Заобикаля ни "реална илюзия" ?

От какво се състои Вселената ? Според науката едни от най-малките частици , образуващи нашия свят са атомите . В атомния състав влизат електрони, както и ядро, състоящо се от протони и неутрони . При по-детайлно изучаване се установи, че протоните и неутроните се състоят от още по-малки частици - кварки. По-нататък следва неутриното - най-малката частица, известна на съвременната наука . Някои физици дори смятат , че няма маса .
  Милиони такива частици, излъчвани от Слънцето всеки ден свободно преминават през нашите тела, сякаш те изобщо не съществуват. Ако продължим пътешествието си в микросвета, ще навлезем в загадъчна област, която поразява дори квантовите физици, пише наблюдателят Леонардо Винтини в Epoch-Times.
   Откакто преди повече от 2000 г. Демокрит предположил съществуването на атомите, или "неделимите частици", човек продължава да изследва и разглежда елементите, от които се състои Вселената. За последното столетие е изучен не само вътрешния строеж на атома, но учените успяха и да го разцепят. Но както протоните, неутроните и електроните някога са били смятани за най-малки частици във Вселената, последвалото откриване на още по-малки частици продължава пътешествието в дълбините на материята.
   Най-новите познания в областта на квантовата физика - теорията на суперструните, предполага, че съществува още по-микроскопичен свят. Според физиците е напълно възможно да има частици, подобни на неутрино, различни видове кварки, мезони, лептони, бозони и други. Теорията на суперструните предполага, че тази субатомна "прежда" постоянно вибрира и различните форми на вибрации се проявяват пред очите на наблюдателя във вид на частици от различни типове.
  На този етап изследванията са на ниво, което е трудно да си представи човек : тези предполагаеми фундаментални струни имат диаметър една милионна , една трилионна част от сантиметъра. Фактически според учените тези нишки не заемат никакъв обем в пространството, но съществуването на такива фундаментални елементи , които нямат обем, води до невероятен парадокс - те не съществуват !
  Да не забравяме, че голяма част от обема на атома е празно пространство. Ако бихме могли да увеличим атома до такава степен, че неговият диаметър да съответства на 220 м( около 2 градски пресечки) , то размерът му би се равнявал на песъчинка, а електронният облак - практически неразличим , би се въртял около ядрото на разстояние една пресечка.
   Подобни доказателства на това микроскопично явление биха могли да се открият и в макрокосмоса. Веществото, съставящо 90 % от нашата Вселена, което учените наричат "Тъмна материя", продължава да остава загадка за преобладавашата част съвременни изследователи, които независимо, че не могат да го видят, са зафиксирали неговото гравитационно въздействие върху галактиките.