сряда, 24 август 2016 г.

Холивудска актриса: „MK-ULTRA господства във филмовата индустрия“

 Розан Бар е холивудска актриса и комедиант от средна величина, която е била на екран с хора като: Брус Уилис, Джон Траволта, Мерил Стрийп, Киану Рийвс, Ума Търман, Джон Хърт, Мелани Грифит, Джуди Денч и много други... Тя говори открито и никога не се е срамувала да подхваща трудни и противоречиви въпроси, дори ако това е означавало да придобие лоша репутация или да й бъде сложен етикет на „луда от масмедиите. Въпреки че не мога да кажа, че съм съгласен с всичките й гледни точки, тя остава една от малкото хора в Холивуд, които се осмеляват да говорят за неговия най-изобличаващ аспект: MK-ULTRA.
В едно скорошно интервю с RT, Розан говори за тъмната страна на развлекателната индустрия и директно спомена MK-ULTRA като голяма сила в Холивуд. Ето и видео-интервюто на английски.
 http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=HLTsdC0lasc
Розан в общи линии казва, че холивудските звезди са ужасени да използват статуса си, за да говорят открито за важни проблеми, защото съществува „култура на страх“ там, където „да се говори открито“ почти автоматично е равно на изолиране от индустрията и съсипване на кариерата.

0203-roseanne_full_600

По-важно, тя добавя:

Това е също една голяма култура на контрол над съзнанието. MK-ULTRA господства в Холивуд.

Това означава, че много звезди не говорят, защото те буквално не могат да го направят. Тяхното съзнание е контролирано, което значи, че те имат алтернативни самоличности програмирани вътре в тях, които хендлъри са способни да активират и контролират по своя воля. (За повече информация по темата прочетете статията „Програмиране „Монарх“ – история, техники и приложения – бел. Н.).


Розан говори за контролирането на съзнанието в миналото

Горното телевизионно интервю не е единствения пример, в който Розан споменава за MK-ULTRAв масмедиите. По време на едно интервю по CNN с Лари Кинг, което бе излъчено на 16 август 2001 г., Розан говори за контрола над съзнанието базирано на травма, и за MK-ULTRA (отбелязвам важните части с удебелен шрифт):

Кинг: И така, някои виждат това, което преживяваш или си преживяла, като сериозно психологично разстройство.
Розан: Харесва ми как ти просто продължаваш.
Кинг: Други са психологична прищявка. Също…
Розан: Прищявка?
Кинг: Дали това е умишлено предизвикано или се е появило по естествен път?
Розан: Ами, имам един от онези психиатри и той казва, че е умишлено предизвикано, защото ЦРУ е мястото, където са започнали да правят това, след като са довели всички нацисти от Германия да ръководят Американската психиатрична асоциация.
Кинг: Какво искаш да кажеш?
РозанКазвам ти истината. Всичко е контрол над съзнанието, заедно с всички други неща, за да създадат хора с множествени самоличности.
Кинг: Значи си била залавяна от нацисти?
Розан: Правителството. Ами, в известен смисъл вярвам, че правителството е имплантирало някакъв чип в главата ми, който
Кинг: Розан…
Розан: Ами нали знаеш, който е контролиран от Барбара Уолтърс и онези другите жени. И те вземат всичките ми идеи и аз съм, знаеш…
Кинг: Да, Опра един от хората, които контролират ли е?
Розан: Разбира се.
Кинг: Тя със сигурност е замесена?
Розан: Определено. Мисля, че тя стои с пръст на бутона за включване на чипа.

(…)

Кинг: Нека ти прочета нещо, което си написала в „Esquire“. И искам…
Розан: Добре.
Кинг: ... да видя твоята реакция. Това са твоите записки.
Розан: Да.
Кинг: В бележки за теб самата, ти си водиш записки за самата теб?
Розан: Разбира се, че го правя – хиляди и хиляди.
Кинг: Хиляди бележници.
Розан: Да.
Кинг: Така, в този пише: „Ето това е моят живот, истинската ми холивудска история в електронен вариант. Това е история за мулти-множествено-многолико момиче, жена, момче поет, танцьор, комедиант, певец, борец за свобода, боец, носител на съобщения, изпълнител, майка, секс-партньор, съпруга, актьор, продуцент, режисьор-пионер, дете-аутист, оцелял от посттравматичен стрес, биполярна на граничната линия, с наднормено тегло, страдаща от синдрома на Турет, от множествено раздвоение на личността, обсесивно-компулсивна жертва на психиатрията, на вкарването на фалшиви спомени, еретична вещица, старуха – избери си сам. Имам около 300 диагнози, което доказва, че психиатрите са били мои единствени приятели.
Розан: Истина е, че психиатрите са били най-скъпите ми приятели.

(…)

Кинг: Никога ли не се ядосваш, казвайки, че Бог ти е направил мръсен номер, когато многобройните ти личности вземат контрол?
Розан: Не, защото честно казано чувствам, че Господ ти дава множествено личностно разстройство, когато има прекалено много стрес в живота ти, за да се справиш с него по друг начин. Смятам, че това е дар за децата.
Кинг: Така че нещо друго да може да вземе контрол?
Розан: Да.
Кинг: Друг човек да се справи с това?
Розан: Да. Искам да кажа, ти знаеш, че не си единствения, който е луд. Такова е мястото, в което се намираш. Затова трябва да се адаптираш към него.


Източник: CNN Transcripts


В това интервю, Розан твърди, че е преживяла интензивна травма в детството си, което довело до нейното разслояване на личността и манипулирането й от ръководени от ЦРУ психиатрични експерименти (MK-ULTRA).
Розан използва също и блога си, за да дискутира MK-ULTRA в Холивуд. В една публикация от 2009-та, тя дори съобщава, че Джо Джексън (бащата на Майкъл Джексън) бил таен агент на ЦРУ от MK-ULTRA:

Джо Джексън е агент на MK-ULTRAчиито злоупотреби със собствените му деца били използвани да спонсорират ЦРУ-програми, които изследват и изучават ефектите от малтретиране в ранна възраст върху подрастващите, и как тяхното съзнание може да бъде контролирано до такава степен и с такава злоупотреба, че да могат да бъдат насилени да развият талант. Джо Джексън е насилник на деца, а Катрин е гледала настрани, докато той е биел децата им и изтезавал психически Майкъл. Дръжте ги и двамата настрана от децата на Майкъл.


Източник: Roseanne World


В резултат на трагедията Нютаун, Розан публикува статия, написана от нейният приятел Джон Филипс, който задълбава в проблемите на психологичната война върху американската общественост, контролвърху съзнанието, връзката му с могъщи окултисти и организации като Църквата на Сатаната и Храмът на Сет и важността на масмедиите за индокриниране на масите. Ето важни части от статията.


Психологичната война и трагедията в Нютаун от Джон Филипс

(…)

„През 1980 г., когато Роналд Рейгън ни въведе в ерата, в която „алчността е добро нещо, Майор Майкъл Акино, под ръководството на Пол Вали, командир на армията на 7-ма психологична оперативна група в Сан Франсиско, написва документ наречен „От пси-операции до психологична война: Психология на победата“. Майкъл Акино предлага, че концепциите на Психологическата операция (PSYOP) са остарели, и че се нуждаем от нов начин да обясним как военните могат да използват психологичната война за постигане на целите им. Акино казва:

Нека да започнем с една проста промяна на името. Ще се отървем от съзнателната, почти „смущаваща“ концепция за „психологични операции“. На нейно място ще създадем Психологичната война. Терминът е груб и вдъхващ страх, и такъв ще бъде. Това е термин на атака и победа, а не такъв на рационализации, убеждаване и помирение. Врагът може да бъде обиден от него – това е доста правилно, стига да бъде победен от него. Предлага се дефиниция: „Психологичната война е умишленото, агресивно убеждаване на всички участници във войната, че ние ще спечелим тази война.

(…)

През 1976 г., по време на конгресното разследването на Църковния комитет за злоупотреби във военната и разузнавателната общност, обществеността откри, че проект на ЦРУ, първоначално наречен „Синя птица“, е целял да научи как да контролира индивидуалното поведение и да влияе на културата като цяло. Създаването на Манджурския кандидат, чието поведение да може да се контролира, било крайната цел на това изследване. Учени, свързани с проекта, са признали, че са успели в целите си до средата на 50-те години. На всички правителствени агенции им било наредено да преустановят проучванията върху хора, които понякога ставали несъзнателни жертви в изследователска програма, която нарушавала всички клаузи за проучване на хората, разписани в Нюрнбергските процеси.
Директорът на ЦРУ Уилям Колби е наредил унищожаването на много от документите свързани с това изследване, и за съжаление Църковният комитет наистина успя да хвърли само бегъл поглед на програмата, която е измъчвала хиляди хора под прикритието на „научно проучване“.
По-важно, Църковният комитет се провали, защото той избра да не разкрива на обществеността всякаква информация, касаеща опита на агенциите на ЦРУ да повлияят на „американската култура“. За да контролира общественото мнение, ЦРУ мислеше, че е трябвало да контролират и манипулират културата, за да изпълнят целите си.

Докато всичките агенции, замесени в нарушаване на Нюрнбергското споразумение, казали на Конгресния комитет, че цялото проучване в тази област е преустановено, съществува неопровержимо доказателство, че програмата за контрол над поведението на хората и културата като цяло продължава. В сърцето на това проучване лежи Дяволът, и докато ние, като общество, не решим да завземем силата на комуникацията далеч от Дявола, тези трагедии не само ще продължат, но и ще се засилят. Как се е променило човешкото поведение при отчаяните млади хора? Защото тяхното образование ги е научило, че масовото избиване е ОК, оправдано, че е един добър начин да се избяга от беда? Психологичната война е била „жива и здрава“, военните са успявали в целите си.
Когато ню йедж движението се появи в поп-културата в Калифорния в началото на 60-те години, работата на Кроули бе промотирана от Антон Лавей, който е основателят на Църквата на Сатаната от 1966 г. Майкъл Акино, авторът на „Психологичната война“, е бил активен последовател на Църквата на Сатаната и по-късно основал свой собствен култ, наречен „Храмът на Сет“.

(…)

Ако искате да разберете дали Психологичната война е все още жива, на последните награди на MTV, водещият насърчи всички в публиката да направят знака на дявола и да се преклонят пред Сатаната, на което той получи ентусиазиран отговор. Ако Норбърт Вайнър беше жив днес, той със сигурност щеше да ни каже, че обществото губи в битката си с манихейския дявол.

(…)

За нас е време да разгледаме внимателно как обучаваме децата си, както и ролята, която изобилието от налична информация за младите ни хора чрез корпоративно контролираната медия има върху техните възприятия за реалността. Човек не трябва да се вгледа твърде задълбочено в американската култура, за да осъзнае, че нашите деца са ограбени и лишени от детството си от една медия-машина, която настоява за поставянето на печалбите пред децата. Докато контрола на броя на оръжията по улиците ни може да има минимално въздействие върху безопасността на децата ни, и докато не обърнем внимание на въздействието на военно-индустриалния комплекс върху съзнанията и душите на нашите деца, ние ще живеем в държава, която боготвори Дявола.
Много вярват, че елиминирането на молитвата в обществените ни училища е довело до морална поквара на младите, без да се запитат първо как американската военна дивизия на психологичната война стана активно въвлечена в промотиране на дяволопоклонничеството сред младежта. Жънеш това, което си посял. Когато уговаряш дадено подмножество от деца да почита Дявола, обучаваш ги във видео-аркада да убиват без милост, и след това ги упояваш с лекарства, защото имат анормално поведение, ти полагаш основите на национална трагедия.


Източник: http://vigilantcitizen.com
Превод: Janthine




Коментар от Н.:

Ако се отърсим от християнската пропаганда в края на горния превод и насочим внимание към личността на Розан Бар и нейните телевизионни изяви, то ще забележим нещо интересно, което бележи и публичния окултизъм като цяло.

Като цяло тя изтъква истини като например, че Холивуд е пълен със страх и е контролиран от проекти като MK-ULTRA и Монарх. За тези, които не знаят английски и не са гледали интервюто от началото, Розан казва как много често когато ходи на холивудски партита или събития свързани с Оскарите, големи холивудски звезди я хващат за ръката, водят я на някое усамотено място и просто й благодарят за това, че казва всички тези неща, които казва в медията и които никой друг няма смелостта да каже. Освен това тя е борец и за това хората да бъдат свободни относно своите сексуални предпочитания в живота и страха и срама от това кой си също да бъде премахнат. Разкрива, че света се управлява от банкерите и т.н. – все неща, които наистина са така и неща, за които действително се иска смелост да бъдат казани в публичното пространство, бивайки знаменитост, която има какво да губи.

В същото време самата тя не крие, че е Монарх-роб, което освен възхищение за силата на тази жена, трябва да провокира и неотменно подозрение към нейните мотиви, защото в Холивуд няма депрограмирани хора. Това, че знаеш, че си Монарх, не те депрограмира и не те прави свободен от контрол. И точно тук е разковничето, защото покрай всичко стойностно, което тя казва, се пробутва и онзи 10% bullshit, който се превръща в пътеводна светлина на цялата й политическа платформа (Розан беше независим кандидат за президент на последните избори в САЩ), а именно, че жените са уморени да слушат мъжете и трябва да бъде обратното, които знаят да правят само войни и освен ако всичко внезапно не бъде поставено във властта на жената – планетата ще се провали като цяло. Това е именно процеса описан в края на точка 3 от следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“.
В случая имаме поднесени няколко истини, които биват използвани за трамплин да се набута в лицето на обществото орионската agenda. В книгата е обяснено защо това не е никакво решение, а само замазване на много по-големия проблем със съзнанието на планетата и неговите отражения, които ние тълкуваме за същностни. Очевидно е, че нещата са много по-сложни от това кой пол ще управлява“ планетата, предвид, че тя се дирижира от извънземно съзнание, а не от „мъже в костюми искащи война“. Т.е. имаме пореден опит за тривиализиране на онова, което се случва тук свеждайки го единствено до конфликт на ниво тяло.

Винаги се опитвайте да вниквате докрай в чутото, защото в 99% от случаите, покрай множеството истини се изтипосва нещо подобно, което обяснява защо на въпроси като MK-ULTRA им се позволява публичност.

Изкарай една истина на светло, за да започнеш следващия етап на манипулацията на нейна основа. Основен прийом на Полярностите.

сряда, 10 август 2016 г.

Космическата програма на Третия Райх

В първите месеци след падането на Берлинската стена, в западногерманските тайни служби се явява гражданин на тогавашната ГДР, който заявява, че по време на войната, като пилот на Луфтвафе, бил включен в свръхсекретна нацистка космическа програма и през 1944 е изстрелян в Космоса с балистична ракета “Фау-3”. Западногерманците установяват, че човекът действително е бил летец, но също и, че след 1945 е прекарал няколко години в една берлинска психиатрия. Последното ги кара незабавно да прекратят започнатото разследване. Осем години по-късно, в космическата база в Байконур, в присъствието на висши военни, ракетни конструктури, а също руски и френски космонавти, чете лекция, специално поканеният за тази цел известен американски “уфолог” Владимир Терзийски. Който не само потвърждава думите на обявения за луд немски летец, но и заявява, че нацистка Германия е създала в края на войната свой космически център в Антарктида и, където е подготвяла (и, може би, осъществила) полети до Луната и дори до Марс… Каква, всъщност е

Истината за германската ракетна програма

Известно е, че през 1938 на остров Пенемюнде в Балтийско море започва да работи Научно-изследователски ракетен център, ръководен от Вернер фон Браун. Резултатите от дейността му са наистина впечатляващи. През 1941, когато руснаците разполагат само с няколко експериментални реактивни установки (т.нар. “катюши”), а британците и американците нямат дори и това, в Третия Райх вече е стартирала разработката на изключително мощна ракетна система, способна да изведе човек в Космоса. Става въпрос за проекта “А9/А10”, който две години по-късно е вече факт, като новата ракета получава условното име “Фау-3”. Заради войната обаче, основните усилия на немските конструктори са съсредоточени най-вече върху изработването на бойната ракета “А-4”, играеща ключова роля в рамките на програмата “Оръжие на възмездието” (предвиждало се, в частност, тя да бъде снабдена с ядрени бойни глави, намиращи се в доста напреднал стадий на разработка). Впрочем, в началото на 40-те германският ракетен арсенал вече разполага с използващите твърдо гориво ракети “земя-земя” “Ренботе”, имащи обхват до 150 км, зенитната управляема ракета клас “земя-възух” “Васерфал”, както и с намиращите се във финалния стадий на разработка ракети “Райнтохтер” и “Шметерлинг”. А атаките срещу Британските острови с помощта на ракети “Фау-1” и “Фау-2” се смятали само за прелюдия към истинската цел – ракетното нападение срещу Америка. Последното съвсем не е изглеждало чак толкова фантастично - през 1944 заводите в Нордхаузен вече произвеждат по 25-30 ракети “Фау-2” на ден.
По същото време успешно минава изпитанията изтребителят “Болен-Натер-1”, с ракетен двигател и вертикално излитане (!), въоръжен с 30 ракети “въздух-земя” и развиващ скорост от 1000 км/ч.
Ето как, Третият Райх поставя началото на ерата на ракетно-космическата техника. Наистина, от 18 изстреляни ракети “А-4”, 16 се взривяват още във въздуха. А, както признава министърът на въоръженията на Райха Шпеер, “производството на “Фау”-1 се оказа изключително скъпо”. За да бъдат отстранени проблемите, очевидно е необходима намесата на “човешкия фактор”. Затова в проекта е включена легендарната Хана Райч, притежаваща огромен опит като боен пилот-изтребител. През 1943 Райч предлага на Хитлер лично да изпита по време на полет ракетата “Фау-1”! За тази цел самолетът-снаряд е оборудван с малка пилотска кабина с ръчно управление, крилата са снабдени с елерони, а под фюзелажа е монтиран малък механизъм за приземяване. Стартирайки от въздуха, с помощта на специален самолет-носител, Райч извършвя цяла серия изключително рисковани полети с “Фау-1”, доказвайки възможността ракетата да бъде ефективно управлявана. За невероятното и постижение, Хитлер лично я награждава с Рицарски Железен кръст. По време на церемонията, Райч споделя с Фюрера идеята си за

Нова космическа програма

на базата на балистичната ракета “Фау-2”, чиито изпитания успешно са преминали през октомври 1942. Една година по-късно, на секретна конференция в Академията за авиационни изследвания, е решено да започне подбор на пилоти за специалния “отряд на военните астронавти”. Числото на курсантите стига 500 души, от които след щателен отбор, остават 100 елитни летци. За сериозността на програмата свидетелства и фактът, че отговорник за реализацията и става полковникът от СС Ото Скорцени, комуто Хитлер е доверявал най-важните мисии. Като човек на действието, Скорцени обръща особено внимание на практическите задачи. Астронавтите се обучават да управляват модернизираните ракети “Фау-2”, като прототипи на междуконтиненталния ракетен комплекс “Райхенберг”. Според главния конструктор на комплекса Рихард Фогт, бомбардировачи “До-217Е” трябвало да издигат във въздуха балистичните ракети “Фау-2”, с прикрепен към корпуса им малък самолет, насочващ ги към целта. Отделяйки се от носителя на височина 10 км. ракетата продължавала да набира височина посредством собствения си реактивен двигател. Навлизайки в стратосферата, пилотът на “Фау-2” трябвало да открие целта с помощта на мощен радиолокатор и след като вкара необходимите данни в насочващата система на ракетата, да я напуснe с прикрепения към нея микросамолет. Естествено опасността за живота му била огромна, затова курсантите от “космическата академия” на Скорцени подписвали специална декларация, потвърждавайки че доброволно поемат всички рискове. Така или иначе, през есента на 1944 Хитлер утвърждава плана за нанасяне на демонстративен удар срещу Ню-Йорк под кодовото име “Операция Елстер” (“Сврака”). В нощта на 30 ноември 1944 германска подводница стоварва в залива на Ню Йорк група командоси, които трябвало да монтират на един от градските небостъргачи радиопредавател, насочващ ракетната атака. Малко по-късно обаче, немците са арестувани от агенти на ФБР. Така,

“Астронавтите” на Скорцени

се оказват последната надежда на Райха да обърне хода на войната. На свой ред, Вернер фон Браун предлага на Хитлер Ню Йорк да бъде атакуван с току-що създадената германска свръхмощна балистична ракета “А9/А10” (“Фау-3”). Изпитанията с нея се провеждат на 8 и 24 януари 1945 като двама или трима немски пилоти за първи път в историята на човечеството излизат за кратко време в открития Космос. Времето обаче се оказва недостатъчно за нанасяне на планирания “удар на възмездието”.

След края на войната за проекта “А9/А10”, изпреварил най-малко с 15 години бъдещите американски и съветски космически разработки, не се чува нищо. Което вероятно се обяснява с факта, че американците изнасят от Нордхаузен цялото оборудване на подземния завод, заедно със стотици образци от продукцията му и, разбира се, с главния конструктор Вернер фон Браун, поел ръководството на ракетните програми на самите Съединените щати.

Загадките, свързани с космическите разработки на Третия Райх обаче, съвсем не приключват дотук. Защото, паралелно с програмата, ръководена от фон Браун и Хана Райч, изглежда се е реализирала и друга, опираща се на съвсем други принципи, за която и до днес се носят легенди.

Известно е, че през 1938 (т.е. годината, в която стартира и ракетната програма в Пенемюнде) в Тибет се появява германска експедиция, финансирана от СС и търсеща сведения за тайнствената подземна страна Шамбала (или Шангри-Ла), в която, според местните будистки монаси, живеят пазителите на древни знания за разрушителни сили и оръжия. Смята се, че експедицията е свързана с дейността на тайното общество “Туле”, създадено в края на Първата световна война и обединяващо известни германски (и не само) интелектуалци-мистици (сред тях впрочем е и основоположникът на модерната геополитика Карл Хаусхофер). Според един от членовете на “Туле” – чилиецът Мигел Серано, експедицията в Тибет се добрала до информация, дала мощен тласък на нацисткита атомна програма. Интересно е, че самият Серано в началото на 60-те е представител на Чили в комисията на ООН по… атомна енергетика. След 1933, по заповед на Хитлер и със съдействието на “Туле”, е създадена и организацията “Аненербе”. Подчинена лично на райхсфюрера на СС Химлер, тя събирала сведения за всевъзможни свръхестествени явления и изгубени знания на древни цивилизации. Както твърди споменатият вече американски “уфолог” (т.е. специалист по контакти с извънземни цивилизации) Владимир Терзийски, хората от “Аненербе” получават в Тибет достъп до древни ръкописи, разкриващи тайните на гравитацията и нейното преодоляване. На тази основа, след завръщането им, стартира още една германска космическа програма, паралелна на осъществяваната под ръководството на фон Браун.

Има данни, че именно в рамките на тази програма, през 1944 в Германия е създадена първата “летяща чиния”, разработена в Техническата академия на Луфтвафе. Нещо повече, някои смятат, че отбелязаните от астрономите през същата година странни явления около Луната се дължат на изстрелян в тази посока немски космически кораб!

Така или иначе, но неизбежният крах на Третия Райх принуждава нацистката върхушка до потърси “резервни варианти” за продължаване на амбициозните си програми. Така се ражда

“Проектът Швабенланд”

който и днес е сред най-големите загадки на Втората световна война. Известно е, че още в края на 30-те няколко германски кораби натоварени със свръхсекретна техника, на борда на които се намират някои от най-известните членове на “Туле” и “Аненербе” се отправят към “Земята на кралица Мод” в Антарктида. И днес мнозина вярват, че именно там е изградена най-голямата нацистка космическа база. Интересно, че през 1947 една американска военна флотилия, командвана от адмирал Ричард Бърд се насочва към това място, но експедицията е прекратена малко преди да достигне “Земята на кралица Мод”. Според някои, защото е атакувана от немски “летящи чинии”, според други – защото официален Вашингтон постига споразумение с хората от “Аненербе”, по нататъшните им изследвания да продължат, но вече с финансовата подкрепа и под контрола на американците. Кой знае? Във всеки случай, не бива да се изключва, че под ледовете на Южния континент действително се крият тайни, свързани с първите опити за усвояването на Космоса. Които, може би, продължават и днес?
 

Стоян Петров

Източник: http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie9_02/cosmos-reich.htm
http://www.parallelreality-bg.com/statii/cosmos/161-2011-01-29-14-43-11.html