събота, 13 април 2013 г.

Трите скорости на астралното тяло

Aстралното тяло може да се движи с различна скорост.
Първата е най-обикновена, естествена, при която човек се намира в съзнание и се движи из астралния свят по собствено желание или е в състояние на астрален сомнабулизъм.
При втората скорост астралното тяло започва да се движи по-бързо от обикновено - ускорява се. При това на човека му се струва, че той стои на място, а пространството наоколо лети срещу него. Усещането прилича на пътуване в скоростен влак, когато покрай вас преминават гори, поля, сгради, пътища. 
Когато астралното тяло преминава през препятствие - врата например, сякаш самото препятствие се движи срещу астралния ви двойник, врязва се в него и преминава през него. В такова състояние астралното тяло оставя след себе си светлина, която обозначава изминатия път и изглежда като две ивици върху земята. При по-нататъшно ускорение той сякаш напомня на летящ метеорит с ярка опашка, която го следва. Оставайки постоянно в съзнание, човек може да прелети мигновено огромни разстояния с такава скорост. 
Третата скорост е свръхвисоката скорост, с която човекът се придвижва в астралния свят, когато е в безсъзнание. Тъй като нашия мозък не би понесъл такава скорост, той изключва съзнанието, когато е необходимо да се движи на гигантски разстояния за броени секунди. Докато мозъкът едва успее да формулира отделна мисъл, астралната проекция вече ще пренесе човека до целта.
Тези скорости са приложими и към починали хора. Техните астрални тела могат да се движат със същите вариации като живите. Макар че учените спорят по този въпрос и твърдят, че мъртвото тяло винаги се движи само в безсъзнателно състояние - следователно е с трета скорост, свръхвисока. Но в отделни случаи то може да намали скоростта до средна, ако в неговата матрица все още лежи програмата на темпа на обикновено ходене или бягане.

петък, 12 април 2013 г.

Р-вълните - ключ към интуитивните и телепатични възможности

 Явлението телепатия не може да бъде поставяно под въпрос. Не само са натрупани огромни количества от съответния фактически материал, но почти всеки човек в дадено семейство не отказва да съобщава за лично изпитани телепатични явления. Почтен е опита да ги обясним от научна гледна точка.

К. Е. Циолковски


Най-красивото от чувствата е любовта. Тя върши чудеса, издига човека към небето и го хвърля в бездната. Любовта си има една особеност - влюбените в душата си винаги чувстват другия, без значение колко далечно е разстоянието между тях. Каквото и да става, семеен конфликт или несъгласие и др.

Едно и също цвете, разцъфтяло едновременно в две души остава там завинаги, дори ако трябва да се разделят. А чувството остава в сърцето на любимия човек, с неговите емоции и чувства .

Това е понякога трогателна, понякога трагична, всеизвестна особеност на човешките емоции.

Да опитаме без да засягаме деликатните чувства, просто да се поинтересуваме за феномена на изразяване на емоции, образи и видения на разстояние, а след това да пoизследваме дали то е свързано с човешките взаимоотношения.

На сериозно научно ниво се занимава с този проблем още през 50-те години на миналия век член-кореспондентът на Академията на медицинските науки, Л.Л. Василиев. Той не само експериментира, но също и събрал огромен, реален фактически материал. Той се приближи, както казват "почти" пред отварянето на тайните на човешките отношения със "света без думи" - телепатията

Стойността на неговите изследвания е била в строго научния, академичен подход към изследователската работа. Поради това, резултатите от експериментите му са ценни за сериозната наука.

Тук, в името на предпазливостта, е редно да се каже, че живота завършва трагично за Василиев. Той просто бил застрелян и на обществеността случая бил представен като случай на самоубийство заради любовницата му, лаборант. Глупости! Но нека това да служи като пример на "науката" към тези смели изследователи, които ще тръгнат по същия път ....

Тук се съдържа материал от различни достоверни източници. Целта - да се предложи една от теориите, обясняващи как хората се чувстват на разстояние един от друг, обичат, мразят, усещат предателство или загриженост. И това, което е най-интересно, че същите неща усещат растенията , когато хората мислят за тях. Формулирането на темата е интригуващо. Разумните растения !


Нека започнем с примери. Известен случай от живота на Ломоносов. Той живеел в Санкт Петербург, когато баща му починал по време на риболов на Бяло море. По време на смъртта на баща си Михаил Вaсилиевич преживял сърдечен удар и ясно разбира: с баща му е станало нещастие ...

А ето протоколирани данни.

"Ние, долуподписаните, удостоверяваме, че Борис Шабер на 17-ти декември 1918 г. ни разказа за странно видение на Надежда Aркадиевна Нeвадска, която се явила пред него днес сутринта (в 9:25. ). Б.Н. Шабер чу последната дума на видението "тлен" и допълни, че в нощта преди 16 декември, той чул някакъв далечен, познат, сякаш приглушен от разстоянието разговор: "Борис, Борис!". Витебск, 17.12.1918г..

Сред лицата, подписали оригинала, както и това копие, заверено с печат, полагат подписите си - Й. Maкуня (учител по математика) и П. Kрасовски (адвокат). Адресите на подписалите също са там.

"Ние, долуподписаните, удостоверяваме, че на този 23 декември 1918 Борис Николаевич Шабер, получил от Петроград от майката на Н.А. Нeвадска, Евгения Николаевна, писмо с известие, че нейната дъщеря е била ранена на 16 декември тази година и е починала от раната в осем и половина часа сутринта на 17 декември. Нейните последни думи били: "Няма прах, няма тлен. Витебск, 23.12.1918 г. "Заверено копие с печата и подписите на И. Maкун и П. Kрасовски ....

Според М. Шабер, Е. Нeвадовская не е преживяла трагичната загуба на дъщеря си и скоро се самоубива. Рядката характеристика на този случай, пише Василиев, е появата на две телепатични състояния - визуални и слухови.

Но с течение на времето и съвременните учени твърдят, че на човешките емоции на разстояние (телепатия) не реагират само хора, а като цяло всичко живо.

Например, докторът на техническите науки, професор Николай Kолпаков споделя за свои "мистериозни" изследвания, "Аз говоря с цветята. (Въпреки че всеки градинар ухажва цветята, гали ги, и някак им говори.) Точно така, растенията чувстват всичко. Но аз обменям с цветята конкретна информация. В лабораторията съм свързал две цветя към общо устройство с дисплей. Когато мислено се обръщам към едно от тях, стрелката се отклонява на устройството, свързано с него. Променям мисълта си към другото цвете - реагира второто устройство.

Има и обратна връзка от цветята, но какво точно съобщават те , надявам се да науча малко по-късно. За сега проучванията не са приключили, аз не искам да давам преждевременни подробности »



Авторът на статията не е професор, а медицински психолог, но по професионално наблюдение и обобщаване на входяща информация от други източници, мога да представя следното: В една къща, където хората носят "в пазвата камък", или постоянно се карат - цветята не растат или растат много слабо. В края на краищата, наред с други неща, цветето е живот, която трябва да се роди и развива в желаната атмосфера. Така, обратната връзка - от растенията към хората може да се каже е емпирично изследвана - цветята реагират със собствените си живот и смърт. От присъствие на зли мисли растението просто умира, както и от вътрешната човешка доброта, царуваща в къщата - цъфти с пищен цвят.

Има над какво да се помисли. Някак изведнъж си спомних- че някои от моите приятели се оплакват, че при тях цветята не успяват да оцелеят по някаква причина ...

Професор Колпаков обяснява механизма на взаимодействието между растението и човека със съществуването на някакви поляризирани р-вълни, които той при експерименти с лазери в своя институт (1978) случайно открил, а след това, след много изследвания, те са били открити в свободното пространство (1996).Ето някои от физическите характеристики на тези вълни:
"В контраст с електромагнитните вълни с честоти от порядъка на милиони херца в секунда, при поляризационните количеството трептения в секунда се изразява от единица с четиридесет нули! И скоростта на разпространение е стотици хиляди квадрилиона пъти по-бързо от скоростта на светлината. За тези вълни почти няма разстояние, те не се разпадат.

Ако светлината от далечните звезди идва за милиони години, информацията с помощта на Р-вълните е за секунди.

Така проф. Koлпаков обяснил мистериозното явление, открито от видния съветски астроном Николай Козирев. Наблюдавайки звездите през телескоп, Николай знаел, че улавя светлината, която отлита към Земята за много светлинни години . А в момента, тази звезда е на друго място. Козирев правел разчет къде е то. И насочвал телескопа към място, където няма видими звезди , но тя трябва да бъде там. Той замъглява обектива на алуминиев екран, но чувствителният резистор изменял електросъпротивлението - т.е. е реагирал към невидимата звезда. Козирев се опита да обясни ефекта с парадоксите на времето. А за Koлпаков всичко е много по-просто: резисторът реагира на Р-вълната, долитаща от невидимата точка на звездното текущо местоположение.

За нас е интересно друго. Koлпаков доказва, че всяка форма на живот е в състояние да генерира тези Р-вълни и да реагира на тях. При хората, "предавателя" или "генератор" на р-вълни се намира в дълбоките структури на мозъка, както и достъпът до него е възможен само чрез подсъзнанието.

Т.е., ако слушаш своите подсъзнателни чувства, или по думите на известния психоаналитик Карл Густав Юнг, на тъмната страна на личността си, можем да "чуем" мислите на други хора, предавани от лице на лице, посредством Р- вълни . Защо именно към подсъзнанието? Просто защото в експериментите на професор Василиев се оказа, че телепатията идва от несъзнаваното на подсъзнанието. Ето защо чуваме чувствата на другите хора в сън или изменено състояние на възприятие, когато съзнанието е "изключено" и подсъзнанието разполага с "решение". Както обикновено, когато се събудят, хората се опитват да разберат , по познатия ни начин , "какво се крие зад това видение?"

И все пак, какво отношение има това към хората ежедневните проблеми, проблемите на любовта и омразата, и т.н.?


Ще опитам да изчисля с помощта на примери, доказващи, че използаме телепатия повсеместно, но само инстинктивно, мислейки, че това е предчувствие , а не всепронизващите Р-вълни, носещи отпечатък за личността на хората.

Всяка опитна майка чувства детето си на всякакво разстояние, а жената може лесно да почувства, ако нейният съпруг при отсъствието и доведе в собствената си къща любовница.

Попитайте опитен бизнесмен, независимо дали той чувства неуспех или напротив успех от предстоящи дела, свързани с определени хора. Отговорът ще бъде положителен. Той ще каже нещо от рода на "Аз имам развита интуиция"

Попитайте агент на разузнаването с висока квалификация дали той чувства приближаване на опасност, дори когато нищо не се случва? Отговорът ще е - да.

Помислете за ситуация от собствения си живот. Когато се настройвате за някое дело и упорито отивате към него (попътно излъчващи в ефира P-вълна с подходяща информация.) "Приемниците на P-вълни , които се интересуват в същата посока на човешката дейност, бъдете сигурни, че ще ви чуят", а в реалния живот това би изглеждало като "чудотворно" появаване на точните хора на точното място ...

Малко лоши новини. Има хора, чието подсъзнанието е настроено да унищожи или потиска противоположния пол . Това се излъчва от P-вълните, които носят информация. А тези хора не осъзнават това


Например, ако е жена, обикновено нейният съпруг умира или пие твърде много. Такива жени обикновено се оплакват от злодея - съдба, уроки и др. По няколко пъти се омъжват, но всичко се повтаря. Те наистина не осъзнават, че системата се намира в тяхното подсъзнание (което съдържа предавателя на P-вълни) Ако става дума за мъж, същото нещо се случва, разбира се, с противоположния пол.

Нека ви дам още един феномен. Когато човек се приготви да отиде някъде, то с помощта на P-вълни той вече е налице на мястото, където физически още само има намерение да дойде. Ако в този район има Р-вълни с носители на личните отпечатъци от други хора, тогава има интересен феномен. Ако тези индивиди нямат нищо един срещу друг , то в техните физически тела ще има чувство за безопасно и комфортно пътуване до това място. Но ако това са противници, те физически няма да искат да отидат на това място. Те ще усещат "пробив" и т.н. Но както винаги ще победи най-силния , който устои на себе си , а това значи и на работещата против него програма на Р-вълните на другия човек.

Ако развием тези мисли по-нататък, положението става още по-необичайно. Очевидно с развитието на цивилизацията и прогреса, които принасят ползи идва разбиране и нови знания, които вместо да дадат по-голяма свобода ни предупреждават за повишено внимание, дори в собствените си мисли. Наистина Еклесиаст е бил прав: "Знанието създава скръб".

11 годишния Джеймс Лайнингър - Най-Документирания Случай на Прераждане за всички времена

Джеймс Лайнингър изглежда и се държи като другите 11 годишни деца, но под палавия му характер лежи една дълбока душа. Той си спомня в детайли предишното си семейство, Втората Световна война, колегите си от Еър Форс (военновъздушните сили на САЩ), детайли от улучването и свалянето на самолета му. 

Той е обявен за най-документирания случай на прераждане за всички времена. 
Това малко момче е способно да разкаже над 50 спомена от „живота на някой друг", а друг би казал -- неговия собствен живот преди този. Семейството на пилота от Втората Световна война вярва, че това е техния прероден брат, основавайки се на спомените на детето. Историята на момчето е толкова завладяваща, че бива публикувана в книга наречена „Soul Survivor".


Тук можете да намерите пълната статия: http://www.silvacourses.bg/index.php/...

В подкрепа на думите на момчето - превод на личния разказ на г-н Уолдън Уелч, известен американски астролог и член на „Фондация Едгар Кейси", във времето, когато е бил помолен да изследва астрологично връзката между пилота от Втората Световна война и 11 годишния Джеймс Лайнингър за да докаже или да обори твърденията за прераждане.

 
http://www.youtube.com/watch?v=crZIMRRA5ew&feature=youtu.be

Богът на Вселената - Отвъд религията

Какво е Бог? Съществува ли Бог? Къде е Бог? Кой е истинския Бог? Ако има Бог, който чува молитвите на хората, защо не ми отговаря? 

Навярно няма човек, който да не си е задавал тези въпроси. Тези извечни въпроси, които пораждат вълнение в душата, объркват разума и стоят в основата на безкрайни спорове и вражди. Рационален отговор, с каквито ортодоксалната наука борави, на тези въпроси няма. Отговорите се съдържат в човешката душа и за да се проумеят, трябва да се разглеждат през призмата на човешката психика. 

Едни търсят отговорите в "свещените книги", други - в "науката" и никой от тях не ги открива, защото ги търсят извън себе си. Религията дава утеха на тези, които не търсят отговорите докрай, а атеизма е убежището на онези, които са се отказали от търсенето. 

Религията представя Бога като човек с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават. Когато човек се вгледа по-критично, забелязва колко много боговете приличат на хората, които са ги създали. Забелязва и колко силно се откроява ролята на родител в образите на боговете на монотеистичните религии. Като върховен космически родител, който насърчава, поощрява, защитава и наказва своите деца - хората. Като грандиозна колективна проекция на дълбоко залегналия архетип на родителя майка-баща в човешката психика. Това е религиозния бог, не творец, а творение на човешката психика. Не бързай да отсъждаш, остави предразсъдъците настрана и помисли. 
Нима една върховна, всемогъща същност като Бог би могла да прилича на човек? Нима една космическа същност като Бог би изпитвал низки човешки страсти като гняв, ревност, отмъщение? И нима, една всепроникваща и вездесъща същност като един върховен Бог би имала предпочитания към тази или онази човешка религия? Нима наистина хората вярват, че Бог има религия? Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, приличат на тях - хората. Въпрос на осъзнаване. 

Днес има много религии и привържениците на всяка от тях смятат, че тяхната религия е най-права и най-богоугодна, че техния бог е истинският, а всички останали - не са. Религиозните вражди са в основата на много войни и много омраза от хиляди години и все още продължава да бъде така. Толкова много омраза, толкова много вражда и толкова много кръв в името на боговете. Само вярващите се оказват неспособни да прозрат колко налудничаво е всичко това. Поне в това отношение, атеизма е по-възвишен, защото не дели хората според религията и боговете им. 

От началото на човешката история, хората творят образи, форми и сложни конструкти в умовете си и в света около тях. Паралелно с изграждането на своите цивилизации, хората активно съшивали и космогониите на своите религии. Религиите се оформяли, развивали, пренасяли и трансформирали през времето, заедно с човешките култури. 

В онези далечни времена, когато хората започнали да обръщат погледите си към небето и да отчитат цикличното движение на обектите в него, смяната на сезоните, развитието на растенията от семенце до зрял плод и да виждат организираната структура на заобикалящия ги свят - заподозрели наличието на разум, по-висш и по-могъщ от човека, който стоял зад всичко това. В началото имало много богове, всеки природен феномен, всяко сезонно събитие и всеки елемент имали свои богове, към които хората се обръщали за да склонят добрата им воля и да дарят хората с успешен улов, добра реколта, плодовитост, любов, победа в битка, възмездие, късмет и закрила. Хората търсили връзка с висшия разум в стремежа си да оцелеят, да благоденстват и да укротят природата. Но има и нещо повече.

Заобикалящият свят несъмнено е вдъхновил огромна част от митологията, но духовното ни възприятие се основавало и на вътрешните преживявания, в онази необятност вътре в нас, наречена психика или душа. Слънцето и стихиите, например, пораждали страхопочитание у древните хора, те съзнавали своята зависимост от тях и невъзможността да ги контролират, затова отправяли молитви към тях и ги боготворили, в желанието си да ги смирят и спечелят за съюзници в тежката борба за оцеляване. Ала хората усещали в себе си нещо по-могъщо дори от Слънцето и стихиите, нещо, което живеело в тях самите и имало власт над тях. Усещали присъствието на сила в себе си, която ги направлява и движи в живота. Това били първите осъзнати срещи на човешкото съзнание с измерението на своята несъзнавана част. Когато човека разбрал, че е подвластен на своите настроения, емоции и афекти - като наблюдател в собствения си живот. По-късно, тези неведоми вътрешни влияния били възприети като вмешателство "отвъд". Отвъд съзнанието. 

И така постепенно, през хилядолетията, особено в последните няколко хиляди - всичката религия, такава каквато я познаваме днес, постепенно изкристализирала от дълбините на човешката душа. 

Какво е Бог? Най-пълният отговор, както и най-краткия, е: всичко. Бог е всичко. Всеки кварк и всеки атом и цялата вселена. Бог е енергията, от която е изтъкано всичко. Не може да се каже, че Бог е вселената, но може да се каже, че вселената е божествено проявление, доколкото имаме необходимост да си служим с тези понятия. Къде е Бог? Навсякъде. Във всичко. Може би най-близо се доближава до истинската същност на Върховния бог представата ни за квантовата сингуларност - безкраен информационен обем в пространствена небитийност. "Състоянието", от което е произлязла цялата вселена и всичко в нея.


"Бог е по-близо до човека от вените на врата му"
из Съвършената Сахифа


Именно предбитийното състояние на квантова сингуларност, в което Вселената се е намирала преди своето "раждане" поражда информационната взаимосвързаност между всяка система в структурата на битието. Енергийната същност на битието може да се разглежда като разум, но в никакъв случай не разум като човешкия. Бог е самата действителност, а тази действителност е много по-странна, много по-невероятна и зешеметяваща, отколкото можем да я възприемем със сетивата си. Една действителност изтъкана от парадокси, намираща се в "пространство" на негативно битие. Сингуларността е абсолютната реалност. Абсолютната реалност е отвъд досега на човека и всичко съществуващо, при все това е относително достъпна за, като че ли, безграничния човешки ум.


"Това, което наблюдаваме в материалната вселена като форми, обекти и физически сили не са нищо друго освен енергийни вариации в структурата на пространството. Материалните елементи са просто привидности. Светът съществува само тук и само сега. Субект и обект са едно. Не може да се каже, че границата между тях някога се е разпадала в резултат дори на процеса на наблюдение, тъй като такава граница изобщо несъществува."
Erwin Schrodinger


Толкова странно е пространството, в което съществуваме. А най-странното е, че далеч не ни изглежда така - възприемаме света около нас като място с определен обем, граници, качества и стойности, място на закономерности и предвидимост, в което, сякаш, няма кътче недостъпно за човешкия интелект. Сякаш хората сме способни да осмислим и разберем цялата Вселена, сякаш самата действителност е направена така, че да можем да я разбираме и изследваме. А може би, просто така ни се струва. Защото човешкия ум е настроен да възприема само определени честоти от тази действителност и всичко, намиращо се отвъд този диапазон е недоловимо за нас, като че ли не съществува. 

Всичко това е невероятно, потресаващо, изключително. Когато човек осъзнае всичко това, започва да вижда плоскогледието и безсмислието на всички религии. Религиите днес вече не обединяват, те издигат стени и прегради, разделят и разединяват. Приучават мисълта на пасивност и я приспиват, преповтаряйки наизустени пасажи от стари текстове до умопомрачение. Конфликтите на всякакви фронтове са безконечни, а разрешенията им винаги преходни и нетрайни. Повечето хора не са свикнали да се разглеждат в душевната си дълбочина, да се изследват, да се наблюдават и анализират самокритично, да осъзнават и да виждат нещата многопластово, а не само едностранно. Живеят като обезумели интелигентни животни. Лудост измъчва света и хората се лутат като изгубени сенки. Съзнателност крайно липсва в света днес, осъзнатост на едни по-високи нива. 

Божият храм се намира в човешката душа и там трябва да се съгради, за да бъде обиталище. Хората трябва да се събудят и да изкачат следващото стъпало в колективната си духовна еволюция. Вътрешното развитие е волева еволюция. Еволюция на ума.

http://www.mindvolution.net/wisdom/monad.html

Началото на Обрата

Дейвид Айк на живо ,
Кардигън, Уелс, 20 май 1996


Благодаря 
Здравейте, тези неща тук не са камери, гарантиращи сигурността, просто, за да ме наглеждат, но са част от съставянето на този филм, защото информацията, която ще представя тази вечер, после ще има възможност да отиде по целия свят, така че все повече хора ще могат да осъзнаят, че може би наистина има някаква разлика между това, което ни се казва, че се случва в света и това, което наистина се случва в света. Така че по този начин не казвам „Добър вечер” само на жителите на Кардигън, Уелс, едно от най-хубавите места във Великобритания, трябва да призная, идвайки дотук с колата днес, но също и на хора от много други континенти, които ще гледат този филм в определен момент. Някои от тях ще бъдат американци, други австралийци, някои араби, други евреи, някои бели, други черни. И въпреки това, всички тези понятия, всички тези символи на разделяне са просто една илюзия. Защото ние всички сме едно, всички сме част от същото Съзнание, от същото Цяло, което го виждаме изразено във форми на живот по целия свят. Разделението в този свят е в съзнанията ни. Ние го създаваме. А това е доста свързано, с това за което ще говоря тази вечер, защото това разделение, тези догми, такива от сорта на: „Аз съм прав. Аз имам всички отговори. Ти бъркаш.” Тези нагласи подтиквани една срещу друга по целия свят, които в крайна сметка позволяват на шепа хора да определя насоката на света. Разбира се не абсолютно всичко, но насочването на света към едно по-голямо централизиране на власт, в ръцете на все по-малко и по-малко хора. Беше някак си интересно в началото на 90-те, когато ми се отвори седмата чакра, и се мъчех да осмисля какво ми се случваше, защото изведнъж започнах да виждам света и себе си по много различен начин. Някои хора наричат това духовно пробуждане. Забележете духовно пробуждане, а не религиозно. Ще имам тениска, на която ще пише „Господи, опази ни от религията”. Странно е, когато говориш за духовност хората си мислят, че говориш за религия. Често е обратното, но не винаги. За мен религията е в много случаи обратното на духовността. Според мен религията е най-голямата форма за контрол над съзнанието, създадена досега, а в най-крайното си състояние е психологически фашизъм. Манипулиране чрез насаждане на страх и вина с цел контрол над хората. Духовността е точно обратното на това. Тя освобождава духа, прославя нашата уникалност, защото ние всички сме части от Цялото, но сме уникални части от Цялото. И от голямо значение е да уважаваме правото на всички други да изразяват тяхната уникалност, свободни от налаганата от някого система на вярвания, версията на някого за правилно и грешно, морално и неморално. Всичко това е от изключително значение за това как една шепа хора контролира света. Защото в много случаи ние сме били тероризирани, за да отречем, това което сме, а именно уникални. А веднъж щом направим това, ние ставаме едно стадо. Една овчедушна тълпа, а точно този начин на мислене е средството, чрез което се манипулира светът от много малко хора. Сега ще ви дам един пример, за да покажа какво имам в предвид. Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3 години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място. Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал. Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират, вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” - „Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса. Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Това е като да строиш стадото физически. Трябва ви по един човек за всяка овца. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушаване на хората да мислят по начина, по който ти искаш. Тези стотици овце бяха прибрани от един човек, мигащ от време на време и от едно евтино куче, раздаващо страх. Така става и с нас хората. Удивителна е степента, до която сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила. Когато стигна до духовната част и отново подчертавам не религиозната, във втората част на моето експозе, ще стане на въпрос за връщането на нашата сила. Защото веднъж като го направим всичко свършва. Голямата пирамида на манипулиране става неосъществима. Но когато се отказваме от силата си, е детска играчка да бъдем манипулирани. Ние дори сме се отказали от тялото си. Това е смешно. Освен нашите умове, това е единственото нещо, което сме. Ние го притежаваме. Но сме се отказали от него. Преди известно време отидох в една национална болница със сина ми Гарет, който играе футбол. Той си беше наранил ръката, докато е играел футбол и ние отиваме до кабинета за пострадали, за да видим дали си е пукнал костта. Влизаме в кабинката за преобличане и идва един млад лекар, приятен човек. И той върти ръката на сина ми и казва: „Не. Не е счупена. Най-доброто нещо за това е арника.” Направо щях да падна от пейката в недоумение. Този лекар в националната болница препоръчва хомеопатично лекарство. Аз попитах: „Какво е мнението на властите, че ти препоръчваш хомеопатични лекарства?” Той отвърна: „Аз не им казвам”. Той извади две малки бутилки от джоба си и каза: „Хората идват в този кабинет в повечето случаи, защото са травмирани, заради, това което им се е случило. Аз им слагам две капки на езика и ги успокоява. Явно това е спасително лекарство. Виждаш ли онези сестри ей там. Лекувам ги хомеопатично, но нямам право да лекувам пациентите, освен ако не го споменаваме.” Същото е в Америка и в други райони на света, където тази основна система съществува, която ни казва какво да правим с телата си и как да ги лекуваме и как да не ги лекуваме, защото когато си седях там в онзи кабинет за пострадали, се замислих колко хора допринасят с парите си, за да финансират националното здравеопазване, което бързо се е превърнало в една преработващо подразделение в развалини, за да е възможно да продължава. Милиони и милиони хора правят това. Всяка седмица, всеки месец. Те го финансират. Колко хора решават, че за тази сума пари няма да ни се предлага огромният спектър, от познание за лекуване на тялото, датиращ от Древността? А нас всъщност ни се дава да избираме между скалпела и синтетичното лекарство, което докарва на мултинационалните компании огромни печалби. Които печелят буквално милиарди долари не от излекуването на хората, а от тяхното разболяване. Колко хора решават това? Около неколцина. Всички, от които вероятно са свързани с мултинационалната мрежа на компаниите, произвеждащи лекарства. Това е една голяма далавера да знаете! Ако контролирате Световната здравна организация (СЗО), вие се уверявате, че има изявления от сорта на: „СЗО казва, че следващата година ще има епидемия от дребна шарка. Ваксинирайте себе си и децата си. Ако не го направите сте лоши родители”. После същите хора, които организираха това, започват да разпространяват ваксината и да правят цяло състояние от нея. Едно от нещата, което според мен разкрива какво наистина става в света, е когато осъзнаем, че същата сила контролира съвсем различни организации на пръв поглед. Та това отказване от наша страна от контрол над съзнанието ни, това отказване от силата ни, всъщност е създало средството, чрез което една шепа хора контролира света. И това средство до голяма степен е това, което аз наричам неконфликтните зони или комфортните зони. Всяка една догма: християнска, мюсюлманска, еврейска, икономическа, политическа. Край нямат. Ние хората сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: „Нормата”, която ако спазваш си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако започнеш да си мислиш: „Всъщност аз имам мой ум, който е уникален и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока ще излезеш извън нея. В този момент: „Той е луд. Тая е особена. Той е опасен.” Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Та те дори и да си покажат пръста реагират: „О Боже. Тук ще си остана. Навън е страшно некомфортно.” Та какво става хората излизат на улицата. Отидете по времето на всеки един час пик във всеки град на света Лондон, Ню Йорк, Сидни навсякъде, и вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света, това което наистина са. Какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си. Те носят една маска , която казва: „Това действително не съм аз, но това според мен е приемливо за всички. По този начин мога да съм в комфортната зона.” И за мен лично, войната в психиката ни между тази част, която аз наричам „Аз съм себе си аз - съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота и другата, която казва „О Боже”, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото не само, че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалата раса. Смешно е наистина. Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: „Ако продължа нататък, с това което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.” Ти не си мислиш: „Ако наистина отида нататък какво ще си помисли Бил Клинтън за мен? А какво би казал премиерът на Великобритания? А директорът на английската банка?