петък, 21 април 2017 г.

Тайната.(Окултни съждения на един непосветен в окултизма)

Статията на Гео Милев "Тайната" е публикувана за първи път през 1923 година в издавания от Николай Райнов вестник "Анхира". Изразените в нея възгледи за еволюцията на човечеството са удивително съзвучни с философията на Константин Циолковски, Владимир Вернадских и други философи космисти.
 
Гео Милев
 
ТАЙНАТА
 
(Окултни съждения на един непосветен в окултизма)
Оня, който съзерцава историята на човечеството и дири да долови смисъл, цел и идеал в тая история, може да конкретизира ясно и положително пред погледа си линията на едно непрестанно развитие. Непрестанно и последователно развитие на външния, физическия човек, от което пък произлиза едно духовно развитие на човешката общност - на цялото човечество. Следователно: едно биологическо развитие - усъвършенствуване - на външния и на вътрешния човек.
Процеса на това усъвършенстване наричаме история на човечеството. Историята не е хроника на войни, битки и дати. Всеки вид човешка дейност - безразлично: зло или добро - е усилие по пътя към едно предопределено съвършенство.
*
Човешката история почва от изгонването из рая. Раят е тайната, която Адам остави зад гърба си и която - още в първия ден - застана внезапно пред него: Идеала.
Адам - първия човек на библията - е първичната клетка на биологията. Адам в Рая - създаден от Бога по образ и подобие Божие - бе безплътен дух, бе духа Божи, Дух Святи; неговото изгонване от "рая" - това бе овеществяването на духа.
Света не е създаден в седем дни преди Адам да бъде изгонен от рая. Изгонването от рая - това е създаването на Света: овеществяването на Адама - на Бога - на Духа.
Бог скри себе си във форми от вещество. Адам - образ и подобие на Бога - бе вещество. Твърдо, непрозрачно. Адам бе камък. Оттук започва историята на човечеството.
*
Линията на човешката история до днес е едно дълго, непрестанно развитие на камъка, на веществото - до това, що днес наричаме Човек.
Първия човек бе абсолютно вещество: вещество, което бе втвърден дух. В това вещество имаше един жизнен трепет, движение - нека кажем: инстинкт. Сили на действие и на противодействие във веществото. Плазмата в първичната клетка. Елемента Дух.
Елемента Дух в първия веществен човек е в борба с неговата вещественост, ломи веществото и търси изход. Непрестанно, до днес и в бъдеще.
Линията на човешката история е една борба на Духа с Веществото, ред победи на Духа над Веществото. Оня, който съзерцава историята на човечеството, вижда, че тя - от първия ден до днес - е едно бавно, но непрестанно одухотворяване на веществото.
Биологическото изследване ни сочи постепенното усъвършенстване на видовете: преди всичко - усъвършенстване на човека. физиката на днешния човек не е тази на първобитния човек - някогашния брат на звяра. Веществото на човешкото тяло е облагородено, изфинено. Вместо абсолютната вещественост на първия човек - един звяр без интелект - днес виждаме телесна вещественост тънка, чувствителна; редом с това - и присъствието у човека на по-духовни стремежи и намаляване на чисто животинските, веществени стремежи. Виждаме, че у човека днес е развит в широки размери първичния нищожен елемент дух. Тялото се итънчава, отслабва - засилва се, увеличава се духът. Дали би било хипотеза, ако кажем, че духът расте за сметка на тялото?
Mens sana in corpore sano не е мъдрост, а абсурд. Здравият дух е невъзможен в здраво тяло. Дух и тяло са в противоречие. Са в борба. Досегашната история на човечеството ни показва, че постоянно е побеждавал духът. Досегашната история на човечеството е одухотворяване на веществото. Усъвършенстването, изфинването на веществото е одухотворяване на веществото. Ако предположим, че у първия човек - каменния Адам - е имало 99 процента вещество и само един процент дух, днес веществото у човека е намалено: днес вещество и дух - средно взето - са еднакви. Можем да вярваме - не, заставени сме да вярваме, че в бъдеще духът ще се увеличава все повече и един ден ще бъде 99 процента, а вещество само един процент. Това значи: ще бъдем безплътни. Това е въпрос на далечно бъдеще - но това заключение е логична консеквенция на историко-биологичното наблюдение: постепенното одухотворяване на веществото у човека. Целта на човечеството е одухотворяването на човека. Линията на човешката история свършва в това одухотворяване на човека.
*
Дух и вещество са едно. Веществото е овеществен дух. Светът е овеществяване в различни степени на Светия Дух на Всемира.
Духът - Светия Дух - е първичното вещество: философския камък на средновековните алхимици. Това е ефирът на науката. Светът е сгъстяване в различни степени на това първично, безплътно, невеществено вещество.
*
Ergo и човека.
Духът е живот, трептение, движение на първичното (невеществено) вещество. Веществото е спиране на това движение.
Движението е сложна хармония. Ergo духът. Всемирната хармония, хармонията на сферите: тя е целта на нашето несъзнателно, непрестанно одухотворяване.
Хармонията е Светия Дух. Бог. Линията на човешката история тръгва от тайната на веществото и свършва - трябва да свърши! - в хармонията на духа, който е днес тайна за нас.
Ergo човека.
Художниците дирят хармонията и постигат части от Мировата хармония на Духа: в звуци, в слово, в багри, във форми. Идеала на изкуството е върховния идеал на човечеството. Изкуството води човечеството към постигане на абсолютния дух - на философския камък - на Бога.
Всяко художествено постижение е разгадаване на част от Мировата Тайна, на част от Мировата Хармония.
Изкуството е окултизъм. Окултизмът би трябвало да бъде изкуство.
 
В. "Анхира", брой 7, ноември 1922 г.

сряда, 5 април 2017 г.

Тъгите на България идват от зодията й

Тъгите на България идват от зодията й
Астроложка обяснява причините за робствата и мечтите на българите

Зодията на България - Козирог, предопределя ярко и мрачно бъдеще на тая страна, твърди астроложката Весела Якимова от школата на покойния шаман Дойчо Русев. Според нея вечният сблъсък между потенциалния стремеж към успех и мазохистичното развиване на песимистичното начало, характерен за зодиакалния знак, е причината за всички беди на България.


Под знака на Козирога са България, Ирландия и Индия. Общото между тия държави е това, че се домогват до всяка цел, която са си поставили, както и задръжките и липсата на самоувереност, неутрализиращи целта. Светлият стремеж към достигане на доброто и осъществяването на амбициите се комбинира с тъмния песимизъм и липсата на воля за промяна.

Тази двойственост, типична черта на Козирозите, е в корена на разбирането, защо страната ни никога през изминалите 1320 години не е била приятно място за живеене, каза Якимова. Благодарение на търпеливостта на представителите на зодията, българите са минали през всичките си робства: гръцкото, турското, после руското, комунистическото, както и робството на администрацията, под чийто гнет сме в периодите преди 9 септември 1944-а и след 10 ноември 1989-а, обясни астроложката.

 

Подобна била съдбата и на Индия, и на Ирландия.

 

Установяването на това, коя държава от коя зодия е, ставало чрез анализ на положението за звездите към датата, на която е основана тя, аналогично на деня на раждане на хората.

 

Лесно е да се търсят прилики между страни и хора от един знак, твърди Якимова. Това, което важи за хората, най-често важи и за техните държави-съзодийници. За всички Козирози е характерно вроденото чувство за хумор, което наистина строго контрастира със склонността им да мърморят и в повечето случаи да бъдат недоволни. Смеейки се, ние преодоляваме нещастията и кризите, а мърморейки, отказваме да разберем, че сме най-хубавата страна на Балканите, даже по-напред и от Гърция, каза астроложката.

 

Самият зодиакален символ на този знак търси за опора здравата грапава скала на върха. Това съчетание между неистовото желание за стабилност и търсене на изява по върховете на духа води държавата ни до често изпадане в крайности. Тук е и отговорът на въпроса, защо хем се имаме за най-интелигентната нация след еврейската, хем и никога не можем да си оправим положението, тълкува народопсихологията звездната гадателка. Българският народ наистина е предназначен да бъде на върха, на духовния връх на човечеството, само че това ще бъде постигнато, едва след като се освободим от негативизма и черногледството си. Българският хумор трябвало най-напред да се изчисти от мрачните си нюанси, за да може той да стане катализатор на навлизането на по-ведри мисли в Сатурновия характер на страната. А Сатурн, както знаем, е знакът на отчаяните, болни аутсайдери.

 

Всичко това обаче е поправимо, тъй като зодиите само предполагат някакво развитие, но личната воля за промяна е онова, което формира съдбата ни, твърди Весела Якимова.
И двете години - на Девети септември 1944 и Десети ноември 1989, носят знака на числото 9, символ на покълналото зърно, обясни неотдавна богословът Ваклуш Толев. След събирането на цифрите на тия дати - 1+9+4+4=9+9=18 и 1+9+8+9=9+9+9=27, дават числа, кратни на 9, чиито цифри, събрани, отново дават числото 9 (1+8=9 и 2+7=9). Повечето важни български дати са под знака на деветката, помислете върху това, призова прочутитят пловдивчанин.