Да измамиш гравитацията

Виктор Гребенников побеждава физичните закони и става невидим, „крадейки“ технологии от природата

Виктор Гребенников и прототипът на неговия антигравитатор

Има неща, които е невъзможно да си представим, дори да включим въображението си на пълни обороти. Например технология, „открадната" от вид бръмбари, позволяваща да бъде победена гравитацията! Води до феноменални, необясними явления. Човек лети със скорост 90 км/ч, защитен от околната среда. Невидим! Дори и да падне, не може да пострада. Звучи като научна фантастика и е една от най-спорните технологии от края на миналия век. След смъртта на изобретателя Виктор Гребенников през 2001 г. първият прототип на антигравитатора мистериозно изчезва.

Достатъчно е да напишете в търсачка името Виктор Гребенников и ще научите, че това е виден руски ентомолог (учен, изучаващ насекомите) и изобретател. Например можете да отидете на www.sinor.ru/~che/grebennikov.htm. През 1988 година той патентова „Ефект на кухинните структури". Надали това име може да ви каже много, но става дума за изводи и резултати, които карат днешните скептици да ги определят като „фантастични" и „невъзможни". И те не са предложени от някой луд или социален аутсайдер, а от ентомолог с международно признание!
Гребенников не е първият

изследовател, отворил вратата на „природните патенти"

- цялата наука бионика се занимава с това. Но успехът, постигнат от руския специалист, наистина е изумителен. Ученият умира през 2001 година и уникалната му антигравитационна платформа изчезва от музея, където се е намирала. Местонахождението є днес е неизвестно.
Запазени са свидетелства на учени, с които той е споделял разработките си приживе, снимки, журналистически статии за полетите му и авторската книга „Моят свят", където внимателно, но доста лаконично са описани постижения, които са истинска

революция в придвижването в пространството


Двете архивни снимки показват как антигравитаторът на Гребенников се отлепя от Земята и полита нагоре. За съжаление днес загадъчният апарат не може да бъде видян, тъй като изчезва мистериозно след смъртта на учения.

Всичко започва с изследването на един вид сибирски бръмбари, за които със сигурност се знае, че аеродинамичните закони не позволяват да могат да летят. На базата на техните принципи той открива ЕПС („Эффект полостных структур" - ефект на кухинните структури). Според него определени структури, от типа на повтарящи се пори или клетки, имат непознато за науката въздействие върху пространството и определен реактивно отблъскващ ефект. Той добавя към маховите усилия на бръмбарите тяга и прави полета им възможен.
От 1988 до 1990 г. ученият задълбочава изследванията си и успява да конструира устройство, с което да полети, и то със скорост 25 м/сек (или 90 км/ч)! В пета глава на книгата изобретателят споделя наблюдения, които озадачават последователите му и възбуждат яростни научни дискусии.
Логично е, че при такава скорост на движение стъпилият върху еднометрова дървена площадка „пилот", макар и вкопчен във велосипедното кормило, би трябвало да е направо „издухан".
Но той описва необяснима и за самия него невидима стена, която го движи изправен и защитен от околното пространство. И с това „нелепите" чудеса не свършват – щом се издигне, Гребенников,

погледнат отдолу, престава да бъде видим,



При наблюдение отдолу апаратът или не се вижда (вляво), или се превръща в мъгляв диск или кълбо. Опростена схема от книгата на Гребенников, която обяснява как се изкривяват лъчите.

забелязва се нещо като неясно тъмно петно. А при единствения случай, когато загубва управление на устройството и пада, последствията са пак напълно неочаквани: „летецът" идва на себе си напълно здрав на дъното на двуметрова яма, от която пръстта не е изхвърлена настрани, а напълно отсъстваща, разрушена от неизвестна сила.
Някои реставратори на „аферата Гребенников" смятат смъртта му за неслучайна и я свързват с изчезването на антигравитатора му. Защото почти по същото време умира и големият учен Игнатиев, изобретател на антигравитационния самолет пондеролет.
Той бил в топли отношения с Гребенников, гостувал му е и потвърдил, че ентомологът емпирично е открил правилния принцип.

Прототипът на Игнатиев и чертежите му също така мистериозно са изчезнали

Днес историята на науката признава, че през 30-те години на ХХ век електрическите мастодонти са пращали наемни убийци да ликвидират изобретатели на „земното електричество". Защо да не предположим, че заинтересовани от това, днешните фирми, владеещи енергийните запаси, са не по-малко склонни да защитават интересите си на всяка цена?

http://www.spisanie8.bg/рубрики/загадки/416-да-измамиш-гравитацията.html

Вселената е формирана от нашите мисли и желания

Ние неведнъж сме слушали от хора, които се увличат от изучаване на езотерични знания, за това, че нашите мисли творят реалността. Към подобен извод все повече клонят и съвременните физици-теоретици, които се занимават с квантова физика.

Американската лечителка Пам Гроут е въвела понятието “Поле на потенциалността” и счита, че нашите възможности са безгранични, а нашите мисли и желания формират окръжаващия ни свят. В нейната “Книга за неограничените възможности” тя пише следното:

“Всеки илюзионист разбира, че най-важното при изпълнението на трикове е да се отвлече вниманието. Фокусникът отвлича вниманието на аудиторията от действията, които той реално извършва, и насочва вниманието към нещо друго, което на зрителите се струва много важно, но всъщност изобщо не е такова. Навигация, Синхронизация.

Именно това правим ние – отвличаме си цялото внимание към физическия свят. Тази заблуда на възприятието ни кара да не забелязваме факта, че невидимото, това, което не можем да видим с очите си, е много по-важно за живота, от видимото.

Квантовата физика ни казва, че невидимата енергийна реалност, която обикновено наричат поле, аз я наричам поле на потенциалността, е главната движеща сила на материалната реалност. Тази програма формира реалността. Наистина, сега знаем, че Вселената се състои изключително от вълни и частици на енергията, които съответстват на нашите очаквания, съждения и възгледи.

Фините енергии, мислите, емоциите и съзнанието играят главна роля в нашите жизнени преживявания, но понеже са невидими, ние не се стараем да ги разберем и да ги използваме за наше добро. За да изменим света, трябва просто да изменим нашите очаквания и възгледи. Това в действителност е лесно. За да внесем нещо във физическия свят, трябва да се фокусираме не на това, което виждаме, а на това, което искаме да видим.”

С други думи, нашите мисли привличат към себе си подобни в енергийно отношение обстоятелства и именно по този начин формират реалност около нас. Целият “трик” на обичайното възприятие се състои в това, че ние позволяваме на други същества и същности подобно на фокусника да овладеят нашето внимание и да го отвличат от постиженията на нашата истинска природа. Така те формират около нас изгодни за тях събития и обстоятелства, като карат хората, подобно на катеричка в колело, да се въртят в света на сивото ежедневие, като приемаме чужди, натрапени ни отвън “правила на играта”.

Тези “фокусници” са убедили по-голямата част от човечеството, че е важна само тази част от реалността, която може “да се пипне”. Но ако престанем да играем по тези чужди правила, пред нас ще започнат да се откриват “вратите” на недостъпни досега възможности.

Вижте още:

Използвайте силата си, за да създавате обстоятелства

инфо: самосъзнание.com

http://svetovnizagadki.com/vselenata-se-forira-ot-nashite-misli/

Тайните на Матрицата - Дейвид Айк

Ходил съм в стария Йерусалим, май беше през 1993 г. Бях застанал край голямата джамия на храмовия хълм и гледах как мюсюлманските деца играят футбол - прекрасни дечица, които играеха футбол. Изглеждаше, че всичките се казваха Мохамед. Интересен би бил отбор от 11 играча на име Мохамед. “Хайде, Мохамед!” Ама кой от всичките? Бяха прекрасни деца, а аз ги наблюдавах. Тогава ми хрумна... Ако сте били в стария Йерусалим, това е много малка площ, оградена с голяма стена. И въпреки това е разделен на квартали, защото хората не искат да живеят заедно. Има си еврейски, християнски, арменски и арабски квартал. Докато гледах децата, изведнъж ми мина идеята, че до тази възраст - 5-8 години, те вече имат възглед за себе си, живота, Бог и еврейския народ. Ако това съзнание се бе въплътило буквално в случая със стария Йерусалим, само след петминутен ход до еврейския или християнския квартал на същата тази възраст те биха имали напълно различен възглед за себе си, Бог, живота и арабския народ. Единствената разлика между тях е програмирането, през което е минало съзнанието им в ранните формиращи животи на земното им преживяване. Така сме програмирани за различна вяра и разделение и забравяме, че всички сме единно съзнание. В умовете си ние сме откъснати от единството чрез вярата, че сме отделни безсилни индивиди.


Познай Себе Си

Когато знаем кои действително сме, ставаме напълно различни същности, гледаме на света по съвсем различен начин. Няма вече нищожно аз – “Не мога нищо, аз съм само един Джо Пъблик.” Хей, аз съм всичко съществуващо, аз мога всичко!
“Не си мисли, че си, ЗНАЙ, че си.”



Разликата ми ставаше все по-ясна. Това не е “мисля да го направя”, а “знам, че ще го направя!” Това е моята реалност, не може да има друг изход! Това е моята реалност, моята Вселена, аз контролирам своята Вселена! Ще стане, ЗНАМ ГО! “Знам го”, а не “Така си мисля...” Това е съвсем различно състояние. Спомняте ли си от “Матрицата” - “Стига си се опитвал да ме удариш, а просто ме удари...” Отново



този процес: “Опитвам се да те ударя.” В процеса на опитване точно това и правите - опитвате се да го ударите. А просто да удариш е съвсем различно състояние. И въобще, не се опитвайте да направите нещо, а просто го направете.
Друго много интересно нещо, което ми каза гласът, бе: “Не задавай въпроса, ЗНАЙ отговора. Ти си всичко, което съществува и затова знаеш всичко. Илюзията е, че не знаеш, затова задаваш въпроса, а, задавайки въпроса, приемаш илюзията, че не знаеш отговора.”
И така, ако успеем да разчупим тези черупки и започнем да сме такива, каквито сме, без да се страхуваме от чуждото мнение, защото то няма значение, то е илюзия, можем да започнем да променяме реалността, да я преобразуваме в напълно различно състояние от разединение в единство и, следователно, безкрайни възможности.

Тайнствен втори код се крие в ДНК

ДНК съдържа втори код, за който досега не беше известно, твърдят учените от Вашингтонския университет. Отчетът за изследването им е публикуван в петък в сп. Science.

Изследването на учените е провеждано в рамките на проекта ENCODE (известен като „Човешки геном”), финансиран от Американския институт за изследване на човешкия геном. В него са участвали седем специалисти от катедрата по генетика, един имунолог и двама експерти, привлечени от други научни организации.

„40 години смятахме, че измененията в ДНК, въздействащи върху генетичния код, влияят изключително върху това как се създават белтъците – пояснява ръководителят на изследователската група, професорът по медицина и генетика Джон Стаматоянопулос. – Сега разбираме, че въпросното предположение, лежащо в основата на това как ние сме разчитали човешкия геном, е пропускало половината картина. Новото откритие подчертава, че ДНК е невероятно мощна система за съхранение на информация, която природата използва в пълна степен и по неочаквани начини”, допълва ученият.

От 60-те години на ХХ век, когато е разшифрован генетичният код, научната общественост е смятала, че той се използва само за записване на информация за белтъците. Находката на изследователската група от факултета по медицина и наука за здравето към Вашингтонския университет показва, че във веригата на ДНК съществува паралелен набор инструкции по управление на генната експресия. Тези инструкции позволяват да се стабилизират някои характеристики на протеините и да се контролира тяхното производство.

Вторият „език” на ДНК е останал незабелязан, тъй като сякаш е „записан” върху първия. „Азбуката” на генетичния код се състои от 64 кодона. Всеки кодон е тройка нуклеотидни остатъци от дезоксирибонуклеинова киселина, кодираща една аминокиселина. Тоест последователността на кодоните в гена кодира последователността на аминокиселините при производството на белтъка.

Учените са открили, че около 15% от кодоните имат двойно предназначение. Освен информация за аминокиселините те също определят свързването на транскрипционните фактори – участъци от ДНК, които взаимодействат с белтъците, отговарящи за процеса на синтеза на мРНК, а това означава – изразяването на отделните гени.

Откритието на американските учени може да промени представата за механизмите на генетичните заболявания.

Според ръководителя на изследователската група това, че генетичният код едновременно съдържа два типа информация, означава, че „измененията в ДНК, които на пръв поглед варират последователността на белтъците, всъщност могат да нарушават програмата за управление на гените, както и двата механизма едновременно”.

Мутациите в транскрипционните фактори водят към редица тежки заболявания – рак, диабет, синдром на Рет, автоимунни заболявания и нарушения в речевите функции.

Източник: University of Washington

http://megavselena.com/taynstven-vtori-kod-se-krie-v-dnk/

Човешката мултиизмерна анатомия

  Има значителни доказателства за това, че съществува холографска енергийна структура, която е свързана с физическото тяло. Това етерно тяло всъщност изглежда доста подобно на физическото, върху което е наложено.

Етерното тяло носи пространствена информация, затова как ембриона ще се развие в утробата и също така структурни данни за растежа и възстановяването на зрелия организъм. Тази енергийна структура работи заедно с клетъчните генетични механизми. Физическото тяло е свързано и зависимо от етерното по отношение на клетъчното управление – физическото тяло не може да бъде поддържано без него. Ако етерното поле е разстроено, скоро се появява физическа болест. Много болести крият своя произход в разстройването на поддържащото етерно поле.

Етерното тяло се състои от материя, но тя има различна плътност и честота от тази на физическото тяло. То не е напълно отделено от физическата система с която си взаимодейства. Има специфични канали за енергийна обмяна, които позволяват потока на информация да се движи от една система към друга. Тези канали са били изследвани в източната литература.

Меридианната система

Според древните китайски теории, акупунктурните точки в човешкото тяло, са точки разположени покрай невидима система от меридиани, която тече дълбоко през тъканите на тялото. През тези меридиани преминава жизнена енергия, която носи кодирана информация.

Има серия от изследвания на анатомичната природа на меридианната система при животните, които са проведени през 60-те години в Корея от изследователи ръководени от професор Ким Б. Хан.

Хистологичните изследвания на Ким върху тръбната меридианна система показало, че тя всъщност е разделена на повърхностна и дълбока система. Дълбоката система била допълнително разделена на различни подсистеми.

1. Първата от тези дълбоки меридианни системи била наречена Вътрешна Канална Система. Тези каналчета плували свободно във васкуларните и лимфните съдове, прониквайки през стените на съда във входните и изходните точки. Флуидите в тези вътрешни канали обикновено се движели в същата посока като потока на съда, в който са намерени. При определени обстоятелства каналните флуиди обаче се движили в обратна посока.

Фактът, че тези канали проникват и излизат през стените на съда показва, че образуването на тези канали е различно (и вероятно в по-ранно време) от произхода на васкуларната и лимфната система. Меридианите вероятно действат като пространствени водачи за растежа и развитието на васкуларната и лимфната система.

2. Втора серия от каналчета била наречена Вътрешно-Външна Канална Система. Тези канали били открити по повърхността на вътрешните органи и формирали мрежа, която била напълно независима от васкуларната, лимфната и нервната система.

3. Трета серия наречена Външна Канална Система била открита да се простира покрай външната повърхност на стените на кръвните и лимфните съдове. Тези канали също са открити в слоеве на кожата под името Повърхностна Канална Система. Точно тази повърхностна система е най-позната на класическите акупунтуристи.

4. Четвъртата серия от каналчета е позната като Нервна Канална Система и те се намират в централната и периферната нервна система.

Впоследствие се оказало, че всички каналчета са взаимосвързани (от повърхностните до дълбоките системи) така че в цялата система се поддържала една непрекъснатост. Различните канални системи са свързани заедно посредством изходните съединителни каналчета на различните системи.

Ким открил, че тези съединителни каналчета достигат до клетъчното ядро на тъканта. Освен това разпределени на определени интервали покрай тези меридиани, Ким открил и специални малки кръвни телца. Тези кръвни телца в Повърхностната Канална Система лежали под и в съответствие с класическите акупунктурни точки и меридиани на тялото.

Флуиди, които били извлечени от тези каналчета разкрили висока концентрация на ДНК, РНК, аминокиселини, хиалуронова киселина, 16 вида свободни нуклеотиди, адреналин кортикостероиди, естроген и други хормонални субстанции с нива доста по-различни от обикновените, които могат да се открият в кръвния поток. Очевидно е, че има много важна връзка между системата на акупунктурните меридиани и ендокринната регулация на физическото тяло. По време на експериментите станало ясно че ако меридианите бъдат прерязани, настъпва сериозна васкуларна дегенерация. Наблюдавало се и промяна във времето на реакция, която била удължена с повече от 500%. Меридианите доставят специализиран жизнен поток към органите на тялото.

Ким открил че меридианните каналчета при някои видове животни се формират до 15 часа след зачеването. Това предполага, че функционирането на меридианните системи оказва влияние на преместването и пространствената ориентация на вътрешните органи. Поради това че меридианите се свързват към генетичния контролен център на всяка клетка те също играят важна роля при репликацията и диференциацията на всички клетки в тялото.

Д-р Харолд Бур провел експерименти целящи да картографира електрическите полета около развиващите се ембриони. По време на своето изследване, той открил че се развива една електрическа ос в неоплодената яйцеклетка, която съответствала на бъдещата ориентация на мозъка и централната нервна система при зрелия индивид. Създаването на подобна електрическа ос формира вълновод за енергийно поле показващо посоката, което предоставя пространствена ориентация на клетките в развиващия се ембрион. Също така било открито че контурите на това електрическо поле на ембрионите следвало формата на зрелия индивид.

От изследванията на този и други учени изглежда, че меридианната система формира интерфейс между етерното и физическото тяло. Това е първата физическа връзка между двете.

Електрографски изследователи пък са открили, че промените в акупунктурните точки може да предшестват промени като физическа болест в тялото, която да настъпи след часове, дни или дори седмици.

Чакрите и Надите

Чакрите са на път да намерят своето потвърждение във връзка с еволюцията на технологиите свързани с фината енергия. От физиологическа гледна точка чакрите изглежда са свързани с потока на по-висши енергии чрез специфични фини енергийни канали в клетъчната структура на тялото. От едно ниво те изгледа че функционират като енергийни трансформатори предавайки енергия от една форма и честота към по-ниско ниво. Тази енергия на свой ред бива транслирана в хормонални, физиологически и накрая в клетъчни промени в тялото. Има поне 7 главни чакри свързани с физическото тяло.

Анатомично, всяка главна чакра се асоциира с главна нервна мрежа и главна ендокринна жлеза. Освен това има и второстепенни чакри. Има две на дланите на ръцете, две на ходилата на краката и още една свързана с части от продълговатия мозък. Всяка от седемте главни чакри освен това е свързана с особен тип психична функция. Например аджна чакра (третото око) е свързана с ясновидството. Тя е нещо като прозорец, който се отваря в тъмнината пред вас докато сте със затворени очи. В самия прозорец всичко е светло и можете да видите различни неща.

Основните чакри произхождат на ниво етерно тяло. На свой ред чакрите са свързани една с друга и към части на физико-клетъчната структура чрез фини канали познати като нади.

Надите се различават от меридианите, които в действителност имат физически съответствия в меридианната канална система. Надите представляват обширна мрежа от флуидо-подобни енергии, които могат да се сравнят с нервите на тялото по тяхното изобилие. Различни източници описват до 72 000 нади или етерни енергийни канали във фината анатомия на тялото. Тези канали са преплетени с физическата нервна система.

Различни дисфункции на ниво чакри или нади могат да бъдат асоциирани с патологически изменения в нервната система.

Изследване на д-р Хироши Мотояма в Япония представя открития, които потвърждават присъствието на чакрийната система при човешките същества. Неговата работа е представена в книгата „Science and the Evolution of Consciousness: Chakras, Ki, and Psi“.

Мотояма открива, че определени хора могат съзнателно да проектират енергия чрез техните чакри. Когато го правели, се появявали значителни смущения в електрическото поле, които се излъчвали от техните активирани чакри.

Ицак Бентов, изследовател на физиологическите промени свързани с медитацията потвърждава открития на Мотояма относно електростатичните енергийни емисии идващи от чакрите.

Друго интересно изследване направено от д-р Валери Хънт от UCLA използва по-конвенционално оборудване, за да изследва чакрите и човешкото енергийно поле. Хънт открива редовни високочестотни синусоидни осцилации идващи от тези точки, които никога преди това не са били записвани (1978 г.). Нормална честота на мозъчните вълни е между 0 и 100 cps (цикъла в секунда), като повечето информация преминава между 0 и 30 cps.

За сравнение мускулната честота стига до 225 cps. А сърцето стига до 250 cps. Данните от чакрите били в диапазона между 100 и 1600 cps. – доста по-високо от това, което традиционно се засича като излъчване от човешкото тяло. Всеки цвят на човешката аура е свързан с различен модел на вълната и тези вълнови модели са записани от д-р Хънт точно в точките където са чакрите.

Когато цветове като например „бяла светлина“ били виждани в полето на аурата, измереният честотен сигнал бил над 1000 cps. Хънт прави хипотеза, че това високо честотно ниво в действителност е под-честота на оригиналния честотен сигнал, който е в диапазона на много хиляди цикъла в секунда – под-честота на оригиналната фина енергия на чакрата.

Човешкият честотен спектър

Астралното тяло

Астралното тяло е съставено от астрална материя, която е фина субстанция с дори още по-високи честоти от етерната материя. Познанието за тази част на фината човешка анатомия е било преподавано още от най-ранните египетски династии. Астралното тяло е още един компонент на цялото мултиизмерно тяло, което е наложено върху физическото тяло. Поради това, че астралната материя съществува в честотен диапазон, който е доста над етерната или физическата материя, тя съществува съвместно на едно и също място заедно с другите две.

Според някои езотерични източници, астралното, както и етерното тяло, също има седем главни чакри. Както и при етерните чакри те са трансформатори на енергия. Тъй като астралното тяло е свързано с емоционалното изразяване, астралните чакри доставят фина енергийна връзка, чрез което емоционалното състояние на даден човек може да влоши или подобри физическото му здраве.

Друго име, което се дава на астралното тяло е тялото на желанията или емоционалното тяло. Страхът е една от доминиращите астрални енергии. Степента до която хората могат да бъдат афектирани от тези желания и страхове управлява размера и природата на личностното изразяване в тази честота. Повечето лекари считат, че човешкото емоционално изразяване е характеристика на нервната активност на лимбичната система в мозъка. Лимбичната система е само спомагателна система на по-висши енергийни системи, които са включени към цялото.

За разлика от етерното тяло, което поддържа и енергезира физическото тяло, астралното тяло функционира като превозно средство на съзнанието, което може да съществува отделно, но въпреки това е свързано с физическото тяло.

Мобилното съзнание на индивида може да взаимодейства с околната среда чрез астралното тяло, докато физическото тяло е неактивно.

Изследователските усилия в тази посока са установили наличието на астрална проекция на съзнанието както и способността на същества да засичат проектирано съзнание. На практика много от подземните инсталации имат системи за сигурност, които достигат до астралните честоти за да засичат нарушители. Някои от системите за сигурност в Тестовата Площадка Невада и Дълси имат подобни възможности.

Експерименти проведени в Института Станфорд от физиците Тарг и Путоф през 1974 г. индикират удвояване на синусоидната честота на магнитометъра по време на проекция на съзнанието. Подобни свидетелства от този и други експерименти навеждат на мисълта, че астралното тяло може да създава електромагнитни смущения, които могат да бъдат измерени от чувствителна електронна апаратура.

Астралният свят има определени уникални свойства, едно от което е принципът, че астрално или емоционално заредени мисли имат свой собствен живот. Те съществуват като отделни енергийни полета или мисъл-форми с уникални форми, цветове и характеристики.

Висши тела

Първото от фините тела, което се простира в честотния диапазон отвъд този на астралното тяло, е познато като ментално тяло.

Менталното тяло е средството, чрез което азът манифестира и изразява определен интелект. Менталното тяло също има свои съответстващи чакри, които са свързани с физическата форма. На ментално ниво мисъл-формите могат да представят чисто ментални идеи над които личността работи. Ако менталното тяло функционира правилно, позволява на личността да мисли ясно и да фокусира ментални енергии в подходящите направления със сила и яснота. Лекуването на човек на ментално ниво е по-силно и произвежда дългосрочни резултати за разлика от лекуването на астрално или етерно ниво.

Отвъд менталните полета, има такива, които са познати като казуални полета, или казуално тяло. Казуалното тяло стои най-близо до индивидуалния АЗ. Казуалното тяло се занимава с абстрактни идеи и концепции. Казуалното съзнание се занимава с есенцията на даден субект или обект, докато на ментално ниво се изучават неговите детайли. По-нисшето ментално тяло обитава менталните образи получени чрез сетивата и аналитично разсъждава върху чисто конкретни обекти.

Казуалното тяло се занимава с есенцията на субстанцията и истинските причини отвъд илюзията на външната поява. Казуалната плътност е свят на реалности. На това ниво, вече не се занимаваме с емоции, идеи или концепции, а с есенцията и скритата природа на конкретния обект.

Честотни модели

Поради ограничаващите фактори на възприемане на физическия мозък, съзнателния ум обикновено e заключен във фиксирано пространство/време или времева линия. Това се отнася до земната времева рамка и заключената точка на предимство.

Астралната проекция може да се разглежда като трансфер на съзнание от невронните връзки и фиксираната времева рамка на физическия мозък към астралното превозно средство на съзнанието. Автономната нервна система позволява на тялото да съществува нормално докато индивидуалното същество е извън него.

Източник: Вал Валериан – Матрицата II

Превод: Alien

 http://www.parallelreality-bg.com/index.php/statii/ezoterika/425-2012-09-08-13-32-23.html

Запознай ме с твоя енергиен дубликат!

Фантомният ефект на ДНК е забелязан още през 1984 г.

Голямата изненада на това столетие може би ще се окаже хипотезата, че генетичните кодове на организма съвсем не се намират в молекулата на ДНК, или поне не само там, пише quantumcristal.com. В публикацията по материали на ITEM се споменават слабо известни факти, които могат из основи да променят развитието на генетиката и медицината като цяло. Както и някои агностични схващания. И все пак, нека уточним, че това са само предположения, за които все още се водят бурни научни спорове. Конвенционалната световна мисъл се отнася скептично към подобни твърдения, но това не пречи да сме запознати и с тази теория.

При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.

Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори" на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас.


Ето и най-интересният ефект от странния експеримент. Учените прибрали молекулата на ДНК в кварцовото контейнерче, но на мястото, където тя се е намирала преди, светлината продължавала да се завърта спираловидно, макар че физически ДНК там вече нямало. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от молекулата на ДНК, за да е факт. Единственото рационално научно обяснение било, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК. Нещо като енергиен двойник на молекулата. Фантомът има същата физическа форма, но ако ДНК се премести, дубликатът остава там, където преди малко е била молекулата. И продължава да върши работата си – да съхранява видимата светлина. Фотоните се задържат на съответното място от енергийното поле.
Човешкото тяло разполага с трилиони високо специализирани и структурирани молекули на ДНК. От това следва, че цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. И всеки един от нас на микробиологично ниво може би е следван по петите от невидим дубликат. Това се връзва напълно логично с теорията от наблюденията на Александр Гурвич и други учени за наличието на информационно поле, диктуващо на клетките ни какво да правят. Излиза, че най-важната задача на молекулата на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото тяло, така и в неговия енергиен дубликат.

И това не е всичко. При този опит с шокиращи резултати, молекулата била заливана с течен азот (ефектът на внезапното силно охлаждане). Светлинната спирала изчезвала, но отново се появявала след 5 до 8 минути. Околната светлина отново се самоорганизирала в уникален спираловиден модел на ДНК, който оставал видим в продължение на 30 дни. Информацията за тези изумителни резултати е известна повече от 25 години, но на практика никой не е чувал за тях. Въпреки, че експериментът, за който ви разказваме, е повтарян многократно, включително и от Р. Пекора в САЩ.

Биохимикът Глен Рейн, възпитаник на Лондонския Университет, е изследвал как точно ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Знае се, че в клетката, преди нейното делене (или ако е повредена или мъртва), спиралите на ДНК се развиват. Те започват да се съединяват, когато клетката се ремонтира или работи по изцелението си. Темповете на съединяване или разединяване могат да се измерят с това, доколко молекулата поглъща светлина с дължина на вълната 260 нанометра. За опитите си Рейн ползвал жива ДНК от човешка плацента, потопявал я във вода и съхранявал тази смес в мензура. После различни хора се опитвали да съединяват или разединяват ДНК със силата на мисълта. Контролните образци, с които никой не се опитвал да прави нищо, се променяли едва с 1,1%, а „обработените" с мисловен поток - до 10%. Това означава, че мислите ни няколко пъти усилват процесите в човешката ДНК.

Хора с хармонични вълнови излъчвания могат по-активно да променят структурата на ДНК, а „превъзбудените индивидиуми" (с нехармоничен модел на мозъчните вълни) предизвиквали анормална промяна в ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. Промяната се случвала на дължина на вълната 310 нанометра (близо до величината на Фриц-Албърт Поп – 380 нанометра). Това е параметър за вълната, която може да предизвика рак. Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се затегне по-здраво при съединяването. Според Рейн, измененията в светлината с дължина на вълната 310 нанометра означават само едно – че протича промяна във физичната и химичната структура в една или повече от фундаментите на молекулата на ДНК.

В друг случай ДНК се слагала пред хора с хармонични пакети на мозъчните вълни, които обаче не се опитвали да я променят. Тогава в образеца на ДНК не се наблюдавало нито съединение, нито разединение. Нещата се случвали само тогава, когато хората искали това. Възникват логичните хипотези, че подобни ефекти се създават от съзнателните намерения на хората. Лю Чилдър можел да съединява или разединява ДНК в лаборатория, като той самият се намирал на разстояние 800 м от мястото.

Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в института на Глен Рейн в Калифорния, от дома си в Москва на хиляди километри от лабораторията. Рейн отбелязва, че ключовото качество на енергията, което е в състояние да създава хармония в мозъчните вълни и да влияе на ДНК – това е излъчването на сърцето. На практика било получено микробиологично доказателство за това, че нашите мисли могат реално да създават физични и химични изменения в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват. Открита е и връзката между гневните мисли и неимоверно увеличаващия се ръст на раковите тъкани.

Неотдавна в публикация на Чикагския медицински Университет беше написано, че около хиляда гена се променят при най-простичка смяна на социалния статус. Учените определиха 987 чувствителни към статуса гени. Сред тях са отговорните за стреса, свързаните с работата на мозъка и още 112 гени, ангажирани с дейността на имунната система. Измененията на генно ниво бяха толкова ясни и възпроизводими, че след подробен анализ, учените решиха обратен казус – да предскажат какъв е бил социалния статус на човека, участвал в експеримента, чрез анализ на кръвта му.

http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/2073.html

Духовни и недуховни същества

1 . Недуховните същества живеят изключително в рамките на петте сетива и вярват, че ако не могат да видят, докоснат, помиришат, чуят или вкусят нещо, значи то просто не съществува. Духовните същества знаят, че освен петте физически сетива съществуват и други, с които можем да възприемаме света на формите. 
2. Недуховните същества вярват, че сме сами във вселената. Духовните знаят, че никога не сме сами. 
3. Недуховните същества се съсредоточават върху външната сили. Духовните - върху силата вътре в себе си. 
4. Недуховните същества се чувстват отделни и разграничени от другите - същества сами в себе си. Духовните същества знаят, че са свързани с всички останали и живеят така, сякаш споделят човешкото битие с всеки срещнат. 
5. Недуховните същества вярват изключително в причинно-следствения механизъм на живота. Духовните знаят, че във вселената действа по-висша сила от принципа на причината и следствието. 
6. Недуховните същества са мотивирани от успеха, постижението и притежанието. Духовните са мотивирани от етиката, ведрината и живота. 
7. В съзнанието на недуховния човек няма място за медитация. Духовният човек не може да си представи живота си без нея. 
8. За недуховния човек интуицията се свежда до попадение или случайна мисъл, изскочила неочаквано в ума. За духовния човек тя е много повече от това. Тя е напътствие, идващо от Бога, и на такова вътрешно прозрение никога не се гледа несериозно и с пренебрежение. 
9. Недуховният човек ненавижда злото и е изпълнен с решимост да унищожи онова, което смята за зло. Духовният знае, че всичко, което мрази и с което се бори, го прави по-слаб, а всичко, което подкрепя, му дава сила. 
10. Недуховният човек не изпитва чувство за отговорност към вселената и почит към живота. Духовният човек изпитва преклонение пред живота, с който е пропито всяко същество. 11. Недуховният човек е обременен от злоба, враждебност и потребност за отмъщение. Духовният човек няма в сърцето си .място за тези пречки по пътя към чудотворството и истинската магия. 
12. Недуховният човек вярва, че в реалния свят съществуват граници на възможното и макар да има известни свидетелства за съществуването на чудеса, те се смятат за случайности, които се реализират за неколцина щастливци. Духовният човек вярва в чудеса и в собствената си неповторима способност да получава любящи напътствия и да познае света на истинската магия. 

Уейн Дайър