Тайната на времето. Разбий представата си за него такова, каквото го познаваш!

http://www.lifehack.bg/lifehealth/novata-predstava-za-vremeto/

Ако прекрачим отвъд ограничения научен възглед за света, можем да намерим доста различни обяснения на времето. Първо можем да отхвърлим основното предположение, че времето е обективно.

На пръв поглед часовниците, които отмерват времето, са абсолютно независими от съзнанието ни, а всекидневието е смесица от произволни и непредсказуеми събития.

Но от друга гледна точка това е така само според конвенционалната представа за времето, която споделяме всички.

Ние сме стигнали до колективното споразумение, че времето притежава определени неизменни характеристики: то се движи напред, измерва се от часовници, еднакво е навсякъде, не чака никого.

Да, но това споразумение не е неизменно и в определени моменти се оказва необяснимо гъвкаво. Ето и една затрогваща история, в която се описваше някаква злополука в мина в Германия илюстрираща какво имам предвид:

Малка група миньори останала затрупана под земята. Те знаели, че въздухът в галерията ще им стигне за броени часове. Само един човек имал часовник и затова обявявал времето, докато чакали да ги спасят.

часовник

Но за да окуражи другарите си, той ги лъжел и казвал, че е минал един час, когато били изтекли два. Затрупаните миньори били извадени на шестия ден. За огромна почуда всички били живи с изключение на един – мъжът с часовника.

Същността е в това, че този човек е нарушил споразумението за това що е действителното време. За жалост не е успял да измами самия себе си. Тогава възможно ли е времето да чака един човек, а да подминава друг в зависимост от очакванията на всеки от тях?

Отговорът…

През пролетта на 1990 г. социолозите от Калифорнийския университет в Сан Диего съобщиха, че смъртността сред китайците спада с 35 процента през седмицата преди фестивала на Жътвената Луна, един от най-тачените празници в китайския календар, по време на който се отдава особена почит на възрастните хора.

След края на фестивала смъртността отново се повишава и след около една седмица е с 34 процента по-висока от нормалната. Това означава, че хората, чийто край е наближил, отлагат смъртта, за да се насладят на празник, който им е особено скъп.

Същите отклонения се наблюдават в смъртността при евреите малко преди и след Пасхата. И накрая, кардиолозите отдавна са забелязали, че около 9 часа сутринта в понеделник- инфарктите са много по-чести, отколкото през което и да е друго време от седмицата. Този час не е случаен.

За много хора отиването на работа след уикенда означава наново да се потопят в неприветливата реалност. Възможно ли е някои от тях да са открили спасителния изход в инфаркта, вместо в броенето на минутите до следващия уикенд? Тези примери се отнасят до биологичното време, до невидимия часовник в клетките ни.
За да станем свидетели на истинска власт над времето, трябва да навлезем в царството на сънищата

Времето, когато сънуваме, е лишено от каквато и да е логика или последователност. То може да тече както напред, така и назад, може да се забавя или ускорява, може да спре или просто да престане да съществува – множество събития в съня са замръзнали в нещо като безвремие и нямат нито начало, нито край.

Летенето в облаците, давенето във водовъртеж или тичането по улиците, когато те преследва зъл фантом, са събития в съня, които могат да продължат както един миг, така и цяла вечност и остават напълно неподвластни на времето. Когато се завърнем в света на работещите часовници, времето отново започва да пълзи равномерно, но това не доказва нищо за действителната му природа.

Представете си, че някой по цял ден седи пред прозореца и сутрин, по обяд и вечер наблюдава пасивно минаващите хора и събитията на улицата. Този човек може да заспи през нощта и да види в съня си същите хора и случки, но в съня му утрото, обедът и вечерта ще продължат само две минути.

Както всичко останало в съня, времето също е създадено от неговото съзнание. С какво се различава времето, когато сме будни? Мозъчните клетки, които обработват хода на времето, са едни и същи. Затова е възможно както едното, така и другото време да са плод на нашето съзнание.

Ако е така, това означава, че самото време е само лично възприятие, надеждно доколкото са надеждни настроението, носталгията, мечтите или която и да е друга мимолетна мисъл. Психолозите са наясно, че времето има строго лично измерение.
Всички влияем донякъде на времето според личните си желания

Когато зъбът ни боли и чакаме ред при зъболекаря, нещастието ни кара времето да се влачи. За да го ускорим, е нужно много малко – например да отидем в любимия си ресторант, – където отново ще сме щастливи. Когато правим нещо приятно, времето лети.

времето при зъболекаря

Разликата между непоносимо бавното и летящото време е само в нашето възприемане на ситуацията. Дотогава, докато можем да избираме дали да отидем на зъболекар или на ресторант, ние имаме власт над усещането за собственото си време.

Но ако сме принудени да останем при зъболекаря, нямаме друг избор освен да приема безкрайно мудното време в неговата чакалня.

Ние всички сме в плен на подобна принуда и ден след ден оставаме в една и съща времева рамка, защото смятаме, че така трябва или защото сме длъжни.

Но тя е само едно споразумение, направено някога – дори не помним кога. Всеки може да се освободи от това споразумение и да си възвърне властта над времето.
Пътешественици във времето

Една от основните теми в световните духовни традиции е измамната природа на времето, както и една от целите на духовните водачи е да разрушат неговата магия, която ограничава съзнанието на последователите им. Някога един индийски духовен учител казал на послушниците си:

Вие сами сте се затворили в клетката на времето и пространството и принуждавате съществуването си да протича в ограничения обхват на живота и в обема на тялото. В тази самоналожена илюзия се крият корените на всичките ви конфликти: живот и смърт, болка и наслада, надежда и страх. За да изчезнат тези проблеми, трябва първо да изчезне илюзията. – Но как да го сторим? – попитал един послушник. Учителят отвърнал: – Вие сте заловени в този свят като риби в мрежа. Но всички мрежи имат дупки. Намерете дупка, избягайте през нея и ще видите какво е всъщност реалността.

Мрежата на времето очевидно е пълна с такива дупки. Тя изглежда обективно реална, но е много възможно да е само предразсъдък на съзнанието ни. Великият мъдрец Шанкара, който е един от най-забележителните индийски философи, е написал:

„Хората остаряват и умират, защото виждат, че другите хора остаряват и умират.“

Но ако Шанкара е прав, то стареенето не е фиксиран биологичен процес. То е само сбор от възприятия, които сме почерпили отнякъде, вкарали сме ги в телата си и сме им придали физическа форма.

Навремето бил проведен един жесток, но много показателен биологичен експеримент, при който плъх бил хвърлян във вода.

Плъховете не са добри плувци и животното отчаяно пляскало във водата и се опитвало да излезе от съда, но само се хлъзгало по стъклените стени.

След няколко минути плъхът се изтощавал напълно и бил на ръба на удавянето. Тогава експериментаторът го изваждал и го оставял да си почине.

експеримент с плъхове

През следващите дни процедурата се повтаряла и много скоро, обикновено след не повече от три седмици, в организма на плъха настъпвали драстични промени. Всекидневният стрес много бързо състарявал тъканите му. Когато експериментът продължавал, до един месец плъхът умирал от старост.

Дисекцията показвала, че сърцето, черният му дроб и белите дробове, както и останалите му органи били потъмнели, втвърдени и фиброзни като на плъх, достигнал края на нормалната продължителност на живота, която се равнява на две и повече години.

Същността на този експеримент е, че е ускорил времето и е принудил плъха да го абсорбира в тялото си. От гледна точка на материалния израз на старостта, обезцветените и износени тъкани са парчета замръзнало време. Същият процес е налице и при хората, въпреки че ние абсорбираме времето по-комплексно, в зависимост от това какви са личните ни ценности.
За разлика от опитните плъхове ние можем да избираме дали да живеем с повече или по-малко стрес

стрес

Още по-важно е, че можем да интерпретираме времето по различен начин и поради това можем да го променяме. Злоупотребата с тази привилегия може да причини неимоверно страдание. В случая нямам предвид хората, които сами се поставят в ситуации на неимоверен стрес, въпреки че те са милиони. Основното, което пропускаме, е, че не е задължително времето в нас да е неподвижно.

Странната на пръв поглед идея на Шанкара, че стареем, защото наблюдаваме как другите стареят, може да се окаже напълно състоятелна. Тя бе потвърдена частично от един забележителен експеримент, проведен в края на седемдесетте от Харвардския факултет по психология.

Екипът, ръководен от професор Елен Лангър, едва ли е имал предвид твърдението на Шанкара. Те са искали да проверят дали старостта е необратим процес, каквото е общоприетото схващане.

Официалното становище на Националния институт по старостта е, че няма надежден метод за възстановяване на младостта, включително медикаменти, диета, упражнения или мисловни техники.

Въпреки че това становище се подкрепя от огромен брой изследователи, екипът на Лангър хранел някакви съмнения, че старостта е дело на съзнанието и тя може да бъде преодолява от самото съзнание.

За да проверят хипотезата си, те провели експеримент, който започнал с обява в един бостънски всекидневник, че се търсят мъже на възраст над седемдесет и пет години, които желаят да отидат на едноседмична почивка, като всички разходи са платени. Подходящите доброволци били качени на автобус, който ги оставил в луксозната обстановка на едно провинциално имение в Нова Англия.

пътуване във времетоСлед като пристигнали в изолирания курорт, мъжете се озовали в обстановка, която пресъздавала всекидневието отпреди двадесет години. Вместо списания от 1979 г. по вестникарските будки имало броеве на „Лайф” и „Сатърдей Ивнинг Пост” от 1959 г. По радиото пускали музика от същата година и политическите предавания били посветени на събитията и личностите от този период.

По телевизията вървели обръщения на президента Айзенхауер, последвани от „Анатомия на убийството”, който спечелил „Оскар” през 1959 г. Освен тези подробности било направено всичко възможно всеки да се чувства, изглежда, говори и действа така, сякаш е с двадесет години по-млад.

Всички трябвало да разговарят изключително в сегашно време, сякаш 1959 г. е днес („Мислиш ли, че Кастро ще стане марионетка на Хрушчов?”). Разговорите за семейството, приятелите и работата също не трябвало да излизат от тази граница. Децата им все още били у дома или учели в колеж, професионалните им кариери били в разцвета си. Всеки бил донесъл със себе си своя снимка отпреди двадесет години, която била показана на групата.

По време на тази седмица на преструвката контролната група от други седемдесет и пет годишни мъже също говорела за събитията през 1959-та, но в минало, а не в сегашно време. Кастро, Мики Мантъл, Айзенхауер и Мерилин Монро били такива, каквито ги било направило времето. По радиото вървяла музика от 1979 г., вестниците пишели за последните новини и филмите били най-съвременни.

Лангър измерила видимото остаряване на всички мъже преди, по време на и след тази почивка. В края на седмицата измерванията при групата от 1959 г. показали удивителни резултати. Паметта и координацията на крайниците им се подобрили забележимо. Те били по-активни и се нуждаели от по-малко помощ (вместо да чакат, сами вземали храната си и почиствали след себе си).

Подобни промени са обичайни за всеки, който си почива. Но в случая става въпрос за обратимост на необратимите признаци на старостта. Независими наблюдатели, на които били показани снимки на мъжете преди и след експеримента, оценили видимата възраст на първата група като средно три години по-ниска.

Измерванията на ръцете показали, че пръстите им действително са станали по-гъвкави и ставите са възвърнали част от подвижността си. Мъжете от тази група седели по-изправени на столовете си, ръцете им били по-силни и дори виждали и чували по-добре.

При контролната друга група също били налице подобни промени, но в далеч по-малка степен, а по отношение на гъвкавостта на пръстите показателите дори се били влошили за една седмица.

щастливи години

Лангър смята, че някои от тези положителни промени се дължат на факта, че мъжете са имали повече свобода, отколкото в домовете си. Отношението към тях е било като към нормални петдесет и пет годишни хора, за които е напълно естествено да носят сами куфарите си или да избират какво да вечерят.

Мнението им се зачитало по време на груповите дискусии и никой не ги обявявал за сенилни, което може би им се е случвало в обичайния живот. По този начин те направили преход от непълноценно към пълноценно съществуване, или живот с бодрост, откритост за нови идеи и умствена свежест. Защо обаче групата от 1959-та се е справила значително по-добре от тази от 1979-та? Възможно ли е подобрението да е настъпило в резултат на онова, което са виждали?

Ако перифразираме мъдростта на Шанкара, когато не виждаш как останалите стареят, ти също не остаряваш. Участниците в експеримента на Лангър са били особен вид пътешественици във времето, които са се завърнали при самите себе си. Ние смятаме, че времето е извън нас, но във всеки един миг то е и вътре в нас, пакетирано под формата на спомени.
Споменът е пътешествие във времето, дори когато не напускаш стола

Съзнанието успява да бъде на две места, като едновременно пътува във времето и остава в настоящето. Старците, които са се върнали в 1959 г., са били неизменно свързани с 1979 година – четели са стари списания, но през тази седмица ги е валял същият дъжд, както и останалите жители на Бостън. Затова илюзията за фиксирано време е била частично размита. Но експериментът може да бъде доведен по-далеч.

пътешествие във времето

Ако изгубя условностите и не виждам как останалите стареят, сигурно винаги ще остана двадесетгодишен, макар че както всички ще изпитвам нормалния ход на времето. Защо да не поговорим за моето време и вашето време? Часовникът на стената отмерва безстрастно секундите и минутите, но вътрешният ни часовник притежава точно толкова интелигентност, колкото и мозъкът, в който е разположен.

След дългогодишни изследвания през последното десетилетие учените локализираха биологичния часовник, който управлява ритмичното функциониране на тялото, като например заспиването и събуждането, храненето, жаждата, телесната температура, кръвното налягане, растежа и цикличното отделяне на множество хормони.

Едно малко клетъчно ядро в хипоталамуса, наречено надхиазматично ядро, регулира всички тези зъбни колела и дирижира ритъма от двадесет и осем дневния менструален цикъл до тричасовия цикъл на отделяне на хормона на растежа. Дори непрекъснатите химични реакции във всяка клетка, които протичат за хилядни части от секундата, също се подчиняват на главния часовник на тялото.

убийство на часовникаУпотребата на думата часовник подвежда, защото ние можем да се освободим от тиктакащите механични устройства и да управляваме потока на времето вътре в себе си. Огладняването, нуждата от сън и дишането не зависят от външните часовници.

Когато са подложени на силен стрес, някои жени отлагат месечния си цикъл (възможно е да не осъзнават, че са направили този избор, но телата им очевидно реагират на специфични мозъчни сигнали, породени от емоциите на жената).

В по-драстичните случаи на жени, страдащи от раздвояване на личността, е възможно всяка от тези личности от женски пол да има отделен месечен цикъл.

Една жена с три личности и три цикъла не притежава три вътрешни часовника. Това, което всъщност притежава, е по-добър контрол над времето, отколкото е обичайната представа.

Тази огромна свобода на избора понякога може да ни изиграе лоша шега, когато става въпрос за ритми, които не бива да се нарушават – самолетната умора при смяната на часовите пояси временно нарушава основния ни цикъл на сън, както и десетки по-малки цикли, които зависят от него.

Но самият факт, че времето и съзнанието могат да бъдат едно и също, навежда на мисълта, че е възможна пълна свобода и бягство от бездушните часовници към една реалност, където всяка секунда е живот.
Лъчът на времето

За физиците концепцията за персонално време е чиста измислица. За физиката пространство-времето е фундамент на съществуването и времето се подчинява на закони, които не зависят от съзнанието. Физиците използват термина лъч на времето, с който отбелязват, че ходът на събитията е еднопосочен и необратим.

лъчът на времето

Стивън Хокинг например използва примера за счупената стъклена чаша. Когато чашата се удари в пода, тя се разпръсва на стотици парчета и никога повече няма да бъде цяла. На същия закон се подчиняват кубчетата лед в чая, които никога вече няма да се групират. Старите коли се разпадат на части и ръждива ламарина и никога няма да станат нови.

На теория счупената чаша може да се възстанови, като се изчислят точните сили, запратили всяко едно парче в пространството. Съдината ще бъде отново цяла, ако всяка траектория се обърне. От математическа гледна точка непокътнатата чаша е само една счупена чаша с уравнения, обърнати в обратната посока, и преобразуването на едната в другата може да се извършва безкрайно/вече взех много да се шашкам за вас незнам/.

Но в реалния свят това преобразуване се забранява от лъча на времето. В мига, когато чашата се разбие, времето я отнася и повече не я връща в същия вид. Ако законът наистина е такъв, то най-разумният избор е да му се подчиним, както го правят топлината, светлината и всички тела и форми на енергия във вселената.

Но персоналното време, вашето време, изобщо няма нищо общо. Наместо да се движи еднопосочно, то отива напред, когато се тревожим за бъдещето, и се връща назад, когато си припомняме миналото. „Времето не е просто път- пише Джон Фаулз. – То е и стая.” Ние наричаме тази стая памет, място, където можем да седнем и да се потопим в миналото.
Персоналното време може да бъде и живо и мъртво

Преди няколко десетилетия археологически екип откри в една египетска пирамида глинена делва с пшенични зърна. Зърната били засети и за всеобщо учудване след няколко седмици поникнали, независимо от двете хиляди години принудителен сън. Ако се опитате да си представите това събитие от гледна точка на самите зърна, то би изглеждало като събуждане.

лъчът на времето

Докато зърната са спели, времето е било мъртво и не е причинявало промяна или разложение. Изминалите двадесет века с нищо не се отличават от един сезон, защото изтеклото време не е съдържало живот. То е било мъртво, или спящо време, заключено в семената, очаквайки докосването на живота.

Мястото, където е било заключено това време, е ДНК на пшеницата. За нас тя също е хранилище на време под формата на генетична памет. Никой нямаше да оцелява дори след най-обикновена простуда или каквато и да е друга болест, ако в паметта на тимусната жлеза не се пазеше информация отпреди милиони години за всички антитела, способни да се справят с вирусите и бактериите.

Имунната система е енциклопедия на всички болести, от които са боледували предшествениците ни. Хиляди поколения са измирали от треска и чума, за да живеем ние с вас. Науката все още не забелязва магическата страна на ДНК. Представете си, че стоите в празна стая със спираловидна стълба, която се издига точно пред вас.

Тя е дървена и много прилича на стълбите в старите колониални къщи и църкви. Докато се възхищавате на съвършената й изработка, става нещо странно. Стълбата бавно се завърта и се разцепва на две, точно по средата, сякаш от горе до долу се е отворил невидим цип. Двете части се отделят и застават една срещу друга.

структура на ДНК

Сега забелязвате нещо, което дотогава е убягвало от вниманието ви. Двете стълби са заобиколени от облак фини стърготини. Той е безформен, но в него се забелязват отчетливи потоци.

Изведнъж облакът започва да доизгражда двете половини на стълбата, да добавя нови стъпала, перила и колони, докато пред очите ви се оформят две завършени стълби, които по нищо не се отличават от оригиналната.

ДНК се държи точно по този свръхестествен начин. Всеки път, когато тялото трябва да изработи нова клетка (необходимост, която възниква милиони пъти в минута), молекулата на ДНК се разделя на две. Това става точно така, както при въображаемата стълба: първо оригиналната двойна спирала се разделя по дължина и за момент клетката остава без действаща ДНК.

След това ДНК достроява двете половини с материал от безформения бульон от органични вещества и образува две копия на първоначалната молекула.
Най-удивителното в този процес НЕ е неговата сложност

Въпреки че трите милиарда генетични бита биват възстановявани с идеална точност във всяка клетка, най-удивителното е, че този процес се извършва от неживи неща. Молекулата на ДНК, подобно на дървената стълба е нежива. Тя е изградена от най-обикновени водородни, въглеродни, кислородни и азотни молекули, които също са неживи.

Същите молекули изграждат бучката захар, капката нефт, влакното торф. Нито едно от тези неща не извършва току-що описания процес. Как тогава тези неживи и инертни молекули са се научили да изграждат витата стълба, която е милиони пъти по-съвършена от всичко, което е създавала човешката ръка?

Отговорът е, че ДНК всъщност не е нежива. Тя е живата памет на неживите неща. Тази памет не съществува в изграждащите я въглеродни, водородни или кислородни атоми. Ако съществуваше, то бучката захар също щеше да е жива. В основата си ДНК е една материална маска, зад която се намира едно богато, но абстрактно съзнание.

ДНК

Да разгледаме властта, която ДНК има над времето. За човешкото око фотографските кадри, които се сменят със скорост двадесет и четири в минута, представляват филм, защото мозъкът ни регистрира бързата последователност на образите като непрекъснато движение.

За конската муха това е чиста илюзия, тъй като нейното око е устроено така, че тя вижда черните пространства между всеки кадър – мозъкът на конската муха вижда поредица от неподвижни диапозитиви. От друга страна, охлювът възприема само по един нов образ на четири секунди и затова ще пропусне три четвърти от филма.

Той вижда само някакъв миш-маш от откъслечни образи (ако сте достатъчно бързи да откъснете една роза под носа на охлюва, той ще помисли, че цветето се е стопило във въздуха). Ами ако и пред очите ни има такива създания, които самото ни око просто не може да види?

При всяка жива твар конфигурацията на ДНК е различна, което означава, че е различно съзнанието му, а оттам и представата за времето. ДНК е като разпределителна гара между вечността и всички форми на живот, които населяват времето.

За всеки жив вид ДНК отрязва от времевия континуум неговите парчета от време в зависимост от уникалното му съзнание и отредената продължителност на живота. Времето на човека, времето на конската муха, времето на охлюва – всеки отрязък е различен.

Още по-впечатляващ е контролът, който ДНК упражнява над посоката на времето. Например фактът, че ни израства трети кътник, е част от наследството, което ДНК пренася от миналото. ДНК трябва да отива и в бъдещето, за да знае, че този зъб ще се появи последен, чак след дванадесетата ни година.

Същата ДНК, заложена в утробата, знае какви процеси трябва да протекат в тялото дори след години или десетилетия. Нашите гени знаят едновременно как да втвърдят меките черепни кости на бебето и как да компенсират загубата на калций при седемдесетгодишния старец.
Взаимната връзка между времето и живота е далеч по-сложна, отколкото си я представяме

връзката между времето и живота

Пресметнато е, че всяка секунда в тялото протичат около 6 милиарда химични реакции. Те се контролират от вездесъщата ДНК. В разписанието няма пропуски, колкото и да са отдалечени една от друга във времето и пространството.

Ако тези взаимозависими реакции оставаха неизменни във времето, то клетъчните биолози скоро щяха да имат пълното обяснение за начина, по който ДНК управлява протичането на живота.

Има обаче и четвърто измерение, в което всяка клетка се подчинява на съдбата си: животът на кожната клетка е един месец, докато невронът със същите генетични заложби живее колкото нас самите. Много е трудно да си представим начина, по който гените контролират тези толкова разнообразни срокове на живот.

В структурата на нашите гени е заключено едно малко безвремие и без-пространство, където можем да пребиваваме така, както рибарят присяда на брега, за да хвърли въдицата си в реката.

В това безвремие ние сме остарели преди юношеството, оплешивели сме, преди да ни е поникнала коса, и изпускаме последния си дъх преди да сме поели първия при раждането.
Аз-ът отвъд времето

Щом ДНК има такава безспорна власт над времето, ние трябва да се възползваме от нея. Ако се вгледате в пейзажа на времето, ще откриете, че правите граници изчезват и остават само вечността и безвремието. Всички духовни традиции, всяка по свой начин, се опитват да убедят човечеството, че безвремието е далеч по-реално от всяко събитие, протекло във времето.

Въпреки това ние продължаваме да стоим в хватката на времето, както физически, така и душевно. Всеки трябва да търси своя спасителен изход и в нашия век той не винаги е вярата. Един от най-влиятелните теоретици на квантовата физика от първите десетилетия на двадесети век, Ервин Шрьодингер, стига до концептуален пробив, който е по силите на малцина:

„Въпреки че обикновеният разум не го вижда, вие – и всяка друга жива твар – сте едно цяло в цялото. Затова вашият живот не е просто част от цялата вселена, в определен смисъл той е цялото.”

Твърдението е немислимо за изолираното его. Как е възможно личността да е цялото, което означава всичко живо, и едновременно да е това, което е, индивид със собствени идеи и спомени? Въпреки че нашият свят се подчинява на времето, признаците, че сме свързани с по-голямата реалност на всичко във всичко са многобройни.

Видният японски невро биолог д-р Таданобу Цунода в продължение на четиринадесет години изследва функциите на лявото и дясното мозъчно полукълбо.

мозъчните полукълба

В ствола на човешкия мозък е разположен превключващ механизъм, който позволява доминиращо влияние на лявото мозъчно полукълбо, когато говорим, смятаме и извършваме логически съждения, и доминиращо дясно полукълбо, когато се занимаваме с музика, разпознаваме форми, търсим подобия или вършим каквато и да е дейност, свързана с емоции. (Става въпрос за временно превключване, а не за постоянно ляво или дясно доминиране, за каквото се говори през последните години.)

Цунода разработва нов метод за картографиране на този превключващ механизъм. Методът се основава на звукова обратна връзка с време на закъснение и много наподобява наблюдение на мозъка на човек, който, говори и слуша собствения си глас.

Били разкрити множество деликатни механизми на превключването между лявото и дясното полукълбо, но най-забележителен се оказал следният факт: оказало се, че полукълбата превключват, когато слухът регистрира звук с честота, кратна на възрастта (т.е., ако сте на четиридесет години, броят на трептенията в секунда се дели на четиридесет).

Още по-странен се оказал доказаният при тридесет доброволци факт, че продължително доминиране на едното полукълбо настъпва на рождения ден на индивида. Хората с доминиращо ляво полукълбо за известен период стават дясно доминирани и обратно. Явлението възникнало при повече от половината доброволци, а при някои се наблюдавало три последователни години.

мозък, слънце и луна

Д-р Цунода предполага, че отговорът на тези загадки се крие във възможната връзка между мозъка и завъртането на земята около слънцето, фазите на луната и другите космически часовници.

„Връзката с космическата активност предполага наличието на един миниатюрен космос в човешкия мозък – пише Цунода. – Но цивилизацията е заличила нашата способност да възприемаме този космос.“

Западната култура ще приеме доста резервирано това бедно на факти твърдение, но още древните индийски мъдреци са заявили:

Както е в макрокосмоса, така е в микрокосмоса, Както е в атома, така е във вселената, Както е в човешкото съзнание, така е в съзнанието на космоса.

С други думи, вие не можете да се намирате някъде във вселена, която е извън вас. Шрьодингер твърди:

„Вие сте част от безкрая, вечно съществование… Затова можете да легнете на Майката Земя с твърдото убеждение, че сте едно цяло с нея и тя с вас. Вие сте толкова солиден и толкова неуязвим, колкото е тя – всъщност хиляди пъти по-солиден и по-неуязвим.”

Този извод не е плод на бродене из мистиката. Шрьодингер е приемал съвсем сериозно хипотезата, че възприятията на личността, или аз-а, са първичен фактор във Вселената.
В наши дни всичко това изглежда много смътно и съмнително

Ние отъждествяваме живота с молекулите на ДНК и пренебрегваме факта, че всяка молекула ДНК е една и съща в секундата преди смъртта и в секундата след нея. Времето съществува дотолкова, доколкото ние искаме да се състезаваме с него. Смисълът е там, където и както го виждаш.

Вие можете да разглеждате екрана на телевизора под микроскоп и да виждате произволни колебания на фосфоресциращите елементи, но можете да се отдръпнете и да видите, че тези колебания оформят картина. Редът и смисълът зависят от гледната точка, те са продукт на съзнанието. Разликата между гледните точки е само в перспективата, а не в нещото, което наблюдаваме.

Ако погледнете през прозореца и познаете дърветата, небето и облаците, това не означава автоматично, че възприятието ви е правилно или погрешно. Възможно е да имате шизофренни халюцинации, също така е възможно да изживявате най-дълбокото просветление на древните индийски мъдреци. Всеобхватният смисъл на това изживяване е на границата между абсурда и божественото.

Смисълът е, че в едно и също съзнание се съдържа всичко. Когато достигнем ново ниво на осъзнаване, ние създаваме нов свят. Да живееш в епоха на съмнения, не е непременно проклятие. Търсенето на истината е приключение, дори когато успехът не идва веднага. Алберт Швайцер пише:

„Желание за свобода! Изследвай всичко около себе си, стигни до границите на човешкото познание и винаги ще откриеш нещо необяснимо в края. То се нарича живот.”

тази шибана, готина природа

Природата е огледало. Този, който гледа, вижда в него себе си. Възможно е точно тук да се крие отговорът на загадката. Веднъж един индийски мъдрец поискал от послушниците си да изпълнят следното духовното упражнение:

Долепете палците и показалците си. Палецът ли докосва показалеца, или показалецът докосва палеца? И двете, нали? Веднъж палецът е изследователят, който усеща, а следващия път е изследваният. А сега, задайте си въпроса: „Кой го променя от изследовател в изследван?”

За да контролирате тази операция, вие трябва да сте над нея. Вие сте по-големи от изследователя и от което и да е изживяване. Но каквито и да сте, вие ще бъдете само над нещата, които познавате сега.

Какво е съзнанието, ако не изследователят, този който знае? Какво е тялото, ако не изследваният, познаваемото? Ако съм способен да прехвърлям вниманието си от едното на другото, тогава трябва да има едно аз, което няма да изпитва ограниченията на двойствеността съзнание-тяло.

Но да откриеш това АЗ не е просто. Не можем да го видим, защото то е в очите ни, не можем да го чуем, защото е в ушите ни, не можем да го докоснем, защото е в пръстите ни. Какво ни остава? Само гласът, който нашепва: „Премини отвъд.“

в статията е използван текст на Дийпак Чопра, а оформлението й принадлежи на lifehack.bg

РАДИОПРЕДАВАТЕЛЯТ НА ПОСЕЙДОН

Между 1962 и 1979 г. полярният изследователски кораб “Елтанин” осъществява мащабно проучване на южните морета и океанското дъно. На 29 август 1964 г. по време на дълбоководни сондажи на 1600 км южно от нос Хорн екипажът успява да заснеме уникално подводно съоръжение. От непрогледното океанско дъно на дълбочина 4115 м изплували очертанията на странна “мачта” с внушителната дължина 120 метра. В основната конструкция били вградени разделени в четири секции 12 лъчеобразни “нишки”, завършващи със сферични уплътнения и сключващи ъгъл от 15 градуса помежду си.

В средата на 60-те години все още не съществувал дълбоководен апарат, способен да достави апаратура с такива размери в ултрадълбоките области на абсолютен мрак и огромно налягане сред обледените южни морета. Затова и морските биолози допуснали, че откритата от “Елтанин” “антена” е някакво морско животно. Въпреки това те не успели да посочат никакъв класифициран от науката вид, който да притежава дори далечна прилика с мистериозния подводен обект. Биологът Томас Хопкинс отхвърлил и възможността да се касае за екзотично растение, тъй като слънчевите лъчи били безпомощни да проникнат в четирикилометровата бездна, а без фотосинтеза то не би могло да оцелее. Същевременно симетрията, размерите и местоположението на обекта създават впечатление за изкуствено инженерно съоръжение, инсталирано с определена цел. Но кога и от кого?


Новозеландският уфолог Брус Кати е автор на теория, според която антената е компонент от създадена в древността глобална конструкция, детектираща и транслираща данни за колебанията в геомагнитното поле на Земята и вариациите в 25 000 - годишния планетарен цикъл на движение сред звездите, известен като прецесия. След задълбочени нумерологични проучвания на подводния артефакт Кати излиза с версия, че той е дело на пришълци от звездната система на Сириус, чиято цел е да “изучават нашата планета или да контролират геологичните процеси, протичащи в земната кора”. Изследователят изказва предположение, че на Земята съществуват още поне 8 такива устройства. Кати счита, че египетските пирамиди и други древни паметници също са част от мащабния проект на космическите инженери.

Междувременно разузнавателните съдове на ВМС на САЩ все още проявяват подчертана заинтересованост към находката на “Елтанин”. Според Кати американски дълбоководни апарати няколко пъти се спускат до антената и я изучават. За съжаление американското правителство отказва достъп до събрания снимков и веществен материал. Така привържениците на теорията за палеоконтактите са лишени от поредния шанс да докажат правотата на своите убеждения.

Автор:Мирослав Минчев

ПСИХИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ

Изследователите на човешката история винаги са се смущавали от настойчивото описание в легенди и предания на психическото въздействие, което са упражнявали някои забележителни хора от всички времена и раси. Най-лесно е да се припише това на суеверието на и варварщината. Но се оказва, че "глупавото суеверие" все още запазва първоначалната си сила, и неговите прояви се увеличават като количество и разновидност. Епидемията на чародейството може да се проследи от отвратителната критика на "Уудо" или африканските диваци до съвременните увлечения на цивилизования човек. Западният свят е полудял от "психизма", вестниците са пълни със сензационни разкази за месмерични влияния, хипнотизъм, личен магнетизъм и т.н. Много безсмислици са написани по този предмет, създадени са невероятни теории. Но самата истина е много по-чудна от най-причудливите фикции.
Източните народи от много столетия познават и практикуват всички форми на окултизма и притежават тайните, които западните изследователи се трудят да разкрият. Но колкото и да са интересни тези тайни, те ще бъдат още дълги години скривани, поради неразвитото състояние на расата, която не би могла засега да схване тяхната мъдрост, поради себелюбието на съвременниците, които биха използвали тези знания за лична изгода, без да принесат полза за човечеството. Това е безполезно дотогава, докато цялата раса не напредне умствено и духовно, за да може да схване ученията без ограничения и страх. Окултистите знаят, че никаква черна магия не може да повлияе на духовно издигнатия човек.
Престъпната употреба на психическата сила, не е само остатък от средните векове, а съществува и усилено се упражнява и днес. Ония, които я практикуват, сами сеят семето на своето наказание, защото и най-малкото количество психическа енергия, изразходвана за користни цели, непременно ще се отрази пагубно върху извършителя.
Какво е психическо влияние? От какво се състои? Как се привежда в действие? Какви са неговите последствия?

Нека започнем от инстинктивния ум - един от седемте принципа на човека. Той се среща и при животните, и при растителния свят, и при минералите. Инстинктивният ум е инструментът на психическото влияние. Много често казваме, че интелектът се поддава на внушения, но по-правилно е да се каже, че индивидът се влияе въпреки интелекта си, а не чрез него. Отпечатъкът върху инстинктивния ум е толкова силен, че той действа въпреки протеста на интелекта, което мнозина за голямо съжаление осъзнават чак след края на действието. Внушението е влиянието или контролът върху мислите и действията на друго лице чрез заповед, предаване на мисъл, на комбинация от двете или каквото и да е друго средство в скалата между тези понятия. Личното внушение е често срещано в ежедневието - ние постоянно предаваме или получаваме внушения, но те са сравнително маловажни. Внушенията, съзнателни или несъзнателни, могат да се групират в три класа: лично внушение; мисловно влияние в съответствие или в присъствие на лицето; хипнотично влияние.
Личното влияние постоянно се практикува от всички нас и всички сме донякъде засегнати от него. Внушенията се предават чрез гласа, маниера, жеста и др. Колкото е по-силно самосъзнанието, толкова е по-малка степента на възпримане, освен ако лицето не е уморено, вниманието - отвлечено. Внушението не засяга интелекта на човека, то действа не чрез аргументи, а чрез твърдение, изискване и заповед. Внушенията добиват сила чрез повторение. Някои лица са усвоили това изкуство и мъчно можем да им противодействаме по време на разговор. Добре е да бъдете внимателни към тия, които се опитват да ви водят не с аргументи и разсъждения, а с претенциозна власт, увлекателни маниери и авторитетни жестове. Пазете се от ония, които ви задават въпроси и отговарят вместо вас: "Вие обичате този модел, нали?" или "Това ви трябва, нали". Няколко думи за влиянието на мисълта. Вече обяснихме как се изпращат мисловни вълни и как се възприемат от други хора. Всички, по всяко време получаваме тези вълни, но сравнително малко могат да ни засягат, понеже не са в хармония с нашите мисли, нрави, настроения. Но ако се намираме в пасивно състояние и интелектуалният ум не е овладян съществува опасност да го принудим да възприеме и асимилира мисловните вълни, които ни обкръжават. Всеки, който иска да повлияе на друго лице за добро или за зло, несъзнателно изпраща мисловни вълни с известен ефект. И ако инстинктивният ум е незащитен, той ще бъде в известна степен засегнат от усилията на себелюбиви и злобни хора. Но ако мислите позитивно и добро. Ще се съюзоте с добри странстващи мисло - форми на други добродетелни хора. В този случай резултатът е положителен за всички.
Човекът, който "знае" може спокойно да се предпази от лоши мисли и черни магии. Прочитането на тези уроци ще спомогне за предотвратяването на лошите влияние, и то не само поради добродетелите на самите уроци, а и поради затвърдяването в ума на читателя на убеждението, че той може да устои на всички вредни влияния.
Умът притегля само такива мисли, каквито хармонизират с неговите собствени. Инстинсктивният ум се влияе отрицателно само ако притежателят му допуска своите слабости слабости да властват над него. Всичко зависи от вас. Пробудете самосъзнанието си и развийте тази сила, като налагате волята над вашите слабости и низш ум. И още нещо:
Когато човек не може да се уплаши от нещо , когато осъзнае същинското си естество и съдба, разбира, че страхът се оказва безсмислен. Нека вашият девиз бъде:
"АЗ СЪМ! АЗ СЪМ СИЛЕН, ДОБЪР, БЕЗСТРАШЕН И СВОБОДЕН!"

http://wicca.hit.bg/BOOK/yoga/psiho_vliqnie.htm

НАСА левитира мишки с мощно магнитно поле

Учени от НАСА успяха да накарат мишки да левитират. Тестовете ще помогнат да се изследва загубата на плътност в костите на астронавтите, които седят по-продължително време при нулева гравитация. Това е ключов проблем, който трябва да се реши преди да се изпратят хора до Марс или други планети.


Учените построиха гравитационен симулатор, като използваха свръхпроводим магнит, за генерирането на силно магнитно поле. Полето е достатъчно силно за да накара водата в клетките на мишките да левитира. Учените използват факта, че водата е слабо диамагнетична, което означава че присъствието на силно магнитно поле, кара електроните на водните молекули да променят леко своите орбити. Това от своя страна създава леко напрежение в обратна посока на магнитното поле, което е достатъчно силно за да изравни силата на гравитацията от тялото на мишката.



Изследователите и преди са успявали да левитират животни, например жаби. Сега за пръв път успяват да го направят с бозайник. Мишките се затварят в пластмасова клетка, която има под с дупки за да преминават отпадъците и отвор отгоре, през който да се доставя вода и храна за мишката, както и да се заснема нейното поведение.

Първия тестов субект бе малко мишле на едва три седмици. В началото то бе силно объркано и дезориентирано. Докато се опитваше инстинктивно да се захване за нещо стабилно, то започна да се върти поради липсата на съпротивление. Това го обърка още повече и специалистите прекратиха експеримента.

Следващата мишка бе леко упоена преди да бъде сложена в клетката и тя бе значително по-спокойна. Експериментът бе повтарян многократно и се оказа че мишките доста бързо се приспособяват към новите условия. След няколко часа левитация, те дори ядяха и пиеха вода. След първоначалния успех, учените пуснаха и мишки, които не са упоени. Оказа че и те се приспособяват достатъчно бързо. Веднъж щом премине първоначалния шок, мишките буквално плаваха умело из клетката, без да ги притеснява загубата на тегло.

Мощното магнитно поле не причини никакви краткосрочни здравословни ефекти върху мишките. Ранни изследвания с плъхове също не показаха никакви негативни ефекти, дори след десет седмично излагане на мощно магнитно поле.

В момента учените кандидатстват за финансиране, което ще им позволи да изследват физиологическия ефект от по-продължително излагане на микрогравитация. Целта е да се разработят контрамерки, които да помогнат на астронавтите при бъдещите им мисии.

http://www.sci-bg.com/?p=1229

Енергиен спектър. Върховен Абсолют

Електромагнитния спектър отразява трептенията (вибрациите) на различните енергии. Измерва се с брой трептения за една секунда (единица Херц - Hz). Общо взето добре е познат електромагнитния спектър на материалния свят. Той се състои от следните условно разделени подспектри (диапазони): ЗВУК - (1)инфразвук (0 - 16 Hz), (2)звук - (16 - 20 000 Hz), (3)ултразвук - (20 - 100 kHz); РАДИОВЪЛНИ - (4)ДВ (150 - 350 kHz), (5)СВ (0,5 - 1,6 MHz), (6)КВ (5 - 12 MHz), (7)УКВ - тук влизат и телевизионните канали (65 - 600 MHz), (8)СВЧ - свръхвисоки честоти - диапазоните на мобилните телефони, спътниковата телевизия, радиоастрономията и др. (0,9 - 300 GHz); (9)ИНФРАЧЕРВЕНИ ЛЪЧИ (1 - 400 THz), (10)ВИДИМА СВЕТЛИНА (400 - 800 THz); (11)УЛТРАВИОЛЕТОВА СВЕТЛИНА (8*1014 - 2,3*1018 Hz); (12)РЕНTГЕНОВИ ЛЪЧИ (1,5*1016 - 3*1020); (13)ГАМА ЛЪЧИ (над 3*1020). Свойствата на енергиите се променят плавно (с увеличаването на всеки Херц) и затова посочените граници на диапазоните са условни. Енергийния спектър продължава с нарастването на честотите в другите светове - над диапазона на гама лъчението е вече астралния свят.


Върховен Абсолют

Всяко едно тяло е съставяно от молекули, молекулите са съставени от атоми, атомите от елементарни частици, елементарните частици от частици (универсални тухлички), които са основни за материалния свят. Основните частици на материалния свят са съставени от основните частици на астралния свят, а от тях... Основните изводи, които правят впечатление са: Всяка една частица или тяло имат тяло (образ) във всеки един свят - т.е. дори атомите, планетите и звездите имат душа, дух и т.н. Всичко съществуващо е вечно, защото има първообраз съхраняван и изграден от материята на Върховния Абсолют. Върховния Абсолют е съставен от най-малките възможни частици, следователно те са носители на най-мощните енергии. Всички останали светове се захранват от тях. Следователно, ясно се вижда, че правилното енергоснабдяване на човека е отгоре на долу (дух-душа-ментал-астрал-етер-материално тяло), а не от долу на горе (минерали-растения-животни-човек). Организацията на всички части е на принципа на колективните (групови) души. Дори енергийните взаимодействия са подчинени на това - елфи, троли, гноми, саламандри, ундини са популярните названия на енергийни групови души. Цветът на частите в най-финия свят е бял, защото всичко е хармонично и уравновесено - липсва преобладаване на нещо над останалото, което би оцветило основния цвят в някакъв нюанс. Цветовете на другитете светове се определят от финността на материята и нейния честотен диапазон.


http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=301

д-р Брус Липтън - СЪЗНАНИЕ ИЛИ ГЕНИ

В тази публикация от две части ще бъдат изложени откритията на американския изследовател Брус Липтън. Той се занимава от няколко години с изследвания и експерименти в областта на генетиката, квантовата физика и функциите и измененията, настъпващи в клетките в процеса на човешкия живот. През 1982, Д-р Липтън започва да изследва принципите на квантовата физика и начинът, по който те биха могли да бъдат интегрирани в разбирането му за клетъчните системи за преработка на информация. Той създава революционни експерименти за изследване на клетъчната мембрана, чрез които открива, че тази външна обвивка на клетката е органичен аналог на компютърен чип, или иначе казано, клетъчен еквивалент на мозък. Неговите изследвания в Станфордския Медицински Университет, между 1987 и 1992, показват, че външните условия, влияещи на клетката чрез мембраната, контролират поведението и физиологията на клетката, като включват и изключват различни гени. Неговите изследвания, които противоречат на общоприетото виждане, че гените контролират живота ни, предхождат една от най-важните днес сфери на изследване, новата наука Епигенетика. (тя се занимава с изучаването на връзката между външната среда, съзнанието, подсъзнанието и измененията на клетъчно ниво) Две важни научни публикации, плод на изследванията на Д-р Липтън, дефинират молекулярните пътища свързващи съзнанието и тялото. Много документи, публикувани по-късно от други изследователи, потвърждават верността на откритията и идеите му. Ето какво казва самият Д-р Липтън относно откритията си в областта на връзката между съзнание и гени и кой е водещият в тази връзка. "В по-ранните етапи от кариерата си на изследовател и преподавател в медицински институт активно подкрепях идеята, че човешкото тяло е “биохимична машина "програмирана" от гените си”. Ние, учените, вярвахме, че силните ни черти, като например артистични или интелектуални способности, както и слабостите ни, като например сърдечносъдова болест, рак или депресия, са предварително програмирани в гените ни. Затова възприемах даденостите и липсите в живота, както и здравето и болестите, просто като отражение на наследствеността ни. Доскоро се смяташе, че гените се самоактуализират... че могат сами да се “включват и изключват”. Такова поведение на гените е необходимо, за да могат да контролират биологията. И въпреки че върху силата на гените все още силно се акцентира в съвременните курсове и учебници по биология, едно радикално ново разбиране се зароди сред водещите изследователи от областта на клетъчната наука. Сега се признава, че околната среда, по-специално начинът, по който възприемаме (интерпретираме) околната среда, пряко контролира дейността на гените ни. Околната среда контролира активността на гените чрез процес, известен като епигенетичен контрол. Този нов поглед към човешката биология разглежда тялото не просто като механично устройство, а отчита и ролята на мисленето и духа. Този пробив в биологията е фундаментален за всяко лечение, защото признава, че когато променим възприятията или вярванията си, ние изпращаме тотално различни съобщения към клетките си и препрограмираме техните прояви. Новата биология разкрива защо хората могат да получат спонтанни ремисии или да се възстановят от наранявания, които се считат за трайни увреждания. Функционалните единици на живота са индивидуалните клетки, които съставят телата ни. И макар че всяка клетка притежава вътрешна интелигентност и може да оцелее и ако бъде отстранена от тялото, вътре в тялото всяка клетка се отказва от индивидуалността си и се превръща в член на многоклетъчно общество. Тялото всъщност представлява резултат от съвместните усилия на общество от може би петдесет трилиона единични клетки. По определение, общество е организация от индивиди, посветени на поддържането на обща идея. И като резултат, макар всяка клетка да е свободно съществуваща цялост, обществото на тялото съставя желанията и намеренията на “централния си глас”, това, което възприемаме като разум и дух. Когато разумът възприема заобикалящата среда като сигурна и осигуряваща подкрепа, клетките са ангажирани с растеж и поддържане на тялото. В ситуации на стрес, клетките изоставят нормалните си функции на растеж и възприемат “защитна” позиция. Енергийните ресурси на тялото, които нормално се ползват за поддържане на растежа, се отклоняват към системи, които осигуряват защита в периоди на стрес. Казано просто, процесите на растеж са ограничени или спрени при системи в стрес. И макар системите ни да могат да се приспособят към периоди на остър (кратък) стрес, продължителният или хроничен стрес води до отслабване, тъй като енергийните ресурси се изразходват за него, вместо за поддържане на тялото, което води до дисфункции и заболявания. Основният източник на стрес е “централният глас” на системата, разумът. Разумът е като водач на превозно средство. При добри шофьорски умения, превозното средство може да бъде поддържано в добро състояние и да работи добре през целия си живот. Лошите шофьорски умения са причина за повечето от развалините, които виждаме покрай пътищата или в автоморгите. Ако използваме добрите си “умения за шофиране” при управляване на поведението си и при справяне с емоциите си, нормално е да очакваме дълъг, щастлив и продуктивен живот. И обратното, неподходящо поведение и неадекватно управление на емоциите, подобно на лош шофьор, стресират клетъчното "превозно средство" като влияят на представянето му и предизвикват "повреди". Добър или лош шофьор сте? Преди да отговорите на въпроса е важно да осъзнаете, че контролиращият "централен глас" на тялото е съставен от две части. Съзнанието е мислещото "вие", това е творческият разум, който изразява свободната воля. Негов партньор е подсъзнанието, суперкомпютър, съдържащ база данни от програмирани модели на поведение. Някои програми са извлечени от генетичното ни наследство, това са инстинктите ни и те представляват природата. Все пак огромната част от подсъзнателните програми са придобити чрез опита по време на растежа ни, те представляват възпитанието. Подсъзнанието не е център на разума или на творческото съзнание, а е апарат, който пряко се базира на модела стимул-реакция. Когато се възприеме сигнал от околната среда, подсъзнанието рефлективно активира поведенчески отговор, който е предварително съхранен.. не се изисква мислене. Подсъзнанието представлява програмируем автопилот, който може да управлява превозното средство без пилота (съзнанието) да го наблюдава или дори без да осъзнава това. Когато поведението се контролира от подсъзнателния автопилот, съзнанието е свободно да се зарее в мечти за бъдещето или спомени за миналото. Ефективността на двойната система, която контролира поведението ни, се определя от качеството на програмите, заложени в подсъзнанието. На практика човекът, който ви е учил да карате, моделира шофьорските ви умения. Ако например сте научени да карате с единия крак върху газта, а другия върху спирачките, без значение колко превозни средства имате, всички неминуемо ще са с преждевременно износени спирачки и двигател. По подобен начин, ако подсъзнанието ни е програмирано с неподходящи поведенчески отговори на ситуациите в живота, тогава неоптималните ни "шофьорски умения" ще допринесат за живот, изпълнен с катастрофи и съсипващи преживявания. Например сърдечно-съдовата болест, водещата причина за смърт, може пряко да бъде свързана с поведенчески програми, които не управляват добре реакциите на тялото към стрес." Добър или лош шофьор сте? Отговорът е труден, защото в съзнателния си творчески разум ние може да се считаме за добри шофьори, а в същото време в подсъзнанието ни незабелязано да работят програми, чрез които сами се саботираме или ограничаваме. Обикновено не осъзнаваме основополагащите си възприятия или вярвания относно живота. Причината е, че пренаталния и неонаталния мозък работи основно на делта и тета EEG (енцефалограмни) честоти през първите шест години от живота ни. При това ниско ниво на мозъчна активност, подобна на състоянието на унес преди заспиване, не е необходимо детето да бъде активно обучавано от родителите си, а получава поведенческите си програми като наблюдава родителите си, братята и сестрите си, другите деца около себе си и учителите. Дали в ранния ви опит има добри поведенчески модели, които да ползвате в хода на собствения си живот? През първите шест години от живота си детето подсъзнателно усвоява поведенческия репертоар, необходим, за да се превърне в пълноценен член на обществото. Също така подсъзнанието на детето записва схващания, отнасящи до собствения му “Аз”. Когато родителят казва на малкото дете, че е глупаво, недостойно или му приписва друга отрицателна черта, това се записва като "факт" в подсъзнанието на детето. Тези придобити схващания съставят "централния глас", който контролира съдбата на обществото от телесни клетки. Възможно е съзнанието да поддържа уважение към “Аз”-а, но в същото време по-мощното подсъзнание да въвлече човека в саморазрушително поведение. Коварната част от автопилотния механизъм е, че подсъзнателното поведение е програмирано така, че да работи без контрол или наблюдение от съзнателния “Аз”. И тъй като по-голямата част от поведенческите прояви са под контрола на подсъзнанието, ние рядко ги забелязваме, и още по-рядко осъзнаваме, че изобщо участват. И макар съзнанието ви да ви възприема като добър шофьор, подсъзнанието, което държи волана през повечето време, може да ви води по пътя към разрушението. Учили са ни, че чрез силата на волята си можем да преодолеем отрицателните програми на подсъзнанието си. За съжаление, за да направи това, човек наистина трябва да акцентирате върху думата "сила", да бъде постоянен страж на собственото си поведение. В момента, в който съзнанието отслаби контрола си, подсъзнанието автоматично ще се намеси и ще просвири вече записаните и базирани на опита програми. Подсъзнанието наистина работи подобно на касетофон. В него няма наблюдаващ механизъм за записаните ленти. Като следствие, липсва и преценка за това, дали дадена поведенческа програма е добра или не... това са просто ленти. Подсъзнанието е като машина, която просвирва на “плейбек” и чрез възприетите стимули включва препрограмирани модели на поведение. Всъщност хората често възкликват: “Ето, този просто ми натисна копчето!”, когато видят как се просвирват собствените им подсъзнателни програми. За разлика от силата на съзнанието, подсъзнанието е милиони пъти по-мощен информационен процесор. Също така, както акцентират и невролозите, съзнанието съставя пет или дори по-малко процента от познавателната дейност през деня. Между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Затова е уместна и думата "сила", когато става въпрос чрез силата на волята си да контролираме поведението си - от съзнанието се изискват значителни усилия, за да следи подсъзнателното поведение. Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения. Проблемът с препрограмирането на подсъзнанието е в това, че ние не осъзнаваме, че то просвирва поведенчески "ленти". За да разберем защо осъзнаването на подсъзнателното поведение не е достатъчно, за да променим подсъзнателните програми, нека разгледаме една аналогия. Давам ви касетофон, а вие поставяте вътре касета и натискате бутона за просвирване. Докато слушате записа, осъзнавате, че не ви харесва. Започвате да викате на касетофона да смени програмата, молите да го да просвири нещо различно. След като не получавате отговор, викате по-силно и се ядосвате на касетофона, че не отговаря на молбата ви. Когато положението изглежда безнадеждно, започвате да се молите на Господ да ви помогне да смените програмата. Идеята е проста - без значение колко викате на касетофона, той няма да смени програмата. За да смените програмата, трябва да натиснете бутона за запис и да презапишете програмата с желаните промени. Има два изхода от проблема. Първо, можем да станем по-съзнателни и да разчитаме по-малко на автоматизираните подсъзнателни програми. Ако сме изцяло съзнателни, ставаме господари на съдбите си, а не жертви на програмите си. Този път е подобен на ясното съзнание от будистката философия. Второ, може да ползваме разнообразни нови техники в областта на енергийната психология, които позволяват бързо и дълбочинно препрограмиране на ограничаващи подсъзнателни схващания. Тези нови техники дават възможност да се презапишат ограничаващи възприятия (схващания) и самосаботиращи поведенчески модели. Това става чрез процеси, които по своята същност наподобяват натискането на бутона за запис върху касетофона на подсъзнанието. Чрез ясно осъзнаване на нещата, човек би могъл активно да преобрази същността на живота си, така че да е изпълнен с любов, здраве и благополучие. Ползването на тези нови техники е ключ към личностното развитие и преобразяване. TEC (Техника за емоционална свобода) е прост и мощен процес, който е в състояние дълбоко да повлияе на активността на гените, здравето, самочувствието и поведението ви.” Д-р Брус Липтън - автор на “Биология на вярата”

http://www.sibir.bg/blog/JOWANA/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=466255

Боже, спаси ни от религията!

Боже, спаси ни от религията!

(глава 11 от книгата „Children of the Matrix” на Дейвид Айк, с някои малки съкращения)

„Митът за Христос досега ни е вършил добра работа.” (Папа Лъв Х)

Най-голямата форма на масов контрол над съзнанието, която досега е измисляна е религията и тя е била най-важното оръжие в плана на рептилиите от хилядолетия. Тя е вкарала в затвор умовете на масите и ги държи в постоянен страх и робия. Те приемат често гротескните, тържествени думи на хората в расо, които им казват, че такъв е „Божия план”. Приемете това, което ви се предлага днес, независимо колко е гадно и утре ще сте в рая. Винаги е „утре”.

От Вавилон до Рим

Матрицата за контрол от религията е оформена и изпипана във Вавилон, в земите на Шумер в Месопотамия. Вавилон е също областта, откъдето е натрапен на света глобалната финансова измама. Тази измама включва даването на хората назаем на пари, които не съществуват и след това облагането им с лихва. Случило се така, че Вавилон станала новата квартира на кръвните линии на Ануннаки, след колапса на шумерската империя. По-късно оперативният им център се преместил в Рим и тогава се развива Римската империя и се основава католическата църква, която съвсем разбираемо, е била копие на религията на Вавилон. Тя използва същите методи, символи и истории. Интересно е да се отбележи, че думата „базилика”, както например в израза „базиликата на Св. Петър в Рим”, идва от понятие, което има връзка както с смъртоносна змия, така и с кралска. Според Норман Люис в Comprehensive Word Guide (1958) базилиск са наричали „митична змия, гущер или дракон, царят на змиите, чието съскане отпъждало всички останали влечуги и чиито поглед и дихание били смъртоносни”. Именно от „царя на змиите” са се страхували всички останали влечуги. Според The American Heritage Dictionary of the English Language (4-то изд.) думата „базилиск” има от гръцки/латински – „basiliscus, basiliskos или basileus” и означава „цар” или „малък цар”. Тази дума е еволюирала до базилиск в стария френски език. Ето че тук отново наблюдаваме тази връзка между царски особи и змията. Думата базилиск е спомената в 91 псалм, но преди да бъде преведена по заповед на крал Джеймс, референцията вече е променена към „пепелянка”. По-късно думата „базилиск” започва да се свързва с петела и става взаимозаменяема със самата постройката базилиск. Както ще видим базиликата на св. Петър е свързана с петела. Колко подходящо би било централната постройка на щаб-квартирата на Вавилонската църква в Рим да се нарича по името на царска змия.

От Рим до Лондон

Когато кръвните линии на Ануннаки преместват оперативния си център в Лондон след пристигането на Уилям Оранжски през 1688 г., се появява Британската империя. Всъщност империите на Шумер, Вавилон, Рим и Британия – всички те са създадени и контролирани от една и съща сила. Във Вавилон те са използвали същата структура, която и в Шумер – със свещениците, действащи като посредници на „боговете” и по този начин са придобили огромна власт над хората. По време на вавилонския период, Ануннаки са се опитвали да се въздигнат от руините на Шумер и са развили стратегията за тайно превземане на света чрез своите кръвни линии и организации, които им служат за прикритие. За да извършат това те е трябвало да извадят от циркулация истинските събития в историята, особено за тяхната собствена роля в потискането на човешкия род и езотеричното познание, което би помогнало на хората да осъзнаят величината на своята собствена мощ и потенциал. Джон А. Кийл в книгата си „Планета с Привидения” заявява, че те са избрали религията като „бойното поле”, на което да подчинят човешкия ум.

„… Получовешките рептилоиди от миналото са все още сред нас. Те вероятно са били обожествявани от строителите на Стоунхендж и на забравените планински култури от Южна Америка… В някои части на света Хората на змията успешно са изиграли ролята на богове и са имитирали техники на супер-интелигентността (Бог). Това е довело до формирането на езическите религии центрирани върху човешки жертвоприношения. Конфликтът, дотолкова доколкото се е отнасяло до самия човек, станал религиозен и расов. Цели цивилизации основани върху почитането на тези фалшиви богове се въздигали и пропадали в Азия, Африка и Южна Америка.”

„…След като веднъж се е отдал, той отваря врата така, че неподаващо се на определение същество (вероятно неуловима с уреди маса от интелигентна енергия) би могла в действителност да влезе в тялото му и да оказва известен контрол върху подсъзнанието му… Човешката раса е осигурила пионките… Всеки индивид трябва съзнателно да се отдаде на някоя от противоположните сили… Главната битка е била за това, което наричаме човешка душа.”

Като изберете да се отдадете на някое божество или „бог”, вие отваряте психиката си да бъдете обсебени от силата, която божеството или „богът” представят. И божества като „Мария” и „Иисус” представят съвсем различна сила от тази, която си представят тези, които „вярват в тях”. От огромна важност е хората да излязат от религиите и да започнат да придобиват контрол над собственото си съзнание. Трябва да обърна внимание на един важен момент преди да продължим по-нататък, защото символизмът, свързан със Слънцето е от огромно значение. Има едно общо вярване, че Слънцето представлява мъжкия аспект, а Луната – женския. Това е разбираемо, защото начинът, по който нещата изглеждат на една плоскост това е вярно. Но се появява едно извъртане. Дошло времето когато религията при която се почитала богинята била заменена с мъжкия „бог”. Но, това е било само на повърхността, за обществена консумация, за поддържане на контрол и невежество. За да бъде потиснато древното знание и не на последно място, това за истинската история на човечеството, е било необходимо да се унищожат външните прояви на култа към богинята, докато посветените продължавали по старому да я почитат тайно. Следователно религии като юдаизъм, християнство и ислям са били създадени да дадат вид, че са доминирани от мъжкото начало, докато всъщност, са тайни средства за почитане на богинята. Това включва и превръщането на женски богове като например Ел в мъжки.

Слънцето богиня

Ако се върнем назад в историята ще видим, че Слънцето е представяно като женско. В Япония, страна с дълга история на култ към змията, управляващите кланове твърдели, че водят произхода си от Богинята Слънце. Японските племена през 238 г. били ръководени от царица Химико, която била наричана „Дъщеря на Слънцето”. Богинята Адити, хиндуистката Велика Майка, е обрисувана като Слънце. За нея твърдели, че е майка на Адитяс, които символизират 12-те знака на зодиака. Слънцето било „дрехата” на богинята, която била „облечена със Слънцето”. Когато християните направили от Майка Мария своята версия на богиня, те казвали, че е „жена облечена със Слънцето”. Тантрическият будизъм има богиня на Слънцето. Древните араби почитали Слънцето като богинята Аттар и я наричали „Факелът на боговете”. Келтите също имали богиня на Слънцето, наречена Сулис – име, което идва от „суил” означаващо както „око”, така и „Слънце” – и двете можем да ги видим, отпечатани на долара и от обратната страна на Големия печат на САЩ. Тя била известна също и като Сул, Сол и Сунна. Едно от светилищата в Англия е най-голямата направена от човек могила в Европа, наречена Силбъри хил, която е част от комплекс от изправени камъни и насипи в Ейвбъри в Уилтшър, Англия. Хълмове над извори били най-свещените места в Британия за Богитята Сул – места като Гластънбъри Тор и Бат. Над Бат например е Солсбъри хил, а в Уилтшър е друга важно място, свързано с богинята и там е разположена известна катедрала, много обичана от принц Чарлз. Когато римляните дошли в Британия те почитали същата богиня като Сол Минерва. Нейният символ бил бухалът (совата) – символът на ритуалите в Бохемиън Гроув в Северна Калифорния. Системата от пътища около сградата на Конгреса във Вашингтон D. C. също е безпогрешно оформена като бухал (виж книгата The Biggest Secret). Лъвът станал символ на „мъжкото” Слънце тогава, когато явното станало скрито, но отново лъвът по-често е символизирал богинята. Майката Богиня Хатор е рисувана като сфинкс с лъвска глава.

Мистерията Вавилон

Мрежата от мистични школи и тайни общества, планирана, за да се подпомогне приложението на рептилския план, се разширила бързо от времето на Вавилон от около 2000 г. пр. н. е. По същото това време Царския двор на Дракона започнал да инфилтрира египетските Мистерии и други властови структури. Еврейският историк Еуполемус пише, че гиганти са построили Вавилон след потопа – обичайната история. Според едни вавилонски текст тези гиганти били Ануннаки. Духовенството на Ануннаки във Вавилон започнало да съчинява една изцяло нова история и религиозна „истина”, чрез която те можели да контролират хората – умствено и емоционално, а като последствие и физически. Те заменили духовните истини с измислени истории относно митични личности, които масите приемали буквално. Дотогава те все още се обръщали към „боговете” в множествено число, защото манипулацията осъществявана от илюминатите още не била достигнала стадия, когато Ануннаки и други богове ще бъдат превърнати в един „бог”. Когато тази промяна настъпила, тя щяла да елиминира явните свидетелства за тяхното съществуване. Еврейското духовенство постигнало това заедно с преводачите на английски на Библията. Религията на Вавилон създала модела, дори истории в детайли… Например къде сте чували това преди? Във Вавилон почитали троицата от Нимрод – бащата, символизиран като риба, Таммуз или Нинус – синът, за когото казвали, че е умрял за да спаси човечеството на 25 декември и царица Семирамида – вавилонската „Изида”, която била символизирана от гълъб. Те казвали, че Нимрод и Таммуз, бащата и синът, били „едно”. Когато Таммуз умрял за греховете на човечеството, свещениците казвали, че бил положен в гробница и след три дена когато махнали камъка от входа, него го нямало там. Всичко това било хиляди години преди християнството и е само една от многото версии на историята за „Иисус”, които са разказвани още много време преди времето, през което се предполага, че е живял „Иисус”. О, да, през пролетните ритуали, когато отбелязвали смъртта и възкресението на Таммуз/Нинус, се предлагали кифлички на които бил изобразен слънчевия кръст – същите кифлички от много по-късното „християнско” празненство наричано „Великден”. Християнството е просто рециклирано „езичество”, което дамгосва „езичниците” като зло. Какво лицемерие. Дори терминът „Завет” (Testament) етимологически потвърждава, че е пълно буквално с множество топки. Лаурън Савидж, уебмастърът на www.davidicke.com и изследващ от дълго време древната история, ми е казвал, че коренът на думата testament e „testes” – тестис. Според традицията древните евреи имали обичая да хващат тестисите, с извинение „топките” на другия, докато слушали клетвата. Доста странно, както са ми казвали същото правят и днес при някои илюминатски ритуали. Според Лаурън във версията на Библията, превеждана по времето на крал Джеймс, според преводачът Авраам накарал слугата си да се закълне върху „бедрата му”, докато всъщност, според еврейската традиция, това трябвало да бъде неговите „висящи атрибути”. Това със сигурност дава ново значение на израза: „Хванах те за топките”… Така че „Стария завет” всъщност означава „Стари Топки”, а „Новия завет” означава „Нови Топки”. Когато свидетелстваме в съда съдията не ни ли държи символично за топките? Да, така е, затова не ходете там…

Богове Слънце

Таммуз е било името на шумерския бог Думази или Даму („единствения роден от Отца” или „Син на кръвта”) който е послужил като матрица за всички по-късни синове на Бога, включително Иисус. Евреите наследили Таммуз (също известен като Адонис) от вавилонците и в римските летописи има сведения, че Таммуз е бил главно божество на евреите. Еврейският календар все още месец наречен Таммуз, който е бил известен като „змията, която произлиза от небесния бог Ану”. И Ану бил главата на Ануннаки според шумерските плочки. Твърди се, че месопотамските царе са били от кръвната линия на Таммуз, така както и сър Лорънс Гарднър заявява, че „истинската” кръвна линия на Меровингите била тази от която произлизал Иисус. Според преданията земята е получила живот от кръвта на Таммуз и той е бил лечител, спасител и пастир. Той умрял носейки корона от тръни, направена от мирта. Таммуз бил символично принесен в жертва в определен деня като агне. Той бил почитан в Ерусалим, където точно същата история по-късно ще бъде преразказана само че за „Иисус”. И сега поеми дълбоко дъх, пасторе, пещерата където се твърди, че се е родил Иисус във Витлеем, е същата, която за която древните твърдели, че се е родил Таммуз (Адонис). „Преводачът” на Библията Джером признава, че Витлеем е бил свещена гробница посветена на Таммуз, богът на плодородието или „духът на пшеницата”. Витлеем означава „Къща на хляба” или „Къща на пшеницата”. Хор, египетския син на слънцето, е бил роден в „Палата на хляба” и за Иисус казват, че бил „Хлябът на живота”.

Духовенството скрило в символизъм религиозните, езотеричните, астрологическите и астрономическите познания на древен Шумер, както и историите за боговете рептилии. Така истинското им значение останало известно само за посветените, докато в същото време били наложени стриктните вярвания на религиите затвори. Всяка голяма религия – юдаизъм, християнство, хиндуизъм, ислям и будизъм имат един и същ произход: познанията и вярванията на Шумер, които са наследили познанията и вярванията на Атлантида и Лемурия. Основните религии са основани на земите някога заемани от Шумерската империя. Те може и да отразяват различни елементи от шумерските вярвания, но това е района от който идват. Работата на свещеничеството е била да изтегли истинското знание от циркулация и затова те изопачили текстовете на изфабрикуваните си религии, докато знанието, което би помогнало на хората действително да бъдат свободни било представено като „зло”. Погледнете християнството. Друга цел на духовенството или „дългите роби”, както ги наричам, е била да развиват истории и теми, които да правят хората безсилни, незначителни и да изпитват страхопочитание пред измислените религиозните божества. Бидейки „посредници” между хората и боговете (по-късно „Бога”) и интерпретатори на „закона”, даден от измислените „божества”, те можели да контролират хората, изпълнявайки волята на своите господари – рептилиите и други демонични създания. За да спрат всякакви бунтове на хората срещу това потисничество, контрола и бедността, историите на свещениците трябвало да обещават рай след смъртта за всички, които се подчинявали на „Божествения закон”. С други думи техният закон, законът на Ануннаки. А за тези, които не се подчинявали на „закона”? Вечно проклятие и в ада. Дори думата „грях”, както вече посочих, идва от името на „бог” от Ануннаки.

Извън Вавилон (1): Юдаизъм

Текстовете, които образуват Стария Завет в Библията, основата на юдаизма и християнството, са били писани след като свещениците левити на евреите са били държани в плен след 586 г. пр. Хр… и ето че отново стигаме до… Вавилон! Според мен терминът „пленничество” е съвсем неподходящ. Ранните евреи са боготворели змията бог на шумерската империя и левитите били наричани „синове на Великата змия”. Техният бог YHVH (Яхве, Йехова) е описван като получовек, полузмия и свещената им книга със скрито (езотерично) познание – Кабала, означава „Мъдростта на Змията”. Левитите или „синовете на Великата змия” (кръвна линия на Ануннаки) са обожествявали YHVH като дракон, наричан Левиатан; оттук и името „левити”. Змийската форма на YHVH била известна още като Нехущан или „Бронзова (медна) змия” и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове. Разкопки откриват бронзови и медни символи на змия в едновремешните левитски храмове. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира същата тема. Вавилонците са наследили историите и митовете от Египет и Шумер и сега вече те се проявявали в изопачена форма в текстове, които по-късно стават известни като Стария Завет. „Битие”, „Изход”, „Левити”, „Числа” и „Второзаконие”, които заедно образуват „еврейската” „Тора”, са били написани от левитите, или под тяхно наблюдение, по време или след „пленничеството” им във Вавилон, когато левитите са обединили усилия с мрежата от вавилонското рептилско свещеничество. И така имате шумерската история за цар Саргон, плуващ в реката в едно кошче от тръстика, преразказана от левитите за „Мойсей”. И имате шумерския Един – „обиталището на боговете”, което в историите на левитите се превръща в градината на Еден. „Битие” е редактирана версия на шумерски разкази и е пълна с символизъм за богинята. „Небесната манна”, която уж водените от Мойсей евреи се предполага, че са получили от „Бог” или YHVH, всъщност представлява името на богинята Мана, която също както Ел, управлявала подземното царство. Римляните я знаели като Мана или Мания. Духовете на предците й били наричани „манес”, както при грива на лъв (mane на англ.) и са били свързани с култа към змията и коня, свързан с амазонките или валкирите. От името Мана и Мания имаме думата „мания” за обозначаване на безумно поведение. Това е получено от обожествяването на богинята Луна, както в лунна лудост или лунатизъм. Мантра, санскритската дума за сътворяване на вибрации чрез произнасяне на думи или звуци, има същия корен. Ману е и името на индийската версия на Ной, който преживял потопа с помощта на Великата змия Васуки. В по-ранни времена Ману бил утробата на богинята.

Левитите, тези посветени във вавилонските мистерии, измислили цялата история за евреите, за да скрият истината и да създадат жестоко наложена структура на религиозен контрол. Равините продължават тази традиция и днес. Има още много по този въпрос в The Biggest Secret, където съм разяснил начинът по който в тези текстове е кодирано езотерично познание и защо повечето от хората, които днес наричаме „евреи” нямат никаква генетична връзка с Палестина или Израел. Те идват, както потвърждават еврейски източници, от хазарите – народ от Южна Русия и Кавказките планини, които приели масово обръщането в юдаизъм през VIII в. Термините „еврейски” и „юдейски/староеврейски” се бъркат. Някои от тези, които днес наричаме евреи имат връзка със староевреите от Средния Изток, но повечето нямат. Те идват от Кавказ. Не би трябвало да има значение откъде идват, това е само едно събирателно понятие, но ако на хората им се поднася една измислица, те имат право да знаят. Много от „еврейското” познание идва също от египетските мистерии и оттам идва и староеврейския. Класическото „староеврейско” или „еврейско” име Коен идва от Каен – египетската дума за свещеник или принц и между евреите и Египет и Вавилон има съществени връзки. В края на краищата всички, които стават известни като „евреи” са дошли от шумерската империя, която е включвала земите, които сега наричаме Израел или Палестина. Те са изражение на същата империя и без съмнение духовенството на шумерите, египтяните, евреите и вавилонците, са били свързани със същата мрежа на кръвните линии, която отива назад във времето до Атлантида и Лемурия. Шумерското духовенство са били посредниците между народа и рептилските „богове” и такива също са били и другите свещеници. Измислената история в „Изход” е била написана, за да бъде забулена истината за това, което наистина се е случило в Египет и в никакъв друг източник освен в левитските текстове, нито пък и от археологически находки, доказват, че изобщо някога се е състоял такъв „екзодус”. Между 1967 и 1982 г. когато Израел окупира Синайската пустиня, започва масивно търсене на доказателства за 40-те години, за които се предполага, че евреите са живели там. Какво намерили? Нищо. Поражението на египетската армия в Червено море не е описано в нито един исторически документ и това е абсурдно, ако такова нещо действително се е случило. Гръцкият историк Херодот (485-425 пр. Хр.) е пътувал и изследвал земите и историята на Египет и Близкия Изток и той никога не е чул каквото и да е за цар Соломон, масовото бягство на евреи от Египет или пък за това, че египетската армия е била издавена в Червено море. Нито пък гръцкият философ Платон. Л. А. Вадел (Waddell), владеещ перфектно санскрит, шумерски и египетски изследвал много детайлно цялата тази област. Той заключава: „Няма въобще никакви писмени сведения, нито пък древногръцки или римски източници, за съществуването на Авраам или който и да е от еврейските патриарси или пророци от Стария Завет, нито пък за Мойсей, Саул, Давид, Соломон или който и да е от еврейските царе, с изключение на двама или най-много трима от по-късните царе.”

Нито пък има някакви твърдения за съществуването на горепосочените хора допреди левитите да са били заведени във Вавилон, където е замислен целият този заговор. Същата история за Авраам, който бил готов да жертва сина си, може да бъде срещната в Индия. По-ранни версии от типа за „Мойсей” се срещат в Близкия и Средния Изток и Средиземноморието под различни наименования. Във Вавилон казвали, че Бог дал на „Немо, законодателят” скрижалите със закона на върха на планината. След като левитите напуснали Вавилон те прекръстили Немо в „Мойсей”. В Сирия има легенда за един човек на име Мизес, който извършил същите неща, които левитите приписват на Мойсей. Така както и шумерският цар Саргон и Мизес бил открит да плува по реката в една кошница от тръстикови стебла. Мизес също разцепил водата с помощта на магически жезъл и той бил пазителят на закона, изсечен в камъка. Друг „Мойсей” бил египетският герой Ра-Харалдти, чиито предполагаем живот бил копиран от фалшификаторите на историята. „Десетте Божи заповеди”, които се свързват с Мойсей, са копие на закони известни като Кодексът на Хамураби. Те са били написани поне 1 000 години по-рано. Разбира се, Кодексът на Хамураби дошъл от… Вавилон! Но този кодекс всъщност отива още по-назад във времето до нашия стар познайник Индара/Тор/Св. Георги – първият цар на Шумер и неговите „Десет заповеди”, които са от около преди 5 000 години. Те били наричани в Еда Hug Runes, като думата hug означава привързаност, обич и добро сърце. Оттук идва и английската дума за прегръщане.

Истинският библейски кодекс

Друг факт, който е много важно да бъде разбран, за да можем да видим и гората, а не само някои дървета, е, че тези левитски текстове са писани символично, шифровано и с притчи. Когато се опитваме да ги разберем буквално губим фабулата и същността на заговора. Преди да бъдат създадени тези религии затвори, древните обожествявали Слънцето и всичките 3 срички Сол-ом-он са различни имена на Слънцето. Храмът на Соломон никога не е съществувал в действителност на някакво определено място, а има символично значение. Историкът на масонството Менли Хол пише, че 1 000-та жени и любовници на цар Соломон са символи на Слънцето, луните, астероидите и други небесни тела в „къщата” или „храма” – Слънчевата система. Историите, подобни на тези за Соломон и Давид могат да се срещнат в Индия много по-рано. И ако няма Соломон и Давид как тогава има кръвна линия към „Иисус”? Отговорът е, че такава няма. Генеалогията е измислена, за да обслужва определени цели, така както в Стария Завет генеалогията отива назад до „Авраам” в Шумер. Те са част от съчинена история, малко истина, смесена с безброй лъжи и заблуди, които са били създадени, за да прикриват това, което наистина се е случило. Едуард Дужардин (Edouard Dujardin) в книгата си Древната История на Бога Иисус (Ancient History of The God Jesus – Watts and Co, 1938) документира как юдаизмът или „яхвеистите” са използвали боговете на други нации и са ги превърнали в митичните еврейски водачи, герои и пророци: „Където в юдаизмът напълно се е установил, древните Баали на Палестина са били трансформирани в героични слуги на Яхве (YHVH); където само частично е постигнал превес, те се превърнали във второстепенни богове… Много от древните Баали на Палестина били асимилирани от юдаизма, който ги превърнал в герои в служба на Яхве, и всъщност много учени споделят убеждението, че патриарсите от Библията са древни богове от Палестина.”

Еврейските богове – о, извинявайте… Бог

Идеята, че еврейската религия се основава на „един Бог” е пълна глупост. Те са почитали много богове и в текстовете на Стария Завет отново и отново виждаме отнасянето им към богове в множествено число, както при Елохим. Еврейското „Ел”, за бог в единствено число идва от Елохим, което е множествено. Елохим са били Ануннаки и богинята змия Ел в Еда има връзка именно с това. Но при превода на английски множественото „богове” са били превърнати в един Бог. Първият ред на „Битие”: „В началото Бог създаде небето и Земята” всъщност на иврит се чете „в началото боговете създадоха небето и Земята”. Думата „Елохим”, е употребена 30 пъти в „Битие” и 2 570 пъти изобщо. Можем да го видим в изразите: „И елохим казаха, нека да направим човека по наш образ и подобие”; „нека да слезем долу”, в историята за Вавилонската кула; „Погледнете, човекът стана като нас и може да познава добро от лошо” в градината на Еден. Също в „Битие” може да прочетем: „И казаха елохим: Нека да сътворим Адам”. Изрази като Яхве-елохим или Яхве на боговете, е преведено като Бог или Господ Бог, за да бъде скрита истината. Не е било възможно да се отстрани терминът „богове” когато текстовете са били писани за първи път, защото целият свят е почитал огромен брой богове, представляващи Ануннаки и други под различни имена и Слънцето, Луната, планетата, звездите и естествените сили. Стъпката от богове към Бог е направена бързо с появяването на илюминатската религия християнство и когато Библията е преведена на английски. Преводът направен по времето на крал Джеймс, е най-използваният по принцип, спонсориран от крал Джеймс I, първият крал на Англия и Шотландия, който сяда на трона след смъртта на кралица Елизабет I през 1603 г. Дори повечето от „нови” версии на Библията са осъвременявани от версията на крал Джеймс. В нея са премахнати много бележки, включени в предшестващата я, т. нар. Женевска Библия, публикувана през 1560 г. Кралят искал да се направи ревизия на Библията, тъй като той, както и неговата майка – Мери Стюърт, вярвал в „божественото право на царете”, според което монархът отговарял единствено само пред „Бога” (боговете). Женевската Библия включвала изрази, които имали отношение към това „божествено право” и които той не харесвал и затова накарал да бъдат премахнати. Джеймс е бил сатанист и с кръвна линия на рептилиите, свързана още с египетските фараони. Сексуалните му предпочитания били към малки момченца, като това е документирано в много книги и обществени документи и влечението му да пие кръв изглеждало ненаситно. Когато убиел някое животно той буквално се овалвал в кръвта му и той е отговорен за смъртта и изтезанията на хиляди „вещици”. Той самият предлагал много от изтезанията. Ето такъв е бил човекът, който решил какво да пише или да не пише в Библията. Сигурен съм, че масовото избиване на „вещици” от крал Джеймс и християнската църква е свързано с унищожаването на определени кръвни линии, които са били предавани чрез женското ДНК. Сър Франсис Бейкън е инспектирал превода на този вариант на Библията. Той също е бил в кръвна връзка с рептилиите и е бил висш посветен в тайно общество като Велик майстор в Ордена на Розенкройцерите. Той е бил рицар тамплиер, вдъхновител за създаването на франкмасонството и Кралското общество и ключова фигура в екипа на посветени под водачеството на Лорд Драконис, Едуард де Вер, които са създали Шекспировите пиеси.

След Вавилон (2): Християнство

Към Стария Завет е прибавен и „Новия” след създаването на християнството – религия, основана на същите левитски измислици. Всъщност до IV в. Няма „Нов Завет”. Тези четири века са един достатъчно дълъг период, за да бъдат формулирани текстове, за една религия, за която се предполага, че се е появила 300 години по-рано. И кой е нагласил всичко това? Римският император Константин „Велики” след 325 г. Той е бил официалната глава на Римската империя и е бил контролиран от същите тези сили, които по-рано са контролирали Вавилон, когато са били започнати текстовете на Стария Завет. Дали е само съвпадение? Вендил „Индиана” Джоунс, директор на Института за юдео-християнски проучвания в Арлингтън, Тексас, посочва, че „първоначалните християни” са имали само еврейската Тора, първите 5 книги от „Мойсей”, 22 книги от пророците, и Свещените Писания, които включвали Псалмите, Премъдростите, Йов, Песен на песните… плюс 14 книги от Апокрифите. Нищо не се е споменавало за „Иисус”. Те се срещали и са богослужели в синагогите заедно с евреите и не са имали свой собствен „Завет”. Джоунс подчертава, че когато в Новия Завет видим изрази като: „писанията казват…”, „написано е…”, „какво казва закона…”, „така каза Бог…” или „…както казват пророците”, те се отнасят до писания от Стария Завет. Първите „християни” са базирали своята вяра върху текстовете на левитите, така както правят това и днес.

Както казва Вендил Джоунс, тези, които са писали „По-новия Завет” са вземали като върховен авторитет „По-стария Завет” на еврейските писания: „Доста по-късно техните писания се превърнали в „По-новия завет”. Техен авторите била основно Тора. Това било наложено от Пророците и Светите писания. Техният „По-нов Завет” никога не е показвал или претендирал за върховенство над „По-стария Завет”! Те са написали всичко това с умствената нагласа на евреите. Това отношение винаги отдава целия авторитет на Тората! То никога не оспорва авторитета на еврейските писания.”

Голямото „Х” е една голяма лъжа

Християнството е просто един придатък към текстовете и законите, написани от левитите и техните наследници по време на и след „пленничеството” им във Вавилон. И така какво представлява християнството и откъде е дошло? Ако бях християнин, аз бих седнал и бих се привързал здраво. Християнството е основно религия свързана със Слънцето и „Иисус” не е „сина”, а Слънцето. Или това е поне част от неговия символизъм. Вече видяхме приликите между „Иисус” и Болдер от култа към змията. Древната религия на Слънцето на Шумер и в целия древен свят, е била изразена като символична история, която на християните е било казано да приемат буквално. Предполагам, че сте готов за това, пасторе. Главната форма на общуване в древния свят бил символизмът и притчите и за да се разбере древният символизъм, свързан със Слънцето, означава да се разберат основните религии. Те са използвали символа от долната фигура, за да символизират преминаването на Слънцето през цялата година или по-точно за да описват пътуването на Земята по отношение на Слънцето. Това е т. нар. слънчев кръст.



Той може да бъде срещнат в целия древен свят. Те са нарисували кръг и зодиака (това е гръцка дума означаваща „животински кръг”) и са добавили кръста, за да отбележат 4-те сезона, слънцестоенето и съответно точките на равноденствие. В центъра те поставили Слънцето и оттам е темата за Слънцето, или символично за „сина” на кръста (на англ. Sun – слънце и son – син, се произнасят по един и същ начин – бел. прев.). Подобен символ е бил използван и в Лемурия, който според Джеймс Чърчуърд, се е отнасял до първичните сили на сътворяването (мирозданието). Дълъг списък от божества преди „Иисус” имат същия рожден ден – 25 декември, именно поради същият този символизъм. Зимното слънцестоене, най-ниската точка, която заема Слънцето в северното полукълбо е на 21/22 декември. Това е времето, за което древните казвали, че Слънцето е „умряло” и е потънало в тъмнина. Но в следващите 3 дена, до 25 декември, те казвали, че то отново е започнало пътешествието си към върховната си сила през лятото, и затова те казвали, че на този ден то се раждало или че било отново родено. Именно поради тази причина на древните богове давали тази рождена дата, 3 дена след зимното слънцестоене. Тези божества не са съществували, както всички сега предполагат.
Християнският празник „Рождество Христово” е древен езически празник, но под друго име и същото се отнася за Великден. На 25 март, старата дата за Великден, Слънцето влиза според астрологията в знака Овен или агне, и затова се принасяли в жертва агнета при ритуалите, за да омилостивят боговете и да измолят богата реколта. Или казано с други думи, те вярвали, че кръвта на агнето ще подтикне боговете да им опростят греховете. Историята на Самсон (Sam-sun) в Стария Завет носи същия символизъм по отношение на Слънцето. Древните изобразявали символично животът на човек като годишния слънчев цикъл. Те описвали Слънцето като новородено бебе на 25 декември, което започвало да расте, за да стане много голям и силен мъж до лятното слънцестоене. Това е моментът, в който Слънцето е най-силно в северното полукълбо и доминира над тъмнината по време на най-дългия ден. В този момент на Слънцето-мъж му давали дълги златни коси, които символизирали мощните слънчеви лъчи. В момента в който слънцето навлизало в знака Дева (Девицата) (къщата на Дилайла) в началото на есента, на Слънцето-мъж му подрязвали косите, защото и силата на слънчевото греене намалявала. Това е истинската история за Самсон. Той не е бил историческа личност, а символизира Слънцето. За Самсон, както и за Иисус, Св. Павел и много други библейски характери, казват, че били назареи, т.е. от Назарет. И ето ви истинското значение на израза „Иисус от Назарет” или „Иисус назареина”. Градът Назарет не е съществувал по време на периода, в който се твърди, че е живял Иисус. За него не се споменава в нито едно писание или карта, въпреки че по това време римляните са водели много точни и подробни записки. Този град е бил основан след като започнали да циркулират историите от Евангелието. Назаретската секта не допускала подрязването на косата освен в някои ритуали, свързани със Слънцето, защото косата представлявала слънчевите лъчи. Може би с това да е свързан и истинският произход на обичая сикхите да не си подстригват косите. Назареите носели черни дрехи така, както и свещениците от Вавилонското братство и това е наследено от християнската черква. Днес арабската дума за християнин е „назрани” и в Корана те се наричат „назара”. Това идва от еврейската дума „нозрим”, която е от израза „нозрей ха-брит” означаващ „пазачи на завета”. На завета на Ануннаки, според мен.

Християнството е създадено чрез преправяне на древни символични истроии за Слънцето, с елементи от алегориите от Мистериите и култа към змията, като е представено в исторически план като нещо случило се наистина. Свещеническият елит и други посветени знаели историята и истинското й значение, и сега го знаят, но казват на хората, че това е истината и че ще ги сполети проклятие ако те не й вярват. Някъде около 1 200 години преди „Иисус”, на изток е казано следното за „езическия спасител” Виришна: той бе роден от девица чрез непорочно зачатие с намесата на Светия дух. По този начин се изпълнило древно предсказание. Когато се родил, управляващият тиранин поискал да го убие. И се наложило неговите родители да бягат и да търсят безопасно място. Всички деца до 2-годишна възраст били убити от владетеля, защото той търсел да убие момчето. Ангели и овчари присъствали на раждането и му били принесени дарове от злато, тамян и смирна. Той бил почитан като спасител на човеците и водил нравствено извисен и скромен живот. Той извършил чудеса, които включвали изцеление на болни, връщане на зрението на незрящи, прогонване на зли духове и възкресяване от мъртвите. Той бил разпънат на кръст и възкръснал от мъртвите, за да се възнесе на небето. Това съвпадение ли е, архиепископе? А какво ще кажете за следните тогава? Те всички са преди „Иисус”, някои с хилядолетия:

• Атис, син на бога на Фригия

Той бил роден на 25 декември от девица. Наричали го „спасител”, единственият син и той умрял за да спаси човечеството. Той бил разпънат в петък – „черния петък” – и кръвта му била проляна, за да откупи Земята. Предсмъртните му мъки били свързани с пирони и колове. Той бил Отец и Син заедно в земно тяло. Той бил положен в гробница и се спуснал в подземния свят, но след 3 дена, на 25 март, тялото му изчезнало от гробницата и той възкръснал като „най-висшия Бог”. Тялото му било символично описано като хляб и консумирано от тези, които го почитали.

• Кришна (Христос), синът на Бога на Индия

Той бил роден на 25 декември от девица, а баща му бил дърводелец. Звезда ознаменувала раждането му и на него присъствали овчари и ангели. Владетелят избил хиляди невръстни деца, за да го убие, но той бил спасен и по-късно извършил чудеса – изцелявал болни, включително и от проказа, слепи и глухи. Той умрял на около 30 г. И според някои традиции бил разпънат на дърво. Той също е бил изобразяван, разпънат на кръст, възкръснал от мъртвите и е бил смятан за „спасител”. Неговите последователи го знаели като „джезеус”, което означава „чиста същност”. Казвали, че ще се върне на бял кон, за да съди мъртвите и да се пребори с „Принца на злото”.

• Дионисий или Бакхус, син на Бога на Гърция

Той бил роден на 25 декември от девица, положен в ясли и повит в пелени. Той бил учител, който пътувал и извършвал чудеса. Той можел да превърне водата във вино (както Слънцето) и триумфално яздил магаре (така, както и египетското божество Сет). Той бил овена или агнеца, Богът на лозата, Бог но боговете и Цар на царете, Единствения… син, този, който понесъл греховете, Освободителят, Миропомазаният, (Христос), Алфата и Омегата. Той бил повесен и разпнат на едно дърво, но възкръснал от мъртвите на 25 март. През I в. пр. Хр. Евреите в Йерусалим също почитали това божество. Дж. М. Робъртс пише в „Разкритата Древност” (Antiquity Unveiled – Health Research, 1970), че IES – финикийското име за Бакхус, дава отговор на въпроса за произхода на Иисус (Jesus). Той пише, че IES може да бъде разчленено на „I” – „Единствения” и ES (огън и светлина). Той продължава: Това не е нищо друго освен светлината на евангелието на св. Йоан; и това име може да бъде открито навсякъде по християнските олтари, и протестантски, и католически, като това ясно показва, че християнската религия е модификация на ориенталското боготворене на Слънцето, придавано на Зороастър. Християните четат буквите „IHS” в гръцки език като „Jes”, а римското духовенство добавило „us”.

Ето още някои други пред-християнски божества, за които е била разправяна същата история както и за „Иисус”: Аполон, Херкулес и Зевс в Гърция; Адад и Мардук в Асирия; Буда и Индра в Индия и Тибет; Саливахана в Южна Индия и Бермудите; Озирис и Хорус в Египет; Один, Балдер и Фрей в Скандинавия; Крит в Халдея; Зороастър в Персия; Баал (Бел) и Тот във Финикия; Бали в Афганистан; Яо в Непал; Залмоксис в Тракия; Зоар на бонзите; Чу Чулейн в Ирландия; Дева Тат, Кодом и Самонокадам в Сиам; Алкидес от Тива; Микадо на шинтоистите; Беддру в Япония; Хесус или Ерос и Бремрилахам на друидите; Тор, син на Один на галите; Кадмус в Гърция; Гентаут и Кетцалкоатл в Мексико; Исчи от Формоза; Божествения учител на Платон; Фохи, Иео, Лао Киум и Чанг-Ти и Тиен от Китай; Иксион и Квирнус от Рим; Прометей на кавказците; Мохамед или Махомет на арабите; Дазбог на славяните; Юпитер, Юве и Квиринус в Рим; Митра в Персия, Индия и Рим.

Култът към Митра е възникнал хиляди години преди „Иисус” и въпреки това представлява същата история дори в детайли от християнството. Дори се казва, че злато, тамян и смирна са били предложени като дарове. Допреди да бъде създаден Иисус от духовенството на Ануннаки, ритуалите и религията свързани с Митра са били широко разпространени в Римската империя. Когато християнството пуснало корени в Рим, те използвали символи и митове, свързани с ритуали от култа кър Митра. Свещеният ден на Митра бил неделя (Sunday на англ. означава „ден на слънцето”), защото и той, както Иисус, символизирал Слънцето. Почитателите на Митра наричали този ден „Денят на Бога” и провеждали главния празник, свързан с Митра по времето, което сега наричаме „Великден”. Посвещаванията, свързани с Митра са били извършвани в пещери, в които били изрисувани знаците от зодиака – Козирог и Рак, символизиращи зимното и лятното слънцестоене. Той бил изобразяван като крилат лъв (Слънцето) стоящ върху навита на кълбо змия. Лъвът и змията, разбира се, са главни символи в култа на змията/илюминати. Римската църква включила причастието на Митра в своите „християнски” ритуали. Твърди се, че Митра бил казал: „Този, който не яде от моето тяло и не пие от моята кръв, и поради тази причина не е едно с мен и аз не съм едно с него, няма да бъде спасен.” Самото място на което е построен Ватикана е било свещено място на култа към Митра. И все още е. Сега те просто го наричат „Иисус”. Както и по-рано писах, култът към Митра просто се превърнал в култ към Мит-ра – християнството.

Митра е символизирал Слънцето и същото се отнася и за християнската версия на този култ. Иисус е бил наричан „светлината на света” (Слънцето); той ще излезе отново иззад облаците и всеки ще го види (Слънцето). Иисус вървял по водата (и отражението на Слънцето прави същото); Иисус свършил работата на своя Отец в храма на 12-годишна възраст и започнал своето служене на 30 години. Слънцето достига своя максимум в 12 на обед, когато древните, като например египтяните, казвали, че Слънцето било „Най-висшия Бог”. Слънцето навлиза във всеки знак от зодиака на 30 градуса, ето защо Иисус започнал своето служене на 30. Според писанията Иисус превърнал водата във вино и точно това прави Слънцето като кара лозята да растат. В Библията има много символизъм, свързан със зодиака, като например с двете риби (знакът Риби) и 12-те коша (12-те зодиакални знака), в които Иисус сложил хлябовете когато „нахранил 5 000 души”. Иисус бил „рибата” и „рибарят на хора” вероятно защото Земята навлизала в знака Риби, по времето когато той се твърди, че е живял. Но има толкова много символизъм свързан с „риби по отношение на тези слънчеви божества в цялата история на човечеството, че не можем да игнорираме символичната връзка на историите за риби богове или амфибии – Номо или Анедоти и т.н. от Сириус. Спомнете си също, че догоните имат легенда за амфибоподобния Номо, който казал, че един от тях ще бъде разпнат. Преводът за „край на света” от гръцки „еон” и се отнася до „век”, а не до „света”. Краят на века е край на цикъл от 2 160 години, по време на който Земята преминава през един знак от зодиака. Днес ние сме на края на още една епоха, тъй като излизаме от Риби и навлизаме във Водолей. Ето декодирани още някои митове свързани с „Иисус”.

Иисус – историческият характер

Извън текстовете на Новия Завет никъде няма нищо писано за съществуването на Иисус. Едно споменаване в работите на „еврейския” историк Йосиф (Josephus) е очевидно по-късна отчаяна добавка направена от свещеничеството, за да даде „потвърждение” на измишльотините им, които им осигуряват съществуването. Известно е, че повече от 40 хронисти са отбелязвали събитията Израел/Палестина по времето когато се твърди, че е живял „Иисус” и нито един от тях не го споменава. Платон, който е живял „по времето на Иисус” и е писал история на юдеите, която покрива целия този период. Филон живял в или наблизо до Ерусалим по времето когато се твърди, че е бил роден Иисус от непорочно зачатие и където по-късно влязъл триумфално в Ерусалим на магаре, бил разпънат на кръст и след това възкръснал. За същия този период, за който се твърди, че цар Ирод бил избил всички невръстни деца, за да убие „спасителя”. Какво казва Филон за всички тези събития? Нищо, една кръгла нула. Същото е и с римските летописи и в писанията на всички живели по това време автори. Има едно просто обяснение на този факт: тези събития никога не са се случвали, защото Иисус не е живял.

Иисус Христос

Думата „Христос” идва от гръцки „christos”, което просто означава „помазан”. Помазване се извършвало с мас от крокодил, с менструална кръв и Бог знае още с какво. Този израз бил използван за всеки еврейски цар или свещеник и би могъл да бъде използван за всеки, който е бил помазан. Вавилонският Тамуз бил наричан Христос или свещен цар и подобен термин се е прилагал за всички пред-Христови подобни на „Иисус” фигури. Думата „Иисус” освен това се явява в превода на гръцки, и ако той е съществувал, което не е вярно, истинското му име със сигурност не е било Иисус.

Иисус бил роден от девица

Майката дева на Бога Слънце е стара тема, която може да се срещне из целия свят. Може да се отнася към мита за Слънцето и това, че Слънцето се ражда по време на „нова” или девствена Луна и в определени периоди съзвездието Дева изгрява заедно със Слънцето. Версията възможност за изкуственото осеменяване на жени от „боговете” също трябва да се има предвид като концепция от древността. За толкова много герои като „Меровее” и Александър Велики например се споменава, че са се родили в резултат на зачеване на техните майки от нечовек или не от полов акт със съпрузите им. Албърт Пайк, известният с недобра слава илюминатски агент в САЩ в книгата си „Морал и Догма” (L.H. Jenkins, 1928) пише за египетския мит, от който произлизат теми в християнството:

„По време на зимното слънцестоене, девата изгря (заедно със Слънцето), със Слънцето на гърдите си (символизиран от Хор)… Девата е Изида (девата майка на Хор) и в посветения на нея храм нейното изображение, носеща дете (Хор) в ръцете си е съпътствана от този надпис: Аз съм това, което е, което е било, и което ще бъде; и плодът, който принасям към Слънцето.”

Писателят Джералд Маси разкрива, че върху най-свещената от свещените стени в храма Луксор в Египет, са изобразени сцени, които са точно като доста по-късната във времето история за Иисус. Богът Тат, вестителят на боговете, може да бъде видян поздравяващ девицата и казващ й, че тя скоро ще роди син. Друга сцена изобразява богът Кнепт, импрегниращ със Светия Дух девицата, за да бъде зачатието непорочно. След това може да се види детето, високо почитано и получаващо подаръци от 3 духа (в християнството 3-ма мъдреци или влъхви) и боготворен като инкарнация на Бога Слънце. Дори историята за раждането на Иисус в яслите идва от Древен Египет, както ни обяснява Маси.

Ярката звезда и тримата мъдреци

Според Библията ярка звезда отбелязала рожденото място на Иисус. Това е същата история като тази от Египет за Сириус – най-ярката звезда, която виждаме от Земята. Според египтяните изгряването на трите звезди от Орион (тримата „царе”, „мъдреци” или „влъхви”) отбелязва появяването на Сотис или Сириус – звездата на Озирис и Хор. Символизмът на „тримата мъдри мъже” е, че и тримата боготворят Слънцето. Злато, тамян и смирна са традиционните дарове поднасяни от арабските влъхви към Слънцето и поради тази причина те са поднесени и на Митра в съответната версия на този мит. Раждането на Иисус в обор или пещера е повтаряща се тема в митовете, свързани със Слънцето, защото пещерата представлява „тъмното място”, където се казва, че Слънцето отива между зимното слънцестоене и полунощ на 24 декември. Така имаме 3 дена в гробницата между „разпването” на Иисус (Слънцето) и неговото „възкресение” или ново раждане на 25 декември. Но пещерата би могла да носи и друг символизъм, защото историята за Иисус може да бъде разглеждана на различни езотерични нива по едно и също време.