ТАЙНАТА НА АБАТ ТРИТЕМИЙ

Абат Тритемий е полезно да отличим от многото други персонажи на тази книга с това, че неговото реално съществуване не предизвиква съмнение. Той се родил в 1462 година и умира 1516. При него има множество биографи, в това число Пол Шакорнак, автор на книгата „Величие и нещастие на абат Тритемий” (Париж, 1963) веднага искам да предупредя, че не във всичко съм съгласен с този изтъкнат историк. Това в никаква степен не означава, сякаш поставям под съмнение неговите данни като историк, но разполагам със сведения, които г-н Шакорнак пренебрегва, вероятно, считайки ги за второстепенни, но за мен, специалиста по криптография и история на изчезнали науки, те представляват архи-важни.

Освен това моите източници не напълно съвпадат с онези, които е ползвал г-н Шакорнак.

Спираме с това, започваме от самото начало. Абат Йохан Хайденберг, когото впоследствие започват да наричат абат Тритемий, се родил на 2 февруари 1462 година в Тритенхайм. В 1480 постъпва в прославения Хайделбергски университет. Успял да получи свидетелство по бедност, освободило го от необходимостта да плаща обучението си. Заедно с Йохан Далберг и Рудолф Гюесман той основал тайно общество по изучаване на астрология, магията на числата, езици и математика. Учредителите на обществото си измислили псевдоними. Йохан Далберг станал Йохан Камерариус, Рудолф Гюесман станал Рудолф Агриколий, а Йохан Хейденберг станал Йохан Тритемий.

Преди всичко псевдоними не се избират случайно, на причините за дадения избор ни остават неизвестни. Самото общество получава съвсем многозначително название: „Sodalitas Celtica” („Келтско братство”).

Първи към него се присъединява евреина Паул Рики, обучаващ ги в кабалистика. На 2 февруари 1482 година, в деня, когато Йохан Тритемий навършва двадесет години, встъпва в бенедиктинския манастир Свети Мартин в Спонхейм. После той ще стане настоятел на Спонхеймския, а след това – на Вюрцбургския манастир. Неговото християнско благочестие внушава всеобщо уважение.

Именно то ще му помогне да се въздържи от много изкушения, когато се увлича от алхимията и магията. Неговият интерес към тази област на знанието бил безкористния интерес на учен, не стремящ се ни към обогатяване, ни към власт. Поведението на абат Тритемий напомня поведението на нашия съвременник абат Леметр де Лувена, създателя на теорията за разширяващата се Вселена, на когото се възхищава самия Айнщайн, което не му пречи да търси в предполагаемия феномен на разширяващата се Вселена доказателство за съществуването на Бога.

Тритемий събрал в манастира Свети Мартин най-богатата библиотека на ръкописи в Германия. Той не обичал скоро изобретеното книгопечатане, и напечатаните книги му се стрували груби. Тази библиотека, която той събирал със свои средства, му струвала повече от хиляда и петстотин златни дуката.

Без да спира традиционния си труд на учен и историк, той продължил и своите напълно оригинални търсения. Твърде странни търсения, за които имал невниманието да съобщи на някакъв клюкар или завистник, което не му се разминало. В хода на своите занимания той създал способ, позволяващ да се хипнотизират хора на разстояние посредством телепатия и с помощта на странен език. В неговите трудове причудливо се смесвали лингвистика, математика, кабалистика и парапсихология.

Осем тома труд, обединяващ книгите на неговите изследвания и, следователно, включващ в себе си тайната на безпределната власт, се наричал „Стеганография”.

Ръкописа „Стеганография” бил изгорен по заповед на граф Електор Филип, наместник на Филип ІІ, който го намерил в бащината си библиотека и изпаднал в ужас от него.

Не се съхранил нито един пълен екземпляр от тази книга. Ние трябва да съжаляваме за това: ръкопис, съдържащ в себе си ключа към възможности с най-голяма важност, бил унищожен напълно. Не е съхранено нито едно негово копие. Доктор Армитадж от новелата на Лавкрафт „Гнусотията на Данвич”, използващ ръкописа за разгадаване на древни шрифтове, отначало до край е измислен от Лавкафт, който изобщо не вярвал в онова, че неговия герой може да обладава историческата реалност и който, несъмнено, не държал в ръцете си пълния ръкопис „Стеганография”, както, впрочем, не го е държал и никой друг.

Въпреки това има откъси от ръкописа, съставящи примерно три осми от неговия обем, и ние още ще се връщаме към тях.

Така за какво става дума в „Стеганография”? Да вникнем преди всичко в думите на самия Тритемий:

„В един от дните на споменатата 1499 година, а преди него, как дълго бях мечтал за това, че ще разкрия неведоми тайни, и, накрая, убедил се в напразните си усилия, се отправих да спя, малко засрамен от своето безразсъдство да опитвам да извърша невъзможното. През нощта (в съня ми) ми се яви човек и ме нарече по име:

- Тритемий, - ми каза той, - не считайте за безразсъдство тези мисли. Макар и нещата, към които се стремите, ни на вас и на никой друг не се отдават да осъществи, но те са възможни.

- Така де научете ме, - отговорих аз, - как да постигна това?

И тогава той ми откри тайната и показа, че нищо ме може да бъде просто”.

След това Тритемий се захваща на работа, и ето пред вас е неговия собствен разказ за онова, което е постигнал:

„Мога да ви уверя, че всички, а още повече невежите, ще решат, че този мой труд, в който аз разкривам много неизвестни секрети и тайни, включва в себе си свръхестествени, удивителни и невероятни неща, доколкото никой преди мен никога не е писал и не е говорил за това.

Първата книга съдържа описание на повече от стотици способи за тайнопис, не предизвикващи ни най-малки подозрения, за което ви е угодно и на всеки известен език. И всичко това може да се направи, без да се прибягва към метатези, без да се изпитва страх и съмнение, че секретът някога ще го разгадае някой, освен онзи, на когото аз кабалистически ще предам тази наука.

Доколкото всички думи и изрази в тайнописа изглеждат прости, познати и не извикват ни най-малкото недоверие, ни един човек, какъвто и изкусен да е той, няма да съумее със собствени сили да проникне в моя секрет, и на всички това ще се стори удивително, а на невежите – невъзможно.

Във втората си книга ще разкажа за още по-поразителни неща, касаещи способи, които мога точно и по надежден начин да предам по своя воля на всеки, който постигне смисъла на моята наука, колкото и далеко да се намира той от мен, макар даже да е на сто версти, и при това никой не ще заподозре, макар да съм използвал някакви знаци, фигури или букви; а ако аз се възползвам от услугите на куриер, и този куриер го заловят по пътя, никакви молби, заплахи, обещания и даже изтезания не ще го принудят да открие секрета, защото той нищо няма да знае за него; ето защо нито един човек не ще успее да открие тайната.

И всички тези неща по желание аз мога с лекота да направя, без да прибягвам до нечия помощ и без да изпращам куриер; даже затворника, заточен в дълбоко подземие и намиращ се под непрестанна охрана, аз съм способен да му предам своята воля”.

Той със замах се заел с велико дело.

Болшинството биографи на Тритемий срамежливо казват, че той просто е прелъстен от илюзии, а всъщност нищо не е можел. Ние ще се придържаме към друго мнение. Аз мисля, че Тритемий действително е направил велико откритие, но че не е трябвало да разказва за това, и че унищожението на книгата му съвършено естествено се вписва в редицата операции, проведени от „Хората в черно”, на които е посветена книгата ми.

Тритемий се е заблуждавал и в това, че е бил едва ли не голям рационалист за своето време. Ето, собствено, как той говори за астрологията:

„Вън, дръзките, тщеславните хора, лъжливите астролози, които объркват и бръщолевят глупости. Разположението на звездите няма никакво влияние върху безсмъртната душа, не оказва никакво въздействие на естествената наука; то няма нищо общо с висшата небесна мъдрост, доколкото тяло може да въздейства само на друго тяло. Духът е свободен и не се подчинява на звездите, той не се поддава на влиянието им и не следва движението им, но е свързан единствено с висшия небесен закон, който го е създал и направил животворящ”.

С това изказване, както и в много други писма и съчинения на Тритемий, се проявява абсолютно рационалистично мислене. Онова, което той нарича естествена магия, ние наричаме техника.

На него преписват книги за философския камък, но това авторство не е доказано. Джордж Рипли, английски алхимик, подробно коментиращ трудовете на Тритемий, е написал между другото:

„Умолявам онези, които ги знаят, да не ги издават”. След смъртта му за абат Тритемий се закрепила репутацията на черен маг. Един от най-свирепите йезуити на инквизицията Дел Рио ще попита, защо „Стеганографията”, известна във вид на откъслечни записки, не е включена в списъка на забранените и подлежащи на цензура книги. Накратко, онези книги, които съставят предмета на моето изследване.

Едва в 1610 година във Франкфурт Матиас Бекер е пуснал първото издание на онова, което е останало от „Стеганографията”. То е снабдено с паметна бележка „с благослова и позволението на Висшите”, но никакво разрешение за публикация църковните власти не са издавали. Следователно, стои въпроса, за кои Висши става дума.

В книгата е имало предисловие, което после изчезва и в което намираме следната интересна фраза:

„Но, възможно е, някой да пожелае да възрази, питайки: ако ти искаш да стане така, че тази наука да остава тайна, за какво пък отриваш смисъла на тези писания?

Аз ще отговоря: направих го за онзи, на когото да дам възможност да се възползва от тези великолепни закони на определени групи лица, към които принадлежа и сам, за да помогна да избягват многобройните опасности и предпазя от нещастни случаи”.

Какво пък, напълно разумна гледна точка. Но даже в осакатен вид книгата все още се струвала опасна. Тъй че и това издание, колкото и непълно да било, на 7 септември 1609 година била наложена забрана от конгрегацията на светата инквизиция до 1930 година.

В 1616 година абат Сгидмунд от бенедиктинския манастир в Сион, в Бавария, публикувал съчинение в защита на абат Тритемий. В 1621 година излиза ново съкратено издание на трудовете на Тритемий. На него също има паметна бележка „с благослова и позволение на Висшите”. И този път да става дума, несъмнено, отнесена към духовното началство, нали произведението се намира под възбрана от 1609 година. Иначе пък кои в такъв случай ще са тези загадъчни Висши?

В различни библиотеки се пазят някакво количество от тези издания. По-често намираме в тях обща теория на заместващи шрифтове в оня вид, в който те се прилагат и днес за дипломатически и шпионски цели.

По мнението на учените, в някои от образците на зашифрованите текстове трябва да се съдържа макар и част от сведенията на унищоженото пълно издание. Обаче нито едно от тези сведения не изглежда убедително. Много по-късно отец Лебрен съобщава, че използването секретите на „Стеганографията” се подразбира в използване на прибор, който, по всяка вероятност, има много общо с нашата съвременна радиоапаратура.

„Аз много пъти съм чувал, че някои хора са предавали един на друг секретни съобщения на разстояние повече от петдесет левги при помощта на намагнитизирани стрелки. Двама души държат в ръцете си по един компас, на чиито циферблат по окръжността са били изрязани букви на алфавита, и твърдели, че, когато един от тях приближи стрелката към някоя буква, то и на другия компас, макар и отдалечен от другия на голямо разстояние, стрелката веднага се обръща и показва същата буква”.

Това е извънредно интересно! Прибор от такъв род в наши дни спокойно може да се изработи с помощта на транзистори и полупроводници. Но, ако у когото и да било такава възможност е имало в началото на ХVІІ век, значи, в неговите ръце е имало не поддаващ се на откриване предавател, да и при това със съвършено естествен произход, предавател, за чието притежаване не се изисквало да встъпваш в сделка с дявола и да си продаваш душата.

Ако някоя организация своевременно е завладяла това откритие, лесно е да се предположи, че тя е поискала да го съхрани за себе си. И, струва ми се, напълно е успяла.

В „Полиграфия”, друго свое съчинение удивително съвременно, Тритемий разказва за начините на тайнопис. Тази книга е издадена в 1518 година, френският и превод излиза в 1561 година. Книгата предизвикала вълна от плагиати. Внея става дума само за чиста криптография, а никакви окултни тайни няма в нея.

За пълната картина ще добавя, че в 1515 година Тритемий обнародвал циклична теория на историята на човечеството, сходна едновременно и с индуизма, и с някои съвременни теории. Книгата се нарича „За седемте вторични причини, тоест за световните Духове след Бога, или Мистична хронология, включваща възхитителни и достойни за интереса тайни”. В основата на книгата лежат трудове на кабалиста и мага Пиер д’Апон. Последният толкова досадил на Църквата, че след смъртта му в Падуа в 1313 годна инквизицията започнала да търси тялото, за да го изгори, но така и не го намерила. Приятелите на Пиер д’Апон го скрили в църквата Санта Джустина. Разярената инквизиция вместо тялото изгорила негово изображение.

Книгата на Тритемий може силно да интригува любителите на съвременни фантастични и научно-фантастични романи. Именно от нея Люис заимствал идеята «eldila», ангелите, привеждащи в действие Слънчевата система. Цикличната теория на Тритемий приели много сериозни хора, в нея отново са изказани извънредно съвременни мисли. Разбира се, не бива да се сваля от него отговорността за всички заблуждения, пораждани от книгата му.

Невероятно, но Тритемий предсказал в своята книга датата на белфурската декларация, за създаване на еврейската държава Израел. Това предсказание е направено 400 години преди осъществяването му.

По мое мнение, на Тритемий се удавало посредством езикови символи да предава информация на други лица на големи разстояния и да ги управлява. Това звучи като фантастика, но е напълно осъществимо. Тритемий гледал на света със свеж поглед и бил способен да изобрети нещо съвършено ново.

Неговата само-оценка винаги е била напълно разумна: „Аз не съм извършил нищо особено удивително, и въпреки това за мен се разпространяват слухове, сякаш съм „вълшебник”. Прочел съм много магически книги не затова, за да подражавам на написаното в тях, а с цел някога да опровергая съдържащите се в тях злостни суеверия”.

Изхождайки от всичко това аз съм склонен да вярвам в съвършено естествената основа, за която настоява Тритемий, силата на „Стеганографията”. Такава сила явно е опасна. Тритемий станал много внимателен. Той съветва да се предпазва и Хенрих Корнелиус, с прозвище Агрипа, който, изглежда, никога не е бил негов ученик, но когото той горещо хвалел за „зрялата му философия”. Той му дава благоразумния съвет: „Хранете биковете със сено, но на папагалите давайте само захар”.

Що се касае до Парацелз, той бил едва на дванадесет години, когато умира Тритемий, тъй че те никога не са се срещали. Впрочем, на Парацелз не би му внушил и най-малко доверие. В краен случай Парацелз би прочел неговите книги, не повече от това. Да и кой въобще може да се довери на Тритемий, ако той, както ние твърдим, е открил начин за телепатично въздействие от разстояние? У какъв баща, у кой император би стигнала мъдростта за тона, за да притежава подобна сила? Ясно е защо Тритемий мълчал. Ясно е и това, защо неговия ръкопис е бил унищожен, а съкратените издания се появявали само „с позволение на Висшите”.

Да цитираме още един откъс от негово съчинение и да си представим за миг, че Тритемий казва истината:

„Тъй като в тази наука има безпределен хаос, чиито дълбини на никой не е съдено да постигне, защото, въпреки всички познания и виртуозност в това дело, онова, което ти се отдаде да уловиш, винаги ще бъде много по-малко от онова, което ти е неизвестно. Това дълбоко и много тайно умение всъщност притежава оная особеност, че ученика лесно може да надмине учителя, само ако в този ученик от природата са заложени подобен род способности и ако той влага усърдие в науките на еврейската кабала. В случай, ако някой читател на моя труд бъде поразен от названия, порядък и природата на някои операции, насочване към духове, и на това основание си въобрази, че сякаш аз съм вълшебник, некромант или пък встъпил в сделка с нечиста сила и причастен към едно или друго суеверие, в това предисловие съм счел за нужно тържествено да заявя протеста си и запазя с това своята слава и своето име от подобно безчестие”.

Хаосът, в който се намира цялата тази наука, не е ли онова същото, което после ще нарекат колективно безсъзнателно? Може би, добре е, че секретът на Тритемий е загинал, но аз не се съмнявам, че Тритемий действително е направил велико и опасно откритие.

http://ashiata2011.blogspot.com/2012/06/blog-post_8478.html