Телегония е гръцка дума. Произлиза от Tele - далечно, и gonos – произход. Обобщено – ако жената се е омъжила и родила дете от мъжа си, то това дете може и да не прилича на биологичния си баща. То може да наследи гените на мъжа, с който майката е направила първия си полов контакт. Този факт е добре известен в развъдниците. Ако първия самец на чистопородната майка не е бил чистопороден, значи няма смисъл да се чакат чистопородни потомци. Дори и когато всички останали самци след това са чистопородни. Възможно е и предците ни да са се досещали за телегонията. Сгрешилата девойка е била разкарвана гола из селището, а след това са я изгонвали от там. Жестоко. Но предците ни са считали, че е възможна здрава наследственост, ако невестата е девствено чиста, а от разгулно момиче няма да получиш добро потомство. В някои племена е имало обичай – първия мъж на всяко момиче от племето, е вождът. А за вожд е избиран най-добрия от племето. Затова съплеменниците са смятали, че най-добрите качества могат да бъдат предадени на детето, точно от вожда. Сега е известно, че при първият полов контакт с алкохолик, наркоман, психически болен, дори и да няма забременяване, в бъдеще ще се раждат деца, страдащи от тези пороци. Защо се случва така? Отговорът на този въпрос можете да намерите в книгата „Магичният преход” на Тайша Абелар. Според мнението на автора, мъжът оставя в тялото на жената енергийни влакна, приличащи на светещи червеи. Живеейки в матката, тези влакна осигуряват оттичане на женската енергия към мъжа, който ги е посял. Може ли някак си да се премахне следата на първия мъж в жената? В една статия от интернет се казва, че ако ако в продължение на 7 години жената няма полова близост, то тя се прочиства и тогава може да се разчита на чистокръвно потомство. Тайша Абелар предлага още един начин на очистване, който нарича „припомняне”. Жената трябва да си припомни всички мъже, с които е имала полова близост. След което да работи със всеки от тях мисловно, като се постарае да възкреси в паметта си възможно повече детайли, свързани с конкретния мъж. Чак след това трябва да се прочисти с дишане. Трябва да попие в себе си тази енергия, която са оставили мъжете при полов акт. При секс, мъжът оставя в жената енергийната си следа и взима със себе си много от женската енергия. Според толтеките жената трябва да подхранва енергийно мъжа, да му служи, защото това е фундаментална биологическа закономерност, а не социално условие. Тази закономерност е отговорна за 2 произтичащи функции. При полов акт, освен размножителната функция има и друга, според която, жената дълго време след акта непрекъснато подхранва енергийно мъжа. Жената отдава много сили не само за раждането и възпитаването на децата, но и за привличането на мъжа в този процес. На свой ред, мъжът става зависим от жената и е привличан постоянно от възможността отново да се захрани с енергия. В продължение на 7 години след половия акт, жената подхранва енергийно мъжа, след което вече влакната избледняват и изчезват. Това е причината техниката на спомняне, или по друг начин казано - преразглеждане, за жените започва от спомнянето на половите си партньори. Превод: Анита
Вестникът ни, екранът на компютъра, кредитната ни карта, венчелистчетата на цвета, листата на дървото, фасадата на сградата отсреща – всичко се подчинява на принцип, на пропорция, на хармонична стойност. Сякаш от всеки ъгъл на природата Вселената ни нашепва някакъв код, уникален и хармонично уравновесен: Златното сечение, Божествената пропорция.
Зад привидния хаос, който цари във Вселената, в който всяко събитие и мярка следват логично някаква неясна съдба, все пак съществува скрит ред. От времето на Питагор, ключът към този ред – занимавал много математици и учени от различни сфери на познанието – не е бил никога напълно разбран.
Съвременен експеримент, включващ представители на различни етнически групи, демонстрира, че почти всички участници са единодушни относно това, коя е най-хармоничната измежду няколко правоъгълни фигури. Тази хармонична фигура се получава, когато съотношението на по-голямата страна към по-малката е равно на 1.618 – числото, което в математиката се счита за „златно”. Тази правоъгълна пропорция може да се намери в хиляди неща по света, от архитектурата до кибритените кутийки, визитните картички, книги и стотици други всекидневни предмети, просто защото хората я смятат за приятна. Голямата пирамида в Гиза, Хеопсовата пирамида, седалището на Обединените Нации в Ню Йорк, катедралата в Нотердам, всички те се подчиняват на правилото на това Златно сечение. Всъщност гръцкият Пантеон е най-яркият пример на това правило. Векове наред абсолютният израз на художествената естетика и мъдрост (с изключение на някои съвременни течения) не се е отклонявал значително от тази пропорция.
Няколко ренесансови творци използват Златното сечение при своята работа. Виден техен представител е Леонардо да Винчи, който го използва в добре известни произведения като "Тайната вечеря" и "Витрувианския човек". Този енигматичен код е въплътен също така и в музиката. Мексиканският композитор Силвестър Ревуелтас използва тази пропорция, за да организира части от произведението, известно като "Алканция". Композиторите Бела Барток и Оливие Месиен използват редуването на Фибоначи (която включва златната пропорция) в някои свои произведения си, за да определят времетраенето на всяка от нотите.
Тъй като архитектурата, визуалните изкуства, музиката и други открития са изцяло човешки постижения, някой може да заключи, че Златното сечение е своеволна обща представа сред човешката раса. Но това не обяснява безкрайния брой на органични и неорганични неща в природата, които повтарят безкрайно тази уникална пропорция. От правоъгълника до златната спирала (спиралата, получена от свързването на точките на много вписани един в друг златни правоъгълници) – примери могат да се намерят навсякъде: в рогата на овена, минералите, водовъртежа, торнадото, пръстовия отпечатък, венчелистчетата на розата, концентричните образувания на карфиола или слънчогледа, птиците, насекомите, морските организми, Млечния път, други галактики като съседната ни М51... или малкия охлюв.
От геометрична гледна точка, един перфектен и красив охлюв, като наутилуса, е образец на Златното сечение. Много дървета също разкриват златното съотношение в дебелината на клоните си, от по-ниски към по-високи. Хармонията в човешкото тяло също крие в себе си златното число Фи – съотношението на височината на човешкото тяло към дължината на краката (от пъпа надолу) разкрива хармоничното 1.618 в телата ни. Можем да намерим подобен резултат и в съотношението на височината на главата към разстоянието от очите до брадичката, или в съотношението на разстоянието от носа до брадичката към това от устните до брадичката. Колкото повече лицето се приближава към тези пропорции, толкова по-хармонично и красиво изглежда.
Колкото и невероятно да звучи това, оказва се, че нашите вкусове са някакси предопределени. Числото Фи, точно както братовчед си Пи (съотношението между обиколката и диаметъра на окръжност) е изключително комплексно. Изчислено е, че Фи съдържа в себе си повече от трилион знака след десетичната запетая, като продължава и след това. Скритата причина зад този код, който като че ли управлява хармонията и красотата, е нещо, което омайва учените векове наред. Дори и днес шо продължава да е енигма.
Как е възможно една точно определена спирала да бъде общ фактор в хиляди биологични организми, предполагаемо еволюирали по напълно непредсказуем начин? Възможно ли е това да е свързано по някакъв начин с ДНК, където при пълен цикъл на двойната спирала съотношението между двете нейни части не е нищо повече от числото Фи? Тъй като това изглежда да е разпространен код във всички форми на живот – хармоничната честота, с която Вселената резонира – съвсем не е случайно, че Божествената пропорция ни изглежда хармонична, тъй като самите ние сме създадени в тази Вселена.
Диалог между виден монах от древен будистки храм и атеист...
Монах: Благодетелю, има ли нещо на този свят, в което да не вярвате? Атеист: Вярвам в това, което виждам и не вярвам в това, което не виждам.
Монах: О, благодетелю, вие сте много откровен. Виждате ли този огромен дворец, изглеждащ прекрасно в зелено и златисто, издигащ се на 100 метра височина, блестящ и великолепен? Когато нощта падне и тъмнината покрие всичко, мислите ли, че този величествен дворец вече не съществува?
Атеист: Разбира се, че съществува, той е само обгърнат от тъмнина.
Монах: А какво е тъмнината? Атеист: Ами ...
Монах: През нощта вярвате на тъмнината, а през деня вярвате на светлината? Атеист: Ами ...
Монах: Благодетелю, всъщност човек може да види само нещата, които му се дава да види. Големият дворец стои там и не се движи, само човешката психика и интелигентност са покрити с тъмнина, така че големият дворец изчезва в сърцето на човек.
Атеист: (събирайки длани пред гърдите в знак на уважение) Моля обяснете ми, велики будистки монахо.
Монах: Всички неща, които объркват сърцето, са като този безграничен и неясен нощен мрак, само проявите му са различни. Десетте хиляди неща на сътворението на света са многобройни като пясъка на р. Ганг, независимо дали човек може да ги види или усети, те съществуват. Ако човек седи на дъното на кладенец и гледа към небето, ще му е трудно да разбере колко безгранична е тази Вселена. С други думи, не може да се прави обобщение за нещата само от това, което човешките очи виждат.
Каква е тайната на дълголетието според мъдростта на древните? Как хората в древността са поддържали дълголетие?
Меридианна терапия Меридианите са мрежа в тялото, контролираща циркулирането на кръвта и жизнената сила в тялото с цел нормалното функциониране на всичките му части. Според „Хуангди Нейжинг“ („Huangdi Neijing“ / „Канон на Жълтия император за вътрешното“) те са ключ към живота и доброто здраве. Древните вярвали, че най-важното за поддържането на стабилен поток в меридианите е стимулация, масаж или акупунктура на точките Хегу, Нейгуан и Зусанли (Hegu, Neiguan, Zusanli), тъй като те са свързани с главата, сърцето и органите. Нейгуан Хегу Зусанли
Макробиотика Според древните храната и напитките могат да подхранват тялото, да коригират неправилното функциониране на органите, да предотвратяват болести и да спомагат за поддържане на дълголетие. Те били привърженици на идеята, че зърнените култури трябва да са основен хранителен източник, плодовете да са допълнителни, домашните животни и птици да присъстват в менюто, а зеленчуците да са с поддържаща роля. Също така отчитали важността на подправките в постигането на баланса.
Живот според сезона Древната мъдрост се отнасяла сериозно към годишните времена. Сменя ли се сезонът, променят се и живите същества. Ето защо древните вярвали, че човек трябва да се храни и да живее според смяната на сезоните. Да работиш срещу природата би означавало да работиш срещу здравето си.
Детоксикация Цялата негативна вътрешна енергия – като унилост, умора, преяждане, или външни негативни фактори – като липса или недостатъчно количество природни елементи като вятър и слънце, могат да бъдат причината за заболявания и били смятани за токсини в тялото. Тяхното елиминиране и лечение чрез хранителен режим и медицина могат да помогнат за поддържане на вътрешния баланс.
Медитация Медитацията е важна според проучванията относно дълголетието. Съзнанието доминира над тялото. Когато съзнанието е в покой, всички части от тялото са в синхрон и хармония, което е съществено за доброто здраве. От друга страна, когато съзнанието се разбалансира поради гняв, изблик на радост, страх и т.н., тялото губи равновесието си и става предразположено към заболявания.
Самоусъвършенстване Самоусъвършенстването не само поддържа човек в покой, но и помага за намаляване на лошите мисли и думи, и повишава желанието на човек да помага на другите. Когато съзнанието е прочистено, сърцето се изпълва с радост и откритост; при това положение доброто здраве не е далеч.
Известният учен разкрива тайната на древните магьосници, които използват магически огледала за увеличаване на въздействието върху човек на разстояние Мистерията на вдлъбнатите огледала Огледалата на Козирев, - са алуминиеви (по-рядко стъклени, или от други метали) спираловидни равнини, които, според хипотезата, предложена от проф. Николай А. Козирев, отразяват физическото време и, като лещата могат да се фокусират на различни видове на излъчване, включително изходящи и от биологични обекти. Обичайната конструкция на такива огледалана Козирев: сгънат по посока на часовниковата стрелка 1,5 гъвкав лист полиран алуминий, вътре в който е поставен стол за опита и измервателно оборудване. В началото на 90-те такива огледала са използвани в опити за свръхчувствително възприятие, които се провеждали в Института по експериментална медицина към Сибирското отделение на АН на Русия . Опитите били ръководени от акад. В. Казначеев . Хора в цилиндрични спирали изпитвали най-разнообразни аномални психофизични усещания, което е отразено в протоколите от изследванията. Вътре в огледалото на Козирев хората усещали “излизане от собственото тяло. Освен това сътрудниците на Казначеев фиксирали случаи , при които се проявявала телекинеза, телепатия, транслация на мисли от разстояние. Съгласно получените данни, тези способности рязко се повишавали вътре в камерата от 2-3 метрови леко изкривени метални огледала. Съгласно теорията на Козирев вътре в огледалното помещение се е променяла плътността на времето и е възможно именно това да влияе върху изострените свръхчувствителни възприятия. Хората, престояли в камерата в продължение на няколко часа започвали да се усещат като участници на отдавна минали исторически събития ; пред тях като на киноекран протичали познати от учебниците и съвсем непознати действия и персонажи. Механизмът на взаимодействие между огледалата, времето и човешкото съзнание едва сега се изучава, до момента е невъзможно да се каже дали хората се пренасят в реални събития от миналото или отблясъка от тези събития (хрономираж) се пренася към нас в настоящето (подобно на стара кинохроника). Опитите показали и наличие на някаква опасност, идваща от приложението на непознат ефект, поади което опитите били прекъснати. През времето и разстоянието Какво е особеното , принципно новото при вдлъбнатите огледала ? Както и плоските , те отразяват видимите и невидимите енергии, “ефирните” човешки излъчвания, дори ги усилват. И все пак вдлъбнатите огледала имат важна особеност . Това е техния фокус – това място в пространството, където се пресичат отразените лъчи. Първите , които се сблъскали с този ефект при научен опит били флорентински академици. През 1667 г. в обемен колективен труд – вид отчет за научни изследвания – те описали на пръв поглед странен опит : на значително разстояние от 200 кг леден блок те слагали вдлъбнато огледало и установили , че в неговия фокус температурата на въздуха се понижавала осезаемо. Академиците направили извод, че студът, подобно на топлината се разпространява по пътя на излъчване. Сега , опирайки се на законите на термодинамиката ние ще кажем за малко по-друг механизъм : не студът прониква във фокуса на огледалото , а топлината се “изтегля” от него и се устремява навън. Иначе казано, вдлъбнатото огледало има свойства както на приемна , така и на предавателна антена. Този ефект е добре известен в радиотехниката : достатъчно е да се погледнат параболичните радиолокационни или спътниковите тв антени. Съдейки по това, подобни свойства притежават и “огледалата на Козирев” . Меджу другото, увереността на учения в способностите на огледалата да фокусират различни видове излъчвания се потвърдили във вече споменатите опити на новосибирските учени по така наречените въздействия от разстояние : ясновидство, телепатия и т.н. Именно тогава за пръв път в научната история били осъществени 2 глобални многодневни опита по предаване на информация между хора, отдалечени един от друг на хиляди километри и неизползващи традиционни технически средства за връзка. Ето какво разказва за един от тези опити техния ръководител, академик от Руската Академия на медицинските науки В. Казначеев : “ Непревдиденият в програмата сеанс по предаване на образи се състоя на 18.12.1991 г. Участникът К. Долгопятов “монтира” пакет с образна информация с инсталация за нейно получаване от други участници в опита от 20-ти и 22-ри декември. Бе разкрито, че елементи на тази програма били съответно възприети в установеното време и продължавали да се приемат по време на следващите сеанси . Анализът на числовите параметри от сеансите потвърждава реалността от едновременното възприятие в много точки от Евразия на информация, въведена по-рано в информационното земно пространство. Ние се приближихме към доказателството за взаимовръзка между интелектуалните полета и към признание, че човешкия разум е способен да получава информация независимо от географията и времето.” Освен това убедително било доказано, че качестовото на телепатичния контакт много зависи от обучението на хората в тази нетрадиционна област. Така в САЩ и Канада, където към опитите били привлечени хора с по-висока професионална подготовка приемали на 98% информация от “приемниците”. А в Западна Европа и Сибир, където квалифицираните участници били по-малко – 54-66% . С други думи има всички основания да се предположи, че благодарение на огледалата на Козирев е възможно да се възприемат сведения от информационното поле на Земята. Всъщност по време на опитите било изяснено, че най-добрите приемници на “ефирната” информация са жените, особено родени по време на новолуние или при максимална активност на Слънцето. С други думи, във всички тези случаи работи не просто човекът или огледалото , а комплексът “човек-огледало” и двете съставки на този комплекс имат самостоятелна ценност. От една страна е много важно умението на човек за настройка, концентрация, да приведе съзнанието си в особено състояние. А от друга – не е маловажно и неговото “техническо оборудване”. Излиза , че системата от “огледала на Козирев” може да направи от “обикновения” човек почти маг. Фактически били потвърдени отдавнашни представи , че огледалото може да усили изпратените от човек мисли. В това са били уверени и магьосниците, които отдавна използват огледало за усилване на своите магически ритуали, в частност по дистанционно въздействие върху човек. Контакти с Извънземен Разум ? Изследователите , работили с огледалата на Козирев извели и други любопитни закономерности. Неочаквано за участниците в опита се оказало, че например във фокуса на тези огледала нерядко възникват светещи обекти , наподобяващи НЛО или огнени топки. Един от ръководителите на проекта , акад. А, Трофимов разказва : “ Ние настанихме изследователя в инсталацията . И изведнъж вътре в нея стана избухване на плазмоид. После, преди началото на работата с огледалото – над нашето здание започна да се появява светещ обект във вид на диск. Той изчезваше чак когато преставахме работата. И така бе 7 пъти. А по-нататък започнаха истински чудеса .. Когато в момент на подготовка за предаване на мислени образи ние внесохме в огледалото символът на Н. Рьорих “Знаме на Мира” , изпитателят бе изхвърлен от някакво силово поле. Бе страшно. Не бяхме готови за това, нямахме даже прибори , за да измерим всичко. Единствено фиксирахме по компаса, че север е на другата страна. При селището Диксън геофизичните служби регистрирали особено силно смущение на йоносферата и магнитосферата, а над селото се откроявало ярко цветно северно сияние. При 5 от общо 7-те опита през този период била отчетена “реакция” на информационното поле във вид на светещ обект със струйка, който се появявал и изчезвал на полярния небосвод с точност до минута от моментите на започване и завършване на опитите в огледалата на Козирев. “Изкушението у нашите изследователи да се приближат към апаратурата на Козирев бе много голямо – признава проф. Трофимов – Но ако се приближиш – възниква животинско чувство на страх. В 2 часа през нощта на 25 декември един от нас се приближи. Почувствахме мисрис на озон, настъпи още едно избухване и след това в пространството се разкри неочаквано вътрешно съдържание . Всички, които влязоха в огледалата на Козирев видяха огромен поток от символи – знаци, светещи като неонови надписи. Отначало сметнахме, че това е някакво послание към нас. Изкушенията в тълкуванието винаги са много. После разбрахме, че голяма част от видяните символи са съотносими с шумерската култура. Това бе исторически миг, промъкнал се в нашата зона”. През 1997 г. новосибирските учени проведоха съвместни опити с английски колеги. В Англия, Стоунхендж, повече от 200 човека приемали дистанционно транслираната информация чрез огледалата на Козирев от Новосибирск. “Ние – спомня си Трофимов – използвахме програма, съставена от знаци на шумерската култура – символи, достигнали до нас от глинените плочки с клинописи. И англичаните приеха тези символи. Това не ни учуди. Ние знаем какво да направим, за да се приеме информацията. Учуди ни друго. Освен тези символи, бяха приети още около 70, които ние не сме предавали. И всички те се оказаха знаци от шумерската култура. По някакъв начин ние сме влезли в този периметър от информационното хранилище , който се отнася към шумерския етап от развитието на нашата цивилизация”. Революция в медицината Трябва да се добави, че опитите с огледалата на Козирев в Диксън били посветени и на чисто приложни , медицински въпроси – диагностика и лечение отразстояние ( от Франция). Учените се убедили : такива лечебни въздействия са възможни. Като резултат на опитите се появил удивителен апарат – огледално-лазерна система, конструирана на основата на идеите на Козирев. В наши дни тези апаратури се използват реално за лечение на хора. При което някои форми на психосоматични заболявания се лекуват с голям ефект. Хората просто се преобразяват. Този метод учените накратко обясняват така : по време на лечението те се “обръщат” към субективното ( индивидуалното, личното ) време на всеки пациент. Всеки човек се явява източник на време , но постоянно губи или разсейва тези потоци, а лекарите с помощта на специални екрани за кратко време ги събират. За тази цел болните биват поставени в специална камера, оборудвана със системата от огледала на Козирев, които екранират вътрешните човешки полета , непозволявайки им да се разсейват. По думите на учените тези системи позволяват да се обърнат към вътрешните резерви на човека, в това число и към резервите на главния мозък. В резултат паметта се увеличава, човек започва да запомня по-добре, да възпроизвежда още по-добре информацията, нараства творческата активност. И така се получава комплекс от човешки способности, които по мнение на учените могат да са много полезни за живеещите в 21-ви век. Акад. Казначеев счита, че гореописаните феномени са резултат от реакция от страна на земното информационно поле към “въведените” в него с помощта на огледалата на Козирев човешки мислеформи. Но тогава изниква въпрос : каква сила притежава информацията , ако тя е способна да предизвика подобни физически явления ? Какво става във фокуса на вдлъбнатите огледала, щом на мислите на човек, намиращ се вътре в него започва да се отзовава планетата , а възможно и извънземен разум ? Превод от sunhome.ru
Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него...
През 1929 година група историци намират удивителна карта, нарисувана върху кожа от газела. Изследванията показват, че тя е истинска и е нарисувана през 1513 година от Пири Райс, известен адмирал от турската флота през 16-ти век. Неговата страст била картографията. Неговият чин в турската армия му позволявал привилигерован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Турския генерал пише в серия бележки върху картата, че той е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от 4-ти век преди Христа и по-рано.
Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него. Геоложките факти показват, че най-късното възможно време, в което Земя кралица Мод е можело да бъде видяна без ледове, е 4000 години пр. н. е.
На 6 юли 1960 година въздушното командване на САЩ отговаря на искането на професор Чарлс Хапгуд от колежа Кийн, за оценка на каратата на Пири Райс. Ето и отговора:
"Вашето искане за оценка на някои необичайни характеристики на картата на Пири Райс от 1513 година от нашата организация беше уважено.
Твърдението, че долната част на картата изобразява Бряг принцеса Марта от Земя кралица Мод, Антарктика и полуостров Палмър е логично. Ние открихме, че това по-всяка вероятност е вярната интерпретация на картата. Географските детайли в долната част на картата забележително съвпадат резултатите от направения от шведсско-о-британската антарктическа експедиция сеизмичен профил на бреговете на Антарктика. Това означава, че бреговата линия е картографирана преди брега да бъде покрит с лед. В момента ледената шапка в този район е дебела около 1,5 километра.
Нямаме обяснение за това как би могла да бъде нарисувана тази карта с географските знания от 1513 година."
Официалната наука винаги е твърдяла, че ледената покривка на Антарктика е там от милиони годиини. Картата на Пири Райс показва, че северната част от континента е била картографирана преди да бъде покрита с лед. това би могло да стане преди милиони години, но за съжаление, доколкото ни е известно, тогава не е имало хора на Земята.(
Други изследвания показват, че последния топъл период в Антарктика е свършил преди около 6.000 години. Все още се спори дали това не станало между 13.000 и 9.000 години пр. н. е. Дори и според най-оптимистичните прогнози някой трябва да е картографирал Антарктика преди 6.000 години. Каква цивилизация е била способна на такова нещо тогава, след като географската дължина се използва в нашите географски карти само от втората половина на 18-ти век.
Според традиционната наука, първата цивилизация се развила в Средния изток преди около 3.000 години. Тя е последвана след едно хилядолетие от индийската и китайската цивилизации. Коя е била цивилизацията, способна да направи такава прецизна карта, каквато ние притежаваме само от 40-50 години?
През Средните векове капитаните често използват едни карти, наречени "портолани", които били точни и показвали най-големите морски пътища, бреговата линия, пристанищата, заливите и др. Повечето от тези портолани били карти на Средиземно море, Егейско море и други познати морета. Но имало и такива карти, които показвали непознати земи, и те били крити от капитаните по всевъзможни начини. Предполага се, че Колумб също е разполагал с някоя от тези специални карти.
Пири Райс използва няколко по-стари карти, събрани при пътуванията му и намерени в библиотеката в Константинопол, за да нарисува своята карта. Той оставя записки по картата, които ни дават представа за работата, която е извършил по картата. В една от своите записки той пише, че няма пръст в оригиналното изследване и картография, а само е събрал данните от различни други карти в една. Той пише още, че част от картите са били от съвременни ( тогава ) моряци, а други са от дълбока древност - от 4-ти век преди н. е. и по-рано.
Според Хапгуд точната информация, отбелязана на картата се е предавала от човек на човек. Картите са нарисувани от неизвестна цивилизация, а най-вероятнйя начин за тяхното предаване е чрез Минойската цивилизация, която в продължение на хилядолетия е давала на света едни от най-добрите моряци. Пири Райс може да е попаднал на картите, които някога е съхранявала Александрийската библиотека, най-голямата за времето си. Част от картите са попаднали в ръцете на западно-европейци след кръстоносните походи.
Хапгуд допълва "Повечето от тези карти са били на районите в Средиземно и Черно море. Други обаче изобразявали двете Америки, Арктичния и Антарктичния океан. Става ясно, че неизвестни древни мореплаватели са плавали от полюс до полюс. Освен това те са стигнали до бреговете на Антарктида по времето, когато тя не е била покрита с лед. От тези карти става ясно още, че тези хора са имали инструменти за навигация, с които да измерват географската дължина. Това доказателство ще даде достоверност на хипотезите за изгубени цивилизации от древни времена. Учените досега подминаваха тези доказателства с обяснението, че те са митове, но факт като картата на Пири Райс не може да бъде изопачен."
През 1953 офицер от турския флот изпраща картата на Пири Райс в хидрографския отдел на флота на САЩ. За да я оцени, М. Уолтърс, главен инженер в бюрото, извиква на помощ Арлингтън Малъри, авторитет по въпросите за древните карти, с когото е работил и преди. След дълго изучаване, Малъри открва, че е използван проекционен метод. За да провери точността на картата той прави мрежа и пренася картата на Пири Райс върху глобуса. Картата се оказва абсолютно точна. Малъри знае, че едиствения начин да нарисуваш карта с такава точност е зоново изследване. Въпросът е кой е летял със самолет над земята, за да направи карта?
В хидрографския офис не могли да повярват на очите си. Те дори поправили някои грешки в тогавашните им карти. Прецизността на картата би могла да се постигне само чрез сфероидна тригонометрия, метод, непознат преди средата на 18 век. За да се увери в необходимостта от задълбочени математически познания, Хапгуд изпраща картата на Ричард Страхан от Масачусетския технологичен институт, който му отговаря през 1965, че математическото ниво трябва да е много високо, за да се направи толкова точна карта.
Както се твърди в писмото на флота до Хапгуд, шведско-британската експедиция до Антарктида потвърждава, на базата на изследвания със сонар и сеизмично озвучаване, че заливите, реките, планините и др., изобразени на картата на Пири Райс действително са на точните места под леда, дълбок 1,5 километра.
Картата на Пири Райс не е единствена по рода си. На портолана на Дулчерт от 1339 година географската ширината на Европа и Северна Африка е перфектно отбелязана, а географската дължина се отклонява в Средиземноморието е около Черно море с половин градус. Друга интересна карта е тази на Зено от 1380 г. Тя показва голям район, стигащ на север до Грендландия. Нейната точност е абслютна.
Картата на турчина Хаджи Ахмед от 1559 година пък показва 1.600-километровата ивица, свързваща Аляска с азиатския континент. Този естествен мост е бил покрит с вода в края на последния ледников период, заради повишаването на морското равнище.
Оронтеус Финеус е друг картограф, начертал карта на Антарктида с учудваща точност през 1532 г.
На друга карта виждаме Гренландия като два отделни острова. Този факт е потвърден от френска експедиция, която открива, че има доста дебела ледена покривка, която свързва двата острова.
С една дума карти от древността ни показват практически целия свят. Някои от тях със сигурност датират от времето, когато Гренландия и Антарктида не са били покрити с лед. Другия вариант е да приеме, че преди хиляди години е съществувала цивилизация, достигнала, а защо не и надминала нашите технически и научни постижения.
Последното доказателство за това, намерено от Хапгуд, е карта в Китай от 1137 г. Тя е издялана от камък. Тя има същото качество като западните карти, същото научно ниво, същия метод на сфепична тригонометрия. Тя има толкова общи точки с европейските карти, че логично изниква въпроса за общ източник на тези карти - някоя древна цивилизация.
