сряда, 30 април 2014 г.

Дейвид Айк : Kажете “НЕ” на Плана на Влечугоподобните

Това са неща, които лесно се отхвърлят: “Влечугите управляват света?! Абе ти си луд!”

Моята философия е простичка: аз следвам информацията. Ако се опитате да разкриете какво се случва в света със система от убеждения, религиозни или други някакви, политическа система от убеждения и всички от този сорт, може би просто ще пиете една студена вода, защото ставащото в света е така различно от онова, което си мислим, че става, че ако имате система от убеждения, които да защитавате, а ако имате да отбранявате и его – “Какво ще си помислят за мен хората”, умирате прави, защото не отивате, където ви отвежда информацията, защото системата ви от убеждения ще я отсее – “Там не отивам, защото системата ми от убеждения не го позволява”. Аз просто следвам информацията.

Достигнах до идеята някъде през втората половина на 90-те години, докато работех върху манипулируемостта на петте сетива, структурите и тем подобни. Тогава започнах да попадам на нещо много странно и това са стотици хиляди хора от всички социални слоеве, които разказват, че са видели някого, често от управляващите, но не винаги, да възприема форма на влечуго пред очите им, а после пак да възвръща човешката си форма. Това в историята е известно като промяна на формата. Съвременният термин за това е „морфоза” или „морфинг”. Когато за първи път чуете нещо подобно, реакцията ви е: “Какво?!?” При следващ подобен разказ реакцията ви вече се поомекотява. Имаше един период в Америка около 1997 г., когато пътувах доста и на 12 различни места се запознах с 12 различни души, които в рамките на 15 дни ми разказаха една и съща история. Помислих ги за хора от проектите за контрол на ума. Без да търся подобни истории, просто се натъкнах на тях.

“Транс-формацията на Америка” е писана от умствено контролиран роб на ЦРУ от детството й през 50-те години до края на 80-те години на име Кати О'Брайън. Чувайки тези истории , бях сигурен, че споменава влечугоподобните в книгата си. Разрових се из индекса на книгата и открих “влечугоподобни” на 3-4 места. В тази книга се споменават Чейни, Джордж Буш-баща и още много видни американци, замесени в малтретиране на деца и какво ли още не. В началото на 90-те тя изпратила копия до конгресмени и всички медии, но нямало никаква реакция, само “Махай се”. “Не ми се занимава, защото ако се стигне до съд, не искам да ходя там”. “Мълча си и си трая”.


Прегледах книгата, в която тя разказва за своите преживявания. Обяснимото е част от програмата за манипулиране и объркване на ума. Тя разказва как се е срещнала с един от хората, чийто роб е била - Джордж Буш-баща по време на Рейгъновата администрация. Според нея той й казал, че са, цитирам: “извънземна раса от друга равнина на съществуване”, които са завзели света, но никой не забелязва, защото изглеждат като хора. Тя казва, че пред очите й Буш възприел частично форма на влечуго и после възвърнал човешката си форма. Тя решила, че просто се е объркала. В книгата си тя разказва и как отишла в Мексико и за кратко била подчинена на Мигел де ла Мадрид, тогава президент на Мексико. Той й разказал историята на расата “игуана”. Това била нечовешка раса влечугоподобни, дошли на тази планета, които се кръстосали с хората в древния свят, създавайки хибридни кръвни линии, чрез които да манипулират света. Според нея, той казал, че те са “идеални за световни лидери”. Тя твърди, че той й казал, че тези конкретни хибридни кръвни линии могат да преминават от форма на човек във влечугоподобно и обратно. Според нея той също възприел форма на влечугоподобно пред очите й. Но това, което тя счела за нереално, част от проекта за контрол на ума, е същото, което са преживели всички тези хора от различни части на света и всевъзможни социални прослойки - банкери, моделиери и какви ли още не.

Говорейки за това, може би звуча смешно. В Канада се запознах с една дама, която управлява компания във Ванкувър. Тя дойде на една от лекциите ми и каза: “Хората ви се смеят, но аз знам, че казвате истината”. Тя ми разказа за преживяването си с един човек, който имал тъмна страна, която осъзнавал и се опитвал да управлява. В края на 90-те години те отишли у дома й. Влезли в спалнята, за да правят секс, разказва тя. Точно над леглото била “Най-голямата тайна” - първата книга, в която започнах да пиша за всичко това. Въпросният човек демонстрирал отвращение към книгата, казал: “За какво ти е този боклук?! Това са безсмислици! Не ги чети!” Тя му отвърнала, че това е просто една книга. После тя ми разказа, че правили секс, но той започнал да става грапав. Разказа ми как сложила ръка на гърба му и го погледнала в очите и той започнал да се превръща във влечугоподобно. Разсмях се, защото ми прозвуча доста странно. За нея нямало връщане назад. Тя се извърнала и видяла, че му пониква нещо като опашка. Тя го отблъснала и изпищяла, а той си възвърнал човешката форма. Изгонила го от дома си и повече не го видяла.

Колкото и странни да са тези истории, чувал съм ги и в други страни, където хората говорят за същото в общи линии преживяване. Удивително е, че имаме огромна генетика на влечуго - та в света все още има хора с опашки! Можете да ги напипате там, където някога е била опашката. В западната медицина наричат това “връвни израстъци”. Отрязват ги при раждането и толкова. В други части на света, където нямат възможност да го правят, понякога в пресата им се появяват новини за родени такива бебета. Някакъв затворен ДНК-код се отваря по някаква причина и се изразява във физически признак. Колкото повече такива истории се появяваха, толкова повече се замислях.

После се върнах в Англия, където се запознах с една дама, която ми каза, че е приятелка и близка сътрудничка на принцеса Даяна. До този момент нищо от изложеното от нея не бе публично оповестено. Тази дама е била довереник на Даяна в продължение на девет години и бе приета като такава и от таблоидите. Името й е Кристин Фицджералд. Тя дойде да разговаря с мен за отвратителното отношение към Даяна. Докато си говорехме, тя ме попита: “А знаете ли как Даяна наричаше Уиндзорите?” Отвърнах “не”. “Наричаше ги влечуги и гущери, твърдеше, че те не са хора.” Казах си: “Стига вече с тия гнусни влечуги!” Рекох си, че ако този разговор продължи, доста ще се посмеем. Направих се на идиот и я питах какво има предвид под “влечуги” - тя не знаеше за проучването ми. А тя каза: “Уиндзорите са потомци на кръстоска между човек и влечугоподобно. Такива са аристократичните и кралските фамилии”. Затова още в древността се казва, че имат право да управляват заради потеклото си, заради своята ДНК, заради генетичната си връзка с онези, които били считани за богове.

Започнах да се ровя из всички тези древни текстове. В тях започнах да откривам, че много често се споменава за хибриди между човек и влечугоподобно, които можели да променят формата си. В Азия имало група хора, наричани “наги”, които можели да го правят. После говорих с моя приятел Кредо Мутуа, който е шаман в Южна Африка, и той ми разказа всичко от тяхна гледна точка и това, в което е посветен. Не само че има сведения за много хора, наблюдавали този процес на морфоза от човек във влечугоподобно и обратно, но те са виждали и етерни форми на влечугоподобни, когато проследявали долните чакри, точките на енергийния вихър, които свързват различните ни нива с физическото.

Когато се срещнах с Кредо Мутуа... този човек е истински гений, една библиотека на два крака.

Отидох да се срещна с него в Южна Африка, точно след като излезе “Най-голямата тайна”. Той се свърза с мен чрез посредник и после прекарах дни наред с него. Първо ме попита откъде съм научил за Читахури. Отвърнах, че просто така се е случило, че хората са ми разказали тези истории. Той каза, че преди 40-50 години е бил посветен в написаното в книгата ми - истинската история на черна Африка и истинската история на света. Те наричали влечугоподобните “Читахури”, което означава “деца на дракона” или “деца на питона”. Той каза, че те управляват света, но хората не го разбират, защото те изглеждат като тях. Ето че отново и отново откриваме тази тема, колкото и необикновена да е на пръв поглед.

Разбира се, нещата не опират само до физически белези, но, доколкото разбирам, тази раса влечугоподобни са в състояние да действат отвъд честотния обхват на петте ни сетива. Понякога хората могат да разширят визуалния си честотен обхват до обхвата на тези същества и да ги видят, понякога за кратко. Друг път те приближават честотата си до нашата и тогава ги зърваме за кратко. Колкото повече разбирах...

Интересно е, че са давали това за тренировка на британските войски, преди да заминат за Ирак. Доста странно ми се стори...

Започнах да си задавам въпроса... Започнах да се питам, както са го правили много хора, разбира се, това е много относително, та въпросът е следният: ако тази манипулация продължава от хиляди години, защо хората от онези времена биха отдали живота си за осъществяването на този план, щом нямало вече да са живи, когато всичко това е постигнато, когато вече имат централизиран контрол върху планетата. Ами ако има същности, които не винаги приемат влечугоподобна форма, и това е много разпространена тема, но които действат на честотни нива точно отвъд нашето и които имат различни отношения с времето, в сравнение с нас, и влизат и излизат от нашата линия на времето през този период, заемайки някакви човешки физически тела, за да манипулират това измерение, намирайки се отвъд честотния му обхват? Ами ако някои кръвни линии имат ДНК резонанс, който да улеснява това в сравнение с болшинството от населението? Така ако манипулирате тези кръвни линии, така че да заемат властови позиции, по този начин поставяте средствата на тези същности на силови позиции. Говорейки с вътрешни хора, в частност в Америка, обръщайки внимание на сведенията от древността, разговаряйки с хора като Кредо Мутуа и с хора, преживели подобно нещо, това става в общи линии. Тъй като възприемаме тези хора чрез петте си сетива, виждаме петсетивното им човешко ниво и казваме: “Ама те са си хора, не ставай глупав!” Но това, което е отвъд, контролира и задейства емоционалните и умствени процеси на тези хора.

Едно от нещата, които открих през годините... Идеята, че очите са прозорец на душата, е много вярна. Едно от нещата, които открих, е, че онези, които са “обладани” от тези същности, имат лишен от емоции израз в очите в смисъл, че каквото и да правят лицата им, да се усмихват широко и всичко останало, очите им не променят студеното си изражение, независимо от мимиката. Това също ми е разказвано от хора, които са имали такова преживяване. Това бе нарисувано от Кредо Мутуа според древни и съвременни сведения за Читахури.

Изглежда те биват много различни видове, но очите, този зъл пронизващ поглед е еднакъв при всички. Какво всъщност се крие зад тези хора? Това е въпросът, защото, знаете ли... има нещо, което свързва тези хора толкова фундаментално с този план. Всички те са неспособни на съпричастие към жертвите на действията си. Ние имаме емоционален обезопасяващ механизъм, чрез който изпитваме съпричастие към хората. Затова дори не можем да понесем мисълта за бомбардиране на дете. Именно това съпричастие ни възпира. При липса на съпричастие го няма този обезопасяващ механизъм и всичко е приемливо, а за управляващите това шоу всичко е допустимо.

Аз съм просто един журналист, който минава през това, но имам толкова много въпроси. Вътрешни хора ми го обясняват като нарушение в ДНК, но това всъщност е друг белег, а разликите могат да са почти недоловими, защото разликата между ДНК на мишка и на човек не е толкова голяма в сравнение със смайващата разлика във физическите белези и характеристики. Според тях нещо в ДНК прави това обсебване по-лесно и именно затова те искат да поддържат ДНК-нарушението чрез постоянно смешение помежду си, защото когато се кръстосват извън него, то се разсейва много бързо и става неефективно. Не знаех, докато не започнах да го разглеждам, но най-древната част от човешкия мозък е известна на учените като R-комплекс, или рептилен мозък (мозък на влечуго). Това не го знаех. И това било заради дългата ни генетична предистория от влечугите насам. Според традиционната наука тези характеристики от мозъка на влечуго, които всички имаме, налагат зависимост от ритуали. Нямам предвид само ритуали с жертвоприношение, а ритуално поведение - всяка седмица по едно и също време да се отива в един и същ супермаркет... едно непрекъснато повтарящо се поведение.

Казват, че заради рептилната част от мозъка ни ставаме хладнокръвни - правим неща, без оглед на последствията за потърпевшите от действията ни. Изпитваме нужда от йерархични структури за контрол отгоре надолу пак заради рептилната част от мозъка ни. Има още много белези, дължащи се на този мозък, независимо дали го приемаме или не - например, всички онези белези на илюминатите. При други хора надделяват други части от съществото, но ако сте под контрола на този рептилен мозък, много по-вероятно е да имате тези характеристики на рептилния мозък в по-голяма степен от повечето хора. 

Аномалии по време на полет

Преди много векове хората вярвали, че небето е обител на боговете. Когато човечеството изобретило летателните апарати, всички се надявали, че ще настъпи дългоочакваната среща с божествата, но...
Космонавтите споделят, че са наблюдавали много странни и необичайни явления - толкова неочаквани, че някои от тях предизвикали нарушения в психиката. Така например пребивавалите дълго на космическата станция "Мир" споделяли, че често насън се превръщали в други същества, пренасяли се в пространството в други реалности, посещавали непознати планети, влизали в контакт с някакъв вселенски разум. Освен това имало случаи, когато на корабите се наблюдавали фантоми на хора, намиращи се на Земята, или на близки, отдавна напуснали живота. За това разказали няколко екипажа на космическите станции, но никой не желаел информацията да получи публичност.

Малцина знаят, че много пилоти познават феномена "гигантска ръка" - по време на продължителни полети у летеца възниква усещане, че щурвалът се държи от невидима ръка. Според изследвания на американски учени 15 % от летците са преживели феномена "гигантска ръка". Не е изключено именно това явление да е причина за катастрофи на самолети.
Не по-малко интересен случай станал и с пилотите на американски метеорологически самолет Джей Филип и Майкъл Беърс в полет над океана. Неочаквано самолетът им попаднал в тъмен облак и двамата летци видели, че се оказали в странно място - машината летяла над пустинна и камениста местност. Като на кино, те видели взрива в Хирошима, самоубийството на сектанти в Джорджтаун и други трагедии, известни им от историята. По време на този "сеанс" около самолета "танцували" огнени кълба. След известно време облакът се разсеял и самолетът отново движел по обичайния си маршрут над Тихия океан, небето било напълно чисто - без нито едно облаче.
Призраци от миналото често се появяват сред живите. На военно летище в Шотландия редовно се появяват два призрака : единият - пилотът, загинал през 1913 г., а вторият - командир на ескадрила, загинал при авария на самолета през 1942 г. Над една от английските бази на ВВС често се появява призракът на самолет "Спитфайър", летял по време на 2-та световна война. Пред очите на наблюдателите самолетът преминава над летището в бръснещ полет, чува се дори звукът от мотора му.
Специалисти по аномални явления смятат, че летателните апарати попадат в пространствено-времеви фунии. Именно с това може да се обясни неочакваната им поява и мигновеното им придвижване на огромни разстояния.

Стоян Димитров, в-к "Феномен"

Енергетиката на чуждата дреха

Може ли и трябва ли да се носят чужди дрехи? Някога дадената от царя за награда дреха, била не само награда: тя носела късмет! Защото е носена не от някого другиго, а от самия цар, облечен във върховната власт! И част от това величие е преминало с дрехата на този при този, който е станал неин собственик.

От векове дрехите преминават от по-големите към по-малките деца. Това не се смятало за неправилно. Нещо повече, често по-малките мечтаят да поносят “потресаващите” обувки на по-големите си сестри или “убийствения” пуловер на брат си. Работата е там, че дрехата на възрастните почти винаги е привлекателна за децата. Няма дете, което да не е шляпало в мамините обувки с токчетата или не е твърдяло, че краката му са пораснали и му е удобно в обувките два-три размера по-големи.
Привлекателността на облеклото и особено на обувките на родителите, е в енергетиката на майката и бащата, най-необходимата енергия, която практически винаги не достига.
Доколко е полезно това и каква роля играе? Детето получава необходимото енергетично подхранване, а собственикът на дрехата нищо не губи, отдавайки останалите върху тази вещ излишъци, от които повече не се нуждае.
Има и друга страна на явлението – приемайки чуждата енергетика, възприемчивото дете започва да прилича на този, от когото се “храни”. Ако това са родителите, тогава всичко е естествено. Детето във всеки случай прилича на своите предци: играят роля и генетиката, и възпитанието. По-големите деца дават дрехите на по-малките – това също е нормално: едно семейство, общ егрегор. Има само едно “но”: дрехата, която е лежала няколко години неизползвана, е енергетично непригодна! Добре е, ако притежавате определена чувствителност и усещате “непригодността” на старото.
С редки изключения (любимите “щастливи” рокли или блузи) вашите вещи, които не са носени четири-пет години (според други източници – дори и две години), предизвикват чувство на досада. Законите на фън-шуй призовават да се избавите от всичко старо. Смята се, че “складът” със стари дрехи пречи на богатството в дома, на здравето на членовете на семейството и дори на доброто настроение. Проверете! Като се избавите от старите ненужни дрехи, ще засияете. Ще започнете да дишате по-лесно.
Изключение прави “бабиният сандък”. Вещите, които са лежали десетки години, вече са разпръснали “негатива”. И не просто е приятно да облечете старите дантели, шапка или рокля от отдавна забравените времена, а дори е полезно. Често такава вещ носи неочакван късмет.
Но всичко това са вътрешносемейни отношения. Ами ако ви помолят “да поносят” нещо? Или е студено и давате жилетката си? Или временно се преобличате в нещо чуждо?
Нито прането, нито химическото чистене превръщат чуждата вещ в “своя”. Дори да е била на вашата майка и сестра (но не син и мъж). Носещият чужда дреха става носител на енергията на собственика й и в известна степен започва да прилича на него. А чуждите обувки даряват вече не енергетика, а съдба – чужда съдба!
Ако сте напълнели, отслабнали или дрехата за вас е морално остаряла, избавете се от нея. Предложете я на близки, отнесете я в църквата или в детски дом и не се безпокойте за “обратно” влияние. Изключение правят завистливите и лошите хора, но на тях е по-добре нищо да не се дава. При наличие на безпокойство обаче напръскайте даваните вещи със светена вода, която ще ви защити от обратна реакция.
Няколко думи за дрехите втора употреба. Ако дрехата ви става, чувствате се в нея комфортно, украсява ви – носете я със здраве! Ако ви пречи “непонятно какво” – тази дреха не е за вас.
И едно заклинание против прихващане на чужда негативна енергия. Трябва да завържете и развържете ръкавите на дрехата, а след това три пъти да кажете: “Каквото завързах, така и развързах”.
Взимайте от щастливите, успелите, силните, от тези, на които искате да приличате! И действително ще станете по-умни, енергични и успели. И обратното – пазете се от неудачници, болни и нещастни.


Ана Влайкова
в-к Феномен

вторник, 15 април 2014 г.

Какво ако всичко, в което вярвате - е грешно?

Живеем живота си на базата на това в което вярваме.

Когато помислим за истината в това твърдение, незабавно започваме да разпознаваме една изненадваща реалност: отвъд всичко друго което ние правим по време на живота си – вярванията, които предшестват нашите действия са основата на всичко което почитаме, мечтаем, ставаме или постигаме. От сутрешните ритуали през които преминаваме за да посрещнем деня до изобретенията, които използваме за да подобрим живота си, до технологията, която унищожава живота чрез война. Всички наши обществени навици, рутина, религиозни церемонии и цялата цивилизация са базирани на нашите вярвания.

Не само че нашите вярвания осигуряват структурата на чиято база живеем живота си, но сега същите проучвания, които обезценяваха нашите вътрешни усещания в миналото, показват че начина по който чувстваме света около нас е сила която има влияние върху този свят.

По този начин науката влиза в час с нашите най-почитани духовни и стари традиции, които винаги са ни казвали, че нашият свят е нищо повече от отражение на това което ние приемаме за наше вярване.

Ние живеем живота си базиран на това което вярваме за света, за себе си, за нашите възможности и нашите ограничения.

С достъп до такава голяма сила, която е в самите нас, да кажем че нашите вярвания са важни за живота е вид омаловажаване. Нашите вярвания са живота! Те са там където той започва и в начина по който се поддържа. От имунната система и хормоните, които регулират и балансират телата ни до нашите възможности да лекуваме кости, органи и кожа и дори да създаваме живот – ролята на човешките вярвания заема централна позиция в новите граници на квантовата биология и физика.

Ако нашите вярвания съдържат толкова голяма сила и ние живеем нашия живот базиран на това в което вярваме, тогава очевидния въпрос е: „Откъде идват нашите вярвания? Отговорът може да ви изненада“.

С няколко изключения те произхождат от науката, историята, религията, културата и това което семейството ни казва. С други думи, есенцията на нашите възможности и ограничения, е базирана на това, което други хора ни казват.

Това осъзнаване води до следващия въпрос, който трябва да се запитаме:

Ако живота ни е базиран на това което вярваме тогава какво следва ако тези вярвания са погрешни? Какво ако ние живеем живота си покрит с фалшиви ограничения и неверни предположения, които други хора са формирали преди десетилетия, векове или дори хилядолетия?

Исторически например са ни учили, че сме незначителни петънца живот, който преминава през кратък период от време, ограничен от „закони“ на пространството, атомите и ДНК.

Тази представа предполага, че можем да окажем съвсем малък ефект върху каквото и да е по време на нашето пребиваване на този свят и когато си отидем от него вселената дори няма да забележи нашата липса. Въпреки че думите на това описание са малко остри, идеята не е толкова далеч от това, което много от нас днес са обусловени да считат за истина.

Точно подобни вярвания често ни оставят в състояние да се чувстваме малки и безпомощни пред лицето на големи предизвикателства.

Какво ако сме повече от това?

Може ли в действителност да сме много силни същества покрити с лъжлива външност?

Какво ако имаме чудотворен потенциал и сме родени в този свят с възможности отвъд нашите най-големи мечти – тези които просто сме забравили под условията, които ни държат в състояние на шок и съноподобно състояние на безсилие?

Как би се променил живота ни ако например открием, че имаме силата да премахваме болестите си?

Или какво ако изберем мира в нашия свят, изобилието в нашия живот и колко дълго да живеем?

Какво ако разберем, че самата вселена директно се повлиява от сила, която сме скрили от себе си толкова отдавна, че сме забравили дори че е наша?

Подобно радикално откритие би променило всичко.

В миналото е имало хора, които отказали да приемат ограниченията, които традиционно са формирали представата за живот в този свят. Те отказали да повярват, че ние просто се появяваме на този свят чрез мистериозно раждане, което не се поддава на обяснение. Те отхвърлили идеята, че подобно чудотворно събитие може да има за цел да живеем в страдание болка и самота докато не напуснем този свят по същия мистериозен начин, по който сме дошли. За да отговорят на жаждата си за по-голяма истина, те трябвало да поемат риск отвъд границите на своята обусловеност. Те се изолирали от приятели, семейство и общество и се освободили от това, което преди са били учени за света.

И когато го направили, нещо ценно и красиво се случило в техния живот. Tе открили нова свобода за себе си и отворили врата от възможности за други. Всичко започнало с въпроса, който бил също толкова смел по тяхно време, колкото е и днес: Какво ако нашите вярвания са грешни? Само когато приемем тази възможност ще открием свободата, която ще ни каже кои наистина сме всъщност.



Моето лично вярване в случая обаче е, че не е необходимо да живеем в студена и влажна пещера по средата на нищото, за да открием отговора. Също така чувствам, че личната свобода идва с индивидуалната посветеност да знаеш кой си в тази вселена. Когато се посветим на това – всичко от начина, по който мислим за себе си до начина, по който обичаме – ще се промени.

И би трябвало, защото ние сме променени в присъствието на по-дълбоко разбиране. Всичко отново опира до това, в което вярваш.

И въпреки че изглежда прекалено просто за да е вярно, аз съм убеден, че вселената работи по точно този начин.



Грег Брейдън

Превод: Alien 

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/292-2011-02-03-21-45-31.html

ТАЙНАТА НА АБАТ ТРИТЕМИЙ

Абат Тритемий е полезно да отличим от многото други персонажи на тази книга с това, че неговото реално съществуване не предизвиква съмнение. Той се родил в 1462 година и умира 1516. При него има множество биографи, в това число Пол Шакорнак, автор на книгата „Величие и нещастие на абат Тритемий” (Париж, 1963) веднага искам да предупредя, че не във всичко съм съгласен с този изтъкнат историк. Това в никаква степен не означава, сякаш поставям под съмнение неговите данни като историк, но разполагам със сведения, които г-н Шакорнак пренебрегва, вероятно, считайки ги за второстепенни, но за мен, специалиста по криптография и история на изчезнали науки, те представляват архи-важни.

Освен това моите източници не напълно съвпадат с онези, които е ползвал г-н Шакорнак.

Спираме с това, започваме от самото начало. Абат Йохан Хайденберг, когото впоследствие започват да наричат абат Тритемий, се родил на 2 февруари 1462 година в Тритенхайм. В 1480 постъпва в прославения Хайделбергски университет. Успял да получи свидетелство по бедност, освободило го от необходимостта да плаща обучението си. Заедно с Йохан Далберг и Рудолф Гюесман той основал тайно общество по изучаване на астрология, магията на числата, езици и математика. Учредителите на обществото си измислили псевдоними. Йохан Далберг станал Йохан Камерариус, Рудолф Гюесман станал Рудолф Агриколий, а Йохан Хейденберг станал Йохан Тритемий.

Преди всичко псевдоними не се избират случайно, на причините за дадения избор ни остават неизвестни. Самото общество получава съвсем многозначително название: „Sodalitas Celtica” („Келтско братство”).

Първи към него се присъединява евреина Паул Рики, обучаващ ги в кабалистика. На 2 февруари 1482 година, в деня, когато Йохан Тритемий навършва двадесет години, встъпва в бенедиктинския манастир Свети Мартин в Спонхейм. После той ще стане настоятел на Спонхеймския, а след това – на Вюрцбургския манастир. Неговото християнско благочестие внушава всеобщо уважение.

Именно то ще му помогне да се въздържи от много изкушения, когато се увлича от алхимията и магията. Неговият интерес към тази област на знанието бил безкористния интерес на учен, не стремящ се ни към обогатяване, ни към власт. Поведението на абат Тритемий напомня поведението на нашия съвременник абат Леметр де Лувена, създателя на теорията за разширяващата се Вселена, на когото се възхищава самия Айнщайн, което не му пречи да търси в предполагаемия феномен на разширяващата се Вселена доказателство за съществуването на Бога.

Тритемий събрал в манастира Свети Мартин най-богатата библиотека на ръкописи в Германия. Той не обичал скоро изобретеното книгопечатане, и напечатаните книги му се стрували груби. Тази библиотека, която той събирал със свои средства, му струвала повече от хиляда и петстотин златни дуката.

Без да спира традиционния си труд на учен и историк, той продължил и своите напълно оригинални търсения. Твърде странни търсения, за които имал невниманието да съобщи на някакъв клюкар или завистник, което не му се разминало. В хода на своите занимания той създал способ, позволяващ да се хипнотизират хора на разстояние посредством телепатия и с помощта на странен език. В неговите трудове причудливо се смесвали лингвистика, математика, кабалистика и парапсихология.

Осем тома труд, обединяващ книгите на неговите изследвания и, следователно, включващ в себе си тайната на безпределната власт, се наричал „Стеганография”.

Ръкописа „Стеганография” бил изгорен по заповед на граф Електор Филип, наместник на Филип ІІ, който го намерил в бащината си библиотека и изпаднал в ужас от него.

Не се съхранил нито един пълен екземпляр от тази книга. Ние трябва да съжаляваме за това: ръкопис, съдържащ в себе си ключа към възможности с най-голяма важност, бил унищожен напълно. Не е съхранено нито едно негово копие. Доктор Армитадж от новелата на Лавкрафт „Гнусотията на Данвич”, използващ ръкописа за разгадаване на древни шрифтове, отначало до край е измислен от Лавкафт, който изобщо не вярвал в онова, че неговия герой може да обладава историческата реалност и който, несъмнено, не държал в ръцете си пълния ръкопис „Стеганография”, както, впрочем, не го е държал и никой друг.

Въпреки това има откъси от ръкописа, съставящи примерно три осми от неговия обем, и ние още ще се връщаме към тях.

Така за какво става дума в „Стеганография”? Да вникнем преди всичко в думите на самия Тритемий:

„В един от дните на споменатата 1499 година, а преди него, как дълго бях мечтал за това, че ще разкрия неведоми тайни, и, накрая, убедил се в напразните си усилия, се отправих да спя, малко засрамен от своето безразсъдство да опитвам да извърша невъзможното. През нощта (в съня ми) ми се яви човек и ме нарече по име:

- Тритемий, - ми каза той, - не считайте за безразсъдство тези мисли. Макар и нещата, към които се стремите, ни на вас и на никой друг не се отдават да осъществи, но те са възможни.

- Така де научете ме, - отговорих аз, - как да постигна това?

И тогава той ми откри тайната и показа, че нищо ме може да бъде просто”.

След това Тритемий се захваща на работа, и ето пред вас е неговия собствен разказ за онова, което е постигнал:

„Мога да ви уверя, че всички, а още повече невежите, ще решат, че този мой труд, в който аз разкривам много неизвестни секрети и тайни, включва в себе си свръхестествени, удивителни и невероятни неща, доколкото никой преди мен никога не е писал и не е говорил за това.

Първата книга съдържа описание на повече от стотици способи за тайнопис, не предизвикващи ни най-малки подозрения, за което ви е угодно и на всеки известен език. И всичко това може да се направи, без да се прибягва към метатези, без да се изпитва страх и съмнение, че секретът някога ще го разгадае някой, освен онзи, на когото аз кабалистически ще предам тази наука.

Доколкото всички думи и изрази в тайнописа изглеждат прости, познати и не извикват ни най-малкото недоверие, ни един човек, какъвто и изкусен да е той, няма да съумее със собствени сили да проникне в моя секрет, и на всички това ще се стори удивително, а на невежите – невъзможно.

Във втората си книга ще разкажа за още по-поразителни неща, касаещи способи, които мога точно и по надежден начин да предам по своя воля на всеки, който постигне смисъла на моята наука, колкото и далеко да се намира той от мен, макар даже да е на сто версти, и при това никой не ще заподозре, макар да съм използвал някакви знаци, фигури или букви; а ако аз се възползвам от услугите на куриер, и този куриер го заловят по пътя, никакви молби, заплахи, обещания и даже изтезания не ще го принудят да открие секрета, защото той нищо няма да знае за него; ето защо нито един човек не ще успее да открие тайната.

И всички тези неща по желание аз мога с лекота да направя, без да прибягвам до нечия помощ и без да изпращам куриер; даже затворника, заточен в дълбоко подземие и намиращ се под непрестанна охрана, аз съм способен да му предам своята воля”.

Той със замах се заел с велико дело.

Болшинството биографи на Тритемий срамежливо казват, че той просто е прелъстен от илюзии, а всъщност нищо не е можел. Ние ще се придържаме към друго мнение. Аз мисля, че Тритемий действително е направил велико откритие, но че не е трябвало да разказва за това, и че унищожението на книгата му съвършено естествено се вписва в редицата операции, проведени от „Хората в черно”, на които е посветена книгата ми.

Тритемий се е заблуждавал и в това, че е бил едва ли не голям рационалист за своето време. Ето, собствено, как той говори за астрологията:

„Вън, дръзките, тщеславните хора, лъжливите астролози, които объркват и бръщолевят глупости. Разположението на звездите няма никакво влияние върху безсмъртната душа, не оказва никакво въздействие на естествената наука; то няма нищо общо с висшата небесна мъдрост, доколкото тяло може да въздейства само на друго тяло. Духът е свободен и не се подчинява на звездите, той не се поддава на влиянието им и не следва движението им, но е свързан единствено с висшия небесен закон, който го е създал и направил животворящ”.

С това изказване, както и в много други писма и съчинения на Тритемий, се проявява абсолютно рационалистично мислене. Онова, което той нарича естествена магия, ние наричаме техника.

На него преписват книги за философския камък, но това авторство не е доказано. Джордж Рипли, английски алхимик, подробно коментиращ трудовете на Тритемий, е написал между другото:

„Умолявам онези, които ги знаят, да не ги издават”. След смъртта му за абат Тритемий се закрепила репутацията на черен маг. Един от най-свирепите йезуити на инквизицията Дел Рио ще попита, защо „Стеганографията”, известна във вид на откъслечни записки, не е включена в списъка на забранените и подлежащи на цензура книги. Накратко, онези книги, които съставят предмета на моето изследване.

Едва в 1610 година във Франкфурт Матиас Бекер е пуснал първото издание на онова, което е останало от „Стеганографията”. То е снабдено с паметна бележка „с благослова и позволението на Висшите”, но никакво разрешение за публикация църковните власти не са издавали. Следователно, стои въпроса, за кои Висши става дума.

В книгата е имало предисловие, което после изчезва и в което намираме следната интересна фраза:

„Но, възможно е, някой да пожелае да възрази, питайки: ако ти искаш да стане така, че тази наука да остава тайна, за какво пък отриваш смисъла на тези писания?

Аз ще отговоря: направих го за онзи, на когото да дам възможност да се възползва от тези великолепни закони на определени групи лица, към които принадлежа и сам, за да помогна да избягват многобройните опасности и предпазя от нещастни случаи”.

Какво пък, напълно разумна гледна точка. Но даже в осакатен вид книгата все още се струвала опасна. Тъй че и това издание, колкото и непълно да било, на 7 септември 1609 година била наложена забрана от конгрегацията на светата инквизиция до 1930 година.

В 1616 година абат Сгидмунд от бенедиктинския манастир в Сион, в Бавария, публикувал съчинение в защита на абат Тритемий. В 1621 година излиза ново съкратено издание на трудовете на Тритемий. На него също има паметна бележка „с благослова и позволение на Висшите”. И този път да става дума, несъмнено, отнесена към духовното началство, нали произведението се намира под възбрана от 1609 година. Иначе пък кои в такъв случай ще са тези загадъчни Висши?

В различни библиотеки се пазят някакво количество от тези издания. По-често намираме в тях обща теория на заместващи шрифтове в оня вид, в който те се прилагат и днес за дипломатически и шпионски цели.

По мнението на учените, в някои от образците на зашифрованите текстове трябва да се съдържа макар и част от сведенията на унищоженото пълно издание. Обаче нито едно от тези сведения не изглежда убедително. Много по-късно отец Лебрен съобщава, че използването секретите на „Стеганографията” се подразбира в използване на прибор, който, по всяка вероятност, има много общо с нашата съвременна радиоапаратура.

„Аз много пъти съм чувал, че някои хора са предавали един на друг секретни съобщения на разстояние повече от петдесет левги при помощта на намагнитизирани стрелки. Двама души държат в ръцете си по един компас, на чиито циферблат по окръжността са били изрязани букви на алфавита, и твърдели, че, когато един от тях приближи стрелката към някоя буква, то и на другия компас, макар и отдалечен от другия на голямо разстояние, стрелката веднага се обръща и показва същата буква”.

Това е извънредно интересно! Прибор от такъв род в наши дни спокойно може да се изработи с помощта на транзистори и полупроводници. Но, ако у когото и да било такава възможност е имало в началото на ХVІІ век, значи, в неговите ръце е имало не поддаващ се на откриване предавател, да и при това със съвършено естествен произход, предавател, за чието притежаване не се изисквало да встъпваш в сделка с дявола и да си продаваш душата.

Ако някоя организация своевременно е завладяла това откритие, лесно е да се предположи, че тя е поискала да го съхрани за себе си. И, струва ми се, напълно е успяла.

В „Полиграфия”, друго свое съчинение удивително съвременно, Тритемий разказва за начините на тайнопис. Тази книга е издадена в 1518 година, френският и превод излиза в 1561 година. Книгата предизвикала вълна от плагиати. Внея става дума само за чиста криптография, а никакви окултни тайни няма в нея.

За пълната картина ще добавя, че в 1515 година Тритемий обнародвал циклична теория на историята на човечеството, сходна едновременно и с индуизма, и с някои съвременни теории. Книгата се нарича „За седемте вторични причини, тоест за световните Духове след Бога, или Мистична хронология, включваща възхитителни и достойни за интереса тайни”. В основата на книгата лежат трудове на кабалиста и мага Пиер д’Апон. Последният толкова досадил на Църквата, че след смъртта му в Падуа в 1313 годна инквизицията започнала да търси тялото, за да го изгори, но така и не го намерила. Приятелите на Пиер д’Апон го скрили в църквата Санта Джустина. Разярената инквизиция вместо тялото изгорила негово изображение.

Книгата на Тритемий може силно да интригува любителите на съвременни фантастични и научно-фантастични романи. Именно от нея Люис заимствал идеята «eldila», ангелите, привеждащи в действие Слънчевата система. Цикличната теория на Тритемий приели много сериозни хора, в нея отново са изказани извънредно съвременни мисли. Разбира се, не бива да се сваля от него отговорността за всички заблуждения, пораждани от книгата му.

Невероятно, но Тритемий предсказал в своята книга датата на белфурската декларация, за създаване на еврейската държава Израел. Това предсказание е направено 400 години преди осъществяването му.

По мое мнение, на Тритемий се удавало посредством езикови символи да предава информация на други лица на големи разстояния и да ги управлява. Това звучи като фантастика, но е напълно осъществимо. Тритемий гледал на света със свеж поглед и бил способен да изобрети нещо съвършено ново.

Неговата само-оценка винаги е била напълно разумна: „Аз не съм извършил нищо особено удивително, и въпреки това за мен се разпространяват слухове, сякаш съм „вълшебник”. Прочел съм много магически книги не затова, за да подражавам на написаното в тях, а с цел някога да опровергая съдържащите се в тях злостни суеверия”.

Изхождайки от всичко това аз съм склонен да вярвам в съвършено естествената основа, за която настоява Тритемий, силата на „Стеганографията”. Такава сила явно е опасна. Тритемий станал много внимателен. Той съветва да се предпазва и Хенрих Корнелиус, с прозвище Агрипа, който, изглежда, никога не е бил негов ученик, но когото той горещо хвалел за „зрялата му философия”. Той му дава благоразумния съвет: „Хранете биковете със сено, но на папагалите давайте само захар”.

Що се касае до Парацелз, той бил едва на дванадесет години, когато умира Тритемий, тъй че те никога не са се срещали. Впрочем, на Парацелз не би му внушил и най-малко доверие. В краен случай Парацелз би прочел неговите книги, не повече от това. Да и кой въобще може да се довери на Тритемий, ако той, както ние твърдим, е открил начин за телепатично въздействие от разстояние? У какъв баща, у кой император би стигнала мъдростта за тона, за да притежава подобна сила? Ясно е защо Тритемий мълчал. Ясно е и това, защо неговия ръкопис е бил унищожен, а съкратените издания се появявали само „с позволение на Висшите”.

Да цитираме още един откъс от негово съчинение и да си представим за миг, че Тритемий казва истината:

„Тъй като в тази наука има безпределен хаос, чиито дълбини на никой не е съдено да постигне, защото, въпреки всички познания и виртуозност в това дело, онова, което ти се отдаде да уловиш, винаги ще бъде много по-малко от онова, което ти е неизвестно. Това дълбоко и много тайно умение всъщност притежава оная особеност, че ученика лесно може да надмине учителя, само ако в този ученик от природата са заложени подобен род способности и ако той влага усърдие в науките на еврейската кабала. В случай, ако някой читател на моя труд бъде поразен от названия, порядък и природата на някои операции, насочване към духове, и на това основание си въобрази, че сякаш аз съм вълшебник, некромант или пък встъпил в сделка с нечиста сила и причастен към едно или друго суеверие, в това предисловие съм счел за нужно тържествено да заявя протеста си и запазя с това своята слава и своето име от подобно безчестие”.

Хаосът, в който се намира цялата тази наука, не е ли онова същото, което после ще нарекат колективно безсъзнателно? Може би, добре е, че секретът на Тритемий е загинал, но аз не се съмнявам, че Тритемий действително е направил велико и опасно откритие.

http://ashiata2011.blogspot.com/2012/06/blog-post_8478.html

Животни екстрасенси четат мислите ни. Предсказват и катастрофи

Тази сцена с котката и досега е пред очите ми.
Бях на вилата на мой приятел от детинство. В тихия следобед седяхме двамата на верандата, а на масата имаше онова, което се полага при такива срещи. Приказвахме – вече не помня за какво.
Тогава се появи котката. Едра, сива, с кехлибарени очи. Седна на задните си крака на метър-два от нас и загледа недвусмислено масата. - Ходи някъде из вилата - каза приятелят ми. - Има две котета, кой знае къде ги крие. Но е страшен егоист!
И като си наля в чашата, добави тихо и недоволно:
- Майка! А само за себе си мисли! Нищо няма да є дам!
Продължихме да си приказваме и не забелязах кога котката си е отишла. В един момент видях нещо невероятно. Дори не повярвах, че го виждам.
Котката идваше. Със зъбите си нежно държеше за козината на шията едно коте, а друго побутваше напред с лапа. Дойде, пусна малкото и загледа масата.
Така стояха там, бездомната писана с двете си котета, която не само бе разгадала тихата човешка реч, но и ни казваше, че не е егоист и молеше за съчувствие към рожбите си. А аз се взирах в тях онемял. Имах пред себе си котка телепат.


Животни екстрасенси


Почти всеки, който е имал котка или куче, е изпитвал странното чувство, че животното чете мислите му. Не става дума за обичайното поведение на стопанина, което може да се предвиди и с което едно наблюдателно домашно животно е свикнало и се съобразява.
С нашето чисто човешко самомнение ние твърдим, че само човекът има разум. Това просто не е вярно. Много домашни животни действат така, че няма елементарно обяснение за поведението им, освен че притежават мисловна дейност.
Нещо повече – несъмнено имат телепатични способности. Защо куче – пазач, което винаги лае яростно и предупреждава за всеки неканен чужд човек, ще лае по съвсем друг начин и ще върти опашка, когато към дома идва стар приятел на стопанина, когото то никога не е виждало? Какво знае за него и от кого? Ами гордото поведение на много селски котки, които носят на стопанката си убитата мишка и я поставят на прага – всеки да я види и да знае:


„Аз съм нужна на този дом!"


Това не са вродени инстинкти, а е мислене, макар и на примитивно ниво! А има и документирани описания на случаи, които говорят за телепатия. Ето един от тях.


Случаят с катастрофата
на Анри-Мишел Пелон


„Съпругът ми Анри-Мишел Пелон е търговски пътник. Сутринта на 24 април 1994 година към 8 часа той замина по работа с колата си – пише до префектурата в Тулон съпругата му Жози Пелон. – До този час, вече два дни, нямам вест от него. Около 12 часа на същия ден нашето куче започна да вие тревожно и досега не се е успокоило. Никога не го е правило. Сигурна съм, че точно тогава нещо лошо се е случило със съпруга ми. Моля да започнете търсенето му."
В префектурата едва ли са отдали голямо внимание на детайла с кучето, но все пак го записали. А на следващия ден открили колата с мъртвия Пелон в петнадесетметрова пропаст близо до град Екс ан Прованс. Експертизата установила, че смъртта е настъпила към 12 часа на 24-и, по същото време, когато кучето започнало да вие от мъка. Как е узнало за смърт-та на стопанина си? Описани са десетки случаи, при които кучето вие жално преди смърт вкъщи. Обясняват ги с тревожната атмосфера в дома. Наистина кучетата са много чувствителни към поведението на стопаните си, забелязват и най-малкото отклонение от обичайното. Така е. Но да долови смъртта на стопанина от десетки километри разстояние?
Дори знаменитият римски летописец Гай Светоний Транквил твърди в хрониките си, че кучетата в Рим виели, когато умрял отровен император Клавдий. Не че императорът бил много обичан от гражданите. Но явно римските кучета се сметнали задължени да предупредят хората за смъртта му.
Единственото правдоподобно обяснение на такива случаи с кучета, котки, коне, дори свине и птици е в яростно оспорваната и напълно реална телепатия Бележитите руски дресьори Дурови извършили от 1934 до 1936 година няколко серии опити за телепатия при кучета и коне. Бащата Владимир Дуров седял в напълно затворена стая, под контрола на лекари. В случайно избрана минута от наблюдателите той се съсредоточавал и издавал мислена заповед на кучето, намиращо се също в затворена стая на половин километър разстояние и наблюдавано от участници в експериментите. Командите били от типа „Легни!", „Изправи се!", „Иди до вратата!".
В почти 85% кучетата изпълнявали мислените нареждания, като дори ги посрещали с радостен лай. Били направени и опити с коне. При тях процентът бил по-нисък, но също впечатляващ – около 60%.
Дурови навярно се опасявали, че ще бъдат обвинени в мистицизъм, затова обяснявали всичките си опити с дресура. Интересна дресура, наистина. В броя си от 12 март 2009 година вестник „Лос Анджелис нюз" съобщава друг удивителен случай. Глухонемият Линк Хил от едно от предградията минавал през мост над придошла река. В средата на моста се подхлъзнал и паднал в реката. Силното течение го понесло в мощен водовъртеж. Не можел нито да се измъкне сам от бурната река, нито да извика за помощ.
А за това какво се случило по-нататък разказва Лили Макдермот, стопанка на Буо, едър нюфаундленд. В този ден тя разхождала на дълъг повод кучето край реката. Изведнъж Буо спрял и се вторачил във водата.
„Аз - разказва Лили Макдермот - огледах реката, но не видях нещо необичайно. Само че Буо беше много разтревожен. Той се дърпаше към реката и се обръщаше към мен като че се опитваше нещо да ми каже. Аз гледах към бурните води и не виждах нещо особено. А имам прекрасно зрение. За всеки случай реших да откача повода и Буо се втурна като стрела към реката.
Хвърли се във водата, няколко пъти главата му изчезваше под вълните и когато мислех, че вече се е удавил, той пак изплуваше. Когато изплува за четвърти път, видях, че теглеше давещ се за ръката. Водата ги носеше и двамата по течението, сред пяна и водовъртежи. И през цялото време кучето се стремеше да държи главата на човека над водата."


В края на краищата Буо се добрал до брега. Дишал тежко, редом до него лежал спасеният. Когато стопанката дотичала при тях, видяла, че мъжът е жив. Той се опитвал да се освободи от нагълтаната вода и с благодарност гледал могъщия си спасител.
Подобни истории има много. Дори само половината да са верни - а те навярно са!, - реалното им обяснение е в телепатичната способност, която някои животни притежават. А котките откриват болното място и го лекуват. 

http://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/20-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8.html

Огледалце, огледалце...

Внимавайте с тайнствения предмет! Може да запомни и проектира образа на починал човек, подмладява опитни животни

"Огледалце, огледалце..." Обръщението и последвалия въпрос ги е чувал всеки. Лъскавите предмети са в дома ни, освен това са любим и задължителен аксесоар на истинската дама. 

Магията да се видиш срещу себе си в древността е била истинска загадка, за която днес като че ли не се и замисляме. Въпреки това всеки малко или повече е чувал поверия и обичаи, свързани с огледалото. Ако го счупим, това носи нещастие, в дома на покойник ги покриват, бебе или дете до една година не бива да вижда отражението си. Смята се също, че момиче не трябва да се оглежда на слаба светлина, например от свещ, тъй като ще загуби привлекателността си. Днес пък огледалата се превръщат в оръжие на медицината срещу редица проблеми, за които доскоро науката не предлагаше никакво решение.


При древните хети съществувал магически ритуал за възстановяване на половите способности на мъжа. С огледало и вретено в ръце той преминавал през врата, след което му отнемали вретеното и огледалото и му давали лък за стрелба, като му казвали, че му се отнема женствеността и му се връща мъжествеността.

В много митове огледалните „двойници" се приемат не като оптическа илюзия, а като напълно реални етерни тела, в които може да обитава дух с лоши намерения.

Маите в Южна Америка с помощта на огледала от обсидиан провеждали сеанси за връзка с духовете. Интересни са и многобройните разкази, при които 
купено на търг старо огледало оказва негативно,

понякога дори фатално въздействие


на новите собственици. Причината се търси в „паметта" му, когато огледалото е било свидетел на ужасни сцени.

Какво става от научна гледна точка, когато се огледаме? Освен че пред нас е недействителен образ (лявото става дясно), започва интересен психофизиологичен процес. „Виждаме се", т.е. виждаме двойника си, но и той ни вижда.

Всеки иска да изглежда привлекателен и не харесва някаква своя черта. В момента, в който се взрем в нея, започва процес на самовнушение, подобен на този при т.нар. биологична обратна връзка. Ако ни обземе недоволство от видяното, то се вижда веднага на лицето ни, което може да „помръкне" от разочарование. Получава се омагьосан кръг и 


в резултат мозъкът ни запомня тази случка като неприятна


Ефектът се засилва при лошо осветление, когато лицето не изглежда добре заради подчертаването на релефа му – бръчки и т.н. Ако обаче се гледаме в качествено огледало при подходящо осветление и сме с позитивна нагласа към себе си и света, картинката става друга, защото виждаме себе си с „доволни" очи и лицето ни е с приятно излъчване. Когато една жена оправя косата си пред огледало и се гримира, тя несъзнателно прави точно такова самовнушение, коригирайки отношението към себе си.

Затова е важно да внимаваме


и да не се гледаме в огледало, когато сме

в лошо настроение, болни, изморени,


а също и при слабо осветление.

Съществува лечебен метод, при който пациентът се взира в очите си в огледало и произнася мислено или на глас пожелателни фрази и изречения, като е важно да е напълно съсредоточен в смисъла им. Така тези самовнушения


влизат в подсъзнанието и трайно го „препрограмират"


Според много специалисти по този прост начин човек може да преодолее зависимости към цигари или алкохол.

Шокиращи резултати дадоха експериментите на американския психотерапевт Моуди и руския му колега Ветвин. В затъмнено помещение с изцяло покрити с черен плат стени те поставили голямо огледало, пред което имало удобно кресло, също покрито с черен плат. Огледалото било под лек наклон, разположено така, че долният му край да е почти на нивото на главата на седящия, за да не вижда отражението си. Зад креслото имало слабо светеща лампичка, осветяваща едва-едва помещението. След предварителна психологическа настройка, включваща разглеждането на снимки на починал близък и събуждането на ярки спомени с него, участникът в експеримента се разполагал удобно в креслото и поглеждал в огледалото.

След известно време ставало нещо невероятно – 


появявал се образът на покойника, понякога размит и неясен, 

а в други случаи отчетливо оформен


Интересно е, че това загадъчно общуване се осъществило при почти половината от участниците. Те били специално подбирани с устойчива психика, за да могат да понесат случващото се.

Тези странни срещи, контролирани от лекари, се оказали добро средство за лечение на тежки депресии, причинени от загубата на близък човек. Ако изключим загадъчната хипотеза за влизане в „отвъдното", другото възможно обяснение е, че по някакъв начин се проектира информация от мозъка на човека или от пространството.

Обикновеното плоско огледало през последните години се използва и за лечение на болни, прекарали инсулт с леки парези, както и при пациенти с фантомни болки след ампутиране на крайник. Методът е прост, но учудващо ефективен. Засегнатият или липсващ крайник се прикрива с огледало така, че той да не се вижда, а на неговото място болният вижда „двойник" на здравата си ръка или крак. Когато се опитва да движи едновременно и двата крайника,


мозъкът получава фалшива информация, 

че пострадалият също се движи


и съответните центрове се активират. Така постепенно се стига до възстановяване на движенията и намаляване на фантомната болка. В основата на този феномен е откритие на американския неврофизиолог Рамачандран.

Не по-малко загадъчни свойства имат и вдлъбнатите огледала. През XIII век монахът Роджър Бекън с помощта на такова е правил невероятни предсказания в областта на науката и техниката – за микроскопа и телескопа, за самолетите и корабите, описал е състава на барута,


знаел е за ембриона и клетките на организма,

пресъздал е даже мъглявината Андромеда


Изследователите на живота и творчеството му били поразени от размаха на откритията. Смята се, че той е създал първите очила през 1287 г.

От древността и до наши дни добре полираните вдлъбнати метални огледала се използват за предсказания. Легендарно е това на Соломон, направено от полирана стомана.

Според световноизвестния руски астрофизик Николай Козирев времето е една от основните форми на енергии на Космоса и всички процеси с причинно-следствени преходи отделят или поглъщат време. Известни като „огледалата на Козирев", неговите спираловидно оформени листове от полиран алуминий отразяват времето и излъчванията от биообектите и предизвикват странни усещания за излизане от собственото тяло, за телепатия, телекинеза и ясновидство. Съобщава се обаче и за


участници в тези опити, които загубили разсъдъка си. 


В руски патент пък е описано подобно устройство за лечение на психосоматични заболявания. От гледна точка на физиката полираната метална повърхност представлява отражател на електромагнитни вълни с много висока честота (с малка дължина на вълната), каквито вероятно излъчват живите организми и растенията. Тези микровълни се подчиняват на законите на оптиката и се разпространяват подобно на светлината. Може да се предполага, че с помощта на огледала се проявяват неизучени досега резонансни явления в областта на свръхвисоките честоти, с които е наситено пространството и времето според теорията на Козирев. Интересно е, че пак според него


времето се помни от материята и

например захарта е с отлична памет


Сега си спомнете за леля Ванга и бучката захар, която тя изисквала от посетителите!

През 80-те години китайският лекар Цзян Канчжен, живеещ в тогавашния Съветски съюз, провежда много интересни опити за въздействие върху генетичния апарат на човека и животните с отражателни устройства за свръхвисоки честоти.

Експериментите му по предаване на генетична информация от един организъм на друг са успешни и скандализират научната общественост. Този талантлив изследовател е подмладявал опитни животни, като ги държал в сферична огледално-отражателна камера заедно с кокоши яйца с развиващ се зародиш. Създавал опитни животни и растения мутанти с трайно променен генетичен апарат. Има негов патент за подобно устройство, което претендира, че подобрява здравето и даже лекува сериозни заболявания. 

След всичко това без съмнение става ясно: приказното „Огледалце, я кажи…!" вече има нов смисъл и науката трябва да обърне сериозно внимание на явленията, свързани с тези почти мистични предмети.

http://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/74-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B5-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B5