Едно от съкровищата, съхранявани в Гръцкия национален археологически музей в Атина, са останките от най-сложния научен обект, запазен от античността. През 1901 година водолази, гмуркащи се близо до остров Антикитера, намират останките от нещо, подобно на часовников механизъм на близо две хиляди години. Устройството е корозирало значително след 2000 години под вода. Неговите циферблати, зъбни колела и инкрустирани плочи изправят историците пред дразнещ проблем. Този апарат може да означава преразглеждане на цялостната ни позиция относно науката на древна Гърция.

От това, което е останало от устройството, можем да получим добра представа за това как е изглеждал целия механизъм. Той се състои от кутия с циферблати на външната страна, а вътре има много сложна система от зъбчати колела, така че донякъде прилича на часовник от 18 век. Капаци, закачени на панти от външната страна на кутията, предпазват циферблатите. До тях имало дълги надписи на гръцки, които описват устройството и начина на действие на апарата. Запазени са 20 колела от механизма, включително група от няколко колела, които са били свързани като скоростна система на кола.

Устройството от Антикитера е единствено по рода си.Нищо подобно не се споменава в древните текстове, оцелели до днес. Устройството изобщо не се вписва в общата картина, която сме си изградили за света на древните гърци.

Eдни историци твърдят, че древните гърци не са се впускали в експерименти, защото са разполагали с достатъчно роби, които да вършат цялата работа вместо тях. От друга страна абстрактната математика и астрономия достигат много високи равнища. Много описания на древни механизми и изобретения показват една почти гениална математическа основа, но въпреки това те са изработвани от относително груби и примитивни материали.

Всички зъбни колела са направени от зъбци под ъгъл 60 градуса и са с еднаква големина. Това означава, че всяко колело може да се свърже с всяко друго колело. Има признаци за поне две поправки на устройството: една от спиците на голямото колело е била сменяна, както и един от зъбците на едно от по-малките колела. Поправките означават, че машината е работела, при което се е повредила и след това е била поправяна.

Единствения циферблат с надписи, който е достатъчно добре запазен, за да бъде разчетен, е този в предната част на машината. На него има две скали, едната от които е застопорена и показва имената и знаците на зодиака, а другатата е подвижен пръстен, който показва месеците в годината. И двете скали са разчертани в градуси. Предния циферблат пасва точно на главното колело с четирите спици, което изглежда е завъртало показалеца на предния циферблат. Повече от ясно е, че този циферблат е показвал годишното движение на Слънцето и зодиака. Освен това, благодарение на малките букви върху зодиакалната скала, е можело да се следят изгревите и залезите на важни звезди и съзвездия.

Задните циферблати са по-малко четливи и доста по-сложни. Долния циферблат има три подвижни пръстена, а горния - четири. Всеки от двата има по един малък циферблат, както секундните циферблати на по-старите часовници. Всеки от големите циферблати е разчертан с линии на всеки шейсет градуса. На долния циферблат се разчитат надписи, които почти сигурно гласят: "Луна, еди-колко си часа, Слънце, еди-колко си часа". Това дава основание да се смята, че тази скала показва фазите на луната и времето на изгрев и залез. На горния диск надписите са доста по-нагъсто и може да съдържат информация за изгревите и залезите и други фази на планетите, известни на гърците ( Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн ).

Техническото изпълнение на инструмента е учудващо. При измерванията на градусните деления върху предния циферблат под микроскоп, се вижда, че тяхното средно отклонение е само четвърт градус. Начинът, по който се редуват грешките предполага, че колелото първо е било разчертано геометрически, а след това е раздлено още веднъж на ръка, за да се оформи крайния резултат.

Много важно за датирането е астрономическото значение на циферблата. Въртящият се кръг е нужен, защото стария египетски календар, който нямал високосни години, давал грешка от 1/4 ден всяка година, така че месечната скала трябвало да се пренастройва, за да бъде точна. При потъването на кораба циферблатите спират и остават запазени до днес. Те са неточни с 13 секунди. Астрономическите изчисления показват, че това може да е така само ако уредът е спрял през 80 година пр. Хр., а същото отклонение би могло да се получи само 120 години преди или след това. Времето 200 г. пр. Хр. и 40 години сл. Хр. обаче са археологически невъзможни. Освен това до месечната скала е намерен знак, който може би е използван като предпазна мярка в случай на непредвидено движение. Този знак е точно на половин градус от положението, в което циферблатът е спрял. Това означава, че той е поставен точно две години, преди потъването на кораба. Въпреки че това доказателство не е много убедително, изглежда вероятно инструментът да е направен през 82 година пр. Хр., да е използван две години, през което време са направени и поправките, и да е качен на кораба след това.

Фрагментите показват, че оригиналния инструмент е имал поне четири големи зони с надписи: от външната страна на предния капак, на плочата между двата задни циферблата и на плочите близо до предния циферблат. Освен това около самите циферблати също има надписи. Всяка част освен това е имала идентификационни букви, чрез които е можело да се сглоби целия механизъм в правилен ред и разположение на елементите.

Повечето от тези големи надписи обаче са в плачевно състояние и само части от тях могат да бъдат разчетени. В някои случаи цялата плоча е изчезнала, но е оцелял отпечатък върху корозионните продукти на другата плоча, който в някои случаи бива разчитан. Слънцето е споменато на няколко места, а Венера веднъж. Един ред от надписа гласи "76 години, 19 години". Това са цифри от известни астрономически цикли. Следващия ред съдържа цифрата "223", която се отнася за еклиптичния цикъл от 223 лунни месеца.

Устройството от Антикитера е като аналогов компютър, който извършва механични движения за да реши някаква абстрактна задача. Жалко е, че не можем да разберем дали устройството е било задвижвано от някакъв механизъм или на ръка. Много вероятно е да е било вграден в статуя, изложена на важно място. То може да е задвижвано от воден часовник или някакво друго устройство.

Изглежда механизма от Антикитера е ако не първия компютър, то поне първия часовник. Нищо не предполагало съществуването на такова сложно устройство по времето на древните гърци. Единствено случайността довела водолазния екип до останките от потъналия кораб с това уникално устройство на борда.


от fenomenibg.com