Тенсегрити

Тенсегрити е осъвременения вариант на движения наречени магически пасове, открити от индианските шамани, живели в Мексико през времената, предшестващи испанското нашествие.

Времена преди испанското нашествие е термин използван от дон Хуан, мексикански индиански шаман, който е въвел Карлос Кастанеда, Карол Тигс, Флоринда Донер-Грау и Таиша Абелар в света на познанието на шаманите, живели в Мексико в древните времена, които според дон Хуан са били преди 7000 - 10000 години.

Дон Хуан обяснява на своите ученици, че тези шамани откриват посредством практики необозрими за него, че за човешките същества е възможно да възприемат директно енергията течаща във Вселената. С други думи тези шамани твърдят, според дон Хуан, че всеки от нас може да отхвърли за момент системата за превръщане на енергийния поток в сетивна информация, съответстваща на нашия тип организъм. Превръщането на входящия енергиен поток в сетивна информация, според шаманите, създава система на интерпретация, която превръща течащата във Вселената енергия в познатия за нас свят на ежедневието.

Дон Хуан обяснява, че веднъж установили валидноста на директното възприемане на енергията, наричайки това виждане, древните шамани започват усъвършенстването му, прилагайки го върху себе си, което означава, че винаги когато пожелаели, те възприемали един другиго като съвкупност от енергийни полета. Възприети по този начин от виждащия, човешките същества изглеждат като огромни сияйни сфери. Размерът на сияйните сфери е с широчината на разперени встрани ръце.

Когато човешките същества биват възприемани като съвкупности от енергийни полета, точка с наситена сияйност се отличава на височината на раменните плешки, на една ръка разстояние от гьрба. Виждащите от древно Мексико, които откриват тази сияйна точка я наричат събирателна точка , установявайки, че там се формира възприятието. Те забелязват с помоща на своето виждане, че на това сияйно място разположено, на едно и също място при всички човешки същества, се събират безброй енергийни полета под формата на сияйни нижки, които съставляват Вселената като цяло. Събирайки се там, те се превръщат в сетивна информация, подходяща за използване от човешките същества като организми. Тези шамани считат използването на енергията, превърната в сетивна информация като акт на чиста магия: енергията като цяло, трансформирана в един истински, всеобхватен свят, в който човешките същества като организми могат да живеят и умират. Действието по превръщане на потока от чиста енергия в обозрим свят, древните шамани пречисляват към система за интерпретации. Тяхното разтърсващо заключение, разтърсващо за тях разбира се, а може би и за някои от нас, които имат енергията да бъдат съсредоточени, е че събирателната точка не е само мястото където се събира възприятието чрез превръщане на входящия поток от чиста енергия в сетивна информация, но е и мястото където става интерпретацията на тази информация.

Тяхното следващо разтърсващо заключение е, чесъбирателната точка се измества от нормалното си положение по време на сън по много естествен и ненатрапчив начин . Те открили, че колкото по-голямо е изместването, толкова по-чудати са съпровождащите го сънища. От тези наблюдения чрез виждане, шаманите се насочват към практически действия за волевото изместване на събирателната точка. Те наричат резултатите, до които достигат изкуството на сънуване.

Това изкуство се определя от шаманите като прагматичното използване на обикновенните сънища за създаване на вход към други светове посредством волевото изместване на събирателната точка и волевото и задържане в на новата позиция. Наблюденията на тези шамани при практикуване на изкуството на сънуването са смесица от разум и директно виждане на енергията, така както тя тече във Вселената. Те разбират, че в обичайната си позиция събирателната точка е мястото, където се съсредоточава определен, мъничък сноп от енергийните нишки, от които се състои Вселената, но ако събирателната точка, промени положението си в сияйното яйце, то друг един различен мъничък сноп от енергийни полета се съсредоточава в нея, създавайки като резултат един нов приток на сетивни данни: енергийни полета, различни от обичайните се превръщат в сетивна информация и тези различни енергийни полета се интерпретират като един различен свят.

Изкуството на сънуване се превръща за тези шамани в най-всепоглъщащата практика. В хода на тази практика те преживяват несравними състояния на физическа сила и благосъстояние, и в усилията си да повторят тези състояния в часовете на будност, те открили, че могат да ги повторят следвайки определени движения на тялото. Техните усилия достигат кулминация с откриването и развиването на голям брой такива движения, които те наричат магически пасове.

Магическите пасове на тези шамани от Мексиканската древност стават тяхното най-ценено притежание. Те ги обграждат с ритуали и загадъчност, преподавайки ги само на своите посветени, обградени с изключителна тайнственост. Това е начина, по който дон Хуан Матус ги показва на своите ученици. Неговите ученици, бидейки последната брънка от неговата традиция, достигат до единодушното заключението, че всяка по-нататъшна тайнственост относно магическите пасове е в противоречие с интереса им да направят света на дон Хуан достъпен за всички хора. Ето защо те решават да спасят магическите пасове от това несвойствено положение. По този начин те създават Тенсегрити, термин взаимстван от архитектурата и означаващ "свойството на скелетни конструкции, съдържащи елементи подложени на постоянно напрежение и елементи с временно свиване разположени по такъв начин, че всеки елемент да оперира с максимална ефективност и икономичност." Това е най-подходящото име, защото е комбинация от два термина напрежение и цялостност, термини олицетворяващи двете движещи сили на магическите пасове.

http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-34-08

Белинташ

 

В превод „Белинташ” - Умен камък или Камък на Знанието. Намира се по пътя Асеновград - Кърджали, между селата Мостово и Врата. На около 10 км. в права линия е Кръстова гора. Доста Археолозите са намерили и доста съответствия с части от звездното небе, но има едно място, което директно те свързва с Живата енергия. Представлява издълбаване в скалата с форма на вдлъбната леща. В краищата на тази леща има издълбани четири дълбоки отвора, които отговарят на посоките на света. С различна големина и дълбочина са. На самото плато Белинташ има няколко такива "лещи" и ако преминеш през тях в определена последователност се пречистваш и изпълваш с жива енергия. Над д вете най-големи има енергия, даваща хармония, оттам радост и щастие.

Скалният масив е дълъг около 800-850 метра и широк 20 и 30 метра в различните зони. Разположен е в посока изток - запад, Най-високата му част е с малък наклон, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени.

На изток се издига една голяма скала приличаща на човешка глава в профи. Там има силен енергиен портал. Около тази скала  към полето се разлива енергия с общо лечебна насоченост. Плитките кратери с продълговата форма - природен феномен или нещо друго. Два успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см, пресичат площадката с издълбани различни по форма дупки. Многото ями представляват система свързана с плитки улеи. По време на дъжд водата в тях прелива последователно. В центъра на системата се намират два кладенеца. По-големият е с диаметър 2.10 м и по-малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението. Над двате най-големи има енергия, даваща хармония, оттам радост и щастие.

http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/energiina-karta-na-bulgaria/belintash

Старосел

Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През V в пр. Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (тогавашно Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн.Съдиево), които се заселват по тези места през XV век.

Край Старосел е разположен един от основните центрове на древната тракийска култура. Десетки са могилите, в които са погребани тракийски владетели и бойци. В някои от могилите са изградени големи каменни гробници и култови съоръжения. В Четиньова могила се намира най-величествения тракийски храм създаден през V век преди Хр. Той е ограден от дълга 240 м. и висока до 3,5 м. каменна стена от хиляди камъни с идеална правоъгълна форма. Каменни стълбища и величествен коридор ни отвеждат до портал с красиви орнаменти. Зад него е първата камера, която е правоъгълна. След нея попадаме в главната камера, която е кръгла и с диаметър 5,5 метра. По стените и се намират полу- колони, а над тях се виждат орнаментите оцветени в синя, червена и черна боя.

На 30 м от главния храм, е открит саркофаг с богато погребение . От него са извадени златен пръстен с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени. Пред входа на могилата  тече силна енергия с посока отдолу - нагоре – за отваряне на чакри и повишаване на  имунна система. На запад от храма са двата побити камъка. Там е енергиен портал отгоре надолу за  лечение на всичко на физически план.

 

http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/energiina-karta-na-bulgaria/starosel

Седемте рилски езера

Първото езеро е „Долното”, наречено езотеричната литература „Махарзи” – голямата почивка. То е огледален образ на материалния или физически свят. Закалява душата на човека, прави го търпелив, силен и правдив. Излъчва енергия, която дава сили не само на българите, но и на всеки човек на планетата, да изтърпи изпитанията, несгодите и страданията. То е информационна банка на и съдържа цялата информация на човечеството от неговото зараждане до сега. Знаем, че след абсолютния кристал, най-голяма информация може да поеме водата – сгъстената светлина.

Второто езеро е „Рибното”. В езотеричната литература, познато с името „Елбур”, което означава Божествения и Силния. Каква е неговата функция. То дава смирение и превръща твърдото в меко, грубото в нежно, студенината в сърдечна топлота. То обединява хората и ги води по Пътя на мира, съгласието, и компромиса. Езерото е също една информационна банка.

Третото езеро е „Трилистника”. Така е наречено от хората., защото има форма на трилистна детелина. Езотериката го нарича „Балдер-Дару”, което означава „Онзи Великият, който раздава Даровете.” Това езеро е носител на помъдряването, проглеждането и събуждането на съзнанието. Отразява Висшия астрал у човека. То е третото стъпало на духовното израстване на земния жител. То е езерото на Истината и Мъдростта, защото винаги представя нещата такива, каквито са. То е и едно от най-големите носители на земна информация. В него са закодирани данните за обитателите на планетата земя. Тук човек може да повиши вибрациите на своята енергетика до първа степен.

Четвъртото езеро се нарича „Близнака”. То се състои от външен и вътрешен близнак В езотеричните книги е записано като „Ио Колнар”. Ио – ядрото, изворът, онова, което ражда, буквално Божествена светлина. Колнар, това е центърът около нас. Всичко видимо, т.е. физическия свят. Бог и Природата нямат периферия. Водеща роля играе Вътрешния близнак Ио, който отразява духовния свят и духовното развитие на човечеството. Онзи, който иска да се посвети да работи в Дух и Истина, за Божието дело, той недвусмислено получава поддръжка на Ио. Външният Близнак – Колмар, отразява и събира информация за промените във видимия свят и им влияе в зависимост от необходимостта за намеса в региона или света. Четвърто езеро отразява менталния свят на човека. То има и сложната задача – да изнася земни инициативи във вселената и да внася нови енергии от Трите Вселени – човешка, духовна и Божествена.

Петото езеро е „Бъбрека”. Истинското му име е „Махабур” или Големият и Силният. Това езеро има малко по-специално предназначение. Не само защото информацията, която съдържа в себе си и енергията с която работи, са безгранични, а защото отразява Причинния свят на земния човек и отговаря за изграждане на неговото причинно тяло – най-основното духовно тяло у човека.

Шесто езеро е Окото. В езотериката името му е Нел-Онтри. Сърцето е физически синоним на душата. В буквален превод, „Нел-онтри” означава Божественост в единичното. А то трябва да се слее с другата половина, а двете в Любовта. Това е езерото на Обичта към даден обект, единично човешко същество. Седмото езеро дава любовта към множеството, към всички и всичко разумно.

Шестото езеро е свързано с духовния или будически свят. То е езерото на пробудените за Обичта. От него се попада направо в Нирвана. Тук протичат огромните сили на ревността и завистта – антиподи на обичта. Трудно е тези адски енергии да се преработят, но това е функция на шестото езеро.

Седмото езеро е назовано от хората „Сълзата” /сълзата на Христос/. Космическото му име е Шемхаа, което означава Главата на Бога или буквално „глава с ореол”. То отразява Божествения Свят и съдържа информация за Трите Вселени. Крепи се на основните космически принципи – Любов, Мъдрост и Истина. Тук енергията вибрира с най-фината си вибрация. Човек, ако е подготвен, може да почувства хармонията в себе си и да познае съвършенството. Само ако е готов за това.


http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/energiina-karta-na-bulgaria/sedemte-rilski-ezera

БИЛ ЛИ Е ХРИСТОС АСТРОНАВТ?

Космическите полети в средновековната българска иконография

Прастарите свидетелства за посещенията на българските земи от представители на чуждопланетен разум във вид на рисунки, предмети и мегалитни съоръжения продължават да пораждат спорове, засягащи техния исторически и културен контекст и приложимата при тълкуването на тяхната символика научна методология. Въпреки съмненията и подозренията за мистификация на авторитетните специалисти, по-късните епохи не опровергават, а утвърждават в архитектурни композиции и художествени образи с религиозна тематика семантичната приемственост на идеята за космическите пришълци. Православната ни иконография е най-вълнуващото доказателство за интервенцията на висши технологии и същества в духовното и материално пространство на българската нация.

Пръв изследователят Ивайло Петков забелязва аеродинамични тела с ракетоподобна форма върху иконите “Възкресение господне” (Созопол, ХVІ в.), “Преображение Господне” (с.Присово, ХVІІ в.), “Успение Богородично”, “Преображение” (с.Добърско, ХVІІ в.), в обковката “Слизане в ада” и другаде. В старата църква “Свето преображение Христово” от ХVІІ век може да се види добре запазена икона на свети Харалампий, в която зографът е изписал облака само до половината, а другата възпроизвежда като апарат, движен от реактивни струи. Над входната врата от 1732 г. на църквата в Роженския манастир се различават две капковидни летящи тела, които се отдалечават хоризонтално помежду си, сподиряни от вихри. В тяхната сърцевина се намират хуманоидни същества, които гледат в посока, обратна на движението на въздухоплавателните апарати. На други изображения по стените на църквата библейски пророци и християнски светии се издигат и спускат в ракетоподобни тела. Друга забележителна сцена е художествено възпроизведена в параклис недалеч от Рилския манастир. От лодка, подобна на банан, излизат множество хора, а в задната й част се забелязва подобие на двигател. Летателни апарати с банановидна форма са един от основните типове предполагаеми космически кораби на пришълците, които се свързват с прословутото нашествие на НЛО над Белгия. Емблематичен пример за сходни, но световно признати от уфологията и палеоастронавтиката сюжети на контакти с пришълци върху средновековни фрески са и изображения от югославския манастир в Дечани (близо до границата с Албания) и от Лесновския манастир (ХІV в.). Тези места са попадали в географските граници на българската държава още от 924 г. и са част от източноправославното духовно пространство. Една от фреските в Дечани изобразява кацнал ракетоплан и застанал на входната стълба светия, който се мъчи да вкара в апарата съпротивляващи се мъж и жена. Високо над тях кръжат управлявани от хора и задвижвани от реактивни струи капковидни тела, чийто грохот принуждава тълпа от хора да си запуши ушите. Друг фрагмент от Лесновския манастир ни показва мъж, свит в сърцевината на сферично тяло, от което излизат четири реактивни струи. Еманация на божествената мощ или близки срещи със същества от други светове пресъздават странните икони?
Най-забележителните индикации за съществуване на владееща космически технологии раса, с която са контактували нашите предшественици, са българските иконографски изображения на Христос като бог-астронавт, издигащ се с ракета в небесата. Върху бронзова обковка, съхранявана в Националния археологически музей в София, Христос се сбогува със своите последователи в обгърната в пламъци ракетоподобна капсула. Още по убедителна е сцената върху друг експонат от същия музей - иконата “Преображение Христово” от ХVІІ в. Сферично тяло, в центъра на което стои Спасителя, а от двете му страни - светии, се издига върху три огнени стълба. Зашеметените му последователи Петър, Йоан и Яков са паднали върху разлюлените треви и прикриват очите и ушите си от небесния блясък и шум. Аналогичен сюжет със същите участници е изобразен и върху друга икона “Преображение Христово” от ХVІІ в., но от с. Влашко, Врачанско. Сияещо и завършващо с три лъча тяло с формата на първите космически ракети с космонавти на борда “Восток” отнася благославящия Христос към небесните селения. Аеродинамичен ореол обгръща отдалечаващия се от грешната земя Христос и на датираната към 1732 г. икона “Възкресение Христово” от църквата в Роженския манастир, но този път той е ескортиран от носещи се под ъгъл от 45 градуса две…летящи чинии.

Уфологични сюжети и образи откриваме и в други икони, стенописи и настолни кръстове, третиращи библейските мотиви за възкресението, слизането в ада и апокалипсиса. Дали те са плод на провокирана от еволюцията в иконографските стилове и въображението на зографите оригинална художествена интерпретация или достоверен портрет на небесни пратеници? Следите от боговете-астронавти в документално обозрими исторически периоди след създаването на българската държава все още очакват своите мащабни проучвания и откриватели, готови да проникнат отвъд религиозната форма и да се изправят срещу утвърдените научни модели на реалността.

Автор: Мирослав Минчев

ПРИШЪЛЦИТЕ СА ГОСТИ ОТ БЪДЕЩЕТО

Възможно ли загадъчните пришълци, които ни посещават през цялата човешка история, да са собствените ни потомци от далечното бъдеще, преодолели бариерите на пространството и времето? Видният футуролог доктор Брус Голдбърг възприема тази хипотеза като априорна истина. Той твърди, че лично е контактувал с петима идентични по външност с нашите съвременници хрононавти, живели между тридесет и първото и петдесетото столетие след Христа. Те споделили с него, че пътуването във времето ще бъде изобретено около 3050 година от човек на име Таатос. Той е и първият пътешественик във времето, останал в паметта на древните цивилизации като митичния бог Хермес, пазител на тайното (херметично) познание.

Голдбърг споделя впечатленията си от контактите с хрононавтите, които по думите му били осъществени в “петото измерение” или хиперпространството. Тракша ни посещавал от 36-тото столетие, когато пътуването назад във времето се осъществявало физически посредством телепортация. Муат бил духовен наставник на Тракша, просветител в изчезналите континенти Му (Лемурия) и Атлантида и произхождал от 40-ти век. Нирев от 31 -ви век съдействал на своите прадеди за ускоряване на индустриалната революция. Алсинома от 34-ти век напътствал великия творец Леонардо да Винчи при създаването на неговите изобретения и шедьовъра “Мона Лиза”. Чат Ной от 50-то столетие усъвършенствал концепцията за пренасяне в миналото при свръхсветлинни скорости, а личността му стои зад изкования от физиците термин “тахион” (частица, която се движи с надсветлинна скорост).

Освен личния си опит в последната си книга “Пътешественици във времето от нашето бъдеще” Голдбърг описва и невероятните си разкрития, получени, когато подложил свои отвличани от “извънземни” пациенти на регресивна и прогресивна (за извличане на спомени от бъдещето) хипноза. За Пациентите споделили, че многократно са похищавани от хуманоидни същества, които се оказали нашите далечни правнуци - хрононавти, предприемащи експедиции в миналото от епохи, отстоящи в бъдещето на 1000-3000 години от нашето съвремие. В състояние на хипноза контактуващите с бъдещето описали четири различни типа пътешественици във времето:

1.Сивите. Това е класическият “насекомоподобен” пришълец с големи черни очи. Ръстът им е между 90 и 150 см, кожата им е сивкава, нямат коса и видими слухови органи, устните им са рудиментирали, а крайниците им са хилави и удължени. Някои от тези хрононавти са виждани като малки същества с бял или син цвят на кожата, а други са имали чертите на хуманоиди от женски пол. Други “сиви” са по-високи и стройни, ръководят по-малките си събратя, осъществяват прегледите на отвлечените хора и носят комбинезони с триъгълни емблеми.

2.Хибридни пътешественици във времето. Те са генетична кръстоска между човешки същества и пришълци от други планети. Цветът на кожата им варира от белезникав до бронзов, а височината им достига до 1,80 м. От голяма дистанция могат да бъдат объркани с хора. Имат големи фасетъчни очи и странни чела. Пациенти на Голдбърг споделят, че са виждали хибридни хуманоиди от женски пол. Понякога тези хрононавти били в компанията на свои “колеги” от първата група и въпреки че великодушно уведомявали своите “жертви”, че са пратеници от бъдещето, не уточнявали века и било трудно да се прецени дали са съвременници на “сивите”.

3.Идентични с хората хрононавти. Около 1/4 от пътешествениците във времето имат напълно човешка външност, но сравнително висок ръст, понякога надхвърлящ два метра. Те са русокоси, синеоки, без окосмяване по лицето и винаги са облечени в бели роби като римски патриции. Голдбърг предполага, че някои “исполини”, упоменати в древните книги, са принадлежали към тази човешка раса. В някои случаи нордическите хрононавти са виждани заедно с пришълци от предходните типове, но винаги са изпълнявали ръководни функции. Не е забелязана появата на хрононавти от женски пол.

4.Рептиловидни (влечугоподобни) пратеници от бъдещето. Тези същества имат вертикални зеници и гущеровидна кожа. Очевидци твърдят, че враждебно настроената към хората раса на рептилиите има извънземен произход и произхожда от настоящето ни, но според д-р Голдбърг те са хрононавти от бъдещето и ни посещават, извличайки от нашите гени и органи съставки, необходими за поддържането на дълголетието на своя вид.

Според Голдбърг хрононавтите са овладели време-пространството и могат да се придвижват между измеренията, преминавайки през стени и солидни бариери като през завеси. Преходът във времето се осъществява в “петото измерение” или хиперпространството, което им позволява да ни наблюдават и същевременно да остават невидими. Подлагайки ни на генетични манипулации, те (с изключение на рептилиите) се стремят да тласнат напред нашата еволюция като разумни същества. Целта на всички техни експедиции във времето е да ускорят нашето духовно израстване, защитавайки от упадък и самоунищожение първопричината на собственото си съществуване.

ЛОХ НЕС - ПОРТАЛ КЪМ ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ

Странни светлини, появили се в нощното небе над намиращото се близо до легендарното езеро Лох Нес селце Дръмнадрокит в края на януари т.г, възродиха отново легендите за чудовища и НЛО от други светове сред шотландците, съобщава в броя си от 31 януари местния вестник “Инвърнес Куриер”.

Около 1,30 часа след полунощ съпругът на Лиз Гришам пръв забелязал необичайните илюминации през прозореца на своя дом и успял да ги заснеме със семейната видеокамера. “Това е нещо удивително, каквото и да е. То се върти и променя формата си”, споделя очевидецът. Мистър Гришам забелязал, че през визьора на камерата НЛО изглежда зелено, но реалният му цвят е яркосин. В основата и в горната част на обекта се забелязвали две тъмни петна, а в средата - въртящи се светлини. Според него реещото се елипсовидно тяло нямало нищо общо с оставящ диря метеор или самолет.

Явлението било наблюдавано последователно няколко вечери и от други свидетели в Дръмнадрокит, които останали убедени в свръхестествения му произход. Светлината се придвижвала на северозапад и след това изчезвала от поглед, пропадайки подобно на хвърлен камък. “Ако трябва да съм честен, цялото село вярва, че това е НЛО. Претърсих астрономическите уебсайтове и не открих нито една звезда с такова поведение”, споделя Гришам. Шегувайки се с възбудата на своите съселяни, той подхвърля: “Очакваме отвличанията да започнат!”

Мартен де Врийс от Шотландското астрономическо общество, изучил заедно със свои колеги видеозаписите на странното явление, признава, че не може да идентифицира обекта, но тъй като се е намирал твърде ниско, за да бъде небесно тяло, той най-вероятно е дело на човешка ръка. “Това е НЛО, защото е неидентифициран обект, но хората го бъркат с кораб на извънземните. Най-вероятно става дума за единичен източник на светлина, замъглен и “замърсен” от лошите атмосферни условия. Но ако бях го видял лично, сигурно щях да бъда много озадачен”, заключава де Врийс.

Независимо от скептицизма на астрономите в околностите и над езерото Лох Нес нееднократно, включително и през деня, са забелязвани тъмни обекти, които нямат нищо общо със земните въздухоплавателни средства. Знаменателен е фактът, че НЛО се появяват в район, известен с друго фантомно творение - знаменитото лохнеско чудовище. Съвпадението е аргумент в подкрепа на изказаната от британският парапсихолог Рос Хемсуърт хипотеза, че езерото Лох Нес е портал между успоредни измерения, а Неси - същество от други светове. Той заснел подобно същество на филмова лента, докато изследвал междупространствено “усукване” в Ню Джърси. Хемсуърт се позовава на данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси, въпреки, че очевидци продължават да виждат чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Някои уфолози и ясновидци допускат, че НЛО над Лох Нес и мистериозният обитател на езерото са илюзорни творения, създадени от високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, който разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност.

Автор:Мирослав Минчев