ПАМЕТТА НА ВОДАТА

На тази тема е защитена дисертация

Има неща, за които в научното общество е неприлично да се говори. Едно от тях е паметта на водата. Всяка година в света се провеждат десетки конференции, на които стотици изследователи-любители докладват за забележителните си опити.



Тези опити показват, че водата може да „помни” веществата, които са били разтваряни в нея, поддава се на магнитна обработка и може да променя физическите си свойства в зависимост от цвета на покривката, върху която стои чашата с вода. Академичната наука обаче не обръща никакво внимание върху тази „паралелна наука”. Защо? Само защото няма никаква теория, която да обяснява тези факти ли? В тази връзка човек винаги може да се усъмни дали това наистина са факти или е масово безумие, неумение да се правят опити или съвпадение на случайни фактори…



Странното е, че ефектът на паметта на водата отдавна е навлязъл в медицинската практика: днес хомеопатията е официално признат метод за лечение. Хомеопатите разтварят лекарствата си в такива нищожни концентрации, че на кофа вода буквално се падат по няколко молекули лекарство. Физиците обаче не искат да повярват. Според тях, хомеопатията не помага на всички и всичко това е ефект на плацебо...



Намагнитизирането на водата също отдавна се използва в практиката от страна на топлотехниците (силно намагнитизираната вода не оставя накип по тръбите), но физиците и досега уверяват, че от теоретична гледна точка водата не може да се намагнитизира.



Все пак в последно време във физиката са започнали да навлизат нови теории, като тази за намагнитизираната вода, която има памет например. В Русия е била защитена първата докторска дисертация за паметта на водата. Широката публика (в това число и учените) обаче почти нищо не знае за това сензационно събитие. Физиците не знаят за това събитие, защото защитата на дисертацията е била в областта на биологията, а биолозите не знаят за това събитие, защото не се интересуват много от физика и, съответно, не могат да го оценят по достойнство.



Дисертацията по теорията на водата е защитена в Института по медикобиологични проблеми към РАН от Станислав Зенин, ръководител на Проблемната лаборатория за научна обосновка на традиционните методи за диагностика и лечение към Федералния научен клинико-експериментален център на Министерството на здравеопазването на Руската Федерация. Освен това Зенин е кандидат на философските, химическите и доктор на биологическите науки. По образование обаче е физик.



Зенин казва, че най-трудно му е да разказва теорията си на физици: „Те не разбират от химия”. Днес справедливо се смята, че най-големите открития могат да се направят в междудисциплинарните области, където или няма кой да ги направи, или остават незабелязани от тясноспециализираните изследователи.



А сега да преминем към теорията на водата според Станислав Зенин. Всичко изглежда много просто: Н2О — два атома на водорода и един атом на кислорода. В това вещество обаче има толкова много сложни неща, че просто не знам как да ги представя в достъпна форма.



Макар че молекулата на водата като цяло е електронеутрална, тя представлява дипол, т.е. в единия край на молекулата преобладава отрицателен заряд, а в другия — положителен. Диполите могат да се съединяват помежду си една молекула на водата може да притегли към себе си друга молекула, като отрицателният край на молекулата притегля положителния край на другата молекула. По този начин се образува така наречената водородна връзка, която вече е известна на науката. Също е известно, че водородната връзка между молекулите на водата е неустойчива, тя се разпада само след 10-16 секунди, т.е. дори ако молекулите на водата се събират в някакви структури, то тези структури веднага се разпадат. Така смята науката.



Тогава обаче се появява теорията на Станислав Зенин. Той направил изчисления, които показали, че краткотрайният асоциат, съставен от пет молекули на водата, при съединение с друг краткотраен асоциат може да образува структура, която вече не се разпада само след 10-16 секунди, а след два пъти по-дълъг период 10-14 секунди. (Тук трябва да поясня, че стабилизацията на новата структура зависи от „едновременното съединяване на всички крайни молекули на кислорода на асоциата в петчленни цикли”.)



Съгласен съм, че 10-14 секунди пак са много малко, но щом усложняването на молекулярната структура удължава времето на нейния живот, не може ли да съществува молекулярен асоциат, който да бъде стабилен?



Според теоретичните изчисления, може да съществува такъв „кристал” на водата, който се състои от 912 молекули, и времето на живот на който са минути и дори часове.



Зенин е нарекъл това образувание „основен структурен елемент на водата”. Този елемент прилича на малко остро ледено кристалче с шест ромбовидни краища. Във водата има мириарди такива кристалчета. Съществуването им вече е доказано и потвърдено чрез различни физико-химични методи. Във водата наистина съществуват такива кристалчета!

Всяко кристалче има върху ръбовете си електрически „плюсове” и „минуси”. Това са диполни молекули на водата, които са наредени по ръбовете на кристалчето. По този начин се получава двоичен код като в компютрите…



Сега нека си представим дестилирана вода с най-висока степен на чистота: шестократна дестилация, мембранни филтри... Ръбовете на кристалчетата в такава вода са практически електронеутрални, и в двоичния им код „не е записано нищо”. Когато в тази вода попадне молекула на някакво химично вещество обаче, при съприкосновение с „кристалчето” на водата това химично вещество сякаш отпечатва върху ръба му електромагнитната си шарка. След това „маркираното” по този начин кристалче се сблъсква с друго електронеутрално кристалче и прави същото нещо – предава му своята електромагнитна шарка, само че там, където при първото кристалче е минус, върху съответния ръб на другото кристалче ще се появи плюс.



За да върви по-бързо процесът на отпечатване и предаване на „данните”, водата трябва добре да се разклати, като по този начин се увеличава взаимното сблъскване на кристалчетата, което, между другото, правят хомеопатите – те имат специални апарати за разклащане на лекарствата.



Водата не е просто вещество в течна фаза, а нещо, което може да предава информация, затова Зенин е нарекъл водата „вещество, което се намира в информационно-фазово състояние”. „Кристаличната” структура на водата обяснява много от нейните странни свойства, които досега не са намирали никакво обяснение, като феномена на разтворимостта например. Водата разтваря почти всичко! Според Зенин, това е така, защото във водата винаги има определено количество кристалчета с подходяща електромагнитна шарка, която служи за по-лесно разтваряне на различни субстанции...



Съществува и обяснение за влиянието на магнитното поле върху водата – то просто разрушава кристалчетата. Ако водата се разбърква с магнитна бъркалка, физическите й свойства рязко се променят. Етиловият спирт въздейства върху водата по аналогичен начин – той разрушава нейната информационна структура, така че вода със спирт вече не е вода. Това е глупава, пияна, неструктурирана вода, която е вредна за организма, между другото...



Все пак не са много веществата, които оказват такова влияние върху водата като спиртът и магнитното поле, затова почти всичко, което става между водата и разтваряните в нея вещества, е информационно взаимодействие. Освен това водата представлява повече от 70% от организма на човека...



В Института по медикобиологични проблеми Станислав Зенин се занимава с проверка на дистанционното въздействие, което оказват народните лечители и екстрасенсите върху водата, защото такава му е работата (обърнете внимание върху названието на неговата лаборатория).



- Наистина ли съществуват екстрасенси? – недоверчиво се усмихвам аз.



- Според нашите изследвания, всички хора могат да оказват дистанционно въздействие върху водата, но при някои от тях въздействието е много слабо, докато при други се получава много по-силно. - казва Зенин.



Опитът се извършва по следния начин. Взема се дестилирана вода с висока степен на чистота и се налива в две колби. Една от колбите се дава на съответния човек за оказване на дистанционно въздействия, докато другата представлява контролен образец. След това се измерва електропроводимостта на „заредената” вода и контролния образец. Обикновените хора променят електропроводимостта на водата съвсем незначително.



- Веднъж обаче при мен дойде един народен лечител, който каза, че може „да пренася езотеричната карма на болния върху водата”. Аз му дадох една колба и той започна напрегнато да мисли над нея. След това електропроводимостта на дестилираната вода в неговата колба беше няколко пъти по-висока в сравнение с контролния образец!...



Екстрасенсите казват, че могат да правят „жива” и „мъртва” вода. По какво се различава „живата” вода от „мъртвата”? Електропроводимостта на „живата” вода е по-висока в сравнение с контролния образец, докато електропроводимостта на „мъртвата” е по-ниска.



- Какво влияние оказва всичко това върху живите организми?



В търсене на отговора на този въпрос се правят биотестове, като се проверява влиянието, което оказва „облъчената” вода върху микроорганизмите. Вземат се най-простите едноклетъчни, които се наричат пиростоми и се потапят както в контролната колба, върху която е въздействал съответният човек, така и в „мъртвата” вода.



- Спомням си, че видях в очите на нашите биолози истински ужас, когато те потапяха любимите си пиростоми в „мъртвата” вода, „омагьосана” от един от нашите екстрасенси. Обикновено в ”мъртвата” вода пиростомите спират да се движат, но в този случай те не само че загинаха, а клетъчната им обвивка започна да се разпада! Това се нарича „лизис”. „Значи урочасването наистина е възможно?” - възкликна една от биоложките ни…

Щом човек може с усилие на волята да съобщи на водата в човешкия организъм такива свойства, при които клетъчните обвивки да започнат да се разтварят, то…



- Добре, ясно, значи вие сте измислили как да обясните промените във физико-химичните свойства на водата, които по-рано не са могли да бъдат обяснени по никакъв начин, но все пак по какъв начин екстрасенсите оказват дистанционно влияние върху водата?



- Тук вече навлизаме в областта на догадките. Знаем, че водата може да записва информацията. Знаем също, че водата представлява 90% от мозъка на човека. Все още не знаем обаче по какъв начин екстрасенсите могат да оказват дистанционно въздействие върху водата. Струва ми се, че информационната структура на водата по някакъв начин повтаря информационната структура на вакуума. Все пак вакуумът не е пустота, а електромагнитна среда. Ако това предположението, че вакуумът има вътрешна структура, подобна на структурата на водата, е вярно, тогава въздействието върху водата може да се предава непосредствено, с някаква голяма, но крайна скорост.



- Чакайте малко… Тогава излиза, че мозъкът ни представлява същото нещо за вакуума, което е и молекулата на химичното вещество за дестилираната вода. Значи вакуумът постоянно получава информация от нашия мозък и я съхранява, така ли?



- Знам, какво искате да ме попитате. Искате да ме питате дали душата е безсмъртна, нали?... Фактът, че информацията от мозъка не се губи, още не означава, че личността е безсмъртна. Информацията просто се съхранява, това е всичко. Това обаче е „мъртва” информация, която не притежава самосъзнание! Тя е като книга или дискета например, които не са живи, но въпреки това съдържат информация.

Тази информация обаче е като ноумен, т.е. „нещото само по себе си”.



17.03.2003. Александър Кукушкин





от http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_14/14_01.htm