Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята - 2

Тактики за натиск: Камъните Ике от Перу

Сега се обръщаме към друг много различен случай. През 1966 г. д-р Хавиер Кабрера получил камък като подарък, от беден местен фермер в своя роден град Ике, Перу. Това била риба, вдълбана в камък, която не би значила нищо за обикновен селянин, но значила много за д-р Кабрера. Той я разпознал като отдавна изчезнал вид. И това повишило неговото любопитство. Той поръчал още камъни от фермера, който казал че ги събирал близо до реката след прилив.

Д-р Кабрера събрал още и още камъни и сведения за тяхното съществуване и потенциален внос достигнали до археологическата общност. Скоро докторът натрупал хиляди „камъни Ике”. Сложните резби били както загадъчни, така и впечатляващи. Някой бил вдълбал мъже биещи се с динозаври, мъже с телескопи и хора опериращи с хирургически инструменти. Камъните също съдържали рисунки на изгубени континенти.

Няколко от камъните били изпратени в Германия и офортите (Офорт от френски eau-forte – буквално „силна вода”, разбира се като сярна киселина, е графична техника, при която рисунката се очертава с острие върху лак, покриващ метална пластинка, обикновено цинкова или медна. Следва заливане с киселина, която разяжда метала под нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта.) били датирани в далечната древност. Но ние всички знаем, че хората не са могли да живеят по времето на динозаврите. Хомо сапиенс е съществувал само около 100 000 години.

BBC надушва това откритие и се впуска да произведе документален филм за камъните Ике. Медията възпламенява буря от спорове. Археолозите разкритикуват перуанското правителство, че не е било стриктно в налагането на закони за старините (но това не било тяхното истинско притеснение). Бил приложен натиск към правителствени служители.

Фермерът, който продавал камъните на Кабрера бил арестуван; той твърдял че ги намерил в пещера, но отказал да каже нейното точно местоположение на властите, или поне по техни думи било така.

Този случай бил оборен с такава хитрост, че би направил всеки корумпиран политик горд. Перуанското правителство заплашило да съди и затвори фермера. Била му предложена сделка, която той приел. След това се отрекъл от историята си и „признал”, че е издълбал камъните сам. Това звучи доста неправдоподобно. Той бил необразован и без умения, а камъните били 11 хиляди общо. Някой били прилично големи и сложно гравирани с животни и сцени, за които фермера не би имал познание, освен ако не е палеонтолог. Той е трябвало да работи всеки ден за няколко десетилетия, за да произведе това количество камъни.

Въпреки всичко на камъните от Ике, бил сложен етикета „измама” и те били забравени.

Случаят не изисквал конфронтация лице в лице или публично дискредитиране на не-учени от учени, а бил решен с невидимата тактика на натиска. И тъй като бил регистриран като „измама”, с енигматичните доказателства не трябвало повече да се занимава, както става в следващия пример.

Цензурата на „Забраненото Мислене”: Свидетелства за Дълбоката Древност на Човешкият Вид

През 1996 г. NBC излъчи специално издание наречено Мистериозният Произход на Човека, в който има очерк от книгата на Кремо. Реакцията от научната общественост премина скалата на Рихтер. NBC бе наводнена с писма от сърдити учени, които наричаха продуцента „мошеник” и цялата програма – „измама”.

Но учените отидоха още по-далеч от това – много по-далеч. В неразумно прекалена последователност от странни ходове, те се опитват да накарат NBC да не излъчва отново популярната програма, но този опит се проваля. След това те взимат най-радикалната от всички мерки: представят техният случай на федералното правителство и изискват Федералната Комисия по Комуникации (FCC) да се намеси и да попречи на NBC да излъчи програмата отново.

Това не било само очевидно посегателство върху свободата на словото, но и досаден опит да се осуети общуването. Това били усилия без прецедент, да се цензурира интелектуалната беседа.

Писмото до FCC написано от д-р Алисън Палмър, Президент на Института по Камбрийски Науки, е показателно: (Палеозойската ера се разделя на няколко периода: камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм.)

Най-малкото от NBC трябва да бъде изискано да направи значително извинение в прайм тайма към своята публика за значителен период от време, за да може аудиторията ясно да възприеме съобщението, че са били измамени. В допълнение, NBC трябва да бъде глобена значително, за да може да се установи голям фонд за публично научно образование.

Мисля че имаме няколко добри следи за това кой се явява „Мозъчната Полиция”. И не мисля че „конспирация” е твърде силна дума, защото за всеки подобен случай който е показан на яве, има 10 други, при които операцията по заглушаване е протекла напълно успешно. Ние нямаме представа колко много загадъчни артефакти или дати са били обозначени като „грешка” и прибрани в складове и циркулярни файлове, които никога няма да видят бяла светлина.

Отхвърляне на Дати: Неудобно Датиране в Мексико

Следва високо профилният случай на д-р Вирджиния Стийн-МакИнтайър – геолог работещ за Американските Геологични Проучвания (USGS), която била изпратена на археологически разкопки в Мексико за датира група артефакти през 70-те години на XX в. Тази пародия също илюстрира колко далеч установените учини биха отишли, за да защитят ортодоксалните догми.

МакИнтайър използвала най-доброто оборудване за времето си, за да подкрепи своите резултати като използвала 4 различни метода, но нейните резултати отивали извън таблицата на „допустимото”. Водещият археолог очаквал дата около 25 000 години или по-малко, а резултатите на геоложката били 250 000 години или повече.

Тези 25 000 години или по-малко, били критични за доказване на теорията за „пресичането” на Беринговия Проток и това била главната мотивация на главния археолог да изхвърли резултатите на Стийн-МакИнтайър и да поиска нова серия от датироващи тестове. Този вид реакция никога не се появява, когато датите съвпадат с очаквания хронологичен модел, който подкрепя приетите теории.

На Стийн-МакИнтайър бил даден шанс да се отрече от нейните заключения, но тя отказала. Било й трудно след това да публикува нейните статии и загубила преподавателската си работа в Американски университет.

xnetbg.com

Следва ...