четвъртък, 24 януари 2013 г.

НАУКАТА НА ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Квантовата механика (КМ или новата физика) е науката на 4D върху вертикалната ос. КМ изучава свойствата на светлината, микроскопичния свят на атомите и молекулите. Енергийните елементи, квантите, функционират или като частици, или като вълни, а квантовата механика е учението за тяхното движение. КМ откри, че светлината функционира или като частици (фотони), или като вълни (честоти), което разделя фундаментално материята на две. Тъй като нашите мисли се получават чрез 4D, приемането на честотите в нашия 3D мозък е разделено на две заради самата природа на субквантовата реалност. Аз предполагам, че дуализмът частици-вълни е причината за дуалистичните мисловни модели в нашия ум. Става въпрос за електромагнитен феномен.
От 1900 г. насам във физиката се осъществява тотална революция, която се отразява на онова, което става в нашия ум, и на това, което се случва в света. Въпреки това повечето хора нямат и най-малка представа за тези неща. Нашият 3D свят се носи без посока по течението на всички онези неща, които новата физика създаде - телевизия, компютри, микровълнови печки - и повечето хора не разбират как работят тези апарати. По някакъв начин нашето съзнание е похитено от технологията на КМ, тъй като повечето хора не се замислят за това, което прави тя. Междувременно тези нововъзникващи технологични аспекти на реалността ще бъдат основна еволюционна тема през следващите две хиляди години. От астрологична гледна точка, епохата на Водолея, в която току-що сме влезли, се управлява от планетата Уран, която управлява ЕМ честотите.
Възможността да си представим, че материалните неща в действителност са видима светлина, може наистина да "разкъса" нашия ум. Глобалният елит иска да попречи на хората да познаят тези вибрационни честоти. Ние трябва да сме послушни клиенти, които купуват клетъчни телефони, без да се замислят за това, което те причиняват на нашия мозък. Или да гледаме телевизия, така че Елитът да може да прокарва своите политически програми. За много от нас е трудно да разберат как така другите форми на ЕМ излъчване, като радиовълните, микровълните и инфрачервените лъчи, са същото, каквото е светлината в спектъра на видимата светлина (СВС). Много често в училище физиката е зле представена и обяснена на учениците.
Когато разберем, че цялата материя е съставена от елементарни частици и честотни вълни, ще разберем, че мозъкът ни е способен да различава голям брой честоти. След като в СВС столът е нещо твърдо и вие ще насините коляното си, ако се ударите в него, какво причиняват на вашата глава вълните, които се излъчват от клетъчните телефони? Какво причиняват микровълните на храната? Познаването на вълните може да се превърне или във върховна свобода, или тези нови технологии ще ни затворят в най-мрачния затвор, в един свят, в който природата се манипулира изцяло. Фактите са, че физиците живеят в странни светове, създавайки още по-странни неща, докато ние не разбираме как наистина работят нещата, които те са създали.
Революцията на КМ е причината за слисващата ума скорост, с която се променят светът и умът ни през последните сто години. Елитът ще продължи да е на власт, освен ако самите ние не разберем какво искаме да създадем на негово място. Светът според Нютон, науката за 3D, беше предсказуем и разбираем. Можехме да си представим неговите закони и да сме уверени как ще се развият нещата -дали ще тръгнат по този или по онзи път и колко време ще продължи всичко. Както изглежда, по време на Нютоновия период отделният човек можеше да овладее реалността без особени усилия. При КМ светлината може да е или частици, или вълни (които не можете да видите), и отделният човек може само да предполага на основата на вероятностите какво ще направи светлината. Вероятностите представляват тенденции нещата да се случат, което е лесно за разбиране, защото животът представлява тъкмо това. 4D, колективният ум, е една голяма сфера на вероятностите.
Въздействието на революцията в КМ е грандиозно,
защото КМ се е използвала за изготвянето на най-успеш
ните цифрови прогнози в историята на науката. Светът 
според Нютон, ни кара да мислим за природата като за
машина, докато в действителност природата функционира
на основата на вероятностите. В даден ден може да се случи
това или онова и ние можем да се уверим в това, наблюда
вайки хода на събитията. КМ обяснява голяма част от
загадките в природата и в самите нас. Това е едно неверо
ятно интересно изследователско поле, което отваря ума ни
за реалности, издигащи се над механичния свят на Нютон.
 Нуждаем се от кратко опресняване на нашите познания за съвременната физика, за да сме сигурни, че знаем за какво 
говорим тук.
КМ се основава на четири ключови сили във Вселената, както са дефинирани от физиката: електромагнетизъм, силната и слабата ядрена сила и гравитацията. ЕМ сила свързва електроните и ядрата. Силната ядрена сила свързва кварките, които изграждат протоните и неутроните. Слабата ядрена сила кара ядрото да се разпада. И накрая, гравитацията, която е най-слабата сила, въпреки че нейното действие се запазва на най-големи разстояния в сравнение с останалите три сили. Квантите (или частиците) на електромагнитната сила са фотоните, частици светлина, които са с безкраен обхват и нямат маса. Светлината като честотни вълни функционира в целия ЕМ спектър на радиовълни-те, микровълните, инфрачервената светлина, светлината, ултравиолетовата светлина, рентгеновите лъчи и гама лъчите
Глуоните - квантите на силната ядрена сила - държат кварките "слепени" едни за други вътре в протоните и неутроните. Лептоните и хадроните са квантите на слабата ядрена сила, които са причина за радиоактивното разпадане и ядрените реакции в звездите, като например суперно-вите. Смята се, че квантите на гравитацията са гравитоните, които все още не са открити, и гравитацията е имала слабо влияние върху експерименталните потвърждения (Еталонната теория, Gauge theory), които се опитват да обединят всички сили с изключение на гравитацията. Еталонната теория се основава върху еталонната симетрия {Gauge symmetry), математически модели, които определят ефекта от последователните трансформации на обектите във времето и пространството. По отношение на елементарните частици, всички имат свои античастици със същата маса, но противоположни по някакъв друг начин, като например противоположен електрически заряд. Когато една частица се срещне със своята античастица, те се унищожават взаимно и създават голямо количество енергия. Електроните, неутроните и кварките образуват нормалнатагматерия във Вселената, затова ще се съсредоточа върху тях. Останалите две групи, мюоните и тау, са изключително нестабилни или съществуват много кратко време.
Електроните са основата на електрическия ток. Неутроните са много интересни, защото могат да пътуват през друга материя, могат да преминат през цялата Земя дори, което означава, че вероятно носят информация от ID и 2D. Кварките също са много интересни, защото притежават електрически заряд и могат да са с три различни цвята, това са основните цветове - червено, синьо и жълто. Кварките не притежават нито структура, нито пространствено измерение. Все още не са наблюдавани в ускорителите на елементарните частици, но има многобройни данни за тяхното съществуване. Някои хора могат да виждат аурите като цветни обвивки в три цвята и те вероятно съзират "дяволиите" на кварките.
Когато мисля за тези елементарни частици, в тялото ми се отваря голямо пространство, защото това 4D суб-квантово поле не е толкова плътно като електромагнитното поле на 3D. Съзерцаването на този танцуващ свят ми дава възможност да отворя моето сърце, защото субквантовото поле е много творческо и хаотично. В действителност различните аспекти на КМ изглеждат петизмерни. Разбира се, всяко измерение се трансформира в следващото и всяко от тях притежава по-нисши и по-висши качества. Със сигурност КМ описва много красиво по какъв начин дуалността на 4D се разширява до противоположностите на нашето съзнание в 3D. Относно обединяването на 5D, разположено над дуалността на 4D, нашата реалност плува във вълните на 5D, измерението на абсолютното обединяване и синх-ронност, където всички частици са свързани.
През 1964 г. например, Дж. С. Бел доказа, че две частици, които са били разделени, общуват с телепатия. Те са свързани по един непосредствен и съкровен начин, показвайки, че Вселената притежава съзнание. Теорията на Дейвид Бом за подразбиращия се порядък или за неразрушимата цялост (1970) показва, че динамичните връзки на частиците зависят от цялата система. С други думи, невъзможно е да се анализира светът чрез разделяне на неговите части. Учените могат да имитират частиците в природата, но това не обяснява нашия свят и Космоса. В действителност втвърдяването на реалността се осъществява единствено в нашия ум. Новата физика сочи, че ние живеем в един холистичен и телепатичен свят, а не сме в някаква Нютоно-ва машина. От тази гледна точка е възможно да си представим как би могла да работи Вселената. Изучавайки експериментите с КМ, хората, които не са учени, могат да разберат Вселената и как самите те се движат в потока. Едно фантастично и ясно обяснение на тази динамика може да се види в класическата книга на Ицхак Бентов "Преследване на дивото махало".
Това беше едно съвсем кратко резюме за фундаменталните елементарни частици и сили във Вселената. Новата физика доведе до невероятни технологични постижения -дешифрирането на свойствата на светлината например, (особено лазерите) и откриването на микроскопичния свят на елементарните частици и вълни. Бифуркацията* на елементарните частици и съществуването на античастици отразява тенденцията на човека да живее в свят на дуализъм, а не на противоположности, което е причината хората да са предразположени към насилие. Хората унищожават онези хора, които отразяват най-точно собственото им поведение, точно както елементарните частици и античастиците се унищожават взаимно, когато се срещнат.
С КМ като основа на съвременната технология, материалистическата наука в общи линии се сведе до изобретя-ването на формули, които водят до създаването на дестру-ктивни технологии, като атомната бомба например. Това е една опасна ситуация. Сега, когато учените създадоха бомбата, отвратителната материализация на архетипа на Яхве, всеки от нас трябва да разбере тези основни сили. Въпросът е дали учените носят отговорност за резултатите от техните теории и експерименти? Често тези изобретатели действат сякаш са богове, които могат да използват природата както си пожелаят. КМ не е физика на висшите измерения, нито е космология, защото за да имаме автентична космология, трябва да наблюдаваме природата на Вселената във висшите измерения. Никога няма да открием Вселената в ускорителите на елементарните частици. Нашият мозък може да възприеме и интегрира много повече в сравнение с компютрите и ускорителите. Мисълта ни може да пътува по-бързо и лесно без мобилни телефони.
Нютоновата физика описва начина, по който нещата се подчиняват на законите на гравитацията, движението, и ги представя по начин, който можем да разберем. КМ не го прави. Причината е, че Нютоновите закони са действителните закони на реалността от ID до 3D, в която живеем. КМ е законът на 4D. А космологията се занимава с реалността от 5D до 9D. Разкриването на субатомния свят от новата физика ни показва, че нашият ЕМ мозък преобразува честотни вълни. Колективният 4D ум представлява огромен екран за честотни вълни, които ние улавяме и четем в главата си, стига да се научим накъде да въртим скалата и как да нагласим силата на звука. Ние, хората, сме като радиоприемници.
Провеждането на измерванията в КМ може да стане само чрез разпределение на вероятността и точно това е начинът, по който функционира колективът. В действителност колкото повече разбирате вероятността, толкова по-ясно може да мислите и да използвате намерението, за да насочвате своите действия. Можете да хванете хубави вместо лоши станции. Това е нещо важно, защото, както отбелязаха плеядианците по-рано, съществата от 4D (както и съществата от останалите висши измерения) искат да участват в действията на нашето тяло, за да изпитат честотните вълни.
За нас е по-лесно да разберем Нютоновите закони, защото наблюдаваме тяхното действие в 3D и можем да си ги представим в ума. Все пак преди четиристотин години Нютон вкарва нашето съзнание в една механична кутия. Днес, когато започваме да разбираме по-пълно КМ, нашето съзнание се разширява също като Вселената. Време е всеки от нас да се запознае с КМ, за да си върне обратно силата, отнета му от Елита, и да сложи край на злоупотребата с ядрените сили. Една част от нашето разкъсано съзнание е уловено в капана на механичното мислене, докато другата реагира на една нова перспектива, която се разкрива широко пред нас едва отпреди сто години. Без преоткриването на по-голямото цяло в новата физика и в теориите на висшата математика, ние щяхме просто да си седим в кутията с тиктакащия часовник. Нека се заемем отново с директното изучаване на 4D с помощта на нашия опит, за да разберем как функционира то.

Барбара и Джери Клоу

http://gardens-of-happiness.blogspot.com/2012_02_01_archive.html

понеделник, 14 януари 2013 г.

Пътища за никъде

През 1933 г. американският изследовател Ричард Бърд прелетя над Южния полюс, кацна в Антарктида и му се наложи да презимува сред ледените полета. Сам. Това е и названието на книгата му, която по-късно обиколи света – “Сам”. В нея има забележителни мисли за страха и отчаянието, връхлитащи човека, когато е откъснат от обществото и изправен пред сляпа и безмилостна опасност.
 “Няма нищо по-отчайващо – пише Бърд – от самотата пред враждебната природа, която не се интересува от нас и за която ние сме чужди ! ... Всяка минута, всеки миг съзнавах, че моят човешки разум е нищо, че съм само прашинка в снежната пустош. И че ако не днес, то утре просто ще бъда пометен от бялата пустош.”
И по-нататък :
“Страхът идваше на вълни. Той извираше от всяка клетка на тялото, заливаше разума и крещеше да бягам – където и да е, но да не бъда тук. Единствено изтощението ми пречеше да го послушам, а в помътнения ми мозък се появяваше изтерзаната мисъл, че всички пътища за мен са вече пътища за никъде.”
Бърд преживява психичния кошмар да попадне в обстановка, в която човек е отделен от обществото и е под угрозата на постоянно растяща опасност. Важно е съчетанието на двата елемента – самота със заплаха за живота. Именно съчетанието е, което създава специфичното психично състояние. Иначе поотделно и самотата, и опасността се посрещат с друга нагласа. 
Дори опитен изследовател като Бърд не могъл да преодолее ужаса. Знаел е, че все пак ще го открият, макар радиостанцията му да не е работела. Но борбата със страха е изчерпвала силите му.

В ада на Сахара 

С геолога Джефри Хокинс се разиграла през 1956 г. още по-драматична история, но в коренно различна обстановка. Той работел в сондажна група на английска фирма за нефт в пясъците Шеш в Централна Сахара. Потеглил една сутрин с помощника си за базата в селището Адрар, за да получи резервни части за електромоторите на сондажа. Били изминали около стотина километра, когато на помощника му станало лошо. 
Хокинс решил да не се връща, а да се добере до Адрар, където се надявал да намери медицинска помощ. Път между лагера и селището всъщност нямало, само едно несигурно трасе се виело между дюните и лъкатушело на изток. А с помощника нещата се развивали все по-зле – изгубил съзнание. Скоро пулсът и дишането спрели и Хокинс разбрал, че вози мъртвец.
Toгава се появил харматанът – пясъчната буря. Пустинята помръкнала, слънцето посивяло. Хокинс опитал да се измъкне с бясна скорост, но бурята го застигнала. Спрял, два часа слушал противния й вой, а пясъкът скърцал между зъбите му.
А когато харматанът отминал, вече и несигурното трасе липсвало, и дюните изглеждали другояче. Само след няколко километра двигателят се задавил и млъкнал. Бурята го извадила от строя. И Хокинс разбрал, че се е изгубил в пустинята. 
Храна имал достатъчно, но водата била малко, можела да стигне за около три дни. Радиопредавателят мълчал.
Хокинс можел да остане при джипа и да чака да го намерят. А можел и да тръгне през пустинята. Избрал да чака, макар че страхът непрекъснато му подсказвал да върви. Минали два, три дни. Постепенно заедно със силите започнала да го напуска и надеждата. Лежал, примирен със смъртта.
Спасителната експедиция го намерила на осмия ден. Не можел да разговаря, само с тънък пресипнал глас пеел псалми. От тежкото психическо разстройство се оправил едва след година.



Душевното състояние при такава смъртоносна заплаха е известно в психологията като “синдром на Робинзон”. 
Името е на познатия ни от детството герой.И авторът на знаменитите приключения Даниел Дефо много точно е описал етапите на страха и чувството на обреченост. 
Отначало човек не вярва, че е отделен от обществото. Това е толкова необичайно, че не се възприема като реалност. Робинзон е доволен, че е оцелял. Спомените за хората,които са били с него, са толкова близки и живи, че страхът още не е пропълзял в душата. Робинзон не е уплашен и благодари на Бога, че го е спасил след корабокрушението. 
Но скоро забелязва, че обстановката е странна – наоколо няма и следи от човешки същества. “Сигурно има” – говори надеждата. Робинзон започва да изучава острова. Преброжда го. Действителността е пред очите му. Хора няма, той е сам сред жестоките сили на природата. Тогава идва страхът. 
Настъпва третата фаза : когато човек е под натиска на страха, трябва да вземе решение. Знае, че то е единственото и от него зависи дали ще живее. 
Повечето живи същества имат генетично заложени два модела на поведение при смъртна опасност. Единият е “реакцията на бръмбара” – застиват неподвижно и инстинктивно се преструват на мъртви. Това е биологично оправдано, защото много от големите хищници не ядат мърша. А и неподвижността не привлича вниманието на нападателя. Другият модел е паническото бягство. Бързото движение все пак дава някакъв шанс за спасение.
У хората еволюционно са заложени и двата модела. От характера на човека и от обстановката зависи кой от тях ще вземе връх в случая. И дали все пак няма възможност волята да преодолее страха и да наложи точния избор. 

Кошмари и реалност

Този кошмар може би всеки е изживявал на сън. Върви и върви, но знае, че се е изгубил. Гора, която никога не свършва. Коридори, които водят за никъде и постоянно се повтарят. Подземия, от които няма изход. И отчайващото чувство на обреченост. 
Сънищата са модел на реална действителност и реална заплаха. Защото ситуациите по модела “Робинзон” съвсем не са редки. През зимата в планините често загиват туристи. Анализите на случите показват, че източниците на погрешно поведение в основата си са психични. Лошата оценка на опасността и поддаването на паниката са водели до грешни решения с фатални последици. Впрочем и през лятото изгубването в нашите планини крие сериозен риск от тежки наранявания и смърт. Всяка година има такива случаи – особено с юноши, които не познават коварството на планината. 
Първият психически етап след изгубването е един и същ : човек не вярва, че това се е случило. Като че хижата и заслонът са ей там, зад ония скали. Затова и поведението е, като че нищо особено не е станало, само малко се е отклонил, но знае вярната посока. И продължава да върви напред. 
Човешкият род има една особеност : дясната крачка обикновено е с 5 до 10 см по-дълга от лявата, защото десният крак ( у десняците ! ) е с по-развита мускулатура. Така траекторията на ходенето постепенно се извива. След 2-3 часа, особено ако местността не е твърде пресечена, човек се връща на мястото, откъдето е тръгнал. Кръгът се е затворил. 
В този момент вече е ясно, че са пропуснати някои възможности и настъпва паниката. А решението трябва да се вземеоще когато се появи първата мисъл, че “нещо не е наред”. 
Човек трябва да спре и да подложи на трезва преценка положението и рисковете от различните решения. Преди всичко :
- вярна ли е ориентацията, има ли по-сигурни начини за получаване на допълнителна информация за посоките ;
- какви са разстоянията до предполагаемите убежища – хижи или заслони, могат ли да бъдат достигнати ;
- колко са запасите от храна, вода, медикаменти, достатъчни ли са за ден или два ;
- какво е физическото състояние ;
- на каква помощ може да се разчита, откъде биха дошли евентуалните спасители. И много важно :
- времето, с което се разполага. През зимата то е твърде кратко, през лятото – до идването на нощта. 
Ако паниката бъде преодоляна, шансовете се увеличават. Защото до голяма степен се запазват физическите сили, иначе страхът ги унищожава. Тежкият стрес изсипва в кръвта много адреналин и инсулин. Те изразходват запасите от глюкоза в кръвта и мускулите и енергията секва. Неориентираното движение допълнително разпилява силите.
“Уплаши ли се човек, сам си вика смъртта !” –повтаряше един известен спасител от хижа “Мальовица”. 
Шансовете се увеличават и ако човек не е сам, а са двама или трима. Защото групата вече се подчинява на други психологични правила, отпада синдрома “Робинзон”.
И днес много хора по света вървят по пътищата за никъде – в джунглите и саваните, по тундрите и ледените полета. Навярно това е една от най-жестоките проверки за разума, изправен срещу природата. 

Д-р Светослав Славчев

Nature: "Гигантски магнитни потоци от центъра на Млечния път"


Новооткритите изходящи потоци от частици (в бледо синьо) от Галактическия център. Фоновото изображение на Млечния път е в същия мащаб. Кривината на изходящите потоци е реална. (CSIRO)(Optical image–A. Mellinger/U.Central Michigan; radio image–E. Carretti/CSIRO; radio data–S-PASS team; composition–E. Bresser/CSIRO)

"Чудовищни" изходящи потоци от заредени частици в центъра на нашата Галактика, простиращи се на разстояние над половината от небесния свод, бяха уловени и картографирани от 64-метровия радиотелескоп "Parkes" на CSIRO*, Австралия...
Изходящите потоци са открити от екип австралийски астрономи, които публикуваха своето откритие в последния брой (2 януари) на престижното научно списание Nature**.

"Тези изходящи потоци съдържат извънредно количество енергия - около един милион пъти енергията на експлодираща звезда", каза ръководителят на изследователския екип от CSIRO, д-р Еторе Карети.

Скоростта на изтичане е свръхзвукова, около 1000 километра в секунда. "Това е бързо дори за астрономи", допълни д-р Карети. 

Изходящите потоци не представляват опасност за Земята и за Слънчевата система, успокояват ни учените.

"Те не идват в нашата посока, а са насочени нагоре и надолу спрямо равнината на Галактиката. Ние сме на 30 000 светлинни години от центъра на Галактиката. Те не представляват опасност за нас."

От горе до долу изходящите потоци се простират на 50 хиляди светлинни години разстояние [петстотин хиляди милиарда километра] в равнината на Галактиката.

Това се равнява на половината от диаметъра на нашата Галактика (или 100 000 светлинни години - един трилион километра).

Гледани от Земята, изходящите потоци се простират в около две трети от небето, от хоризонт до хоризонт.


*CSIRO (The Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation) - Национална правителствена организация за научни изследвания на Австралия.

** Ettore Carretti, Roland M. Crocker, Lister Staveley-Smith, Marijke Haverkorn, Cormac Purcell, B. M. Gaensler, Gianni Bernardi, Michael J. Kesteven & Sergio Poppi. “Giant magnetized outflows from the centre of the Milky Way.” Nature, volume 493, issue 7430, pp 66-69.

http://www.epochtimes-bg.com/2013-01/2013-01-04_01.html

Психическа обработка

Тук ще отнесем работата с креативна визуализация и пренасочването на мисловните образи към Космическото Съзнание или Върховния Разум. Последното е другото име на Великият Изтoчник на всичко - Кетер. Космическото съзнание, според екстрасенсите и парапсихолозите е онази частица осъзнатост, която живее вътре във всичко и която има универсален характер.
Методите на психическата обработка е чудесно описана в книгата на Уилям Хюит "Развиване на Психическите Сили". Методите са потресаващо прости и също толкова 
ефикасни. Аз лично съм успявал с тях да програмирам събитията да се случват дори до някакъв краен срок!

Какви са тези методи. Онази част от нас, която ни свързва с Космическото Съзнание се нарича Висш Разум или Висш Аз. Той е скрит дълбоко в подсъзнанието ни. Ние не 
осъзнаваме все още Божествената Искра вътре в себе си, но потъвайки дълбоко навътре, ние се докосваме до нея. Най-простия метод за достигане до Висшите Способности е самохипнозата. Просто се отпуснете. Дишайте и издишвайте. Бройте от 20 до 1 като си представяте как потъвате все по-навътре и по-навътре в някакъв кладенец или слизате по вита стълба.На всеки пет казвайте на себе си "по-дълбоко", "още по-дълбоко". Като стигнете до 1 ще можете да изввършите визуализация. Това е да извикате картина пред вътрешния си взор. Когато имаме сексуални фантазии - ето това е визуализация.А когато почувстваме как действа на тялото 
ни(оргазъм) виждаме нейното материално проявление.

За да можем да предизвикаме едно събитие чрез визуализация, трябва да го свържем с универсалния Източник - Космическото Съзнание или Кетер. Както казахме, ние, както и всичко останало свързано с Него - чрез Висшия си Аз или Подсъзнателен Разум. 
Точката на енергийното свързване е Коронния Център - този на върха на главата ни. 
Почувствайте този център и насочете визията, която имате към нея и предайте визуалното съобщение на Космическото Съзнание така, сякаш предавате писмо по електронната поща. Отбележете всички подробности за намерението си. После забравете за визуализацията и "излезте от кладенеца" или "се качете нагоре по стълбата".

Има една чудесна техника (пак описана в тази книга). Казва се "Пясъците на Времето". 
Служи за придвижване напред и назад във времето. Визуализирате плажна ивица (любимото Ви място на море). Това са Пясъците на Времето, намиращи се на брега на космическото съзнание. Отдясно е бъдещето и е обвито в мъгла, отляво - миналото и пак е обвито в мъгла. Ако се обърнете надясно и кажете: "Искам да съм в Лондон на 31.12.2006 г." и предадете намерението си на Висшия си Разум, то Вие ще бъдете пренесени там и на тази дата. Ще преминете през мъглата и като се разсее ще видите събитията тогава. Същото можете да направите и с миналото.

Как се коригират събития? Просто се променят последствията от минали събития или се кодират бъдещите. Дали това може да стане по метода на "Завръщане в бъдещето" - не знам, не съм опитвал. А и няма как да науча - няли и аз няма да помня какво е станало. Та значи просто извикайте картина на миналото събитие, което искате дa промените.Например:скарали сте се с най-добрия си приятел и съжалявате.Извикайте правоъгълник-екран,където се визуализира събитието (пак сте в измерението "Пясъците на Времето" и визиите за събитията идват отляво!). Разтворете  картината (като да става смущение в образа), некаобраза се разпръсне а от "парчетата" или "снежинките " направете новия образ:мир,разбирателство, радост и ако желаете:приятелска прегръдка.Също и изглаждане на недоразумението в полза и на двама ви.

Метода е много, ама много мощен. Аз лично го използвам и когато изговарям свещени формули (представям си думите като проявления на космическото съзнание на материално ниво) или като вибриеам свещени имена. Варианти всякакви - стига да имате идеи.

http://www.magicgatebg.com/magic/energy/psychic.htm

Предупреждение: Може да живеем в симулирана Вселена

...Дали съществуването на такова пространство-време е просто свойство на истинската вселена, или е издайнически знак на синтетичната вселена? Как можем да ги различим една от друга? Искаме ли да го направим дори?...





Като космолог често нося една-две вселени в джоба си. Не цели, безкрайно големи вселени, но може би такива с няколко милиарда светлинни години. Разбира се, те не са "реални", а по-скоро вселени, които симулирам с компютър.

Основната идея за симулиране на Вселената е съвсем проста. Трябва "начални условия", което за мен е състоянието на Вселената веднага след Големия взрив.

Към това можете да добавите законите на физиката, като например: как гравитацията привлича определена маса, как газовите потоци текат в галактиките и как се раждат, живеят и умират звездите.

Натискате "go" и се отпускате на стола, докато компютърът изчислява всички сложни взаимодействия и създава Вселената за период от космическо време. 

Кое е по-забавно да се играе - "Господар на Вселената" и развличане със законите на физиката, като променяне свойствата на гравитацията например, или как черните дупки поглъщат материята? Очакването да се видят резултатите за тези вселени-мутанти е винаги вълнуващо.

Знам в сърцето си, че тези вселени не са нищо повече от нули и единици, заровени в моя компютър, но във филмите на моите променящи се галактики и клъстъри мога да видя движението на материята. Изглежда реално!

Компютърни симулации на сложни явления има навсякъде в науката и космолозите не са единствените, които се възхищават от синтетични части на реалната Вселена.

Разбира се, тези постижения са в резултат на развитието на компютърната наука през последните десетилетия и прогресът е бил винаги в посока на по-сложната физика с огромна гама скали, от квантовата до космологичната.

Винаги сме ограничавани от мощта на изчислителната техника, но както компютрите стават по-големи и по-бързи, така се увеличават и детайлите на нашите синтетични вселени.

Но нека си представим едно време, бъдеще време, когато компютрите са достатъчно мощни, напълно да симулира човешкия мозък, с богат набор от взаимосвързани неврони.

Тези неврони се подчиняват на законите на физиката и се задействат от промяната в химичния баланс. Мисли ще отекват около този синтетичен мозък, с електрически сигнали циркулиращи напред-назад.

Има хора, които смятат, че всички ще бъдем преродени в едно славно бъдеще, където компютрите са достатъчно мощни, за да пресъздадат всеки, който някога е живял, и след това да ги поддържа за вечността.

Но може да не се наложи да чакаме толкова дълго!

Да цитирам великия Дъглас Адамс, "има и една друга теория, според която това вече се е случило".

Не, че някой на Земята, или дори в рамките на нашата Вселена, е създал наистина синтетична вселена, пълна със същества, които са невежи за факта, че не са нищо друго освен част от компютърен експеримент.

Не, изумителната реализация е, че ние, нашето съществуване, всяко нещо, което сме видели, изпитали, или ще изпитаме, може да не е нищо друго, освен смесица от битове в един невъобразим суперкомпютър.

Важното е да не се забравя, че тази картина е различна от картината, представена във филма "Матрицата". Там на органичен мозък се подава информация, пресъздава се един синтетичен свят, в който героите се срещат.

Вместо това, в нашата картина няма органичен мозък. Ние сме част от самата матрица.

И така, как можем да знаем дали сме част от някаква компютърна симулация?

Важно е да се помни, че нашите земни компютри са ограничени от начина, по който могат да представят реални числа, съдържайки определен брой цифри за специфични изчисления.

Това означава, че моите симулирани вселени имат лимит в известен смисъл, който зависи от лимита на резолюцията на структурните детайли на картината, която произвежда.

Ако живеем в една компютърна симулация, тогава може би такива ефекти са очевидни и за нас. Нашият свят не изглежда като вселената Minecraft, така че ние очакваме скалата на резолюцията да бъде по-малка от скалата на отделните атоми.

Едва миналия месец изследователи от Университета в Бон, Германия съобщиха, че можем да откриваме такива "парчета" с малък мащаб, като гледаме как високоенергийни частици, известни като космически лъчи, преминават през огромни разстояния във Вселената. Тъй като тези лъчи отскачат от това пространство, техните енергийни свойства се променят и от това, което пристига на Земята, можем да изчислим размера на парчетата.

Но има проблеми с тази идея.

Първо, ние работим с предположението, че компютърът, в който живеем, работи като обикновен компютър. Но тези обикновени компютри се управляват от законите на физиката на синтетичната вселена, в която пребивават.

Невъобразимо мощният компютър, който е домакин на нашата Вселена, може да работи по начин, за който дори не можем да си представим.

Друг проблем е, че тези, които се опитват да разберат естеството на много малкото, вече предложиха "количествено падане" на пространството и времето, в което живеем.

Дали съществуването на такова пространство-време е просто свойство на истинската вселена, или е издайнически знак на синтетичната вселена? Как можем да ги различим една от друга? Искаме ли да го направим дори?

Един от начините за евентуално откриване на истинската природа на Вселената е да се търси за необичайното, или по думите на моите деца, за бъгове - когато програмата не прави това, което се очаква от нея да направи.

Може би някои неща, които все още не можем да си обясним, са просто бъгове в програмата?

Другата алтернатива е по-драстична.

Когато моите синтетични вселени работят, те могат внезапно да спрат по най-различни причини, като пълен диск, грешки в паметта, или нещо толкова просто като неволно дръпване на кабела и изключване на компютъра от чистачката.

Ако моята синтетична Вселена работи, когато електричеството се изключи, тя просто престава да съществува.

Остава ни само да се надяваме, че чистачите на повелителите на нашата симулирана хиперизмерна-вселена са по-внимателни...


---------- 
*Geraint Lewis - Професор по Астрофизика от Университета на Сидни, Австралия

The Conversation - Независим австралийски онлайн източник за анализи, коментари и новини от академичния сектор (включващ над 4400 регистрирани учени и изследователи).

http://www.epochtimes-bg.com/2012-04/2012-12-16_04.html