НЛО и древните цивилизации

НЛО в древноиндийските текстове

Много от изследователите на феномена НЛО пропускат един много важен факт. В повечето случаи се приема, че НЛО е проект на военната индустрия или космически кораб на извънземни. Има обаче още една възможност за произхода на НЛО - древна Индия или Атлантида.

Повечето от информацията за летящите машини на древните идва от древни индийски източници - писани текстове, оцеляли до наши дни. Няма съмнения за автентичността на тези текстове. Повечето от тях са на добре известни древноиндийски епици и има буквално хиляди текстове, повечето от които все още не са преведени от санскрит на английски.

Индийският император Ашока основава "Тайното братство на деветимата незнайни мъже". Мъжете са велики индийски учени, които трябва да съберат знанията от много науки на едно място. Ашока държал тяхната работа в тайна, защото се боял, че знанията, събрани от мъдреците, може да бъдат използвани за зли цели и за война. Ашока бил твърдо против войната след като бил приел вярата на будизма след като разгромил своя съперник в кървава битка. "Деветимата незнайни мъже" написали общо девет книги, вероятно всеки по една. Една от книгите има интересното за нас заглавие "Тайните на гравитацията" ! Тази книга е известна на историците, макар никой от тях да не е успял да я види с очите си. Книгата вероятно все още се пази в някоя тайна библиотека в Индия, Тибет, а може и да е попаднала и в Северна Америка. Някои може да обвинят Ашока, че е държал такива велики научни постижения в тайна, но каква е разликата между него и американското правителство, например. Повечето от откритията, на които ще станем "свидетели" през следващите 15 години, по всяка вероятност вече са разработени в секретните лаборатории на САЩ. Изобретателят на картечницата също си е мислел, че като видят разрушителната й мощ, хората ще спрат да се избиват, но уви. Ашока предвиждал опустошителните последици, които би имала една война с такива напреднали технологии, война като тази, разрушила древната индийска империя "Рама" няколко хиляди години преди Ашока.

Само преди няколко години китайците откриват няколко документа на санскрит в Ласа, Тибет, и ги изпращат в универстета Чандригар за превод. Д-р Рут Рейна каза наскоро, че документите съдържат указания за построяването на междузвездни космически кораби! Според нейните думи методът на задвижване на корабите бил анти-гравитационен и бил основан на система, аналогична на тази на "лагима", незвестната сила на егото, съществуващо в човека, което според древните текстове е достатъчно силно за да се противопостави на всякаква гравитация. Според хиндуистката йога именно "лагима" е силата, която позволява на човек да левитира. Д-р Рейна казва, че според документа от преди хиляди години, на борда на тези машини, които в текста били наречени "астра", древните индийци можели да изпратят хора на която и да е планета.

Смята се също, че документите разкриват тайната на "антима" или "шапката невидимка" и на "гарима" или "как да станем тежки като скала".

В началото съвременните индийски учени не взели тесктовете на сериозно, но след като китайците обявили, че използват част от информацията в тяхната космическа програма, ги подложили на сериозни проучвания. Това беше един от първите случаи, в които правителство официално обявява, че прави експерименти с антигравитация. Ръкописите не казват точно дали са били правени междузвездни пътешествия, но съобщават за планувано пътуване до Луната, макар че не става ясно дали в действителност е било осъществено. Единия от великите индийски епоси, Рамайана, съдържа доста подробна история за пътуване до Луната, осъществено с вимана ( "астра" ). Всъщност в епоса е описана битка с атлантски кораб на Луната.

Но всичко това е само част от доказателствата за анти-гравитационните технологии, използвани от древните индийци. За да разберем цялостната картина трябва да се върнем доста по-назад във времето.

Така наречената империя "Рама" се развивала поне петнадесет хиляди години на индийския субконтинент и в днешен Пакистан. Населението било организирано предимно в големи градове, някои от които все още може да се открият в днешен Пакистан, Северна и Западна Индия. Рама е съществувала паралелно с Атлантската цивилизация в Атлантическия океан и бил управлявана от просветени царе-жреци, които управлявали градовете. Седемте големи столични града в Рама са известни в класическите хиндуистки текстове като "Седемте Града Риши".

Според древноиндийските текстове хората са имали летящи машини, наречени "вимани". Те са описани като кръгли, двупалубни машини с прозорци и купол, нещо подобно на най-разпространената форма на НЛО. Те се движели "по-бързо от вятъра" и издавали мелодичен звук. Имало поне четири вида вимани. Някои били с формата на чинии, а други били във формата на цилиндри. Древните индийци, направили виманите, написали и различни упътвания за летене с виманите. Много от тези текстове все още съществуват и дори са преведени на английски. Самара Сутрадхара е научен труд, занимаващ се с всеки възможен ъгъл на летене с вимана. Има около 230 други текстове, описващи констрункцията, излитането, пътуването на хиляди километри, нормални и аварийни кацания, дори напътствия в случай на сблъсък с птици.

През 1875, в храм в Индия, е открит Вайманика Састра, ръкопис от 4-ти век пр. н. е. Написан от Барадвай Мъдрия, ръкописът използва дори по-стари документи за източнци. В него има информация за управлението, подготовка за дълги полети, защита на корабите от бури и светкавици и указания за превключване на слънчева енергия от енергиен източник, който звучи като анти-гравитация. Ръкописът е съставен от осем глави с диаграми, описващи три вида кораби, включително апарати, които не могат да горят нито да се счупят. Той също описва 31 основни части на тези машини и 16 материала от които са строени. Материалите поглъщали светлина и топлина, заради което били използвани при построяването на виманите.

Няма съмнение, че виманите са задвижвани от някакъв вид анти-гравитация. Те се излитали вертикално и били способни да висят във въздуха като съвременните хеликоптери и дирижабли. Барадай Мъдрия споменава не по-малко от 70 авторитета и 10 експерта по въздухоплаването в древността. Виманите стояли във Вимана Гриха, нещо като хангар. Споменава се, че са задвижвани от някаква жълто-бяла течност, а понякога и от живачна течност, но изглежда писателите не са били много наясно със същността на течността. Много вероятно е по-късните писатели на тази тема просто да са преписвали от по-древни текстове и съвсем разбираемо, да не са били наясно с начина на задвижването на виманите. Жълто-бялата течност прилича много на газьол, но много вероятно е виманите да са имали няколко начина за задвижване, включително двигатели с вътрешно горене и дори реактивни двигатели.

Интересно е да се отбележи, че нацистите първи вкарват в употреба реактивен двигател за тяхната ракетна система фау. Хитлер и част от неговите приближени се интересували от Индия и Тибет и изпратили експедиции дотам още в началото на 30-те и е много възможно някои от древните текстове да са се оказали накрая в ръцете на създателите на реактивния двигател.

В Рамаяна и Махабхарата са описани машини, които при движението си изхвърлят голяма струя от задния си край.

Друга книга, наречена Самаранганасутрадара, описва как са построени виманите. Възможно е живакът да е имал нещо общо със задвижването или по-вероятно с насочващата система.

Съветски учени откриха в пещери в Турменистан и пустинята Гоби нещо, което нарекоха "прастари инструменти използвани при навигацията на космически кораби". Устройствата са във форма на полусфери от стъкло или порцелан, завършващи с конус на другия край и имат капка восък в тях. Вероятно древните индийци са летяли около света на виманите си.

Ръкопис от Мохенджо-Даро в Пакистан ( смята се, че това е един от "Седемте Града Риши" ), който все още не е дешифрован, е бил намерен и на друго място - Великденските острови. Ръкописът от Великденските острови, наречен Ронго-Ронго, също не е дешифриран и изглежда почти по същия начин както този от Мохенджо-Даро.

В един тибетски текст четем: "Бима прелетя в своята колесница, блестяща като Слънцето и гърмяща като гръмотевица... Летящата колесница светна като пламък в лятното небе... тя профуча като комета... Беше все едно светеха две слънца. После колесницата се издигна и цялото небе се освети."

В Махавира от Бавабути, джайнски текст от осми век, преписан от по-стари текстове пише: "Въздушна колесница, Пушпака, съпровождаше много хора до столицата Ауодия. Небето е пълно с изумителни летящи машини, тъмни като нощта, но вдигани във въздуха от светлини с жълтеникав пламък.

Ведите, древни хиндуистки поеми, смятани за най-старите индийски текстове, описват вимани от най--различен вид и форма, наречени на различни животни. За нещастие, виманите, както и повечето научни открития, се използват за военни цели. Атлантите използвали техните летящи машини, "вайликси", подобни на виманите, за да поставят света под техен контрол, ако може да се вярва на индийските текстове. Атлантите очевидно са били технологично по-напреднали от индийците и със сигурност са били по-войнолюбиви. Въпреки че не са известни текстове, описващи атлантските вайлакси, частична информация получаваме от езотерични и окултни източници, които описват тези машини.

Подобно на виманите, вайлаксите били с цилиндрична форма и можели да се движат както под вода, така и в атмосферата и дори в открития космос. Други машини имали форма на чиния и също можели да се потапят под вода.

Рамаяна, Махабхарата и други текстове разказват за жестоката война, която се разразила между Атлантида и Рама преди около 12.000 години. И двете страни използвали оръжия, които човек живял преди първата половина на 20 век не би могъл да си представи. Текст от Махабхарата гласи : "...( оръжието представляваше ) един единствен снаряд, зареден с цялата сила във Вселената. Нажежен стълб от дим и пламъци светъл като хиляди слънца се издигна в цялото си великолепие...

Железен гръм,

Гигантски пратеник на смъртта,

Който превърна в пепелища цялата раса на вришните

И на андаките.

...телата бяха обгорели

До неузнаваемост.

Косите и ноктите окапваха;

Съдовете се чупеха без видима причина,

И птиците станаха бели.

...След няколко часа

Цялата храна беше заразена...

...за да избягат от този огън

Войниците се хвърляха в потоците

За да измият себе си и въоръжението си..."

Изглежда Махабхарата описва атомна война! Описването на подобни сцени не е рядкост, но описанията на битки, в които се използва фантастично разнообразие от оръжия са доста често срещани в индийските епоси. В един от тях се описва дори битка между вимана и вайликс на Луната!

По-горе написаното доста точно описва как би изглеждала атомна експлозия и какви биха били последиците от радиацията върху населението. Скачането във водата е единствения начин да отложиш смъртта. Когато през по-миналия век археолози откриват Мохенджо-Даро, те откриват трупове, лежащи по улиците, някои от тях държащи се за ръце, все едно внезапно ги е сполетяло нещо ужасно. Тези скелети са сред най-радиоактивните скелети намирани някога, заедно с тези, намерени в Хирошима и Нагасаки. Няма логично обяснение за превръщането на каменни градове и крепости в стъкло, освен ядрен взврив. Освен това, в Мохенджо-Даро, добре планиран град с прави улици и канализационна система по-добра от тази в съвременна Индия и Пакистан, по улиците били "открити буци черно стъкло". Тези парчета стъкло вероятно са от глинени съдове, които са се стопили от високата температура.

След унищожението на Рама от ядрено оръжие и потъването на Атлантида, светът потъва в каменната епоха, а модерната история започва няколко хилядолетия след това. Изглежда обаче, че не всички вимани и вайликси от Рама и Атлантида са изчезнали. Построени да се употребяват хиляди години, много от тях може би все още се използват, както свидетелстват "Деветимата незнайни мъже" и ръкописа от Ласа. Тези тайни общества или братства от изключителни, просветени човешки същества са помагали за откриването на много от технологиите, които познаваме сега.

Интересно е да се отбележи, че когато Александър Велики нахлува в Индия преди 2000 години, неговите историци записват, че на едно място били атакувани от "летящи огнени щитове", които прелетели над неговата армия и изплашили конницата. Тези летящи чинии не използвали оръжия срещу Александър, може би от милост, и Александър продължил похода си в Индия.

Предполага се, че част от виманите и вайлаксите се съхраняват в Тибет или някое друго място в Азия. Пустинята Лоп Нор в западен Китай е известна с голяма активност на НЛО. Все пак не всички НЛО-та може да се отнесат към виманите. Без съмнение някои са притежание на армиите на различни държави, а други са от извънземен произход.

http://world-mysteries-bulgarian.hit.bg/AncientUFO(Bulgarian).htm

Авесалом Подводни за кармата

Динамиката на развитие на личността, в частност на разширяване на съзнанието, се регулира от закона на кармата /съдбата/, задаващ общото направление, в което духът постепенно открива себе си за човешкото съзнание. Законът на кармата се нарича още и закон за причините и следствията, тъй като всяко действие има определен духовен смисъл и определени последствия в процеса на духовната еволюция на света. Този закон регулира взаимодействията на хората, съдбините на човешките групи, на нациите, на света.

Човек съзира частично кармата, тоест еволюционното течение, и това става в съответствие с неговото еволюционно равнище. На първия етап на духовна еволюция у човек са появява мистично усещане за свързаност, за единство на света, за липса на случайност на някои събития и за самото понятие съдба. На втория етап се появява идея за собствено място в света, което приблизително съответствува на виждане на направлението на еволюционния поток в дадена точка от рeалността. По-нататък възниква усещане за отговорност за своите постъпки пред висшите сили, често като възмездие за греховете. Но първоначално всичко това е твърде смътно и приема форма на суеверия, а това не е нищо друго, освен надценяване на собствените възможности. Човек смята, че започва да вижда кармата в повече подробности /черната котка като знак за предупреждение и други такива/, а в същото време подробно виждане на кармата е дадено само на хора, намиращи се твърде високо на еволюционната стълба. И все пак, вярно е, че всеки човек понякога съзира знаците на съдбата, но те трябва да прозвучат в душата му персонално.

Невъзможно е да се промени общият ход на еволюцията: тя може да бъде оприличена на огромна река, вливаща се в океана. Човек плува по тази река в малка лодка, гребейки с две весла. Неговата карма - това е индивидуалното течeние, а кармичните възли - водовъртежите. Попадайки в подобен водовъртеж, човек се върти на място, докато не развърже даден кармичен възел. А онзи, който не е намерил своето място в живота и не живее в съответствие с предначертаното за него в най-общ план, гребе напреки или дори срещу течението, създавайки по-големи или по-малки завихряния и водовъртежи - тоест, нови кармични възли.

С появата на съзнание у човека са се появили невиждани дотогава възможности за управляване на еволюционния поток; сякаш на неговата лодка е бил монтиран мотор. Но и отговорността за неговите постъпки и техните реални последици съответно нарастват. Когато човек желае нещо, той силно въздействува върху онази част от еволюционния поток, в която се намира, независимо дали го осъзнава. Може нищо да не вършиш, за нищо да не мислиш за никъде да не бързаш, но това не означава, че си изключил мотора на лодката си - това никому не е по силите! - а само, че си изпуснал кормилото. Последствията няма да закъснеят.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=201.0#ixzz21z9h873a

Живял ли съм тук преди

Живял ли съм тук преди? – сигурно този въпрос са си задавали почти всички хора. Това обяснява защо някои места, които никога не сте посещавали, са ви много познати и дори знаете подробности за най-дребните детайли.

Налага ли се задължителна регресивна хипноза, за да разберете какви сте били в предишните си животи? Смята се, че след смъртта си душите се завръщат към успореден енергиен свят.

Истината е, че съществува огромно количество научни доказателства за миналите животи на много хора. Децата на възраст до около пет години могат да имат много ярки спомени от култури, за които няма как да знаят подробности.

В някои университети по света дори вече има отдели за изучаване на миналите животи, които изникват в спомените на малките деца.


Когато започват да говорят свързано, хлапетата разказват необикновени истории, на които обаче никой не вярва, защото родителите мислят, че те са част от въображаемия свят на детето.

Често това обаче са спомени от минали прераждания, които душата все още не е забравила. Когато ви се случва нещо, което сте убедени, че ви се е случвало и преди, става въпрос за дежа вю.

Това се чувства от много хора поне един или два пъти през живота им. Всъщност това са спомени от техни минали животи. Спомените за минали животи могат да бъдат видени и в сънищата.

Ако сте убедени, че сте живели на някакво място, което ви е много познато, и дори можете да си представите какво сте правили там, това със сигурност е част от ваш минал живот.

Когато имате такива усещания, записвайте ги на диктофон, за да можете след това да си ги припомняте до най-малките подробности. Легнете в спокойна тиха стая, отпуснете се и концентрирайте мисълта си върху това място.

Когато сте на границата на заспиването, спомените ви ще се прояснят и ще си спомните и други детайли от предишните ви прераждания. Така можете да преодолеете неясни за вас самите страхове в сегашния живот, които ви измъчват без причина.

http://www.mexico.vlez.bg/?showpage=52420

Изучете предишните си животи

 Изследването на миналите ви животи може да ви помогне да разберете много за сегашния си живот. Ползите от това да знаете, че сте се прераждали преди, са големи.

На първо място това значително намалява страха от смъртта. Ако знаете, че сте живели и преди, няма да ви притеснява смъртта, която плаши най-вече с това, че е нещо неизвестно.

Вие не сте само физическата ви същност, тя е вашата опаковка, но самите вие се намирате вътре в това тяло, а след смъртта му отново сте свободни, за да се преродите отново.

Целта на прераждането е постоянното усъвършенстване, а също така и изчистването на кармата от предишния живот. Затова, ако не сте уредили отношенията си с някого в този живот, трябва да сте наясно, че ще се срещнете отново с него в следващия.


Същото се отнася и за хората, които обичате. Със сигурност сте били заедно и в предишни животи, ще бъдете заедно с тях и в следващия си живот.

Това обяснява факта и защо някой, който ви е абсолютно непознат, ви изглежда сякаш го познавате от много години. А след като поговорите с него няколко минути, установявате, че се разбирате прекрасно, сякаш винаги сте били приятели.

Сегашният ви живот е само една част от духовното ви пътуване и усъвършенстване. Не губете ценното си време в караници с близките си хора и с колегите, а го използвайте, за да натрупате знания и опит.

Не се отчайвайте, ако в този живот не ви върви в материално отношение. Със сигурност в предишния си живот сте били добре материално, но в този трябва да разберете как да се справяте с финансовите препятствия. Това е един от важните уроци, които трябва да научите.

Приемете живота си като част от обучението на душата си и тогава няма да обръщате внимание на дребните проблеми.

Животът е вълнуващо приключение, затова го споделете с най-обичаните си хора и се опитайте да научите много неща, които ще ви променят.

http://www.mexico.vlez.bg/?showpage=52420

Признаци за присъствие на дух

Сигурно сте чували различни истории за привидения и страшни, смръзващи кръвта събития, които се случват в места, където живеят призраци.

Има сигурни признаци за това, че в къщата ви живее дух. Магични явления се случват с всички хора и животни, много хора твърдят, че са живели дълго време с дух в дома си.


На първо място това са странните миризми, които обикновено не би трябвало да се усещат. Тези миризми се появяват внезапно и като че ли отникъде.

Духът може да донася миризма, която му е била позната някога, например аромат на скъпа пура или на някакво екзотично цвете. Такъв аромат е явен признак, че в дома ви живее дух.

Друг признак са странните сънища за хора и места, които са ви абсолютно непознати. Това също е знак, че духът се опитва да привлече вашето внимание и да ви разкаже историята си.

Друг знак е усещането за преследване. Някои хора са по-чувствителни към духове и когато в дома им има привидение, те се чувстват преследвани.

Сигурен знак за това, че в къщата ви живее дух, е усещането за тежък въздух в помещението. Някои хора са чувствителни към промяната в енергийното поле, която се поражда от присъствието на дух и това се изразява като задух, който затруднява дишането на човека.

Дори хора, които нямат силно изявени усещания, имат чувството, че се задушават в помещение, в което има дух. Загадъчните звуци също са явен знак за това, че в дома ви се е заселил дух.

Ако освен странни звуци чувате и тих неразбираем шепот, това също е знак, че в дома ви живее дух. Съществуват агресивни духове, които издават звуци, смразяващи кръвта.

Промяната на темепературата на въздуха в помещението също е знак, че имате съсед във вид на дух. Ако усещате, че някои от помещенията в дома ви са по-студени от другите и това става рязко и внезапно, това е предизвикано от факта, че за материализацията си духът използва енергия, която се натрупва на мястото на появяването му.

Понякога може да преминете през студено място в стаята, при положение, че цялото помещение е затоплено. Може в лицето ви да усетите полъх на хладен въздух.

Ако предметите в дома ви постоянно не са там, където сте ги оставили, това също трябва да ви подсети, че има дух в къщата. Едно от най-неприятните усещания е, че някой ви докосва. Това е абсолютно сигурен знак за това, че духът на някой починал човек е в къщата ви.

http://www.mexico.vlez.bg

Фракталите в нас

Фрактална физиология

Неслучайно в културата на Изтока и Западa се твърди, че целия свят се проявява в един човек, и човекът отразява целия свят. Така относителната фракталност на човека и света се представя във всеобща и цялостна форма.

Човекът представлява много сложен фрактален обект. Мускулите, костите (скелета), белите дробове, мозъка, кръвоносните съдове, различните проводящи тъкани, а и какъвто и да е клетъчен строеж имат фрактална структура.

Ясни примери за фрактални форми се откриват във физиологията: дихателната, кръвоносната, и нервната системи са забележителни примери за фрактална архитектура.





Бронхите и бронхиолите на белите дробове образуват „дърво“ с многобройни разклонения, които се разклоняват отново и отново. От близо дихателните пътища изглеждат по същия начин както и от по-отдалече.

Все още не е открит никакъв ясен генетичен, ензимен или биофизически механизъм, който да е отговорен за тази фрактална структура.

Анализът, който са направили американските учени Goldberger, Rigney и West, показал, че тази фрактална структура прави дробовете по-устойчиви на грешки в течение на разтежа.



Кръвоносните съдове имат фракталоподобни разклонения. По-големите съдове се разклоняват на по- малки съдове, които на свой ред се разклоняват на още по-дребни.
Някои неврони (нервни клетки), например, също имат фракталоподобна структура. Ако се разгледат под микроскоп може отчетливо да се видят излизащите от тялото на клетката асиметрични разклонени израстъци, наречени дендрити. При по-голямо увеличение може да се наблюдават още по-малки разклонения и т.н.




Схема: Vascular Anatomy


Представям малка хистологична галерия. Всеки може да открие сам фракталните структури.
 

Макар че фракталните анатомични структури изпълняват различни функции в различните органи, в тях все пак се забелязват някои общи анатомични и физиологични свойства. Фракталните разклонения или гънки значително увеличават площта на повърхността, необходима за всмукване (в тънките черва), разпределението или събирането на различни вещества (в кръвоносните съдовете, жлъчните протоци и бронхиолите) и обработката на информацията (в нервната система). Фракталните структури, благодарение на своето изобилие и нелинейност са системи, които са добре застраховани от повреди. Например, сърцето е способно да продължи работа при относително неголеми механични нарушения.


Хаосът е здравословен

Фракталните структури в човешкия организъм са резултат на забавената динамика на ембрионалното развитие и еволюция. Тези процеси, подобно на други процеси, пораждащи фрактални структури, демонстрират детерминиран хаос.

Неотдавна в хода на физиологически изследования били открити някои явни примери на хаотична динамика в по-кратки, достъпни за експеримент периоди от време. Установило се, че ритъма на здравото сърце има „шумен“ (хаотичен) тип изменчивост (горната кардиограма), докато при пациент с паралич на сърцето се откриват периодични осцилации, повторящи се 1 цикъл за минута (~.02 Hz)- долната кардиограма. 13 часа до спирането на сърцето ритъма е почти стабилен, а 8 денонощия до внезапната сърдечна смърт, сърдечния ритъм се характеризира с изразена периодичност.
Имайте предвид, че съгласно класическите физиологични догми, базиращи се на хомеостазиса, се смяташе , че трябва да се работи за да се отслаби шума и да се установи постоянно равновесно състояние.




В нервната система също могат да се наблюдават загуба на променливостта и появата на патологични периодичности при такива заболявания, като епилепсия, паркинсон и маниакално-депресивни психози.
Г. Майер-Крес от Лосаламоската национална лаборатория, П. Рап из Пенсилванския медицински колеж, са анализирали електроенцефалограми на здрави хора и също са открили признаци на хаос в нервната система.

О. Реслер и неговите колеги из Тюбингенския университет анализирали временните изменения в съдържанието на хормони в кръвта при здравите хора и установили наличие на явни хаотични флуктуации. При нормални условия количеството на левкоцитите в кръвта при здрав човек се изменят хаотично всеки ден, а в някои случаи при левкози то се колебае периодично.




Инструмент за динамичен анализ на сложните нелинейни системи, каквито представляват физиологичните системи, е тяхното поведение във „фазовото пространство„. Неотдавна Е.Л. Холдбергер, Дейвид Р. Ригни, Бр Дж. Уест анализирайки нормалния сърдечен ритъм в фазовото пространство, получават резултат по-близък до страннния атрактор, отколкото до цикличния, характерен за периодичните процеси.

Защо за сърдечния ритъм и другите процеси в организма, е свойствена хаотичната динамика? Такава динамика дава много функционални преимущества. Хаотичните системи са способни да работят в широк диапазон условия и затова лесно се адаптират към измененията. Тази пластичност позволява на системите да удовлетворяват изискванията на непредсказуемата и изменяща се външна среда.

Физиологията може да се окаже една от най-перспективните лаборатории за изучаване на фракталите и хаоса. На физиолозите все още предстои да разберат по какъв начин процесите на развитие водят до възникване на фрактални структури и как динамичните процеси в организма пораждат наблюдаваните признаци на хаос.

В недалечно бъдеще, благодарение на изучаването на фракталите и хаоса е възможно да се получат по-точни методи на анализ на различните нарушениятя на функциите на организма при стареене, заболявания и употребата на лекарственни препарати. 

http://bgchaos.com/318/fractals/curiosity/%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%81/