събота, 27 август 2011 г.

Груповото съзнание

 Из "Разговори с Бога" от Нийл Доналд Уолш




      Ти самият привличаш събитията и хората, които са ти потребни. Опитът и развитието в планетарен мащаб е резултат на груповото съзнание. Те биват привлечени към цялата група, към която принадлежиш, в резултат на нейния избор и желания. Какво разбираш под термина „твоята група"?
Груповото съзнание не се разбира достатъчно. То обаче е изключително мощно и може, ако човек не внимава, да надмогне индивидуалното съзнание. Затова трябва винаги да се стремите да създавате групово съзнание навсякъде, където отивате и с каквото и да се заемате, ако искате по-широкият ви житейски опит на планетата да бъде хармоничен.
Ако си част от група, чието съзнание не отразява твоето и в дадения момент не си в състояние ефективно да въздействаш на груповото съзнание, разумно е да напуснеш групата, защото в противен случай тя може да започне да те ръководи, без оглед на това накъде сам искаш да се насочиш.
Ако не можеш да намериш група, чието съзнание съответства на твоето, сам я създай. Хора със сходно съзнание ще се присъединят към теб.
Отделните индивиди и по-малки групи трябва да въздействат върху по-големите - и в крайна сметка върху цялото човечество, което е най-голямата група - за да се осъществи постоянна и значителна промяна на планетата.
Вашият свят и състоянието, в което той се намира, е отражение на глобалното, обединено съзнание на всички, които живеят в него.
И сам можеш да си дадеш сметка, когато се огледаш какво става в света наоколо ти, че има още много работа да се върши. Освен ако, разбира се, не си доволен от света такъв, какъвто е.
Колкото и чудно да е това, много хора всъщност са напълно доволни. Затова и светът не се променя.
Повечето хора са доволни от един свят, в който се зачитат различията, а не сходствата между хората и несъгласията се разрешават по пътя на конфликта и войната. Повечето хора са доволни от свят, в който оцеляват най-приспособимите, в който „правото е на силния", конкуренцията е необходимост и най-висшето благо е да победиш. Ако тази система създава и губещи - така да бъде - щом вие не сте между тях. Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда вьзможността често да се избиват хора, смятани за „врагове", а „губещите" да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите" да бъдат експлоатирани и потискани. Повечето от хората определят като „погрешно" всичко, което е различно от тях. Особена нетърпимост се проявява към религиозните различия, както и към много социални, икономически и културни различия.
Експлоатацията на потиснатите класи се оправдава чрез самодоволни изявления на господстващите класи колко се е подобрило благосъстоянието на техните жертви. Чрез тези мерки по-висшата класа си позволява да пренебрегва проблема какво би следвало да бъде истински справедливото отношение към всички хора, ако човек наистина трябва да бъде справедлив, а не просто да внесе леко облекчение в една ужасна ситуация - като цинично се облагодетелства от сделката.
Повечето хора са готови да се изсмеят, когато някой предложи по-различна от действащата система, доказвайки, че конкуренцията, убийствата и девизът „победителите не ги съдят" са в основата на прогреса на цивилизацията! Мнозина дори мислят, че друг естествен начин да бъдеш не съществува, че такава е самата човешка природа и не може да бъде друга и ако се държи по друг начин, стремежът на човека да успява ще изчезне. (Макар и никой да не си задава въпроса: „Да успява в какво?")
Колкото и трудно да е за истински просветлените същества да разберат това, повечето създания на вашата планета споделят тази философия и затова не се интересуват от страдащите маси, от подтисканите малцинства, от гнева на бедните или от Жизнените нужди на когото и да било, освен от своите и на своите семейства.
Повечето хора не си дават сметка, че унищожават Земята си - планетата, която им е дала Живот - защото действията им са съобразени само с това да подобрят начина си на живот. Колкото и странно да е това, те не са достатъчно далновидни, за да забележат, че бързите печалби могат да доведат до загуби впоследствие и често водят и ще продължават да водят до такива загуби.
Повечето хора се плашат от понятия като групово съзнание, всеобщо благо, единен свят, Бог, който е единен с всичко сътворено, а не е отделен от него. Този страх от всичко, което води до единение, и това, че на вашата планета се възвеличава всяко Разделение, пораждат разнородност, дисхармония, несъгласие - но вие дори не проявявате склонност да се учите от собствения си опит и продължавате да се държите по старому със същия резултат.
Неспособността човек да преживее страданието на другия като собствено е причината това страдание да продължава.
Събитията, които стават на вашата планета - и които са ставали в продължение на 3000 години - са отражение, както вече казах, на Колективното Съзнание на „вашата група" - тоест на всички хора на вашата планета.
Такова ниво на съзнание може да се опише в най-добрия случай като примитивно.

Възрасти на душата

 Душа-бебе

Ние идваме на тази планета като душа-бебе, в този цикъл се грижим за себе си, приспособяваме се към новото за нас физическо съществуване и се учим да оцеляваме. Бебешките души обикновено се установяват в примитивни култури и цивилизации, където е актуална борбата за оцеляване. Тези души се интересуват от обстоятелствата във физическия свят, но не забелязват, че желанията на другите могат да не съвпадат с техните собствени. Те не се разкриват емоционално, защото тяхната емоционална природа не е формирана напълно.

В по-развито общество бебешките души не се чувстват на мястото си, не се вписват в социума. Бебешките души са близки до Дао енергия и имат склонност към религии като поклонение на Слънцето и въобще на природата. При раждането ни у нас се изявява бебешкия аспект на душата, независимо дали е нашето последно висше постижение или не.

Този аспект е свързан с нашата първобитна, инстинктивна природа и с обучението ни на оцеляване в човешко тяло. Той е тясно свързан с Земята, особено с Майката-Земя, с женския аспект на планетата. Това можем да го наблюдаваме при децата, които обичат да се плескат с кал, да си играят с насекоми, жаби и гущери. Възрастните влизат в контакт със своята бебешка душа посредством ритуали – шамански танц, музика, сакрален секс, наркотици, биене на ударни инструменти, украсяване на лицето и тялото с различни орнаменти.

Бебешката част на душата може да се извика също с различни физически състояния – например, при заболяване, травма или просветление, предизвикано от контакт с първобитни източници на енергия. Ние усещаме бебешката част на нашата душа, когато се появи заплаха за нашия живот или благополучие, например, когато губим работата си. Военните действия, лова, късните самотни разходки в опасни райони, страшните филми и ситуации, пробуждат в нас първобитните страхове и ни водят до контакт с бебешкия аспект на душата ни.

Когато успеем да се въздържим от страха, такъв род преживявания ни дават ободряваща доза адреналин в кръвта, „тръпки по гърба”, изостряне на възприятията. Това изостряне е свързано с нашия Инстинктивен Център, който съобщава на нашата същност, че съществува опасност, за да може да реагира незабавно. Като цяло, преживяванията на душата-бебе са физически интензивни, първобитни и мистични – в този смисъл, че водят човека до контакт със сили, които са много по-велики от неговото съзнание.

Душите-бебета, намиращи се на ниските стъпала на социалната стълбица, често изглеждат на другите като странни и недоразвити. Обикновено те не се опитват да си намерят постоянна работа, тъй като това им се струва обременително.

Като цяло, Земята е доста близо до този момент, когато на нея ще се всели последната бебешка душа.

Сега, в началото на цикъла, има вселени много по-малко количество същности, отколкото преди сто години. Бебешките души обикновено предпочитат да реинкарнират на други места. Първо, защото Земята малко се е „поизносила”, предстои трудна работа и затова повечето „новобранци” решават да стартират на по-млади планети. Освен това, доколкото средната възраст на душите по Земята наближава към зрелост, всяка душа, въплътила се за първи път, е принудена да „догонва” общата маса. Михаил твърди, че за нито една душа, голямото изоставане не може да бъде приятно.


Детска душа

По времето, когато вече достигаме до детска възраст, вече сме успели да усвоим механизма на индивидуалното оцеляване. Детските души имат тенденцията да развиват цивилизации и да поддържат ред. Те се учат да използват своята съзидателна енергия в това направление.

От религиите предпочитат мащабните, добре организирани системи от вярвания, които предписват ясни ритуали и стандарт на поведение. Те обичат чистотата и често се обръщат към медицинските заведения. Изпитват необходимостта, за тялото им и здравето им да се грижи някоя авторитетна сила. Детските души се страхуват от всичко необичайно.

Обществата, построени от детски души са консервативни и имат строга йерархия на властта: например, Римската империя. Тези души са по-малко агресивни, отколкото бебешките и младите, грижат се за колективно, а не индивидуално оцеляване. През тази възраст се развиват способностите за оценка на едни или други обществени постъпки от гледна точка на техния морал или липса на такъв.

Нашият детски аспект на душата ни е частта, която се е научила да строи свои отношения с представителите на обществените властимащи структури и със света на цивилизована основа. Този аспект го има във всеки от нас и зависи от това дали душата ни е изцяло детска или не.

Цивилизоващото влияние, което оказват родителите и обществото върху детето, позволяват на детския аспект на душата му да започне да доминира над бебешкия. Първото, което е свързано в живота на детето с това влияние е обучението да ходи по нужда на гърне (а не в гащите). Научават детето да сдържа своите природни инстинкти, за да угоди на тези, които имат власт над него (родителите).

След това следва контролирането начина на хранене, разговор, поведение. (Родителите често възприемат тази фаза като създаването на „истински” хора от малките варвари) С израстването на детето, поведението му се управлява от учители, приятели и фигури на които им е дадена власт – полицаи, доктори, свещеници и политици.

Нашия детски аспект на душата ни е тази наша част, която следва правилата: „Оправяй леглото си”, „Не вземай бонбони от непознати”, „Пий повече течности”. Детския ни аспект обича чистотата, порядъка и структурираността, разстройват го нарушаването на тези принципи: „Защо не си почистил стаята си?”, „Защо не ми каза, че днес ще обядваме по-рано от обикновено?”, „Ние винаги правим това по друг начин!”

Нашият детски аспект на душата усеща, че трябва да се управлява с инстинктивно поведение – относно храненето, миенето, съня, секса. Всичко в нашето обществено поведение се обуславя, основно от чувството за уместност и правилност от гледната точка на детската душа. Същото се отнася и за пресичането на улицата, как да се обличаме, как да се държим в обществото, какви думи да подбираме и т.н. най-ярко това се проявява по време на стихийни обществени събрания, празнични гуляи, сватби и погребения.

Често детските души са „стълбовете на обществото” – устойчиви и непоколебими в своите убеждения. Те стават кметове и шерифи, президенти на родителски комитети, често може да бъдат забелязани в учебните заведения и бюрократичните организации. Когато техните убеждения се сблъскват с възражение, детските души изпитват вътрешно объркване. Те са толкова уверени в своята правота, че им е трудно да се вслушат в доводите на противоположната страна. Тази фаза е чужда на саморефлексията.



Млада душа

Младите души вече са се научили да оцеляват на физически план, да поддържат порядък и да се държат в обществото. Сега те започват да се утвърждават в образа на тази власт, която търсят детските души. Младите души са най-ориентирани към физическата страна на живота. Те се отъждествяват здраво със своето физическо тяло и его. На такива хора им е много трудно да признаят своята физическа възраст, често прибягват до пластическата хирургия, за да продължават да изглеждат млади и привлекателни.

Младите души се отнасят много скептично към всякакви явления, които не се вписват в рамките на „научните” представи. Обикновено не се увличат в мистичен или религиозен опит в по-голяма степен, отколкото е прието в обществото. Те често смятат представите за живот след смъртта нелепи и в следствие на това се страхуват от смъртта.

Тези души имат силната мотивация да постигнат успех в избраната от тях област за реализация и работят активно за това. Идеал за младата душа е привлекателния, богат, постигнал успех човек, каквито често показват по телевизията. Младата душа смята, че тя е всичко, което притежава. Тя вижда света през призмата на полярните противоположности: „добро – лошо”, „правилно – неправилно”. Младите души смятат, че тези, които не са съгласни с тях, са автоматично неправи и заслужават порицание, наказание и презрение.

Те често се увличат от политика. Такива млади души са Александър Македонски, Вилхем Завоевателя или Чингисхан, са основатели на велики империи.

Нашия млад аспект на душата ни е част от нашата същност, която се е научила да взема самостоятелно решения. Този аспект може да осъществява функциите на лидер, особено в областите, свързани с физическия план. Ние използваме младежкия си аспект, когато се вземаме в ръце, когато се дисциплинираме и се насочваме към постигането на успех. От гледна точка на този аспект, „правилно” е това, което ни помага да постигнем целите си, а „неправилно” е това, което пречи.

Тази наша част е по-малко емоционална, отколкото детската или зрялата. Тя е ориентирана към постигането на поставените цели и е егоцентрична. Хората, които отказват да приемат техните ценности, младите души често ги смятат за „странни”. Добър пример за политиката на младите души е гонката във въоръжаването. Зад нея стои философията „Ако аз не съм напред, други ще ме изпреварят”.

Проблема с отровните отпадъци, с които е отровен целия свят е в резултат разцъфтяването на цивилизацията на младите души, които увлечени от стремежа си към успех, много малко се интересуват от далечните последствия. Младите души са доста продуктивни, изобретателни и изцяло ориентирани на конкретна цел. Въпросите за морала и етиката, като правило, не попадат в полезрението им.

Стараейки се да „оставят своя следа на Земята”, младите души могат да проявяват удивителна работоспособност. При това, не винаги се стремят към това, което действително им харесва – по-често към това, което по тяхно мнение ще им осигури пътя към успеха. Те желаят да научат колкото се може по-скоро „как е устроен света”, за да използват тези знания с изгода за себе си. Някои от тези хора притежават вродени способности да заставят икономическата система „да играе по тяхната свирка” и с видима лекота превръщат стотина долари в хиляди, а милионите в милиарди.

Човек, намиращ се на стадия млада душа, винаги си мечтае да си купи по-скъпа кола и да се засели в по-престижен квартал.

Тъй като младите души не се отличават с емоционална непосредственост, от тях рядко се получават добри родители, способни да установят здрав контакт с децата. И все пак, те ще купуват всякакви неща които са харесали на детето им – от куклите в количка до изискани френски рокли. Нали детето също може да служи за индикатор на обществено положение.

Децата им са засипани с играчки, дрехи, дипломи за завършени всевъзможни учебни заведения, возят се в скъпи автомобили и се фръцкат с модни прически. Тях ги готвят за блестяща кариера и брак. Успеха на децата ще хвърля отблясъци върху живота на честолюбивите родители. Изявата на чувства при децата не намират поощрение в родителите – млади души.

Младите души се придържат към общоприетите религиозни възгледи, но при това са лишени от фанатизма, който е присъщ на детските души. Могат да бъдат срещнати в църквата, където обсъждат делови въпроси и правят полезни запознанства, но едва ли можете да ги видите да се молят с жар или гневно да осъждат свои близки за липсата на благочестие.

Младите души се отъждествяват със своите тела и не вярват, че съзнанието живее след смъртта. Затова те се съгласяват да бъдат замразени в специални камери, правят си пластични операции, подобряват формата на носа си, челото, талията и бедрата. Благодарение на способността им да подлагат на опасност здравето си и дори живота си, да търпят болка и материални разходи заради красотата си, козметичната медицина се превърна в доходен бизнес.

В младата възраст душата открива интерес към творчеството, който достига разцвет в зряла възраст.

Предимствата от ориентацията към младия аспект на своята душа е в това, че той ни дава увереност в себе си и ни ориентира към постигането на целите и успеха в отношенията ни с хората – особено свързаните с кариерата ни. По-старите души, пренебрегващи този аспект, чувстват, че се появява заплаха за съществуването им и затова започват да отделят внимание на физическата страна на живота. И така, за да можем да функционираме нормално на тази планета, този аспект трябва да е във равновесие с всички останали.



Зряла душа

Зрялата душа е усвоила вече въпросите за успеха и властта е достигнала до тази точка, когато започва да разкрива емоциите си. Зрелите души са по-малко егоистични и са повече ориентирани към обкръжаващите. Но те не се разкриват за целия свят, а започват с близки и роднини, предполагайки, че тези отношения са по-важни, отколкото успеха и кариерата.

Зрелите души усещат своята връзка с обкръжаващите, отъждествяват се с тях и ги разглеждат като свое отражение. Тези качества дават на зрялата душа аурата на искреността, която ги различава от другите възрасти. Най-голямата обида за зрялата душа е когато постъпят с нея така, както тя никога не би постъпила с другите.

Зрелите души са по-малко войнствени, отколкото младите, защото виждат в обкръжаващите себе си. Често обаче, живота им преминава в емоционални терзания и търсене, тъй като се стараят да се разкрият емоционално. Именно при зрелите души се срещат често наркоманиите, самоубийствата и неизличимите и изтощителни болести.

Нашият зрял аспект на душата започва да се развива след като младия аспект премине върха на своето развитие. Той започва да усеща това, че „не е възможно живота да се състои само от това”. Понякога хората смятат за нужно да подтискат своя млад аспект на душата си, предизвиквайки в живота си нищета, трагически загуби и болести. Те правят това за да разкрият своя зрял аспект. Обикновено, затова търсят отношения с голяма емоционална интензивност. За зрялата и старата душа този период често настъпва през третото десетилетие от физическия им живот.

Ако сте достигнали до нивото на зряла или стара душа, можете да използвате своя зрял аспект като тази ваша част, която внася своя принос в отношенията ви с обкръжаващите и с планетата. В числото на „обкръжаващите” могат да влизат близки и приятели, роднини и колеги, обществена или политическа организация и човечеството като цяло.

Ценността на зрелия аспект на душата е в пълното развитие на съвестта, състраданието и способността да поддържа емоционална връзка, да дава и да приема любов. Тези, които пренебрегват този аспект, чувстват ограничение в емоционалния си живот и изглеждат надменни, саможиви и отчуждени.

Зрялата душа иска да бъде „като всички” и затова се опитва да разбере обкръжаващите и да бъде приета в колектива. Средство за изразяване на това желание могат да бъдат дрехите, речта, маниера на поведения. От тази гледна точка, поведението на зрялата душа е по-нататъшно развитие поведението на детската душа, тъй като и двата типа имат работа с колективното съзнание.

През стадия на зряла душа творческите способности достигат своя разцвет. Философията и изкуството заемат първостепенно място в живота им. Пред човека се разкрива илюзорността и нестабилността на света, за него вече не съществува ясен път в живота, той не е способен да разбере докрай собствените си чувства. Нищо не изглежда по-непроменимо в детската и младата фаза. Популярността на хипарското движение в много страни, свидетелства, че обществото е доближило до нивото на зряла душа и е свършило безусловното приемане на ценностите на младите души.

Оставайки неразбрани и неприети в средите от млади и детски души, зрелите души се стремят към обществото на себеподобните. Обикновено се стремят към висше образование, но при това ги привличат малки и нетрадиционни учебни заведения. Те имат свои собствени приоритети и авторитети. За удивление на младите си събратя, те често се отказват от добре платена работа или от „почтено” предложение в обществото заради осъществяването на нещо, което има важно значение само в собствените им очи.

Периода на зрелост е белязан с интензивно търсене както във вътрешния свят, така и във външния. Особен интерес предизвикват нетрадиционните вероизповедания, медитацията, метафизиката, а хоризонтите на външния свят се разширяват с експерименти със секса, екзотичните дрехи и кухнята от далечни страни. Между другото, почти всички майстор-готвачи в света са от зрелите души.

С преминаването на планетата към доминиране на зрялото възприятие, забелязваме как хората започват да се интересуват от емоционалната хармония на обществото като цяло. Заедно с приемането на зрялото възприятие се появява и духовното съзнание и способността на зрелите и старите души да се изявяват по-свободно при достигането на съответната възраст на душата.



Стара душа

Старите души вече са изучили всички тънкости на емоционалния живот и обръщат вниманието си към духовното израстване. Старите души се учат на непривързаност към емоционалността на зрелия цикъл и към физическият план като цяло. На тях е свойствен по-интелектуален поход към съществуването, отколкото на зрелите души, те могат да възприемат това Голямото, част от което сме всички. Старите души трябва да завършат своя опит на физическия план и да отработят цялата си карма, преди да пристъпят към уроците в астралния план.

Началния стадий на старата душа се характеризира с навлизане в себе си, с вътрешно търсене и с усещането за собствената си неадекватност в обществото. Щом този аспект е „отворен” и напълно осмислен вътрешно, настъпва следващия етап, характеризиращ се с въпроса: „Как да живея в обществото?”. За стара душа това означава търсенето на начини за себеизразяване в личния живот и в кариерата, което да съответства на вътрешното му предназначение.

В общество, където доминират младите души, за старите няма достатъчно широк диапазон от роли. В това общество, при тях се наблюдава тенденция към самоунищожение, те знаят, че не отговарят на „нормата” и поради тази причина се смятат за неудачници. Старите души, обикновено изучават много от съществуващите религиозни учения, но в края на краищата стигат до собствена система от вярвания, в която обединяват различни аспекти от най-различни духовни теории.

Стария аспект на душата може да се издигне над мирската суета и да влезе в контакт с по-мащабния смисъл на битието. Той не се отъждествява с трагедиите на човешкото битие, не „зацикля” на тях, той може да погледне себе си отстрани и да се оцени със самоирония. Той култивира философско дистанциране, хумор и неотъждествяване, а в същото време поддържа връзка с нещо Голямо. Старите души се учат да плуват по течението на живота, а не да се борят с обстоятелствата му.

Нашия стар аспект на душата е тази наша част, която е съгласна да обучава обкръжаващите и да им помага да се движат в избраните от тях направления на духовно развитие. Преобладаващата част от старите души учат със своя собствен пример. Наред с учителстването, пред тях стои задачата да интегрират и уравновесяват всички аспекти на душата, от бебешкия до стария, което те трябва да завършат до края на съществуването си на физическия план.

Последния урок за старата душа е агапе, или безусловната любов към себе си и обкръжаващите. Това е най-трудния урок, защото той предполага да простим на самите себе си и способността така да обичаме другите, че да приемаме без осъждане избрания от тях път. Когато всички аспекти на човешкото съществуване са приети напълно, старата душа е готова да се премести на следващия план за съществуване.

Сред старите души има много по-малко знаменитости, отколкото сред зрелите и младите, и ако все пак славата ги навести, то е като учители – старите души са призвани да учат хората.
 

Акашовата летопис

"Хрониките на Акаша или Книгата на Живота могат да се сравнят с вселенски суперкомпютър. Тази система изпълнява ролята на централно хранилище на информация за всяка личност, живяла на Земята. Хротиките на Акаша не са само вместилище на различни събития, а съхраняват всяка постъпка, дума, мисъл и намерение - всичко, което се е случвало в световната история. Хрониките на Акаша не са просто "склад на спомени". Те са интерактивни и следователно оказват огромно влияние върху нашите бит, чувства, взаимоотношения и възприемане на света, както и върху потенциалните реалии, с които ни предстои да се сблъскаме.
      
В Хрониките на Акаша се съдържа историята на всяка душа от времето на сътворението на света. Те обединяват всички нас. Те ни вдъхновяват за мечти и открития. Те създават и придават окончателен вид на различните равнища на съзнанието ни. Благодарение точно на Хрониките на Акаша изпитваме взаимно привличане или отблъскване. Те са част от Божествения Разум. Това е безпристрастен съдия, който наставлява, обучава и насочва всеки човек към личния му идеал. В тях се съдържат безкрайни променливи модели на възможното бъдеще, което се превръща в потенциално след нашето взаимно разбиране и изучаване на натрупаните данни.
      
Информация за Хрониките на Акаша - за Книгата на Живота - може да се намери в народните сказания, митовете, както и в Библията. Можем да научим за тях от документи, оставени ни в наследство от араби, асирийци, финикийци, вавилонци и други народи. Всеки от тях е вярвал в съществуванета на някакви небесни дъсчици, на които е записана човешката история заедно с духовната информация.
      
...
   
За мнозина Книгата на Живота е просто символичен списък на хора, достойни да попаднат на небесата, нещо като древно преброяване на населението...
   
В Древния Египет се е смятало, че да се заличи нечие име от списъка, означава да се унищожи самият факт за съществуването на този човек...
   
Според мнението на Блаватска "Хрониките на Акаша са не само отчет за всичко случило се, който може да чете човек, надарен с особена чувствителност. Не, те оказват огромно влияние върху развитието на съвременността: Акаша е един от космическите принципи. Това е пластична материя, съзидателна по физичната си природа, неизменна във физичните си принципи. Това е квинтенсенцията на всички възможни форми на енергия: материална, психична и духовна; в нея се съдържат семена на вселенското творение, даващи филизи под въздействието на импулса на Божествения дух"....
    
...
      
Ето какво казва Кейси, когато описва детайлно Хрониките на Акаша:
       "Пространството и времето носят запис за мислите, постъпките и дейността на всяко същество - както по отношение на обкръжението, така и на наследственото влияние. Според постъпките си човек ще бъде съден.
     
Хрониките са книга на паметните записки на Бога. И всяка същност, всяка душа върши добро или зло, или нещо неутрално, в зависимост от прилагането на собственото Аз спрямо онова, което е идеален способ за използване на времето, възможност и израз на това, заради което всяка душа влиза в света на материалната манифестация."
   
...Тъй като тези записи са толкова пълни, точни и индивидуализирани, възниква логичният въпрос Каква е началната цел на Хрониките на Акаша? Очевидно тя е да се следи и да се оказва помощ в развитието и преобразяването на всяка отделна душа.
.... "Космологията" на Кейси - Бог е изначалната любов, а във Вселената цари абсолютен ред. Зад тази концепция стои предпоставката, че всеки индивид е бил създаден като душа с цел да стане другар на Създателя.
    
... В съответствие с Хрониките на Акаша, нашите тела са само временна обител. Както собственикът на автомобил го изхвърля, след като реши, че вече е безполезен, така и човекът се прощава със собственото си тяло, когато то е изпълнило функцията си. Ние не сме физически тела, надарени с душа. Ние сме духовни същества, придобили физическо съществуване. Човешката душа е високочестотна енергия, съдържаща паметта на всички предишни животи. Ако това е така и изначално сме духовни същества, следва да се попита какво правим тук. Според информацията, получена от Кейси, най-напред набираме опит.
      
От четенията произтича, че душата по природа е творческа. Тя се стреми към самоизразяване. Всъщност душата трябва постоянно да си задава въпроса: Коя съм аз? Този въпрос се задава по различни начини и всяка душа избира за себе си всевъзможни преживявания. Така душата получава непосредствено знание не само за себе си, но и научава как различните решения водят до различни изпитания. Душата, придобивайки знания и обогатявайки опита си, става мъдра. Мъдростта пък неизбежно води до състрадание и любов. В този момент тя научава за своята индивидуалност, както и за отношението към Бога. Душата стига до разбирането, че същността й е същата като Божията- Любов!
      
По такъв начин в самата природа на същността е заложено желанието да се изпита нещо ново.
      
 ...
     
ВСЛУШВАЙТЕ СЕ  В  ТИХИЯ  ГЛАС  ВЪТРЕ  В  СЕБЕ  СИ!"


"Феноменът Окуньово" 
Михаил Речкин

Акаша е санскритското наименование на петия елемент - етера. Но Акаша се използва и като име за изначалното вещество на Сътворението. 

Според Острандер и Шрьодер: "…тази космическа банка с данни за всички същности, сбъдвания и събития от всички светове е записана в Етера, невидим, проникващ навсякъде медиум, чрез който kasha или видимата светлина, преминава през пространството като проява на вибрацията".

Тоест Акаша е холографният запис на всяка минута от пространствено-времевия континуум, който е практически вечен. 

Древните гърци наричат това "видението на Пан", китайците - голямото Дао, индусите - "Атман-съзнание". Вдъхващите страхопочитание, ужасни, сюблимни фигури на "Бог", "Богиня" и "Демон", които се появяват на първоначалните етапи на това Пробуждане, са "архетипите на колективното безсъзнателно" на Юнг и се признават от примитивните народи като "победители от съня", от вещиците - като "те от Сид", и като Неземните хора в хиляди фолклорни традиции.

"Хрониките на Акаша" в теософията, "физиологичното безсъзнателно " на д-р Станислав Гроф, "хипотезата Гея" на биолозите Маргулис и Лавлок, която твърди, че биосферата на нашата земя е един интелигентен организъм, са три съвременни метафори за този континиум.


"Пътуване към душата: Прераждане и безсмъртие" на Сузи Холбийч.

http://indigota.com/index.php?topic=197.0


Научният подход към феноменологията на полето на знанието е представен от Рупърт Шелдрек и неговите изследвания върху морфогенетичния резонанс, в които той експериментално доказва съществуването на връзка между представители на един и същи биологичен вид, но физически отделени един от друг, която не може да бъде обяснена по друг начин, освен чрез съществуването на този особен вид информационно поле. В традицията на езотеричното знание и мистицизма полето на знанието е известно под името Акашови записи и това е този източник на информация, до който всички ясновидци и пророци са имали и имат директен достъп – от спящия пророк Едгар Кейси до българската пророчица баба Ванга.
Акашовото поле спомага за творчески прозрения, лечение от разстояние до преживявания на прага на смъртта и спомени от предишен живот. Преживяванията на акаша са ясно доказателство, че сме реално свързани с другите и с космоса. Те ни подтикват да променим нагласите си и да търсим хармонията в отношенията с околните. Дълбоките енергийните процеси, които се активизират в това поле, имат способността да променят модели в живота ни, които не биха могли да се повлияят със средствата на традиционните психотерапии, които не отчитат съществуването на човешката душа отвъд биографичното ниво на проявление. Както в безжичния телеграф, една поредица от трептения, съставящи дадена фраза, могат да бъдат доловени от всеки подходящ приемател (всеки приемател способен да ги възпроизведе), така и една скрита способност за трептене може да бъде активирана в един Познавател от трептенето на някой космичен образ.
Съвкупността от образи в Акашовото поле образува Акашовите записи, често споменавани в теософската литература.
Ние можем да достигнем до  най-дълбоките пластове в нашето несъзнавано – там, където излизаме от спомените на биографичното ниво и се свързваме със записите на нашето духовно ДНК. Това са тези своеобразни отпечатъци в енергийното ни поле, които съхраняват травмите или неусвоените уроци от миналото на безсмъртната ни душа или от душата на нашите предшественици и като такива влияят върху най-трудно поддаващите се на промяна модели на поведение в живота ни. Това е ниво на психична работа, което поради дълбочината на преживяванията и необичайния източник за информация (поле на знанието или Акашови записи) граничи с мистерията.
http://magicaura.com/Akashovi-zapisi-art1343.html

събота, 20 август 2011 г.

Енергийна реалност на човека - МОНАДИЧЕН АСПЕКТ






Образът отляво е по-скоро метафоричен, защото тези нива не могат да се представят в пълнота чрез рисунки, тъй като са много абстрактни.

Функции: Монадичният аспект е източника на съзнанието на всички други наши нива на съществуване (Атмично, Будическо, Манасично, Причинно, Ментално, Астрално, Етерно и Физическо). Той е генераторът на принципа на съзнанието.

Това тяло е ресурсната станция, от която ние извличаме принципите на Волята, Любовта и Интелигентността.

Монадичният аспект съдържа последния остатък на индивидуалността преди да се влеем обратно в нашия Източник. То се нарича Искрата вътре в Пламъка. Докато една Монада е в дълбоко единение с и е отъждествена с Източника, тя все още има едва доловима индивидуалност, точка на фокусиране. Тази точка на фокусиране е абсолютния източник на нашето индивидуално съзнание, нашето индивидуално оживяване и нашето индивидуално изразяване.

Обхват на съзнанието: Монадичното съзнание Е будността, която ние използваме на всичките нива по- надолу - Атмично, Будическо, Манасично, Причинно, Ментално, Астрално, Етерно и Физическо. На неговото собствено ниво то е чисто съзнание без обекти, напълно безформено.

То пребивава в Монадичната Вселена (виж The 7 Universes).

Преживяването на времето на това ниво е толкова ускорено, че един физичен живот тук се изживява като една минута, а също така едновременносе наблюдават действия и визии милиарди години в миналото и в бъдещето (виж Understanding Time ).

Форма (Структура): Не е възможно да бъде описана освен това, че съществува в 8 измерения (виж Understanding Spatial Dimensions ). Неговите размери са много по-големи от тези на една планета, но обикновено не са по-големи от една слънчева система.


Как да събудим Монадичното тяло? Това става чрез специални практики на медитация.

http://indigota.com/index.php?topic=1682.0

Енергийна реалност на човека - АТМИЧНО ТЯЛО






 Образът представен отляво е по-скоро метафоричен, защото всъщност тези нива не могат да се изобразяват чрез рисунки понеже са много абстрактни.

Функции: Атмичното тяло е средство за идентификацията на пробудените с Единния Живот. То е това средство, чрез което се постига съвършеното майсторство.

Обхват на съзнанието: Атмичното съзнание е неотделена будност - идентификация, но не с индивидуалността, не и с група от същности, а със самия всепроникващ живот. Ako има усещане за индивидуалност, тогава това не е чисто атмично състояние, а неговите отражения на менталното или астралното нива.

Усещането в състояние на атмичното съзнание е чисто спокойствие, пълна трансценденция и на болката и на благоговението, пълна непривързаност, безпристрастност и еднаквост към всичко - изключително вътрешно спокойствие.

Петте атмични сетива са: Блажество (атмична способност да се чува звука или вибрацията, която създава формата на всичко на всичките нива до атмичното), Активно Служене (Атмично сетиво за усещане на винаги разгъващата се необходимост от сътворяване), Осъзнаване (Атмична способност да се вижда истината), Безупречност (Атмичен усет, който води до сърцевината на природата на нещата), Съвършено Познание (Атмичен мирис, който води същността до нейния източник, нейния истински дом).

Атмичното съзнание също се характеризира с всемогъщество, една изключителна сила на волята, която прави почти всичко да стане възможно. Атмичното съзнание въплъщава волевия аспект на Бога.
 

Енергийна реалност на човека : БУДИЧЕСКО (ХРИСТОВО) ТЯЛО







Tова енергийно тяло не е наречено така заради индивидите Буда и Христос, а те са получили тези си имена защото са въплътили това ниво на съзнанието.

Мнозина от Учителите и Основателите на основните световни религии също са били изразители в света това ниво на съзнание.

Функция: Будическото тяло улеснява разширяването на съзнанието отвъд разделението на индивидуалността. То позволява на идентичността (самоличността) да се освободи от индивида, така че идентичността да може да обхваща и другите - семейството, приятелите, социалната група, душевната група и дори човечеството като цяло. Будическото тяло способства да се развие интуитивното разбиране чрез единството с другите, знаенето посредством бъденето на точно това, което трябва да се знае.

Будическото ниво е източника на щастието и блаженството за манасичното, причинното, менталното, астралното, етерното и физическото ни тела. То е плана на пълното щастие. Това тяло е способно да трансформира, да излекува и да разреши всичките човешки проблеми със силата на любовта, единството и мъдростта.

БУДИЧЕСКОТО (ХРИСТОВОТО) ТЯЛО съдържа архетипът на съвършенството за всяко човешко същество. Въплъщаването на този архетип, сливането на личността с Будическото ниво на съзнание е целта на човешката еволюция.

Обхват на Съзнанието: Будическото съзнание не може да се прояви докато не постигнем много значим напредък по пътя на духовното си развитие. То започва да се проявява като интуиция (способността да познаем мъдростта посредством любовта, без помощта на мисълта или психически способности) и като състрадание към другите.

Чистото Будическо съзнание се характеризира с разширяване идентичността на човека отвъд индивидуалността му, така че той става достатъчно обхватен за да може да се идентифицира с група от индивиди или души. Световните Учители въплътяват това състояние по такъв начин, че те посвещават собствената си индувидуалност за доброто на цялата група на човечеството.

Единството на това ниво е толкова истинско и наситено , че същностите в него са постоянно в състояние на непрекъснато екстазно единение с другите. Това е състояние на силна любов и непрекъснат екстаз, стигащ до оргазъм. Ако това, което се разглежда да е Будическо или Христово съзнание не включва това преживяване на силно оргазмично благословение, тогава то не е всъщност чисто Будическо (Христово) съзнание, а е по-скоро е неговото отражение на Менталното или Астралното нива, или пък е смес на Будическо с Ментално или Астрално нива. Будическо (Христово) съзнание е състояние на възторжена индивидуална трансцендентация. Белегът, че някой наистина е постигнал такова непрекъснато състояние на съзнанието е, че той никога не е ориентиран към своята индивидуалност. Такива хора никога или съвсем рядко говорят за себе си. Те са напълно безкористни в своите действия и не желаят нищо персонално за себе си, защото те обитават в източника на пълнотата, в непрекъснато блаженство. Също така тяхното изразяване е съвсем безвредно и препълнено със състрадание.

Будическото ни средство си има своето ниво на петте сетива. Те са: Разбиране (будическо чуване на 4-те звуци: лично, това на другите, това на духовната група и това на планетарната същност, която е нашето потекло), Лекуване (будическо осезание, което прави по-лесно осъществяването на начина, по който да се лекува и да се създава цялостност), Божествено Зрение (божествено зрително поле, което позволява на човека да вижда божественото във всичко), Интуиция (будически усет, чрез който нечия същина се разпознава в или под всички форми) и Идеализъм (будическо обоняние, способността да се осезава иделното). Будическото съзнание също се характеризира с всеведение или все-знание. Осъществяването на идентификацията с Божественото започва на това ниво. Будическото съзнание въплъщава аспекта на Любовта на Бога. То пребивава в Будическата Вселена, която е изпълнена със златна и бяла светлина, дълбока мъдрост, спираловидни мандали на групи в групи и в групи на същества от светлина. (виж 7 Вселени The 7 Universes).

Форма (структура): Когато е събудено, Будическото тяло може да се възприеме като огромен конгломерат от въртящи се вихри насочени навън. Конусообразните структури в дадения образ по-горе са енергийни вихри. Това тяло е изключително еластично и когато неговото внимание е насочено към даден обект (на собственото му ниво или на ментално, астрално или физическо нива), то се разширява и удължава и пътува към обекта със скорост по-голяма от скоростта на светлината или със скоростта на мисълта, тогава вихрите проникват в самия обект, улеснявайки обединението и сливането с обекта на интерес в същия този момент. Централната колона от светлина показва неговия сегашен обхват на съзнание. Рядко могат да се видят самостоятелни будически тела, както сме изобразили по-горе.

Това тяло има общо 6 пространствени измерения.



Как можем да събудим Будичното тяло? Болката и личното страдание разбуждат наченките на състраданието към другите, първото проблясване на Христовото съзнание. Когато личността поеме развитието си в собствените си ръце чрез дисциплинирана духовна практика на медитация, тогава болката и страданието стават излишни и се изместват от блаженството! Будическото съзнание се активира предимно чрез специален вид медитация. Обичайното служене на семейството, приятелите,човечеството и света също помага да се разбуди това съзнание.
http://indigota.com/index.php?topic=1682.0

Енергийна реалност на човека : МАНАСИЧНО ТЯЛО (Тяло на Висшия Ум)






Функция: Манасичното тяло (тялото на Висшия Ум) е нашето средството за контакт с Универсалното Съзнание. Чрез него имаме способността да достигаме до огромните резервоари на познанието и истината за реалността и съществуването. То ни дава възможността да станем съзнателни за Божествения План и за неговата проявя в света около нас.

Обхват на Съзнанието: Ориентацията на манасичното тяло е към разбирането на абстрактните и универсални истини, които са безкрайни по количество, възвишени по качество и с мъдростта си освобождават човешкия дух. Когато това ниво на съзнанието се разбуди имаме осъзнаване за Божественото Всеприсъствие. Манасичното съзнание въплъщава аспекта на божествената интелигентност. То обичайно е в състояние на възторг и блаженство и съществува на висшите нива на Манасичната Вселена.

Форма (структура): Когато е пробудено Манасичното тяло може да се възприема като огромно поле от светлинни частици, излъчвани от обща точка и простиращи се до около 360 м на ширина и около 102 м на височина отвъд физическото тяло. Размерът му всъщност варира при различните хора. Централната колона от светлинна енергия показва неговия настоящ обхват на универсална мисъл. То съществува в 5 измерения.


Как можем да събудим Манасичното тяло? Това може да стане чрез специфични практики на медитация и определен вид енергийна стимулация, макар че изучаването на неща като абстрактна математика, абстрактна философия и др. подобни може да е от полза.

http://indigota.com/index.php?topic=1682.0