Въпросът „какво се случва след смъртта на физическото тяло?“ несъмнено се явява фундаментален и оказва както директно, така и не пряко влияние върху всяка една сфера на човешкото съществуване. Вглеждайки се внимателно в този казус, човек би си дал сметка, че „проблематиката“ далеч не се ограничава само до влиянието на различните религиозни и „духовни“ системи, както и на местните традиции и обичаи. Всяка част от нашето битие е свързана много здраво с това очакване за „прехода“. Можем да го видим дори във всяко едно „светско“ законодателство, което в огромна степен задава рамката на ежедневната реалност. Там ще се натъкнете на хиляди „правила и норми“, които имат отношение към цената на човешкия живот и неговото общо третиране – нещо което респективно предопределя редица поведенчески модели базирани на осъзнаването на тази стойност или пък нейното пълно игнориране. В действителност ние преживяваме земния си физически живот най-вече през призмата на това какво изпитваме „сега и в момента“. На подсъзнателно ниво, обаче голяма част от нашите действия са базирани именно на формираните ни представи за това какво евентуално предстои не просто „тук“, но и „отвъд“. И това правило важи в пълна сила дори за най-големия „скептик“, който очаква, че след смъртта му няма да има „нищо“, защото повечето негови действия ще произтичат от точно тази негова представа. Голяма част от читателите на този сайт вече са запознати с концепцията, че човешкото физическо преживяване е просто фрагмент от безброй други такива, които се случват едновременно от по-висша перспектива. Същевременно обаче, е интересно да се отбележи, че наред с това то се явява нещо като базова основа върху която може да се надгражда в безброй различни посоки. През тази призма въпросът за „прехода в отвъдния свят“ може да придобие много по-различно звучене...
Основната рамка на потенциалните възможности и начина на формиране на голяма част от „отвъдните реалности“, са описани и коментирани тук. Паралелно с това обаче, съществуват и определени закономерности, които предопределят различните коловози през които съзнанието има най-голям шанс да премине (видяно през гледната точка на фрагментирания Аз). Тази призма на възприятие, макар и ограничена поради фрагментацията, също е много важна, защото както съм отбелязвал и преди, фрагментираният Аз има потенциала да развива себе си до безкрайни дълбини. Обикновено тези така наречени „коловози“ биват изградени на базата на личните земни „физически преживявания“ (думата „физически“ навсякъде в текста е употребена условно, защото така сами наричаме честотата на излъчване на нашия свят, която е много по-плътна в сравнение с останалите). От своя страна тези преживявания в огромна степен са повлияни от масовите системи за формиране на реалността. В това число влизат, разбира се, различните религиозни и морално-философски разбирания, културни особености, но също и „научните схващания“ подкрепени от специфични технологични жокери. По този начин се изграждат различни като мащаби и възможности „отвъдни местообиталища“, които не са нищо друго освен вид колективни игри. Те биват формирани с помощта на различни технологични излъчватели, но едновременно с това са подкрепени от общите творчески енергии на съществата обитаващи земната платформа.
Точно по тази причина някои от тези „игрови зони“ са далеч по-населени и на свой ред служат като притегателен център и желана дестинация за редица съзнания преминали през преживяването на физическото тяло. От гледна точка на фрагментирания Аз обаче, след евентуалния преход и смъртта на тялото може да се случи АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! Вярно е че мисловните модели, земното програмиране и конкретните лични драми и особености биха оказали огромно влияние върху потенциалната дестинация, но дори и най-дребния на пръв поглед детайл може да преобърне картината в драстично различна посока. Защото в тези сюблимни моменти от най-голямо значение се явява точно към какво ще бъде фокусирано съзнанието, което от своя страна ще насочи трансфера на фрагментирания Аз. А както знаем през земния си живот човек бива фокусиран към хиляди различни неща в конкретните житейски моменти. Той може да е супер щастлив или пък скърбящ, или дори ядосан и тези мигове на пръв поглед могат да продължат цяла една вечност през друга перспектива. Т.е. фокуса в комбинация със субективните системи от вярвания (и представата какво изобщо е възможно или пък не) играят значителна роля при формирането на дестинацията. Само че това далеч не изчерпва темата. Има един не по-малко ключов фактор, който в някои случаи дори превъзхожда фокуса и натрупаното игрово познание, както и системата на вярване към която конкретното съзнание резонира най-много. Този фактор е степента на будност на съзнанието.
Има достатъчно примери в езотеричната и окултна литература доказващи как на практика дори в ежедневния си „физически“ живот ние де факто сме подвластни на един хипнотичен унес, изграден от множество основни и допълващи „програми“, така че изобщо не можем да осъзнаем причините поради които става „случването“ около нас, дори когато си мислим че сме „будни“. Успенски е един от авторите, които имат много интересни наблюдения по темата. Дори в една своя книга той описва доста интригуващо преживяване при което за известно време вижда как буквално всички около него спят, а действията които извършват не са осъзнати. Отчасти това донякъде е и причина да приемаме и случващото се около нас по различен начин в комбинация с различията базирани на културологичното и морално програмиране. Дори приемайки подобна концепция чрез нашия интелект, не е основание да считаме, че можем да стоим някак си встрани от този всеобщ „транс“. Определен аспект на същата тази тема е коментиран и в синтеза към сериала „Westworld“.
Същият казус виси със страшна сила и в т. нар. „отвъдни светове“. В тази връзка суфите изповядват схващането, че съществува един вид бариера между физическият и „духовният свят“, която на свой ред приютява и поддържа всевъзможни светове в себе си. Според тях:
„Светът на Бариерата“ е дом за много мисъл-форми и създания, които нямат никакъв контрол върху собствените си действия. Те не водят съзнателен живот. Те са в състояние на сън без да го осъзнават.“
И тъй като за тази прословута „бариера“ е изписано достатъчно в редица материали и книги на Издателството, ще направя веднага връзката заради която беше и цялото това предисловие. Защото много хора интересуващи се от тази тематика почти автоматично допускат, че в момента на смъртта „човек“ осъзнава, че е прекратил физическото си съществуване (особено ако е и теоретично подготвен) и съобразно своите „достойнства“ преминава към следващото си приключение. А дано ама надали, както е казал „поета“ :) Ако все пак обаче, имаме ясно осъзнаване на факта, че най-грубата черупка подслоняваща съзнанието ни вече не функционира, тогава безспорно всичко опира до фокус и конкретни желания базирани на собствените представи „какво е възможно“ и пред какви „потенциални ограничения и пречки“ сме изправени по пътя към реализацията. „Проблемът“ (ако изобщо можем да го наречем по този начин, тъй като това е проблем само от конкретна субективна перспектива) се състои в това, че голяма част от хората напускащи физическата земна реалност изобщо не осъзнават този факт! Или пък в редица случаи смътно си спомнят за него до степен при която тяхното земно физическо пътешествие присъства толкова плахо в спомените им, колкото ваш сън от преди 20 години (който не сте си записали в дневника).
На теория преходът на съзнанието след смъртта на физическото тяло може да ви отведе буквално навсякъде. Както можем да видим и от физическите си преживявания обаче, огромният процент съзнания ще следват определени целеви ниши и модели, които биха ги отвели до точно определени „места“. Ако трябва да дам някаква по-груба аналогия, показването на реклама по телевизията свързана с конкретен ресторант за бърза храна почти сигурно гарантира изсипването на голяма маса от хора там. Няма значение дали 5 милиона пъти някой им е казал, че ще ядат вкусна пластмаса подправена с дузина токсични химикали и дори петролни продукти. Ефектът ще е налице, защото заспалото съзнание просто ще следва потока на конкретния излъчвател. В комбинация с повторяемостта на упражнението то се превръща в „най-естественото и нормално“ нещо на света.
По много сходни причини голяма част от съзнанията преминали през физическо преживяване логично продължават своето съществуване в почти същата „околна среда“. Става дума за така наречените „зони-дубликати“ на Земята, които почти напълно имитират физическата реалност с някои малки различия (които обикновено не се забелязват или по-скоро биват игнорирани). Това де факто са зоните, в които самите ние прекарваме най-много време докато спим по време на земната си физическа инкарнация. На подобно място „човек“ може да прекара аналога на цял един земен живот без изобщо да се усети какво го е довело дотук. Ако изобщо си спомня нещо от миналия си живот, то ще е подобно на далечен сън, който няма да оказва почти никакво влияние върху ежедневната му дейност.
Разбира се една част от съзнанията успяват да се усетят много бързо, че все пак нещо не е съвсем както трябва и усъмнявайки се в естеството на своята реалност бързо успяват да преминат към други зони кореспондиращи с техните представи за отвъдния свят. За разлика от физическата реалност, тук съмненията, че има нещо сбъркано в света водят до почти мигновена промяна на околната среда, тъй като тя е доста по-податлива на директни мисловни команди. Но осъзнаването на това обикновено се случва само когато съзнанието е напълно подготвено за това и самò търси промяната.
Описаните случаи в специализираната литература относно този казус са хиляди и повечето от тях имат много сходни резултати. Оставяйки своето заспало тяло, човешкото съзнание има лесен достъп до точно тези „местообиталища“ имитиращи физическата реалност. Понякога там то среща свои починали „близки“. Опитът да им се обясни „реалната ситуацията“ почти винаги удря на камък. Лично аз наскоро имах същият „негативен резултат“. Интересното в случая бе, че видях свой съсед, който продължаваше да живее в същия блок, макар че бе починал преди година. Всъщност самата негова поява ме накара да осъзная къде на практика се намирам, тъй като до този момент и аз не осъзнавах този факт.
Общо взето обикновено най-проблематични се оказват ситуациите, когато смъртта на физическото тяло е придружена с предшестваща силно травмираща ситуация. Тогава човек може да се фокусира прекалено много върху негативната драма и този фокус тотално да промени неговите възприятия и да го тласне към субективно негативна „дестинация“. Ако той съумее обаче, да остане сравнително трезв в преценката си за заобикалящите го събития, дори най-големите масови катаклизми сеещи глобална смърт и разрушения могат да се окажат в крайна сметка чисто и просто портал за съзнанието към един прекрасен нов свят. Независимо от ситуацията, дори на пръв поглед най-травмиращите обстоятелства могат да отключат тип осъзнаване, което да ви изведе към съвсем нов тип преживявания.
Много хора имат големи притеснения и относно огромното черно и празно пространство, което често бива описвано от хора преживели състояние близко до смъртта. То е наблюдавано обаче и от редица астрални пътешественици, които хвърлят известна „светлина“ по този въпрос. И като казах „светлина“ именно този похват най-често бива използван за решение на „проблема“. Изведнъж в непрогледната тъмнина се появява изневиделица този спасителен пояс, който ви отвежда до „безопасно“ и „сигурно“ място. По тази тема е писано твърде много в различни материали на Издателството, затова само ще отбележа, че в някои случаи тези огромни непрогледни зони всъщност се намират точно между различните честоти на излъчвателите, които формират множеството честотни нива на земната матрица. В тези зони няма формирана някаква конкретна консенсусна реалност и въпреки че е населена от голям брой същества, те не споделят едни и същи възприятия и живеят свой собствен живот.
Наред с многобройните зони, които се формират, с голяма лекота и мащаб поради огромната колективна енергия на всички тези съзнания, които я поддържат, има и отделни сектори, които биват формирани по доста по-изкуствен и видимо целенасочен начин. Подобен подход предполага определени цели и те често са своеобразно опитно поле за нечии експерименти. Това са специфични структури (които дори могат да се нарекат съоръжения), които могат да емулират в себе си цели светове. Някои от тях са маскирани да имитират звезди, които лесно могат да бъдат счетени за портали, но в крайна сметка представляват огромни лабиринти от своеобразни камери, които пресъздават различен тип обстановка. Някои от тях са пригодени да „приютяват“ именно съзнания, които току-що са напуснали физическия „пласт“ след дълго боледуване и са много дезориентирани по отношение на това какво изобщо им се случва. Общо взето подобен сценарий силно кореспондира с израза „да те пуснат по пързалката“. От друга гледна точка обаче, същата тази „лаборатория за емулация на светове“ пресъздава в компресиран вид различни мини-сценарии, които най-често отразяват неразрешени вътрешни противоречия от физическия живот. Т.е. тя може да послужи и като катализатор за тяхното решаване и в крайна сметка отново да доведе до осъзнаване за илюзорността на ситуацията преди да се премине към друг тип преживявания.
В тази връзка точно тук идва ред да внеса и малко яснота по един въпрос, който генерира силен първичен интерес, но в огромна степен бива интерпретиран главно през неговата негативна окраска. Това в някои случаи може да причини допълнителна травма на неподготвения човек, който хем може да съзре истинността и реалността на информацията, хем се чувства безсилен да направи каквото и да е по въпроса. Нещата обаче могат да бъдат видени и от по-различна гледна точка. Става въпрос за прословутите програмиращи/рециклиращи станции. Тъй като съм имал възможността да ги наблюдавам лично през различен тип перспективи с течение на времето, разбираемата силно негативна емоция в началото все пак претърпя известна трансформация. Първичната ми нагласа в началото бе свързана с осъзнаването, че подобни съоръжения имат пряко отношение към контрола върху съзнанието и от тази гледна точка интерпретацията бе изцяло в негативен план (нещо което и към този момент в огромна степен присъства като мое лично отношение). Появиха се обаче и известни нюанси в разбирането. От една страна съм наблюдавал как в подобни „центрове“ огромни „тълпи“ влизат съвсем доброволно, очаквайки едно, докато всъщност биват манипулирани. В известен смисъл ситуацията приличаше до голяма степен на дадения преди малко пример с „рекламата“, която бързо и успешно привлича заспалото съзнание с конкретно обещание.
От друга гледна точка си дадох сметка, че сами по себе си тези съоръжения са много мощни инструменти за реализация на безбройни сценарии. А инструмента сам по себе си е по-скоро неутрална величина и всичко зависи от намеренията, които стоят зад неговото използване. Отделно, самите станции успяват да поберат в себе си цяла плеяда от всевъзможни различни функции и де факто могат да се използват с различни цели. Една подобна функция без съмнение е и ролята им на портали. Друга тяхна функция може съвсем спокойно да бъде сравнена със земния аналог на училище или университет. По доста сходен начин подобни земни институции програмират и формират в огромна степен представата ни за света в който живеем. И макар че погледнато обективно те на практика ни манипулират – всеобщата представа за тях е почти изцяло положителна, тъй като служат като своеобразна патерица за ориентация в „джунглата“.
Гледайки на нещата през специфичната призма на противопоставяне на различните властови фракции обаче, подобни инсталации могат да придобият още по-ярка функционалност. Защото инструмент от подобен магнитуд може да се използва именно за неутрализация на ефекта на оръжието на противника. Какво имам предвид...
Подобни тайни инсталации съществуващи както на физически план, така и в отвъдните области, могат да се използват и като центрове играещи ролята на своеобразен маяк на фракциите, които оперират извън официалното статукво. Те отново служат за пренасочване и репрограмиране на „изгубилите“ физическите си тела хора, само че с известна специфика. По време на физическия си живот, и особено по време на сън, техните членове редовно биват водени до това характерно място, след което съвсем целенасочено го търсят като безопасно пристанище в буквалния смисъл на думата. В случая е важно да се уточни, че описаното не е масова практика и важи най-вече за представителите на опозиционни или „наблюдаващи фракции“, които не искат да изгубят своите „агенти“. При равни други условия те биха попаднали на подобни, но доста по-мащабни репрограмиращи центрове изградени от „официалната власт“. Вместо това те бързо биват привиквани в подобни локации и пренасочвани към следващата си мисия, тъй като тези дестинации, както вече отбелязах, играят ролята на портали. Така тези своеобразни „оазиси“ служат като входящи и изходящи точки за външно влияние. Точно затова те са защитени чрез многобройни похвати, които ги правят трудна мишена дори за противници от техния собствен калибър. В някои подземни „кухини“ се помещават дори цели космически „кораби майки“, които играят ролята на сборни пунктове и пренасочващи центрове. Като цяло принципа е сходен с „класическите репрограмиращи станции“, но разликата идва от целта на употребата. По тази причина използващите ги биха интерпретирали ролята им в изцяло позитивна светлина.
Предвид всичко казано дотук става видно, че опциите свързани с отвъдните дестинации и реалности са буквално безкрайни и могат да бъдат отключени независимо от тоновете програмиране на което всички ние сме подложени, за да можем да участваме тук априори. Те дори не се изчерпват изцяло с безбройните игрови сценарии, които има да предложи земната платформа. Физическото земно преживяване може да служи като базисна основа за изграждане на цели нови светове намиращи се в различни краища на вселената. Точно затова като илюстрация на подобен род концепция, искам да споделя едно преживяване, разказано от Юрген Зийве, което силно ме впечатли по ред причини. Моята трактовка за някои конкретни аспекти на преживяното е малко по-различна и е свързана с темата за тайните проекти на управляващата земна фракция. Именно поради провеждането на подобен род експерименти по някои сведения, тя е завзела огромни територии и позиции в сектора, а хората участващи в земната Игра участват паралелно много дейно в подобен род екзотични начинания, след което натрупания опит бива използван по всевъзможни начини...
И такааа :)
