вторник, 19 ноември 2013 г.

КАК СЕ МАТЕРИАЛИЗИРАТ НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ

В средата на ХХ век професор от Мюнхенския университет установил, че Земята и нейната йоносфера образуват гигантски резонатор, където се разпространяват вълни със свръхниска честота. Образуването на стоящи вълни в такъв резонатор било наречено „резонанс на Шуман”.
Науката отдавна се опитва да обясни благодарение на каква енергия екстрасенсите чрез силата на мисълта движат предмети и лекуват. Атомният физик Роберт Бек измерил вълните на главния мозък на екстрасенси по време на сеанси и установил, че те съвпадат с вълните на Шуман.
В такива моменти вълните на лявото и дясно полукълбо на мозъка са равни по честота и противоположни по амплитуда. Това води до образуване на стоящи вълни, в които един вид енергия се преобразува в друг. Те взаимодействат с вълните на Шуман, получава се резонанс и така екстрасенсите получават достъп до колосалната природна енергия, с чиято помощ оказват съответното въздействие. Всеки човек може да получи достъп до нея – стига двете му мозъчни полукълба да работят синхронно.
По принцип нашите думи и мисли се материализират при резонанса между стоящите вълни на главния мозък и тези на окръжаващото ни пространство. Именно този резонанс води до превръщане на енергията на думите и мислите ни в конкретни събития.
Така човек може:
- да получи информация за бъдещето;
- да поправя възможни негативни последствия от събития, които още не са настъпили, но могат да настъпят, и т.н.
Това, че мисълта и думите са материални, неведнъж е потвърждавано експериментално. Опитите на японския учен Масару Емото, например, доказаха, че под действието на нашите мисли водата изменя структурата си и има „памет”. В основата на мирозданието лежи единна вибрационна честота, способна да пренася нашите емоции на окръжаващите предмети, в това число и на водата. Явно думата не е просто звуково изражение на определен предмет на мисълта, а количество енергия, благодарение на която се наблюдава въздействие.
Методът за въздействие
Всичко започнало през 2000 г. с една поръчка за създаване на аудио-файлове, спомагащи за отварянето на чакрите. Известно е, че на главния мозък на човека са присъщи няколко вида активност, съответстващи на биологическото и психологическо състояние на организма.
Делта ритъм – високоамплитудни вълни от порядъка на 500 мкВ, честота 1-4 Хц. Проявява се при дълбок сън.
Тета-ритъм. Вълни с честота 4-7 Хц с амплитуда 70-150 мкВ. Възниква при бавен сън.
Алфа-ритъм. Съответства на честоти от 8 до 13 Хц, средна амплитуда 30-70 мкВ. Наблюдава се при спокойно бодърстване със затворени очи.
Бета-ритъм. Диапазон от 14 до 30 Хц с амплитуда 5-30 мкВ. Съответства на състоянието на активно бодърстване.
Гама-ритъм. Диапазон от 30 до 50 Хц. Амплитуда на вълните – под 10 мкВ . Този ритъм се наблюдава при максимална съсредоточеност, тревога, изблик на гняв.
Ясно е, че с намаляването на честотата на вълните на главния мозък се увеличава техният електрически потенциал с 10 мкВ в Гама-ритъма, до 500 мкВ и повече – в Делта-ритъма.
Файлът за медитация трябва да е с честота от 4 до 7 ХГц, съответстваща на бавен сън, защото за постигане на медитативно състояние е нужно пълно отпускане на мускулите и отстраняване на емоциите.
Но нашият слухов апарат възприема акустичните колебания, чиято долна граница е 16 Хц. Честотите под това ниво не се възприемат от ухото. Как чрез звуков файл може да се активизира мозъка така, че в резонанс с възприемания звук да работи на честота, минимум два пъти по-ниска от прага на чуваемостта?
Радиотехниката отдавна е решила тази задача. С микрофон могат да се запишат звуци, възприемани от ухото – посредством мембрана, която извършва колебателни движения в такт със звуковите колебания. А възможно ли да се запишат на магнитофон колебанията на въздуха, които човешкото ухо не възприема? Да, но с помощта на някои технически хитрости.
Записаният нискочестотен сигнал трябва да се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-висока от обичайната. Свивайки сигнала във времето, ние увеличаваме неговата честота. Така той се оказва в диапазона на възприеманите от ухото честоти.
Как звучи слънчевото време или наближаващият дъжд?
В обичайно състояние нашето ухо не възприема колебанията на атмосферното налягане, които стават много бавно. Приборът, който въз основа на измененията на атмосферното налягане „чува” времето, е барометърът. За целта се използва мембрана, реагираща на изменението на въздуха. За да се „чуе” предстоящото време, трябва в края на тръбата на течностен барометър, която трябва да бъде запоена, да се монтира чувствителен микрофон. В запоения край на тръбата измененията на атмосферното налягане ще предизвикват колебания в мембраната на микрофона. Ако няколко часов запис се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-голяма от обичайната, колебанията на атмосферното налягане стават чуваеми звуци, които е трудно да се нарекат хармонични. Натрупана е цяла серия „свити” звуци под формата на цифрови файлове, съответстващи на различните състояния на времето. В такъв „свит” вид те могат да се възпроизвеждат. Но ако ги върнем в изходно състояние, не можем да ги възпроизвеждаме, доколкото на съвременната динамика не са по силите колебания под 10Хц. За възпроизвеждане на свръхниските честоти е нужно сигналът първо да се свие, след това по неговия контур пространството да се запълни със сигнали с висока честота и после да бъде върнат в изходно състояние. В радиотехниката този сигнал за предаване на големи разстояния се „напълва” с високочестотни колебания с фиксирана честота, а в случая са използвани хармонични колебания върху основата на „розовия шум”. Той се характеризира с това, че неговата спектрална плътност намалява с намаляване на честотата.
Такъв звуков сигнал е хармонична последователност от приятни за слуха звуци. Установено било, че модулираният звук оказва влияние върху окръжаващата природа и че при определени условия е възможно да се получи резонанс между изкуствено генерируеми звукови колебания и вълните на Шуман с удивителни резултати.
След като чуели модулирания файл, до 90% от хората без специални способности безпогрешно определяли на какви промени във времето съответства той. При това интуицията им рязко се повишавала – тя се активизира при честоти под 8Хц – при дълбок сън. Докато сте будни, тя е изключена.
И така, с помощта на аудио-файлове с модулирани сигнали от 0,01 до 8 Хц е възможно интуицията да се включи и докато сте будни.

Емилия Манолова
Наука, Феномени

http://vr.ffwpu.eu/?p=665

събота, 9 ноември 2013 г.

БИЛ ЛИ Е ХРИСТОС АСТРОНАВТ?

Космическите полети в средновековната българска иконография

Прастарите свидетелства за посещенията на българските земи от представители на чуждопланетен разум във вид на рисунки, предмети и мегалитни съоръжения продължават да пораждат спорове, засягащи техния исторически и културен контекст и приложимата при тълкуването на тяхната символика научна методология. Въпреки съмненията и подозренията за мистификация на авторитетните специалисти, по-късните епохи не опровергават, а утвърждават в архитектурни композиции и художествени образи с религиозна тематика семантичната приемственост на идеята за космическите пришълци. Православната ни иконография е най-вълнуващото доказателство за интервенцията на висши технологии и същества в духовното и материално пространство на българската нация.

Пръв изследователят Ивайло Петков забелязва аеродинамични тела с ракетоподобна форма върху иконите “Възкресение господне” (Созопол, ХVІ в.), “Преображение Господне” (с.Присово, ХVІІ в.), “Успение Богородично”, “Преображение” (с.Добърско, ХVІІ в.), в обковката “Слизане в ада” и другаде. В старата църква “Свето преображение Христово” от ХVІІ век може да се види добре запазена икона на свети Харалампий, в която зографът е изписал облака само до половината, а другата възпроизвежда като апарат, движен от реактивни струи. Над входната врата от 1732 г. на църквата в Роженския манастир се различават две капковидни летящи тела, които се отдалечават хоризонтално помежду си, сподиряни от вихри. В тяхната сърцевина се намират хуманоидни същества, които гледат в посока, обратна на движението на въздухоплавателните апарати. На други изображения по стените на църквата библейски пророци и християнски светии се издигат и спускат в ракетоподобни тела. Друга забележителна сцена е художествено възпроизведена в параклис недалеч от Рилския манастир. От лодка, подобна на банан, излизат множество хора, а в задната й част се забелязва подобие на двигател. Летателни апарати с банановидна форма са един от основните типове предполагаеми космически кораби на пришълците, които се свързват с прословутото нашествие на НЛО над Белгия. Емблематичен пример за сходни, но световно признати от уфологията и палеоастронавтиката сюжети на контакти с пришълци върху средновековни фрески са и изображения от югославския манастир в Дечани (близо до границата с Албания) и от Лесновския манастир (ХІV в.). Тези места са попадали в географските граници на българската държава още от 924 г. и са част от източноправославното духовно пространство. Една от фреските в Дечани изобразява кацнал ракетоплан и застанал на входната стълба светия, който се мъчи да вкара в апарата съпротивляващи се мъж и жена. Високо над тях кръжат управлявани от хора и задвижвани от реактивни струи капковидни тела, чийто грохот принуждава тълпа от хора да си запуши ушите. Друг фрагмент от Лесновския манастир ни показва мъж, свит в сърцевината на сферично тяло, от което излизат четири реактивни струи. Еманация на божествената мощ или близки срещи със същества от други светове пресъздават странните икони?
Най-забележителните индикации за съществуване на владееща космически технологии раса, с която са контактували нашите предшественици, са българските иконографски изображения на Христос като бог-астронавт, издигащ се с ракета в небесата. Върху бронзова обковка, съхранявана в Националния археологически музей в София, Христос се сбогува със своите последователи в обгърната в пламъци ракетоподобна капсула. Още по убедителна е сцената върху друг експонат от същия музей - иконата “Преображение Христово” от ХVІІ в. Сферично тяло, в центъра на което стои Спасителя, а от двете му страни - светии, се издига върху три огнени стълба. Зашеметените му последователи Петър, Йоан и Яков са паднали върху разлюлените треви и прикриват очите и ушите си от небесния блясък и шум. Аналогичен сюжет със същите участници е изобразен и върху друга икона “Преображение Христово” от ХVІІ в., но от с. Влашко, Врачанско. Сияещо и завършващо с три лъча тяло с формата на първите космически ракети с космонавти на борда “Восток” отнася благославящия Христос към небесните селения. Аеродинамичен ореол обгръща отдалечаващия се от грешната земя Христос и на датираната към 1732 г. икона “Възкресение Христово” от църквата в Роженския манастир, но този път той е ескортиран от носещи се под ъгъл от 45 градуса две…летящи чинии.

Уфологични сюжети и образи откриваме и в други икони, стенописи и настолни кръстове, третиращи библейските мотиви за възкресението, слизането в ада и апокалипсиса. Дали те са плод на провокирана от еволюцията в иконографските стилове и въображението на зографите оригинална художествена интерпретация или достоверен портрет на небесни пратеници? Следите от боговете-астронавти в документално обозрими исторически периоди след създаването на българската държава все още очакват своите мащабни проучвания и откриватели, готови да проникнат отвъд религиозната форма и да се изправят срещу утвърдените научни модели на реалността.



Автор: Мирослав Минчев

Слава Севрюкова и науката

Макар да има завършено четвърто отделение Слава Севрюкова става сътрудничка на Вашингтонския психотронен център и почетен член на Асоциацията на екстрасенсите на бившия СССР. Тя е обявена за почетен професор в няколко престижни университети и академии (САЩ, СССР, Испания, Индия). Почетен член е на Испанската и Индийската академия на науките.
С над четвърт век тя успешно прилага психотроничния метод – алтернатива на съвременното научно изследване. „Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета – твърди доцент Лозенски. – Космосът за нея е изграден от пет първични материални елемента: „вихри“, псиони“ (фундаментални, открити от психотроничката, микрочастици – б. а.), „космическа влага“, „космическа сол“ и „прана“. Описвайки техните свойства, тя доказва – масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица в съвременната физика.“ Тези пет елемента са: вечни, несътворени и неунищожаеми; не могат да се преобразуват един в друг; от един вид са, затова Вселената е една; не са носители на съзнание.
Тя има видения за живот на Луната и развива теории за света на извънземните. Заслуги има и в медико-диагностичната област. При нейния метод на лечение присъствието на пациентите не е задължително. Не са нужни дори предмети, свързани с болните. В много от случаите Слава Севрюкова лекува хора, които са на хиляди километри от нея. Тя прониква във вътрешните им органи, а болката на пациентите изпитва върху собственото си тяло. Екстрасенсът мислено “предписва” на болния лекарство, а след това наблюдава реакцията на неговия организъм.
От началото на 1981 година тандемът Севрюкова-Лозенски провежда целенасочени психотронни изследвания над микрообекти без помощта на каквито и да е измервателни уреди. Използвайки пси-способностите на Севрюкова, стъпка по стъпка те проникват в различни етажи на микросвета. Пред погледа им се разкрива една удивителна картина на простота и съвършенство на формите, на строга подреденост на микрообектите, на еднозначност в свойствата на първичните елементи, с една дума на абсолютна хармония в микросвета. Неопределеност, случайност, вероятност не се забелязват в неговата структура.
Всяко психотронно изследване, извършено с цел получаване на информация за определен обект, започва с наблюдение. За целта най-напред проблемът, който представлява интерес, се формулира конкретно, ясно и определено. Ако проблемът е сложен, той се разглежда на отделни етапи. Следва няколко минутна концентрация. След това Севрюкова се насочва със силата на мисълта си към прицелната точка, достига търсения обект и го прихваща, извличайки от него нужната информация, която се връща в мозъка, ръководещ целия процес и се отпечатва в областта на сърцето. Този отпечатък представлява точно копие на изследвания обект. Получената информация се задържа толкова дълго, колкото е необходимо за спокойно извличане на представяващите интерес детайли и може да се съхранява години в собственото „Аз“ на Слава Севрюкова.
След получаване на пси-информацията е необходимо да се провери дали наблюдаваният обект е тъждествен на търсения обект (идентификация). За целта се проверява за познати свойства (цвят, мирис, химическа активност и т.н.) като доказателство, че това е точното вещество. Понататък се пристъпва към подробно качествено и количествено изследване на обекта. След това, за да се получат количествени съотношения, се правят съответни измервания и се използва подходящ математически апарат. Например, мислено се нанася малката ос върху голямата ос на атома и се определя тяхното съотношение.
При необходимост Слава Севрюкова уведичава пси-изображението на обекта до нужната степен …
При всички пси-експерименти се наблюдава пълна повторяемост на резултатите. Посредством подобни експерименти са получени редица закономрности в атомната структура. Навсякъде, където е възможно, психотронно определените стойности на параметрите са проверени чрез числени методи, реализирани с компютърни програми. Екстрасензорно определените стойности съвпадат с изчислените стойности с голяма точност.

Слава Севрюкова за лекия водород

Лекият водород„Газ с леко зеленикав отенък. Виждам – атомът прилича по форма на житно зърно. Като го увелича, виждам правилен елипсоид. Мъглявина със синкав цвят. Непрестанно движение… Като го спра, в атома виждам ядро с форма на пръстен. Скоростно се стрелкат, обикалят изграждащите го свръхлеки елементарни частици. Като разрежа ядрото, виждам други, много по-малки частици, прилични на сланинки. Като в салам, когато го разрежеш, така са разположени.“
Доста по-късно са направени изследвания и са открити тези частици. Оказва се фундаментално откритие. Частицата е наречена „псион“. Псионите са практически неделими. Но Слава с психотронната си мисъл им „прави разрез“ и разкрива зърнестата им структура.
„Като увелича още, виждам в „сланинката” (псион) „зрънца“. Като увелича зрънцето, в него има много миниатюрни обли частици. Взимам една от тях и я увеличавам – в нея – още по-малки… После – все по-малки и по-малки, и по-малки… До безкрайност… Не е твърдо изграден (псионът) от тези „зрънца“. Те са в непрестанно движение.”
„Виждам ги тия частици псионите – носят ги „атомни вихри“. Движещите сили са разположени така – „вихър до вихър и вихър във вихър“. За да разбера посоката им на въртене, решавам: Ще взема една от тях. Ще я спусна в бушуващия вихър, да наблюдавам как ще се отклони. И ето – „спускам“ я. Вихърът я поема. Извива по часовата стрелка. По-късно забелязвам – тази е посоката на движение и в макрокосмоса – на планети, звезди, галактики…“
Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източник:
http://slava-sevrukova.com/science/