понеделник, 21 ноември 2011 г.

Кои са вампирите на 21-ви век?!

Днешният ни живот е така устроен, че ние постоянно изпитваме негативни емоции и заради тях напразно изразходваме много от енергията си (жизнените ни сили). Това е нарочно направено, за да не се съпротивляваме на Системата...
Жизнената енергия на човека си има различни наименования в различните народи и религии още от древни времена - в индийските религии тя е наречена „прана", в християнството - „вятър", в Китай - „ци", а на Запад - „биоенергия". Всичко това са само различни наименования, но енергията е една и съща. И няма никакво съмнение, че тази енергия съществува. Ние не можем да я видим (освен хората на високо ниво на еволюционното развитие), но пък ние, обикновените хора, можем да видим резултатите от нейната работа.
Всеки ден, извършвайки всякакви действия, ние изразходваме енергия. Дори размишлявайки, пак губим от нея. Енергията и съзнанието на човека са взаимносвързани. Ако изразходваме прекалено много енергия, съзнанието ни отслабва и деградира; съзнанието на човека се превръща в съзнание на животно: интелектът се понижава, моралът деградира, отслабва силата на волята. А това е много добре известно на нашите непримирими врагове - „световното правителство", което напълно съзнателно ни манипулира, принуждавайки ни да губим колкото може повече енергия. Та нали хората със слаба енергия по-лесно се манипулират, тяхното поведение действително почти не се отличава от поведението на стадните животни.
Задачата на „световното правителство" е да ни принуди да изразходваме напразно нашата енергия. Затова постоянно ни изпращат на безсмислена работа, вкарват ни в безполезни спорове, в локални войни, предлагат ни нискокачествена храна, развлечения и прочее животински радости.
А задачата на всички умни хора е да съхранят своята енергия; максимално да я фокусират за решаване на реално важните задачи (а не на тези, които са ни натрапени от „световното правителство" с помощта на образованието, рекламите и средствата за масова информация); да не позволяват тази наша енергия да изтича напразно. Това е най-истинската война - войната за нашата биоенергия, за нашата жизнена сила. А чрез какви методи го постигат?

ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА РАБОТАТА Е ФОРМА НА РОБСТВО

Обществото е устроено по такъв начин, че реално полезна работа
например производството на храна и дрехи се изпълнява от 5 до 10 на сто от населението. Всички останали се занимават с безсмислена и вредна дейност. Седим си цял ден, без да вършим нищо полезно, а времето и енергията се унищожават. Освен това подчинените често влизат в конфликт с началството, ние се опитваме да направим кариера и да навредим на нашите колеги, да ги изритаме по-надолу и да заемем тяхното място. Постоянно ни заплашват с уволнение, а ние се страхуваме. И пак - много енергия отива напразно, а нашето съзнание се превръща в съзнание на животни. Началниците ни принуждават да извършваме множество глупави и безсмислени постъпки (това ни дразни). Ако няма работа, ни карат да убиваме времето - нищо да не правим (или да имитираме интензивна дейност) цели 8 часа на ден. И още 1-2 часа са нужни, за да идем и да се върнем от работа, стоим по спирките, блъскаме се в градския транспорт. Дразним се и се ненавиждаме един друг - изразходваме енергия.
Откровено казано, за повечето хора работата е форма на робство. Те не могат да я напуснат, защото без заплата не могат да живеят. Та нали нищо друго не умеят и не желаят да умеят, освен „имитация на бурна дейност". Условията в обществото практически не позволяват на човек да оцелее, ако не работи. Повечето хора просто не са в състояние да си създадат собствен бизнес, освен това активно им се пречи от властите. Остава им само да бъдат роби на своя началник.

БИЗНЕСЪТ Е КАТО ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА, КОЙТО СЕГА НАРИЧАМЕ КОНКУРЕНЦИЯ

За откриване дори на малък бизнес ни заставят да харчим много пари, да губим много време, а също и прекалено много енергия. Но дори и да успеем (малко успяват), това е само началото на нашите проблеми. Редовно ни нападат бандити, конкуренти, полиция, данъчни, пожарникари и прочее „органи".
Вместо да развиваме своя бизнес, да подобряваме качеството на продукцията и услугите, ние изразходваме изключително огромна енергия и много време за т.нар. конкуренция. Всъщност конкуренцията не е нищо повече от това, което наричаме закона на джунглата или борба за оцеляване по принципа „силният изяжда слабия". Конкурентите взаимно се изтощават един друг. А ситуацията на пазара е такава, че печелят бизнесмените мошеници: тези, които са успели да излъжат хората и да им продадат некачествена продукция на висока цена. В резултат на това честните бизнесмени не издържат конкуренцията и се разоряват. Естествено, те се дразнят от това, ненавиждат опонентите си и губят много енергия.
Затова не можем да развиваме бизнес, не можем да произвеждаме качествено. Ние просто нямаме време. Ние изработваме някакъв боклук, закачваме му красив етикет и го продаваме за много пари. Или пък се разоряваме и ставаме роби - работим за някакъв мошеник, който е съумял да избута някого от пазара, продавайки красива вехтория, изработена от нископлатени роби в Азия.

ЯДЕМ ХРАНА, ОТ КОЯТО ЗАТЪПЯВАМЕ, ДЕГРАДИРАМЕ И ИЗРАЗХОДВАМЕ НАПРАЗНО ЕНЕРГИЯТА СИ

С помощта на промиване на мозъците чрез средствата за масова информация и рекламата (а всичко това е под контрола на „световното правителство") хората са принудени да купуват вредна и скъпа храна. Например газираните напитки, които не само ни правят дебели (заради голямото количество захар), но ни правят и тъпи. Те превръщат нашата енергия в топла вода, която ние веднага изхвърляме в тоалетната. Какъв е смисълът? - никакъв, само вреда за тялото! Заради загубата на топлото ние боледуваме много по-често, ставаме физически по-слаби. И на всичкото отгоре нашето тяло продължава да затлъстява.
Същото е и с другите популярни продукти, които често се рекламират. По принцип те съдържат голямо количество мазнини и химия (вкусови добавки, оцветители, консерванти) при пълна липса на полезни хранителни вещества. От такава храна бързо затъпяваме, деградираме, изразходваме напразно енергията си за преработване на боклука. А праната, така необходима на организма, изцяло отсъства там, нея я има само в пресните зеленчуци и плодове, които повечето граждани не могат да купят. Нали ги продават на високи цени (разбира се, при нулева себестойност) и това също не е случаино, а по указание на „световното правителство".

АЛКОХОЛЪТ, ТЮТЮНЪТ И НАРКОТИЦИТЕ СИЛНО ЗАМЪРСЯВАТ ЕНЕРГИЯТА НИ И Я УНИЩОЖАВАТ

Алкохолът е силен легален наркотик, с който са залети всички магазини. Населението всеки ден вижда тези наркотици и тъй като волята на простите хора е слаба, те не могат да не си купят. Същото е с цигарите, кафето, чая, какаото, захарта и другите „слаби", но вредни наркотици. Всички те силно замърсяват енергията ни и я унищожават.
А с помощта на т.нар. „борба с наркотиците" средствата за масова информация ежедневно в новините си рекламират такива наркотици като хероин, кокаин, екстази и други. Хората всеки ден четат за това, поради което рано или късно у тях възниква желанието да пробват. По този начин простият човек изразходва енергията си и деградира умствено. Разбира се, в резултат на това алкохолиците и наркоманите често боледуват, което е следствие от загубата и замърсяването на тяхната енергия.

Яна БОЯДЖИЕВА

Холограми, Вселената и... човешкият мозък

През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Това е важен факт, който може да се обясни чрез холографската парадигма, която ще разгледаме в тази статия. Може би светът все пак наистина е "само" една матрица...

 
През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Без значение дали се намират на 10 метра или на 10 милиона километра, едната частица винаги "знае" какво става с другата и обратно. Проблемът с този факт е, че той нарушава приетото от Айнщайн ограничение на скоростта, с която може да пътува информацията - скоростта на светлината. Пътуването със скорост по-голяма от тази на светлината обаче е равносилно на преминаване на времевата бариера. Това кара доста учени да се опитат да обяснят резултатите, като някои от тях предлагат доста радикални теории.

Физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, например, смята че откритието на Аспект дава основание да се смята, че обективната реалност не съществува, че въпреки солидния си вид, Вселената е от огромна холограма.

За да разберем защо Бом прави това зашеметяващо изявление, трябва да знаем какво се крие зад понятието "холограма". Холограмата е триразмерно изображение (фотография), направено с помощта на лазер.

За да направим холограма, обектът първо бива осветен от лазерен лъч. Тогава втори лазерен лъч отскача от отразената светлина на първия, а получената резонанса картина се запечатва на филм. Полученият филм прилича на нищо незначеща мрежа от светли и тъмни ивици. Да се ниси хорограмата, към филма се насочва трети лазерен лъч се визуализира тримерния образ на снимания обект.



Триразмерността на тези изображения не е тяхната единствена забележителна черта. Ако холограма на роза бъде срязана наполовина и след това осветена от лазер, всяка половина ще проектира цялата роза. Получените половинки могат от своя страна да се разделят още веднъж на по две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване отново би визуализирала холограма на цялата роза.

Това свойство от природата на холограмата ни дава нов поглед върху разбирането за организация и ред. През по-голямата част от съществуването си, западната наука се е развивала с презумцията, че най-добрият начин да разбереш физически феномен е да го разбиеш на съставните му части и да ги изследваш.

Холограмите ни показват, че някои неща във Вселената може да не се поддават на този подход. Ако се опитаме да разпаднем на съставните й части една холограма, ние няма да получим парчетата, от които е направена, само ще получим по-малки "цели"(1:1 с оригинала) холограми.

Тази гледна точка навежда Бом на различен начин на разбиране на откритието на Аспект. Бом смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят някакви сигнали напред-назад, а защото тяхната разделеност е илюзия. Той смята, че на някакво друго ниво на реалност, такива частици не са индивидуални, отделни, а части от едно фундаментално цяло.



Бом предлага следния пример за визуализиране на своята теория: представете си аквариум, в който има риба. Представете си, че не можете да видите аквариума директно, а го наблюдавате с помощта на две камери - едната насочена към предната стена на аквариума, другата - към някоя от другите стени. Гледайки само мониторите, е вероятно да решите, че наблюдавате две различни риби. Тъй като камерите са разположени под различен ъгъл, всяка от рибите на екраните ще изглежда леко различна. След известно време наблюдение ще стигнете до извода, че между рибите съществува някакъв вид зависимост. Неузнавайки за реалната ситуация, може от направените наблюдения да се стигне до извода, че двете риби комуникират помежду си на момента, но това, както знаем, не е вярно.

Според Бом това е, което се случва при експериментите на Аспект. Според него комуникацията със скорост по-бърза от скоростта на светлината, която наблюдават Аспект и екипа му, му дават основание да смята, че съществува различно ниво на реалност, което не можем да възприемем, по-сложно измерение, което е аналог на аквариума от примера. За Бом електроните и другите субатомни частици ни се струват отделни, тъй като можем да видим само част от това по-сложно измерение.

За Бом тези частици не са отделни части, а страни на по-дълбока единност, която притежава холографски свойства и е неразделна, също като спомената в началото роза. И тъй като всичко във физическата ни реалност е изградено от тези елементарни частици, то Вселената, според Бом е проекция, холограма.

Ако това е вярно, то Вселената трябва да притежава някои изумителни свойства. Ако разделеността на частиците е илюзорна, то това означава, че всички и всичко във Вселената е свързано едно с друго. Всичко е във всичко, и въпреки, че човешката природа винаги търси начини да категоризира и разделя, различните явления във Вселената и всички видове разделение са по същността си изкуствени и цялата природа е една безкрайна мрежа.

бом не е единственият изследовател, който намира доказателства, че вселената е холограма.Работещият независимо от Бом в сферата на мозъчните изследвания, неврофизикът от Станфорд Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на вселената.

Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката как и къде в мозъка се съхранява паметта. Десетилетия наред множество изследвания показват, че паметта не се съхранява на точно оределено място, а в целия мозък.В серия от експерименти през 20-те години Карл Вашли открива, че независимо каква част от мозъка на плъх премахва, той не може да заличи неговата памет за това как да изпълнява сложни задачи, които е научил преди хирургическата намеса.Големият проблем тогава е бил, че никой не е познавал механизъм, който да обясни тази особеност на паметта.

През 1960-та година Прибрам се запознава с концепцията на холографията и разбира, че е намерил обяснението, което са търсели изследователите на мозъка. Прибрам смята, че паметта се съхранява не в невроните, или в малки групи от неврони, а в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на парче филм с холографско изображение. С други думи, Прибрам смята, че мозъкът е сам по себе си холограмен филм.

Теорията на Прибрам би обяснила защо човешкият мозък може да съхранява толкова много информация в толкова малко място. Изчислено е, че човешкият мозък има капацитета на запамети информация от порядъка на 10 милиона бита по време на средно продължителен човешки живот.

Друго свойство на холограмите, което не споменахме досега е именно големия им капацитет за съхранение на информация ( бел. ред: вече са в разработка дискове на принципа на холограмите, които ще побират нещо от порядъка на 100GB информация, при размер колкото сегашните дискове). Достатъчна е минимална промяна на ъгъла, под който двата записващи лазера облъчват фотографския филм и е възможен записа на много различни изображения на една и съща повърхност. Практически опит показва, че в един кубичен сантиметър филм може да се съберат близо 10 милиона бита информация.

Нашата необичайна способност бързо да извличаме каквато информация ни трябва от огромното ни информационно хранилище на спомени става по-разбираема ако мозъкът функционира на принципа на холограмата. Едно от най-удивителните неща в човешкия мозък е именно взаимосвързаността на всяко парченце информация - друга характеристика, присъща за холограмите. Тъй като всяка част на холограмата е безкрайно свързана с всяка друга нейна част, то това може би е най-съвършенният пример за взаимосвързана система, с която разполагаме.

Аржентинско-италианският изследовател Хюго Зукарели (Hugo Zucarelli) наскоро пренесе холографският модел в света на акустичните явления. Озадачен от факта, че хората могат да локализират източника на звук без да въртят главите си, дори когато не могат да чуват с едното ухо, Зукарели открива, че холографските принципи могат да обяснят тази способност. Зукарели също така разработва техногията за холографния звук - техника за записване, способна възпроизведе акустични ситуации с невероятен реализъм.

Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.

Изследователите откриват, например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти, и че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.

Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?

Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалния свят е Мая - илюзия, съответно въпреки че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти, и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата.

Тази нова картина на реалноста, синтез на гледните точки на Бом и Прибрам, се нарича холографна парадигма, и въпреки, че много учени я посрещат със скептицизъм, тя стимулира други. Холографната парадигма, ако се допусне, че е вярна, би обяснила много явления, които за момента са черни дупки в научното знание - медицина чрез визуализация, телепатия, пътувания извън тялото и др.

http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=126

Събудете интуицията си!

Съвременните учени единодушно заявяват, че интуицията не е измислица или уникална дарба, която притежават отделни личности, а особеност на нашия организъм, която като всяка друга способност може да се развива и усъвършенства...

ЗАЛОЖЕНО ПО РОЖДЕНИЕ

На въпроса какво е интуицията всеки отговаря различно. Един смята, че това е вътрешният глас, който постоянно ни подсказва как да постъпим. Според друг интуицията е внезапно озарение, видение. За трети тя не съществува и всичко това са измислици на магове и вещери, които се опитват да объркат мозъците на доверчивите граждани.
Съвременните невробиолози имат собствено мнение по този въпрос. Те смятат, че чрез нашите сетива мозъкът ни улавя сензорна информация, която по някакви неизвестни засега причини не достига до съзнанието, затова остава в подсъзнанието. Нещо повече, учените са уверени, че интуицията - умението да се усеща правилният избор - по рождение е заложена у всекиго от нас, но не всеки умее да се възползва от нея, защото през целия си съзнателен живот развива само пет сетива, забравяйки за шестото. Но как работи този механизъм? Отговорът продължава да липсва.
След многогодишни изследвания невробиологът Марк Свайзенд от Калифорнийския университет успял да направи единствения извод засега: най-често интуицията сработва при онези, които в опитите си да решат поставена задача са попаднали в задънена улица...

ГОТОВИЯТ ОТГОВОР

На латински думата „интуиция" означава „втренчено съзерцание". На български съдържанието й е свързано с усет, показващ по-скоро нюх, отколкото зрение. Всичко това би могло да бъде сметнато за игра на думи, ако не беше едно интересно обстоятелство. Така нареченият обонятелен мозък е най-древната част на главния мозък, а при животните нюхът е развит много по-добре отколкото при човека. Способността за анализ се появила у хората много по-късно. Осмислянето изисква време, усилия, определени знания, докато интуитивния отговор получаваме веднага в готов вид...

ДОВЕРЯВАЙ СЕ, НО ПРОВЕРЯВАЙ!

И творческата, и научната дейност е невъзможна без интуицията. Художникът, рисуващ картина, чувства интуитивно как да я направи по-хубава и по-изразителна. Музикантът, съчиняващ мелодия, винаги знае предварително ще стане ли тя хит или ще е обикновен шлагер-еднодневка. Разглеждайки няколко хипотези, ученият усеща над коя от тях си струва да работи и коя от пръв поглед е безперспективна. Но към каквито и изводи да стигнем, използвайки подсказките на своя вътрешен глас, трябва задължително да проверяваме и да анализираме направените изводи, до които ни е довела интуицията. Защото, след като овладеем в еднаква степен двата стила на мислене - рационалния и интуитивния - ще се научим да вземаме правилните решения.
И така, за всекиго от нас интуицията може да стане незаменим помощник, своего рода вълшебна пръчица. Трябва само да се запасим със смелост и да и се доверим, като отстраним трите главни препятствия: липса на вяра в себе си, прекаления рационализъм и негативната настройка. След това действаме постъпателно.

ПЪРВА СТЪПКА

Веднъж дневно изпълнявайте следното упражнение. Седнете удобно, отпуснете всички мускули, дишайте спокойно и равномерно. Представете си, че премествате съзнанието си в корема. На всяко вдишване се потапяйте все по-дълбоко в себе си, докато не почувствате пълен покой. Задайте въпроса, който ви вълнува на дадения етап най- много. Приемайте, без да анализирате, всякакви отговори: образи, думи, усещания, емоции... Запишете първото, за което сте помислили, дори и тези мисли да ви изглеждат странни или далече от въпроса. По-късно ще уловите смисъла на тези тайни послания.

ВТОРА СТЪПКА

Прекарайте един ден в седмицата, като се ръководите само от подсказките на интуицията си. Избягвайте логическите размисли и привичните действия. Ако вътрешният ви глас ви казва „Не ходи на фризьор" или „Не му се обаждай", послушайте го. Обръщайте внимание на вашите усещания (както приятните, така и не особено). Провеждайте редовно „дните на интуицията", така ще можете да усвоите интуитивния метод на вземане на решения.

ТРЕТА СТЪПКА

Не игнорирайте вашите сънища и усещания. Отнасяйте се към тях внимателно. Тогава с времето лесно и без усилия ще можете да разшифровате тайния им език.

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА

Обръщайте внимание на знаците-подсказки. Ако преди важно пътуване или преговори през цялото време изпускате някакви предмети, спъвате се или разливате кафето си, замислете се. Може би вашата интуиция ви намеква за съществуването на някаква скрита заплаха.

ПЕТА СТЪПКА

Вглеждайте се в рисунките и надписите, които правите несъзнателно - например когато разговаряте по телефона.