Според много средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и висшето образование.
Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти, каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи.
Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма.
Предполага се ,че випускниците като краен продукт на тази фабрика, чиято суровина се явяват малките деца, трябва да отговарят на два параметра. Да овладеят набор от информация определен от училищната програма и да разберат устройството на социалното общество, за да могат по-лесно да се впишат в него.
Независимо от постоянния контрол на качеството и многото тестове и изпити, които учениците преминават по време на обучение, фабриката за послушни специалисти явно не изпълнява задачите си. Резултатите от многобройните анкети проведени сред учениците говорят за незнание на елементарни факти от историята и културата. За тях най-важна се явява дипломата за образование и “необходимите” връзки. Знанията и интелектът са 1% от необходимите условия, за да стане човек успял.
В Япония учителите са задължени да преминават курс по самоотбрана. В Англия наемат затворнически надзиратели за охрана, а в много страни на децата се дава Риталин - силен транквилизатор, без който нито учителите, нито родителите могат да се справят с тях. Всичко това е резултат от “промишления” подход властващ във възпитанието и образованието през последните 200 години. Но този подход е изкуствен и природата на детето се бунтува и въстава срещу него.
Човек трябва да се възпитава и расте. Не да се “стругова” и да му се придава определена форма, а да се създават условия за свободнао творческо развитие. Свободата не означава избор на развлечения след училище, а съвместно търсене с учителя на форма за учене. Детето трябва да учи това, което му е интересно. Тогава то по-бързо усвоява материала, по- лесно вниква и се ориентира. Задача на учителя е да го заинтересова така, че двигател да бъде детското любопитство - заложена от природата познавателна програма, която се включва чрез емоции и учене като в игра. З а съжаление “промишленият” подход бързо убива творческото начало, без което интересът към науката се превръща в успешно вземане на изпити.
Известно е, че децата бързо възприемат лошите привички, нравоученията на възрастните преминават покрай ушите им. Възрастните говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хора със съвсем други качестава. Учителите не са искрени, а децата безпогрешно усещат фалша и разбират какъв е човек, а не какво говори. Загубвайки доверието на ученика, учителят губи и влиянието си върху него .
Връстниците имат по-голямо влияние върху съучениците си. Затова е добре да провеждат уроци, а не да учат другите на лоши неща .
Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител знае колко са научени учениците му. Вместо да се забранява на учениците да подсказват, по-добре е това да се поощрява. Не трябва децата да се делят на успяващи и изоставащи. Атмосферата на дружба е много по-важна от успеха.
Човек, който завършва училище в нашето напрегнато време, трябва да има открито, доброжелателно общуване. Трябва да може да създава връзки с другите хора, да разбира себе си и да преценява своите и чуждите интереси. На това трябва да се учи в своето детско общество и за това трябва да има сборни групи по възраст.
Не трябва детето да се праща в училище от което се страхува и ненавижда. От това го очаква само отвращение kъм образователната система, лоши навици, психически травми и промяна в нагласата. В същото време спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство и уважение към ученика са най-добрите гаранции за добро образование.
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,11269.0.html
четвъртък, 9 май 2013 г.
Дори да излекуваш болестта на другия, не можеш да спасиш съдбата му
д-р Ван Циенцюн
Много
хора често се обръщат с въпроси, свързани с проблеми в семейството,
работата, отношенията с хората. Как да се справят с неразбиращите ги
родители, с колегите, с буйните, непослушни деца... Случва се човек да
се оплаква от възрастната си майка, която постоянно "се намесвала в
личния живот" и "командвала", или пък от "лоши" съпрузи и партньори, от
глезени или изнервени деца. Отчаяни от проблемите си, хората отиват да
търсят помощ отвън - от някой приятел, лекар, светец или дори от съдия.
Свикнали са да се осланят на другите, без да се замислят обективно за
причините, които пораждат тези проблеми.
Реално
погледнато, отношенията между хората са толкова сложни и фини, че дори и
най-добрият съдия и лекар не може да ги разреши напълно. Всъщност не
някой друг, а самите хора трябва да съумеят да се справят с проблемите
си.
"Дори
да излекуваш болестта на другия, не можеш да спасиш съдбата му", казват
древните мъдреци. Лекарят може да помогне на болния да се възстанови от
болестта в момента, но не може съществено да промени съдбата му.
Въпреки,
че един лекар, мъдър учител или добър приятел може да дадат тласък към
промяна на съдбата и живота, човек сам трябва активно да се заеме със
себе си. Колкото и да му се говори, колкото и книги да изчете, ако той
практически не се занимава със своето здраве и развитие, той няма да
постигне истински напредък и не ще може да подобри живота си. Затова
тайната на здравето и хармоничното развитие се състои в цялостно
мислене, обективно отношение и спазване на природните принципи и чрез
активно практикуване на методи за поддържане на здраве и набиране на
положителна енергия, които ще разширят мисленето му и ще стимулират
духовното му усъвършенствуване.
Причината
за влошените връзки с другите се крие най-вече в недостатъчното
разбиране на естествения порядък в отношенията между хората и липсата на
познания за природните закони. За съжаление, много хора са свикнали да
разглеждат нещата от своя си ъгъл и от собствените си интереси и
предпочитания. Не винаги обаче те отговарят на обективните принципи в
природата.
Връзките
в семейството, между приятелите, в работата и обществото се подчиняват
на естествен порядък, при който всеки заема своето място. Младите трябва
да уважават по-възрастните, а те от своя страна да се грижат за
здравословното развитие на по-младите. Когато всички взаимно си помагат и
мислят не само за собствените си нужди, но и за тези и на останалите
хора, животът ще върви много по-леко.
Достатъчно
е да се погледне на нещата цялостно и да се обхване въпроса от всичките
му страни, и ще се намери правилния подход за разрешаването на
въпросите. Когато имат цялостно мислене, хората ще разберат от къде идва
проблема в отношенията - дали е плод на неправилно възпитание, на
принципни различия в мисленето, или е просто поради субективност и
лични, егоцентрични интереси.
От
друга страна, като знае колко лесно може да пилее жизнената си енергия
при силни емоции и дисхармонични отношения с околния свят, човек
съответно ще се стреми към по-широк поглед към нещата и по-уравновесено и
спокойно отношение с другите.
Рептилиански тайни : Ликантропия и управление
Ликантропия
- аспект на окултизма или психическо състояние на човека
(Pithecanthropus), когато той се смята за върколак . При това той може
да не промени своята физическа форма, но е също толкова опасен, подобно
на истински върколак.
Аз просто искам да навляза в част от информацията, до която стигнах и която може да обясни добре ликантропията и още много други неща.
Говорих днес с Брайън Дeсбъро, моят приятел учен в Калифорния, и ние обсъдихме едноатомното злато. То съществува под формата на бял прах и има двуизмерна атомна структура (един или два атома, свързани един с друг), докато нормалното злато е с триизмерна структура (десет или повече атоми, свързани заедно).
Без да навлизам във всички научни подробности, когато поемете едноатомното злато през устата или чрез инжектиране, то увеличава притока на етер, с което се увеличават възможностите на нервната система в десетки хиляди пъти.
Това дава възможност на човек да се справи с фантастични количества информация като суперкомпютър и когато той е погълнал достатъчно мoнозлато , то би му позволило съзнателно да се движи през други измерения и ликантропията, защото изведнъж мозъка се активира, чрез отваряне на тези обширни територии, които не се използват днес по света. Това възстановява мозъчните клетки, така че те всички отново започват да комуникират една с друга.
Допълнителнo ако поемете достатъчно от това едноатомнo злато, физическото ви тяло става светлинно, аз казвам така, обяснявайки древните послания за боговете влечуги и децата на боговете, които "светели като слънце." Едноатомното злато може да бъде направено от нормално злато и може да бъде получено от специфичен минерален вид , който се намира в места като Аризона в САЩ. Това според мен е истинското значение за позовавания на злато и златни мини в шумерските плочи, а не буквалния минен добив на злато , освен ако не е направено, за да се създаде едноатомното разнообразие.
Тази субстанция е давала и дава на рептилите изумителни способности да обработват информацията и ликантропията поради неустойчивите количества енергия, които те могат да поддържат и да обработят. Сигурен съм, че в старите времена египтяните, шумерите, вавилонците, финикийците, и т.н. използват едноатомното злато, или по-точно - то ги прави управляващ елит, което им дава психичния потенциал, който е забранен за останалото население.
Същото е и днес. Това е една от големите тайни, съхранени в рамките на Тайните Школи и изтекла в по-горните нива на съвременна мрежа на тайните общества. Едноатомното злато също така има невероятни лечебни свойства, които се състоят в това, че то възстановява клетките, като им дава възможност да се изпълват с феноменални количества светлинна енергия, като по този начин разсейват блокажите и дисбаланса, който ние наричаме болест или заболяване.
Превод от sunhome.ru
Аз просто искам да навляза в част от информацията, до която стигнах и която може да обясни добре ликантропията и още много други неща.
Говорих днес с Брайън Дeсбъро, моят приятел учен в Калифорния, и ние обсъдихме едноатомното злато. То съществува под формата на бял прах и има двуизмерна атомна структура (един или два атома, свързани един с друг), докато нормалното злато е с триизмерна структура (десет или повече атоми, свързани заедно).
Без да навлизам във всички научни подробности, когато поемете едноатомното злато през устата или чрез инжектиране, то увеличава притока на етер, с което се увеличават възможностите на нервната система в десетки хиляди пъти.
Това дава възможност на човек да се справи с фантастични количества информация като суперкомпютър и когато той е погълнал достатъчно мoнозлато , то би му позволило съзнателно да се движи през други измерения и ликантропията, защото изведнъж мозъка се активира, чрез отваряне на тези обширни територии, които не се използват днес по света. Това възстановява мозъчните клетки, така че те всички отново започват да комуникират една с друга.
Допълнителнo ако поемете достатъчно от това едноатомнo злато, физическото ви тяло става светлинно, аз казвам така, обяснявайки древните послания за боговете влечуги и децата на боговете, които "светели като слънце." Едноатомното злато може да бъде направено от нормално злато и може да бъде получено от специфичен минерален вид , който се намира в места като Аризона в САЩ. Това според мен е истинското значение за позовавания на злато и златни мини в шумерските плочи, а не буквалния минен добив на злато , освен ако не е направено, за да се създаде едноатомното разнообразие.
Тази субстанция е давала и дава на рептилите изумителни способности да обработват информацията и ликантропията поради неустойчивите количества енергия, които те могат да поддържат и да обработят. Сигурен съм, че в старите времена египтяните, шумерите, вавилонците, финикийците, и т.н. използват едноатомното злато, или по-точно - то ги прави управляващ елит, което им дава психичния потенциал, който е забранен за останалото население.
Същото е и днес. Това е една от големите тайни, съхранени в рамките на Тайните Школи и изтекла в по-горните нива на съвременна мрежа на тайните общества. Едноатомното злато също така има невероятни лечебни свойства, които се състоят в това, че то възстановява клетките, като им дава възможност да се изпълват с феноменални количества светлинна енергия, като по този начин разсейват блокажите и дисбаланса, който ние наричаме болест или заболяване.
Превод от sunhome.ru
събота, 13 април 2013 г.
Трите скорости на астралното тяло
Aстралното тяло може да се движи с различна скорост.
Първата е най-обикновена, естествена, при която човек се намира в съзнание и се движи из астралния свят по собствено желание или е в състояние на астрален сомнабулизъм.
При втората скорост астралното тяло започва да се движи по-бързо от обикновено - ускорява се. При това на човека му се струва, че той стои на място, а пространството наоколо лети срещу него. Усещането прилича на пътуване в скоростен влак, когато покрай вас преминават гори, поля, сгради, пътища.
Когато астралното тяло преминава през препятствие - врата например, сякаш самото препятствие се движи срещу астралния ви двойник, врязва се в него и преминава през него. В такова състояние астралното тяло оставя след себе си светлина, която обозначава изминатия път и изглежда като две ивици върху земята. При по-нататъшно ускорение той сякаш напомня на летящ метеорит с ярка опашка, която го следва. Оставайки постоянно в съзнание, човек може да прелети мигновено огромни разстояния с такава скорост.
Третата скорост е свръхвисоката скорост, с която човекът се придвижва в астралния свят, когато е в безсъзнание. Тъй като нашия мозък не би понесъл такава скорост, той изключва съзнанието, когато е необходимо да се движи на гигантски разстояния за броени секунди. Докато мозъкът едва успее да формулира отделна мисъл, астралната проекция вече ще пренесе човека до целта.
Тези скорости са приложими и към починали хора. Техните астрални тела могат да се движат със същите вариации като живите. Макар че учените спорят по този въпрос и твърдят, че мъртвото тяло винаги се движи само в безсъзнателно състояние - следователно е с трета скорост, свръхвисока. Но в отделни случаи то може да намали скоростта до средна, ако в неговата матрица все още лежи програмата на темпа на обикновено ходене или бягане.
Първата е най-обикновена, естествена, при която човек се намира в съзнание и се движи из астралния свят по собствено желание или е в състояние на астрален сомнабулизъм.
При втората скорост астралното тяло започва да се движи по-бързо от обикновено - ускорява се. При това на човека му се струва, че той стои на място, а пространството наоколо лети срещу него. Усещането прилича на пътуване в скоростен влак, когато покрай вас преминават гори, поля, сгради, пътища.
Когато астралното тяло преминава през препятствие - врата например, сякаш самото препятствие се движи срещу астралния ви двойник, врязва се в него и преминава през него. В такова състояние астралното тяло оставя след себе си светлина, която обозначава изминатия път и изглежда като две ивици върху земята. При по-нататъшно ускорение той сякаш напомня на летящ метеорит с ярка опашка, която го следва. Оставайки постоянно в съзнание, човек може да прелети мигновено огромни разстояния с такава скорост.
Третата скорост е свръхвисоката скорост, с която човекът се придвижва в астралния свят, когато е в безсъзнание. Тъй като нашия мозък не би понесъл такава скорост, той изключва съзнанието, когато е необходимо да се движи на гигантски разстояния за броени секунди. Докато мозъкът едва успее да формулира отделна мисъл, астралната проекция вече ще пренесе човека до целта.
Тези скорости са приложими и към починали хора. Техните астрални тела могат да се движат със същите вариации като живите. Макар че учените спорят по този въпрос и твърдят, че мъртвото тяло винаги се движи само в безсъзнателно състояние - следователно е с трета скорост, свръхвисока. Но в отделни случаи то може да намали скоростта до средна, ако в неговата матрица все още лежи програмата на темпа на обикновено ходене или бягане.
петък, 12 април 2013 г.
Р-вълните - ключ към интуитивните и телепатични възможности
Явлението телепатия не може да бъде поставяно под въпрос. Не само са натрупани огромни количества от съответния фактически материал, но почти всеки човек в дадено семейство не отказва да съобщава за лично изпитани телепатични явления. Почтен е опита да ги обясним от научна гледна точка.
К. Е. Циолковски
Най-красивото от чувствата е любовта. Тя върши чудеса, издига човека към небето и го хвърля в бездната. Любовта си има една особеност - влюбените в душата си винаги чувстват другия, без значение колко далечно е разстоянието между тях. Каквото и да става, семеен конфликт или несъгласие и др.
Едно и също цвете, разцъфтяло едновременно в две души остава там завинаги, дори ако трябва да се разделят. А чувството остава в сърцето на любимия човек, с неговите емоции и чувства .
Това е понякога трогателна, понякога трагична, всеизвестна особеност на човешките емоции.
Да опитаме без да засягаме деликатните чувства, просто да се поинтересуваме за феномена на изразяване на емоции, образи и видения на разстояние, а след това да пoизследваме дали то е свързано с човешките взаимоотношения.
На сериозно научно ниво се занимава с този проблем още през 50-те години на миналия век член-кореспондентът на Академията на медицинските науки, Л.Л. Василиев. Той не само експериментира, но също и събрал огромен, реален фактически материал. Той се приближи, както казват "почти" пред отварянето на тайните на човешките отношения със "света без думи" - телепатията
Стойността на неговите изследвания е била в строго научния, академичен подход към изследователската работа. Поради това, резултатите от експериментите му са ценни за сериозната наука.
Тук, в името на предпазливостта, е редно да се каже, че живота завършва трагично за Василиев. Той просто бил застрелян и на обществеността случая бил представен като случай на самоубийство заради любовницата му, лаборант. Глупости! Но нека това да служи като пример на "науката" към тези смели изследователи, които ще тръгнат по същия път ....
Тук се съдържа материал от различни достоверни източници. Целта - да се предложи една от теориите, обясняващи как хората се чувстват на разстояние един от друг, обичат, мразят, усещат предателство или загриженост. И това, което е най-интересно, че същите неща усещат растенията , когато хората мислят за тях. Формулирането на темата е интригуващо. Разумните растения !
Нека започнем с примери. Известен случай от живота на Ломоносов. Той живеел в Санкт Петербург, когато баща му починал по време на риболов на Бяло море. По време на смъртта на баща си Михаил Вaсилиевич преживял сърдечен удар и ясно разбира: с баща му е станало нещастие ...
А ето протоколирани данни.
"Ние, долуподписаните, удостоверяваме, че Борис Шабер на 17-ти декември 1918 г. ни разказа за странно видение на Надежда Aркадиевна Нeвадска, която се явила пред него днес сутринта (в 9:25. ). Б.Н. Шабер чу последната дума на видението "тлен" и допълни, че в нощта преди 16 декември, той чул някакъв далечен, познат, сякаш приглушен от разстоянието разговор: "Борис, Борис!". Витебск, 17.12.1918г..
Сред лицата, подписали оригинала, както и това копие, заверено с печат, полагат подписите си - Й. Maкуня (учител по математика) и П. Kрасовски (адвокат). Адресите на подписалите също са там.
"Ние, долуподписаните, удостоверяваме, че на този 23 декември 1918 Борис Николаевич Шабер, получил от Петроград от майката на Н.А. Нeвадска, Евгения Николаевна, писмо с известие, че нейната дъщеря е била ранена на 16 декември тази година и е починала от раната в осем и половина часа сутринта на 17 декември. Нейните последни думи били: "Няма прах, няма тлен. Витебск, 23.12.1918 г. "Заверено копие с печата и подписите на И. Maкун и П. Kрасовски ....
Според М. Шабер, Е. Нeвадовская не е преживяла трагичната загуба на дъщеря си и скоро се самоубива. Рядката характеристика на този случай, пише Василиев, е появата на две телепатични състояния - визуални и слухови.
Но с течение на времето и съвременните учени твърдят, че на човешките емоции на разстояние (телепатия) не реагират само хора, а като цяло всичко живо.
Например, докторът на техническите науки, професор Николай Kолпаков споделя за свои "мистериозни" изследвания, "Аз говоря с цветята. (Въпреки че всеки градинар ухажва цветята, гали ги, и някак им говори.) Точно така, растенията чувстват всичко. Но аз обменям с цветята конкретна информация. В лабораторията съм свързал две цветя към общо устройство с дисплей. Когато мислено се обръщам към едно от тях, стрелката се отклонява на устройството, свързано с него. Променям мисълта си към другото цвете - реагира второто устройство.
Има и обратна връзка от цветята, но какво точно съобщават те , надявам се да науча малко по-късно. За сега проучванията не са приключили, аз не искам да давам преждевременни подробности »
Авторът на статията не е професор, а медицински психолог, но по професионално наблюдение и обобщаване на входяща информация от други източници, мога да представя следното: В една къща, където хората носят "в пазвата камък", или постоянно се карат - цветята не растат или растат много слабо. В края на краищата, наред с други неща, цветето е живот, която трябва да се роди и развива в желаната атмосфера. Така, обратната връзка - от растенията към хората може да се каже е емпирично изследвана - цветята реагират със собствените си живот и смърт. От присъствие на зли мисли растението просто умира, както и от вътрешната човешка доброта, царуваща в къщата - цъфти с пищен цвят.
Има над какво да се помисли. Някак изведнъж си спомних- че някои от моите приятели се оплакват, че при тях цветята не успяват да оцелеят по някаква причина ...
Професор Колпаков обяснява механизма на взаимодействието между растението и човека със съществуването на някакви поляризирани р-вълни, които той при експерименти с лазери в своя институт (1978) случайно открил, а след това, след много изследвания, те са били открити в свободното пространство (1996).Ето някои от физическите характеристики на тези вълни:
"В контраст с електромагнитните вълни с честоти от порядъка на милиони херца в секунда, при поляризационните количеството трептения в секунда се изразява от единица с четиридесет нули! И скоростта на разпространение е стотици хиляди квадрилиона пъти по-бързо от скоростта на светлината. За тези вълни почти няма разстояние, те не се разпадат.
Ако светлината от далечните звезди идва за милиони години, информацията с помощта на Р-вълните е за секунди.
Така проф. Koлпаков обяснил мистериозното явление, открито от видния съветски астроном Николай Козирев. Наблюдавайки звездите през телескоп, Николай знаел, че улавя светлината, която отлита към Земята за много светлинни години . А в момента, тази звезда е на друго място. Козирев правел разчет къде е то. И насочвал телескопа към място, където няма видими звезди , но тя трябва да бъде там. Той замъглява обектива на алуминиев екран, но чувствителният резистор изменял електросъпротивлението - т.е. е реагирал към невидимата звезда. Козирев се опита да обясни ефекта с парадоксите на времето. А за Koлпаков всичко е много по-просто: резисторът реагира на Р-вълната, долитаща от невидимата точка на звездното текущо местоположение.
За нас е интересно друго. Koлпаков доказва, че всяка форма на живот е в състояние да генерира тези Р-вълни и да реагира на тях. При хората, "предавателя" или "генератор" на р-вълни се намира в дълбоките структури на мозъка, както и достъпът до него е възможен само чрез подсъзнанието.
Т.е., ако слушаш своите подсъзнателни чувства, или по думите на известния психоаналитик Карл Густав Юнг, на тъмната страна на личността си, можем да "чуем" мислите на други хора, предавани от лице на лице, посредством Р- вълни . Защо именно към подсъзнанието? Просто защото в експериментите на професор Василиев се оказа, че телепатията идва от несъзнаваното на подсъзнанието. Ето защо чуваме чувствата на другите хора в сън или изменено състояние на възприятие, когато съзнанието е "изключено" и подсъзнанието разполага с "решение". Както обикновено, когато се събудят, хората се опитват да разберат , по познатия ни начин , "какво се крие зад това видение?"
И все пак, какво отношение има това към хората ежедневните проблеми, проблемите на любовта и омразата, и т.н.?
Ще опитам да изчисля с помощта на примери, доказващи, че използаме телепатия повсеместно, но само инстинктивно, мислейки, че това е предчувствие , а не всепронизващите Р-вълни, носещи отпечатък за личността на хората.
Всяка опитна майка чувства детето си на всякакво разстояние, а жената може лесно да почувства, ако нейният съпруг при отсъствието и доведе в собствената си къща любовница.
Попитайте опитен бизнесмен, независимо дали той чувства неуспех или напротив успех от предстоящи дела, свързани с определени хора. Отговорът ще бъде положителен. Той ще каже нещо от рода на "Аз имам развита интуиция"
Попитайте агент на разузнаването с висока квалификация дали той чувства приближаване на опасност, дори когато нищо не се случва? Отговорът ще е - да.
Помислете за ситуация от собствения си живот. Когато се настройвате за някое дело и упорито отивате към него (попътно излъчващи в ефира P-вълна с подходяща информация.) "Приемниците на P-вълни , които се интересуват в същата посока на човешката дейност, бъдете сигурни, че ще ви чуят", а в реалния живот това би изглеждало като "чудотворно" появаване на точните хора на точното място ...
Малко лоши новини. Има хора, чието подсъзнанието е настроено да унищожи или потиска противоположния пол . Това се излъчва от P-вълните, които носят информация. А тези хора не осъзнават това
Например, ако е жена, обикновено нейният съпруг умира или пие твърде много. Такива жени обикновено се оплакват от злодея - съдба, уроки и др. По няколко пъти се омъжват, но всичко се повтаря. Те наистина не осъзнават, че системата се намира в тяхното подсъзнание (което съдържа предавателя на P-вълни) Ако става дума за мъж, същото нещо се случва, разбира се, с противоположния пол.
Нека ви дам още един феномен. Когато човек се приготви да отиде някъде, то с помощта на P-вълни той вече е налице на мястото, където физически още само има намерение да дойде. Ако в този район има Р-вълни с носители на личните отпечатъци от други хора, тогава има интересен феномен. Ако тези индивиди нямат нищо един срещу друг , то в техните физически тела ще има чувство за безопасно и комфортно пътуване до това място. Но ако това са противници, те физически няма да искат да отидат на това място. Те ще усещат "пробив" и т.н. Но както винаги ще победи най-силния , който устои на себе си , а това значи и на работещата против него програма на Р-вълните на другия човек.
Ако развием тези мисли по-нататък, положението става още по-необичайно. Очевидно с развитието на цивилизацията и прогреса, които принасят ползи идва разбиране и нови знания, които вместо да дадат по-голяма свобода ни предупреждават за повишено внимание, дори в собствените си мисли. Наистина Еклесиаст е бил прав: "Знанието създава скръб".
К. Е. Циолковски
Най-красивото от чувствата е любовта. Тя върши чудеса, издига човека към небето и го хвърля в бездната. Любовта си има една особеност - влюбените в душата си винаги чувстват другия, без значение колко далечно е разстоянието между тях. Каквото и да става, семеен конфликт или несъгласие и др.
Едно и също цвете, разцъфтяло едновременно в две души остава там завинаги, дори ако трябва да се разделят. А чувството остава в сърцето на любимия човек, с неговите емоции и чувства .
Това е понякога трогателна, понякога трагична, всеизвестна особеност на човешките емоции.
Да опитаме без да засягаме деликатните чувства, просто да се поинтересуваме за феномена на изразяване на емоции, образи и видения на разстояние, а след това да пoизследваме дали то е свързано с човешките взаимоотношения.
На сериозно научно ниво се занимава с този проблем още през 50-те години на миналия век член-кореспондентът на Академията на медицинските науки, Л.Л. Василиев. Той не само експериментира, но също и събрал огромен, реален фактически материал. Той се приближи, както казват "почти" пред отварянето на тайните на човешките отношения със "света без думи" - телепатията
Стойността на неговите изследвания е била в строго научния, академичен подход към изследователската работа. Поради това, резултатите от експериментите му са ценни за сериозната наука.
Тук, в името на предпазливостта, е редно да се каже, че живота завършва трагично за Василиев. Той просто бил застрелян и на обществеността случая бил представен като случай на самоубийство заради любовницата му, лаборант. Глупости! Но нека това да служи като пример на "науката" към тези смели изследователи, които ще тръгнат по същия път ....
Тук се съдържа материал от различни достоверни източници. Целта - да се предложи една от теориите, обясняващи как хората се чувстват на разстояние един от друг, обичат, мразят, усещат предателство или загриженост. И това, което е най-интересно, че същите неща усещат растенията , когато хората мислят за тях. Формулирането на темата е интригуващо. Разумните растения !
Нека започнем с примери. Известен случай от живота на Ломоносов. Той живеел в Санкт Петербург, когато баща му починал по време на риболов на Бяло море. По време на смъртта на баща си Михаил Вaсилиевич преживял сърдечен удар и ясно разбира: с баща му е станало нещастие ...
А ето протоколирани данни.
"Ние, долуподписаните, удостоверяваме, че Борис Шабер на 17-ти декември 1918 г. ни разказа за странно видение на Надежда Aркадиевна Нeвадска, която се явила пред него днес сутринта (в 9:25. ). Б.Н. Шабер чу последната дума на видението "тлен" и допълни, че в нощта преди 16 декември, той чул някакъв далечен, познат, сякаш приглушен от разстоянието разговор: "Борис, Борис!". Витебск, 17.12.1918г..
Сред лицата, подписали оригинала, както и това копие, заверено с печат, полагат подписите си - Й. Maкуня (учител по математика) и П. Kрасовски (адвокат). Адресите на подписалите също са там.
"Ние, долуподписаните, удостоверяваме, че на този 23 декември 1918 Борис Николаевич Шабер, получил от Петроград от майката на Н.А. Нeвадска, Евгения Николаевна, писмо с известие, че нейната дъщеря е била ранена на 16 декември тази година и е починала от раната в осем и половина часа сутринта на 17 декември. Нейните последни думи били: "Няма прах, няма тлен. Витебск, 23.12.1918 г. "Заверено копие с печата и подписите на И. Maкун и П. Kрасовски ....
Според М. Шабер, Е. Нeвадовская не е преживяла трагичната загуба на дъщеря си и скоро се самоубива. Рядката характеристика на този случай, пише Василиев, е появата на две телепатични състояния - визуални и слухови.
Но с течение на времето и съвременните учени твърдят, че на човешките емоции на разстояние (телепатия) не реагират само хора, а като цяло всичко живо.
Например, докторът на техническите науки, професор Николай Kолпаков споделя за свои "мистериозни" изследвания, "Аз говоря с цветята. (Въпреки че всеки градинар ухажва цветята, гали ги, и някак им говори.) Точно така, растенията чувстват всичко. Но аз обменям с цветята конкретна информация. В лабораторията съм свързал две цветя към общо устройство с дисплей. Когато мислено се обръщам към едно от тях, стрелката се отклонява на устройството, свързано с него. Променям мисълта си към другото цвете - реагира второто устройство.
Има и обратна връзка от цветята, но какво точно съобщават те , надявам се да науча малко по-късно. За сега проучванията не са приключили, аз не искам да давам преждевременни подробности »
Авторът на статията не е професор, а медицински психолог, но по професионално наблюдение и обобщаване на входяща информация от други източници, мога да представя следното: В една къща, където хората носят "в пазвата камък", или постоянно се карат - цветята не растат или растат много слабо. В края на краищата, наред с други неща, цветето е живот, която трябва да се роди и развива в желаната атмосфера. Така, обратната връзка - от растенията към хората може да се каже е емпирично изследвана - цветята реагират със собствените си живот и смърт. От присъствие на зли мисли растението просто умира, както и от вътрешната човешка доброта, царуваща в къщата - цъфти с пищен цвят.
Има над какво да се помисли. Някак изведнъж си спомних- че някои от моите приятели се оплакват, че при тях цветята не успяват да оцелеят по някаква причина ...
Професор Колпаков обяснява механизма на взаимодействието между растението и човека със съществуването на някакви поляризирани р-вълни, които той при експерименти с лазери в своя институт (1978) случайно открил, а след това, след много изследвания, те са били открити в свободното пространство (1996).Ето някои от физическите характеристики на тези вълни:
"В контраст с електромагнитните вълни с честоти от порядъка на милиони херца в секунда, при поляризационните количеството трептения в секунда се изразява от единица с четиридесет нули! И скоростта на разпространение е стотици хиляди квадрилиона пъти по-бързо от скоростта на светлината. За тези вълни почти няма разстояние, те не се разпадат.
Ако светлината от далечните звезди идва за милиони години, информацията с помощта на Р-вълните е за секунди.
Така проф. Koлпаков обяснил мистериозното явление, открито от видния съветски астроном Николай Козирев. Наблюдавайки звездите през телескоп, Николай знаел, че улавя светлината, която отлита към Земята за много светлинни години . А в момента, тази звезда е на друго място. Козирев правел разчет къде е то. И насочвал телескопа към място, където няма видими звезди , но тя трябва да бъде там. Той замъглява обектива на алуминиев екран, но чувствителният резистор изменял електросъпротивлението - т.е. е реагирал към невидимата звезда. Козирев се опита да обясни ефекта с парадоксите на времето. А за Koлпаков всичко е много по-просто: резисторът реагира на Р-вълната, долитаща от невидимата точка на звездното текущо местоположение.
За нас е интересно друго. Koлпаков доказва, че всяка форма на живот е в състояние да генерира тези Р-вълни и да реагира на тях. При хората, "предавателя" или "генератор" на р-вълни се намира в дълбоките структури на мозъка, както и достъпът до него е възможен само чрез подсъзнанието.
Т.е., ако слушаш своите подсъзнателни чувства, или по думите на известния психоаналитик Карл Густав Юнг, на тъмната страна на личността си, можем да "чуем" мислите на други хора, предавани от лице на лице, посредством Р- вълни . Защо именно към подсъзнанието? Просто защото в експериментите на професор Василиев се оказа, че телепатията идва от несъзнаваното на подсъзнанието. Ето защо чуваме чувствата на другите хора в сън или изменено състояние на възприятие, когато съзнанието е "изключено" и подсъзнанието разполага с "решение". Както обикновено, когато се събудят, хората се опитват да разберат , по познатия ни начин , "какво се крие зад това видение?"
И все пак, какво отношение има това към хората ежедневните проблеми, проблемите на любовта и омразата, и т.н.?
Ще опитам да изчисля с помощта на примери, доказващи, че използаме телепатия повсеместно, но само инстинктивно, мислейки, че това е предчувствие , а не всепронизващите Р-вълни, носещи отпечатък за личността на хората.
Всяка опитна майка чувства детето си на всякакво разстояние, а жената може лесно да почувства, ако нейният съпруг при отсъствието и доведе в собствената си къща любовница.
Попитайте опитен бизнесмен, независимо дали той чувства неуспех или напротив успех от предстоящи дела, свързани с определени хора. Отговорът ще бъде положителен. Той ще каже нещо от рода на "Аз имам развита интуиция"
Попитайте агент на разузнаването с висока квалификация дали той чувства приближаване на опасност, дори когато нищо не се случва? Отговорът ще е - да.
Помислете за ситуация от собствения си живот. Когато се настройвате за някое дело и упорито отивате към него (попътно излъчващи в ефира P-вълна с подходяща информация.) "Приемниците на P-вълни , които се интересуват в същата посока на човешката дейност, бъдете сигурни, че ще ви чуят", а в реалния живот това би изглеждало като "чудотворно" появаване на точните хора на точното място ...
Малко лоши новини. Има хора, чието подсъзнанието е настроено да унищожи или потиска противоположния пол . Това се излъчва от P-вълните, които носят информация. А тези хора не осъзнават това
Например, ако е жена, обикновено нейният съпруг умира или пие твърде много. Такива жени обикновено се оплакват от злодея - съдба, уроки и др. По няколко пъти се омъжват, но всичко се повтаря. Те наистина не осъзнават, че системата се намира в тяхното подсъзнание (което съдържа предавателя на P-вълни) Ако става дума за мъж, същото нещо се случва, разбира се, с противоположния пол.
Нека ви дам още един феномен. Когато човек се приготви да отиде някъде, то с помощта на P-вълни той вече е налице на мястото, където физически още само има намерение да дойде. Ако в този район има Р-вълни с носители на личните отпечатъци от други хора, тогава има интересен феномен. Ако тези индивиди нямат нищо един срещу друг , то в техните физически тела ще има чувство за безопасно и комфортно пътуване до това място. Но ако това са противници, те физически няма да искат да отидат на това място. Те ще усещат "пробив" и т.н. Но както винаги ще победи най-силния , който устои на себе си , а това значи и на работещата против него програма на Р-вълните на другия човек.
Ако развием тези мисли по-нататък, положението става още по-необичайно. Очевидно с развитието на цивилизацията и прогреса, които принасят ползи идва разбиране и нови знания, които вместо да дадат по-голяма свобода ни предупреждават за повишено внимание, дори в собствените си мисли. Наистина Еклесиаст е бил прав: "Знанието създава скръб".
11 годишния Джеймс Лайнингър - Най-Документирания Случай на Прераждане за всички времена
Джеймс Лайнингър изглежда и се държи като другите 11 годишни деца, но под палавия му характер лежи една дълбока душа. Той си спомня в детайли предишното си семейство, Втората Световна война, колегите си от Еър Форс (военновъздушните сили на САЩ), детайли от улучването и свалянето на самолета му.
Той е обявен за най-документирания случай на прераждане за всички времена.
Това малко момче е способно да разкаже над 50 спомена от „живота на някой друг", а друг би казал -- неговия собствен живот преди този. Семейството на пилота от Втората Световна война вярва, че това е техния прероден брат, основавайки се на спомените на детето. Историята на момчето е толкова завладяваща, че бива публикувана в книга наречена „Soul Survivor".
Тук можете да намерите пълната статия: http://www.silvacourses.bg/index.php/...
В подкрепа на думите на момчето - превод на личния разказ на г-н Уолдън Уелч, известен американски астролог и член на „Фондация Едгар Кейси", във времето, когато е бил помолен да изследва астрологично връзката между пилота от Втората Световна война и 11 годишния Джеймс Лайнингър за да докаже или да обори твърденията за прераждане.
http://www.youtube.com/watch?v=crZIMRRA5ew&feature=youtu.be
Той е обявен за най-документирания случай на прераждане за всички времена.
Това малко момче е способно да разкаже над 50 спомена от „живота на някой друг", а друг би казал -- неговия собствен живот преди този. Семейството на пилота от Втората Световна война вярва, че това е техния прероден брат, основавайки се на спомените на детето. Историята на момчето е толкова завладяваща, че бива публикувана в книга наречена „Soul Survivor".
Тук можете да намерите пълната статия: http://www.silvacourses.bg/index.php/...
В подкрепа на думите на момчето - превод на личния разказ на г-н Уолдън Уелч, известен американски астролог и член на „Фондация Едгар Кейси", във времето, когато е бил помолен да изследва астрологично връзката между пилота от Втората Световна война и 11 годишния Джеймс Лайнингър за да докаже или да обори твърденията за прераждане.
http://www.youtube.com/watch?v=crZIMRRA5ew&feature=youtu.be
Богът на Вселената - Отвъд религията
Какво е Бог? Съществува ли Бог? Къде е Бог? Кой е истинския Бог? Ако има Бог, който чува молитвите на хората, защо не ми отговаря?
Навярно няма човек, който да не си е задавал тези въпроси. Тези извечни въпроси, които пораждат вълнение в душата, объркват разума и стоят в основата на безкрайни спорове и вражди. Рационален отговор, с каквито ортодоксалната наука борави, на тези въпроси няма. Отговорите се съдържат в човешката душа и за да се проумеят, трябва да се разглеждат през призмата на човешката психика.
Едни търсят отговорите в "свещените книги", други - в "науката" и никой от тях не ги открива, защото ги търсят извън себе си. Религията дава утеха на тези, които не търсят отговорите докрай, а атеизма е убежището на онези, които са се отказали от търсенето.
Религията представя Бога като човек с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават. Когато човек се вгледа по-критично, забелязва колко много боговете приличат на хората, които са ги създали. Забелязва и колко силно се откроява ролята на родител в образите на боговете на монотеистичните религии. Като върховен космически родител, който насърчава, поощрява, защитава и наказва своите деца - хората. Като грандиозна колективна проекция на дълбоко залегналия архетип на родителя майка-баща в човешката психика. Това е религиозния бог, не творец, а творение на човешката психика. Не бързай да отсъждаш, остави предразсъдъците настрана и помисли.
Нима една върховна, всемогъща същност като Бог би могла да прилича на човек? Нима една космическа същност като Бог би изпитвал низки човешки страсти като гняв, ревност, отмъщение? И нима, една всепроникваща и вездесъща същност като един върховен Бог би имала предпочитания към тази или онази човешка религия? Нима наистина хората вярват, че Бог има религия? Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, приличат на тях - хората. Въпрос на осъзнаване.
Днес има много религии и привържениците на всяка от тях смятат, че тяхната религия е най-права и най-богоугодна, че техния бог е истинският, а всички останали - не са. Религиозните вражди са в основата на много войни и много омраза от хиляди години и все още продължава да бъде така. Толкова много омраза, толкова много вражда и толкова много кръв в името на боговете. Само вярващите се оказват неспособни да прозрат колко налудничаво е всичко това. Поне в това отношение, атеизма е по-възвишен, защото не дели хората според религията и боговете им.
От началото на човешката история, хората творят образи, форми и сложни конструкти в умовете си и в света около тях. Паралелно с изграждането на своите цивилизации, хората активно съшивали и космогониите на своите религии. Религиите се оформяли, развивали, пренасяли и трансформирали през времето, заедно с човешките култури.
В онези далечни времена, когато хората започнали да обръщат погледите си към небето и да отчитат цикличното движение на обектите в него, смяната на сезоните, развитието на растенията от семенце до зрял плод и да виждат организираната структура на заобикалящия ги свят - заподозрели наличието на разум, по-висш и по-могъщ от човека, който стоял зад всичко това. В началото имало много богове, всеки природен феномен, всяко сезонно събитие и всеки елемент имали свои богове, към които хората се обръщали за да склонят добрата им воля и да дарят хората с успешен улов, добра реколта, плодовитост, любов, победа в битка, възмездие, късмет и закрила. Хората търсили връзка с висшия разум в стремежа си да оцелеят, да благоденстват и да укротят природата. Но има и нещо повече.
Заобикалящият свят несъмнено е вдъхновил огромна част от митологията, но духовното ни възприятие се основавало и на вътрешните преживявания, в онази необятност вътре в нас, наречена психика или душа. Слънцето и стихиите, например, пораждали страхопочитание у древните хора, те съзнавали своята зависимост от тях и невъзможността да ги контролират, затова отправяли молитви към тях и ги боготворили, в желанието си да ги смирят и спечелят за съюзници в тежката борба за оцеляване. Ала хората усещали в себе си нещо по-могъщо дори от Слънцето и стихиите, нещо, което живеело в тях самите и имало власт над тях. Усещали присъствието на сила в себе си, която ги направлява и движи в живота. Това били първите осъзнати срещи на човешкото съзнание с измерението на своята несъзнавана част. Когато човека разбрал, че е подвластен на своите настроения, емоции и афекти - като наблюдател в собствения си живот. По-късно, тези неведоми вътрешни влияния били възприети като вмешателство "отвъд". Отвъд съзнанието.
И така постепенно, през хилядолетията, особено в последните няколко хиляди - всичката религия, такава каквато я познаваме днес, постепенно изкристализирала от дълбините на човешката душа.
Какво е Бог? Най-пълният отговор, както и най-краткия, е: всичко. Бог е всичко. Всеки кварк и всеки атом и цялата вселена. Бог е енергията, от която е изтъкано всичко. Не може да се каже, че Бог е вселената, но може да се каже, че вселената е божествено проявление, доколкото имаме необходимост да си служим с тези понятия. Къде е Бог? Навсякъде. Във всичко. Може би най-близо се доближава до истинската същност на Върховния бог представата ни за квантовата сингуларност - безкраен информационен обем в пространствена небитийност. "Състоянието", от което е произлязла цялата вселена и всичко в нея.
"Бог е по-близо до човека от вените на врата му"
из Съвършената Сахифа
Именно предбитийното състояние на квантова сингуларност, в което Вселената се е намирала преди своето "раждане" поражда информационната взаимосвързаност между всяка система в структурата на битието. Енергийната същност на битието може да се разглежда като разум, но в никакъв случай не разум като човешкия. Бог е самата действителност, а тази действителност е много по-странна, много по-невероятна и зешеметяваща, отколкото можем да я възприемем със сетивата си. Една действителност изтъкана от парадокси, намираща се в "пространство" на негативно битие. Сингуларността е абсолютната реалност. Абсолютната реалност е отвъд досега на човека и всичко съществуващо, при все това е относително достъпна за, като че ли, безграничния човешки ум.
"Това, което наблюдаваме в материалната вселена като форми, обекти и физически сили не са нищо друго освен енергийни вариации в структурата на пространството. Материалните елементи са просто привидности. Светът съществува само тук и само сега. Субект и обект са едно. Не може да се каже, че границата между тях някога се е разпадала в резултат дори на процеса на наблюдение, тъй като такава граница изобщо несъществува."
Erwin Schrodinger
Толкова странно е пространството, в което съществуваме. А най-странното е, че далеч не ни изглежда така - възприемаме света около нас като място с определен обем, граници, качества и стойности, място на закономерности и предвидимост, в което, сякаш, няма кътче недостъпно за човешкия интелект. Сякаш хората сме способни да осмислим и разберем цялата Вселена, сякаш самата действителност е направена така, че да можем да я разбираме и изследваме. А може би, просто така ни се струва. Защото човешкия ум е настроен да възприема само определени честоти от тази действителност и всичко, намиращо се отвъд този диапазон е недоловимо за нас, като че ли не съществува.
Всичко това е невероятно, потресаващо, изключително. Когато човек осъзнае всичко това, започва да вижда плоскогледието и безсмислието на всички религии. Религиите днес вече не обединяват, те издигат стени и прегради, разделят и разединяват. Приучават мисълта на пасивност и я приспиват, преповтаряйки наизустени пасажи от стари текстове до умопомрачение. Конфликтите на всякакви фронтове са безконечни, а разрешенията им винаги преходни и нетрайни. Повечето хора не са свикнали да се разглеждат в душевната си дълбочина, да се изследват, да се наблюдават и анализират самокритично, да осъзнават и да виждат нещата многопластово, а не само едностранно. Живеят като обезумели интелигентни животни. Лудост измъчва света и хората се лутат като изгубени сенки. Съзнателност крайно липсва в света днес, осъзнатост на едни по-високи нива.
Божият храм се намира в човешката душа и там трябва да се съгради, за да бъде обиталище. Хората трябва да се събудят и да изкачат следващото стъпало в колективната си духовна еволюция. Вътрешното развитие е волева еволюция. Еволюция на ума.
http://www.mindvolution.net/wisdom/monad.html
Навярно няма човек, който да не си е задавал тези въпроси. Тези извечни въпроси, които пораждат вълнение в душата, объркват разума и стоят в основата на безкрайни спорове и вражди. Рационален отговор, с каквито ортодоксалната наука борави, на тези въпроси няма. Отговорите се съдържат в човешката душа и за да се проумеят, трябва да се разглеждат през призмата на човешката психика.
Едни търсят отговорите в "свещените книги", други - в "науката" и никой от тях не ги открива, защото ги търсят извън себе си. Религията дава утеха на тези, които не търсят отговорите докрай, а атеизма е убежището на онези, които са се отказали от търсенето.
Религията представя Бога като човек с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават. Когато човек се вгледа по-критично, забелязва колко много боговете приличат на хората, които са ги създали. Забелязва и колко силно се откроява ролята на родител в образите на боговете на монотеистичните религии. Като върховен космически родител, който насърчава, поощрява, защитава и наказва своите деца - хората. Като грандиозна колективна проекция на дълбоко залегналия архетип на родителя майка-баща в човешката психика. Това е религиозния бог, не творец, а творение на човешката психика. Не бързай да отсъждаш, остави предразсъдъците настрана и помисли.
Нима една върховна, всемогъща същност като Бог би могла да прилича на човек? Нима една космическа същност като Бог би изпитвал низки човешки страсти като гняв, ревност, отмъщение? И нима, една всепроникваща и вездесъща същност като един върховен Бог би имала предпочитания към тази или онази човешка религия? Нима наистина хората вярват, че Бог има религия? Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, приличат на тях - хората. Въпрос на осъзнаване.
Днес има много религии и привържениците на всяка от тях смятат, че тяхната религия е най-права и най-богоугодна, че техния бог е истинският, а всички останали - не са. Религиозните вражди са в основата на много войни и много омраза от хиляди години и все още продължава да бъде така. Толкова много омраза, толкова много вражда и толкова много кръв в името на боговете. Само вярващите се оказват неспособни да прозрат колко налудничаво е всичко това. Поне в това отношение, атеизма е по-възвишен, защото не дели хората според религията и боговете им.
От началото на човешката история, хората творят образи, форми и сложни конструкти в умовете си и в света около тях. Паралелно с изграждането на своите цивилизации, хората активно съшивали и космогониите на своите религии. Религиите се оформяли, развивали, пренасяли и трансформирали през времето, заедно с човешките култури.
В онези далечни времена, когато хората започнали да обръщат погледите си към небето и да отчитат цикличното движение на обектите в него, смяната на сезоните, развитието на растенията от семенце до зрял плод и да виждат организираната структура на заобикалящия ги свят - заподозрели наличието на разум, по-висш и по-могъщ от човека, който стоял зад всичко това. В началото имало много богове, всеки природен феномен, всяко сезонно събитие и всеки елемент имали свои богове, към които хората се обръщали за да склонят добрата им воля и да дарят хората с успешен улов, добра реколта, плодовитост, любов, победа в битка, възмездие, късмет и закрила. Хората търсили връзка с висшия разум в стремежа си да оцелеят, да благоденстват и да укротят природата. Но има и нещо повече.
Заобикалящият свят несъмнено е вдъхновил огромна част от митологията, но духовното ни възприятие се основавало и на вътрешните преживявания, в онази необятност вътре в нас, наречена психика или душа. Слънцето и стихиите, например, пораждали страхопочитание у древните хора, те съзнавали своята зависимост от тях и невъзможността да ги контролират, затова отправяли молитви към тях и ги боготворили, в желанието си да ги смирят и спечелят за съюзници в тежката борба за оцеляване. Ала хората усещали в себе си нещо по-могъщо дори от Слънцето и стихиите, нещо, което живеело в тях самите и имало власт над тях. Усещали присъствието на сила в себе си, която ги направлява и движи в живота. Това били първите осъзнати срещи на човешкото съзнание с измерението на своята несъзнавана част. Когато човека разбрал, че е подвластен на своите настроения, емоции и афекти - като наблюдател в собствения си живот. По-късно, тези неведоми вътрешни влияния били възприети като вмешателство "отвъд". Отвъд съзнанието.
И така постепенно, през хилядолетията, особено в последните няколко хиляди - всичката религия, такава каквато я познаваме днес, постепенно изкристализирала от дълбините на човешката душа.
Какво е Бог? Най-пълният отговор, както и най-краткия, е: всичко. Бог е всичко. Всеки кварк и всеки атом и цялата вселена. Бог е енергията, от която е изтъкано всичко. Не може да се каже, че Бог е вселената, но може да се каже, че вселената е божествено проявление, доколкото имаме необходимост да си служим с тези понятия. Къде е Бог? Навсякъде. Във всичко. Може би най-близо се доближава до истинската същност на Върховния бог представата ни за квантовата сингуларност - безкраен информационен обем в пространствена небитийност. "Състоянието", от което е произлязла цялата вселена и всичко в нея.
"Бог е по-близо до човека от вените на врата му"
из Съвършената Сахифа
Именно предбитийното състояние на квантова сингуларност, в което Вселената се е намирала преди своето "раждане" поражда информационната взаимосвързаност между всяка система в структурата на битието. Енергийната същност на битието може да се разглежда като разум, но в никакъв случай не разум като човешкия. Бог е самата действителност, а тази действителност е много по-странна, много по-невероятна и зешеметяваща, отколкото можем да я възприемем със сетивата си. Една действителност изтъкана от парадокси, намираща се в "пространство" на негативно битие. Сингуларността е абсолютната реалност. Абсолютната реалност е отвъд досега на човека и всичко съществуващо, при все това е относително достъпна за, като че ли, безграничния човешки ум.
"Това, което наблюдаваме в материалната вселена като форми, обекти и физически сили не са нищо друго освен енергийни вариации в структурата на пространството. Материалните елементи са просто привидности. Светът съществува само тук и само сега. Субект и обект са едно. Не може да се каже, че границата между тях някога се е разпадала в резултат дори на процеса на наблюдение, тъй като такава граница изобщо несъществува."
Erwin Schrodinger
Толкова странно е пространството, в което съществуваме. А най-странното е, че далеч не ни изглежда така - възприемаме света около нас като място с определен обем, граници, качества и стойности, място на закономерности и предвидимост, в което, сякаш, няма кътче недостъпно за човешкия интелект. Сякаш хората сме способни да осмислим и разберем цялата Вселена, сякаш самата действителност е направена така, че да можем да я разбираме и изследваме. А може би, просто така ни се струва. Защото човешкия ум е настроен да възприема само определени честоти от тази действителност и всичко, намиращо се отвъд този диапазон е недоловимо за нас, като че ли не съществува.
Всичко това е невероятно, потресаващо, изключително. Когато човек осъзнае всичко това, започва да вижда плоскогледието и безсмислието на всички религии. Религиите днес вече не обединяват, те издигат стени и прегради, разделят и разединяват. Приучават мисълта на пасивност и я приспиват, преповтаряйки наизустени пасажи от стари текстове до умопомрачение. Конфликтите на всякакви фронтове са безконечни, а разрешенията им винаги преходни и нетрайни. Повечето хора не са свикнали да се разглеждат в душевната си дълбочина, да се изследват, да се наблюдават и анализират самокритично, да осъзнават и да виждат нещата многопластово, а не само едностранно. Живеят като обезумели интелигентни животни. Лудост измъчва света и хората се лутат като изгубени сенки. Съзнателност крайно липсва в света днес, осъзнатост на едни по-високи нива.
Божият храм се намира в човешката душа и там трябва да се съгради, за да бъде обиталище. Хората трябва да се събудят и да изкачат следващото стъпало в колективната си духовна еволюция. Вътрешното развитие е волева еволюция. Еволюция на ума.
http://www.mindvolution.net/wisdom/monad.html
Абонамент за:
Публикации (Atom)