5G (3) – Доклад-анализ на проф. Мартин Пол до Еврокомисията – Огромният риск за общественото здраве в Евросъюза, САЩ и целия свят! Доказателства и причини… - 2-ра част

Глава 2

Как всеки такъв ЕМП биологичен ефект се възпроизвежда директно чрез активирането на волтаж-зависимите калциеви канали (ВЗКК): Ролята на ВЗКК волтовите сензори за създаването на свръхчувствителност спрямо влиянията на електромагнитното поле, стр. 17-23

 
Изследването на Pall, 2013 [4] показа в 24 различни проучвания (сега вече има общо 26 такива проучвания [5]), че биологичните ефекти вследствие на ЕМП радиацията с нисък интензитет, както в случая с микровълновите честоти, така и в случая с по-нискочестотните електромагнитни полета, могат да бъдат предотвратени от ”блокерите на калциевите канали”, като конкретната цел на тези лекарства е да блокират волтаж-зависимите калциеви канали (ВЗКК).
При тези проучвания са били използвани 5 различни вида блокери на калциевите канали, като всеки един от блокерите се смята за строго специфичен, структурно различен от другите и всеки от тях се прикрепва към различна част от структурата на ВЗКК.
При научните проучвания, в които са били изследвани множество биологични ефекти породени от влиянието на ЕМП, всички тези изследвани ефекти върху живите организми са били или изцяло стопирани или значително намалени заради действието на блокерите върху калциевите канали. Тези изследвания свидетелстват, че електромагнитното поле (ЕМП) произвежда различни нетермични (нейонозиращи) биологични ефекти чрез активирането на ВЗКК в много човешки и животински клетки и дори и в самите растителни клетки, в които растителни клетки някои подобни калциеви канали също биват активирани [6]. Освен това, многото различни биологични ефекти, които се наблюдават при многократно повторените изследвания изучаващи резултатите от електромагнитното радиационно излагане, включително и биологичните ефекти обсъдени по-горе, могат да бъдат възпроизведени един по един и без никакво изключение единствено и само чрез процеса на ”активиране на ВЗКК ефектите надолу по веригата” благодарение на увеличеното количество вътреклетъчен калций [Ca2 +] и по схемата описана в следващите редове.
Както се вижда от изследванията върху блокерите на калциевите канали, процесът на ”активиране на ВЗКК ефектите надолу по веригата” може да бъде стартиран от най-различни видове електромагнитни честоти. Тези видове честоти включват

• микровълновите електромагнитни честоти,
• наносекундните електромагнитни импулси,
• междинните електромагнитни честоти,
• средночестотните ЕМП,
• ЕМП с изключително ниска честотност и дори
• статичните електрически полета и
• статичните магнитни полета. 

Важно е да обсъдим защо ВЗКК биват толкова лесно активирани от тези електромагнитни полета с нисък интензитет.
Всеки от тези ВЗКК има сензор за електрическо напрежение, който се състои от 4 алфа спирали, всяка от които е наречена ”С4 спирала’‘ и се намира в плазмената мембрана. Всяка от тези С4 спирали носи в себе си 5 положителни електрически заряда, или общо това прави 20 положителни заряди влизащи в състава на ВЗКК сензора за електрическо напрежение [5,8]. Всеки един от тези положителни заряди се намира в липидната двуслойна част на плазмената мембрана. Електричните сили, които въздействат на ВЗКК сензора за електрическо напрежение имат изключително силно влияние поради следните три различни видове причини [5,8]:

• 20-те положителни заряда правят ВЗКК сензорът за напрежение 20 пъти по-чувствителен, защото електрическите заряди са общо 20 на брой, а не само един.

• Тъй като тези заряди се намират в липидния двуслоен участък от клетъчната мембрана, диелектричната константа е около 1/120 от диелектричната константа на водните части на клетката, а законът на физиката, наречен закон на Кулон, предрича в този случай, че електрическият интензитет върху ВЗКК сензорите ще бъде приблизително 120 пъти по-висок от интензитета оказван върху електрическия заряд намиращ се във водните части на клетката.

• Понеже плазмената мембрана има високо електрическо съпротивление в сравнение с водните части на клетката, които от своя страна са високопроводими, електрическият потенциал на плазмената мембрана се изчислява на около 3,000 пъти по-висок. Комбинацията от тези фактори означава, че ако сравним електромагнитните сили действащи върху ВЗКК сензора с тези електромагнитните сили действащи върху другите групови елементи намиращи се във водните части на клетката и имащи общо само по един електрически заряд, то тогава ЕМП силите действащи върху ВЗКК  сензора са приблизително 20 X 120 X 3000 = 7,2 милиона пъти по-високи в сравнение с тези ЕМП сили действащи върху единичните заряди във водна среда[5,8].

В резултат на това, физиката прогнозира, че електромагнитните сили активиращи ВЗКК сензора ще бъдат изключително мощни. Заключението е, че биологията ни показва, че ВЗКК са основната мишена на електромагнитните полета, докато пък физиката ни посочва защо точно ВЗКК представляват тази основна мишена. По този начин и физиката и биологията ни насочват в една и съща посока.
Следователно, ние имаме много силни аргументи, че електромагнитните полета действат директно върху ВЗКК сензора, за да активират след това самите калциеви канали.
Съществуват и няколко други вида доказателства, всяко едно от които дава важни доказателства в подкрепата на този извод:

• В проучването публикувано от Pilla [12], беше установено, че импулсните (пулсиращите) електромагнитни полета произвеждат в изследваните клетки едно “мигновено” повишаване на синтеза на азотен оксид, който синтез зависи от съотношението калций / калмодулин. Това проучването [12] ни демонстрира, че след излагането на ЕМП, изследваните клетки произвеждат голямо количество вътреклетъчен калций, което от своя страна води до това голямо увеличаване в количествата на синтезиран азотен оксид. След това азотният оксид в газова форма първо напуска самите клетки, а после и водната среда над клетките. При този експеримент, движението и местоположението на азотният оксид е било засечено от използвания азотен оксиден електрод. Целият този процес се е извършвал за по-малко от 5 секунди. Това елиминира почти всички възможни биологични ефекти, които биха възникнали по непряк път, освен ако евентуално допуснем една възможна деполяризация на плазмената мембрана. В заключение, много вероятно е импулсните електромагнитни полета да действат директно върху ВЗКК сензорите за напрежение и евентуално също така и върху волтаж-зависимите натриеви канали (ВЗНК), за да може да се произведе това повишено количество на вътреклетъчен калций.

• Има и други изследвания, които също посочват сензора за напрежение на калциевите канали като директна мишена на ЕМП. В допълнение към волтаж- зависимите калциеви канали (ВЗКК), съществуват и волтаж-зависими натриеви, калиеви и хлоридни канали, като всеки от тях има свой собствен сензор за напрежение, подобен на този, намиращ се във ВЗКК. Изследването на Lu et al [13] съобщи, че ЕМП активира не само ВЗКК, но и волтаж-зависимите натриеви канали (ВЗНК). Проучването на Tabor et al [14] установи, че Маутнер клетките, които са специализирани неврони със специална роля в задействането на механизма за рязко бягство на рибата, почти моментално се активират от електрическите импулси и че тези електромагнитни импулси действат чрез активирането на ВЗНК и произведат впоследствие големи увеличения в количеството на произведения вътреклетъчен калций. Zhang et al [15] съобщават, че калиевите и хлоридните волтаж-зависими канали също биват активирани в допълнение към ВЗКК, въпреки че тези два волтаж-зависими йонни канали играят относително скромна роля при причиняването на биологични ефекти, в сравнение със самите йонни калциеви канали. Всяко от тези три проучвания [13-15] е използвало специфични блокери за тези допълнителни йонни канали, за да може да определи успешно ролята изпълнявана от тези канали. Изследването Tabor et al [14] в допълнение към това използва и генни проби за определяне ролята на волтаж-зависимите натриевите канали. Lu et al [13] също са използвали техниката Patch clamp за изследването на индивидуалните йонни канали в плазмената мембрана на клетката и така са отчели голям приток на натрий и калций в клетката заради излагането на съответните волтаж-зависимите натриеви и калциеви канали на влиянието на ЕМП. Притокът на натрий, особено в електрически активните клетки, работи за деполяризирането на плазмената мембрана при наличието на нормални физиологични условия, като това води до такова активиране на ВЗКК каналите, че те на свой ред активират също така и натриевите канали.
  За да обобщим, нека кажем, че имаме доказателства, че при животинските и при човешките клетки съществуват 7 отделни вида волтаж-зависими йонни канали, като всеки един от тях се активира от излагането на ЕМП:
  
  • 1. От изследването под номер [4], ние виждаме, че ЕМП радиацията активира 4 вида волтаж-зависими йонни канали, които са били идентифицирани  чрез употребата на различните специфични блокери на калциевите канали и че тези 4 вида канали са L-тип, T-тип, N-тип и P / Q-тип на ВЗКК.
  • 2. В настоящия параграф ние видяхме доказателствата, че излагането на електромагнитните полета също така активира и други три канала в лицето на волтаж-зависимите натриеви канали, калиеви и хлоридни канали.
  • 3. Освен това, растителните изследвания показват, че т. нар. TPC канали, които съдържат подобен сензор за електрическо напрежение, биват активирани в самите растения и това води до такъв приток на калций, който може да се асоциира с биологичните ефекти причинени от влиянието на ЕМП [6].

Можем да обобщим, че има доказателства за съществуването на 8 различни вида йонни канала активирани от излагането на ЕМП. 4 от тях са калциеви канали и в допълнение към тях има и по един натриев, калиев, хлориден и растителен  волтаж-зависим канал, като всички тези 8 канала имат волтаж-зависим сензор, който да регулира тяхното отваряне.

Човек може да комбинира тези научни  наблюдения в едно заедно със значимите открития на физиката и да види, че електромагнитните сили, влияещи на волтовите сензори на тези йонни канали, въздействат по зашеметяващо мощен начин, а именно с около 7.2 милиона пъти по-високо напрежение в сравнение с влиянието им върху груповите структурни елементи във водната клетъчна среда, които имат само един единствен електричен заряд. Ето че сега вече имаме и зашеметяващо мощен аргумент, че волтовият сензор на тези йонни канали е основната мишена на електромагнитните полета.

• Най-важното изследване на тази тема беше публикувано от Tekieh et al [16]. То демонстрира, че микровълновите честоти на електромагнитния спектър директно активират ВЗКК в изследваните изолирани клетъчни мембрани. Тези научни изследвания са използвали най-различни микровълнови честоти и всяка една от тях е активирала калциевите канали в контролираната среда, в която не е имало никакви други клетъчни елементи освен клетъчната мембрана. Точно това изследване демонстрира, че ЕМП директно активира ВЗКК и че това не се дължи на никакви индиректни биологични регулаторни ефекти в клетката.

Как тогава от тази гледна точка можем изобщо да сравняваме изчислената чувствителност на волтовия сензор на йонните канали спрямо тези електрически сили, които влияят и на клетъчните групи във водна среда с един единствен заряд, когато този волтов сензор е около 7.2 милиона пъти по-чувствителен, а пък след това отново да прилагаме старите изчисления относно нивата на ЕМП, които могат да произведат биологичен ефект в организмите?
Препоръките за безопасност на ICNIRP 2009 [17] позволяват облъчване от нейонизираща радиация в размер от 2 до 10 вата на квадратен метър, в зависимост от конкретната електромагнитна честота. За сравнение, изследването на Тhe Bioinitiative Working Group 2007 [18] предложи предохранителен максимум лимит от 3 до 6 микровата на квадратен метър или с около 1’000’000 (един милион) пъти по-нисък размер на излагане на ЕМП в сравнение с този на ICNIRP 2009 [17], като в това си изследване The Bioinitiative Working Group използва фактор на безопасност от 10. Ако ние вместо това, използваме един по-често употребяван фактор на безопасност от 50 до 100, тогава чувствителността на волтовия сензор на йонните канали, която според изчисленията на физиката е около 7.2 милиона пъти по-висока, ще съвпадне до голяма степен с нивата на безопасност предложени от the Bioinitiative Working Group 2007.
И така, ние можем да заявим, че и физиката и биологията отново достигат до общо заключение, което в този случай се отнася за нивото на чувствителността на волтовия сензор на йонните канали.
Може би се чудите защо изразходвам толкова много време и мастило, за да разглеждам индивидуално всяко едно от тези проучвания? Отговорът е, че го правя, защото глобалната телекомуникационна индустрия, на стойност повече от трилион долара, винаги е пропагандирала през последните 20 години, че не съществува механизъм по който нейонизиращите електромагнитни полета да причиняват биологични ефекти и че тези електромагнитни полета са твърде слаби и че има документирани случаи единствено и само на йонизираща (затопляща) радиация.  Точно заради това, за нас е от абсолютна важност да изтъкнем всички компоненти от механизма за причиняване на биологични ефекти от страна на нейонизиращата радиация и това е нещото, което правим в този доклад.
Как е възможно тези разнообразни биологични ефекти да бъдат причинени от активацията на ВЗКК от страна на електромагнитните полета?

Следва фигура 1

Механизмите за генериране на различни биологични ефекти чрез активирането на ВЗКК канали са описани във Фигура 1.
Разглеждайки горната част на Фигура 1, може да се види, че повишеният вътреклетъчен калций [Ca2 +]i може да увеличи синтеза на азотен оксид (NO), да стимулира разпространението му и така да се получат терапевтични ефекти (Фиг. 1, горе най-вдясно). 
Азотният оксид (NO) обаче може да се свърже и с цитохромите и да инхибира тяхната активност. Свързването на NO с последната оксидаза в митохондриите инхибира енергийния метаболизъм и по този начин намалява аденозин трифосфатa (АТР). Свързването на NO с цитохром Р450 монооксигеназите понижава синтеза на стероидни хормони, включително и на естроген, прогестерон и тестостерон. Намаляването на P450 също така намалява детоксификацията на организма и активността на витамин D. Болшинството от патофизиологичните ефекти се получават по пътеката на пероксинитрита, свободните радикали и оксидативния стрес (виж Фиг.1 – от горе в центъра до най-долу в дясно).
Патофизиологичните ефекти се наблюдават също така и вследствие на прекомерното сигнализиране от страна на калциевата пътека (виж посоката леко вляво от горе в центъра на диаграмата, Фиг. 1). Някои от начините за които се смята, че нейонизиращите електромагнитни полета произвеждат различни добре документирани биологични ефекти, са посочени в долната таблица 1.

Биологични ефекти причинени от ЕМП	Механизъм за извършване на процеса
Биологични ефекти причинени от ЕМП Оксидативен стрес	Механизъм за извършване на процеса Причинява се от повишени нива на пероксинитрит и от свободните радикали получени при разпада на пероксинитрита и съпровождащия го CO2. Четирите на брой проучвания за излагането на ЕМП, които са цитирани в [4], показват, че оксидативният стрес след излагането на ЕМП е свързан с голямо повишение на 3- нитротирозина, a 3-нитротирозинът e биомаркер на пероксинитрита, като по този начин потвърждава тази интерпретация. Две други научни проучвания са открили повишени количества на 3-нитротирозина след две излагания на електромагнитни честоти от по 35 GHz [19,20].
Биологични ефекти причинени от ЕМП Повишено безплодие при мъжете и при жените, повишени нива на спонтанен аборт, понижено либидо	Механизъм за извършване на процеса Повишеното мъжко и женско безплодие биват асоциирани и са вероятно причинени от оксидативния стрес в мъжките и женските репродуктивни органи. Спонтанният аборт е често причиняван от хромозомни мутации, така че мутациите в зародишните клетки са вероятният му причинител. Намаленото либидо може да бъде причинено от пониженото ниво на естроген, прогестерон и тестостерон. - Горепосочените конкретни обяснения са все пак може би поднесени по един твърде опростен начин. Още един важен механизъм за появата на понижена плодовитост е, че активирането на ВЗКК и производните му високи нива на вътреклетъчен калции [Ca2 +]i играят ключова роля при предотвратяването на полиспермията. Следователно, ако тази реакция се задейства преди да е настъпило оплождането на яйцеклетката от единичния сперматозоид, това може да попречи на който и да е сперматозоид да навлезе в яйцеклетката и да я оплоди.
Биологични ефекти причинени от ЕМП Неврологични / нервнопсихиатрични ефекти	Механизъм за извършване на процеса От всички клетки в тялото, невроните имат най-високи количества ВЗКК, което се дължи отчасти на ролята на ВЗКК и на [Ca2 +]i в освобождаването на всеки един невротрансмитер вътре в нервната система. Калциева сигнализация регулира синаптичната структура и функция по 5 различни начина, като най-вероятно всеки един от тези 5 начина участва при тези биологични ефекти. Смята се, че оксидативният стрес и апоптозата играят важна роля. Пониженото качество на съня и увеличената умора биват асоциирани с понижаването на нощния мелатонин и повишаването на нощния норепинефрин.
Биологични ефекти причинени от ЕМП Апоптоза (програмирана клетъчна смърт)	Механизъм за извършване на процеса Апоптозата може да се получи от прекомерни количества на Са2 + в митохондриите и чрез разкъсването на двете ДНК нишки в клетката. Изглежда, че тези два горепосочени механизма се активират след излагането на ЕМП радиация. Третият механизъм за предизвикване на апоптоза в лицето на ендоплазмения ретикуларен стрес (виж долния ред в тази таблица), също може да бъде един от причинителите на апоптоза.
Биологични ефекти причинени от ЕМП Увреждане на клетъчното ДНК	Механизъм за извършване на процеса Клетъчното увреждане на ДНК се получава заради свободните радикали на разпадните пероксинитритни продукти, които директно атакуват ДНК [7].
Биологични ефекти причинени от ЕМП Промени в нестероидните нива на хормоните	Механизъм за извършване на процеса Освобождаването в организма на нестероидни хормони се осъществява чрез активирането на ВЗКК и повишаването на [Ca2 +]i. Непосредствените ефекти от излагането на ЕМП водят до увеличаване освобождаването на хормоните и, следователно, до повишени хормонални нива. В резултат на това, хормоналните системи на много хора биват ''изчерпвани'' вследствие на хроничното излагане на ЕМП. Механизмът, по който се изтощават нашите хормонални системи е все още непотвърден, но вероятно включва оксидативен стрес и възпаления.
Биологични ефекти причинени от ЕМП Понижени нива на стероидни хормони	Механизъм за извършване на процеса Стероидните хормони се синтезират благодарение на цитохром P450 ензимите. Активността на тези хормони се инхибира, когато те се свържат с високи нива на азотен оксид (NO) и това води до понижен синтез на хормони.
Биологични ефекти причинени от ЕМП Претоварване на организма с калций	Механизъм за извършване на процеса Причинява се от прекомерната дейност на стимулираните ВЗКК. Вторичното претоварване на организма с калций се получава чрез активирането на оксидаттивния стрес на TRPV1, TRPM2 и вероятно някои други TRP рецептори, които по този начин отварят своите собствени канали за освобождаването на калция.
Биологични ефекти причинени от ЕМП Производство на протеини на топлинния шок	Механизъм за извършване на процеса Съществуват много писмени доказателства, че прекомерните нива на [Ca2 +]i предизвикват много голямо увеличаване в производството на протеините на топлинния шок. Смята се, че процесът се стартира от сложните промени както в калциевото сигнализиране, включващи ендоплазмения ретикулум, митохондриите и цитозола, така и от прекомерните нива на [Ca2 +] i, което води до отклонения в структурата и функцията на полипептидите [21-23]. Трябва да се отбележи, че нормалните количества калций са от съществено значение за правилното оформяне на протеиновата структура в ендоплазмения ретикулум, но прекомерно високите калциеви нива водят до изкривяване на протеиновите структури и функции и по този начин в ретикулума се образува ендоплазмен стрес.

Всеки от гореспоменатите 7 установени биологични ефекта вследствие излагането на ЕМП, може да бъде генериран чрез механизмите илюстрирани във фигура 1 и описани в таблица 1.
8-ят поред биологичен ефект на производството на протеини на топлинния шок също може да се обясни по начина показан в таблица 1. Няколко други подобни биологични ефекти причинени от излагането на ЕМП, като например причиняването на 22 катаракта, пропукването на кръвно-мозъчната бариера и понижаването на нощния мелатонин бяха вече по-рано обяснени [5]. Основният механизъм за възпроизвеждането на терапевтичните ефекти е обсъден в [4,24,25] и също така беше показано, че той започва благодарение на активирането на ВЗКК ефектите надолу по веригата.
15 различни механизми за това как ЕМП причинява рак са описани в препратка [7]; Те са твърде сложни, за да ги опишем в този доклад, така че нека читателят сам прочете научния източник [7].
В заключение може да се види, че въпросът дали има нетермични биологични ефекти причинени от излагането на ЕМП е отвъд всякакво съмнение. Като цяло, доста изследователи вече идентифицираха много на брой установени биологични ефекти от излагането на ЕМП. Също така, ВЗКК бяха посочени като основна мишена на нейонизиращата ЕМП радиация и бе посочено как сензорите за напрежение на тези калциеви йонни канали биват активирани от излагането на ЕМП.
Най-накрая, ние показахме тук как голямото разнообразие от тези биологични ефекти може да бъде възпроизведено чрез активирането на ВЗКК ефектите надолу по веригата.
Сегашните препоръчителни стандарти по безопасност се основават единствено и само на топлинните (йонизиращите) биологични ефекти. Загряването на биологичната тъкан се получава предимно във водна среда, където клетъчните групи от елементи имат само по един електричен заряд, докато за сравнение ЕМП въздействието върху сензора за напрежение на ВЗКК е около 7,2 милиона пъти по-високо. Ето защо, сегашните препоръчителни стандарти по безопасност към момента позволяват да бъдем излагани на нейонизиращи електромагнитни полета, които са приблизително 7,2 милиона пъти по-високи от максимално допустимото. Тази цифра от 7.2 милиона е относително сходна с оценките дадени в докладите на Bioinitiative Group и Building Biologists, които от своя страна са основани на съвсем различен научен подход.
Би следвало да е ясно, че тези нейонизиращи електромагнитни полета:

• атакуват нашите нервни системи, включително и мозъците ни, което води до широкото разпространение на неврологични и невропсихиатрични ефекти и вероятно до появата и на много други ефекти. АТАКАТА ВЪРХУ ЧОВЕШКАТА НЕРВНА СИСТЕМА буди сериозно безпокойство.

• атакуват нашата ендокринна (хормонална) система. В този контекст, основните неща, които ни правят функционално различни от едноклетъчните организми, са нервната система и ендокринната система – дори обикновените плоски червеи се нуждаят от тези две системи, за да функционират като многоклетъчни организми. Следователно, последиците от нарушаване функциите на тези две биорегулиращи системи са огромни и неглижирането на тези научни открития би било една пълна пародия.

• създават оксидативен стрес и свободни радикали, а принципно тези два фактора играят централна роля във всички хронични заболявания.

• атакуват ДНК-то на нашите клетки, и предизвикват скъсване или само на едната или и на общо двете ДНК нишки. Това от своя страна води до образуването на рак, а също така и до мутации в зародишните клетки, което пък е причина за появата на мутации в поколенията на бъдещите новородени индивиди.

• причиняват повишени нива на апоптоза (програмирана клетъчна смърт), което пък само по себе си играе особено важна роля в предизвикването както на невродегенеративни болести, така и на безплодие.

• намаляват мъжката и женската плодовитост, понижават нивата на половите хормони, причиняват ниско либидо и повишени нива на спонтанен аборт, и както вече беше посочено, атакуват ДНК-то на сперматозоидите.

• произвеждат прекомерни количества вътреклетъчен калций [Са2 +] и прекомерно високи нива на калциево-клетъчно сигнализиране.

• атакуват клетките на нашите тела, за да причиняват рак. Смята се, че този род атаки, се осъществява чрез 15 различни вида механизми по време на самия ракообразуващ процес.

Атакувайки всички важни биологични системи в организма ни, нейонизиращите ЕМП всъщност атакуват всичко, което е важно за нас, включително и нашето здраве по много начини, нашите репродуктивни системи, целостта на нашите геноми и способността ни да създаваме здравo потомство.
Има 79 различни научни изследвания, изброени в края на Глава 1, като всяко от тях документира съществуването на един или повече от тези различни нетермични ЕМП биологични ефекти.
Как биват коментирани тези 79 независими изследвания от двете организации ICNIRP и SCENIHR, на които разчитат властите от ЕС и САЩ? Отговорът е, че тези две организации не правят абсолютно никакъв коментар! Нито едно от техните 23 изследвания и коментари не се позовава на тези независими научни изследвания, за да преценят биологичните ефекти причинени от нейонизиращото ЕМП. Цялата тази проблематика е разгледана много по-подробно в Глава 5.