събота, 10 декември 2011 г.

Действителността – чиста илюзия






Всяко действие и всяка материя, развити във Вселената, се придържат към това, което познаваме като „действителност”. Идеята, че нашата Вселена се случва като сън на исполин или като продукт на много сложна програма за виртуална реалност, наподобява по-скоро находчив научнофантастичен сценарий, отколкото суровия и несъвършен свят, в който се движим всеки ден…

Но действителността, която долавяме, изглежда противоречи на научната логика, ако вземем предвид, че материята едва ли съществува. Конструктивните блокчета видима материя са атоми, които са просто малки ядра, изгубени в центъра на огромна пространствена празнота, заобиколени от почти невидими частици (електрони), които орбитират около тях с величествена скорост. Ако телата ни бяха поставени под мощен микроскоп, наблюдаваното вероятно би било море от песъчинки в постоянно движение.

Според неотдавнашно проучване в областта на квантовата физика всичко, което познаваме като материя – солидният „цимент” на това, от което изглежда е изградена нашата реалност – не би могло да бъде нищо повече от квантови колебания насред празната вселена. 

Група физици, ръководени от д-р Щефан Дур (Stephen Durr) от института Джон фон Нойман в Германия потвърдиха, че сумата на трите субатомни частици, изграждащи протоните и неутроните (наречени кварки), възлиза едва на 1% от общата им маса. 

Подобно доказателство предполага, че остатъкът от ядрената маса би бил съставен от глуоните – ефимерни частици, бълбукащи насред празнотата, чиято функция е да поддържат единството между триото от кварки в протоните и неутроните. Този факт навежда на хипотезата, че осезаемата ни реалност може да е просто колебания на празнота, или просто нищо.

Другата истина

Това, което виждаме с физическите си очи, е силно ограничено до удобен обхват. Притежанието на очи, които могат да виждат само микроскопични частици, би направило за нас невъзможно да се придвижим в свят с наистина огромни обекти, тъй като обектите, с които комуникираме в общия случай, са съставени от милиарди и милиарди микроскопични частици.

Според биолога Ричард Доукинс ръцете ни усещат скалите на допир твърди и непроницаеми само защото те не могат да проникнат едни в други. За нас е полезно да имаме понятия за твърдост и солидност, тъй като ни помага да се ориентираме в нашия свят.

Придвижвайки се в илюзорна реалност, ние трябва да приемем, че някъде във Вселената може да бъде намерена друга действителност. Би могло да има гигантски покой, бълбукащ мехур или Бог, ако щете.

Тъй като действителността на частиците не би могла да бъде нещо повече от дим и сенки, възможно е реалното съществуване на всички обекти в космоса да лежи в едно или повече паралелни пространства. Много учени предполагат, че точно както един тримерен обект може да хвърля двумерна сянка по земята, една вселена с много измерения (както в случая с Теорията на струните) би могла да хвърля сянка в тримерно пространство.

Ако тази теория е вярна, всеки обект и организъм в този свят не биха били нищо повече от грубо изображение на обекти и организми в една по-„реална” вселена. В унисон с тази теория, съществуването на извънтелесно съзнание в друго измерение би могло да бъде идеалното обяснение за това, че имаме памет, при все че атомите в мозъка ни са заменяни стотици пъти през живота ни. Според Доукинс нито един атом, изграждащ тялото ни, не е бил в него през нашето детство.

Стив Гранд, автор на „Сътворение: Животът и как да го създаваме” (Creation: Life and How to Make It) предполага, че материята се движи от едно място на друго и се съединява мигновено, така че вие да можете да бъдете самите вие. Следователно вие не сте материята, от която сте създадени. Това би означавало, че действителните ни тела са в измерение, което не можем да проумеем – докато едно виртуално тяло, просто контейнер, би било онова, което е в т. нар. от нас „реалност”.






„Казвам, че за тях истината не би била нищо повече от сенки на въображението.”

Платон, „Държавата”

Сенките и цветовете на светлината са груби проекции на една „по-реална” действителност. Вселената, в която съществуваме, се проявява като нещо дори по-илюзорно, където тела, съзнания и планети са части от величествен магически трик без маг или публика.

Учени в Хановер, Германия, работещи с GEO 600 – инструмент, засичащ гравитационните вълни, са на мнение, че са открили „гранулиране” във времепространството, което показва, че нашата Вселена не е нищо повече от гигантска холограма.

Според хората, отговорни за GEO 600, точно както дигиталното изображение губи резолюция при значително увеличение на размера си, уловената интерференция в детектора може да бъде интерпретирана като ограничената резолюция на Вселената за това, което тя е в състояние да предостави на човешкото око. Съществува точно установен момент, в който холограмата на действителността започва да се „пикселизира”.

Учените предполагат, че прецизността на GEO 600, способен да долавя вариации при надлъжните вълни на субатомно равнище, е послужила за откриването на най-малките зрънца, съставляващи тримерната холографска вселена, проектирана от двумерните предели на вътрешността й.

Аз и ти – просто холограми

Идеята за холографската вселена не е нова. През 90-те години учените Леонард Зюскинд (Leonard Susskind) и Джерард Хоофт (Gerard Hooft) изказват предположението, че същият принцип, който кара двумерното изображение върху плоска повърхност да изглежда тримерно, може да бъде приложен върху цялата вселена. 

Тогава защо сетивата ни възприемат реалността по такъв отчетлив и „обемист” начин, ако не сме нищо повече от сенки по плосък екран? Проблемът би могъл да е в това, че нашите човешки очи и мощните ни телескопични обективи се придържат към действителността на такава холограма на останалата част от Вселената.

Второто, което трябва да вземем предвид е, че органичният ни мозък също се намира в илюзията, като по този начин никога не е способен да обясни една Вселена с по-голям или по-малък брой измерения от тези, които могат да бъдат доловени.

Според неврофизиологът Карл Прибрам (Karl Pribram), основател на Центъра за церебрални изследвания към Радфордския университет във Вирджиния, умовете ни са холограми, интерпретиращи Вселената-холограма, като математически конструират действителност чрез интерпретиране на честоти, идващи от друго измерение – сфера на значима реалност, простираща се отвъд пределите на време и пространство.

Въпреки това теорията за холографската Вселена, съставена от две единствени специални измерения, се разминава с теориите за многобройните измерения, произлизащи от теорията за суперструните. Преди този признак за несъвместимост на хипотезите много учени вече предполагат, че Вселената е холограма или илюзия, създадена от частици в празнотата. Но всички научни опити за проумяване на истината насред миража се оказват впримчени в обезсърчаващ низ от недоказуеми теории.

Много авангардни теоретици са на мнение, че смущаващото разминаване между квантовата физика и относителността би могла да обясни исторически спорни явления в научната сфера, като онези, при които съзнанието не изглежда да е свързано с мозъка – например близките до смъртта преживявания, далечното виждане и предчувствието.

При всички случаи, днес Платоновата алегория за пещерата би изглеждала най-рационалната опция за обяснението на тези ярки ежедневни преживявания, интерпретирани от мозъците ни като реални проявления на света.

В. "Епохални времена" 


http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-01-31_01_d.html 

Менталната фотография

   Психическата фотография, наричана още „ментална фотография", предполага способността да се предава изображение, съществуващо в човешкия разум или в отвъдния свят, върху обикновена лента. Малцина медиуми притежават този талант...
Един от онези, които твърдят това, е Ури Гелер, по-известен със
своята способност за психокинеза огъва лъжици, ключове и други метални предмети. Но понякога той създава и ментални фотографии.
Лорънс Фрид - фотограф, носител на много награди и бивш президент на американското общество на фотографите, потвърдил такъв случай с Гелер. Държейки в ръце апарата на Фрид «Никон» със затворен обектив, Гелер успешно «заснел» цялата лента; след проявяването на няколко от кадрите се появили изображения на Гелер. Но той не създавал изображения на починали, макар да го смятал за възможно. Според него, ако нещо е толкова материално като мислите, защо пък да не може да бъде сниман мъртвият чрез жив човек.
Тед Сериез - фотограф-медиум, които се обучавал при доктор Джули Айзенбад психиатър от Колорадския университет, работил почти изключително над фотографирането на починали, докато преди няколко години способността му не изчезнала
Сериез направил стотици снимки на починали роднини и приятели и на много непознати духове.
Всички те се появявали като размити изображения, почти винаги заобиколени от димна завеса, приличаща на прозрачна и ярка аура. Но според доктор Айзенбад най-добрите медиуми-фотографи, създаващи «удивителни портрети» (от които мнозина са разпознати като изображения на починали сега или в исторически отдалечени времена), са членовете на семейство Вейе от Сидни в Мейн.
Мнозина от семейство Вейе притежават способността да правят медиумически фотографии, но най-добри са бащата Джоузеф и двама от синовете му - Фред и Ричард. Джоузеф най-добре от всички се съсредоточава върху предмета на изследванията. Вейе използвали за снимките обикновен апарат «Полароид» и черно-бяла лента, фотографските им ефекти включвали светлинни кръгове, тайнствени облаци, предмети, които не се намирали пред камерата и наи-потресаващото ясни лица на хора, за които е известно, че са мъртви. Доктор Айзенбад започнала да изучава работите на Вайе през 1968 година, като се убедила в оригиналността на фотографиите. Според нея има доказателства, че изображенията на починалите могат да бъдат получени на лента. Работите на Вайе са били изучавани и в института «Розъри Хил» и в колежа на Бъфало, щата Ню Иорк, от биохимика доктор Джаста Смит. Работите им прегледал и Чарлз Хоронтън - бивш президент на парапсихологическата асоциация. Всички, които наблюдавали как снимат Джоузеф, Фред и Ричард, са съгласни, че в това има нещо дълбоко необикновено и много истинско.
Семейство Вейе наследили способностите си от своите предци и започнали да експериментират през 1965 г. с планшетка за спиритически сеанси. Джоузеф, който се занимавал с конкретно тълкуване, работел в някоко от гробищата в града. От време на време Вейе получавали указания къде и кога да снимат. Например на 19 януари 1969 г. Вейе получили съобщение от същество, което се нарекло Каръл Фарнъм.
«Какво можеш да представиш като доказателство за твоята реалност?», попитали те. «Прозрачен кръг светлина - това е всичко, което мога да предложа», отговорила Каръл. «Говориш за паранормална фотография?», бил въпросът на Джоузеф. Тя потвърдила и дала нужните указания. Джоузеф извадил своя «Полароид», навел го към източната стена на кухнята и снимал. На снимката бавно се проявил сияещ светещ кръг... Джоузеф задал на съществото още въпроси. За няколко дни спиритически сеанси били изяснени подробности около насилствената смърт на Каръл Фарнъм в хотел «Шамрок» на Канзас стрийт в Сан Диего, Калифорния. Съществото назовало много имена и адреси в Ню Хемпшир, Кънектикът, Ню фаундленд и Калифорния, където според Каръл Фарнъм можело да се получат сведения за майка й. Вейе направили справки и няколко имена се оказали истински.
Оттогава много други същества казвали на Джоузеф, Фред и Ричард към кое именно място в кухненската стена да насочат «Полароид»-а, за да получат «удивителни» снимки. Понякога Вейе просто насочвали апарата напосоки и получавали снимки на умрели хора. Работата на Вейе може да бъде оценена като паранормална дейност на «фотографите на духове». Вейе не знаели предварително какви изображения ще се получат и не контролирали ситуацията. Когато снимали, само усещали леден полъх по лицата си и чували шумове в другите стаи на къщата.
В края на 1969 г. Вейе заминал за Денвър, за да посети доктор Айзенбад и да покаже снимките. Доктор Айзенбад водела Вейе на различни местни гробища и му казвала да снима напосоки гробниците, дърветата, небето. Внимателно наблюдавала всяко движение. На множеството снимки се оказали ясни изображения на хора, обкръжени от своята аура. При по-нататъшните изследвания д-р Айзенбад била удивена, като открила, че лицата лесно се разпознават. Всъщност няколко снимки давали изображения на лица, починали преди повече от сто години. Доктор Айзенбад изключила възможността за измама, тъй като в много от случаите фотографиите се намирали в колекцията на Ноа Роуз в отделението за западна история на Университета в Оклахома, което не е било известно на Вейе. При това те никога не са били в Оклахома.
При второто си посещение в Денвър д-р Айзенбад завела Вейе в кабинет в отделението по фотография на медицинския факултет на Университета в Колорадо. Началникът на отделението бил починал преди няколко дни. Те влезли в кабинета на покойния и Вейе направил с «Полароид»-а три снимки на бюрото. Две от снимките били празни, но на третата започнало да се появява млечнобяло изображение на мъж. Новият шеф на отделението, който присъствал в момента, объркан, напуснал кабинета.
Вейе опитали да направят медиумическа фотография и на повърхността на Луната. През 1968 г. Уилям Кук - учен от североамериканската корпорация «Рокуел» в Лос Анджелис, която подготвяла всички експериментални снимки за космическия полет на «Аполо», позвънил на д-р Айзенбад. Парапсихологът-любител Кук искал тя да направи опит да получи медиумическа фотография от повърхността на Луната, преди първият космически кораб «Аполо-8» да се приземи. Искал да сравни двата комплекта снимки. Д-р Айзенбад се обърнала към семейство Вейе с тази молба и те се съгласили да опитат, но предупредили, че може и нищо да не излезе - случвало се е и преди. Една вечер, когато били в дома си, Вейе се съсредоточили върху Луната и направили няколко снимки, като през цялото време насочвали апарата към стената на кухнята. На няколко от снимките се оказали странни изображения. Те били изпратени на Кук три дни преди кацането на «Аполо» на Луната. Кук казал: «Снимките не напомнят никаква местност нито в Мейн, нито в Съединените щати». Тои твърдял, че снимките удивително приличат на по-късно направени от «Аполо» снимки от повърхността на Луната, изобразяващи кратери и неравна, суха почва. Д-р Айзенбад казала за Вейе: "Впечатленията ми за тях са наи-благоприятни. Нямам никакви основания да ги подозирам в измама. Изглежда, те са в състояние да получават фотографии на починали»...

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Кои са вампирите на 21-ви век?!

Днешният ни живот е така устроен, че ние постоянно изпитваме негативни емоции и заради тях напразно изразходваме много от енергията си (жизнените ни сили). Това е нарочно направено, за да не се съпротивляваме на Системата...
Жизнената енергия на човека си има различни наименования в различните народи и религии още от древни времена - в индийските религии тя е наречена „прана", в християнството - „вятър", в Китай - „ци", а на Запад - „биоенергия". Всичко това са само различни наименования, но енергията е една и съща. И няма никакво съмнение, че тази енергия съществува. Ние не можем да я видим (освен хората на високо ниво на еволюционното развитие), но пък ние, обикновените хора, можем да видим резултатите от нейната работа.
Всеки ден, извършвайки всякакви действия, ние изразходваме енергия. Дори размишлявайки, пак губим от нея. Енергията и съзнанието на човека са взаимносвързани. Ако изразходваме прекалено много енергия, съзнанието ни отслабва и деградира; съзнанието на човека се превръща в съзнание на животно: интелектът се понижава, моралът деградира, отслабва силата на волята. А това е много добре известно на нашите непримирими врагове - „световното правителство", което напълно съзнателно ни манипулира, принуждавайки ни да губим колкото може повече енергия. Та нали хората със слаба енергия по-лесно се манипулират, тяхното поведение действително почти не се отличава от поведението на стадните животни.
Задачата на „световното правителство" е да ни принуди да изразходваме напразно нашата енергия. Затова постоянно ни изпращат на безсмислена работа, вкарват ни в безполезни спорове, в локални войни, предлагат ни нискокачествена храна, развлечения и прочее животински радости.
А задачата на всички умни хора е да съхранят своята енергия; максимално да я фокусират за решаване на реално важните задачи (а не на тези, които са ни натрапени от „световното правителство" с помощта на образованието, рекламите и средствата за масова информация); да не позволяват тази наша енергия да изтича напразно. Това е най-истинската война - войната за нашата биоенергия, за нашата жизнена сила. А чрез какви методи го постигат?

ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА РАБОТАТА Е ФОРМА НА РОБСТВО

Обществото е устроено по такъв начин, че реално полезна работа
например производството на храна и дрехи се изпълнява от 5 до 10 на сто от населението. Всички останали се занимават с безсмислена и вредна дейност. Седим си цял ден, без да вършим нищо полезно, а времето и енергията се унищожават. Освен това подчинените често влизат в конфликт с началството, ние се опитваме да направим кариера и да навредим на нашите колеги, да ги изритаме по-надолу и да заемем тяхното място. Постоянно ни заплашват с уволнение, а ние се страхуваме. И пак - много енергия отива напразно, а нашето съзнание се превръща в съзнание на животни. Началниците ни принуждават да извършваме множество глупави и безсмислени постъпки (това ни дразни). Ако няма работа, ни карат да убиваме времето - нищо да не правим (или да имитираме интензивна дейност) цели 8 часа на ден. И още 1-2 часа са нужни, за да идем и да се върнем от работа, стоим по спирките, блъскаме се в градския транспорт. Дразним се и се ненавиждаме един друг - изразходваме енергия.
Откровено казано, за повечето хора работата е форма на робство. Те не могат да я напуснат, защото без заплата не могат да живеят. Та нали нищо друго не умеят и не желаят да умеят, освен „имитация на бурна дейност". Условията в обществото практически не позволяват на човек да оцелее, ако не работи. Повечето хора просто не са в състояние да си създадат собствен бизнес, освен това активно им се пречи от властите. Остава им само да бъдат роби на своя началник.

БИЗНЕСЪТ Е КАТО ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА, КОЙТО СЕГА НАРИЧАМЕ КОНКУРЕНЦИЯ

За откриване дори на малък бизнес ни заставят да харчим много пари, да губим много време, а също и прекалено много енергия. Но дори и да успеем (малко успяват), това е само началото на нашите проблеми. Редовно ни нападат бандити, конкуренти, полиция, данъчни, пожарникари и прочее „органи".
Вместо да развиваме своя бизнес, да подобряваме качеството на продукцията и услугите, ние изразходваме изключително огромна енергия и много време за т.нар. конкуренция. Всъщност конкуренцията не е нищо повече от това, което наричаме закона на джунглата или борба за оцеляване по принципа „силният изяжда слабия". Конкурентите взаимно се изтощават един друг. А ситуацията на пазара е такава, че печелят бизнесмените мошеници: тези, които са успели да излъжат хората и да им продадат некачествена продукция на висока цена. В резултат на това честните бизнесмени не издържат конкуренцията и се разоряват. Естествено, те се дразнят от това, ненавиждат опонентите си и губят много енергия.
Затова не можем да развиваме бизнес, не можем да произвеждаме качествено. Ние просто нямаме време. Ние изработваме някакъв боклук, закачваме му красив етикет и го продаваме за много пари. Или пък се разоряваме и ставаме роби - работим за някакъв мошеник, който е съумял да избута някого от пазара, продавайки красива вехтория, изработена от нископлатени роби в Азия.

ЯДЕМ ХРАНА, ОТ КОЯТО ЗАТЪПЯВАМЕ, ДЕГРАДИРАМЕ И ИЗРАЗХОДВАМЕ НАПРАЗНО ЕНЕРГИЯТА СИ

С помощта на промиване на мозъците чрез средствата за масова информация и рекламата (а всичко това е под контрола на „световното правителство") хората са принудени да купуват вредна и скъпа храна. Например газираните напитки, които не само ни правят дебели (заради голямото количество захар), но ни правят и тъпи. Те превръщат нашата енергия в топла вода, която ние веднага изхвърляме в тоалетната. Какъв е смисълът? - никакъв, само вреда за тялото! Заради загубата на топлото ние боледуваме много по-често, ставаме физически по-слаби. И на всичкото отгоре нашето тяло продължава да затлъстява.
Същото е и с другите популярни продукти, които често се рекламират. По принцип те съдържат голямо количество мазнини и химия (вкусови добавки, оцветители, консерванти) при пълна липса на полезни хранителни вещества. От такава храна бързо затъпяваме, деградираме, изразходваме напразно енергията си за преработване на боклука. А праната, така необходима на организма, изцяло отсъства там, нея я има само в пресните зеленчуци и плодове, които повечето граждани не могат да купят. Нали ги продават на високи цени (разбира се, при нулева себестойност) и това също не е случаино, а по указание на „световното правителство".

АЛКОХОЛЪТ, ТЮТЮНЪТ И НАРКОТИЦИТЕ СИЛНО ЗАМЪРСЯВАТ ЕНЕРГИЯТА НИ И Я УНИЩОЖАВАТ

Алкохолът е силен легален наркотик, с който са залети всички магазини. Населението всеки ден вижда тези наркотици и тъй като волята на простите хора е слаба, те не могат да не си купят. Същото е с цигарите, кафето, чая, какаото, захарта и другите „слаби", но вредни наркотици. Всички те силно замърсяват енергията ни и я унищожават.
А с помощта на т.нар. „борба с наркотиците" средствата за масова информация ежедневно в новините си рекламират такива наркотици като хероин, кокаин, екстази и други. Хората всеки ден четат за това, поради което рано или късно у тях възниква желанието да пробват. По този начин простият човек изразходва енергията си и деградира умствено. Разбира се, в резултат на това алкохолиците и наркоманите често боледуват, което е следствие от загубата и замърсяването на тяхната енергия.

Яна БОЯДЖИЕВА

Холограми, Вселената и... човешкият мозък

През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Това е важен факт, който може да се обясни чрез холографската парадигма, която ще разгледаме в тази статия. Може би светът все пак наистина е "само" една матрица...

 
През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Без значение дали се намират на 10 метра или на 10 милиона километра, едната частица винаги "знае" какво става с другата и обратно. Проблемът с този факт е, че той нарушава приетото от Айнщайн ограничение на скоростта, с която може да пътува информацията - скоростта на светлината. Пътуването със скорост по-голяма от тази на светлината обаче е равносилно на преминаване на времевата бариера. Това кара доста учени да се опитат да обяснят резултатите, като някои от тях предлагат доста радикални теории.

Физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, например, смята че откритието на Аспект дава основание да се смята, че обективната реалност не съществува, че въпреки солидния си вид, Вселената е от огромна холограма.

За да разберем защо Бом прави това зашеметяващо изявление, трябва да знаем какво се крие зад понятието "холограма". Холограмата е триразмерно изображение (фотография), направено с помощта на лазер.

За да направим холограма, обектът първо бива осветен от лазерен лъч. Тогава втори лазерен лъч отскача от отразената светлина на първия, а получената резонанса картина се запечатва на филм. Полученият филм прилича на нищо незначеща мрежа от светли и тъмни ивици. Да се ниси хорограмата, към филма се насочва трети лазерен лъч се визуализира тримерния образ на снимания обект.



Триразмерността на тези изображения не е тяхната единствена забележителна черта. Ако холограма на роза бъде срязана наполовина и след това осветена от лазер, всяка половина ще проектира цялата роза. Получените половинки могат от своя страна да се разделят още веднъж на по две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване отново би визуализирала холограма на цялата роза.

Това свойство от природата на холограмата ни дава нов поглед върху разбирането за организация и ред. През по-голямата част от съществуването си, западната наука се е развивала с презумцията, че най-добрият начин да разбереш физически феномен е да го разбиеш на съставните му части и да ги изследваш.

Холограмите ни показват, че някои неща във Вселената може да не се поддават на този подход. Ако се опитаме да разпаднем на съставните й части една холограма, ние няма да получим парчетата, от които е направена, само ще получим по-малки "цели"(1:1 с оригинала) холограми.

Тази гледна точка навежда Бом на различен начин на разбиране на откритието на Аспект. Бом смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят някакви сигнали напред-назад, а защото тяхната разделеност е илюзия. Той смята, че на някакво друго ниво на реалност, такива частици не са индивидуални, отделни, а части от едно фундаментално цяло.



Бом предлага следния пример за визуализиране на своята теория: представете си аквариум, в който има риба. Представете си, че не можете да видите аквариума директно, а го наблюдавате с помощта на две камери - едната насочена към предната стена на аквариума, другата - към някоя от другите стени. Гледайки само мониторите, е вероятно да решите, че наблюдавате две различни риби. Тъй като камерите са разположени под различен ъгъл, всяка от рибите на екраните ще изглежда леко различна. След известно време наблюдение ще стигнете до извода, че между рибите съществува някакъв вид зависимост. Неузнавайки за реалната ситуация, може от направените наблюдения да се стигне до извода, че двете риби комуникират помежду си на момента, но това, както знаем, не е вярно.

Според Бом това е, което се случва при експериментите на Аспект. Според него комуникацията със скорост по-бърза от скоростта на светлината, която наблюдават Аспект и екипа му, му дават основание да смята, че съществува различно ниво на реалност, което не можем да възприемем, по-сложно измерение, което е аналог на аквариума от примера. За Бом електроните и другите субатомни частици ни се струват отделни, тъй като можем да видим само част от това по-сложно измерение.

За Бом тези частици не са отделни части, а страни на по-дълбока единност, която притежава холографски свойства и е неразделна, също като спомената в началото роза. И тъй като всичко във физическата ни реалност е изградено от тези елементарни частици, то Вселената, според Бом е проекция, холограма.

Ако това е вярно, то Вселената трябва да притежава някои изумителни свойства. Ако разделеността на частиците е илюзорна, то това означава, че всички и всичко във Вселената е свързано едно с друго. Всичко е във всичко, и въпреки, че човешката природа винаги търси начини да категоризира и разделя, различните явления във Вселената и всички видове разделение са по същността си изкуствени и цялата природа е една безкрайна мрежа.

бом не е единственият изследовател, който намира доказателства, че вселената е холограма.Работещият независимо от Бом в сферата на мозъчните изследвания, неврофизикът от Станфорд Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на вселената.

Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката как и къде в мозъка се съхранява паметта. Десетилетия наред множество изследвания показват, че паметта не се съхранява на точно оределено място, а в целия мозък.В серия от експерименти през 20-те години Карл Вашли открива, че независимо каква част от мозъка на плъх премахва, той не може да заличи неговата памет за това как да изпълнява сложни задачи, които е научил преди хирургическата намеса.Големият проблем тогава е бил, че никой не е познавал механизъм, който да обясни тази особеност на паметта.

През 1960-та година Прибрам се запознава с концепцията на холографията и разбира, че е намерил обяснението, което са търсели изследователите на мозъка. Прибрам смята, че паметта се съхранява не в невроните, или в малки групи от неврони, а в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на парче филм с холографско изображение. С други думи, Прибрам смята, че мозъкът е сам по себе си холограмен филм.

Теорията на Прибрам би обяснила защо човешкият мозък може да съхранява толкова много информация в толкова малко място. Изчислено е, че човешкият мозък има капацитета на запамети информация от порядъка на 10 милиона бита по време на средно продължителен човешки живот.

Друго свойство на холограмите, което не споменахме досега е именно големия им капацитет за съхранение на информация ( бел. ред: вече са в разработка дискове на принципа на холограмите, които ще побират нещо от порядъка на 100GB информация, при размер колкото сегашните дискове). Достатъчна е минимална промяна на ъгъла, под който двата записващи лазера облъчват фотографския филм и е възможен записа на много различни изображения на една и съща повърхност. Практически опит показва, че в един кубичен сантиметър филм може да се съберат близо 10 милиона бита информация.

Нашата необичайна способност бързо да извличаме каквато информация ни трябва от огромното ни информационно хранилище на спомени става по-разбираема ако мозъкът функционира на принципа на холограмата. Едно от най-удивителните неща в човешкия мозък е именно взаимосвързаността на всяко парченце информация - друга характеристика, присъща за холограмите. Тъй като всяка част на холограмата е безкрайно свързана с всяка друга нейна част, то това може би е най-съвършенният пример за взаимосвързана система, с която разполагаме.

Аржентинско-италианският изследовател Хюго Зукарели (Hugo Zucarelli) наскоро пренесе холографският модел в света на акустичните явления. Озадачен от факта, че хората могат да локализират източника на звук без да въртят главите си, дори когато не могат да чуват с едното ухо, Зукарели открива, че холографските принципи могат да обяснят тази способност. Зукарели също така разработва техногията за холографния звук - техника за записване, способна възпроизведе акустични ситуации с невероятен реализъм.

Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.

Изследователите откриват, например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти, и че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.

Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?

Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалния свят е Мая - илюзия, съответно въпреки че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти, и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата.

Тази нова картина на реалноста, синтез на гледните точки на Бом и Прибрам, се нарича холографна парадигма, и въпреки, че много учени я посрещат със скептицизъм, тя стимулира други. Холографната парадигма, ако се допусне, че е вярна, би обяснила много явления, които за момента са черни дупки в научното знание - медицина чрез визуализация, телепатия, пътувания извън тялото и др.

http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=126

Събудете интуицията си!

Съвременните учени единодушно заявяват, че интуицията не е измислица или уникална дарба, която притежават отделни личности, а особеност на нашия организъм, която като всяка друга способност може да се развива и усъвършенства...

ЗАЛОЖЕНО ПО РОЖДЕНИЕ

На въпроса какво е интуицията всеки отговаря различно. Един смята, че това е вътрешният глас, който постоянно ни подсказва как да постъпим. Според друг интуицията е внезапно озарение, видение. За трети тя не съществува и всичко това са измислици на магове и вещери, които се опитват да объркат мозъците на доверчивите граждани.
Съвременните невробиолози имат собствено мнение по този въпрос. Те смятат, че чрез нашите сетива мозъкът ни улавя сензорна информация, която по някакви неизвестни засега причини не достига до съзнанието, затова остава в подсъзнанието. Нещо повече, учените са уверени, че интуицията - умението да се усеща правилният избор - по рождение е заложена у всекиго от нас, но не всеки умее да се възползва от нея, защото през целия си съзнателен живот развива само пет сетива, забравяйки за шестото. Но как работи този механизъм? Отговорът продължава да липсва.
След многогодишни изследвания невробиологът Марк Свайзенд от Калифорнийския университет успял да направи единствения извод засега: най-често интуицията сработва при онези, които в опитите си да решат поставена задача са попаднали в задънена улица...

ГОТОВИЯТ ОТГОВОР

На латински думата „интуиция" означава „втренчено съзерцание". На български съдържанието й е свързано с усет, показващ по-скоро нюх, отколкото зрение. Всичко това би могло да бъде сметнато за игра на думи, ако не беше едно интересно обстоятелство. Така нареченият обонятелен мозък е най-древната част на главния мозък, а при животните нюхът е развит много по-добре отколкото при човека. Способността за анализ се появила у хората много по-късно. Осмислянето изисква време, усилия, определени знания, докато интуитивния отговор получаваме веднага в готов вид...

ДОВЕРЯВАЙ СЕ, НО ПРОВЕРЯВАЙ!

И творческата, и научната дейност е невъзможна без интуицията. Художникът, рисуващ картина, чувства интуитивно как да я направи по-хубава и по-изразителна. Музикантът, съчиняващ мелодия, винаги знае предварително ще стане ли тя хит или ще е обикновен шлагер-еднодневка. Разглеждайки няколко хипотези, ученият усеща над коя от тях си струва да работи и коя от пръв поглед е безперспективна. Но към каквито и изводи да стигнем, използвайки подсказките на своя вътрешен глас, трябва задължително да проверяваме и да анализираме направените изводи, до които ни е довела интуицията. Защото, след като овладеем в еднаква степен двата стила на мислене - рационалния и интуитивния - ще се научим да вземаме правилните решения.
И така, за всекиго от нас интуицията може да стане незаменим помощник, своего рода вълшебна пръчица. Трябва само да се запасим със смелост и да и се доверим, като отстраним трите главни препятствия: липса на вяра в себе си, прекаления рационализъм и негативната настройка. След това действаме постъпателно.

ПЪРВА СТЪПКА

Веднъж дневно изпълнявайте следното упражнение. Седнете удобно, отпуснете всички мускули, дишайте спокойно и равномерно. Представете си, че премествате съзнанието си в корема. На всяко вдишване се потапяйте все по-дълбоко в себе си, докато не почувствате пълен покой. Задайте въпроса, който ви вълнува на дадения етап най- много. Приемайте, без да анализирате, всякакви отговори: образи, думи, усещания, емоции... Запишете първото, за което сте помислили, дори и тези мисли да ви изглеждат странни или далече от въпроса. По-късно ще уловите смисъла на тези тайни послания.

ВТОРА СТЪПКА

Прекарайте един ден в седмицата, като се ръководите само от подсказките на интуицията си. Избягвайте логическите размисли и привичните действия. Ако вътрешният ви глас ви казва „Не ходи на фризьор" или „Не му се обаждай", послушайте го. Обръщайте внимание на вашите усещания (както приятните, така и не особено). Провеждайте редовно „дните на интуицията", така ще можете да усвоите интуитивния метод на вземане на решения.

ТРЕТА СТЪПКА

Не игнорирайте вашите сънища и усещания. Отнасяйте се към тях внимателно. Тогава с времето лесно и без усилия ще можете да разшифровате тайния им език.

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА

Обръщайте внимание на знаците-подсказки. Ако преди важно пътуване или преговори през цялото време изпускате някакви предмети, спъвате се или разливате кафето си, замислете се. Може би вашата интуиция ви намеква за съществуването на някаква скрита заплаха.

ПЕТА СТЪПКА

Вглеждайте се в рисунките и надписите, които правите несъзнателно - например когато разговаряте по телефона.

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Съдбоносният меридиан на великата пирамида

Както е известно, една от особеностите на Хеопсовата пирамида е, че древните строители са я ориентирали точно по посоките на света. През страните и може да се прокара меридиан, който да пресече Африка, Азия, Европа, Антарктида, а на противоположното полукълбо - и Америка.



СТОЛИЦИТЕ В ЕДНА ТОЧКА

През 332 г. пр. н. е. Александър Велики основал на крайбрежието на Египет град, който станал столица на неговата империя - Александрия. Неговите координати са 29°55' източна дължина по Гринуич - т. е. практически срещу Великата пирамида.
През 324 г. от н. е. римският император Константин Велики разгърнал мащабно строителство във Византия, а през 330 г. официално провъзгласил това място за столица. В чест на императора градът бил наречен Константинопол. След разпадането на Римската империя Константинопол станал главен град на Византия. През 1453 г. Византийската империя била покорена от турците, които превърнали Константинопол в столица на Османската империя. А след 1930 г. градът, вече като столица на Турция, бил преименуван в Истанбул. Неговите координати са 28°27”
Според летописите през 882 г. княз Олег завоювал Киев и го провъзгласил за столица на новата държава Киевска Рус. Друг голям руски център - столицата на Новгородската република - Велики Новгород, се намирал на разстояние около 900 км от Киев. Координатите на Киев са 30°30 на Велики Новгород - 31°17” . 
Излиза, че ако Александрия, Истанбул, Киев. Велики Новгород, както и днешната столица на Египет - Кайро (край която се намира Хеопсовата пирамида) се поставят на един паралел, те ще се окажат съвсем близо - на участък от около двеста-триста километра. Съгласете се, че това е много малко разстояние, ако се съди в мащабите на планетата (около 40 000 км в диаметър).

ОТ АТЛАНТИДА ДО ЧЕРНОБИЛ

Оказва се, че някои значими събития са свързани с меридиана на Великата пирамида. Да започнем с религиите.
Както е известно, християнството за първи път било провъзгласено за държавна религия именно в Константинопол, а след възникването на Византийската империя от там се е разпространило православието. След като завладели Византия, турците направили Константинопол център на ислямския свят (халифат). Забележителното е, че след като през 1517 г. турците завоювали Египет, те пренесли от Кайро в Константинопол много египетски реликви.
На 26 април 1986 г. стана една от най- големите катастрофи през XX век - взривът в Чернобилската АЕЦ. Координатите на град Припят, край който тя е построена, са 30°30'. Атомната подводница „Курск", която потъна през 2000 г., катастрофира малко по на изток 37°35” И накрая, според една от версиите знаменитата Атлантида се е намирала в Черно море и е загинала в резултат на пробив на сушата в района на пролива Босфор. Досещате ли се какви са географските му координати - именно: 29°04' източна дължина. 

НЕПРЕОДОЛИМАТА ЧЕРТА

Практически във всяко столетие териториите близо до меридиана на Великата пирамида са ставали арена на жестоки битки и спорове: римски завоевания, кръстоносни походи, нахлуване на армията на Наполеон, Първата и Втората световна война. Удивителното е, че нито една армия, която е пресичала меридиана от запад на изток, не е оставала задълго зад него: войските или са търпели поражение, или просто са се връщали на своя територия. Оказва се обаче, че и походите от изток на запад не са дали голям резултат. Изключение правят само завоевателите, които са успели да завладеят пресичаните от меридиана земи (Александър Македонски, римляните, монголо-татарите, турците, английските колонизатори и т. н.).
Походите в противоположните от тази тайнствена черта посоки, обратното, често са се увенчавали с успех. Европейците покорили Америка, а руснаците - Сибир и Далечния изток.

МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Изглежда, на древните египтяни са били известни необичайните свойства на тази тайнствена ивица. Според техните поверия река Нил, редом с която се намира Великата пирамида, се е смятала за граница между Царството на живите и Царството на мъртвите. Жителите на Египет дори строели градовете, дворците и храмовете на боговете изключително на западния бряг, а гробниците и заупокойните храмове разполагали на източния, като по този начин сякаш подчертавали разликата между разположените от двете страни на меридиана територии.
От гледна точка на съвременната наука е доста трудно да се обяснят подобни мистични съвпадения. Може би конструкцията на пирамидата на Хеопс създава в тази област някакво все още неизвестно на науката енергийно поле? Вероятно истината е известна само на тайнствените строители на пирамидите...

Редкият минерал пейнит

Пейнитът е минерал от клас борати. За пръв път е бил открит в Бирма през 1956 г. Наименованието си е получил в чест на своя откривател – британския минералолог Артър Пейн.
Химичният анализ показал, че пейнитът съдържа калций, цирконий, бор, алуминий и кислород (CaZrBAl9O18) . Минералът съдържа също следи от хром и ванадий. Цветът му е от оранжево-червен до кафяво-червен, както при топаза, благодарение на следите от желязо.
Дълги години съществували само три малки кристала пейнит . До 2005 г. в света са били отчетени по-малко от 25 известни кристала пейнит. Неотдавна били открити находища на север от Бирма. Голяма част от тях са тъмни, непрозрачни и непълни кристали. Има надежда, че разкопките в този район ще донесат повече кристали пейнит.
Оптически кристалът е едноосев. Цветовете при плеохроизма се менят от рубинено-червен при светлинни колебания с паралелна насоченост на оптичната ос до кафяво-оранжев при перпендикулярни колебания. Плътността е 4,01 г/см3, твърдостта - 7,9 - 8,0. Химически е много устойчив. Тези свойства дават възможност пейнитът да се използва като бижутериен материал.

Лечебни свойства

В народната медицина има мнение , че рубинено-червеният пейнит има способността да въздейства на кръвообращението, да нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция, да активизира работата на щитовидната жлеза. Счита се, че такъв камък може да лекува инфекциозни заболявания. Мъниста от пейнит могат да служат за профилактика при простудни заболявания, свързани с преохлаждане. Червените минерали могат значително да облекчат протичането на заболявания като : едра шарка, морбили, еритематозус. Литотерапевтите предполагат, че минералите с оранжев оттенък виляят благоприятно на органите, свързани с преработка на храната. Гривни от оранжеви камъни способстват за подмладяване на кожата на ръцете.
Все още не е известно влиянието на пейнита върху чакрите.

Магически свойства

Магичните свойства на пейните не са изследвани практически. Счита се, че може да влияе на човек както положително, така и отрицателно. Ако се сложи на прозорец, спасява жилището от стихийни бедствия, мълнии, пожари и кражби. Това действа при условие , че прозорецът е с източно изложение. Рубинено-червеният камък се използва като привличащ късмет в хазартните игри. Оранжевите камъни могат да развият у човек способност да предвиди неприятности и беди. Пейнитът е камък на огнените знаци от зодиака. Гривна с пейнит помага на жените да привличат мъжко внимание.

Талисмани и амулети

Пейнитът е талисман на веселите, енергични хора. Талисман може да бъде неголям къс от необработен минерал. Но той изисква слънчево зареждане. Нужно е камъка да бъде ежедневно поставян под лъчите на изгряващото слънце. Залязващото слънце отслабва силите на талисмана.





Как да увеличим мисловната ни сила

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас Сега можем да преминем към разглеждане на това как можем да използваме мисловната сила в практиката, защото трупането на знания, без приложението им, е напразно. Старото правило "Целта на философията е да се сложи край на страданието" е все още в сила.

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас - във физическия свят или в по-висшите; да ускоряваме както собственото си развитие, така и цялостната човешка еволюция.

Мисловната сила може да бъде увеличена само със системно и упорито упражняване, точно както и развитието на мускулите, които изграждат тялото ни, зависи от тяхното упражняване.

Фактът, че развитието се обуславя от полаганите за целта усилия, е основен жизнен закон.

Животът, нашето Аз, търси неуморно пътища за себеизразяване посредством външната форма, в която се намира. Тъй като с упражняването силите му се насочват навън към себеизява, се получава натиск върху формата, при който тя се разширява, в изграждането й взима участие нова материя и така, в някои свои поделения, тя се разширява непрестанно. Когато тренираме мускулите, те се напрягат, в тях се влива повече живот, клетките им се умножават и така те нарастват.

По същия начин, когато умственото тяло трепти под въздействието на усиления ни размисъл, в него влиза нова умствена материя, и по този начин то расте и се развива. При едно системно упражняване умственото тяло расте, без значение дали мисълта, с която се упражнява, е добра или лоша. Влаганото умствено усилие определя растежа на тялото; характерът на мисълта определя вида материя, която ще го изгражда.

Когато мозъкът се упражнява в мислене, броят на клетките му нараства. Някои аутопсии показват, че мозъкът на мислителите е не само по-голям и тежък, но и притежава повече гънки, отколкото на обикновения човек. Така площта на сивата материя е много по-голяма, а тя е непосредственият физически инструмент на мисълта.

Тъй като и умственото тяло, и физическият мозък се развиват при упражняване, то тези, които желаят да разгърнат силите и възможностите им, трябва редовно да се упражняват в мислене със съзнателното намерение да подобрят своите умствени способности. Излишно е да се добавя, че по този начин се разгръщат и вродените сили на Познавателя и той увеличава своето влияние над телата непрестанно.

За да бъде упражняването ефективно, то трябва да е методично. Нека си изберем за целта някоя хубава книга, засягаща привлекателен за нас предмет; книга на компетентен автор, която съдържа нови и възвишени идеи. Отваряме книгата и започваме да четем бавно като първоначално прочитаме едно изречение или кратък пасаж, след което я оставяме настрана и започваме да мислим съсредоточено и усилено върху прочетеното.

Добре е да размишляваме два пъти по-дълго, отколкото сме чели, защото целта ни не е просто да се запознаем с нови идеи, а да усилим умствените си възможности. Хубаво е да посвещаваме по половин час на това занятие, но като начало може да се започне с 15 минути, тъй като първите стъпки в съсредоточаването са много уморителни.

Всеки, който започне да се упражнява по този начин редовно, след няколко месеца ще забележи, че има явен напредък и че мисловната му сила е нараснала; ще открие, че е способен много по-умело от преди да разрешава обикновените си житейски проблеми. Природата е справедлива господарка в раздаването на награди, защото на всеки дава точно онова, което е заслужил, нищо незаслужено в повече. Тези, които искат да увеличат способностите си, трябва да заслужат това като положат и съответните усилия.

Както вече казахме, работата е двойна. Първо, силите на съзнанието се проявяват навън; второ, формите, чрез които то се проявява, се развиват; при това първото не трябва никога да се забравя. Много хора признават ползата от целенасоченото мислене по отношение развитието на мозъка, но забравят, че източникът на всяка мисъл е нероденото и безсмъртно Аз, че само извеждат навън това, което вече притежават.

Вътре в нас е цялата сила, ние трябва само да я използваме, защото божественото Аз е коренът на живота в нас, а аспектът знание на Аза е част от всеки от нас и непрекъснато търси възможности за по-пълна проява. Силата е във всеки - безначална, вечна; формата се променя, но животът, който я одушевява, е част от безкрайната вечност, част от същата сила, която е създала Вселената; божествена, неразделна частица от живота на Логоса.

Ако можехме да схванем това и ако не забравяхме, че не силата ни е недостатъчна, а инструментът за проявата й не е добър и че именно оттук произтичат всички трудности, тогава бихме работили с повече вяра и надежда, а следователно и с по-голяма ефективност, за да го направим по-съвършен.

Нека не губим усещането, че нашата същинска природа е висше знание и в наша власт е каква част от нея ще проявим в настоящето си въплъщение. Наистина, проявата е ограничена от полаганите в миналото усилия, но сега бихме могли да увеличим умствените си сили, за да са ни по-полезни от онези, които в миналото са обусловили настоящите. Формите са гъвкави и могат да бъдат променяни, макар и бавно наистина, от трептенията на живота.

Нека помним преди всичко, че системното упражняване е от съществено значение за сигурното израстване. Когато прекъснем заниманията си дори за един ден, ще са необходими поне три-четири, за да постигнем отново равнището, достигнато преди; така е поне в началото на израстването.

Привикнем ли да мислим, редовното упражняване не е чак толкова важно. Но докато умът се приучи на концентрация, редовните занимания са от съществена важност, защото старият му навик да се скита свободно бързо се възвръща.

По-добре пет минути работа всеки ден, отколкото половин час само веднъж в седмицата!

http://aura-1.net/index.php/2010-10-30-14-18-30/2010-10-31-12-13-27

понеделник, 12 септември 2011 г.

22-те чакри - разположение

 

Чакри на третото измерение

Коренна чакра

Първата чакра е седалището на физическото тяло. Тя насочва земния ви живот, свързва ви много специфично със Земята. Тя се занимава с въпроси като заземяване и оцеляване. В ранния Лемурийски период това бе базисната чакра, която бе най-отворена. Първата чакра се занимава с разглеждане защо сме на Земята . Жлезите асоциирани с тази чакра са надбъбречните жлези.
Полова чакра

Тя е свързана с креативност, мъжко-женския баланс и нашите сексуални енергии. Обратната страна на втора чакра се отнася до седалището на подсъзнанието. Тази чакра се фокусира в последния Лемурийски период на развитие. Жлезата асоциирана с тази чакра - яйчници/тестиси

Слънчев сплит

Третата чакра е седалището на емоционалното тяло. Атлантският период от земната история е фокусиран върху развитието на тази чакра.

Сърдечна чакра

Четвърта чакра се занимава с безусловната любов. Това е фокусът на Християнската ера. Жлезата , с която се асоциира е тимуса

Гърлена чакра

Гърлената чакра се занимава с комуникацията , изразяването , както и използването на волята. Тази чакра се развива през ерата на Водолея. Жлезата , с която се асоциира – тироидната

Трето око

Третото око се свързва с вътрешното възприятие или духовния поглед и виждане. Третото око също се отнася до съзнателния ум. Жлезата , асоциирана с тази чакра е хипофизата.

Коронна чакра

Коронната чакра се свързва с свръхсъзнанието , душата , Висшия Аз, Монадата и/или Бог. Това наистина е нашия портал чрез който сме в досег с висшите енергии.Жлезата, асоциираща се с тази чакра е пинеалната(епифиза).

Чакри на четвъртото измерение

8 чакра
Това е първата чакра, на 4-то измерение, мястото на душата. В триизмерните чакри земята, обозначена с номер 0 представлява физическото съществуване. То е плътно и твърдо. Мястото на душата сега става място на нашето съществуване, точно както земята е била основа на нашето съществуване в третото измерение. Цвят – зеленината на морската пяна.

9 чакра
Съответства на основната чакра в триизмерната система на чакрите. Съответства на тялото на света. Свързана е с радостта. Когато тази чакра е активирана, светлинното тяло е във вашата клетъчна и субклетъчна структура. Цвят – синьо-зелен.

10 чакра
Tази чакра се асоциира с чакрата на полярността в третото измерение. Тя е свързана с интеграцията на полярността – интеграцията на мъжкото и женското у нас. Тази чакра фактически започва да функционира, когато мъжките и женските енергии се намират в пълно равновесие. Това се усеща като състояние на лекота (без усилие и напрежение), като изравняване с душата на човека. Цвят – перлен

11 чакра
Чакрата на енергиите Ню Ейдж (Нова Ера). Съответства на чакрата на слънчевия сплит от триизмерните чакри, съединение на третата чакра с 11-тата ни позволява да намалим травмите на настоящия си живот и минали животи, които се пазят в трета чакра. Усещането на енергията на 11-тата чакра е подобно на вълна, тя преминава през тялото ви и излиза навън, без да се задържа в тялото или да се прилепва към областта на погрешното възприятие. Цвят – розово оранжев.

12 чакра
Това е чакрата на Христовото съзнание, която представлява трансформационна енергия, съединяваща всички форми на енергия. Тя се асоциира с чакрата на сърцето в системата на триизмерните чакри. Цвят – проблясващо-златен.

13 чакра
Свързана с проявлението на вибрационната комуникация. Това е чакра, използвана при материализацията и дематериализацията на предмети. Това е чакрата, използвана при телепортация,ползва се също и за излекуване. Цвят – виолетово-розов.

14 чакра
Свързана с Божия Замисъл. Позволява на менталния ум да се предаде. Четиринадесетата чакра казва, че вие позволявате на Божия Замисъл да ви покаже пътя без преразглеждане или оценка на вашите ментални убеждения. Съответства на чакрата на третото око. Носи ясно-виждане към четвъртото измерение. Започва да активира вашата безграничност. Цвят – наситено синьо-виолетов.

15 чакра
Свързана е с монадното съединение. Съответства на коронната чакра на третото измерение. Седмата чакра е вашата духовна връзка. С 15-тата чакра вашата нова духовна връзка е с Монадно ниво. По време на 15-тото посвещение се съединяваме с Монадата. Това ни довежда до вратите на възнесението. Когато тази чакра действа, тя говори, че структурата на вашата душа е достатъчно стабилна, за да се справи с енергията и количеството информация, излизащо от монадното ниво. Цвят – светъл златисто-бял.

Чакри на петото измерение

16-та чакра
Свързана е с възнесението. Шестнадесетата чакра слиза в коронната чакра по време на възнесението. Тази чакра е първата чакра от петизмерната система на чакрите. Чакра на възнесението в Монадата и «Аз Съм Присъствие», чакра на превръщането във вселенско същество става нова основа, също като 8-ма чакра, мястото на душата, е била основата в системата на чакрите от четвъртото измерение. Цвят – светъл виолетово-бял.

17 чакра
Свързана с вселенската светлина, която се съотнася с 9-тата чакра или със светлинното тяло в системата са чакрите на четвъртото измерение, твърдо и светло, в петото измерение – което е тоталната светлина. Цвят – мулти-бял.

18 чакра
Свързана с шестизмерното божествено намерение. Когато е активирана тази чакра, тя носи способност да се донесе реалността на шестото измерение. Като гледате схемата на вашите чакри, ще видите, че между 18-тата и 10-тата чакри има промеждутък, за който се казва – «Няма съответствие» Причината се крие в това, че на нивото на 5-тото измерение няма съответствие на слънчевия сплит, защото той се е съединил с чакрата на сърцето. Цвят – розово-златист.

19-та чакра
Свързана е с вселенската енергия. Сърдечната енергия е била фокус в третото измерение. Христовото съзнание – това е разширяващата се енергия в четвъртото измерение. В петото измерение съответствието е вселенската енергия. Вселенската енергия бива почувствана от тези, които позволяват на новия източник на енергия да преминава през този източник, през тяхното монадно ниво, през нивото на душата им във физическото тяло. Цвят – пурпурен.

20-та чакра
Свързана е с Битието. В третото измерение ви е било необходимо да общувате. В четвъртото измерение сте били способни да общувате по по-обширен начин - комуникация чрез вибрацията през светлина. В петото измерение няма необходимост от обмен, това е битие, където обменът не е нужен за общуването. Цвят – виолетово-златен.

21 чакра
Свързана е с божествената структура. Тя твори от точката на еволюцията, фактически – от точката на решителността. Когато развиете съзнанието си, тази чакра ви позволява да видите Божествения Замисъл. Сега вие сте зад пределите на структурата на петото, на обучение, което протече по време на Божествената структура. Цвят – синьо-златисто.

22 чакра
Свързана с Източника или с Божествената връзка. Цвят – платинен.

Превод от страницата на The I AM University