вторник, 29 март 2016 г.

Демон Кратий

Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четири редици, всяка една километър и половина широка – от каменоделците до местото, където почваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от стражници. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха на това възвишение, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинавяйки й всички хора по Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците.

***
Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард.
Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.
Два дни Кратий наблюдав? Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Спете!", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Майка му стара, така ли ще го влачим до края на живота?!"
Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха! Те святкаха даже при мъжделивия зрак на светилниците в голямата барака.
- Това няма да продължава вечно! Аз премислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб.
Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?
Нард разгорещено и уверено почна да обяснява:
- И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един стражник. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, отговаря само един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим! Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Разоръжаваме всички пазачи, връзваме ги - и им взимаме оръжието!
- Ех, момко... - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - Твоят план е недомислен: тия, близките стражници, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби.
- Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестотосците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за нуждата от незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.
- Да, момко, ти с тоя план и замисъл наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да удържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?
- Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва едно на ум само едно: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.
- А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към неробите ще причислиш жреците, когато победиш?
- Жреците? – За това въобще не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем...
- Като по-добро, това е хубаво(?) (Как лушче – это хорошо) - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.
Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. "Разбира се – мислеше си той, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля и да хване юношата-роб – явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явяват все нови водачи, ще се разработват нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще иде отвътре".
Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи! Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства саморазвиваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията! Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.
Мисълта на Кратий работеше все по-бързо и по-бързо, той престана да усеща тялото си и тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като лумнала мълния, идеята се роди! Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Изведнъж Кратий се видя като едновластен господар на света.
Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, ще кажа няколко думи – и светът ще почне да се променя! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във вселената. Тази сила е човешката мисъл. Тя ражда слово и променя хода на историята.
Страшно много ми проработи късметът – точно сега робите готвят план за въстание. Този план е обмислен и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред!"
На сутринта, по знак на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:
- Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо ни няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, как да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще почне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не подгонва с камшиците и не бие даже здравите и силни роби. Охоо, чуйте ме, обаче: те ще ми припнат къде къде по-бързо! И то без никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това: нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!"
Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:
Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.
- Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше "демокрация"...

* * *
На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот.
На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора – довчерашни роби – в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка! Други, които имаха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот...
Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални! Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и - като ги натоварваха догоре с камъни и обляни в пот -почваха да ги бутат.
"Те още много приспособления ще наизмайсторят... – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносители на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари изникнаха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети!.. И регулировчици на движението си избраха... Скоро ще си изберат и началници, съдии... Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а нещата си останаха същите: мъкнат камъни..."

Така и продължават да тичат несретниците през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни... И до днес потомците на същите роби са също роби и продължават безсмисления си бяг....

В.Н. Мегре «Новая цивилизация», глава «Демон Кратий»

вторник, 8 март 2016 г.

За необикновените хипотези и парадигмите в науката

Независимо дали ще изберем подхода на Деникен или на Сътчин, според бръснача на Окам, простата хипотеза за по-ранен контакт с извънземни, която да обясни чудесата на древния свят и невероятното съзвучие на древните текстове, които говорят за посещения от „боговете” би трябвало да бъде предпочетена пред множеството различни и „специално правени за целта” обяснения, които други предлагат. Ако каузалната наука не беше толкова погълната да избягва необикновените хипотези със сигурност повечето страни биха се съгласили че доказателствата, въпреки тяхната малобройност са в полза на хипотезата за извънземното посещение пред много други хипотези.
Интегритета на науката не е заплашен ако се заяви че сред всички други хипотези, които се приемат сериозно относно произхода на човека, е възможна и тази за извънземната интервенция.
Защо ли в моята професионална сфера – астрономията, съм постигнал успех с модели толкова различни от съществуващите конвенционални такива? Изказвам фундаментално несъгласие с популярната догма на Научния Модел, че „необикновените хипотези изискват и необикновени доказателства”. Понякога (макар че си признавам не често) необикновените хипотези се оказват тези, които са верни. Ако продължаваме да прилагаме „Бръснача на Окам” и елиминираме необикновените хипотези, когато имаме обикновени, които да бъдат нагодени да свършат работа, това е ОК стига да не е за сметка на правдоподобността. Но в модерната наука това предпочитане на обикновените хипотези пред необикновените постоянно се използва като се игнорира правдоподобността и не се дава възможност за сериозно обсъждане на достойнствата на необикновените идеи.
Както може да видите и в моята книга („Тъмна материя, липсващи планети и нови комети”) сегашната система при която необикновените хипотези биват отхвърляни ако нямат и необикновени доказателства, е система изпълнена в голяма степен с грешки, дори в основите на много сфери на познанието. Много често се озоваваме в ситуация при която се възприема посредствена хипотеза като „факт” на единственото основание, че не се е появила по-добра в последните години. Аз съм убеден, че ако възприемем необикновените хипотези експериментално при положение, че обстоятелствата го оправдават, това ще бъде от голяма полза на науката по два различни начина:
1. Някои от тези хипотези са верни; и защото те са необикновени те са много важни. Дори усилията да бъдат опровергани обогатяват цялото научно познание.
2. Приемайки хипотези с по-малки претенции, че те са абсолютен факт, отколкото обикновено се изисква, всички учени ще бъдат по-нащрек за погрешността на всички хипотези като цяло и може би ще бъдат по-малко инатливи да загърбят всички лоши хипотези, които вече са приели за „истина”.
Човешкия проблем с необикновените идеи е че те често подкопават фундаменталните предположения върху които са базирани толкова много други изследвания. Ако се появи необикновена идея с достойнства,обикновено само един или няколко души подпомагат новата концепция,докато има много които са чели, експериментирали, обмисляли, публикували, инвестирали средства, време и енергия в резултат на старите теории, които вече биха имали нужда най-малкото да бъдат ревизирани или дори счетени за остарели и извадени от употреба.
Проблема не е толкова в това,че тези хора са интелектуално безчестни, а по-скоро в това,че приемат пътя на най-малката съпротива.В по-голямата част от случаите им липсва опит или не могат да инвестират време,за да определят за себе си достойнствата на конкретните твърдения и контра-твърдения.Така че поради установените интереси те се превръщат във „фенове”, които разгласяват как някой от техните колеги ще „застреля” новите хипотези.Много често такива хора използват защитната тактика да сплашат почитан колега,че неговата репутация ще бъде „накърнена” ако той приеме новата идея или се оправдават,че това може да се случи на самите тях.Това е просто прикрито извинение затова,че са се провалили да бъдат научно обективни!В голямата си част тази „фенщина” се извършва без много шум:чрез присмех в частни дискусии, на колегиални ревюта от рефери и редактори, при решения за отпускане на средства на лица (които са изхарчили милиони долари за неща,които днес биха се счели за „изследвания излезли от употреба”).
Какво се случва ако някой учен има достатъчно влияние да говори пред голяма група свои колеги относно необикновена идея? Това се случи с мен на Колоквиума на Международния Астрономически Съюз в Лион, Франция през 1976г., където за първи път говорих пред мои колеги за хипотезата за експлодиралaта планета (става въпрос за доказателства за бивша планета от Слънчевата система експлодирала наскоро от астрономическа гледна точка, оставяйки зад себе си хиляди фрагменти, които ние наричаме малки планети и комети – бел. пр.). Бях широко разпространил обширни копия за коментари преди моята реч. Без да бъда уведомен известен брой колеги бяха „уредили” с председателя на форума да бъдат призовани трима специалисти, които да представят подготвени опровергателни бележки. След това председателят се опита да прекрати всякаква дискусия, въпреки че поне дузина колеги искаха да зададат въпроси или да направят коментари. Така че един виден специалист се изправи и декларира: „На базата на това, което чухме тази теза със сигурност е без всякакви основания и може да бъде отхвърлена!” Отговорът беше емоционални ръкопляскания и радостни възгласи (без прецедент за научното тяло) и незабавното прекратяване на сесията, отлагайки оставащите планирани презентации. Толкова за претенцията за обективност.
Терминът, който се опитваме да обясним тук, е „колегиален натиск”. Виждали сме колко ефективен е такъв вид натиск когато хора биват заставяни от себеподобните си да опитат алкохол, цигари, наркотици и т.н. – все неща с вредни за здравето последици. Но този вид натиск не е характерен само за младите и очевидно доминира сред научните среди, които по-скоро биха наложили международен бойкот на човек публикувал радикална хипотеза (Великовски) отколкото да разискват нейните научни достойнства (което не се случи четвърт век именно поради „колегиалния натиск”). Осмиването на учени, които представят необикновени хипотези е научен колегиален натиск в най-досадната му форма. Обикновено постига своята преднамерена цел – да предотврати евентуалната възможност неутрални учени да говорят публично в подкрепа на подобна идея.
Тази среда в която непродуктивния колегиален натиск процъфтява, се създава и окуражава от модерното общество. Той вероятно се дължи и идва от нашето основно религиозно и следователно ориентирано към авторитети наследство. Също се надига и от огромната маса хора, които или сами по себе си считат или са били тренирани да мислят, че са неспособни да преценяват нещата сами и следователно са зависими от „експерти” и „авторитети”, които да формират тяхната преценка. И накрая този непродуктивен климат е благоприятстван от съпротивата на обществото да се промени особено ако става дума за бърза или радикална промяна. Вярно е и че много хора не искат да знаят, че реалността се различава от тяхната настояща представа за нея. Такива хора винаги ще бъдат източник на мудността по отношение на промяната и спънка за тези които искат да знаят. Можем да ги приобщим като им опишем дори най-сигурния от новите модели по начин, позволяващ им да запазят своите илюзии. Не трябва да се забравя, че някои хора наистина нямат персонални ресурси да се справят с драстични промени.
Колкото до моите собствени идеи, съм правил опити да доставя изводи, които могат да бъдат тествани за всяка отделна хипотеза. Основната стойност на всяка хипотеза, независимо дали е необикновена или не е в нейната способност да предвижда неща, които не са все още познати или разбрани. Бих бил доволен такъв критерий да измерва стойността на моите идеи. Но само читатели като вас могат да спомогнат да се даде възможност идеите да бъдат оценявани обективно по този начин, отколкото да бъдат третирани с ненаучна методология.
Промяна на парадигмата
След като една парадигма (стандартен модел който има последици в много голям обхват) стане широко приета, повечето учени придобиват стимул да я запазят както си е. В допълнение модерното познание е станало толкова обширно и се натрупва толкова бързо, че става много трудно дори невъзможно за сам човек да оспори парадигма. Това е доста лошо за прогреса тъй като мотивацията да се предизвика една парадигма обикновено произхожда от един човек.
Вземете под внимание, че за да дискутирам и защитавам хипотезата за експлодиралата планета сред моите колеги, не беше достатъчно просто да изложа доказателствата, които открих в моята собствена сфера на специални познания, динамичната астрономия. Трябваше да се запозная с дузина под-дисциплини много от които в области толкова далечни от моето обучение, че нямах първоначално познание или опит в тях. Въпреки това аз трябваше да се запозная достатъчно с всяка дисциплина, за да направя сравнителни тестове затова колко добре стандартните и алтернативните теории пасват на данните за всяка. За да наблегна на това и тъй като имам намерение да обясня защо толкова малко учени могат успешно да критикуват фундамента в своите собствени сфери, ето списък от под-дисциплини които трябваше да изуча, за да изкажа само хипотезата за експлодиралата планета:
Историята на конфликта през последните 200 години особено Олберс, Лагранж, Нюкомб, Браун и Патерсън, Картър и Кенеди и Овенден, закона на Тициус Боде за разстоянията между планетите; Алтернативата на Овенден – хипотезата за най-малкото съпротивление; динамика и пространствено разпространение на астероидните орбити; теорията за сблъсъка и вероятностите, сигнатури за експлозии сред изкуствените сателитни орбити около Земята; празнините на Къркууд, гравитационни сфери на влияние, приливни сили за малки тела, теория за резонанса, метеоритни потоци, свойства на метеорите навлизащи в земната атмосфера; сектори от зодиакален прах, астероидни семейства; Облакът на Оорт, теорията за „вътрешната сърцевина”; теорията за поясът на Куипер; хипотезата за слънчевата мъглявина; теории за произхода на кометите; динамика на преминаващите звезди; галактически приливни сили; гигантски молекулярни облаци; физически свойства на кометите като формиране и яркост на опашките; химическо изобилие; статистика на орбиталните елементи; съотношение на физическите и орбиталните свойства; спектър на всички вълни; светлинни извивки; комети минаващи близо до слънцето; разпад на комети и скоростта на фрагментите;якост на натиск на материалите; не гравитационни сили; срещи (сблъсъци) с космически кораби; инфрачервени лъчи в орбитите на кометите; реактивни двигатели; слънчеви магнитни секторни граници; разпределение на тъмна материя в слънчевата система, кратерно разпределение и статистика; видове метеори, физични и химични свойства; теории за произхода на метеорите; геология и климат на Земята; концентриране на маса на Луната; трептене на сателити; магнитен и радиогенен характер на всички извънземни материали; нива на ерозия; свойства на теченето на водата на различни повърхности; „петна” в атмосферите на външните планети; пръстени; формиране на лещовидни облаци; урагани; периоди на излагане на космически лъчи; химическо разграничение; скорост на охлаждане; последствия от удар и натиск; изотопни аномалии; формиране на въглеродни изотопи и диаманти; огнени кълба; междузвездни водородни облаци; рентгенови и екстремни ултравиолетови фонове; изригвания на гама лъчи; взаимодействие на материя и антиматерия.
Мое мнение е, че когато са поднесени толкова доказателства за дадена хипотеза или хипотезата заслужава място на научната маса за допълнителна оценка или други учени имат задължението да покажат доказателствата поради които не би трябвало да се обсъжда. А това означава отворена дискусия за стойността на хипотезата, а не едностранни декларации за грешка.
Стойността на необикновените хипотези
Някои от идеите изложени в главата „Произхода на Слънчевата система и Човека” от моята книга „Тъмна материя, Липсващи планети и Нови комети”, са чиста интелектуална спекулация. Въпреки това аз съм убеден че няма нищо нередно в тях като жизнени хипотези за нашия произход и че имат право на същото подробно разглеждане от Научния Метод, както други по-конвенционални теории за произхода. Това е перфектен пример за това, защо аксиомата „необикновените хипотези изискват необикновени доказателства” е вредна за научния напредък. Тъй като необикновените хипотези са именно тези, които най-малко очакваме да се окажат верни, те са и тези, за които има най-малко оцелели доказателства. Бихме били обречени никога да не открием най-невероятните истини, освен ако не сме подготвени да направим изключение на суровото приложение на критерия за „необикновените доказателства”.
Този подход означава желание да се приемат много повече хипотези за изследване, отколкото иначе някой би направил, с пълното съзнание, че повечето от тях ще се окажат погрешни. Смисълът да се направи това е, че можем да очакваме, че редките верни необикновени хипотези ще бъдат от много по-голямо значение за напредъка на познанието, отколкото повечето обикновени хипотези. Допълнителен аспект на нашия по-либерален подход е толеранс към неяснотата. Ние признаваме, че познанието е често експериментално и незавършено и че всички наши приети хипотези имат определена вероятност за вярност прикрепена към тях. Тук изказваме препоръката да се намали изискващата се вероятност за правилност преди да се приеме една хипотеза за сериозно разглеждане. Въпреки че поемаме по-голям риск да възприемем погрешна хипотеза в нашата система от знания, правейки това, можем да включим по-голям брой от най-важните верни хипотези, за които да се приведат доказателства в настоящето е невъзможно, или никога няма да е възможно поради унищожение на данните. Произхода на човешката раса е хипотеза от този вид, тъй като твърди данни на практика не съществуват.
По един своенравен начин, който ядосва консервативните учени, упоменатите по-горе условия ще променят баланса на доводите фундаментално в голям брой случаи на изследвания стоящи на границата на науката, където има несъответстващи данни. Това е така, защото един катаклизъм или друго необикновено събитие често ще бъде достатъчно да обясни множество феномени, които иначе биха изисквали индивидуални обяснения. Това понякога се нарича „теория на катастрофата”.
В случая става дума за произхода на човешката раса. Независимо дали ще изберем подхода на Деникен или на Сътчин, според бръснача на Окам, простата хипотеза за по-ранен контакт с извънземни, която да обясни чудесата на древния свят и невероятното съзвучие на древните текстове, които говорят за посещения от „боговете” би трябвало да бъде предпочетена пред множеството други и „специално правени за целта” обяснения, които други предлагат. Ако каузалната наука не беше толкова погълната да избягва необикновените хипотези със сигурност повечето страни биха се съгласили че доказателствата, въпреки тяхната малобройност са в полза на хипотезата за извънземното посещение пред много други хипотези. Разбира се не може да се спори и че тези доказателства са неоспорими, особено след като всички те са индиректни (понеже няма намерени безспорни извънземни артефакти). И тъй като хипотезата е определено необикновена, науката предпочита да я отхвърли докато или освен ако не се появи необикновено доказателство.
Но какво би станало ако се окаже че хипотезите са били верни, но повечето доказателства са били унищожени? Бих се изказал в защита на легитимността да се приемат такива хипотези за сериозно изследване, на базата на превъзходството на свидетелствата, въпреки че идеята е необикновена, а свидетелствата далеч от заключителни. С други думи, това за което пледирам, е да се допусне в системата на познание това „експериментално” знание и да се приеме от каузалната наука като такова да му се сложи етикет на такова заедно с възможността за по-малка степен на достоверност и различна интерпретация. И аз твърдя че ползата от това ще бъде по-бързото развитие на науката, защото истински значимите открития често ще бъдат представени сред тези експериментално приети хипотези. Ние няма да наричаме такива идеи „факти”, както имаме склонност да правим с конвенционалните теории. Вместо това ще се отнасяме към тях просто като хипотези, които биват изследвани, към които има подкрепящи и отхвърлящи аргументи. Интегритета на науката не е заплашен ако се заяви че сред всички други хипотези, които се приемат сериозно относно произхода на човека, е възможна и тази за извънземната интервенция. Аргументите за и против биха предоставили интересни дебати за всички. И самата хипотеза представя и прогнози, които могат да се тестват, някои от които съм представил в главата „Произхода на Слънчевата система и Човека” в книгата си.Защо трябва да се счита за непочтено да се започне такава дискусия?
В една друга глава на моята книга предоставям и друг пример. При толкова много свидетелства в подкрепа на теорията за настъпил наскоро планетарен разпад, аз изобщо не се срамувам да я защитавам въпреки почти всеобщата опозиция, която получавам от колеги, главно защото това е необикновена хипотеза. Разбира се не трябва да броим количеството на доказателствата, а тяхното качество. Дори от тази гледна точка доказателствата са отлични. Гледайки на свидетелствата възможно най-обективно аз заключих че е по-вероятно оценката на повечето световни експерти да е погрешна, отколкото аз да съм се заблудил от свидетелствата. Всеки читател включително същите тези световни експерти би трябвало да формират своето мнение наново и да преценят за себе си след като прочетат книгата.
Имайки куража на своите собствени убеждения, е точната противоположност на това да се предадеш на „колегиалния натиск”. Всеки който оценява погрешимостта на човешкото мислене, но въпреки това прилага Научния Метод със сурова обективност и оставя резултатите да говорят сами за себе си, няма защо да се страхува от оценката на своите колеги или пък на историята. Само тези които не успяват да разпознаят реалността такава, каквато е и вместо това се опитват да я изкарат такава каквато „трябва да бъде”могат да се страхуват от такава оценка.
Всички ние сме изпитвали по едно или друго време вдъхновение или вътрешен проблясък. Един учен редовно достига до вдъхновени идеи във връзка с това над което работи. Той внимателно изследва всяка една, като и противопоставя данните или пък експеримент и определя коя идея работи и коя трябва да бъде отхвърлена. Почти всички учени са се научили да живеят с разочарованието което следва, когато определена отлична идея се окаже неработеща.
Но те също така познават и радостта когато видят една идея да работи добре дори отвъд предполагаемия й обсег. Такава радост може да се усети когато някой попадне на добра стартова позиция за дедуктивен модел. По своята природа дедуктивната теория обикновено позволява малък или почти никакъв толеранс. Нейните заключения са предопределени от стартовата точка и законите на логиката. Когато такъв модел има и друга обосновка различна от наблюдение и предрича и обяснява значителни независими факти по един логично убедителен начин, без да има недоизпипани неща по него и доставя просто разбиране за някой феномен, каквото преди това не е предлагано и когато при дискусията пред експерти не покаже фатални пукнатини на логиката или пропуски на факти, човека стоящ зад модела може да се придържа към него и да го използва с увереност, която не може да се сравни с уверенията на многобройните световни експерти, че някой друг модел е „правилният модел”.
Хипотезата за „експлодиралата планета” беше такъв модел за мен. Когато четох за идеята в статиите на Овенден, бях убеден, че ако я приложа дедуктивно, скоро ще срещна противоречия с наблюденията, както неизменно се получава с дедукции започващи от лоша стартова точка. Но една от първите дедукции беше ново достоверно обяснение за произхода на иначе логично абсурдния „облак на Оорт” от комети. Имаше толкова по-голям смисъл от конвенционалната теория, че аз незабавно осъзнах, че модела е стойностен. След това моделът направи много успешни прогнози предлагайки обяснения за толкова много различни феномени в цялата слънчева система. Накрая стана немислимо за мен модела да е фундаментално сгрешен независимо колко много колеги не даваха своето одобрение, дори когато на техните възражения беше отговорено.
Предвещанието на разширения Научен Метод, който се препоръчва тук, е че е по-вероятно да достигнем до верни описания на реалността като приемем експериментални хипотези и чрез използване на дедуктивна логика, отколкото да гласуваме доверие на експертите в тези области. Това само по себе си е теория, която трябва да бъде проверена, но като имаме предвид потенциалните ползи, не бива да се губи време. Завършвам с въпрос-предизвикателство към всеки читател и до всеки който търси напредъка на човешката мъдрост. В своите книги дискутиращи буквални преводи на най-древните оцелели текстове, Сътчин описва как извънземни „богове” които са проектирали човешката раса като работна ръка били обезпокоени от подражателността и изобретателността на хората. Един от тях се предполага, че се е оплакал, че нищо не е под възможностите на хората и ако нещата бъдат оставени така, някой ден разликата между „богове” и хора ще изчезне (Библейската история за Вавилонската Кула е общоприет превод на по-късни версии на същите текстове). За да предотвратят това сливане, върховните същества планирали целенасочено да се намесят в напредъка на човешката раса. Една от тези стъпки които те предполагаемо предприели, била разделянето на хората на отделни групи разпръснати над континентите, всяка с различен език, за да се препятства комуникацията между тях. Чак в края на XXв. хората направиха значителна крачка превъзмогвайки разделението по континенти и езици. Развитието на комуникациите и мрежите увеличават скоростта на откритията и глобалния напредък. Може да се спори обаче, че най-големите останали препятствия за прогреса са наличието на погрешни хипотези в общата система от знание и съпротивата към промяна в голяма част от хората. Присъствието на неверни необикновени хипотези е проблем усложнен от прекалено лековерните хора. Такива хора имат малко влияние над другите, но лошото име, което те дават на необикновените хипотези е вредно. На другата крайност, повечето от нас са изпитвали разочарованието от контакта с хора, които оказват съпротива на знанието, прогреса, новите идеи или промяната. Аз внимателно разграничавам тази емоционална съпротива от здравословния научен скептицизъм, въпреки че тя често бива маскирана именно по този начин. Скептикът трябва да се запита, когато му се дадат смислени доказателства за невероятна теза, дали скептицизма би изчезнал на драго сърце или той ще изпитва емоционална съпротива до неговото изчезване. Обмислете тезата, че склонността да се въвлича в такова непродуктивно поведение (краен скептицизъм и крайна лековерност) е била генетично заложена в човешката раса от хипотетичните „богове”, за да забавят човешкия прогрес. Коварна идея, но потенциално много, много ефективна! Да предположим, че научим, че е вярна. Как ли бихме реагирали?
Том Ван Фландърн
Meta Research
PO Box 3604
Sequim WA 98382-5040 (U.S.A.)
E-mail: tomvf@metaresearch.org Адресът на е-пощата e защитен от спам-ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Откъс от книгата „Срещу Течението – критично ревю на учени относно как се „прави” физика и астрономия”

За автора:
Томас Ван Фландърн (1940-2009) – американски астроном специализиращ в небесна механика и открит защитник на различни неортодоксални възгледи. През 1969 г. получава докторска степен по астрономия от университета в Йейл. Ван Фландърн работи в Американската Военноморска Обсерватория до 1982 г. като става шеф на Клона по Небесна Механика на Морската картографска Служба. След това работи като консултант в армейската изследователска лаборатория в Аделфи по подобряване на акуратността на Глобалната Позиционна Система (GPS).
Ван Фландърн защитава идеята, че трябва да се обсъждат астрономически теории които той счита за съвместими с принципите на науката, но иначе не са подкрепени заради това, че влизат в конфликт с общоприетите теории.
Той публикува статии, в които защитава гравитационната теория на Лесаж и че съществуването на взаимодействия по-бързи от светлината са възможни и съвместими с причинно следствената връзка, ако специалната относителност се замени с интерпретацията на Лоренц за относителност. Също така счита че скоростта на гравитацията е много пъти по-голяма от тази на светлината. Познат е и със своите твърдения че определени аномалии на Марс не са от естествен произход. В своята книга „Тъмна материя, липсващи планети и нови комети.Решение на парадоксите” той предизвиква общоприетите идеи относно тъмната материя, големия взрив и формирането на слънчевата система като освен това защитава теорията, че астероидния пояс се състои от останки от експлодирала планета.
Превод: Alien



вторник, 1 март 2016 г.

Астрална памет

Съзнанието и активността на астралното тяло са нещо съвсем различно от спомените в мозъка за тях. Съществуването или пък липсата на физическа памет по никакъв начин не афектира съзнанието в астралния свят, нито пък способността му да функционира там с перфектна лекота и свобода. Не само че е възможно, а дори е често срещано човек да функционира свободно и ползотворно в своето астрално тяло по време, когато физическото тяло спи и да се върне във физическото си тяло без да има дори капка спомен за астралните дейности, в които е бил ангажиран.
Късането на съзнателната връзка между астралния и физическия живот се дължи или на недобре развито астрално тяло или на липсата на адекватен етерен мост между астралната и по-плътната физическа материя на тялото.

Мостът се състои от добре изплетена мрежа от атомна материя, през която трябва да преминат вибрациите и която причинява момент на безсъзнание и представлява нещо като завеса между сънуването и пробуждането.
Единственият начин, чрез който спомените за астралния живот могат да достигнат до физическия мозък е чрез достатъчно развитие на астралното тяло и чрез пробуждане на етерните чакри, като една от техните функции е да отвеждат различни сили от астрала към етера. В допълнение трябва да има и активна функция на хипофизното тяло, което фокусира астралните вибрации.

При един добре развит човек, когато физическото тяло заспи, астралното тяло се отделя и човекът е в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и организирано като носи характеристиките на физическото и човек може да го използва като превозно средство, доста по-удобно от физическото тяло.
Възприемчивостта на астралното тяло се увеличава към всички вибрации на средата – както позитивни, така и негативни. Човекът е напълно буден и може да работи по-активно, по-точно и с по-голяма степен на разбиране, отколкото когато е ограничен в по-плътното физическо средство. В допълнение той може да се придвижва свободно и с голяма скорост до всяка дистанция без да причинява каквото и да е безпокойство на спящото физическо тяло.
Може да се среща и да обменя идеи с приятели, независимо инкарнирани или не, които са със същото ниво на „бодрост“ в астралния свят. Може да среща хора по-развити от него и да получава от тях предупреждения или инструкции или да предоставя облаги на тези, които знаят по-малко от него. Може да влезе в контакт с нечовешки създания от различни видове. Ще бъде подложен на всякакъв вид астрални влияния – добри и зли, даващи сила или ужасяващи.
Може да заформи приятелства от различни краища на света, може да изнася или да слуша лекции и да решава проблеми, които представляват трудност във физическия свят.
Един лекар например по време на сън може да посещава медицински случаи, от които специално се интересува. Така може да придобие нова информация, която може да му дойде под формата на интуиция в будното му съзнание.
При високо развит човек, астралното тяло е напълно организирано и жизнено и служи като средство на съзнанието в астралния свят както физическото тяло във физическия свят.
Астралният свят е домът на страстта и емоцията и тези, които се поддават на емоциите могат да ги усетят с такава яркост и мощ непозната на Земята. Докато във физическото тяло по-голямата част от емоцията се изразходва в трансформацията й към физическия свят, в астралния свят е налична цялата сила на емоцията, тъй като това е нейния дом. Така в астралния свят е възможно да се усеща доста по-силна обич и привързаност, отколкото във физическия свят. Съответно, там са възможни и доста по-силно страдание и болка, невъобразими за физическия свят.
Предимството обаче е, че в астралния свят всяка болка и страдание са доброволни и могат да бъдат поставени под абсолютен контрол и така животът там е доста по-лесен за човека, който разбира. Да се контролира физическа болка (във физическия свят) от ума е възможно, но е крайно трудно. В астралния свят всеки може само за момент да отклони страданието причинено от силна емоция. Човекът трябва само да упражни волята си и след това изблика веднага изчезва. Това твърдение звучи потресаващо, но въпреки това е вярно, защото такава е силата на волята и съзнанието над материята.
Да придобиете пълно съзнание в астралното тяло означава, че вече сте достигнали до значителен напредък. Когато човек е направил мост между астралното и физическото съзнание денят и нощта вече не съществуват за него тъй като той води живот в непрекъснато съзнание. За такъв човек дори смъртта както обикновено се възприема спира да съществува, защото носи непрекъснато съзнание не само през деня и нощта, но също и през порталите на самата смърт и до края на неговия живот в астралния свят.
Пътуването в астралното тяло не е мигновено, но е толкова бързо, че може да се каже, че времето и пространството са покорени. За две или три минути човек може да обиколи света.
Всеки сравнително напреднал човек има вече напълно развито съзнание в астралното тяло и може да го използва като превозно средство. Въпреки това в много случаи не го прави, защото не е положил необходимото усилие, което първоначално е необходимо докато се установи този навик.

Понякога, по време на събуждане съществува усещане, че нещо е било преживяно, но няма никакви спомени за него. Чувството свидетелства, че е имало астрално изживяване, но въпреки това мозъкът е недостатъчно възприемчив, за да приеме записа. В други случаи човекът в своето астрално тяло може да успее да направи моментен отпечатък в етерния двойник и плътното тяло като в резултат сe получава ярък спомен за астралния живот. Това понякога се прави умишлено когато се случва нещо, което човекът счита че трябва да си спомни и във физическия свят. Такъв спомен обикновено изчезва бързо и не може да бъде възстановен. Усилията да се възстанови спомена чрез изпращане на силни вибрации към физическия мозък допълнително омаломощават по-деликатните астрални вибрации и правят успеха дори още по-невъзможен.
Има и други видове събития, които също оставят ярък отпечатък в астралното тяло, така че те се придават и на физическия мозък чрез нещо подобно на ехо. В други случаи човек може да успее да запечата ново познание във физическия си мозък без да може да прехвърли паметта за това къде и как това познание е било придобито. Често срещаните примери за това са, когато различни решения за нерешими преди проблеми изведнъж се появят в съзнанието, или пък когато по даден заплетен въпрос се хвърли светлина. Такива случaи свидетелстват за това, че е направен известен напредък в организацията и функционирането на астралното тяло, но физическото тяло е все още частично възприемчиво.
В случаи когато физическият мозък откликне се появяват ярки, логични и последователни сънища при много хора, но от време на време.
Докато са в астралното си тяло много малко хора се интересуват от това дали физическият им мозък си спомня или не и 9 от 10 изпитват неприязън от това, че се връщат в тялото. Връщайки се във физическото тяло от астралния свят съществува чувство на запрещение, все едно някой е бил обвит в дебела и тежка мантия. Радостта от живота в астралния свят е толкова голяма, че физическия живот в сравнение с него изглежда все едно не е живот. Мнозина имат същото отношение към връщането във физическото тяло, точно каквото отношение имат към това да ходят всеки ден до офиса. Не че непременно не им харесва, но не биха го правели ако не бяха принудени.
Съществуват и много развити личности при които етерния мост между астралния и физическия свят е изграден и така имат перфектен континуитет на съзнанието между астралния и физическия живот. За такива хора животът престава да бъде съставен от дни на спомняне и нощи на забрава, а вместо това се превръща в едно непрекъснато цяло, година след година на едно непрекъснато съзнание.
Понякога човек, който обикновено няма спомени за своя астрален живот може неволно при инцидент или болест или пък съзнателно чрез определени практики да направи мост и да свърже астралното и физическото съзнание, така че от този момент нататък неговото астрално съзнание ще е осъзнато и неговите спомени за съновния живот ще бъдат перфектни. Но разбира се преди това да може да се случи той трябва да е развил пълно съзнание в астралното си тяло. Единствено скъсването на завесата между астралното и физическото може да изглежда внезапна, а не развитието на астралното тяло.
Съновният живот може значително да бъде модифициран като пряк резултат на менталното израстване. Всеки импулс изпратен от духа към физическия мозък трябва да премине през астралното тяло и тъй като астралната материя е далеч по-възприемчива към менталните вибрации отколкото физическата материя, ефектът над астралното тяло е значително по-голям. Така, когато човек придобие ментален контрол, т.е. се научи да доминира над мозъка, да се концентрира, да мисли каквото и когато си иска, съответната промяна ще настъпи и в неговия астрален живот. И ако доведе спомените от този живот до физическия мозък, неговите сънища ще бъдат ярки, добре устойчиви, смислени и поучителни.
По принцип колкото повече физическият мозък е трениран да отговаря на вибрациите на менталното тяло, толкова по-лесно се изгражда мостът между астралното и физическото съзнание. Мозъкът трябва да става все повече и повече подчинен инструмент на човека действащ на базата на импулсите на своята воля.
Сънуването на обикновени неща не пречи на астралната работа, защото сънуването се случва във физическия мозък, докато истинския човек е далеч от тялото и се занимава с други дейности. Фактически няма значение какво прави физическия мозък, стига да се пази от нежелани мисли.
След като един сън започне, неговата насока обикновено не може да се променя. Но съновният живот може да бъде контролиран индиректно до значителна степен. Много е важно последната мисъл преди да потънете в съня да бъде благородна и издигаща, защото това се оказва ключово и до голяма степен предопределя естеството на сънищата, които следват. Зла или нечиста мисъл привлича зли и нечисти влияния и създания, които въздействат на духа и астралното тяло и имат склонност да отключват низки и земни желания.
От друга страна, ако човек заспи с насочени мисли към висши и свещени неща, той автоматично ще привлече около себе си елементалите създадени при подобни усилия от други и така неговите сънища ще бъдат възвишени и чисти.

Тъй като тук разглеждаме главно астралното тяло и феномените пряко свързани с него, не е необходимо да се занимаваме подробно с по-голямата сфера на съновното съзнание. Въпреки това, за да покажа правилната постановка за това каква роля астралното тяло играе в съновния живот ще бъде полезно да дам кратки очертания на главните фактори, които участват в производството на сънищата.

За по-детайлно изучаване на материята ученикът може да прочете книгата „Сънища“ на Ч. Ледбитър, от която са изведени следните факти.

Факторите, които участват в създаването на сънищата са:

1. Низшият физически мозък с неговата инфантилна полуосъзнатост и навика му да изразява всеки стимул в образна форма
2. Етерната част на мозъка, през който препуска непрестанно поредица от несвързани картини
3. Астралното тяло пулсиращо с дивия зов на желанията и емоциите
4. Егото (в каузалното тяло) което може да бъде във всякакво състояние на съзнанието, от почти пълна апатия и безсъзнание до перфектен контрол над своите способности и умения

Когато човек заспи, неговото его се отдръпва допълнително навътре в себе си и оставя неговите различни тела в по-свободно състояние, отколкото обикновено са. Тези отделни тела (1) са много по-податливи на външни впечатления, отколкото в други случаи и (2) имат съвсем недоразвито собствено съзнание. Това дава огромни предпоставки за произвеждането на сънища както и за объркани спомени във физическия мозък от изживяванията на другите тела по време на сън. Такива объркани сънища могат да са поради: (1) поредица от несвързани картини и невъзможния „превод“, който се получава от безчувствената автоматична реакция на нисшия физически мозък; (2) поток от каузална мисъл, която напира през етерната част на мозъка; (3) никога нестихващия поток от земни желания който си играе през астралното тяло и вероятно е стимулиран и от астрални влияния; (4) несъвършен опит за драматизация от недоразвитото его; (5) съчетание на няколко или на всички тези влияния.

Накратко ще опишем основните елементи за всеки вид от тези сънища:

1. Сънища на Физическия Мозък. Когато е в състояние на сън егото за известно време оставя контрола на мозъка, а физическото тяло все пак запазва някакво собствено мъгляво съзнание. А в допълнение има и общо съзнание на индивидуалните клетки на физическото тяло. Контролът на физическото съзнание над мозъка е доста по-слаб от този, който егото има над мозъка и по този начин изцяло физически дразнители могат да афектират мозъка в много по-голяма степен. Примери за такива физически дразнители са проблеми в циркулацията на кръвта, лошо храносмилане, топлина, студ и т.н.
Бледото физическо съзнание притежава някои характерни особености: (1) то е до голямо степен автоматично; (2) не може да възприеме определена идея, освен ако тя е не във форма при която то самото е „актьор“. По този начин всички стимули независимо дали са външни или вътрешни незабавно се „превеждат“ във възприемливи образи; (3) неспособно е да възприема абстрактни идеи или спомени като такива, а веднага ги трансформира в образни възприятия; (4) всяка локална насока на мисълта се превръща за него в действителен пространствен превоз, т.е. ако мине мисъл за Китай тя ще транспортира съзнанието веднага с представа/образ за Китай; (5) няма силата да преценява последователността, стойността или обективната истина на картините, които се появяват пред него, възприема ги точно както му изглеждат и никога не е изненадано от нищо, което се случва независимо колко то е несъвместимо или абсурдно; (6) асоциира се с идеи и образи, които иначе не са свързани освен от факта, че представляват събития, които са се случили близко едно до друго във времето и така се вкарва в една безизходна обърканост; (7) необикновено чувствително е към най-малките външни влияния като звуци или докосвания и (8) то ги увеличава или изкривява до почти невероятна степен.
По този начин физическият мозък е способен да създаде достатъчно объркване и преувеличение, които да обяснят много, но не и всички сънни феномени.

2. Сънища на Етерния Мозък. Етерният мозък е още по-чувствителен към различни външни влияния по време на съня на тялото, отколкото по време на обикновеното будно съзнание. Докато съзнанието е активно ангажирано и мозъка е напълно зает, то е практически глухо за постоянните въздействия на мисли идващи отвън. Но в момента, в който мозъка е оставен без работа, през него започва да напира потока от несвързан хаос. При огромното мнозинство от хора мислите, които текат през мозъците им в действителност не са изобщо техни мисли, а фрагменти излъчени от други хора. Така особено по време на сънния живот всяка минаваща мисъл, която намери нещо съответстващо на нея в мозъка на спящия се хваща от мозъка и се присвоява от него, като по този начин се започва цял низ от идеи. След време те избледняват и несвързания и безцелен поток започва да тече отново през мозъка.
Трябва да се отбележи, че на базата на сегашното състояние на световната еволюция (към 1927 г.) е по-вероятно да има много повече зли мисли отколкото добри (а в днешно време и огромен брой електронни такива – бел. пр.), които летят около вас и човек с неконтролиран мозък е отворен към всякакви изкушения, които умствения и мозъчния контрол биха му спестили.
Дори когато тези мисловни потоци са спрени чрез умишлено усилие на друг човек, така че да не попаднат в етерния мозък на сънуващия, мозъкът не остава напълно пасивен, а започва бавно да отделя картини за себе си от запасите си минали спомени.

3. Астрални сънища. Това са просто спомени във физическия мозък от живота и дейностите на астралното тяло по време на съня на физическото тяло за които споменахме в предишни пасажи. В случай на добре развит човек, астралното тяло може да пътува без дискомфорт на значителни разстояния от физическото тяло. Може да достави в по-голяма или по-малка степен определени впечатления за места, които е посетило или за хора с които се е срещало. Във всеки случай астралното тяло, както вече казахме, е страшно впечатлено от всяка мисъл или идея включваща желание или емоция като разбира се природата на желанията, които най-лесно отключват отговор на волята зависят от развитието на личността и чистотата на неговото астрално тяло.
Астралното тяло по всяко време е податливо на влияния от минаващи мисловни потоци и когато ума не го контролира активно, то непрестанно получава тези стимули отвън и веднага им отговаря. По време на сън дори още по-лесно бива повлияно. Така например човек който напълно е премахнал определено физическо желание като например това да пие алкохол и в „будния“ си живот дори може да чувства отвращение към него, може често да сънува че пие и да чувства удоволствието от това влияние. По време на деня желанието на астралното тяло ще бъде под контрола на волята, но когато астралното тяло е освободено по време на сън то избягва в определена степен от доминацията на егото и отговаряйки вероятно на външни астрални влияния стария навик се връща. Този клас сънища вероятно е често срещан при хора, които правят решителни опити да вкарат своята природа на желанията под контрола на волята.
Също може да стане така, че човек който е бил пияница в друга инкарнация все още да разполага в астралното си тяло с материя привлечена там от вибрациите на пиянството. Въпреки че тази материя не „оживява“ в този живот, все пак по време на сън контрола на егото е слаб и материята може да отговори на пиянски вибрации от отвън и така човекът сънува, че пие. Подобни сънища разбрани веднъж не са повод за тревога, но въпреки това трябва да се считат за предупредителен знак, че все пак има вероятност желанието за пиене да бъде пробудено отново.

4. Его Сънища. По време на своето развитие естеството на астралното тяло се променя в голяма степен. Егото (или истинския човек който то обитава) обаче търпи още по-голяма промяна. Ако астралното тяло не е развито и представлява плаващо кръгче мъгла, егото също е заспало в своето физическо тяло и е сляпо за влиянията на своето собствено по-висше ниво на съществуване. И дори ако някоя идея, която му принадлежи успее да го достигне, тъй като притежава малък или никакъв контрол над своите по-нисши тела няма да може да отпечата това изживяване върху физическия мозък.
Сънуващите могат да бъдат в различен стадий на развитие – от пълно забвение до пълно астрално съзнание. И трябва да се припомни още нещо, за което вече споменах: независимо от факта, че има важни изживявания в по-висшите нива на съществуване, егото може да не успее да ги предаде на мозъка и да няма никакъв физически спомен или пък доста объркан такъв. Основните характеристики на съзнанието и изживяванията на егото независимо от това дали те биват спомняни са следните:

1. Чувството за време и пространство на егото са до такава степен различни от това, с което е свикнало във физическия живот, че в сравнение – за него на практика те не съществуват. Има много познати случаи при които за няколко мига по нашия начин на измерване, егото може да има изживявания, които се усещат като много години, събития след събития случващи се в пълни и подробни детайли.

2. Егото притежава умението или навика за мигновено драматизиране. Така един физически звук или докосване по време на сън може да стигнат до егото не през стандартния нервен механизъм, а директно – само част от секундата преди информацията да стигне до физическия мозък. Тази частица от секундата е достатъчна за егото да конструира драма от последователни сцени, чиято кулминация се изразява в събитие, което събужда физическото тяло. Мозъкът обърква субективния сън и обективното събитие и така си представя, че в действителност е изживял събитията от съня.
Този навик обаче е специфичен за его, което от духовна гледна точка е сравнително недоразвито. Развивайки се духовно, егото се издига отвъд тези безгрижни спортове от детството му. Човек, който е придобил непрекъснато пълно съзнание е толкова зает с изживявания на по-високи нива, че не отделя енергия на тази драматизация и така постепенно този клас сънища престават за него.

3. Егото притежава до известна степен и способността да прави предсказания и да вижда предварително събития, които ще се случат или пък такива, които могат да се случат, ако не се предотвратят, като успява да предаде това на мозъка. Има много примери за подобни пророчески или предупредителни сънища. В някои случаи предупреждението може да бъде взето под внимание и да се вземат мерки, така че виденият резултат да бъде модифициран или напълно избегнат.

4. Егото, когато е извън тялото по време на сън, изглежда мисли чрез символи. Една идея, която тук долу изисква много думи, за да бъде изразена, може да му бъде предадена напълно чрез един единствен символичен образ. Ако такава символична мисъл бъде отпечатана в мозъка и бъде извикана от будното съзнание, умът може да я преведе в думи. От друга страна може да остане и непреведена и да остане като символ и така да доведе до объркване. При сънища от такова естество изглежда че всеки човек обикновено има своя собствена система на символика. Така водата може да означава надвиснала опасност, перлите може да са знак за сълзи и т.н.
Ако човек иска да има ползотворни сънища и да пожъне в своето будно съзнание ползите от това, което егото научава по време на сън има определени стъпки които трябва да се предприемат за да има резултат. Първо – от изключителна важност е да се формира навик да има устойчива и концентрирана мисъл по време на обикновения си „буден“ живот. Човек, който има пълен контрол над мислите си винаги знае точно за какво си мисли и защо. Също така ще открие, че мозъкът, който е трениран по този начин ще остане латентен, когато не се използва и ще отказва да получава и да отговаря на обикновените потоци идващи от заобикалящият ни океан от мисли. По този начин човекът ще получава повече влияния от по-висшите нива на съществуване, където интуицията е по-силна и преценката по-правилна отколкото изобщо може да бъде на физическо ниво.
Едва ли е необходимо да се добавя, че човекът трябва да е пълен господар поне над своите ниски страсти.

Чрез едно много просто магическо действие, човек може да изключи от етерния си мозък прилива на мисли, които го атакуват отвън. За да постигне това, когато ляга да спи трябва да си представи своята аура и да насочи волята си към това неговата външна обвивка да се превърне в броня, която да го защитава от външни влияния. Материята на аурата ще се подчини на неговите мисли и ще образува бронята. Тази стъпка е от изключително значение за постигане на целта.
Голямото значение да концентрирате последната си мисъл преди да заспите над нещо възвишено и благородно вече беше споменато. Трябва да се практикува редовно от тези, които искат да поставят сънищата си под контрол.


Откъс от 10-та глава от книгата:The Astral Body and Other Astral Phenomena“ (1927) на Артър Пауъл

Превод и компилация: Alien


 http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/391-2012-02-01-21-08-42.html