сряда, 27 април 2011 г.

БИЛ ЛИ Е ХРИСТОС АСТРОНАВТ?

Космическите полети в средновековната българска иконография

Прастарите свидетелства за посещенията на българските земи от представители на чуждопланетен разум във вид на рисунки, предмети и мегалитни съоръжения продължават да пораждат спорове, засягащи техния исторически и културен контекст и приложимата при тълкуването на тяхната символика научна методология. Въпреки съмненията и подозренията за мистификация на авторитетните специалисти, по-късните епохи не опровергават, а утвърждават в архитектурни композиции и художествени образи с религиозна тематика семантичната приемственост на идеята за космическите пришълци. Православната ни иконография е най-вълнуващото доказателство за интервенцията на висши технологии и същества в духовното и материално пространство на българската нация.

Пръв изследователят Ивайло Петков забелязва аеродинамични тела с ракетоподобна форма върху иконите “Възкресение господне” (Созопол, ХVІ в.), “Преображение Господне” (с.Присово, ХVІІ в.), “Успение Богородично”, “Преображение” (с.Добърско, ХVІІ в.), в обковката “Слизане в ада” и другаде. В старата църква “Свето преображение Христово” от ХVІІ век може да се види добре запазена икона на свети Харалампий, в която зографът е изписал облака само до половината, а другата възпроизвежда като апарат, движен от реактивни струи. Над входната врата от 1732 г. на църквата в Роженския манастир се различават две капковидни летящи тела, които се отдалечават хоризонтално помежду си, сподиряни от вихри. В тяхната сърцевина се намират хуманоидни същества, които гледат в посока, обратна на движението на въздухоплавателните апарати. На други изображения по стените на църквата библейски пророци и християнски светии се издигат и спускат в ракетоподобни тела. Друга забележителна сцена е художествено възпроизведена в параклис недалеч от Рилския манастир. От лодка, подобна на банан, излизат множество хора, а в задната й част се забелязва подобие на двигател. Летателни апарати с банановидна форма са един от основните типове предполагаеми космически кораби на пришълците, които се свързват с прословутото нашествие на НЛО над Белгия. Емблематичен пример за сходни, но световно признати от уфологията и палеоастронавтиката сюжети на контакти с пришълци върху средновековни фрески са и изображения от югославския манастир в Дечани (близо до границата с Албания) и от Лесновския манастир (ХІV в.). Тези места са попадали в географските граници на българската държава още от 924 г. и са част от източноправославното духовно пространство. Една от фреските в Дечани изобразява кацнал ракетоплан и застанал на входната стълба светия, който се мъчи да вкара в апарата съпротивляващи се мъж и жена. Високо над тях кръжат управлявани от хора и задвижвани от реактивни струи капковидни тела, чийто грохот принуждава тълпа от хора да си запуши ушите. Друг фрагмент от Лесновския манастир ни показва мъж, свит в сърцевината на сферично тяло, от което излизат четири реактивни струи. Еманация на божествената мощ или близки срещи със същества от други светове пресъздават странните икони?
Най-забележителните индикации за съществуване на владееща космически технологии раса, с която са контактували нашите предшественици, са българските иконографски изображения на Христос като бог-астронавт, издигащ се с ракета в небесата. Върху бронзова обковка, съхранявана в Националния археологически музей в София, Христос се сбогува със своите последователи в обгърната в пламъци ракетоподобна капсула. Още по убедителна е сцената върху друг експонат от същия музей - иконата “Преображение Христово” от ХVІІ в. Сферично тяло, в центъра на което стои Спасителя, а от двете му страни - светии, се издига върху три огнени стълба. Зашеметените му последователи Петър, Йоан и Яков са паднали върху разлюлените треви и прикриват очите и ушите си от небесния блясък и шум. Аналогичен сюжет със същите участници е изобразен и върху друга икона “Преображение Христово” от ХVІІ в., но от с. Влашко, Врачанско. Сияещо и завършващо с три лъча тяло с формата на първите космически ракети с космонавти на борда “Восток” отнася благославящия Христос към небесните селения. Аеродинамичен ореол обгръща отдалечаващия се от грешната земя Христос и на датираната към 1732 г. икона “Възкресение Христово” от църквата в Роженския манастир, но този път той е ескортиран от носещи се под ъгъл от 45 градуса две…летящи чинии.

Уфологични сюжети и образи откриваме и в други икони, стенописи и настолни кръстове, третиращи библейските мотиви за възкресението, слизането в ада и апокалипсиса. Дали те са плод на провокирана от еволюцията в иконографските стилове и въображението на зографите оригинална художествена интерпретация или достоверен портрет на небесни пратеници? Следите от боговете-астронавти в документално обозрими исторически периоди след създаването на българската държава все още очакват своите мащабни проучвания и откриватели, готови да проникнат отвъд религиозната форма и да се изправят срещу утвърдените научни модели на реалността.

Автор: Мирослав Минчев

ПРИШЪЛЦИТЕ СА ГОСТИ ОТ БЪДЕЩЕТО

Възможно ли загадъчните пришълци, които ни посещават през цялата човешка история, да са собствените ни потомци от далечното бъдеще, преодолели бариерите на пространството и времето? Видният футуролог доктор Брус Голдбърг възприема тази хипотеза като априорна истина. Той твърди, че лично е контактувал с петима идентични по външност с нашите съвременници хрононавти, живели между тридесет и първото и петдесетото столетие след Христа. Те споделили с него, че пътуването във времето ще бъде изобретено около 3050 година от човек на име Таатос. Той е и първият пътешественик във времето, останал в паметта на древните цивилизации като митичния бог Хермес, пазител на тайното (херметично) познание.

Голдбърг споделя впечатленията си от контактите с хрононавтите, които по думите му били осъществени в “петото измерение” или хиперпространството. Тракша ни посещавал от 36-тото столетие, когато пътуването назад във времето се осъществявало физически посредством телепортация. Муат бил духовен наставник на Тракша, просветител в изчезналите континенти Му (Лемурия) и Атлантида и произхождал от 40-ти век. Нирев от 31 -ви век съдействал на своите прадеди за ускоряване на индустриалната революция. Алсинома от 34-ти век напътствал великия творец Леонардо да Винчи при създаването на неговите изобретения и шедьовъра “Мона Лиза”. Чат Ной от 50-то столетие усъвършенствал концепцията за пренасяне в миналото при свръхсветлинни скорости, а личността му стои зад изкования от физиците термин “тахион” (частица, която се движи с надсветлинна скорост).

Освен личния си опит в последната си книга “Пътешественици във времето от нашето бъдеще” Голдбърг описва и невероятните си разкрития, получени, когато подложил свои отвличани от “извънземни” пациенти на регресивна и прогресивна (за извличане на спомени от бъдещето) хипноза. За Пациентите споделили, че многократно са похищавани от хуманоидни същества, които се оказали нашите далечни правнуци - хрононавти, предприемащи експедиции в миналото от епохи, отстоящи в бъдещето на 1000-3000 години от нашето съвремие. В състояние на хипноза контактуващите с бъдещето описали четири различни типа пътешественици във времето:

1.Сивите. Това е класическият “насекомоподобен” пришълец с големи черни очи. Ръстът им е между 90 и 150 см, кожата им е сивкава, нямат коса и видими слухови органи, устните им са рудиментирали, а крайниците им са хилави и удължени. Някои от тези хрононавти са виждани като малки същества с бял или син цвят на кожата, а други са имали чертите на хуманоиди от женски пол. Други “сиви” са по-високи и стройни, ръководят по-малките си събратя, осъществяват прегледите на отвлечените хора и носят комбинезони с триъгълни емблеми.

2.Хибридни пътешественици във времето. Те са генетична кръстоска между човешки същества и пришълци от други планети. Цветът на кожата им варира от белезникав до бронзов, а височината им достига до 1,80 м. От голяма дистанция могат да бъдат объркани с хора. Имат големи фасетъчни очи и странни чела. Пациенти на Голдбърг споделят, че са виждали хибридни хуманоиди от женски пол. Понякога тези хрононавти били в компанията на свои “колеги” от първата група и въпреки че великодушно уведомявали своите “жертви”, че са пратеници от бъдещето, не уточнявали века и било трудно да се прецени дали са съвременници на “сивите”.

3.Идентични с хората хрононавти. Около 1/4 от пътешествениците във времето имат напълно човешка външност, но сравнително висок ръст, понякога надхвърлящ два метра. Те са русокоси, синеоки, без окосмяване по лицето и винаги са облечени в бели роби като римски патриции. Голдбърг предполага, че някои “исполини”, упоменати в древните книги, са принадлежали към тази човешка раса. В някои случаи нордическите хрононавти са виждани заедно с пришълци от предходните типове, но винаги са изпълнявали ръководни функции. Не е забелязана появата на хрононавти от женски пол.

4.Рептиловидни (влечугоподобни) пратеници от бъдещето. Тези същества имат вертикални зеници и гущеровидна кожа. Очевидци твърдят, че враждебно настроената към хората раса на рептилиите има извънземен произход и произхожда от настоящето ни, но според д-р Голдбърг те са хрононавти от бъдещето и ни посещават, извличайки от нашите гени и органи съставки, необходими за поддържането на дълголетието на своя вид.

Според Голдбърг хрононавтите са овладели време-пространството и могат да се придвижват между измеренията, преминавайки през стени и солидни бариери като през завеси. Преходът във времето се осъществява в “петото измерение” или хиперпространството, което им позволява да ни наблюдават и същевременно да остават невидими. Подлагайки ни на генетични манипулации, те (с изключение на рептилиите) се стремят да тласнат напред нашата еволюция като разумни същества. Целта на всички техни експедиции във времето е да ускорят нашето духовно израстване, защитавайки от упадък и самоунищожение първопричината на собственото си съществуване.

ЛОХ НЕС - ПОРТАЛ КЪМ ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ

Странни светлини, появили се в нощното небе над намиращото се близо до легендарното езеро Лох Нес селце Дръмнадрокит в края на януари т.г, възродиха отново легендите за чудовища и НЛО от други светове сред шотландците, съобщава в броя си от 31 януари местния вестник “Инвърнес Куриер”.

Около 1,30 часа след полунощ съпругът на Лиз Гришам пръв забелязал необичайните илюминации през прозореца на своя дом и успял да ги заснеме със семейната видеокамера. “Това е нещо удивително, каквото и да е. То се върти и променя формата си”, споделя очевидецът. Мистър Гришам забелязал, че през визьора на камерата НЛО изглежда зелено, но реалният му цвят е яркосин. В основата и в горната част на обекта се забелязвали две тъмни петна, а в средата - въртящи се светлини. Според него реещото се елипсовидно тяло нямало нищо общо с оставящ диря метеор или самолет.

Явлението било наблюдавано последователно няколко вечери и от други свидетели в Дръмнадрокит, които останали убедени в свръхестествения му произход. Светлината се придвижвала на северозапад и след това изчезвала от поглед, пропадайки подобно на хвърлен камък. “Ако трябва да съм честен, цялото село вярва, че това е НЛО. Претърсих астрономическите уебсайтове и не открих нито една звезда с такова поведение”, споделя Гришам. Шегувайки се с възбудата на своите съселяни, той подхвърля: “Очакваме отвличанията да започнат!”

Мартен де Врийс от Шотландското астрономическо общество, изучил заедно със свои колеги видеозаписите на странното явление, признава, че не може да идентифицира обекта, но тъй като се е намирал твърде ниско, за да бъде небесно тяло, той най-вероятно е дело на човешка ръка. “Това е НЛО, защото е неидентифициран обект, но хората го бъркат с кораб на извънземните. Най-вероятно става дума за единичен източник на светлина, замъглен и “замърсен” от лошите атмосферни условия. Но ако бях го видял лично, сигурно щях да бъда много озадачен”, заключава де Врийс.

Независимо от скептицизма на астрономите в околностите и над езерото Лох Нес нееднократно, включително и през деня, са забелязвани тъмни обекти, които нямат нищо общо със земните въздухоплавателни средства. Знаменателен е фактът, че НЛО се появяват в район, известен с друго фантомно творение - знаменитото лохнеско чудовище. Съвпадението е аргумент в подкрепа на изказаната от британският парапсихолог Рос Хемсуърт хипотеза, че езерото Лох Нес е портал между успоредни измерения, а Неси - същество от други светове. Той заснел подобно същество на филмова лента, докато изследвал междупространствено “усукване” в Ню Джърси. Хемсуърт се позовава на данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси, въпреки, че очевидци продължават да виждат чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Някои уфолози и ясновидци допускат, че НЛО над Лох Нес и мистериозният обитател на езерото са илюзорни творения, създадени от високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, който разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност.

Автор:Мирослав Минчев

Как да се подготвим за прехода

Вибрационния преход е тема, която се коментира масово напоследък. Мнозина свързват прехода с годината "2012", а самата година бе използвана за много спекулации с комерсиална цел, за бързо натрупване на богатство, това е и причината много от хората да приемат "прехода" за поредната измислица на хората. В тази тема ще обясня какво трябва да направи всеки един човек, за да е подготвен за прехода. Не всяка една душа, е избрала да премине прехода (това си е нейн личен избор, и никой не може да и го отнеме), за това ще помоля тези хора, които темата "преход" им се струва чужда по-добре да не пишат тук.

Подготовката се състои в изчистване-прочистване на мисълта, психиката, душевното състояние от негативните човешки емоции и чувства, до постигане на пълна емоционална стабилност. Егото е нужно да бъде укротено и да не се стреми напред пред много други да изпъква. Готов ще си, когато равни на себе си срещаш и в мир и хармония готов си с тях да общуваш. Смирено блаженство в душата си да усещаш и телепатично с всекиго в контакт да влизаш, когато за мисловна среща го призовеш. Любовта към земята и към природата са неизменно условие - в едно с нея да вибрираш и тя като част от теб да бъде - тя да е в теб и ти да си в нея. Любов без граници теб да изпълва и с делата си нея да претворяваш. Когато около теб такива други има, тогава вибрациите на това единство неимоверно нарастват и въздухът насищат с енергия и сила.

Как да постигне всичко това е личен избор на всеки един от нас, аз мога да ви дам само малки примерни насоки, какво бихте могли да промените в ежедневието си още сега:
- Започнете да се замисляте с какво се храните, подбирайте добре храната и не злоупотребявайте с нея. На всяко ядене и благодарете, че ви засища и премахва глада ви!
- Контрол над вашите мисли! Започнете да се контролирате какви мисли преминават през съзнанието ви, запомнете, че вие се създателите на вашата собствена реалност. Не забравяйте и закона за привличането, лошите мисли привличат ниските вибрации. Излъчвайте любов и позитивизъм!
- Не използвайте психотеропни вещества!
- Започнете да отделяте повече време за себе си и отделяйте време и за медитация!
- Прегледайте листата си с приятели! Повечето от нас имаме приятели, които ни дърпат много назад. Изсмукват ни ежедневно, без да получаваме никаква енергия в замяна. Вселенския закон за баланса между "взел-дал" е нарушен и то не във ваша полза. Дръжте тези хора настрани от вас.
- Каквото и да правите, правете всичко така, че да има завършен вид!
- Не вреди на хората с лоши думи и действия!
- Благодари за всичко, което ти поднася живота, колкото и дребно и незначително да е то. То е част от целия пъзел и без него живота ти не би бил същия. Благодарността мултиплицира енергията!
- Обичай живота! Обичай ближните! Не дели хората, подхождай с разбиране и внимание към всеки еднакво! Оцени всеки един миг в живота и му се наслади максимално.
- Ограничи избирателно телевизията, гледай само избрани предавания в който няма насилие и лоши новини, пресата, филмите и телевизията насаждат много негативизъм, избягвайте го! Не слушайте силно музика! Слушайте само музика, която ви доставя удоволствие

Този примерен списък може да бъде допълнен от всеки един от вас. Всеки сам за себе си трябва да намери това от което има нужда и да го следва. Няма нужда да говоря за прехода, тези които силно се вълнуват от него са на ясно и ще разберат написаното.

http://aura-1.net/index.php/2011-01-29-11-18-18/2011-01-29-13-16-13

сряда, 20 април 2011 г.

HAARP, КОНТРОЛ НАД КЛИМАТА И УМА

Джеймс Шанън
12-23-97
Излъчвателят HAARP, разположен в Аляска, представлява наземно оръжие за
“Междузвездни войни”, притежаващо способността да манипулира околната среда
така, че да променя времето, да разруши глобалните комуникационни системи,
мисловните процеси на хората, да окаже отрицателно въздействие върху здравето и
да оказва влияние върху горните слоеве на атмосферата по неестествен и увреждащ
я начин. Въздействането върху магнитното поле на Земята не дава гаранции какво
може да се случи в отговор. Участвалите в проектирането на HAARP са част от
гигантско партньорство с правителството, военните и много частни корпорации, които
изграждат предпазна мрежа и правят това тайно. Критиците на проекта твърдят, че
голяма група от независими специалисти трябва да погледнат отблизо тези
разработки, преди да бъде позволено да се продължи работата по този проект. Най-
големият “нагревател на атмосферата” в света е разположен там. Фокусираната
енергия може да се излъчи към йоносферата, където радиочестотните вълни
взаимодействат мощно със заредените частици, намиращи се винаги там. След това
нагряващият ефект на фокусирания лъч обхваща голяма част от йоносферата –
нагоре и навън от Земята. Един от противниците на проекта нарича това “взривяване
на небето”. Земята е защитена от вредното въздействие на космическите лъчи от
Радиационния Пояс на Ван Ален и магнитното поле на Земята. Озоновият слой ни
защитава от ултравиолетовото излъчване. Ако тази двойна бариера бъде отслабена
и това позволи на тези високоенергийни частици от йоносферата да навлязат в
атмосферата, може да бъде предизвикано сериозно увреждане на ДНК-матриците на
всичко живо на Земята. Това е само един от кошмарните ефекти, на които системата
е способна.
В периода 1975-76, Съветският съюз е излъчвал радиочестотни сигнали към Северна
Америка. Радиолюбителите са засичали 10херцовите честоти (импулси в секунда),
които нарекли сигналите на кълвача, поради почукването, което се чувало в резултат
от излъчваните вълни с изключително ниска (ELF*) честота. Предполагало се, че ELF
честотите могат да резонират дори в невроните в човешки мозък намиращ се на
голямо разстояние и да променят настроението при голяма част от населението.
Тези ELF вълни могат да предизвикват и нарушение в комуникациите, спиране на
тока, и промени във времето, предназначени да окажат опустошителен ефект върху
производството на храни.
Когато работи на пълна мощност, този излъчвател ще може да изпраща вълни с
много ниска и с много висока честота (VLF** и ELF), достатъчни за да засегнат
населението на цели региони. Каква друга цел може да преследва това, освен да
бъдат контролирани хората?
Освен това, излъчвателят може да предизвика увреждане на умствените функции
дори поради нехайство или немарливост. Д-р. Рейджо Макела, водеш специалист по
алтернативна медицина, е разработил способ за промяна на баланса в химията на
пациента посредством комбинация от ниски нива на концентрация на химикали и
правилната честота, подавана от правилно настроен предавател. Той е имал
огромен успех при прилагането на този метод за лечение.
Само че военните могат да го използват точно за противоположни цели.
Незначително количество химикали (под общоприетите нормативи за токсичност),
могат да бъдат въведени по някакъв начин (например чрез водата или въздуха) сред
врага; след това да бъде отправена правилната честота, която да активира иначе
безвредните химикали. Това би обезсилило врага, а международните споразумения
за химическо нападение няма да бъдат нарушени.
Един радиопредавател, носещ импулсна вълна от 6-12 импулса в секунда,
действаща в резонанс с радиовълните, която служи като носеща, може, ако е
модулирана правилно, да увреди ума и причини сериозни опасности за здравето
сред хора и животни. Тази технология е изцяло в обсега на излъчвателя и те
възнамеряват да я използват.
Ние можем да оказваме влияние върху земните магнитни полета и йоносферата, но
последиците от подобни агресивни въздействия върху околната ни среда не са
известни, а както изглежда, проектантите на HAARP не се и интересуват от тях. На
онези, които са против HAARP се пречи чрез воала на секретността и измамите, с
които е обгърнат проекта.
За да “подготвят” хората за приемането на тези стряскащи технологии, от време на
време се появяват незначителни “изтичания” на информация – за да се провери как
ще реагира обществеността, но при все това основната стратегия и приложения
остават потънали в тайна.
Може би най-зловещият аспект на HAARP е прилагането на тези технологии към
домашни “неприятели” – можем само да гадаем кои могат да бъдат те. Във връзка с
разработката на несмъртоносни оръжия от полицията ни казват, че “терминът
неприятели е използван… в неговия най-широк смисъл и включва онези, които не са
обявени за врагове, но които са ангажирани с дейности, които искаме да спрем…”
Помнете, че тези оръжия са “невидими” и могат да се използват за промяна на
мисленето и поведението на жертвите, които няма да знаят за “атаката”. Проектната
дата HAARP да заработи с пълна мощност е 1998 година. Застрашени са не само
американските граждани – тази система е универсална. Още от 1975 Канадското
правителство знае за използването на технологии за промяна на времето като
оръжие. Известно ли им е нещо и за употребата на HAARP системата? След като
използването на електромагнитни полета от тази система ще засегне всеки един от
нас по някакъв начин, може би е време да започнем да задаваме въпроси.
Това ли ще е начина за въвеждане на Новия Световен Ред?
А какво ще го последва?
- Изригване на вулкани? – Земетресения? – Сто-футова морска вълна? – Вирусът
Ебола? – или започването на Новия Световен Ред чрез имплантирането на
микрочипа под кожата ни?
- - - - - - - -
ELF* Extremely Low Frequency - Изключително ниска честота
VLF** Very Low Frequency – Много ниска честота

ТАЙНИ ПРОЕКТИ - Емилия Манолова

вторник, 19 април 2011 г.

Началото 2012 година

2012 година е едно може да се каже спасение. В момента човешка свобода трудно може да се каже, че има. Хората могат лесно да се следят какво правят, къде ходят, за какво си харчат парите, какво мислят.

В повечето филми за бъдещето се споменават чипове в мозъците, пълен контрол над масите, тирания на машините и някакъв ред за управление. Винаги ще има бунтовници, но промяната е трудна. Единствения вариант това да не се случи следващите 50 години е да се случи тотална промяна. Което може да се случи единствено с помощта на 2012 година и силата, която се очаква да се прояви тогава.

Трудно ли е всичките технологии да се използват с позитивна цел, да се развива човешкото развитие и мирното съществуване. Красотата на планетата да не се използва единствено за финансови облаги, да се спре играта с човешки животи за постигане на високи цели и амбиции за масов контрол… Интересно е, че когато може целия народ да прави това което някой иска, може да се постигнат много по-големи резултати, но е неприятно когато се разбира, че тези цели са повече към лични облаги, удоволствия. Масов контрол и управление. Голямата цел!

Винаги е имало тирани и такива, които са искали да завладеят света и да го управляват, тираните да живеят вечно, за да може да наслаждат на благата винаги. Но всичко това се прави без да се съобрази с един фактор - силата на природата и Земята. Нейната сила не може да бъде спряна по никакъв начин. Коя природна стихия (става дума за потопи, урагани, свръх ниски температури, ) може да бъде спряна с оръжие или сила?

Може да звучи песимистично, но се движим към пропаст, която не дава свобода и възможности, дава сигурност за слабите и единствено насоки кой какво да прави. Когато някой елемент не пасва на движението на машината , се отстранява. И по този начин идването на 2012 година е един шанс, това да не се случи, като се разруши целия принцип на действие и порочно развитие. Кой иска децата му да живеят като роби… никой. Защото най-скъпото нещо е да дресираш най-слините същества - най-скъпо е в цирка да видиш лъвове, горили, крокодили, който изпълняват команди. Но такива дресировка може да се случи само със груба сила и безкомпромистност.

Дали хората трябва да се плашат от 2012 година или да се надяват да се случи предвиденото? Може би 2012 година ще даде повече възможности, отколкото проблеми.

Земята я има от 4 милиарда години и ние живеем този живот в много малък отрязък (60,70 - 100, 110 години) и всъщност накрая всеки умира, но какво прави човек в този кратък промеждутък. Както имаше една част от филма ‘Жана Д’Арк’, когато казва на новия крал на Франция - “Франция не принадлежи на управниците - тя принадлежи на народа!”. Управниците са тези, които народа избира за да ръководят цялата сложна система да функционира правилно и те трябва да са специализирани в това, нещата да са в полза на хората.



Времената се променят и постепенно всичко излиза на бял свят и дали ние ще поемем своята роля в този етап от живота на Земята зависи от всеки индивидуално, дали ще се стремим към по-добро и хармонично живеене или ще правим нещата, които се очаква да се правят - с цел чуждо облагодетелстване.

Честно казано, ще е радост да си честитим нова година на 01.01.2013г. в един храмоничен свят пълен с положителна енергия и много живот, където нещата се случват както трябва дабъдат по природните и космически закони.

http://aura-1.net/index.php/2012-?start=5

Кристали - другият поглед

 


Поради своята вътрешна съвършена симетрия кристалите са въплъщение на хармония и равновесие. Те са еталон за тази уравновесеност, към която Човек цял живот се стреми.Съчетанието на съвършена форма и силната енергия, скрита в тях, ги прави отлично средство за самолечение. Монокристалите от планински кварц са едни от най-силните генератори на енергия. С планински кристал, единичен или друза, можем да зареждаме и да чистим енергийните полета на човека.
Този най-чист и прозрачен кристал от кварцовата група има мощно взаимодействие с човешкото биополе. Затова най-добре е да изберете своя кристал интуитивно, да почувствате вътрешно кой кристал точно ви привлича. При избора на планински кристал вие трябва да усетите хладината, която идва от него. Ако тя липсва, това може да е признак, че камъкът е синтетичен, не е истински. Оставете интуицията да ви води при избора и със сигурност няма да сгрешите. Затворете очи и се опитайте да си представите идеалния за вас кристал от групата, която се намира пред вас. След това отворете очи и погледът ви ще се спре сам на най-подходящия.
Монокристалите с един връх са прекрасни енергийни генератори. Излъчваният лъч през техния пирамидален връх ще ви помогне да наситите даден орган или част от вашето тяло с необходимата енергия. Кръговите движения по посока на часовниковата стрелка с кристал, насочен към тялото, зареждат с енергия. Кръговите движения обратно на часовниковата стрелка успокояват напрежението и премахват огнищата на възпаление. Тройка планински монокристали могат да ви помогнат да постигнете цялостен баланс на енергиите в тялото и да хармонизирате всички чакри. Легнете, поставете един от трите кристала с върха към центъра на главата си (7-ма чакра), и два – насочени с върховете към центъра на стъпалата. Останете така 20 – 30 минути – ще почувствате приятен прилив на сили и вътрешно спокойствие. Ще ви напуснат напрежението, болката и умората.
Двустранно растящите кристали въплъщават единството на противоположностите. Те са идеални за общо балансиране на енергиите Ин и Ян във вашето тяло. Те едновременно излъчват целебна енергия и поглъщат отработената, отрицателна енергия. При медитацията тези кристали символизират равновесието на духа, душата и материята. С тяхна помощ могат да се извършват астрални „операции” за отстраняване на енергийни прикачвания и ларви в аурата и етерното тяло на Човека.
Друзите имат мощен колективен разум и енергия. Те са прекрасни за медитация и дистанционно лечение. В такава кристална група вие можете да запишете мисловна лечебна програма, която в течение на месеци, дори години ще ви помага да поддържате своето здраве в добро състояние.
Друзите от планински кристал и полиметални примеси – пирит, галенит, сфалерит и др., са идеални хармонизатори на енергиите в кътчетата на вашето богатство и бизнес. Те умножават светлината в целия й спектър на цветовете и привличат енергията на парите и материалния просперитет. Традиционното китайско изкуство за хармонизиране на дома Фън Шуй широко използва кристалите за „лечение” на липсващи сектори в жилището и за увеличаване на потока на положителната, Ци енергия. Ако имате такава друза на работното си място, при вас неусетно ще дойдат вдъхновението и благополучието.
С планински кристал, единичен или друза, вие можете да заредите водата, която пиете. Поставете добре измития предварително кристал в кана с вода за 10 – 12 часа и след това пийте от тази вода по 3 – 4 чаши на ден. Хомеопатичният силиций, който се отделя във водата, и нейната симетрична структура, получена от взаимодействието с кристала, ще ви помогнат да балансирате процесите на усвояване на енергия и хранителни вещества в организма. „Там, където има силиций, има живот”, гласи един от петте закона за живота на биологичните системи на Вернадский. Затова кристалите от силициевата група, сред които планинският кристал е безспорен фаворит, са добри приятели и помощници на човека от незапомнени времена.
Предпазвайки човека от негативни енергии, кристалите често поемат върху себе си прекомерно натоварване. Виждал съм помътнели и спукани кристали, ударени сякаш с тежък чук. Ако нещо подобно се случи с вашия кристал, благодарете му с уважение, че ви е спасил от неприятности и го върнете обратно в природата в течаща вода. Добре е да почиствате кристалите около вас поне веднъж месечно, като ги поставяте за няколко часа върху морска сол и след това ги оставяте „да се изкъпят” обилно на течаща вода. Зареждайте кристалите поне веднъж седмично на пряка слънчева светлина, така те ще ви служат вярно дълги, дълги години. Помнете, че всичко в Природата е живо и разумно. Затова общувайте с вашите кристали като разум с разум. Ще останете приятно изненадани!
http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/nejiva-materia

четвъртък, 7 април 2011 г.

Кои са енергийните центрове в България?

Най-големите енергийни центрове в България са в село Мадара, разположено на 17 км от Шумен, Перперикон и Побити камъни близо до Варна.

Българските изследователи са на мнение, че не случайно върху изпълнената ни със силни енергийни места малка държава, има най-много феномени в света.

Мадарският конник е един от най-уникалните енергитични центрове у нас! Древни цивилизации са оставили следи на малкия скалист участък в Мадара. Пещерите пазят следи още от тракийците. Нови изследвания на български, руски и китайски историци сочат, че Мадарският конник не е изображение на някой български хан, а е образ на Слънчевия бог, а може да е и самият бог Тангра. Древните български жреци – колобрите, са се славели със своите астрологически познания. На метри от Мадарския конник са намерени съд с барелеф със зодиакални знаци, както и най-древния календар, изобразяващ зодиакалния кръг с образите на животни, който е български. Ако се разходите в околностите на Мадара нощем, ще забележите мистично синкаво сияние, излъчвано от скалите.



На 20 км от Варна в посока Шумен се намират Побитите камъни. Древното образувание е феномен и все още очаква да бъде разгадано. Все още не е ясно на учените дали камъните са направени от природни сили или са оставени от незнайни цивилизации. Една от хипотезите гласи, че преди 50 милиона години под въздействие на налягането, температурата на горещите гейзери, изригнали от дъното на морето. Смята се, че Югоизточна Европа е била на дъното на морето и тогава са се появили своеобразните колони от пресован пясък. Повечето биотерапевти и екстрасенси обаче казват, че усещат изключително високо енергийно ниво на този окръг и лечителските му свойства.



Предполага се, че Перперикон е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри. За развитието на астрономията преди хилядолетия в местността на Перперикон свидетелстват откритите от археолозите следи на ранни прихоризонтални обсерватории. В свещеното мясти -храма, вероятно посветен на Хелиос (Слънцето), който е построен с изглед на Изток, се намира специална дупка, в която попада първият слънчев лъч в деня на лятното слънцестоене. За да усетите силната енергия, която излъчва това археологическо чудо, най-добре е да го посетите в дните на равноденствие.


http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/nejiva-materia

Седем правила за събирателната точка на човека

фиг. 1

Енергийното поле на здравия човек и неговата събирателна точка

Правило № 1: Човешкото същество е едно независимо осцилиращо енергийно поле. Всички осцилиращи полета поради самия факт, че те са осцилиращи, трябва да имат епицентър на ротация. Епицентърът на човешките енергийни полета се нарича събирателна точка.

Правило № 2: Позицията и входящият ъгъл на събирателната точка във физическото тяло диктува формата и разпределението на човешките енергийни полета.

Правило № 3: Формата и разпределението на човешкото енергийно поле е право пропорционална на биологичната енергия и активност на органите и на жлезите във физическото тяло.

Правило № 4: Биологичната активност на органите и на жлезите определя позицията на събирателната точка, а също така формата и разпределението на биологичната енергия около и във физическото тяло.

Правило № 5: Позицията и входящият ъгъл на събирателната точка управлява биологичната активност на всички органи и жлези, включително и на мозъка.

Правило № 6: Позицията и входящият ъгъл на събирателната диктува “как се чувстваме и какво е нашето поведение”.

Правило № 7: За добро или лошо, преместванията или неправилната локализация на събирателната точка и на входящият й ъгъл променят “начинът, по който се чувстваме и по който се държим, а също и нашето състояние на здраве или на болест”.

Къде да търсим събирателната точка?
Позицията на събирателната точка на жената е изобщо, но не винаги, е няколко сантиметра по-високо, отколкото тази при мъжа (фиг. 2).

фиг. 2

Обичайна локализация на събирателната точка при жената и при мъжа

Изобщо казано, женският вибрационен обхват, поведението на жената, начинът, по който се чувства тя и нейният възглед за света са твърде различни от тези на мъжа. Следователно женските и мъжките позиции на събирателната точка имат тенденция да са различни. Да се намери точното местоположение и входящият ъгъл на средностатистическият, здрав и балансиран човек е бърза и лесна работа. Пациенти с благоприятно енергийно разположение (високи вибрационни честоти) имат висока локализация на събирателната точка и насочен нагоре входящ ъгъл. Депресираните и летаргични пациенти, като тези страдащи от МЕ или следродилна депресия имат ниска локализация и наклонен надолу входящ ъгъл. Намирането на позицията и входящият ъгъл за пациентите с ментални и физически здравни проблеми може да е трудно в началото, но това става по-лесно след като човек натрупа опит. Често симптомите, стойката или интонацията на гласа на пациента подсказват къде да търсим събирателната му точка. Представената на фиг. 3 “разцентрирана” карта на положенията на събирателната точка дава общ поглед върху локализациите й при изявени специфични физически и психологични симптоми. Съществуват, обаче, и някои редки изключения от тях.


фиг. 3

Карта на отместванията на събирателната точка от нейната централна локализация, която показва приблизително позициите й при различни болестни симптоми

Насилието, принудата, тежката загуба, шокът, злополуките, скръбта, наркотиците, отровите и болестите могат лесно да развалюят настройката на енергийното тяло. В зависимост от посоката и силата на разбалансирането, ще се появят различни психологични и физически симптоми. Много голямо разбалансиране на настройката на енергийното тяло се наблюдава при депресия, различни психотични и психологични разтройства, наркотично или алкохолно пристрастяване, натравяния, левкемия, рак, автоимунна недостатъчност (AIDS, спин), МЕ (myalgic encephomyelitis), МС (мултиплена склероза), следродова депресия, шизофрения, епилепсия, сенилна деменция (Алцхаймер), кома, паркинсонизъм и т. н. Не е трудно да се изследва разпределението на енергийното тяло в тези случаи чрез локализацията на събирателната точка.
За да имаме оптимални здраве и виталност трябва енергиите в лявата и дясната страни на мозъка ни да са еднакви и електромагнитните полета да са симетрично разпределени около централната меридианна линия на физическото ни тяло. Идеалната позиция на събирателната точка е централната й локализация, показана с централното кръгче на гръдния кош на човека на фиг. 3. При тази позиция през централната нервна система тече балансирана биологична енергия и жлезите с вътрешна секреция функционират хармонично. Това идеално разпределение е рядко. При повечето хора събирателната точка може да се намери влизаща от дясната страна на централния меридиан върху гръдния кош, както е показано на фиг. 4. Това се дължи на доминиращата активност на лявото мозъчно полукълбо, което има за резултат физическа и ментална активност, които се определят от днешния стресов начин на живот.

ЛЯВО ПОЛУКЪЛБО = ДЯСНА СТРАНА НА ТЯЛОТО

Лявото полукълбо контролира функциите на дясната страна на тялото и е свързано с мисленето и екстровертната активност на човека.

ДЯСНО ПОЛУКЪЛБО = ЛЯВА СТРАНА НА ТЯЛОТО

Дясното полукълбо контролира функциите на лявата страна на тялото и е свързано със сънищата и интровертната активност.


Фиг.4

Локализация на събирателната точка и входящият й ъгъл и нейните доминиращи ефекти върху енергиите на лявото и на дясното мозъчни полукълба
Наркотиците, алкохолът, болестите, произшествията и емоционалната тъга са най-честите причини събирателната точка да напусне цетралната си позиция. След като веднъж се случи такова напускане, макар, че да не е невъзможно, то е много трудно да се възвърне изходната й позиция чрез собствени усилия или чрез ортодоксална медицинска терапия.

http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-02

Астрално тяло

Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една определена област от вселената, обкръжаваща или проникваща физическата, но невидима за нашето обикновено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състояние.

Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безбройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразделени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят.

Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Физическата е разположена в астралната. Астралната материя служи като един носител на Жива, на Единния Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя.

Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което популярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енергии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Живот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива минава в ефира на последния, и той става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра.

Ако си представим, че физическият свят не съществува, без от това да следва някоя друга промяна, все пак ще имаме едно пълно негово повторение в астралната материя. И ако по-нататък си представим, че всички ние - мъже или жени - сме надарени с работещи астрални способности, то на първо време не усещаме никаква разлика в това, което ни обкръжава. "Умрели." хора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в такова едно състояние и вярват, че са още живи във физическия свят.

Тъй като повечето от нас още не са развили астрално зрение, е необходимо да се наблегне на тази относителна реалност на астралния свят като една част от феноменалната вселена, и да видим това с умствените очи, ако не с астралните. Астралният свят е така реален, както и физическия: наистина понеже той не е така далеч отстранен от Едничката Реалност, затова той е по-реален отколкото физическия; неговите явления са отворени за компетентни наблюдения, подобно тези на физическото поле.

Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикновеното астрално зрение, или ясновидството. Но в настоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприемат фините вибрации на астралния свят.

Такива лица, наистина, могат да правя много грешки, както детето греши, когато започва да си служи със своите физически сетива, но тези грешки се поправят от по-голямата опитност и след време те ще могат да чуват и виждат в астралния свят също тъй добре, както и във физическия. Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не е развил в себе си достатъчно духовна сила даже само физическия свят доста трудно се владее, а работата в живота още повече се усложнява от намесването на астрални гледки, звукове и др., които ще се явят от това преждевременно преглеждане в астралния свят. Но идва времето, когато този стадий ще бъде достигнат и когато относителната действителност на астралната част от невидимия свят ще се открие за будното съзнание.

Затова е необходимо не само да имаме астрално тяло, каквото всички наистина имаме, но и то да бъде напълно развито и готово за работа, съзнанието трябва да бъде навикнало да работи в него, а не само през него във физическото тяло. Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително малко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и овладяването им от ума.

Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Астралното тяло, в което се намират центровете на усещането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически човек. Но, разбира се, то е само един носител - една риза, както ведическата школа се изразява - в която самият човек работи и чрез която той достига най-плътния носител, физическото тяло.

Що се отнася до устройството на астралното тяло, то е изградено от седемте състояния на астралната материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя. Лесно е да си представим човек в добре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, копие на физическото, видимо по своята прилика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Казах "едно добре оформено астрално тяло", тъй като астралното тяло на един неразвит човек представлява нещо твърде несвързано.

Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наистина той е по-скоро един облак от астрална материя, отколкото едно организирано астрално тяло - една маса от астрална протоплазма, прилична на амеба.

Добре устроеното астрално тяло означава, че притежателят му е достигнал доста високо равнище на умствено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От определеността на неговото очертание, от блясъка на неговите материали и съвършенството на неговото устройство, човекът може да съди за степента на развитие, достигната от Аз-а, който си служи с него.

Що се отнася до въпроса за неговото подобрение - един въпрос важен за всички нас - трябва да се помни, че подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума. Астралното тяло е особено чувствително към въздействията на мисълта, защото астралната материя отговаря много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят.

Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрестанно променливи образи; намираме там "мисъл-форми" - форми, съставени от елементална есенция и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази астрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време.

Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че по цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на човека, направено от астрална материя, има същата готовност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на други, или отвътре, от ума на неговия притежател.

Нека сега изучим астралното тяло, както то е изложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние виждаме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъстроцветен облак. Багрите се видоизменят според природата на човека, съгласно с неговата ниска, животинска, чувствена природа, и частта вън от физичекото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принадлежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло.

Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на всички животински страсти и желания, центъра на чувствата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестанно, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги възприеме, и ние виждаме как те въздействат върху астралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-редки качества.

Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъде тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наистина хубав предмет. В последния случай ниските страсти са били овладени и работата на ума да подбира с очистила астралната материя.

Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме работили съзнателно с тази цел. И нека се помни, че тази вътрешна работа упражнява силно влияние върху мислите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отговаря обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чистото астрално тяло отблъсква такива мисли и привлича към себе си мисъл-форми, съставени от материя, съответстваща на неговата собствена.



http://aura-1.net/index.php/2010-10-27-14-06-44/2010-10-31-10-47-54/2010-01-23-13-53-46

Какво е духовен живот и духовно развитие? За смисъла на духовния живот.

Какво е духовен живот и духовно развитие?

Духовен живот е живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено. Духовен е обратното на егоистичен. Духовният живот или добродетелният живот зове човек да е в хармония и разбирателство с всички околни. Да извлича
най-доброто от всяка една ситуация, от всяка среща и всяко общуване с другите хора. В тази връзка човек трябва да си постави за цел да се дебне и самовъзпитава, да се приучва и да си налага навици на добродетелност и
полезност при общуването и взаимоотношенията с околните. Освен нашия ум и разум, ние живеем като хора и нашите телесни инстинкти (програми) са първосигнални и егоистични. Нашето тяло ни кара да сме егоисти. Ние живеем
вътре в това тяло и усещаме неговия глад и жажда, а не глада и жаждата, студа и болките на другите хора. Ние изпитваме нашите чувства на мъка, тъга, самота, радост и любов, а не мъката и самотата, радостта и любовта на
другите хора. Ние възприемаме мислите на нашия мозък, било те черни и песимистични или оптимистични и вдъхновяващи, а не мислите на другите. За това естественото състояние е егоистичния, себичен начин на живот.
Естествено е и да предпочитаме себе си и да обичаме повече себе си, а другите да ползваме като средства за нашето благо.
Духовният човек обаче е онзи, който се е нагърбил да прави точно обратното. Духовният живот е живот на непрестанна битка с естеството да си човек. Духовният живот за това изисква голям труд и усилия по самовъзпитание.
Добра нагласа е позицията на служител, на прислуга за околните ни. Разбира се, без да се изказва подобна позиция с думи. Просто във веки един момент трябва да сме загрижени за другите, все едно техните нужди и желания са
наши нужди и наши желания.
Това духовният човек поставя като своя цел помощта и полезността за другите, както някои поставят за цел да си намерят работа, интимни връзки, секс, пари, да си купят кола, голяма къща и т.н. И усилията, които бихме полагали
за тези егоистични цели, са същите каквито усилия би следвало да полагаме за нуждите на другите. Това е духовен живот - живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено.

За смисъла на духовния живот

Човекът няма да свърши в гроба. Ние сме души, обитаващи тела, ние сме дух. Духът на човека идва от една духовна общност. Духовната общност, духовния свят е свят на безпределна хармония, любов, красота и щастие. Тя се
гради на принципа на братството и взаимопомощта. По-силния помага на по-слабия, по-знаещи учи по-незнаещите. И тъй като няма една единствена линия на развитие, по-точно казано е - по-силния в едно отношение, помага на
по-слабия в това същото отношение; по-знаещия дадено нещо, помага на по-незнаещите това нещо. А в дълбините на всеки дух седи Единствения Абсолютен Дух, който като експлозия се разраства във все по-голям екстаз от
щастие, любов, познание и т.н. Така е изграден истинския вечен живот и свят. Човешкото състояние е изпит за възвръщане в този идеален свят, в тази духовна общност. Там няма страдание, няма зло. Щастието и красотата,
любовта са безгранични, защото нарастват непрестанно, няма как да се насладим на всичкото добро, то става все повече и повече, защото всеки от нас там твори доброто за всички във все по-голямо количество. Истинския живот
е вечна игра на любов, красота, хармония, неописуема радост и вълшебна изненада. Истинския, вечния живот е неописуем, невъобразим екстаз. Ние можем да го предвкусим оттук, от това ни човешко състояние, но няма как да го
узнаем точно какъв е, защото сме ограничени от окаяното си и ограничено състояние. Духовният живот цели възвръщане в духовния идеален свят, рая. Всичко това е реалност, а не химера или фантазия. Тоя свят всъщност е
кратък кошмар, идеалния свят и идеалния живот е вечен. Страданието и злото са песъчинка от целия пясък на един безкраен плаж от щастие пред океана на изобилието. Рано или късно ние ще се осъзнаем и ще се върнем в
идеалния свят. Да заживеем духовен живот означава, че заявяваме и тръгваме по пътя към безпределното и вечно щастие сега. Така и трябва.


http://duhovno-razvitie.com

Ушите помнят минали животи

В тялото ни е закодирана информация за нашите прераждания


Всеки е изпитвал усещането дежа вю - "този човек съм го виждал някъде", "попадал съм в такава ситуация", "казвал съм същите думи някъде". Кармиците са склонни да обясняват тази обсесия с минали животи, в които вероятно сме преживявали сходни ситуации. Хора, които са се подлагали на реинкарнация (връщане назад в миналото) споделят, че са отивали в Египет и са виждали уникални неща, без никога да са стъпвали там. След това правили екскурзия и статуите, къщите или тайните входове и улички, видени по време на сеанса, наистина съществували.

"Ако имате белег на рамото по рождение и се чудите откъде ви е, може в минал живот да сте били ранен от индианец. Имах и такъв случай", разказва Елена Бакърджиева, биоенерготерапевт.

Освен от стигмите по тялото си човек може да разбере колко пъти се е прераждал само ако се погледне в огледалото. Според теорията на Пако Рабан най-много пъти на тази Земя са идвали хората, които имат силно развита и удължена долна част на ушите. Колкото повече се преражда човек, толкова по-силен, по-умен и по-вглъбен е в себе си. Хората с малки, прилепнали или клепоухи като на магаре уши са млади духове. На тях им предстои още много пъти да се прераждат, за да изпълнят мисията си, твърди ексцентричният моделиер, който е голям почитател на учителя Петър Дънов.

Дръпнатите очи на китайци, японци, монголци и други също говорят за най-малък брой прераждания. Обратно, зад очи, които гледат уморено и описват залез слънце, стоят мъдри души. Посветени в тайните на битието споделят, че продължителността на миналия живот може да се изчисли според крайниците. Онези, които имат малки и нежни ръце, са починали рано.
Тези, които имат големи, груби длани, са живели вече няколко живота и са усвоили голяма част от житейските си уроци. Никак не е случайно, че бог Шива е останал на древни рисунки с шест малки и къси ръце. Това ще рече, че той е бил един много мъдър човек, че се е прераждал най-много пъти и е знаел цялата истина за живота.

http://iasnovidstvo.net/otvadnoto

Преживявания на границата на смъртта

Най-солидното научно доказателство за оцеляването на душата след смъртта, са преживяванията близки до смъртта (ПБС).ПБС е термин въведен от д-р Реймънд Мууди (автор на книгите "Живот след живота", "Светлината отвъд", "Живот след загуба", издадени в България от изд.Хермес).
Типичното случайно ПБС прилича на сън. Изненадващо това преживяване изглежда по-реално, отколкото състоянието при нормалното будно съзнание. Петте вида усещания са по-силни; мисловния процес е рационален и кристално ясен.
Основната отбелязана разлика е загубата на връзката с физическото тяло. Възниква усещане за носене из въздуха, а душата наблюдава безжизненото тяло от от страни. В този момент доминира усещането за спокойствие и мир и времето губи своето значение. Душата се чувства привлечена към тъмен тунел, в края на който се вижда искряща бяла светлина.
Докато навлизате в бялата светлина някой ваш любим човек или религиозен образ ви поздравява. В този момент осъзнавате, че ще се върнете във физическото си тяло. Преди това вие правите мигновен панорамен преглед на досегашния си живот под формата на ретроспекция.
Повечето хора не си спомнят тези събития, когато се върнат към живота във физическото си тяло. Това не значи, че не са им се случили, ние не помним и много свои сънища, но всяка нощ сънуваме. Някои хора съобщават, че са усетили дискомфорт или че са неудържимо изталскани обратно в телата си. В разказите преобладават по-високото оценяване на живота, засилване на значението на личните взаимоотношения и твърдото решение да се използват максимално предоставените им възможности.
Накратко основното преживяване на ПБС включва: (1) чуване на силни шумове в началото на процеса на смъртта; (2) придвижване през дълъг тъмен тунел; (3) виждане на бяла или златиста светлина, отделена от индивида; (4) виждане на личности от религията като Иисус, Буда или Моисей; (5) панорамен преглед/преценка на живота; (6) указания, че това е процес на обучение.
Трябва да се отбележи, че всяко ПБС е само началния етап на смъртта.
Децата също преживяват ПБС, но техните преживявания са различни. Те имат по-ярки спомени и виждат искрящата бяла светлина два пъти по-често от възрастните. При децата има тенденцията временно да се отказват от детската си идентичност и да стават "ангели и да бъдат мъдри не за възрастта си". В допълнение панорамните спомени от живота липсват в ПБС при децата.
В книгата си "Живот в смъртта" Кенет Ринг съобщава, че 48% от интервюираните от него хора, които са имали ПБС, описват основното преживяване (описано по горе 1-6). Религиозните вярвания преди преживяването не са имали влияние при тези наблюдения. На практика повечето хора преминали през ПБС, в сравнение с хора, които не са го преживявали, преди това са смятали, че смъртта води до край на съзнанието. Никой от изследваните от Ринг не е описал преживяване, което може да се отнесе към ада. Осем процента от изследваните отбелязват, че сега се страхуват по-малко или въобще не се страхуват от смъртта.
Близо два пъти по-голям бил броят на хората (върнати от клинична смърт), които не са имали ПБС, но били запознати с това явление посредством работата на Елизабет Кюблер-Рос и Реймънд Мууди. Това разбива всички аргументи, че при хората преминали през ПБС, културната среда е обусловила получаването на такъв резултат.
Друг факт, определящ разказите като верни, са докладите на Майкъл Сабъм, кардиолог от Атланта. Той е интервюирал тридесет и двама пациенти, които твърдели, че са имали ПБС. Никой от тях не допуснал съществена грешка при описанието на процедурите, които са им били прилагани, за да ги върнат към живот, докато те били извън тялото си и наблюдавали тези процедури. Сабъм забелязъл, че 23ма от 25 пациенти, които не са имали ПБС, но са направили "догадки въз основна на научна подготовка" за провежданите процедури, са допуснали съществени грешки в разказите си.
Муди разказва, че една жена успяла да опише съвсем точно инструментите, използвани при връщането й към живота след сърдечния удар - чак до цветовете им. Онова, което превръща този случай в особено забележителен, е, че тази възрастна пациентка е била сляпа от 50 (петдесет) години! Муди, наред с други, съобщава също така, че сред преминалите през ПБС се наблюдава нежелание за връщане към живота. Някои от тези пациенти дори се ядосвали на своите лекари, че са ги върнали обратно.
Друго доста интересно наблюдение от разказите за ПБС е съществуването на предварителни знания. Ринг съобщава за “житейски преглед” и “световен преглед” като компонент от тези футуристични описания.
Предварителните прегледи на живота представлявали надникване в бъдещето на пациента и били уникални за всеки индивид. При събитията от световен мащаб обаче се наблюдава удивително съгласуваност по отношение на време и съдържание. Предварителните прегледи на живота се представят по-скоро като ярък спомен, отколкото като прогноза, и са много подробни. Изглежда възникват като продължение на панорамните прегледи на живота.
Според Ринг много от тези футуристични проекции са документирани. Един пациент описал инцидент с жена му на Трий Майл Айлънд, цели два дни преди самото събитие. Друга пациентка описала на мъжа си изригването на вулкана на връх Света Елена. Той й се присмял, но няколко часа по-късно събитието било показано в новините по местната телевизия.
Ринг забелязъл, че ПБС, причинени от заболяване, е по-вероятно да съдържат основното преживяване, отколкото онези вследствие на катастрофа. От друга страна, жертвите на катастрофа е по-вероятно да преживеят панорамен преглед на живота в срвнение с болните или направилите опит за самоубийство.
Решението за връщане към живота често е свързано с някаква недовършена работа, която пациентът смята, че трябва да довърши преди смъртта си.

Документален филм, излъчен по Zone Reality:

http://www.vbox7.com/play:3cafd329

http://www.vbox7.com/play:55fdbe79

http://www.vbox7.com/play:41e9a0c7

http://www.vbox7.com/play:dba06144

Литература:

д-р Реймънд Муди - Живот след живота

http://nde-bg.net

ПРЕЖИВЯВАНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО . АСТРАЛНА ПРОЕКЦИЯ

Преди години терминът "астрална проекция" се използваше за описание на ИТП. По онова време повечето хора, изживели това явление, не обичаха да го обсъждат. Те се страхуваха да не им се присмеят или дори да ги сметнат за луди, макар че бяха регистрирани хиляди такива преживявания. Г-жа Карълайн Ларсън казва, че една вечер, до като лежала в спалнята си и слушала камерна музика,. изпълнявана от съпруга й и приятелите им на долния етаж:

"Почувствах се силно депресирана и ме изпълни страх... и скоро след това ме обхвана вцепененост, докато всеки мускул не се парализира.. Следващото нещо, което осъзнах, беше, че стоя на пода до леглото си, гледайки внимателно към собственото си физическо тяло, което лежеше на него."

Тази домакиня от Върмонт слязла по стълбите в своетоето "астрално тяло" и седнала сред групата от музиканти. По-късно тя се върнала във физическото си тяло, а съпругът й потвърдил с подробности онова, което жена му казала, макар и никой да не доловил присъствието й. Учените не вярват много на подобни анекдоти, но едно наблюдение, за което често се съобщава, е присъствието на сребърна нишка, свързваща физическото тяло с астралното. Една домакиня от Великобритания, г-жа X. Д. Уилямс, разказва, че по време на спонтанно ИТП видяла "блестяща бяла нишка, широка шест-седем сантиметра", която "беше прекрепена към главата на физическото ми тяло". Д-р Луиза Райн от Фондацията за изследване на човешката природа към Университета Дюк казва, че изглежда има три вида ИТП. Първият вид е описван като обгръщане под формата на привидение. Човек, преживял такава случка, разказва:

"Събуди ме слънцето, което проникваше през вратата и грееше в лицето и очите ми. Станах, за да затворя вратата... когато погледнах в огледалото, видях най-странното нещо в живота си. То изглеждаше като мен, но беше просто моят образ от бяла пара... Когато стигнах до леглото си, аз бях в леглото и спях дълбоко. Ние бяхме двама."1) Robert Crookall. More Astral Projections (London: Aquarian Press, 1964). 2) Robert Crookall. The Sludy and Practice of Astral Projection (London: Aquarian Press, 1961).

"Чувството" за преживяване на плуване из пространството е вторият вид, типично за който е следното наблюдение:

"Аз [се носех] близо до потона на северния прозорец, който се отваря към задната градина. Цветовете на всички неща бяха ярки и искрящи. Аз сякаш нямах форма. Времето беше спряло; внезапно пак се озовах в леглото, чувствайки тялото си тежко, както преди."

Третият вид се характеризира с освобождаването от всякакъв вид тяло.

"Преди двадесет и пет години бях тежко болен и спешно ме приеха в болницата... чувствах се, като че ли ще умра... Накрая една малка светлинка закръжи над неподвижното ми тяло и всичките ми сетива бяха прехвърлени в тази малка светлинка... Аз, или по-скоро малката светлинка, се носех из операционната, наблюдавайки всичко, което ставаше."

Първата истинска хронология на ИТП се ражда от работата на британския окултист Оливър Фокс. Фокс описва класическо ИТП и отбелязва, че "светът", който човек вижда по време на ИТП, не е точно копие на физическото ниво. Заслужава да се спомене също, че той е можел да предизвика ярки сънища (да осъзнава, че сънува) и да превръща тези "сънища на познанието" в ИТП (виж Глава 6). Той пише:

"Един следобед, когато лежах в леглото, преживях Фалшивото събуждане, представяйки си, че жена ми и двама приятели седят в стаята и си говорят. Чувствах се твърде уморен, за да взема участие в този разговор и отново "заспах". Когато пак започнах да долавям заобикалящата ме среда, осъзнах, че съм в Състояние на транс [каталепсия] и мога да напусна тялото си. Така че аз седнах (извън тялото, така да се каже) и бавно станах от леглото. Двойното съзнание беше много силно. Можех да почувствам как едновременно лежа в леглото и стоя до него, като в същото време краката ми притискат покривката на леглото; макар че можех да виждам всички предмети в стаята доста ясно, не можах да видя физическото си тяло, когато го потърсих в леглото. Всичко изглеждаше точно толкова истинско, колкото и в будния живот -дори повече, много ярко - и се почувствах неописуемо добре и свободен, а мозъкът ми изглеждаше необичайно буден. Станах от леглото и бавно се разходих из стаята до вратата, като усещането за двойно съзнание намаляваше, докато се отдалечавах от тялото; но точно когато щях да изляза от стаята, тялото ми моментално ме дръпна назад и трансът беше нарушен."

Американецът Съливан Мълдун е описал много ИТП. Най-значимият му принос е описанието му на "сребърната нишка". Тази нишка свързвала физическото и астралното тяло. Тя изтънявала с отдалечаването му от физическото му тяло. С изпъването на сребърната нишка се усещало все по-слабо и по-слабо съзнание. Oliver Fox. Astral Projection (London: Universiiy Books, 1962). Мълдун, за разлика от Фокс, можел наистина да въздейства върху физическата материя по време на ИТП. Той съобщава за преобръщане на дюшек и за задвижване на метроном.

Сред другите хроники за ИТП са: Марсел-Луи Форан, френски мистик, който пътувал из Китай, записал своите преживявания под псевдонима Ирам в една книга, преведена като Практическа астрална проекция; Кора Ричмънд, американски медиум, която написала своята автобиография под заглавието Експериментите ми извън тялото; Книгата на Винсънт Търви, британски медиум и спиритуалист, Основи на гадателството. Други, като Уилям Дъдли Пели и г-жа Шайн Гифорд, са имали отделни преживявания, които са описали в брошури. Професор Дж. X. М. Уайтман, професор по математика в Университета в Кейптаун, разглежда подробно своите ИТП в книгата си Мистичният живот. Уайтман отбелязва, че възприемащият навлиза в едно нефизическо копие на физическия свят. Възприятието на субекта, което зависи от условията, контролира формата и структурата на това астрално измерение. Когато наблюдаващият се ориентира към това нефизическо ниво, начинът, по който възприема този свят, се променя и става по-мистичен. Самият Уайтман се възприемал под някаква "форма" по време на едно от ИТП и забелязал "дърпане" в задната част на главата, когато накрая се върнал във физическото тяло. В началото на преживяването той описва "визуални и кръгли отвори".

"Отделянето започна с един "специален отвор", през който наблюдавах повърхността на варосаната стена, отдалечена на две стъпки, с пълна яснота на възприятието и с визуални впечатления като при гледането "през клепачите" на физическите очи (които оставаха съзнателно затворени) от точно определено положение. После отворът се промени и в широка панорама можех да видя равнинна местност със стръмнина на преден план. Веднага осъзнах, че за няколко мига съм бил катапултиран и се озовах по средата на тази сцена."

Най-честите характеристики, съобщавани от субектите на ИТП, включват:

• Усещания за напускане на физическото тяло и за връщане в него. • Преживяване на двойно съзнание в близост до физическото тяло. • Цветовете се възприемат по-ярки, както и предметите.
• Споменават се сцени с неописуема красота. Често те не са свързани с физическата среда.
• Усещане за "дърпане" в задната част на главата, когато ИТП продължи твърде дълго. Това предшества връщането във физическото тяло.
• Астралният свят обикновено е някак си различен от физическия свят. 1) Hornell Hart, "Scientific Survival Research", Inter. Journal of Parapsychology 9,1967: 43-52.

Фокс е писал за интересно потвърждение за истинността на ИТП. Една вечер приятелката му Елзi казала, че ще проектира астралното си тяло в стаятa му. Фокс останал изумен, когато на другия ден Елзи описала обстановката, тъй като тя никога не билa влизала в стаята му. С. X. Ееърд прави първите лабораторни експерименти, демонстриращи това наблюдение от разстояние. Той бил приятел на Едмънд Гърни, един от пионерите на Дружеството за психични изследвания. Гърни описва подробно проучванията на Беърд в книга, озаглавена Илюзиите на живота. Еленор Сиджуик, друг член на това дружество, публикува разказа на г-жа Уилмът в доклада си "За доказателствата за ясновидството", включен в Бюлетина на Дружеството за психични изследвания. Една вечер в Бриджпорт, Кънектикът, г-жа Уилмът била силно разтревожена за безопасността на мъжа си, който прекосявал Атлантическия океан по време на буря. Тя имала ИТП - материализирала се на кораба и целунала мъжа си пред погледа на неговия спътник по кабина. Този мъж, Уилям Тейт, се пошегувал с г-н Уилмът за неговата "приятелка" и че ще уведоми жена му за инцидента. По-късно, когато г-жа Уилмът и Тейт сравнили наблюденията си, се появили няколко взаимно потвърждаващи се момента.

През 60-те години на XX в. двама видни учени, Робърт Крукал и Чарлз Тарт, дали своя принос към проучванията на ИТП. Д-р Крукал събрал близо хиляда разказа от непосредствени участници, изпратени лично на него, както и от научната литература. Сред книгите му са: Проучване и практикуване на астрална проекция, Още астрални проекции и Конкретни случаи на астрална проекция. Крукал прави четири различни подробни анализа на своите данни. Първият се базира на "Закона за доказателството на Уотли". Според този принцип, ако достатъчен брой независими свидетели, които не биха могли да общуват помежду си, за да фалшифицират дадено изявление, постигнат съгласие за характерните елементи в едно наблюдение, то наблюдението най-вероятно е истина. На повърхността излезли шест основни белега: (1) Възприемащият чувства, че напу-ска физическото тяло през главата си. (2) В момента на отделяне на съзнанието от тялото настъпва затъмнение. (3) Тялото-привидение кръжи над физическото тяло. (4) Тялото-привидение заема отново това положение преди прекратяване на преживяването. (5) В момента на повторното обединяване настъпва затъмнение. (6) Бързото обратно навлизане причинява шок на физическото тяло. При други наблюдения се виждат други привидения, има екстрасензорни възприятия и присъства сребърна нишка. Вторият анализ на Крукал разкрива, че спонтанните ИТП са по-ярки и имат различни характерни белези от онези, които са предизвикани (преживяване близко до смъртта, под въздействието на наркотици и др.). Третият му анализ показва, че медиумите съобщават за преживявания, сходни с тези, които са били предизвикани, докато хората без парапсихични способности демонстрират профила на спонтанните ИТП. При четвъртия анализ Крукал забелязал, че много ИТП протичат на два етапа. Първоначално объркване характеризирало първия етап на ИТП. В края на тези ИТП съзнанието на човека се прояснявало, а при връщането във физическото тяло се наблюдавала неяснота.

Чарлз Тарт допринесъл в значителна степен за изследванията на ИТП. Като психолог-експериментатор в Университета Дейвис в Калифорния, той наблюдавал ИТП като проследявал моделите на мозъчните вълни (електроенцефалограма) в лабораторна среда. Първият пациент на Тарт, Робърт Монро, демонстрирал REM (бързо движение на очите, което подсказва за наличието на сънища) и наблюдение от разстояние. По-късно Монро (сега покойник) написал собствени книги, като Пътуване извън тялото, в която подробно разглежда това изследване.1 Доказателство за наблюдение от разстояние, получено чрез пациентите му, които четели бележки и комбинации от цифри, поставени в стаи, физически отделени от лабораторията, се оказало от голямо значение за напредъка в изучаването на това крайно необичайно от научна гледна точка явление.

Други примери за експерименти с наблюдение от разстояние могат да бъдат намерени в работата на Ръсел Тарг от Станфордския изследователски институт през 70-те и 80-те години. Там американското Министерство на отбраната е похарчило милиони долари на данъкоплатците за проучвания на ИТП. Изследването на ИТП се е развило от анекдотите до научните експерименти. Проучванията на ИТП доказват, че е възможно съзнанието да съществува отделно от физическото тяло. Това навежда на мисълта, че съзнанието може наистина да надживее смъртта. Някои от показанията на енцефалограмите на Тарт напълно наподобяват тези на медитиращите, което подсказва за сходство между тези "мистични" преживявания. И последно, екстрасензорните възприятия, толкова често наблюдавани по време на ИТП, оставят впечатлението, че умът целенасочено използва това състояние, за да събере информация, с която физическото тяло не разполага.



ЯРКИ СЪНИЩА

При ярките сънища сънуващият осъзнава, че сънува. Често той е в състояние да направлява развоя на съня. Стефан Лаберж от Станфордския медицински център е провел най-обширното проучваме в тази област. Той твърди, че в това състояние ние можем да контролираме съдържанието на съня. Ярките сънища се използват от пациентите в експериментите на Лаберж за намиране на разрешение на ежедневните проблеми. Тези техни сънища функционират като един вид симулация на различни сценарии и са вид ИТП. Лаберж нарича своя метод "Мнемонична индукция на ярки сънища". Освен силната мотивация за такъв вид сънуване, Лаберж очертава техниката си в четири стъпки в книгата си, озаглавена Сънуване на ярки сънища 1. Рано сутрин, когато сте се събудили спонтанно от сън, бързо прехвърлете наум всяка подробност от съня и повторете процеса няколко пъти, докато не запомните напълно съня. 2. След това, докато все още лежите в леглото, си повторете няколко пъти: "Следващия път, когато сънувам, искам да си спомня и да осъзная, че сънувам." 3. След като повторите тази фраза, си представете, че сте се върнали в съня, който току-що cте сънували, като този път си представяте, че съзнавате, че сънувате. 4. Задръжте визуалния образ в ума си, докато бъде ясно фиксиран или докато заспите отново. Яркото сънуване е било практикувано още в древността. В Тибет способността да оставаш буден време на сън се е смятала за предпоставка за духовен напредък и е била известна като Йога на сънищата, или Милам. В своята книга Тантристкият мистицизъм на Тибет известният ориенталист и преводач на И Дзин, Джон Блофелд, казва: "В тази вид йога ученикът се учи да навлиза в състоянието на сън по собствена воля, да изследва неговите характеристики и да се връща към състояние на будност, без да прекъсва потока на нормалното си съзнание. Така той разкрива илюзорната природа на двете състояния и се научава как да умира... и да се преражда, без да губи паметта си." 1) Stephan LaBcrge. Lucid Dreaming (New York: Bailantine, 1986).

Литература:

Робърт Монро - Трилогията: Пътуване извън тялото, Далечни пътувания, Безкрайно пътуване

Специализиран форум за излизане извън тялото и осъзнато сънуване

Друг подфорум за сънуването и преживяването извън тялото

http://bg.wikipedia.org/wiki/Извънтелесно_преживяване

Доказателства за прераждания от предишни животи

Регресивната терапия е метод, с помощта на който, човек, потънал в дълбока хипноза, е способен да погледне в далечното минало и да разкаже за него. С помощта на регресивната терапия могат да бъдат излекувани стари психически, а даже и физически травми от миналото.

У пациентите се наблюдават не само удивителни външни промени, не рядко по време на регресивната хипноза на бял свят излизат спиращи дъха истории.

Има множество потресаващи случаи когато с някои от подложените на експеримента се наблюдават поразителни промени във външния вид и тембъра на гласа. Свидетели с изумление разказват как са се променяли хора, преживяващи отново период на свой предишен живот когато са били по-стари – лицата на хипнотизираните изведнъж ставали измъчени и изпосталели. И обратно, изведнъж се изглаждали бръчките на хора, които се връщали в периоди на юношеството.

Физическите метаморфози били още по-драматични: някои изследователи дават примери с хора под хипноза, у които се появявали симптоми на заболяването, от което са страдали в минал живот - например, спазми на мускулите при паралич. Докато един британец отново преживявал обесването си, на шията му се появила синя следа като от въже; на тялото на друг, умрял някога от побой – множество синини. Всеки един случай на регресия има специфични детайли, които доказват съществуването на прераждането.

Ето един пример. През март 1983 година австралийската телевизия излъчва предаване за прераждането, което приковава към телевизионните екрани зрители от целия зелен континент и потриса всички, включително и отнасящите се с недоверие към реинкарнацията. В “Опити на тема Реинкарнация” четири случайно избрани домакини от Сидни, под хипнозата на Питър Роузер, направили пътешествие с векове назад във времето.

Една от тях, Синтия Хендърсън, си спомнила свой живот, в който била френска аристократка. При това в речта си тя използвала изрази, които не се употребяват във Франция повече от няколко века. Синтия разказала, че замъкът, в който е живяла, бил разположен недалеч от малкото селце Флер. Въпреки че жената никога не е била в Европа в сегашния й живот, тя без затруднения завела снимачния екип до мястото, където и до ден днешен стоят развалините на замъка.

Друга жена - Хелън Пикъринг - под хипноза си спомнила, че по-рано е била мъж на име Джеймс Берне, родил се в шотландския град Дънбар през 1801 год. Впоследствие били открити сведения, че такъв човек действително е съществувал. В доказателство Хелън нарисувала план на колежа Маршал в Абърдийн, който - това се оказало абсолютно вярно – Берне е посещавал. Зданието, намиращо се в момента на мястото на колежа, се отличава от рисунката на мисис Пикъринг. Самата рисунка обаче има поразителна прилика с планове на сградата, намерени в архивите на шотландския колеж и датиращи от годините на обучението на Берне.

Изключено е мисис Пикъринг да е била запозната с архивните данни, малко вероятно е и да е проучвала жизнения път на шотландец, живял в деветнадесети век.

През 1983 година теорията за реинкарнацията получава още едно явно доказателство, този път идващо от Англия.

Ливърпулският хипнотизатор Джо Китън е провел няколкостотин експеримента по връщане в предишни животи, когато се среща с лондонския журналист Рей Брайън. “Ивнинг пост”, където работи Брайън, му поръчва серия материали за паранормалните явления. Журналистът решава да посвети един от тези материали на реинкарнацията. Той моли хипнотизатора да го върне в предишен живот, за да може да опише собствените си усещания. Макар Брайън никога досега да не се е подлагал на хипноза, Китън решава да удовлетвори молбата му. Този случай се оказва един от най-удивителните в практиката на Китън.

Под хипноза Брайън си спомня няколко свои минали животи, включително и този, в който е войник на име Робин Стафорд. Стафорд се сражава в Кримската война, след което се завръща в Англия и става лодкар на Темза. По спомените на Брайън, Стафорд се е родил през 1822 година в Брайдхелмстън (Брайтън) и се удавил през 1879 год. в Ист-Енд, Лондон.

По време на този експеримент лондонският журналист започва да говори с по-нисък глас и с типичен ланкастърски акцент, типичен за Северна Англия, където Стафорд прекарва по-голямата част от живота си. Всичко това е толкова невероятно, че присъстващите по време на експеримента членове на екипа на Китън – Андрю и Маргарет Селби, решават да намерят документално потвърждение за съществуването на този човек.


Късметът им се усмихва: в библиотеката Гилдхол, Лондон, те намират списък на ранените и убитите в Кримската война. Сред тях е и сержант Робин Стафорд, по онова време служещ в 47-ми ланкастърски пехотен полк. Той е ранен в ръката в незначителна престрелка по време на обсадата на Севастопол. В архивните документи има сведения и за по-нататъшната кариера на сержант Стафорд – той е награден с медали за храброст и се уволнява по здравословни причини. По време на следващия сеанс Рей Брайън сам разказва всички открити от семейство Селби подробности. Датата, мястото и названието на битката, посочени от "Стафорд", както и други периоди от неговия живот, са абсолютно верни.

След като прекарват няколко дни в Генералното бюро за регистрации на раждания, смърти и бракосъчетания, Андрю и Маргарет най-накрая намират смъртния акт на Робин Стафорд, където пише, че смъртта действително настъпва от удавяне (дали от нещастен случай или по друга причина, не е установено), и че Стафорд е погребан в гробището за бедняци в Ист Хам. Датата на смъртта е точно посочена от Рей Брайън по време на сеанса.

За да опровергаем възможността за реинкарнация, трябва да си отговорим дали са могли тези факти да станат известни на журналиста. В дадения случай, възможността за криптомнезия (да вземеш желаното за действителност) е практически изключена, тъй като подробностите от живота на този войник не са били известни на широката публика. Ако не предположим, че Китън и компания са изфабрикували целия този материал, то завръщането на ветеран от Кримската война в тялото на телевизионен журналист от двадесети век ще ни се стори крайно невероятно!


oт http://www.iasnovidstvo.net