четвъртък, 13 декември 2012 г.

Биовибрациите

Всеки човек е съвкупност от вибриращи частици, молекули, клетки, органи и има собствена честота от вибрации. Съвкупната честота зависи от много фактори – от състоянието на организма, от качеството на храната, от вредните навици, хигиенните навици, връзката с околната среда, климата, сезоните и времето, от качествата на чувствата, от чистотата на мислите и... др. фактори.

Човекът със светли вибрации е този, който е в постоянна вътрешна радост, спокойствие, умиротворение, любов, вътрешна тишина. Той се чувства комфортно, тъй като е в хармония с околния свят и самия себе си. При такова равновесие организмът и всички жлези с вътрешна секреция работят в синхрон и съответствие с подчинените им органи, тъкани и клетки.

Вибрациите се понижават много от негативните чувства – страх, завист, гняв, алчност... Всяка неблаговидна постъпка, лошите мисли и чувства замърсяват съответните тела, правят ги тежки и човек започва да вибрира на ниските честоти. Затова се срещат такива изрази като – тежка душа, мръсни мисли. Това говори също за ниските вибрации на душата и мислите.

Съдбата на тези с ниските вибрации е, постоянно в живота да се сблъскват с отрицателни явления и негативни ситуации. Колкото повече любов излъчва човек, толкова по-свободен и радостен е, колкото е по-здрав, толкова е по-високо хармоничното съвкупно звучене на вибрациите му. Съвкупността от всички тези вибрации определя вътрешното звучене на човека.

Състоянието на радост и щастие идва при голямо разкриване на духовните качества. Човек е с добро здраве, прекрасни отношения с хората, нужното материално обезпечение, разкрити творчески способности. Състоянието им резонира в околните и осветява живота им, а това може да окаже влияние на целия Свят.

В такова състояние човек формира съдбата си като взаимодейства хармонично със света и Вселената. Той живее и се наслаждава на живота. Той може да решава и по-високи задачи. Такъв човек е Творец. Според висотата на вибрациите той става все по-свободен, изявяват се талантите, неразкритите способности, подобрява се самочувствието, здравето и потенциала.

Според теста в днешно време ниските вибрации са в диапазона по-големи от 0 до 2,7 херца.
1.Низши – повече от 2,7 и до 9,7 херца;
2.Ниски – повече от 9,7 и до 26 херца;
3.Високи – повече от 26 и до 56 херца;
4.Висши – повече от 56 и до 115 херца;
5.Височайши – повече от 115 и до 205 херца;
6.(повече от 205 херца – кристални вибрации или вибрации на новата – 6-та раса на планетата Земя).

Кога възникват разрушителните вибрации?

Оказва се, че се появяват в резултат от негативните личностни качества или емоции на човека.
- Мъката дава вибрации от 0,1 до 2 херца;
- Страхът – от 0,2 до 2,2 херца;
- Обидата – от 0,6 до 3,3 херца;
- Раздразнението – от 0,9 до 3,8 херца;
- Възмущението – от 0,6 до 1,9 херца;
- Самотата – максимално дава 2,8 херца;
- Ядосването – 0,9 херца;
- Избухването – 0,5 херца;
- Гневът – 1,4 херца;
- Горделивостта – 0,8 херца;
- Гордостта – 3,1 херца;
- Пренебрежението – 1,5 херца;
- Превъзходството – 1,9 херца;
- Съжалението – 3 херца.

Ако човек живее с чувствата, то вибрациите са съвсем различни:
- Съответствие – от 38 херца нагоре;
- Приемане на света, какъвто е, без възмущение и негативни емоции – 46 херца;
- Великодушието – 95 херца;
- Вибрациите на благодарността – 45 херца;
- Сърдечната благодарност – от 140 герца нагоре;
- Единството с другите хора – 144 херца и нагоре;
- Състраданието – от 150 херца нагоре, докато съжалението е с едва 3 херца;
- Любов на разума, т.е. човекът разбира, че любовта е светло чувство и голяма сила, но не му се получава да обича сърдечно – 50 херца;
- Любов на сърцето към всичко живо на земята – от 150 херца нагоре;
- Безусловна любов, жертвена и приета във вселената – от 205 херца нагоре;

Човек получава успех в живота, когато средните му вибрации устойчиво клонят от 70 херца нагоре.
За съжаление, с изключение на единици, засега масата хора имат във фините си тела целият спектър от разрушителни вибрации и са далече от нормата, съзидателните вибрации са в малки количества.

От гореизложения материал може да се направи лесен извод – приемайте Светът такъв, какъвто е, живейте с любов към хората, природата, родната планета, насочете действията и мислите си към съзидание (тъй като човек може да твори с мислите си) – това е ключът към здравето и успехът.

yosif.net

Порокът като заразно заболяване

Порокът е самостоятелно, опасно заразно заболяване, една смъртоносна заплаха. През Средновековието  чума, тиф, холера, едра шарка и други болести са убили стотици хиляди хора. Изчезвали са села, градове, държави. Невидимият  микроскопичен  враг господствал, а случващото се  хората  наричали Божие наказание.

Това продължава  докато  била открита причината за тези заболявания – микроби, вируси, бактерии. Веднага след като те са открити  започва  битката срещу тях. Важно е да се разбере причината!

Ако някой тогава бе казал на хората,   че тях  – големите и силните,  ги  убиват слаби,  малки, невидими същества (бактерии), хората не биха му повярвали- щяха да го подиграват или да го вземат за луд. А Инквизицията би го  изгорила на клада и    преследвала като Коперник и Джордано Бруно, осмелили се да обявят, че Земята се върти. Знанието  сега е много повече, но борбата с глупостта и инерцията в мисленето е не по-малко трудна.

Пороците са малки като бактерии  и няма устройства, които позволяват да бъдат  видяни. В различна степен те са оказали влияние върху цялото човечество. Порокът живее и паразитира във все още слабо проучения   от  науката човешки мозък. Профилактиката срещу порока е знанието, че той е материален и е много заразен. Микробите не са видими с просто око, но това не пречи въз основа на знанията за тях преди ядене да си мием  ръцете. Това дребно нещо за защита на здравето ни е  достатъчно.

Повечето хора в света са невярващи и за да ги убедите са нужни знания. Да, днес няма инструмент за да покажем с него невидимия  смъртен враг на обществеността. Но той може да бъде  „видян“ с неувредения човешки разум.

Порокът  има материална информационно- полева същност. Той е като вредоносна програма в заразения компютър (никой не може да отрече съществуването им).

Пороците са толкова стари,  колкото света и са убили  повече хора от микробите. Но върху тяхната заразна материална същност все още не се обръща сериозно внимание. Защото   не се знае и това е самият живот. Науката засега само плахо повдигна въпроса за съществуването на живот извън физическото тяло.

Фактът, че полето служи като носител на информация, и че може да я съхранява е известен.

Знанията за света,  в който живеем, е като четене на книги, отварят се бавно – „страница след страница.“ В природата има много неща, които не усещат нашите сетива: TV и радио вълни, рентгенови лъчи, радиация, ток, магнитно поле,   гравитационно  поле,   други форми на живата материя, и много от това, за което, може би, дори не предполагаме.

Да  разберем   материалната същност на порока можем само с нашия разум.

Ако потриете  към  магнит железен предмет, той самият се намагнетизира. Това  е прост нагледен механизъм за предаване на „информация“ чрез контакт. Така   се разпространяват и микробите – чрез контакт на здрав с болен, без да е задължително докосване, а  по въздушно- капков път.

Механизмът на предаване на  пороци е универсален – чрез контакт.

„Опознай себе си“.

Всички, дори закоравелите  престъпници се раждат чисти, като „бял лист“. Но няма безгрешни. Нека да погледнем в миналото. Спомнете си някой от нашето обкръжение, който ни даде лош пример или подсказа  мисъл, или ни   удари  в гръб, или оправда наша лоша постъпка. Той -   ни е заразил. И всеки нов порочно болен ни е предавал своя порок. Нашата памет отлично помни всичко.

При контакт с порока се заразява  съзнанието. В паметта ни се записва вредоносна информация, която се попълва с течение на времето, а когато бъде освободена, започва сама да заразява и да злодейства, да унищожава всичко, като най-накрая  унищожава и самия носител на порока.

Ако здравият разум не признава порока за изключително опасно, заразно заболяване, той ще продължи да доминира  в света, както смъртоносните вируси и микроби.

Пороците заразяват незнаещите за опасноста деца  и морално не защитените срещу злините  възрастни.

Същността им е реална, материална, зла  информационно – полева структура. Порокът „се  вкопчва в паметта на мозъка, като кърлеж“ и променя  съзнанието на здравия човек. Пороците се защитават  много странно, като компютърен вирус, тъй като за това използват нашия умствени ресурс. Заразеният с порок  мозък е против всички и срещу себе си!

Горделивият, завистлив, арогантен и т.н. – никой не признава себе си за управляем, за безпомощна жертва на порока, опасно заразен болен, така  както и пияницата не се признава за алкохолик, а наркоманът – за наркоман.

„С какъвто се събереш, такъв ставаш.“

Неписаният с числа и формули закон  показва механизъма на предаване на информация. Както добрата, така и лошата.

Хората знаят, че децата трябва да бъдат защитени от контакти и влиянието на злите хора. Детето е доверчиво, поглъща като „гъба“ и няма самозащита за ума. Неопазено, то бива заразено, а след това ще му бъде много трудно да се справя със страстите. То не вижда своя порок, не знае, че е болно.

С химия, с хапчета, с лекарства  пороците не се лекуват. Първата защита срещу тях е  признаването им като реална опасност от информационно – полева зараза.

Когато този проблем  бъде официално формулиран правилно – тогава хората ще могат да се опазват. Вече няма да могат да се разпространяват пороците сред хората  чрез медиите, защото те ще се пазят сами.

„Всичко се постига с пост и молитва.

За вярващите  достатъчно добре е казано. Другите се нуждаят от обяснения и доказателства.

При пост в тялото се натрупва  енергия. Например,  също така мъдро насочван  от природата по интуиция се държи заболелият от грип организъм. Той спестява енергия от смилането на храната (апетит) и увеличава   телесната си температура. Акумулираната енергия на тялото използва за борба с болестта.

При молитвата (мисъл, мантри, псалми, четене, и т.н.) – се концентрира енергия и се насочва за лечение. Мозъкът   по този начин се почиства от злоумишлени действия на заразния информационно- полеви  „софтуер“ на порока. Също така  компютърът по ваша команда изчиства вирусната информация. Умът, получавайки при пост повече енергия и време за размисъл, с вътрешното си око може ясно да види своите грешки  и да ги изчиства.  Съзнанието изтласква заразното заболяване от  паметта на мозъка, лекува ума.

Повишаването на енергията при пост, като пара  разширява „съда“. Така човек разширява своя енергопотенциал. Което обаче не означава, че след това той завинаги ще бъде защитен! Не осъзнавайки порока, той може лесно   да се зарази  отново.

„Ходи изгоненият зъл дух в пустинята  и не намирайки убежище,  се   връща обратно и води със себе си седем зли духове, а след това второто е по-лошо от първото …“

Пороците, като проказа, до неузнаваемост променят един здрав ум  и замъгляват разума. Ерудираните, но без ум са приятели на порока си и врагове на себе си. Мислещият човек никога няма да отрече това, което не знае. „Безумният ще осъди, а умният ще разсъди.“

Приема ли се болният от  грип за неприятел? Не. Вирусите в него ние не пренасяме върху неговата личност. Така е и с хора болни от пороци. Ако съзнанието  добре контролира порока, той не  причинява много вреди. Но когато грехът е завладял човека напълно, когато той започва да диктува   действията му – „Иди там, направи това“, тогава животът му е в смъртна опасност.

Умиращи хора са били претегляни на електронна везна, а в момента на смъртта им е отбелязвана загуба на тегло в рамките на няколко грама. Предполага се, че от него се отделя полевата му същност – душата. Ако е налице материална информационно – полева структура – душата, тогава тя може да  бъде подложена (както в компютъра – вирус) на инфекциозни зарази – пороци. Паразитирайки, те вредят, както микробите на организма.

Един човек, който знае за реално съществуващия невидим враг е  по-защитен. Морално устойчив, той  може да бъде сред пороците като „златото, което не се разтваря в киселина.“ Съзнанието помни опасностите и е  готово да ги срещне. „На дявола му  е по-лесно, ако хората мислят, че не съществува.“

Докато осъждат хората, а не пороците, докато те не бъдат признати от отделния човек като опасна информационно – полева материална структура – те ще царуват с безнаказаността, с която са вилняли преди столетия микробите. Размножавайки се в тишина,  те проникват във властта, в управлението на държавите и – в ядрения потенциал!


http://nepoznato.energetika-bg.com/2012/01/porokat-kato-zarazno-zabolyavane/