Съзнание базирано на сърцето

В днешната цивилизация, и особено в западния свят, съществува една отявлена тенденция. Ако накарате някой да посочи мястото в неговото тяло където се помещава съзнанието и откъдето се взимат решенията, с голяма вероятност той ще посочи главата си. Нашите предци обаче, биха отговорили на абсолютно същия въпрос посочвайки сърцето си! Те са разбирали способността на сърцето да дешифрира света, който го заобикаля по един интелигентен начин. Те осъзнавали ограниченията на редукционизма, през чийто поглед човек се осланя основно на мозъка си. Отивайки отвъд мислите в главите си те използвали сърцето като орган, чрез който да се свързват с енергийните полета на заобикалящите ги организми. И това разбира се не включвало само хората, но и самата планета. Това било необходимо, за да се потопят напълно в по-дълбоките значения, които въплъщавали техните мисли.

Практикувайки подобен род сензитивност и комуникация със заобикалящият ни свят – използвайки сърцето – може да ни накара да преосмислим ценностната си система. Така това което преди е изглеждало важно може да се окаже относително безсмислено, а това което ни се е струвало безсмислено да придобие особена значимост. Когато човек диша фокусирайки се върху друг организъм, използвайки сърдечното си поле, се осъществява една доста фина, но значима вътрешна промяна, която може да го промени завинаги. Древните гърци са описали този вид тиха и невидима комуникация чрез сърцето с термина „естезис“, който обозначава способността да усещаш и да „вдишаш“.

Връзката сърце-мозък

Въпреки че много от нас са били обучени да считат, че сърцето реагира на команди подадени от мозъка, които се изпращат чрез невралните мрежи, истината е че в действителност сърцето изпраща много повече команди към мозъка отколкото той към него. Поради този факт понякога сърцето бива описвано именно като „сърдечен мозък“, а нашият ум като „черепен мозък“. Неврологичните сигнали, които биват изпращани от сърцето към мозъка оказват съществено влияние на неговата функция, както и на емоционалните и когнитивни процеси като внимание, усет, памет и решаване на задачи.

Различните модели на сърдечна дейност оказват различни ефекти върху мозъка. Например променливите и нестабилни модели на сърдечната дейност, които често са налице по време на стрес или други неприятни чувства изпращат съответните неврологични сигнали от сърцето до мозъка и това възпрепятства познавателните умения. В резултат на това способността да мислим логично и ясно е нарушена и може да бъде причина да действаме импулсивно и да вземем грешно решение при стресови ситуации.

От друга страна, стабилните и подредени модели на сърдечната дейност, които се проявяват при приятни ситуации и при изпитването на положителни чувства оказват различно въздействие. В резултат на това съответните сигнали изпратени от сърцето до мозъка подобряват когнитивните функции и способстват за умствената стабилност. Така че ако живеете живот, който е изпълнен с позитивни чувства, това би увеличило значително когнитивните ви способности и емоционална ви стабилност.

Според едно изследване всъщност се оказва, че сърцето приема и реагира на различни стимули преди те още да са се случили! По този начин бива формирана и конкретна реакция на идващата информация още преди мозъка да има шанс да я обработи. Изследователите описват този феномен като „предчувствие на тялото“. Този факт допълнително налива вода в мелницата на схващането, че сърцето трябва да се разглежда като орган на „перцепцията“ вместо тази функция да се приписва изцяло на мозъка, който често се счита за основния център на съзнанието.

(Усещането, че нашето съзнание и енергийна есенция се намира в главите ни всъщност далеч не е толкова „естествено“ колкото сме свикнали да мислим още от нашето раждане. Този факт предимно се дължи на специфично програмиране осъществявано чрез най-разнообразни способи още преди самото раждане или пък се наследява чисто генетично от предците ни при които е бил заложен именно този модел. Най-често „процедурата“, която имплантира тази команда и я затвърждава многократно бива осъществявана при така наречения „трансфер на души“, както и при други неортодоксални и специфични форми на инкарнация. Повече подробности относно тази практика и особено за командата съзнанието да бъде фокусирано в главата можете да прочетете тук. – бел. Alien)

Сърцето и енергийните полета

Сърцето неслучайно има славата на органа, който притежава най-мощното електромагнитно поле в тялото. Той може да „усети“ сърцето на друго същество, което се намира на 3 метра разстояние. Тъй като мозъкът е силно чувствителен към реакциите на сърцето той може да улови този специфичен вид електромагнитно възприятие идващо от него. По този начин мозъкът може да измени както собствените си мозъчни вълни, така и тези на съществото до него или да синхронизира своите собствени вълни с тези на другия човек.

Повечето от нас са срещали в даден момент от живота си личност, която без видима причина им е причинила някакъв дискомфорт. Независимо дали това е тъга, гняв, тревога или друго неприятно чувство, това провокира решение да не се пристъпва към задълбочаване на връзката с този човек.

В такива случаи ние не знаем защо сме се почувствали по този начин въпреки факта, че те са казали „правилните думи“ по социално приемлив начин. Понякога не осъзнаваме, че причината се крие в енергията, която се излъчва от отсрещния човек и тя не е в синхрон с нашата.

По този начин електромагнетизма на сърцето в голяма степен оформя нашите взаимоотношения водейки ни към връзки с хора, чиито сърдечни полета резонират с нашето. Те стават наши приятели или семейни партньори. В същото време това възприятие ни отблъсква от хора чиито сърдечни енергии влизат в конфликт с нашите собствени. Това важи в пълна сила и за възприятието на места, предмети и т.н.

Когато например отидете на ресторант и сервитьора ви каже, че може да седнете където си поискате, в повечето случаи не избирате която и да е маса. Много по-вероятно е да огледате помещението и да прецените различните опции, независимо от факта, че това става само за миг. След това избирате маса, често почти идентична с други като нея. Въпроса е защо точно тази? Разбира се често аргументите са базирани на фактори като шум или претенция да сте до прозореца – но не винаги!

Всеки един от нас може да признае, че поне веднъж в живота си е избрал да седне някъде, защото е бил привлечен от мястото или пък не е искал да седне някъде, защото поради някаква причина не се е чувствал комфортно там. Рядко обаче се спираме да се замислим сериозно защо интуитивно правим тези решения.

Имайки предвид способността на сърцето да възприема енергиите на хора, местоположения и предмети и същевременно интуитивно да дешифрира какво е „правилно“ или „грешно“ в определена ситуация би следвало да игнорирате съветите на „вечните песимисти“, които биха ви посъветвали да не следвате сърцето си. Те ще ви кажат, че това ще ви докара до беди и неприятности. Този начин на живот – изграден изцяло на схващането, че мозъка е единственият интелигентен орган за дешифриране на реалността в нашите тела вероятно е и причината тези хора да са такива песимисти изначално.

Истината е че поставянето на мислите пред чувствата когато взимате определено важно решение в живота си може да бъде много опасно. Само че не по начина по който обществото дефинира „опасно“. Духът разграничава опасността като нещо, което ограничава която и да е част от вашата истинска същност и това в известен смисъл може да е фатално.

Разбира се пълното пренебрегване на мислите за сметка на чувствата също може да ви въвлече в неприятности. „Трикът“ към решаваното на този проблем е всъщност един древен и отдавна забравен начин на живот при който вие поддържате енергиен баланс между сърцето и мозъка и по този начин и към всички части на тялото.

Научвайки се да се настройвате към фините енергийни промени и да определяте техният произход може да ви помогне да разберете разликата кога определено негативно чувство идва от вас или от някой друг. Някои хора са доста чувствителни и това ще им позволи да предотвратят заливащите ги негативни енергии, които лесно могат да интерпретират като свои собствени.

Правейки едно ментално усилие да заглушите мислите си и да чуете чувствата си може да ви помогне да забележите как те се променят когато и хората и заобикалящата ви среда биват променени. Това ще позволи на съзнанието на сърцето и на мозъка да работят продуктивно заедно без да доминират едно над друго.

Използвайки сърцето, мозъкът може да различи какво наистина иска вместо това, което е бил „обучен да иска“ за сметка на липсващата страст. По същия начин сърцето може да се настрои към мозъка и да почувства неговите мисли обединявайки двата органа на възприятие.

Експериментирайки с това как различните мисли ви карат да се чувствате без да прикрепяте допълнителни размишления и истории към тези чувства може да е от ключово значение да намерите подходящият работещ баланс за двата органа. Просто трябва да ги наблюдавате съзнателно и да отчитате тяхното присъствие.

Така може да избирате да се фокусирате към мисли, които ви карат да се чувствате „пò на място“ при определени решения. Интелигентността на сърцето може да ви помогне да разпръснете различни негативни енергии и да ви даде нов старт и ново светоусещане.

От Шели М. Уайт

Превод: Alien

Източник: http://www.collective-evolution.com

 http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/545-2015-04-28-19-01-39.html