка е възможно да си представим как би могла да работи Вселената. Изучавайки експериментите с КМ, хората, които не са учени, могат да разберат Вселената и как самите те се движат в потока. Едно фантастично и ясно обяснение на тази динамика може да се види в класическата книга на Ицхак Бентов "Преследване на дивото махало".
Това беше едно съвсем кратко резюме за фундаменталните елементарни частици и сили във Вселената. Новата физика доведе до невероятни технологични постижения -дешифрирането на свойствата на светлината например, (особено лазерите) и откриването на микроскопичния свят на елементарните частици и вълни. Бифуркацията* на елементарните частици и съществуването на античастици отразява тенденцията на човека да живее в свят на дуализъм, а не на противоположности, което е причината хората да са предразположени към насилие. Хората унищожават онези хора, които отразяват най-точно собственото им поведение, точно както елементарните частици и античастиците се унищожават взаимно, когато се срещнат.
С КМ като основа на съвременната технология, материалистическата наука в общи линии се сведе до изобретя-ването на формули, които водят до създаването на дестру-ктивни технологии, като атомната бомба например. Това е една опасна ситуация. Сега, когато учените създадоха бомбата, отвратителната материализация на архетипа на Яхве, всеки от нас трябва да разбере тези основни сили. Въпросът е дали учените носят отговорност за резултатите от техните теории и експерименти? Често тези изобретатели действат сякаш са богове, които могат да използват природата както си пожелаят. КМ не е физика на висшите измерения, нито е космология, защото за да имаме автентична космология, трябва да наблюдаваме природата на Вселената във висшите измерения. Никога няма да открием Вселената в ускорителите на елементарните частици. Нашият мозък може да възприеме и интегрира много повече в сравнение с компютрите и ускорителите. Мисълта ни може да пътува по-бързо и лесно без мобилни телефони.
Нютоновата физика описва начина, по който нещата се подчиняват на законите на гравитацията, движението, и ги представя по начин, който можем да разберем. КМ не го прави. Причината е, че Нютоновите закони са действителните закони на реалността от ID до 3D, в която живеем. КМ е законът на 4D. А космологията се занимава с реалността от 5D до 9D. Разкриването на субатомния свят от новата физика ни показва, че нашият ЕМ мозък преобразува честотни вълни. Колективният 4D ум представлява огромен екран за честотни вълни, които ние улавяме и четем в главата си, стига да се научим накъде да въртим скалата и как да нагласим силата на звука. Ние, хората, сме като радиоприемници.
Провеждането на измерванията в КМ може да стане само чрез разпределение на вероятността и точно това е начинът, по който функционира колективът. В действителност колкото повече разбирате вероятността, толкова по-ясно може да мислите и да използвате намерението, за да насочвате своите действия. Можете да хванете хубави вместо лоши станции. Това е нещо важно, защото, както отбелязаха плеядианците по-рано, съществата от 4D (както и съществата от останалите висши измерения) искат да участват в действията на нашето тяло, за да изпитат честотните вълни.
За нас е по-лесно да разберем Нютоновите закони, защото наблюдаваме тяхното действие в 3D и можем да си ги представим в ума. Все пак преди четиристотин години Нютон вкарва нашето съзнание в една механична кутия. Днес, когато започваме да разбираме по-пълно КМ, нашето съзнание се разширява също като Вселената. Време е всеки от нас да се запознае с КМ, за да си върне обратно силата, отнета му от Елита, и да сложи край на злоупотребата с ядрените сили. Една част от нашето разкъсано съзнание е уловено в капана на механичното мислене, докато другата реагира на една нова перспектива, която се разкрива широко пред нас едва отпреди сто години. Без преоткриването на по-голямото цяло в новата физика и в теориите на висшата математика, ние щяхме просто да си седим в кутията с тиктакащия часовник. Нека се заемем отново с директното изучаване на 4D с помощта на нашия опит, за да разберем как функционира то.
Барбара и Джери Клоу
http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012_02_01_archive.html
От 1900 г. насам във физиката се осъществява тотална революция, която се отразява на онова, което става в нашия ум, и на това, което се случва в света. Въпреки това повечето хора нямат и най-малка представа за тези неща. Нашият 3D свят се носи без посока по течението на всички онези неща, които новата физика създаде - телевизия, компютри, микровълнови печки - и повечето хора не разбират как работят тези апарати. По някакъв начин нашето съзнание е похитено от технологията на КМ, тъй като повечето хора не се замислят за това, което прави тя. Междувременно тези нововъзникващи технологични аспекти на реалността ще бъдат основна еволюционна тема през следващите две хиляди години. От астрологична гледна точка, епохата на Водолея, в която току-що сме влезли, се управлява от планетата Уран, която управлява ЕМ честотите.
Възможността да си представим, че материалните неща в действителност са видима светлина, може наистина да "разкъса" нашия ум. Глобалният елит иска да попречи на хората да познаят тези вибрационни честоти. Ние трябва да сме послушни клиенти, които купуват клетъчни телефони, без да се замислят за това, което те причиняват на нашия мозък. Или да гледаме телевизия, така че Елитът да може да прокарва своите политически програми. За много от нас е трудно да разберат как така другите форми на ЕМ излъчване, като радиовълните, микровълните и инфрачервените лъчи, са същото, каквото е светлината в спектъра на видимата светлина (СВС). Много често в училище физиката е зле представена и обяснена на учениците.
Когато разберем, че цялата материя е съставена от елементарни частици и честотни вълни, ще разберем, че мозъкът ни е способен да различава голям брой честоти. След като в СВС столът е нещо твърдо и вие ще насините коляното си, ако се ударите в него, какво причиняват на вашата глава вълните, които се излъчват от клетъчните телефони? Какво причиняват микровълните на храната? Познаването на вълните може да се превърне или във върховна свобода, или тези нови технологии ще ни затворят в най-мрачния затвор, в един свят, в който природата се манипулира изцяло. Фактите са, че физиците живеят в странни светове, създавайки още по-странни неща, докато ние не разбираме как наистина работят нещата, които те са създали.
Революцията на КМ е причината за слисващата ума скорост, с която се променят светът и умът ни през последните сто години. Елитът ще продължи да е на власт, освен ако самите ние не разберем какво искаме да създадем на негово място. Светът според Нютон, науката за 3D, беше предсказуем и разбираем. Можехме да си представим неговите закони и да сме уверени как ще се развият нещата -дали ще тръгнат по този или по онзи път и колко време ще продължи всичко. Както изглежда, по време на Нютоновия период отделният човек можеше да овладее реалността без особени усилия. При КМ светлината може да е или частици, или вълни (които не можете да видите), и отделният човек може само да предполага на основата на вероятностите какво ще направи светлината. Вероятностите представляват тенденции нещата да се случат, което е лесно за разбиране, защото животът представлява тъкмо това. 4D, колективният ум, е една голяма сфера на вероятностите.
Въздействието на революцията в КМ е грандиозно, защото КМ се е използвала за изготвянето на най-успеш ните цифрови прогнози в историята на науката. Светът според Нютон, ни кара да мислим за природата като за машина, докато в действителност природата функционира на основата на вероятностите. В даден ден може да се случи това или онова и ние можем да се уверим в това, наблюда вайки хода на събитията. КМ обяснява голяма част от загадките в природата и в самите нас. Това е едно неверо ятно интересно изследователско поле, което отваря ума ни за реалности, издигащи се над механичния свят на Нютон. Нуждаем се от кратко опресняване на нашите познания за съвременната физика, за да сме сигурни, че знаем за какво говорим тук.
КМ се основава на четири ключови сили във Вселената, както са дефинирани от физиката: електромагнетизъм, силната и слабата ядрена сила и гравитацията. ЕМ сила свързва електроните и ядрата. Силната ядрена сила свързва кварките, които изграждат протоните и неутроните. Слабата ядрена сила кара ядрото да се разпада. И накрая, гравитацията, която е най-слабата сила, въпреки че нейното действие се запазва на най-големи разстояния в сравнение с останалите три сили. Квантите (или частиците) на електромагнитната сила са фотоните, частици светлина, които са с безкраен обхват и нямат маса. Светлината като честотни вълни функционира в целия ЕМ спектър на радиовълни-те, микровълните, инфрачервената светлина, светлината, ултравиолетовата светлина, рентгеновите лъчи и гама лъчите
Глуоните - квантите на силната ядрена сила - държат кварките "слепени" едни за други вътре в протоните и неутроните. Лептоните и хадроните са квантите на слабата ядрена сила, които са причина за радиоактивното разпадане и ядрените реакции в звездите, като например суперно-вите. Смята се, че квантите на гравитацията са гравитоните, които все още не са открити, и гравитацията е имала слабо влияние върху експерименталните потвърждения (Еталонната теория, Gauge theory), които се опитват да обединят всички сили с изключение на гравитацията. Еталонната теория се основава върху еталонната симетрия {Gauge symmetry), математически модели, които определят ефекта от последователните трансформации на обектите във времето и пространството. По отношение на елементарните частици, всички имат свои античастици със същата маса, но противоположни по някакъв друг начин, като например противоположен електрически заряд. Когато една частица се срещне със своята античастица, те се унищожават взаимно и създават голямо количество енергия. Електроните, неутроните и кварките образуват нормалнатагматерия във Вселената, затова ще се съсредоточа върху тях. Останалите две групи, мюоните и тау, са изключително нестабилни или съществуват много кратко време.
Електроните са основата на електрическия ток. Неутроните са много интересни, защото могат да пътуват през друга материя, могат да преминат през цялата Земя дори, което означава, че вероятно носят информация от ID и 2D. Кварките също са много интересни, защото притежават електрически заряд и могат да са с три различни цвята, това са основните цветове - червено, синьо и жълто. Кварките не притежават нито структура, нито пространствено измерение. Все още не са наблюдавани в ускорителите на елементарните частици, но има многобройни данни за тяхното съществуване. Някои хора могат да виждат аурите като цветни обвивки в три цвята и те вероятно съзират "дяволиите" на кварките.
Когато мисля за тези елементарни частици, в тялото ми се отваря голямо пространство, защото това 4D суб-квантово поле не е толкова плътно като електромагнитното поле на 3D. Съзерцаването на този танцуващ свят ми дава възможност да отворя моето сърце, защото субквантовото поле е много творческо и хаотично. В действителност различните аспекти на КМ изглеждат петизмерни. Разбира се, всяко измерение се трансформира в следващото и всяко от тях притежава по-нисши и по-висши качества. Със сигурност КМ описва много красиво по какъв начин дуалността на 4D се разширява до противоположностите на нашето съзнание в 3D. Относно обединяването на 5D, разположено над дуалността на 4D, нашата реалност плува във вълните на 5D, измерението на абсолютното обединяване и синх-ронност, където всички частици са свързани.
През 1964 г. например, Дж. С. Бел доказа, че две частици, които са били разделени, общуват с телепатия. Те са свързани по един непосредствен и съкровен начин, показвайки, че Вселената притежава съзнание. Теорията на Дейвид Бом за подразбиращия се порядък или за неразрушимата цялост (1970) показва, че динамичните връзки на частиците зависят от цялата система. С други думи, невъзможно е да се анализира светът чрез разделяне на неговите части. Учените могат да имитират частиците в природата, но това не обяснява нашия свят и Космоса. В действителност втвърдяването на реалността се осъществява единствено в нашия ум. Новата физика сочи, че ние живеем в един холистичен и телепатичен свят, а не сме в някаква Нютоно-ва машина. От тази гледна точка е възможно да си представим как би могла да работи Вселената. Изучавайки експериментите с КМ, хората, които не са учени, могат да разберат Вселената и как самите те се движат в потока. Едно фантастично и ясно обяснение на тази динамика може да се види в класическата книга на Ицхак Бентов "Преследване на дивото махало".
Това беше едно съвсем кратко резюме за фундаменталните елементарни частици и сили във Вселената. Новата физика доведе до невероятни технологични постижения -дешифрирането на свойствата на светлината например, (особено лазерите) и откриването на микроскопичния свят на елементарните частици и вълни. Бифуркацията* на елементарните частици и съществуването на античастици отразява тенденцията на човека да живее в свят на дуализъм, а не на противоположности, което е причината хората да са предразположени към насилие. Хората унищожават онези хора, които отразяват най-точно собственото им поведение, точно както елементарните частици и античастиците се унищожават взаимно, когато се срещнат.
С КМ като основа на съвременната технология, материалистическата наука в общи линии се сведе до изобретя-ването на формули, които водят до създаването на дестру-ктивни технологии, като атомната бомба например. Това е една опасна ситуация. Сега, когато учените създадоха бомбата, отвратителната материализация на архетипа на Яхве, всеки от нас трябва да разбере тези основни сили. Въпросът е дали учените носят отговорност за резултатите от техните теории и експерименти? Често тези изобретатели действат сякаш са богове, които могат да използват природата както си пожелаят. КМ не е физика на висшите измерения, нито е космология, защото за да имаме автентична космология, трябва да наблюдаваме природата на Вселената във висшите измерения. Никога няма да открием Вселената в ускорителите на елементарните частици. Нашият мозък може да възприеме и интегрира много повече в сравнение с компютрите и ускорителите. Мисълта ни може да пътува по-бързо и лесно без мобилни телефони.
Нютоновата физика описва начина, по който нещата се подчиняват на законите на гравитацията, движението, и ги представя по начин, който можем да разберем. КМ не го прави. Причината е, че Нютоновите закони са действителните закони на реалността от ID до 3D, в която живеем. КМ е законът на 4D. А космологията се занимава с реалността от 5D до 9D. Разкриването на субатомния свят от новата физика ни показва, че нашият ЕМ мозък преобразува честотни вълни. Колективният 4D ум представлява огромен екран за честотни вълни, които ние улавяме и четем в главата си, стига да се научим накъде да въртим скалата и как да нагласим силата на звука. Ние, хората, сме като радиоприемници.
Провеждането на измерванията в КМ може да стане само чрез разпределение на вероятността и точно това е начинът, по който функционира колективът. В действителност колкото повече разбирате вероятността, толкова по-ясно може да мислите и да използвате намерението, за да насочвате своите действия. Можете да хванете хубави вместо лоши станции. Това е нещо важно, защото, както отбелязаха плеядианците по-рано, съществата от 4D (както и съществата от останалите висши измерения) искат да участват в действията на нашето тяло, за да изпитат честотните вълни.
За нас е по-лесно да разберем Нютоновите закони, защото наблюдаваме тяхното действие в 3D и можем да си ги представим в ума. Все пак преди четиристотин години Нютон вкарва нашето съзнание в една механична кутия. Днес, когато започваме да разбираме по-пълно КМ, нашето съзнание се разширява също като Вселената. Време е всеки от нас да се запознае с КМ, за да си върне обратно силата, отнета му от Елита, и да сложи край на злоупотребата с ядрените сили. Една част от нашето разкъсано съзнание е уловено в капана на механичното мислене, докато другата реагира на една нова перспектива, която се разкрива широко пред нас едва отпреди сто години. Без преоткриването на по-голямото цяло в новата физика и в теориите на висшата математика, ние щяхме просто да си седим в кутията с тиктакащия часовник. Нека се заемем отново с директното изучаване на 4D с помощта на нашия опит, за да разберем как функционира то.
Барбара и Джери Клоу
http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012_02_01_archive.html
понеделник, 14 януари 2013 г.
Пътища за никъде
През 1933 г. американският изследовател Ричард Бърд прелетя над Южния полюс, кацна в Антарктида и му се наложи да презимува сред ледените полета. Сам. Това е и названието на книгата му, която по-късно обиколи света – “Сам”. В нея има забележителни мисли за страха и отчаянието, връхлитащи човека, когато е откъснат от обществото и изправен пред сляпа и безмилостна опасност.
“Няма нищо по-отчайващо – пише Бърд – от самотата пред враждебната природа, която не се интересува от нас и за която ние сме чужди ! ... Всяка минута, всеки миг съзнавах, че моят човешки разум е нищо, че съм само прашинка в снежната пустош. И че ако не днес, то утре просто ще бъда пометен от бялата пустош.”
И по-нататък :
“Страхът идваше на вълни. Той извираше от всяка клетка на тялото, заливаше разума и крещеше да бягам – където и да е, но да не бъда тук. Единствено изтощението ми пречеше да го послушам, а в помътнения ми мозък се появяваше изтерзаната мисъл, че всички пътища за мен са вече пътища за никъде.”
Бърд преживява психичния кошмар да попадне в обстановка, в която човек е отделен от обществото и е под угрозата на постоянно растяща опасност. Важно е съчетанието на двата елемента – самота със заплаха за живота. Именно съчетанието е, което създава специфичното психично състояние. Иначе поотделно и самотата, и опасността се посрещат с друга нагласа.
Дори опитен изследовател като Бърд не могъл да преодолее ужаса. Знаел е, че все пак ще го открият, макар радиостанцията му да не е работела. Но борбата със страха е изчерпвала силите му.
В ада на Сахара
С геолога Джефри Хокинс се разиграла през 1956 г. още по-драматична история, но в коренно различна обстановка. Той работел в сондажна група на английска фирма за нефт в пясъците Шеш в Централна Сахара. Потеглил една сутрин с помощника си за базата в селището Адрар, за да получи резервни части за електромоторите на сондажа. Били изминали около стотина километра, когато на помощника му станало лошо.
Хокинс решил да не се връща, а да се добере до Адрар, където се надявал да намери медицинска помощ. Път между лагера и селището всъщност нямало, само едно несигурно трасе се виело между дюните и лъкатушело на изток. А с помощника нещата се развивали все по-зле – изгубил съзнание. Скоро пулсът и дишането спрели и Хокинс разбрал, че вози мъртвец.
Toгава се появил харматанът – пясъчната буря. Пустинята помръкнала, слънцето посивяло. Хокинс опитал да се измъкне с бясна скорост, но бурята го застигнала. Спрял, два часа слушал противния й вой, а пясъкът скърцал между зъбите му.
А когато харматанът отминал, вече и несигурното трасе липсвало, и дюните изглеждали другояче. Само след няколко километра двигателят се задавил и млъкнал. Бурята го извадила от строя. И Хокинс разбрал, че се е изгубил в пустинята.
Храна имал достатъчно, но водата била малко, можела да стигне за около три дни. Радиопредавателят мълчал.
Хокинс можел да остане при джипа и да чака да го намерят. А можел и да тръгне през пустинята. Избрал да чака, макар че страхът непрекъснато му подсказвал да върви. Минали два, три дни. Постепенно заедно със силите започнала да го напуска и надеждата. Лежал, примирен със смъртта.
Спасителната експедиция го намерила на осмия ден. Не можел да разговаря, само с тънък пресипнал глас пеел псалми. От тежкото психическо разстройство се оправил едва след година.
Душевното състояние при такава смъртоносна заплаха е известно в психологията като “синдром на Робинзон”.
Името е на познатия ни от детството герой.И авторът на знаменитите приключения Даниел Дефо много точно е описал етапите на страха и чувството на обреченост.
Отначало човек не вярва, че е отделен от обществото. Това е толкова необичайно, че не се възприема като реалност. Робинзон е доволен, че е оцелял. Спомените за хората,които са били с него, са толкова близки и живи, че страхът още не е пропълзял в душата. Робинзон не е уплашен и благодари на Бога, че го е спасил след корабокрушението.
Но скоро забелязва, че обстановката е странна – наоколо няма и следи от човешки същества. “Сигурно има” – говори надеждата. Робинзон започва да изучава острова. Преброжда го. Действителността е пред очите му. Хора няма, той е сам сред жестоките сили на природата. Тогава идва страхът.
Настъпва третата фаза : когато човек е под натиска на страха, трябва да вземе решение. Знае, че то е единственото и от него зависи дали ще живее.
Повечето живи същества имат генетично заложени два модела на поведение при смъртна опасност. Единият е “реакцията на бръмбара” – застиват неподвижно и инстинктивно се преструват на мъртви. Това е биологично оправдано, защото много от големите хищници не ядат мърша. А и неподвижността не привлича вниманието на нападателя. Другият модел е паническото бягство. Бързото движение все пак дава някакъв шанс за спасение.
У хората еволюционно са заложени и двата модела. От характера на човека и от обстановката зависи кой от тях ще вземе връх в случая. И дали все пак няма възможност волята да преодолее страха и да наложи точния избор.
Кошмари и реалност
Този кошмар може би всеки е изживявал на сън. Върви и върви, но знае, че се е изгубил. Гора, която никога не свършва. Коридори, които водят за никъде и постоянно се повтарят. Подземия, от които няма изход. И отчайващото чувство на обреченост.
Сънищата са модел на реална действителност и реална заплаха. Защото ситуациите по модела “Робинзон” съвсем не са редки. През зимата в планините често загиват туристи. Анализите на случите показват, че източниците на погрешно поведение в основата си са психични. Лошата оценка на опасността и поддаването на паниката са водели до грешни решения с фатални последици. Впрочем и през лятото изгубването в нашите планини крие сериозен риск от тежки наранявания и смърт. Всяка година има такива случаи – особено с юноши, които не познават коварството на планината.
Първият психически етап след изгубването е един и същ : човек не вярва, че това се е случило. Като че хижата и заслонът са ей там, зад ония скали. Затова и поведението е, като че нищо особено не е станало, само малко се е отклонил, но знае вярната посока. И продължава да върви напред.
Човешкият род има една особеност : дясната крачка обикновено е с 5 до 10 см по-дълга от лявата, защото десният крак ( у десняците ! ) е с по-развита мускулатура. Така траекторията на ходенето постепенно се извива. След 2-3 часа, особено ако местността не е твърде пресечена, човек се връща на мястото, откъдето е тръгнал. Кръгът се е затворил.
В този момент вече е ясно, че са пропуснати някои възможности и настъпва паниката. А решението трябва да се вземеоще когато се появи първата мисъл, че “нещо не е наред”.
Човек трябва да спре и да подложи на трезва преценка положението и рисковете от различните решения. Преди всичко :
- вярна ли е ориентацията, има ли по-сигурни начини за получаване на допълнителна информация за посоките ;
- какви са разстоянията до предполагаемите убежища – хижи или заслони, могат ли да бъдат достигнати ;
- колко са запасите от храна, вода, медикаменти, достатъчни ли са за ден или два ;
- какво е физическото състояние ;
- на каква помощ може да се разчита, откъде биха дошли евентуалните спасители. И много важно :
- времето, с което се разполага. През зимата то е твърде кратко, през лятото – до идването на нощта.
Ако паниката бъде преодоляна, шансовете се увеличават. Защото до голяма степен се запазват физическите сили, иначе страхът ги унищожава. Тежкият стрес изсипва в кръвта много адреналин и инсулин. Те изразходват запасите от глюкоза в кръвта и мускулите и енергията секва. Неориентираното движение допълнително разпилява силите.
“Уплаши ли се човек, сам си вика смъртта !” –повтаряше един известен спасител от хижа “Мальовица”.
Шансовете се увеличават и ако човек не е сам, а са двама или трима. Защото групата вече се подчинява на други психологични правила, отпада синдрома “Робинзон”.
И днес много хора по света вървят по пътищата за никъде – в джунглите и саваните, по тундрите и ледените полета. Навярно това е една от най-жестоките проверки за разума, изправен срещу природата.
Д-р Светослав Славчев
“Няма нищо по-отчайващо – пише Бърд – от самотата пред враждебната природа, която не се интересува от нас и за която ние сме чужди ! ... Всяка минута, всеки миг съзнавах, че моят човешки разум е нищо, че съм само прашинка в снежната пустош. И че ако не днес, то утре просто ще бъда пометен от бялата пустош.”
И по-нататък :
“Страхът идваше на вълни. Той извираше от всяка клетка на тялото, заливаше разума и крещеше да бягам – където и да е, но да не бъда тук. Единствено изтощението ми пречеше да го послушам, а в помътнения ми мозък се появяваше изтерзаната мисъл, че всички пътища за мен са вече пътища за никъде.”
Бърд преживява психичния кошмар да попадне в обстановка, в която човек е отделен от обществото и е под угрозата на постоянно растяща опасност. Важно е съчетанието на двата елемента – самота със заплаха за живота. Именно съчетанието е, което създава специфичното психично състояние. Иначе поотделно и самотата, и опасността се посрещат с друга нагласа.
Дори опитен изследовател като Бърд не могъл да преодолее ужаса. Знаел е, че все пак ще го открият, макар радиостанцията му да не е работела. Но борбата със страха е изчерпвала силите му.
В ада на Сахара
С геолога Джефри Хокинс се разиграла през 1956 г. още по-драматична история, но в коренно различна обстановка. Той работел в сондажна група на английска фирма за нефт в пясъците Шеш в Централна Сахара. Потеглил една сутрин с помощника си за базата в селището Адрар, за да получи резервни части за електромоторите на сондажа. Били изминали около стотина километра, когато на помощника му станало лошо.
Хокинс решил да не се връща, а да се добере до Адрар, където се надявал да намери медицинска помощ. Път между лагера и селището всъщност нямало, само едно несигурно трасе се виело между дюните и лъкатушело на изток. А с помощника нещата се развивали все по-зле – изгубил съзнание. Скоро пулсът и дишането спрели и Хокинс разбрал, че вози мъртвец.
Toгава се появил харматанът – пясъчната буря. Пустинята помръкнала, слънцето посивяло. Хокинс опитал да се измъкне с бясна скорост, но бурята го застигнала. Спрял, два часа слушал противния й вой, а пясъкът скърцал между зъбите му.
А когато харматанът отминал, вече и несигурното трасе липсвало, и дюните изглеждали другояче. Само след няколко километра двигателят се задавил и млъкнал. Бурята го извадила от строя. И Хокинс разбрал, че се е изгубил в пустинята.
Храна имал достатъчно, но водата била малко, можела да стигне за около три дни. Радиопредавателят мълчал.
Хокинс можел да остане при джипа и да чака да го намерят. А можел и да тръгне през пустинята. Избрал да чака, макар че страхът непрекъснато му подсказвал да върви. Минали два, три дни. Постепенно заедно със силите започнала да го напуска и надеждата. Лежал, примирен със смъртта.
Спасителната експедиция го намерила на осмия ден. Не можел да разговаря, само с тънък пресипнал глас пеел псалми. От тежкото психическо разстройство се оправил едва след година.
Душевното състояние при такава смъртоносна заплаха е известно в психологията като “синдром на Робинзон”.
Името е на познатия ни от детството герой.И авторът на знаменитите приключения Даниел Дефо много точно е описал етапите на страха и чувството на обреченост.
Отначало човек не вярва, че е отделен от обществото. Това е толкова необичайно, че не се възприема като реалност. Робинзон е доволен, че е оцелял. Спомените за хората,които са били с него, са толкова близки и живи, че страхът още не е пропълзял в душата. Робинзон не е уплашен и благодари на Бога, че го е спасил след корабокрушението.
Но скоро забелязва, че обстановката е странна – наоколо няма и следи от човешки същества. “Сигурно има” – говори надеждата. Робинзон започва да изучава острова. Преброжда го. Действителността е пред очите му. Хора няма, той е сам сред жестоките сили на природата. Тогава идва страхът.
Настъпва третата фаза : когато човек е под натиска на страха, трябва да вземе решение. Знае, че то е единственото и от него зависи дали ще живее.
Повечето живи същества имат генетично заложени два модела на поведение при смъртна опасност. Единият е “реакцията на бръмбара” – застиват неподвижно и инстинктивно се преструват на мъртви. Това е биологично оправдано, защото много от големите хищници не ядат мърша. А и неподвижността не привлича вниманието на нападателя. Другият модел е паническото бягство. Бързото движение все пак дава някакъв шанс за спасение.
У хората еволюционно са заложени и двата модела. От характера на човека и от обстановката зависи кой от тях ще вземе връх в случая. И дали все пак няма възможност волята да преодолее страха и да наложи точния избор.
Кошмари и реалност
Този кошмар може би всеки е изживявал на сън. Върви и върви, но знае, че се е изгубил. Гора, която никога не свършва. Коридори, които водят за никъде и постоянно се повтарят. Подземия, от които няма изход. И отчайващото чувство на обреченост.
Сънищата са модел на реална действителност и реална заплаха. Защото ситуациите по модела “Робинзон” съвсем не са редки. През зимата в планините често загиват туристи. Анализите на случите показват, че източниците на погрешно поведение в основата си са психични. Лошата оценка на опасността и поддаването на паниката са водели до грешни решения с фатални последици. Впрочем и през лятото изгубването в нашите планини крие сериозен риск от тежки наранявания и смърт. Всяка година има такива случаи – особено с юноши, които не познават коварството на планината.
Първият психически етап след изгубването е един и същ : човек не вярва, че това се е случило. Като че хижата и заслонът са ей там, зад ония скали. Затова и поведението е, като че нищо особено не е станало, само малко се е отклонил, но знае вярната посока. И продължава да върви напред.
Човешкият род има една особеност : дясната крачка обикновено е с 5 до 10 см по-дълга от лявата, защото десният крак ( у десняците ! ) е с по-развита мускулатура. Така траекторията на ходенето постепенно се извива. След 2-3 часа, особено ако местността не е твърде пресечена, човек се връща на мястото, откъдето е тръгнал. Кръгът се е затворил.
В този момент вече е ясно, че са пропуснати някои възможности и настъпва паниката. А решението трябва да се вземеоще когато се появи първата мисъл, че “нещо не е наред”.
Човек трябва да спре и да подложи на трезва преценка положението и рисковете от различните решения. Преди всичко :
- вярна ли е ориентацията, има ли по-сигурни начини за получаване на допълнителна информация за посоките ;
- какви са разстоянията до предполагаемите убежища – хижи или заслони, могат ли да бъдат достигнати ;
- колко са запасите от храна, вода, медикаменти, достатъчни ли са за ден или два ;
- какво е физическото състояние ;
- на каква помощ може да се разчита, откъде биха дошли евентуалните спасители. И много важно :
- времето, с което се разполага. През зимата то е твърде кратко, през лятото – до идването на нощта.
Ако паниката бъде преодоляна, шансовете се увеличават. Защото до голяма степен се запазват физическите сили, иначе страхът ги унищожава. Тежкият стрес изсипва в кръвта много адреналин и инсулин. Те изразходват запасите от глюкоза в кръвта и мускулите и енергията секва. Неориентираното движение допълнително разпилява силите.
“Уплаши ли се човек, сам си вика смъртта !” –повтаряше един известен спасител от хижа “Мальовица”.
Шансовете се увеличават и ако човек не е сам, а са двама или трима. Защото групата вече се подчинява на други психологични правила, отпада синдрома “Робинзон”.
И днес много хора по света вървят по пътищата за никъде – в джунглите и саваните, по тундрите и ледените полета. Навярно това е една от най-жестоките проверки за разума, изправен срещу природата.
Д-р Светослав Славчев
Абонамент за:
Публикации (Atom)