Нещо необикновено се случва в света, без повечето хора да забелязват

Повечето от нас още не осъзнават напълно, че се случва нещо необикновено, пише Густаво Танака за Huffington Post.
Преди няколко месеца се освободих от обществото на стандартните процедури. Счупих веригите на страха, които ме държаха заключен в системата. Оттогава виждам света от различна перспектива: такава, в която всичко претърпява промяна, която повечето от нас още не виждат.
Защо се променя светът? Ще посоча осем причини, които ме убедиха в това.
1. Никой не може повече да понася модела на заетост

Стигаме границите си. Хората, които работят в големи корпорации, не могат да понасят работата си. Липсата на цел чука на вратата ви, сякаш идва дълбоко отвътре като вик на отчаяние.
Хората искат да излязат. Искат да зарежат всичко. Погледнете колко хора напускат работата си, за да се захванат с предприемачество или да пътуват, хора с депресия, свързана с работата, хора с прегаряне от стрес.
2. Моделът на предприемачество също се променя
През последните няколко години, с експлозията на стартиращи компании, хиляди предприемачи превърнаха гаражите си в офиси, за да осъществят своите идеи за милиарди. Вихърът на предприемачеството беше да откриеш инвеститор и да бъдеш финансиран – да бъдеш финансиран беше като да спечелиш Световната купа.
Но какво се случва, когато получиш финансирането?
Ставаш отново служител. Може да си попаднал на хора, които не споделят мечтата ти, не са в съгласие с целта ти и скоро всичко опира до парите. Финансовата цел се превръща в основния двигател на твоя бизнес.
Хората страдат от това. Отлични стартиращи бизнеси започнаха да се срутват, защото преследващият парите модел няма край.
Нужен е нов тип усилие. Добрите хора вече го правят.
3. Възходът на сътрудничеството
Много хора разбраха, че няма смисъл да продължават сами. Много хора се пробуждат от болния манталитет „всеки за себе си“.
Спрете, направете крачка назад и помислете. Не е ли абсурдно, че ние, 7 милиарда от нас, живеещи на следващата планета, сме се отдалечили толкова един от друг?
Какъв е смисълът да обръщаш гръб на хилядите, дори милионите, хора с които живеете в един и същи град. Всеки път, когато това ми мине през ума, ме обзема тъга.
За щастие, нещата се променят. Споделянето и икономиката на сътрудничеството започват все повече да се прилагат на практика и това сочи в нова посока. Посоката на сътрудничство, споделяне, взаимопомощ, заедност.
Красиво е да го наблюдаваш. Трогва ме.
4. Най-накрая разбираме какво е интернет
С интернет светът се отваря, бариерите падат, разделението свършва, заедността започва, сътрудничеството експлодира, и се проявава взаимопомощта. Някои народи постигнаха истински революции, използвайки интернет като катализатор. Тук в Бразилия, едва започваме да използваме по-добре този удивителен инструмент.
Интернет сваля масовия контрол. Големите медийни групи, които контролираха новините до момента според това какво послание ги устройва и как им се ще да го възприемем, вече не са единолични собственици на информацията. Ти търсиш това, което искаш. Свързваш се с когото искаш. Изследваш, каквото те интересува. В епохата на интернет обикновените хора вече не са безмълвни. Анонимните биват признати. Светът се събира. И системата може да се срине.
5. Рухването на прекомерния консумеризъм
Дълго време бяхме манипулирани да консумираме колкото можем повече, да купуваме всеки нов продукт – най-новата кола, последния iPhone, най-скъпите марки, купища дрехи, обувки, още и още и купища от всичко, до което можем да се докопаме.
Вървейки срещу тълпата, много хора осъзнаха, че това не им е нужно. Ограничаването на консумацията, бавния живот и бавната храна са новите действия, които се вършат, докато говорим, сочейки противоречието в това как сме свикнали да се организираме.
Все по-малко хора използват автомобили. Все по-малко хора пръскат излишни пари. И все повече хора разменят дрехи, купуват втора употреба, споделят стоки, коли, апартаменти, офиси.

Нямаме нужда от всичко, от което ни казват, че имаме нужда. И това съзнанието на новото консуматорство може да свали всяка компания, която се крепи на прекомерното потребление.
6. Здравословно и органично хранене
Бяхме толкова безумни, че бяхме съгласни да ядем каквото и да е, стига да е вкусно. Бяхме толкова откъснати, че компаниите започнаха на практика да отравят храната ни и ние не казвахме нищо.
Но тогава някои хора започнаха да се пробуждат, за да помогнат за укрепване на здравословното и органично хранене. Тази тенденция ще продължи да се засилва.
Но какво има общо тя с икономиката и работата? Бих казал, почти всичко.
Производството на храна е една от основите на нашето общество. Ако променим нагласата си, навиците си на хранене и начините на потребление, корпорациите ще трябва да отговорят и да се адаптират към един нов пазар.
Дребният фермер отново започва да бъде важен за цялата верига на производство. Хората дори отглеждат растения за храна в домовете си. И това може да прекрои цялата икономика.
7. Пробуждането на духовността
Колко приятели имате, които практикуват йога? А медитация? Сега помислете как беше преди 10 години. Колко хора познавате, които преди се занимаваха с нещо подобно?
Дълго време духовността е беше нещо за езотерични типове – само за странници и мистично настроени. Но за щастие това също се променя. Стигнали сме до ръба на разумността. Съумяхме да осъзнаем, че, само със съзнателния си ум не можем да разберем всичко, което се случва. Има нещо друго, което се случва и съм сигурен, че има как да го усетим.
Искате да разберете как работят тези неща – какво е животът, какво се случва след смъртта, каква е тази енергия, за която толкова се говори, как създаваме усещането си за реалността, какво означават съвпаденията и синхронността, как работи медитацията, как е възможно някои болести да се лекуват само с голи ръце, как понякога терапии, за които няма солидно научно обяснение, понякога работят.
Компаниите осигуряват на служителите си възможност за медитация. Дори в училище децата учат как да медитират. Помислете за това.
8. Срещу формалното образование
Кой е създал този модел на преподаване? Кой е избрал предметите, които да учим? Кой е избрал уроците, които учим в часовете по история? Защо децата трябва да следват определен набор от правила? Защо трябва да стоят мирно и да мълчат? Защо трябва да носят униформи? А какво ще кажете за тестовете, с които би трябвало да докажат, че са се научили на нещо?
Развили сме модел, който увековечава и преповтаря последователи на една и съща система, която превръща хората в обикновени човешки същества.  
За щастие много хора работят за преосмисляне на образованието чрез неформално образование, хак-образование и домашно образование.
Може би никога не сте се замисляли за това, но то се случва.
Тихомълком хората се пробуждат и осъзнават колко е безумно да живеем в това общество. Погледнете тези нови действия и опитайте да мислите, че всичко, на което сме научени досега, е нормално. Аз не мисля, че е.
Нещо изключително се случва.
Автор: Густаво Танака
Източник: Obekti.bg

Симулация и симулакрум – матрицата, в която живеем

   Ще започна тази статия с въпрос към по-наблюдателните. Сещате ли се как се казва книгата, в която Нео от филма „Матрицата” си държи програмите? Не! Въпросната книга е „Симулация и симулакрум” написана от френския философ и социолог Жан Бодрияр. Мислите, че избора на точно тази книга е случаен. Не и ако сте запознати с идеята на тази книга – матричната природа на света, в който живеем.

  Следвайки развитието на цивилизацията, разширяването на научните и информационни рамки на нашето общество, общуването между хората се развива постоянно. Напълно ясно е, че се променя поне формата на предаване на информация между субектите и въпросът, който все още не е обсъден,  е: променя ли се поне мъничко съдържанието.

   Може уверено да твърдим,  че съвременната информационна реалност е пълна с фантоми, че “развенчаването” на табутата на някои области от нашия живот с цел отваряне очите на обществото доведе до емоционално, енергийно изхабяване на тези отношения и създаденият образ веднага престана да съответства на действителността, която той следва да отразява. Подобно “опустошаване на отразяваната действителност” и построяването на отражения на тези отражения (и без това вече “празни” и несъответстващи на нищо) са едни от най-ярките характеристики на настъпилия информационен век. Това е “построяване на многоетажни въздушни замъци, които имат за основа пропаст”. Трябва да се отбележи, че човек, сблъсквайки се с подобна подменена реалност, въобще не я преживява безболезнено.

   Съвременният човек, подкупен от нестихващите хвалебствени разсъждения за настъпващата абсолютна информационна глобализация, е свикнал да мисли, че е информиран буквално за всичко, което се случва по света и в обществото. Престанал е да си задава въпроса за истинността, защото му се струва дискомфортен. Той помни, че “информацията означава власт” и считайки се за информиран, се възприема донякъде и за могъщ. Тестването на истинността на обкръжаващото го информационно поле ще му покаже реалния свят, в който той не може да разчита буквално на нито един  от типичните източници на информация, а усещането за мощ се сменя с усещането за безпомощност, дезориентация и информационна слепота. Следва обаче да се отбележи, че благодарение на същата тази глобализация и усилията на хората, създаващи информационната картина на нашия свят, човек все по-рядко и по-рядко се сблъсква с реалността. Всъщност и впечатлението от подобен сблъсък следва да е по-болезнено.

   Ако се попитаме откъде знаем за събитията, случващи се по света и ще разберем какво е това Телевизия и Интернет. Разбира се, може да се възрази, че има още радио, книги, филми и общуване със заобикалящите ни хора, но се опасявам, че всъщност всички тези добавени източници на информация ще се сведат до първите два. Какви са причините? Те са прости – телевизията и интернет са най-глобални, най-разнородни по състав и пораждат у нас най-малко съмнения. Тук именно се крие и едно от най-големи изкушения за съвременния човек – доверието.

   Хората вярват на мненията, на картинката на TV екрана, доверяват се на съдържанието на сайтовете. Може би това ще е един неочакван пример, но се замислете: За какво количество важни събития, случили се по света, да речем за последните 10 години, ние можем да твърдим, че познаваме и истинската, доказаната и реалната картина. Изминали са няколко войни, големи техногенни катастрофи, терористични актове … И не е учудващо, че в тази ситуация проблемът на реалността и на струващото ни се, възниква доста остро. Много по-лошо е, че отричайки обкръжаващата информационна среда, човек я отрича така категорично и сляпо, както някога е вярвал в нея.

   Основното понятие, формирало популярността на Жан Бодрияр е понятието симулакрум. Симулакрумът не е отражение на реалността, симулакрум – това е реалността, отражение на нищото. Това е отражение в огледалото, което не изисква нито огледало, нито изходен предмет.

   Може да си зададем въпроса как се появяват симулакрумите в нашата информационна реалност, щом като те не отразяват нищо истинно. Така или иначе всички наши идеи  са в основата на всичко, което се случва около нас и което ни заобикаля. Ж. Бодрияр предлага симулакрума да се разглежда като финален стадий в еволюцията на отраженията (образите) на действителността.

  Какви могат да бъдат фазите на образа?

1. Образ (имидж)  – отразява съществуващата реалност (действителност)

2. Образът (имиджът) маскира и изопачава съществуващата реалност

3. Образът (имиджът) маскира отсъствието на  реалността

4. Образът (имиджът) въобще няма никаква връзка с каквато и да е  реалност – това си е чист симулакрум.

   В първия случай образът е по-скоро положително явление. Той е представата за подредения знак, символ. Във втория  случай той е отрицателен – образът е пагубно явление. В третия – представата е свързана с ролята на магия, която маскира отсъствието. В четвъртия – това е феномен, с който въобще не се свързва никаква представа – това е симулация.

  Като пример за симулация Бодрияр описва феномена Дисниленд: «Свръхреален и въображаем Дисниленд – съвършенният модел на обърканите закони на симулацията. В началото това е игра на илюзии и фантоми: пирати, граници, бъдещ свят и други такива. Това е въображаем свят, който се предполага, че съществува и прави всичко това успешно. Това, което обаче привлича хората повече, е социалния микрокосмос, миниатюрната и религиозна Америка със своите преимущества и недостатъци. Паркирате колата си извън Дисниленд, заставате на опашка вътре и вече не искате да излизате. В този въображаем свят единствената фантасмагория е типичната за тълпата топлина и притегателна сила, а също и прекалено голямото количество устройства, които създават и поддържат този ефект на многобройни преживявания.

   В пълен контраст с това се намира самотата, изолираността на площадката за паркинг извън Дисниленд – това е истински концентрационен лагер! Или вътре – цялото разнообразие на най-различните устройства привлича хората, а навън има само самота, насочена към устройството. Това устройство е автомобилът. И по едно напълно невероятно съвпадение (такива съвпадения безспорно са едно от най-очарователните свойства на този свят) този силно замразен инфантилен свят е бил създаден от човек, Уолт Дисни, свят, който впоследствие е замразен от него самия и сега очаква при минус  180 градуса по Целзий своето възкресение.

   Можем ли да кажем, че даденият пример е единствен и въобще, че е специфичен, тъй като Дисниленд и неговата свръхреалност са част от детското възприятие? Можем ли да твърдим, че “светът на възрастните” е “по-сериозен? Не. Освен това, фантомите от света на възрастните са много повече и вярват в тях по-преданно. Съвременната политика, икономика, понятие за “демокрация”, “обективност” на масмедиите, реалността на компютърната действителност.

   И това е само капка в морето на днешните ни  заблуди. Когато ни произнасят думата “демокрация” (а ние сме свикнали да я чуваме), вече не се питаме дали наистина се чува гласа на народа, дали в страната, в която се говори за това властта не е узурпирана от 2-3 партии. Ние просто не подлагаме на критика това лъжливо понятие. Когато по новинарските канали ни съобщават, че еди какъв си терористичен акт е извършен от  определена терористична организация или човек, ние не се стремим да отхвърлим тази информация като недоказана или още повече като фалшива. По-скоро сме склонни да се интересуваме от истината, касаеща отдавна изминали събития, като Карибската криза, убийството на Кенеди, историята на 3-ия Райх … Защо? Защо ние, знаейки, че голяма част от информацията, идваща към нас, е лъжлива, не можем да се откажем от възприемането на този поток. Всъщност хората сами са склонни да живеят  илюзии, мистификации и не се стремят да видят реалния свят. Съвременният човек не може да каже “не зная” за това, което се случва. Той желае да има свое собствено мнение, макар и основано на недостоверна информация. Да анализираш фактите от предишни години и да посочваш, че хората тогава са ги дезинформирали е популярно и привлекателно, тъй като поставя съвременните хора в по-информирано и изгодно положение в сравнение  с хората от 60-те или например от  80-те години.

   За съвременния човек идеята за симулация на реалността несъмнено е привлекателна. Интернет, компютърните игри – всичко това показва една реалност, която всъщност не съществува, освен виртуално. Много хора се връщат към проблема за доказателството за нашето съществуване, кое можем да наричаме с думичката “реално”: филмите, книгите повдигащи подобна проблематика привличат всецяло вниманието на човечеството. Ще се намерим ли сред един свят от машини и информация? А дали сме се губили и какъв е пътят обратно, или по-нататък?

Източник: Откровения

“МАЙНД КОНТРОЛ” РОБСТВОТО И НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД

В САЩ се извършват нечовешки, жестоки експерименти върху човешкото съзнание с цел зомбиране и заробване на човечеството чрез високите технологии. 
Таен политически и финансов елит използва секретните служби и научни институти за извършване на тези изследвания с цел създаване на контролирано общество и налагане на световно господство и Нов Световен Ред.
Убедете се сами в това!
От времето на Втората Световна Война, когато американското правителство започна да спонсорира такива проекти, около 2000 високо обучени нацисти се установяват в САЩ. Предоставят им се всички удобства за научна работа. Средствата за програмите по които работят се увеличават многократно.
Целият научно-техническия потенциал на САЩ е впрегнат, в резултат на което програмирането и най-вече научните и технологични форми и методи на “майнд контрол”- значително нарастват.
Германските учени по време на нацисткото правителство започват сериозни научни изследвания в полето на “майнд контрол” – пишат Фриц Спрингмайер и Сиско Уилър в тяхната книга “Формулата на илюминатите”.
Американската цел е създаване на неоткриваем тотален “майнд контролиран робот – Илюминат”.
Под покровителството на “Кайзер Вилхелм, в Медицинския институт” в Берлин, Йозеф Менгеле ръководи изследванията в полето на “майнд контрол” върху много близнаци, както и хиляди други безпомощни жертви и военнопленници по време на войната.
Менгеле е известен като “Ангела на смъртта”. Той е един от близо 900-те военни научни изследователи, които тайно са докарани в САЩ, където Менгеле продължава своите зловещи изследвания в областта на  “майнд контрол”.

Работата върху манипулацията на поведението, бързо и с предимство е вклюючена от ЦРУ в специалните проекти “Синя птица” и “Артишок”, които през 1953 г. се трансформират в секретния проект MK-ULTRA.
ЦРУ твърди, че тези програми били прекъснати, но това не е вярно.
Капитан Джон Маккарти от Американските Специални Служби, който участва с наказателните отряди в акции над Сайгон по време на Виетнамската война, заявява на своя приятел Майк Рупърт, че проектът “MK-ULTRA” в действителност е бил използван във войната от ЦРУ. Това било официалното наименование на секретна програма за “произвеждане на убийци, изпълняващи незабавно смъртоносни поръчения”.
Манията на ЦРУ да произвеждат с помощта на MK-ULTRA убийци довежда до създаването на повече от 149 програми в изследователското поле, като се почне от биологията, фармакологията, психологията и се стигне до лазерната физика и т.нар. извънземни обекти.
Няма и следа от някаква от документацията, или водеща към програмата МК-ULTRA на ЦРУ. Няма и никаква следа към какъвто и да е Проект за “майнд контрол”, използван от Американските военни части, ЦРУ, НАСА и други секретни правителствени служби .
Затова прилагаме писмото на Кати О’ Браян – една от малкото живи свидетели, върху която и върху малката и дъщеря Кети, години наред е била прилагана програмата“майнд контрол” !
Определено се счита, че появата на шумния скандал с Бил Клинтън и сензационното разкриване на неговото сексуално прегрешение – т.нар. „Моника гейт” е подготвено съзнателно и целенасочена, за да хвърли сянка на далече по-опасното появяване в американската преса на случая с „ Кати О’ Брайън”и нейните разкрития а мъченията, на които е била подложена с дъщеря си по програмата “майнд контрол” .
Това определено е активно мероприятие на американските специални служби на които те са майстори, за да измести или дори да елиминира силното въздействие на случая Кати О’Брайън и нейните разкрития в отвореното й писмо. 
То е не само сензационно, но силно компрометира ЦРУ и ръководителите на американски правителства и с много вредно въздействие върху чувствителното на тази тема американско общество. 
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ КАТИ О’БРАЙЪН
„Моето име е Катлин (Кати) Ан О Брайън, родена на 12.04.1957 в Мускегон, Мичиган. Подготвих тази книга за вашето списание Nexus Magazine засягаща едно малко познато оръжие, което нашето американско правителство, нелегално и прикрито и антиконституционно прилага в името на създаване на Новия Световен Ред (Световното правителство). Това вече добре документирано оръжие е изтънчена и напреднала форма на модификация на поведението (промиване на мозъка) познато под общото наименование “майнд контрол”.
Моето познание по въпроса на този свръхсекретен правителствен психологически експеримент под формата на техника, произтича от натрупания ми персонален опит в Белия дом като “президентски модел”, представляващ поведенчески модел на “майнд контролиран роб” (ето защо бихейвиористичната(поведенческа) наука на Скинър бе щедро финансирана и поставена в служба на подобни експерименти за сметка на когнитивната (изучаване природата на интелигентността) и хуманистична психология.
По-голямата част от информацията, бе потвърдена и регистрирана благодарение на смелата помощ от страна на няколко члена на юридическото, научно и разузнавателно направление на хората запознати с този случай. Техните индивидуални усилия ми помогнаха да разбера и потвърдя в себе си какво се е случвало след т. нар. периоди на систематично физическо и психологично изтощение – изтезание, причинено съзнателно, за да се модифицира моето поведение чрез тотално контролиране на ума.
Някои от тези смели личности са били използвани от същата тази Система, която ме е контролирала и ни кара всички да живеем в страх да не загубим своята работа, своето семейство, или своя живот.
Те бяха очевидно достигнали твърде далеч, за да посмеят публично да изложат механизма на това оръжие, прилагано от инженерите на Новия Световен Ред.
Тази книга е един опит от сърце, с цената на множество усилия, да се разбуди публичното мнение относно защитата на човешките права, за да могат прозрелите опасността, да забият камбаната за тази персонална и социална опасност, застрашаваща всеки един член на обществото. Това алармиране може да бъде направено от страна на добре организирани сътрудничещи помежду си граждани, с вродено чувство на справедливост, които биха осъзнали своя интерес, за възвръщането на старото звучене на Конституцията, за завръщането на Америка такава, каквато беше преди.
И така копието, което вие държите в ръце, е за вашето информиране, както и привеждане в действие на вашите самоотвержени усилия. Това е част от патриотичното ни уважение към Принципите на истината, справедливостта и осъзнаване, че свободата върху която Америка е изградена, трябва да запази своя статут особено сега, в периода на Тотален Контрол от страна на правителството в сянка.
Опитвайки се да си върнем Америка, възпирайки я от тази погрешна насока, ние можем да изградим интегритет в нашата американска история и по този начин да предотвратим пътя на разширяващия се “майнд контрол” с неговите жестокости върху човечеството. Един път, който е започнал още от времето на Хитлер. Хитлеровата версия за световно господство, която той започна в 1939 г., назовавайки я Нов Световен Ред по-късно бе продължена чрез усъвършенстваните технологии, между които беше и генетичното инженерство, имащо в сърцевината си т.нар. “майнд контрол”.
Експертизата на моя първоначален адвокат и опитен депрограматор, Марк Филипс – резултат от неговата работа в Департамента по отбрана, в службата „Топ сикрет“ – Свръх секретни изследвания чрез “ майнд контрол”, бе в основата на моето възстановяване като мисловна дейност и нормално светоусещане. В резултат на което аз възвърнах своята памет, а следствие от това е написването на настоящия текст.
И така преминала през изпитанията бях достигнала до една точка на огромна фрустрация (емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания ).
През 1988 г. по време на една серия от брилянтно поднесени събития, Марк Филипс ме спаси, както и моята осем годишна дъщеря Кели от съдбата, да продължим да вегетираме под властта на “майнд контрол”, като “майнд контролирани” роби.
И така бяхме изтеглени (издърпани) на сигурно място в Аляска за рехабилитация. Именно там започна мъчителния и отегчителен процес на възстановяване на моята памет, за да бъда в състояние съзнателно да си припомня онова, което бях забравила.
Много американски и чужди тайни държавни служители и агенти бяха се обзаложили на бас, че аз няма да мога да се депрограмирам, както и рехабилитирам, за да мога в последствие акуратно и последователно да разкрия криминалното деяние и перверзиите, на които дъщеря ми  Кели и аз бяхме подложени и принудени да участваме. Всичко това беше по време на Администрациите на Роналд  Рейгън и Джорж Буш.
Сега, когато възвърнах своя контрол върху ума си, аз виждам своя дълг като майка и американски патриот, да упражня свободната си воля за разобличаване жестокостите на “майнд контрол”, които моята дъщеря и аз изпитахме в ръцете на специалните контрольори  от нашето правителство.

Това лично виждане – „Отвътре на Кутията на Пандора” включва проницателно и аналитично разследване за това как “майнд контролът” е бил използван за установяването на Новия Световен Ред и за това как няколко личности от т.нар. “господарски умове” – (Мaster Minds), са в основата на налагането на световно господарско управление.
И докато аз съм свободна да говоря за всичко това, Кели, която сега е на 17 години не се чувства щастлива. Тя все още излиза трудно от процеса на рехабилитацията, от състоянието на програмиран млад ум.
Високо технологичното приложение на проекта „Монарх“, основан върху “травмата“ при майнд контролът, което Кели е изпитала буквално от самото свое раждане, налага необходимост от високо специализирани грижи за депрограмирането й. Но то става по-бавно, както и възстановяването й много по-трудно.
Като се добави към това, и политическата власт, която притежават по настоящем нашите палачи, всичките усилия да издействам за Кели право за пълна рехабилитация бяха блокирани от службите на Национална Сигурност. В резултат на това Кели все още не е окончателно излекувана, пребивава в щата Тенеси и си остава една от жертвите на Системата. Кели все още се намира под опеката на тази система, или тeзи които контролират и манипулират всички нас, със съучастието на политическите водачи, които, заемат най-високите постове във Вашингтон.
На 3 август 1977 г. американският Конгрес започна изслушвания за злоупотреби на ЦРУ относно TOP SECRET изследователската програма”МАЙНД КОНТРОЛ” наречена MK-ULTRA.
На 8 февруари 1988 г. една от жертвите на програмата Кати О’Брайън тайно е спасена от ЦРУ с помоща на вътрешен човек – Марк Филипс. Тяхното седем годишно преследване от правосъдието е спряно „по съображения за националната сигурност.
Случаят с Кати О’ Брайън и книгата „TRANCE Формиране на Америка“, разкриват истината за тази тайна правителствена програма на ЦРУ и нейната крайна цел – психологически контрол над нацията.
Случаят също категорично показва, че политическият и финансов елит в Америка преследват налагане на световно господство и Нов Световен Ред, прегазвайки законите без да подбират средствата.
„Майнд контрол“ всъщност са първите тайни опити контролирани от секретните служби, за изучаване умствените възможности на човека с оглед преминаване към „четвърто измерение“.
Да не се забравя, че американците вече са имали контакти с „извънземни“.
В потвърждение на това, вижте видео ТУК. 

http://razuznavane.com/?p=1487

Дейвид Айк оповести най-голямата тайна на Илюминати

Рецензия от Дейвид Десборо за книгата на Дейвид Айк “Най-голямата тайна”

Английският автор Дейвид Айк има склонност да се рови в деликатните политически машинации на глобалния елит, както се вижда от неговите книги “И истината ще ви направи свободни” и “Аз съм себе си, аз съм свободен”. Той представя и историята на Илюминати – свръхтайната група, които са били повелители на човешката раса от ерата на Вавилон до наши дни посредством своя контрол над богатствата, чрез подтискане на науката, както и чрез създаване на фалшиви религии.

Дейвид Айк, сн. Уикипедия

При среща с един висш член на британските тайни служби, Дейвид Айк го попитал коя е най-голямата тайна, пазена от Британските тайни служби. Човекът отговорил, че това е фактът, че Британското кралско семейство са влечугоподобни, способни да променят формата си.
Преди читателят да отхвърли категорично това твърдение нека го уверя, че Дейвид представя доказателства в негова подкрепа, включително и текста от заснетото на видеокасета интервю с най-близката приятелка на принцеса Даяна, в което тя разкрива осведомеността на Даяна за влечугоподобното потекло на династията Уиндзор (Даяна ги е наричала “гущерите”). Авторът предлага задълбочено обяснение на ритуалното убийство на Даяна и потуленото разследване, включително и фактът, че шофьорът й се е оказал жертва на контрола на ума, включен в проект Монарх, който е бил програмиран да се отклони от първоначалното направление и да се удари в тринадесетата колона на тунела Pont de L’Alma. Тунелът е древно място за жертвоприношения на Илюминати.

Катастрофата на Принцеса Даяна, тунелът Pont de l’alma

След като книгата беше издадена, аз бях уведомен от един от илюминатите, който заема висок пост, че “първата помощ”, оказана на Даяна в тунела е била пребиването й до смърт с кислородната бутилка. Моето собствено разследване, направено въз основа на непубликувани астрофизични данни разкри, че първоначално планетата Марс е заемала орбитата на нашата планета и е била населена от технологично напредналата Арийска раса. Космическа катастрофа е изместила Марс в настоящата й орбита, принуждавайки оцелелите Арийци да колонизират нашата планета и впоследствие да изградят Голямата пирамида. Те са били свалени от жреците на злото, които основали кралски двор на Дракона в Египет.
Докато Дейвид пишеше своята книга, имах щастието да се срещна с Кралицата Майка на Илюминати. Тя потвърди откритото от мен и добави, че йерархията Илюминати са дракони, които имат способността да си променят формата и оттук тяхната способност да сключват междурасови бракове. Тя каза още, че поради тази символна връзка, драконите от Илюминати са последвали арийците от Марс до Земята. В нейното филмирано интервю с Дейвид Айк, тя описва как Илюминати са я създали генетично от кръвната линия на Меровингите и са я изпратили в Русия, за да развие психичните си способности. Била е обучавана да общува телепатично с делфините и извънземните в тайни военни бази. За да се поддържа контрола над нея, тя била подложена на програмата за основания на травма контрол над ума по проекта “Монарх” от нацисткия доктор Йозеф Менгеле, който след Втората Световна Война тайно е продължил своята работа в базата “Чайна Лейк Нейвъл Уепънз”. Менгеле я е принуждавал да гледа човешки жертвоприношения, на които са присъствали фигури от глобалния елит, чиито имена тя споменава на видеозаписа. Разказът на Кралицата Майка може да ви звучи невероятно, но този изследовател, след като е изгледал много видеозаписи с нейни коментари, направени под въздействието на натриев амитол, и след получаването на потвърждаваща ги информация от други оцелели от проекта контрол над ума, смята, че нейният разказ заслужава доверие. В противен случай, никой от нас нямаше да бъде подложен на настоящия тормоз, включително подслушване на телефона, пряко насочвани микровълнови лъчи и следене от Флотските тайни служби и служители на Националната агенция за сигурност.
Читателят може да насочи вниманието си и към книгата “Трансформиране на Америка” от Кати О`Брайън, жертва на контрола над ума, в която тя твърди, че е виждала как Джордж Буш се променя във влечугоподобно и как бившия секретар Бенет й е казал, че Илюминати са дошли тук от друго място на Вселената. Кралицата Майка, заедно с няколко други жертви на контрола над ума, са се измъкнали от лапите на Илюминати през 1989г., когато Менгеле е починал. В опит да си възстановят контрола над нея, Илюминати са я подложили на интензивен тормоз, включително на мъчения с електроди за предизвикване на електрошок в една частна къща на Шърман Оукс (други оцелели от проект Монарх също са били изтезавани там). Грижите за двете и деца били възложени на нейния бивш съпруг чрез специален пълномощник Ричард Вогел, въпреки факта, че трима психолози са представили пред съдията писмени клетвени декларации, че по тяхно мнение, по-малката й дъщеря е била сексуално задиряна от него.

Кати О’Брайън

Друга книга, която разкрива ситуацията сред юридическите среди, е и „В кралския двор има затворник „, написана от бившия главен районен инспектор на “Вентура” Гарет Уийн (може би читателят не знае, че настоящият Главен Съдия на Върховния съд е бившия адвокат на организираният престъпен синдикат, Кемпер Марли. Марли е бил сътрудник на Ал Капоне). Скоро след гледането на делото за попечителство над децата й, един от психолозите, Д-р. Даниел Шийле, бил затворен за две седмици в психично заведение и намерен обесен в деня на своето освобождаване. Кралицата Майка твърди, че за да я принудят чрез терор да се присъедини отново към Илюминати, са й показали видеозапис на обесването, осъществено от четирима души, трима от които са били свързани с гледането на нейното дело за попечителство.
Освен това, книгата разкрива малко известни, но важни факти, свързани с американската история, например, че САЩ не е името на тази държава, а на една корпорация, преди това известна като “Вирджиния кампъни”, притежавана от Британия (подобно на това, “IRS” е частна корпорация, различна от “Службата за Вътрешни Доходи”, образувана в Делауеър през 1933 от трима нацисти, за да финансира нацистите с парите на американските данокъплатци). Драконите Илюминати презрително считат хората за добитък; техните планове са изложени в няколко документа, включително “Директива 200 за Политиката на Съвета по Национална Сигурност”, в която се говори за 50% намаляване на населението посредством чума, глад и контролирани ядрени конфликти, както и за подлагане на оцелелите на робство чрез контрол над ума. Принципът “това, което не знаеш не може да ти навреди” е много верен, когато става дума за намеренията на Илюминати. Благодарение на Дейвид Айк, най-голямата тайна на Илюминати беше за пръв път публично оповестена, независимо от усилията на контролираните от илюминатите медии да прикрият това. Както той казва в книгата, илюминетите подстрекават войни и конфликти, за да предизвикват ужас, чиито вибрации се записват в матрицата на Земята и така задържат духовния растеж на човечеството.
Илюминати вярват, че ще предизвикат обявяване на извънредно положение в най-големите държави (според бившия директор на ЦРУ Бил Колби, след като обвинят терористи за детонирането на разработени от Израел атомни бомби с размер на дипломатическо куфарче) и така ще доведат до съпътстващите това мерки за отнемане на оръжията – това ще им позволи трайно да заробят цялата човешка раса. Само че дори и най-добре подготвените планове могат да се объркат, както установил Наполеон, когато 80% от неговите войски загинали при нападението на Русия и то само защото френските униформи имали тънки копчета. Тези копчета ставали трошливи и се разпадали в условията на минусовите температури по време на Руската зима. Да се сражаваш с кавалеристи с едната ръка, а да си държиш панталоните с другата не било най-добрата военна стратегия.
Илюминатите далеч не са всемогъщи (макар да се смятат за Олимпийски богове) – те направиха невероятно тъпа грешка – повечето домове на Запад притежават потенциално смъртоносно оръжие – не огнестрелното, а микровълнова печка. От няколко години се разпространяват брошури и илюстриращи, че ако магнетрона, кондензатора и охлаждащия вентилатор се свалят от микровълновата печка и се монтират върху метално шаси, се получава смъртоносно оръжие, способно да запали дърво от петстотин метра, или да изпържи мозъка на наемниците на Обединените Нации при въоръжени нападения над дома. Много подобни домакински приспособления са снабдени и с преобразуватели така, че могат да се използват и от автомобил. Нещо повече, технологиите се използват и за създаване на евтино оръжие, способно да сваля самолети и сателити (R.F.- модифицирани лазери на Мосбауер и инфразвукови оръдия на Gavreau).
Нямаме за цел да подстрекаваме към насилие, но нека тази рецензия на книгата послужи и като уведомление на предателската пета колона (военни, прилагащи насила закона, юристи, политици и персонала на IRS), които участват в конспирацията, за да осъществят заробване на човечеството от драконите на Илюминати, водени от своята алчност към самовъзвеличаване.
Не е възможен компромис с драконите на Илюминати – единствената надежда за човечеството е да бъдат принудени драконите на Илюминати да напуснат планетата. Това може да се постигне след като достатъчен брой хора от обществеността (особено студентите), са прочели тази книга, гледали са видеоматериалите, и са разказали на другите за тяхното съдържание, като с това осигурят възможност на ветровете на политическата промяна да задухат над всеки континент. Това ще докаже, че писалката наистина e оръжие по-мощно от сабята.
Брайън Десборо
Превод и редакция: Емилия Манолова

 https://novotopoznanie.com/david-icke-announced-the-biggest-secret-of-the-illuminati/

Най-разпространените сънища

Тук могат да се цитират многобройни символи, знаци и образи. Често това са съвсем прости символи, които всяка нощ се явяват в сънищата на милиони хора по света.

Става дума за сънища, обикновено кратки и съдържа­щи само един „фрапиращ" образ. Тогава цялото внима­ние се съсредоточава върху този образ и той се превръ­ща в истински притегателен „център" за второстепенни­те елементи.

Бих могъл да приведа хиляди примери. Кой от тях да изберем, доколкото изобщо е възможен някакъв избор? Смятам, че най-добре ще е:

а) да изброим някои от най-често срещаните символи;

б) да определим основните групи човешки същества, на които се явяват този вид сънища.

Ще говорим само за „отрицателни" сънища, защото те или предупреждават за нещо, или изразяват някакво вътрешно състояние. От само .себе си се разбира, че ня­кои от изброените по-долу символи се. появяват и в съвършено положителни сънища; за тях ще стане дума по-нататък.

НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ СИМВОЛИ

АВТОМОБИЛ                       

МИТНИЧАР

АВТОМОБИЛНИ ГУМИ        

МОРСКА КАТАСТРОФА

АМПУТАЦИЯ

АПОКАЛИПСИС

АСАНСЬОР

БАГАЖ

БЕЗДНА

БЕНЗИН

БИЛЕТ ЗА ПЪТУВАНЕ

ВЛАК

ВРАТИ

ГОЛОТА

ГОРА

ДРЕХИ

ЗМИИ

ЗЪБИ

ИЗБА

ИЗПИТ

КОН

КОНТРОЛЬОР

КОРИДОР

КОСА

КРЪВ

КЪЩА

ЛАБИРИНТ

НАСЕКОМИ

НЯКОИ ЦВЕТОВЕ

ОСАКАТЯВАНЕ

ПАДАНЕ

ПАЗАЧ

ПАЯЦИ

ПОЛИЦАЙ

ПРЕСЛЕДВАНЕ

ПРИЛИВ

ПРОПАСТ

РАВНИНА

РЕЧ ПРЕД ПУБЛИКА

САМОЛЕТ

СВЕТОВЪРТЕЖ

СМЪРТ

СПИРАЧКИ

СТРАШНИ ЖИВОТНИ

СТЪЛБИ

СЪД

ТЕЛЕФОН ТОПКА ХОТЕЛ УБИЙСТВО

...и други

Нека отбележим, че тези символи могат да изразяват много човешки чувства, които се застъпват едно друго. И това е нормално, като си помислим например, че чув­ството за малоценност винаги поражда чувство за каст­рация, за тревожност, за вина, за безсилие, както и чув­ството, че сме отхвърлени, изоставени.

Към горния списък би следвало да се прибавят още Бог знае колко символи! Защото всеки човек може „да изфабрикува" свой собствен символ в зависимост от мес­тоживеенето си, от предметите, с които е заобиколен, от усещанията и спомените си. Даден символ може да зна­чи много за един и нищо за друг.

Защо Голямата Фарма никога няма да лекува рак? Те са пожънали $100 милиарда от лекарства против рак през 2014 г.

Критиците на съвременната медицина са особено цинични, когато става въпрос за това колко сериозни са промишлеността и медицината в намирането на лекарства за някои заболявания, особено тези, които генерират милиарди долари печалби годишно за производителите на лекарства. Само през 2012 г., например, американците са похарчили 325.8 милиарда щатски долара за лекарства и това е била година, когато разходите за медикаменти са намаляли за първи път от десетилетия насам. Харченето за лекарства за простуда и грип са милиарди всяка година; също и харченето за рак – две заболявания, които някои виждат като твърде доходни за излекуване. Както беше съобщено от Майкъл Шнайдер на уебсайта Краят на американската мечта, американците имат 1 на 3 риск за разболяване от някаква форма на рак през живота си. За мъжете, рисковете са по-близо до 1 на 2. Освен това, почти всеки в страната или познава някой, който е имал рак или някой, който е починал от болестта. Шнайдер отбелязва, че това не винаги е било така. „През 1940-те години само един на всеки шестнайсет американци е развивал рак. Нещо се е случило, което е довело до абсолютно експлоадиране на процента на рак в тази нация и се прогнозира, че ракът скоро ще надмине сърдечните заболявания и ще стане водеща причина за смърт в САЩ“, пише Шнайдер. $100 милиарда годишно само за грижа за рака Като цяло, Световната здравна организация е изчислила, че приблизително 14 милиона нови случая на рак се диагностицират всяка година по света; броят на новите случаи се очаква да се повиши с близо 70 процента през следващите 20 години. „Има много малко думи в английския език, които причиняват повече страх, отколкото думата „рак“, но въпреки милиардите, похарчени за изследвания и всичкия технологичен напредък, който сме постигнали през годините тази чума просто продължава да нараства безконтролно, бясно извън контрол,“ пише Шнайдер. „Защо е така?“ Защото, казва той, има печалба в болестта. Както беше съобщено от NBC News, разходите за лекарства и лечение са достигнали до $100 милиарда през 2014 г. – „нов рекорд.“ В действителност, година за година разходите за рак са се повишили 10 процента през миналата година от 2013. Институтът за Медицинска информатика IMS казва, че харченето пет години по-рано е било само 75 милиарда щатски долара. Институтът също така отбелязва, че между 2010 г. и 2014 г. се появяват 45 нови лекарства за рак на пазара. Както съобщава NBC News: Две от тях са така наречените имунотерапии, горещ нов клас, който впряга имунната система да се бори с рака. Те са Opdivo на Bristol-Myers Squibb и Keytruda на Merck. И двете са на цена от 12,500 щатски долара на месец. В действителност, броят на американците, разболяващи се от рак, продължава да се покачва за век. Както беше съобщено от Health Impact News, в началото на 20 век един човек на 20 е имал рак. До 1940 г. тези стойности са достигнали до 1 на 16; до 1970-те г. 1 на 10. И отново, днес, тази цифра е 1 на 3. „Система за грижа на заболяването“ Сайтът health news съобщава също: Индустрията на рак е може би най-проспериращият бизнес в САЩ. През 2014 г. ще има около 1,665,540 диагностицирани нови случаи на рак, и 585,720 смъртни случаи от рак в САЩ. $6 милиарда долара от данъкоплатците преминават през различни федерални агенции за изследване на раковите заболявания, като например Националния институт за рака (NCI). NCI посочва, че медицинските разходи за грижи рак са $125 милиарда, с прогнозираните трийсет и девет процента увеличение до 173 милиарда щатски долара до 2020 г. Шнайдер и милиони други американци разбират, че компаниите трябва да излизат на печалба, ако искат да останат жизнеспособни и че, за съжаление, това включва и Голямата Фарма. Но принуждаването на американците да плащат повече от $12,000 на месец за лечение на рак изглежда малко крайно, най-меко казано. Нещо повече, за всички пари, които се харчат по традиционните грижи за рак, резултатите са оскъдни, в най-добрия случай. „Ако сте диагностицирани с рак в Америка днес и решите да се доверите на медицинската система с лечението си, можете да кажете сбогом на финансовото си бъдеще“, пише Шнайдер. „Дори и да имате здравна застраховка, най-вероятно ще се окажете разорени по един или друг начин. Или ще оцелеете и ще бъдете разорени, или ще умрете разорени.“ Нещо повече, въпреки разходите за лечения, процентите на оцелелите все още не са оптимални. Днес петгодишната степен на преживяемост за тези с диагноза от рак е само 65 процента. Това означава, че останалите 35 процента от пациентите с рак няма да оцелеят този период от време. За някои форми на рак, процентите на смъртност са изключително високи. Една от най-големите причини за нашите проценти от рак, отбелязва редакторът на Natural News, Майк Адамс, са токсичните храни, които ядем. Както отбеляза Адамс още през 2005 г., една от най-големите причини за рак в Америка е все по-токсичната диета – дори и в места за здравето. „Има наистина опасна храна, която се сервира сега в кафетерии в ракови центрове, болници, клиники, и разбира се, държавните училища, в цялата страна,“ пише Адамс, отбелязвайки, че здравната система на страната е по-скоро като „система за грижа на заболяването.“ 
Източник: http://www.naturalnews.com Автор: J. D. Heyes 

http://biopogled.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BA/

Холивудска актриса: „MK-ULTRA господства във филмовата индустрия“

 Розан Бар е холивудска актриса и комедиант от средна величина, която е била на екран с хора като: Брус Уилис, Джон Траволта, Мерил Стрийп, Киану Рийвс, Ума Търман, Джон Хърт, Мелани Грифит, Джуди Денч и много други... Тя говори открито и никога не се е срамувала да подхваща трудни и противоречиви въпроси, дори ако това е означавало да придобие лоша репутация или да й бъде сложен етикет на „луда“ от масмедиите. Въпреки че не мога да кажа, че съм съгласен с всичките й гледни точки, тя остава една от малкото хора в Холивуд, които се осмеляват да говорят за неговия най-изобличаващ аспект: MK-ULTRA.

В едно скорошно интервю с RT, Розан говори за тъмната страна на развлекателната индустрия и директно спомена MK-ULTRA като голяма сила в Холивуд. Ето и видео-интервюто на английски.

 http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=HLTsdC0lasc
Розан в общи линии казва, че холивудските звезди са ужасени да използват статуса си, за да говорят открито за важни проблеми, защото съществува „култура на страх“ там, където „да се говори открито“ почти автоматично е равно на изолиране от индустрията и съсипване на кариерата.

По-важно, тя добавя:

„Това е също една голяма култура на контрол над съзнанието. MK-ULTRA господства в Холивуд.“

Това означава, че много звезди не говорят, защото те буквално не могат да го направят. Тяхното съзнание е контролирано, което значи, че те имат алтернативни самоличности програмирани вътре в тях, които хендлъри са способни да активират и контролират по своя воля. (За повече информация по темата прочетете статията „Програмиране „Монарх“ – история, техники и приложения“ – бел. Н.).

Розан говори за контролирането на съзнанието в миналото

Горното телевизионно интервю не е единствения пример, в който Розан споменава за MK-ULTRAв масмедиите. По време на едно интервю по CNN с Лари Кинг, което бе излъчено на 16 август 2001 г., Розан говори за контрола над съзнанието базирано на травма, и за MK-ULTRA (отбелязвам важните части с удебелен шрифт):

Кинг: И така, някои виждат това, което преживяваш или си преживяла, като сериозно психологично разстройство.

Розан: Харесва ми как ти просто продължаваш.

Кинг: Други са психологична прищявка. Също…

Розан: Прищявка?

Кинг: Дали това е умишлено предизвикано или се е появило по естествен път?

Розан: Ами, имам един от онези психиатри и той казва, че е умишлено предизвикано, защото ЦРУ е мястото, където са започнали да правят това, след като са довели всички нацисти от Германия да ръководят Американската психиатрична асоциация.

Кинг: Какво искаш да кажеш?

Розан: Казвам ти истината. Всичко е контрол над съзнанието, заедно с всички други неща, за да създадат хора с множествени самоличности.

Кинг: Значи си била залавяна от нацисти?

Розан: Правителството. Ами, в известен смисъл вярвам, че правителството е имплантирало някакъв чип в главата ми, който…

Кинг: Розан…

Розан: Ами нали знаеш, който е контролиран от Барбара Уолтърс и онези другите жени. И те вземат всичките ми идеи и аз съм, знаеш…

Кинг: Да, Опра един от хората, които контролират ли е?

Розан: Разбира се.

Кинг: Тя със сигурност е замесена?

Розан: Определено. Мисля, че тя стои с пръст на бутона за включване на чипа.

(…)

Кинг: Нека ти прочета нещо, което си написала в „Esquire“. И искам…

Розан: Добре.

Кинг: ... да видя твоята реакция. Това са твоите записки.

Розан: Да.

Кинг: В бележки за теб самата, ти си водиш записки за самата теб?

Розан: Разбира се, че го правя – хиляди и хиляди.

Кинг: Хиляди бележници.

Розан: Да.

Кинг: Така, в този пише: „Ето това е моят живот, истинската ми холивудска история в електронен вариант. Това е история за мулти-множествено-многолико момиче, жена, момче поет, танцьор, комедиант, певец, борец за свобода, боец, носител на съобщения, изпълнител, майка, секс-партньор, съпруга, актьор, продуцент, режисьор-пионер, дете-аутист, оцелял от посттравматичен стрес, биполярна на граничната линия, с наднормено тегло, страдаща от синдрома на Турет, от множествено раздвоение на личността, обсесивно-компулсивна жертва на психиатрията, на вкарването на фалшиви спомени, еретична вещица, старуха – избери си сам. Имам около 300 диагнози, което доказва, че психиатрите са били мои единствени приятели.“

Розан: Истина е, че психиатрите са били най-скъпите ми приятели.

(…)

Кинг: Никога ли не се ядосваш, казвайки, че Бог ти е направил мръсен номер, когато многобройните ти личности вземат контрол?

Розан: Не, защото честно казано чувствам, че Господ ти дава множествено личностно разстройство, когато има прекалено много стрес в живота ти, за да се справиш с него по друг начин. Смятам, че това е дар за децата.

Кинг: Така че нещо друго да може да вземе контрол?

Розан: Да.

Кинг: Друг човек да се справи с това?

Розан: Да. Искам да кажа, ти знаеш, че не си единствения, който е луд. Такова е мястото, в което се намираш. Затова трябва да се адаптираш към него.

Източник: CNN Transcripts

В това интервю, Розан твърди, че е преживяла интензивна травма в детството си, което довело до нейното разслояване на личността и манипулирането й от ръководени от ЦРУ психиатрични експерименти (MK-ULTRA).

Розан използва също и блога си, за да дискутира MK-ULTRA в Холивуд. В една публикация от 2009-та, тя дори съобщава, че Джо Джексън (бащата на Майкъл Джексън) бил таен агент на ЦРУ от MK-ULTRA:

„Джо Джексън е агент на MK-ULTRAчиито злоупотреби със собствените му деца били използвани да спонсорират ЦРУ-програми, които изследват и изучават ефектите от малтретиране в ранна възраст върху подрастващите, и как тяхното съзнание може да бъде контролирано до такава степен и с такава злоупотреба, че да могат да бъдат насилени да развият талант. Джо Джексън е насилник на деца, а Катрин е гледала настрани, докато той е биел децата им и изтезавал психически Майкъл. Дръжте ги и двамата настрана от децата на Майкъл.“

Източник: Roseanne World

В резултат на трагедията Нютаун, Розан публикува статия, написана от нейният приятел Джон Филипс, който задълбава в проблемите на психологичната война върху американската общественост, контролa върху съзнанието, връзката му с могъщи окултисти и организации като Църквата на Сатаната и Храмът на Сет и важността на масмедиите за индокриниране на масите. Ето важни части от статията.

Психологичната война и трагедията в Нютаун от Джон Филипс

(…)

„През 1980 г., когато Роналд Рейгън ни въведе в ерата, в която „алчността е добро нещо“, Майор Майкъл Акино, под ръководството на Пол Вали, командир на армията на 7-ма психологична оперативна група в Сан Франсиско, написва документ наречен „От пси-операции до психологична война: Психология на победата“. Майкъл Акино предлага, че концепциите на Психологическата операция (PSYOP) са остарели, и че се нуждаем от нов начин да обясним как военните могат да използват психологичната война за постигане на целите им. Акино казва:

„Нека да започнем с една проста промяна на името. Ще се отървем от съзнателната, почти „смущаваща“ концепция за „психологични операции“. На нейно място ще създадем Психологичната война. Терминът е груб и вдъхващ страх, и такъв ще бъде. Това е термин на атака и победа, а не такъв на рационализации, убеждаване и помирение. Врагът може да бъде обиден от него – това е доста правилно, стига да бъде победен от него. Предлага се дефиниция: „Психологичната война е умишленото, агресивно убеждаване на всички участници във войната, че ние ще спечелим тази война.“

(…)

През 1976 г., по време на конгресното разследването на Църковния комитет за злоупотреби във военната и разузнавателната общност, обществеността откри, че проект на ЦРУ, първоначално наречен „Синя птица“, е целял да научи как да контролира индивидуалното поведение и да влияе на културата като цяло. Създаването на Манджурския кандидат, чието поведение да може да се контролира, било крайната цел на това изследване. Учени, свързани с проекта, са признали, че са успели в целите си до средата на 50-те години. На всички правителствени агенции им било наредено да преустановят проучванията върху хора, които понякога ставали несъзнателни жертви в изследователска програма, която нарушавала всички клаузи за проучване на хората, разписани в Нюрнбергските процеси.

Директорът на ЦРУ Уилям Колби е наредил унищожаването на много от документите свързани с това изследване, и за съжаление Църковният комитет наистина успя да хвърли само бегъл поглед на програмата, която е измъчвала хиляди хора под прикритието на „научно проучване“.

По-важно, Църковният комитет се провали, защото той избра да не разкрива на обществеността всякаква информация, касаеща опита на агенциите на ЦРУ да повлияят на „американската култура“. За да контролира общественото мнение, ЦРУ мислеше, че е трябвало да контролират и манипулират културата, за да изпълнят целите си.

Докато всичките агенции, замесени в нарушаване на Нюрнбергското споразумение, казали на Конгресния комитет, че цялото проучване в тази област е преустановено, съществува неопровержимо доказателство, че програмата за контрол над поведението на хората и културата като цяло продължава. В сърцето на това проучване лежи Дяволът, и докато ние, като общество, не решим да завземем силата на комуникацията далеч от Дявола, тези трагедии не само ще продължат, но и ще се засилят. Как се е променило човешкото поведение при отчаяните млади хора? Защото тяхното образование ги е научило, че масовото избиване е ОК, оправдано, че е един добър начин да се избяга от беда? Психологичната война е била „жива и здрава“, военните са успявали в целите си.

Когато ню йедж движението се появи в поп-културата в Калифорния в началото на 60-те години, работата на Кроули бе промотирана от Антон Лавей, който е основателят на Църквата на Сатаната от 1966 г. Майкъл Акино, авторът на „Психологичната война“, е бил активен последовател на Църквата на Сатаната и по-късно основал свой собствен култ, наречен „Храмът на Сет“.

(…)

Ако искате да разберете дали Психологичната война е все още жива, на последните награди на MTV, водещият насърчи всички в публиката да направят знака на дявола и да се преклонят пред Сатаната, на което той получи ентусиазиран отговор. Ако Норбърт Вайнър беше жив днес, той със сигурност щеше да ни каже, че обществото губи в битката си с манихейския дявол.

(…)

За нас е време да разгледаме внимателно как обучаваме децата си, както и ролята, която изобилието от налична информация за младите ни хора чрез корпоративно контролираната медия има върху техните възприятия за реалността. Човек не трябва да се вгледа твърде задълбочено в американската култура, за да осъзнае, че нашите деца са ограбени и лишени от детството си от една медия-машина, която настоява за поставянето на печалбите пред децата. Докато контрола на броя на оръжията по улиците ни може да има минимално въздействие върху безопасността на децата ни, и докато не обърнем внимание на въздействието на военно-индустриалния комплекс върху съзнанията и душите на нашите деца, ние ще живеем в държава, която боготвори Дявола.

Много вярват, че елиминирането на молитвата в обществените ни училища е довело до морална поквара на младите, без да се запитат първо как американската военна дивизия на психологичната война стана активно въвлечена в промотиране на дяволопоклонничеството сред младежта. Жънеш това, което си посял. Когато уговаряш дадено подмножество от деца да почита Дявола, обучаваш ги във видео-аркада да убиват без милост, и след това ги упояваш с лекарства, защото имат анормално поведение, ти полагаш основите на национална трагедия.

Източник: http://vigilantcitizen.com

Превод: Janthine

Коментар от Н.:

Ако се отърсим от християнската пропаганда в края на горния превод и насочим внимание към личността на Розан Бар и нейните телевизионни изяви, то ще забележим нещо интересно, което бележи и публичния окултизъм като цяло.

Като цяло тя изтъква истини като например, че Холивуд е пълен със страх и е контролиран от проекти като MK-ULTRA и Монарх. За тези, които не знаят английски и не са гледали интервюто от началото, Розан казва как много често когато ходи на холивудски партита или събития свързани с Оскарите, големи холивудски звезди я хващат за ръката, водят я на някое усамотено място и просто й благодарят за това, че казва всички тези неща, които казва в медията и които никой друг няма смелостта да каже. Освен това тя е борец и за това хората да бъдат свободни относно своите сексуални предпочитания в живота и страха и срама от това кой си също да бъде премахнат. Разкрива, че света се управлява от банкерите и т.н. – все неща, които наистина са така и неща, за които действително се иска смелост да бъдат казани в публичното пространство, бивайки знаменитост, която има какво да губи.

В същото време самата тя не крие, че е Монарх-роб, което освен възхищение за силата на тази жена, трябва да провокира и неотменно подозрение към нейните мотиви, защото в Холивуд няма депрограмирани хора. Това, че знаеш, че си Монарх, не те депрограмира и не те прави свободен от контрол. И точно тук е разковничето, защото покрай всичко стойностно, което тя казва, се пробутва и онзи 10% bullshit, който се превръща в пътеводна светлина на цялата й политическа платформа (Розан беше независим кандидат за президент на последните избори в САЩ), а именно, че жените са уморени да слушат мъжете и трябва да бъде обратното, които знаят да правят само войни и освен ако всичко внезапно не бъде поставено във властта на жената – планетата ще се провали като цяло. Това е именно процеса описан в края на точка 3 от следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“.

В случая имаме поднесени няколко истини, които биват използвани за трамплин да се набута в лицето на обществото орионската agenda. В книгата е обяснено защо това не е никакво решение, а само замазване на много по-големия проблем със съзнанието на планетата и неговите отражения, които ние тълкуваме за същностни. Очевидно е, че нещата са много по-сложни от това кой пол ще управлява“ планетата, предвид, че тя се дирижира от извънземно съзнание, а не от „мъже в костюми искащи война“. Т.е. имаме пореден опит за тривиализиране на онова, което се случва тук свеждайки го единствено до конфликт на ниво тяло.

Винаги се опитвайте да вниквате докрай в чутото, защото в 99% от случаите, покрай множеството истини се изтипосва нещо подобно, което обяснява защо на въпроси като MK-ULTRA им се позволява публичност.

Изкарай една истина на светло, за да започнеш следващия етап на манипулацията на нейна основа. Основен прийом на Полярностите.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/control/470--mk-ultra-.html