Дейвид Айк : Избирам Свободата

Вторият етап е решението “Искам да се освободя от това”. Това е нещо, което реших в края на 80-те, началото на 90-те години. Тогава преминавате през процес на трансформация. От опит знам, че този процес може да е удивително болезнен и... може да разбие живота ви. Но когато всичко се уталожи, животът става много по-хубав отпреди. Това е като отмятане на воал. Все едно цял живот сте стояли в стая без прозорци и са ви казвали, че така стоят нещата, това е животът, това е реалността. И тогава някой отмества покрива и поглеждате нагоре! Тогава се случва нещо такова: “Те ни лъжат! О, Божичко!” Защото започвате да виждате неща, които не сте виждали преди.

Когато тези удивителни неща започнаха да ми се случват в началото на 90-те – “Тоя е откачил - мисли се за Исус!” - и тем подобни - за мен се повдигаше един воал и ако през онзи период ме бяхте попитали на коя планета се намирам, щеше да се наложи да проверя, защото се придвижвах от едно състояние на съществуване към друго. Всичко се уталожи за около три месеца, след което гледах през същите очи, слушах през същите уши, но виждах и чувах съвсем различен нов свят. Все повече хора по целия свят преживяват това, без да го афишират. Воалите се повдигат по различен начин и с различна скорост, но с повдигането на воала хората започват да виждат.

Следващият или последен етап, който ме връхлетя, бе не просто осъзнаването, че това е илюзия. Започнах да разбирам как е създадена тази илюзия и, следователно, как може да се създаде друга. За мен всичко започна през януари тази година. Сега ще ви обясня как става манипулацията, защото, ако притежавате това познание, а другите - не, тогава можете да си играете с тях, както си пожелаете.

През последната година осъзнах, че ако искам да продължа напред и да науча още повече от сега, не бе достатъчно само да говоря за другите измерения, исках да ги осъзная, да ги преживея. През този период получих покана да замина за Бразилия в Амазонската джунгла и да участвам в чаения ритуал “аяуаска”. Той се използва от векове от шаманите в Южна Америка за отвеждане на хората в други състояния на осъзнаване. Бях вече петдесетгодишен и не се бях докосвал до подобни неща, но исках да видя какво има отвъд този воал. Така че, отидох, участвах два пъти и имах удивителни преживявания, особено втория път. Тогава преминах в друго състояние на съзнанието, където всичко бе неподвижно и аз бях всичко, което съществуваше. Все още осъзнавах себе си, но аз бях всичко, нямаше граница между мен и всичко останало. Това бе едно невероятно блажено състояние на единство с всичко. В него нямаше вибрации, всичко бе неподвижно. Когато навлязох в това състояние, започна да ми говори един глас чрез кодирани мисловни форми. Това бе женски глас, ясен, както като говоря по този микрофон. В продължение на около 4-5 часа в това изменено състояние гласът започна да ми разяснява какво представлява матрицата. Описал съм всичко в книгата, която тъкмо завършвам, но ще ви обясня накратко: Гласът каза, че матрицата, този свят, който смятаме за реален, е просто една илюзия, създавана от собствените ни умове. Тя всъщност не съществува, това е една холографска илюзия. Манипулирайки, обуславяйки усещането ни за реалност, онази реалност, вярата в това кое е реално се проявява в триизмерна холографска илюзия. Ако започнем да осъзнаваме, че ние създаваме тази реалност, която не харесваме, можем да си върнем контрола над съзнанието си от това обуславяне, да се откъснем от реалността, в която сме настроени да вярваме, и да създадем коренно различна илюзия, все още само илюзия, но поне би била една по-хубава илюзия. Това, което многократно се набиваше в главата ми от самото начало и се повтори и по-късно, бяха думите “Запомни следното: “Безкрайната любов е единствената истина. Всичко друго е илюзия.” С други думи, единството... С други думи, единството на всичко е единствената истина. Всичко в повече са илюзиите, които съзнанието си създава. Безкрайната любов е единствената истина. Всичко друго е илюзия.

Въоръжени с това, да поговорим за нещо, което споменахме няколко пъти – ЕДИНСТВОТО - това означава да се отъждествяваш с цялото, а не като отделен от него. Ако държите капчица морска вода в ръка, тя изглежда като капка, защото е откъсната от своя океан на безкрайността. Но пускате тази капка обратно в океана и... къде свършва капката и започва океанът? Сега капката е самият океан. В това преживяване ми бе разказано какво са сторили манипулаторите - те са ни дали илюзията за откъснатост от единството, идентифицирайки се като “Бил Джоунс” или “Мери Смит”. И понеже приемаме реалността на отделянето, създаваме илюзията на откъснатостта. Ние продължаваме да сме едно цяло, но имаме илюзията, че не сме и така това се превръща в наше преживяване. Има още едно интересно нещо... Това в общи линии е матрицата. Тя ни отделя от цялото, но не реално, а само в умовете ни. Гласът каза нещо много интересно: “Ако вибрира, значи е илюзия.” Там, където се намирах, нямаше вибрации. Вибрационните честоти, измерения и тем подобни, където се преместваме - повечето хора след смъртта си преминават в друго измерение, трансформираме се в друго ниво на съществуване без тази форма - това също е матрицата, защото все още вибрира. Това може да е едно по-просветено ниво на матрицата с по-малка плътност, но все още е матрицата. А прераждането е просто съзнание в откъснато състояние, преместващо се от други нива на матрицата обратно в това. Защото, каза гласът, цялата идея на Матрицата е разделение и дуалност. Единството се разделя на съставни части, които си противостоят - ляво и дясно, отрицателно и положително. А единството си е единство. Това не са две неща, а едно цяло, следователно то няма нищо. Какво е вибрацията - трептене между две точки. А единството е единство, няма друга точка, как да трепти тогава, то просто Е. Матрицата е честота, вибрация, а щом вибрира, си остава илюзия.

Беше ми казано, че това петсетивно ниво на матрицата е примка на времето. Това е илюзия на преминаване от минало в бъдеще, защото времето не съществува. В единството, когато преживях това състояние, нямаше време. Всичко просто беше в онзи момент. За да ни държи откъснати от единството, матрицата е създала илюзията за време - придвижване от миналото през настоящето към бъдещето. Ако сте свързани с илюзията и смятате, че е реална спрямо времето, не можете да сте напълно съзнателно свързани с единството, където времето не съществува. Физическата форма е програмирана да премине през период на остаряване, което принципно потвърждава съществуването на времето - ден и нощ и всичко от този род. При всички хора, преминали в тези други състояния, независимо кои са и как са го постигнали, общото е: “Аз бях всичко, бях едно с всичко и времето не съществуваше”.

Времето е илюзия, която те манипулират. Ние не сме тази физическа форма. Тя е средство за преживяване на този свят и всъщност не съществува - след малко ще ви обясня - тя също е холографска илюзия. А щом е холографска илюзия, как би могла да остарява? Понеже вярваме в това, ние я програмираме да го прави. Ние сме съзнание, свързано с всички други съзнания, което е възможно, стига да си го помислите. Ако стоим пред огледало и се халосаме с бейзболна бухалка, казваме “Я повикайте онези с белите престилки! Какви ги вършиш?!” Тъй като сме изгубили разбирането, че всички сме единно съзнание, имаме арабски самоубийствени атентатори, които убиват евреи, еврейската армия избива араби, а всъщност убиват сами себе си, ако разбирате нивото на единството. Откъсването, идентифицирането с отделянето позволява това да се случи. За да работи матрицата, тя трябва да дава илюзията за отделяне. Ако съзнавахме, че сме едно, бихме ли си причинявали тези неща? Разбира се, че не. Затова трябва да бъдем манипулирани да повярваме в това. Всъщност, ние сме съзнание, а съвсем не физическо тяло, ние сме енергия, безкрайно съзнание. Ние не сме това, което ни казват, че сме - физическа форма, отъждествяваща се с едно твърде пълно или слабо тяло.

 

 

Единство

 

 

Пълни глупости! Пробутват ни ги и ние им вярваме! Не съществува единство на тъмнокожите или на евреите, нито пък единство на белите арийци... Съществува само единство, нищо повече. Ние сме един другиго!

Това е причината, с което започнах днес, те да искат да ни държат в това откъснато състояние като в яйчена черупка, защото, когато престанем да се свързваме с ОНОВА и се превърнем в средства на единството да преживее този свят, се изключваме в умовете си от онова познавателно, мъдро, възприятийно интуитивно знание и затова на този етап имаме една точка, чрез която да получим достъп до това какво става в света и кои сме ние и тази точка е тук (в главата). Ако можете да манипулирате

реалността, за да откъсвате хората, защото те не се възприемат като единство, а като Фред Блог, например, ги изключвате от онова ниво на тяхното безкрайно познание, а също контролирате и какво влиза оттук (през очите), така че програмирате капчицата с вашата реалност. Затова открай време хората, които са говорили за това, са били осмивани, набедени за опасни, изгаряни на клада... Това е най-опасната информация - цялото съществуване на тази манипулация. КАКВО Е РЕАЛНОСТТА? - Отговор: Каквото смятаме, че е.

Когато се върнах от Бразилия с всички тези сведения, реших лично да проверя нещата и започнах да проучвам експерименти от квантовата физика и други подобни, за да проверя дали идеята за илюзията, която ми бе разказана, действително би устояла на тази реалност. Тогава осъзнах някои удивителни неща. Нали знаете как казваме “Видях го със собствените си очи!” Не, не си. Ние не виждаме с очите си! А това не го знаех. Ние виждаме с визуалния дял на мозъчната кора. Експерименти, провеждани с хора, показват, че ние редактираме до 50 %, а понякога и повече, от детайлите, постъпващи през очите ни. Докато преминават през различните мозъчни нива - темпоралните лобове и др., ние внасяме и изключваме детайли въз основа на това, което вярваме, че би трябвало да виждаме. Когато открих това за влечугоподобните, попитах Кредо Мутуа: “Щом тези хора съществуват, защо не виждаме повече от тях?” Та този “примитивен” шаман от Африка, който е един гениален човек, каза: “Това е защото мозъкът отсява това, което хората не очакват да видят или не искат да видят - те просто не го регистрират”. Именно това откриват тези експерименти. Отново, дори на това ниво, ако можете да програмирате нечии убеждения, това, което вярват, че е реално, те ще редактират и създадат онова, в което ги накарате да вярват. Затова когато започнем да се опомняме и да се изключваме от програмирането, преминавайки през процес на отучване от това, което са ни учили, едва тогава започваме да виждаме неща, които не сме виждали преди, защото повече не сме зависими от програмирането какво да виждаме. Това е истинската идея на манипулацията - има една испанска пословица “Където има любов, има и болка.” Дрън-дрън! “Без мъчение няма постижение.” Илюзия! Ние чувстваме болката само чрез мозъка си. Когато си ударим крака, не чувстваме болката в пръста си, а в мозъка си - там се регистрира тя. Всичко опира до там. Не е нужно да изпитваме болка, само си мислим, че трябва и затова и я изпитваме. Това са няколко снимки на света, в който живеем. Доста плътен изглежда, нали? Не мога да

 

 

мина през онази стена - ще си строша главата - защото все още не съм се откъснал от реалността. Колкото и абсурдно да звучи, някои хора успяват да се откъснат и от това ниво. Всъщност, светът не може да бъде плътен. Може да изглежда така, но е невъзможно да е така.