Между 1962 и 1979 г. полярният изследователски кораб “Елтанин” осъществява мащабно проучване на южните морета и океанското дъно. На 29 август 1964 г. по време на дълбоководни сондажи на 1600 км южно от нос Хорн екипажът успява да заснеме уникално подводно съоръжение. От непрогледното океанско дъно на дълбочина 4115 м изплували очертанията на странна “мачта” с внушителната дължина 120 метра. В основната конструкция били вградени разделени в четири секции 12 лъчеобразни “нишки”, завършващи със сферични уплътнения и сключващи ъгъл от 15? помежду си.
В средата на 60-те години все още не съществувал дълбоководен апарат, способен да достави апаратура с такива размери в ултрадълбоките области на абсолютен мрак и огромно налягане сред обледените южни морета. Затова и морските биолози допуснали, че откритата от “Елтанин” “антена” е някакво морско животно. Въпреки това те не успели да посочат никакъв класифициран от науката вид, който да притежава дори далечна прилика с мистериозния подводен обект. Биологът Томас Хопкинс отхвърлил и възможността да се касае за екзотично растение, тъй като слънчевите лъчи били безпомощни да проникнат в четирикилометровата бездна, а без фотосинтеза то не би могло да оцелее. Същевременно симетрията, размерите и местоположението на обекта създават впечатление за изкуствено инженерно съоръжение, инсталирано с определена цел. Но кога и от кого?
В средата на 60-те години все още не съществувал дълбоководен апарат, способен да достави апаратура с такива размери в ултрадълбоките области на абсолютен мрак и огромно налягане сред обледените южни морета. Затова и морските биолози допуснали, че откритата от “Елтанин” “антена” е някакво морско животно. Въпреки това те не успели да посочат никакъв класифициран от науката вид, който да притежава дори далечна прилика с мистериозния подводен обект. Биологът Томас Хопкинс отхвърлил и възможността да се касае за екзотично растение, тъй като слънчевите лъчи били безпомощни да проникнат в четирикилометровата бездна, а без фотосинтеза то не би могло да оцелее. Същевременно симетрията, размерите и местоположението на обекта създават впечатление за изкуствено инженерно съоръжение, инсталирано с определена цел. Но кога и от кого?
Новозеландският уфолог Брус Кати е автор на теория, според която антената е компонент от създадена в древността глобална конструкция, детектираща и транслираща данни за колебанията в геомагнитното поле на Земята и вариациите в 25 000 - годишния планетарен цикъл на движение сред звездите, известен като прецесия. След задълбочени нумерологични проучвания на подводния артефакт Кати излиза с версия, че той е дело на пришълци от звездната система на Сириус, чиято цел е да “изучават нашата планета или да контролират геологичните процеси, протичащи в земната кора”. Изследователят изказва предположение, че на Земята съществуват още поне 8 такива устройства. Кати счита, че египетските пирамиди и други древни паметници също са част от мащабния проект на космическите инженери.
Междувременно разузнавателните съдове на ВМС на САЩ все още проявяват подчертана заинтересованост към находката на “Елтанин”. Според Кати американски дълбоководни апарати няколко пъти се спускат до антената и я изучават. За съжаление американското правителство отказва достъп до събрания снимков и веществен материал. Така привържениците на теорията за палеоконтактите са лишени от поредния шанс да докажат правотата на своите убеждения.
Автор:Мирослав Минчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.