петък, 18 февруари 2011 г.

Тема с продължение - д-р Роял Райф

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, смятан от мнозина за най-разностранния гений, живял някога. Енциклопедичността на неговите познания и умения е действително впечатляваща. За научноизследователската си работа и постиженията си той получава 14 награди и титлата "почетен доктор" на университета в Хайделберг!

Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Може да се каже, че той развива биоелектричната медицина. Между изобретенията му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микродисектор и микроманипулатор.

През 1920 г. конструира първия в света много мощен светлинен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенстване, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп - изключително сложен уред, съставен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение - то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в околната среда, и как под влиянието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормалната клетка в ракова! За сравнение бих искал да поясня, че със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние.

Райф усърдно и неуморно документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се развивал в тъканните култури.

Той бил толкова напред от своите колеги, че те изобщо не можели да разберат същността на проучванията му. Затова мнозина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да придобият идея за това, което правел.

 
optical microscope

Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл "Cryptosides primordiales". Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.

За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи - принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша, като същевременно предметите наоколо остават незасегнати. Това става именно поради факта, че молекулите й трептят с честота, хармонична на зададената. Методът на Райф унищожавал само вирусите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият нарекъл съответната честота "смъртоносна осцилаторна стойност".
.....................................................................................


От незапомнени времена болният човек е заложник заради парите си. Докторите и дори примитивните знахари и лечители се обграждат с тайнственост, използвайки различни билки или химически вещества и заклинания или „прогнози", за да му помогнат да оздравее. Днес медицинската индустрия (докторите и техните снабдители) заемат съществено място на пазара на труда.
Rife - Hoyland
Лечението на рак съвсем не е химера, доказал Роял Реймънд Райф още през 30-те години на миналия век. През 1920 г. младият американски учен открива вируса на рака, изолира го и го инжектира в 400 плъха. Всички опитни животни са заразени и впоследствие излекувани. Райф доказва, че всяка болест може да бъде преборена, ако й бъде повлияно с определена електромагнитна честота. Той открива, че принципът на резонанса, който използват оперните изпълнители, за да счупят стъкло, може да бъде приложен и в борбата с над 500 болести. Знаейки честотата на болните клетки, Райф ги облъчва и унищожава мембраните им, след това организмът сам абсобира нездравата тъкан.

Използвайки този метод Райф успява да излекува онкоболни, без обаче да унищожава здравите клетки.

За да докаже правотата си, изследователят се наел да излекува 16 болни в крайна фаза на рак. През 1934г. Южнокалифорнийският унирверситет назначил изследователска комисия, която да проследи лечението и след 90 дни да прегледа пациентите, ако те са все още живи. Три месеца по-късно лекарите и патолозите констатирали, че 14 от пациентите са излекувани. След 4 седмици и другите двама били напълно здрави.
Crane pad unit
Известно е, че бактериите, вирусите и паразитите имат своя собствена честота на трептение. Ако тя е известна, патогенът може да бъде унищожен като се облъчи с по-голяма амплитуда от собствената му честотна вълна. Стените на мембраните се разрушават и патогенът бързо умира, обяснил Райф. Тоест всяка болест, причинена от патоген- бактерия, вирус или гъбички, може да се излекува като той бъде унищожен и организмът отново е здрав. Предимството на Райфовото лечение е, че то не засяга нито една здрава човешка клетка, защото те функционират на различни честоти. В списъка на Райф има повече от 500 болести, които той можел да пребори. Освен рак, с генераторът може да се лекува СПИН, ревматизъм, астма, шарки, епилепсия, туберкулоза, сифилис, проказа, стрептококи и др. За да изолира вирусите Райф използвал уникален, конструиран от него микроскоп.
Rife
Модерните електронни микроскопи убиват моментално всичко, което е под тях и изучават само мумифицирани остатъци. Изобретеният от Райф можел да види и движението на живи вируси, докато те си променят формата, за да се нагодят към околната среда. Той дори наблюдавал процеса на преобразуване на здрави клетки в туморни. Райф определил индивидуален спектроскопичен подпис на всеки микроб, използвайки спектроскопичен визьор. Той изследвал микроорганизма с кварцови призми (принцип, използван във вирусния микроскоп за филтрация на монохроматична светлина - Противовъртящи се призми на Райсли), които при въртене фокусират светлината на една единствена дължина на вълна върху обекта. Тази дължина на вълна е избрана защото резонира със спектроскопичния честотен подпис на микроба.
Plasma Tube Driver Circuit Pictorial Diagram
Той се базира на факта, че всяка молекула трепти със своя честота. Атомите в молекулата са свързани помежду си с ковалентна връзка, която едновременно излъчва и поглъща електромагнитна енергия. В организмите няма две молекули с еднакво електромагнитно трептене, което всъщност е техният енергетичен подпис.

Royal Raymond Rife history

Резонансът увеличава светлината, както две вълни в океана стават по-силни, когато се съединят в една. Резултатът от използването на резонантна дължина на вълната е че микроорганизмите, които са невидими при бяла светлина, могат да бъдат видяни когато се изложат на цветна, която резонира със тяхния собствен спектрографски подпис. Райф успял да види тези невидими при други условия организми и наблюдавал тяхното поведение. 75 % от организмите, които Райф можел да види, са видими само с ултравиолетова светлина. Тя обаче е извън обсега на човешкото зрение. За да преодолее този проблем, той осветявал микробите с две различини дължини на вълните на една и съща честота на ултравиолетовата светлина, която резонира със спектралния подпис на микроба. Тези две дължини на вълните предизвикват смущения там където те се съединяват. Това смущение е всъщност трета по-дълга вълна, която попада във видимия диапазон от електромагнитния спектър (Ултравиолетова хетеродинна микроскопия). Така Райф успял да направи невидимите микроби видими без да ги убива. Стъпка, която днешните електронни микроскопи не могат да повторят.

С откритията на Райф спечелил уважението на колегите си. На 20 ноември 1931г. 44-ма от най-уважаваните медици в страната дават банкет в негова чест под надслова "Краят на всички болести".
party
партито "Краят на всички болести"

Научните теории на Райф и методите му на лечение, му създават и проблеми с обществените нагласи. До 1939г., почти всички от тези изтъкнати лекари и изследователи отричат че някога са го срещали, а в навечерието на конференцията, на която е трябвало да се обявят резултатите от изследването на д-р Райф, неговият дарител д-р Милбанк Джонсън - бивш президент на южнокалифорнийската медицинска асоциация, е смъртоносно отровен и документите изчезват безследно.
.....................................................................................

Royal Raymond Rife history

Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часа без прекъсване, докато установил смъртоносните честоти за огромен брой микроорганизми, допринасящи за развитието на различни, понякога опасни заболявания - грип, менингит, тетанус, полиомиелит и др. След като в своите опити излекувал много раково болни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през лятото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с този безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво ще стане с всички официално наложени терапии, след като хората разберат, че някой може да предложи безболезнено, без нежелани въздействия и много по-евтино лечение?

След като се запознава с постиженията му, шефът на АМА (Американската медицинска асоциация) по това време Морис Фишбейн му предлага да откупи патента над изборетенията му за период от 8 години. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози).

Райф отказва, но е принуден да прекрати дейността си, защото Американската медицинска асоциация (АМА) възбужда съдебен процес срещу него и методите му на лечение.

През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията "Бърнет Лаб" в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания - "Бийм Рей Корпорейшън", произвеждаща частите за микроскопа и уреда, използван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена да фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полицията незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала цялата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.

Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори с затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на "Нортуестърн скул ъв медисин", Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, "да се оттегли в пенсия" и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, които можела да му предложи АМА.

Нито един медицински журнал не се съгласява да публикува трудовете му. Единственото издание, промъкнало се през цензурата е това на Института Франклин.

Royal Raymond Rife historyRoyal Raymond Rife history

Д-р Немес, който има копия на някои от творбите на Райф, умира при мистериозен пожар. Той унищожава и всичките му изследвания. Подобна е и съдбата на лабораторията Бърнет, която узаконява изследваниета на Райф. През 1946г. Реймънд Райф е принуден да разпродаде каквото е останало от лабораторията си в Сан Диего парче по парче.

Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. - годината, в която правителството в лицето на президента Никсън обявило "война на рака". Какво чудовищно лицемерие! Една от заслугите на Райф, а именно откриването на вирус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, било присвоено от Вирджиния Либингстън. През 1948 г. тя започва да прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собствено наименование на микроба - "Progenitor cryptocides!, и никога дори не е споменала името на Райф в разработките си. Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата лаборатория, докато последната все още е функционирала, и използвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи наблизо, за да може да следи внимателно работата на Райф.

И така този изключителен, но много скромен учен, отдаден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се признание и известност за откритието, което направил! Медицинската индустрия и нейния антураж се постарали добре името му и работата му да потънат много бързо в забрава, като никъде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки. И така поколения студенти по медицина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините, по които се осъществява манипулацията на лекарите!

Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политиците, са на път да засенчат всички масови убийства досега в историята на човечеството. За да разберете за какви пари става въпрос и чии "права" се защитават от властите, бихме искали да уточним, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК:

Към края на 50-те години независими лекари и лаборатории представят свои собствени доказателства, че ракът е заразна вирусна болест, и твърдят, че "ракът не се състои само от локализиран тумор". Те я описват като разпространена болест, причинена от организъм в кръвта. Възможно е всички от нас да имат този вирус, но той обикновено не обазува тумори, освен ако не са на лице достатъчно токсичност, в резултат на химическо излагане, нездравословни навици, или лошо окислена кръв. Те вярват, че е също толкова полезно да се живее здравословно, колкото да се унищожава вирусът, който може да преобразува клетките в ракови.

През 1956г. д-р Джеймс Гоуч разказва: Видял съм много неща и това, което ме впечатли най-много беше един мъж в крайна фаза на рак, приличаше на торба с кокали. Като легна на леглото, др. Райф и др. Джоунс казаха в един глас: "Погледни само стомаха му". Аз сложих ръка на стомаха му и се стреснах от това, което почувствах. Там, където трябваше да се намира стомаха изглеждаше празно.

Човекът беше толкова слаб, че коремът му почти беше залепнал за гръбнака. Стомахът му имаше форма на сърце и точно пасваше в ръката ми. Беше много твърд. Казах си наум, че за този човек вече нищо не може да се направи. Двамата обаче не мислеха така и го подложиха на лечение с честотния генератор на д-р Райф. За моя голяма изненада след около два месеца пациентът беше напълно излекуван. Той се почуства толкова добре, че поиска да отиде в ранчото си, за да нагледа добитъка си. Д-р Райф му обясни, че дори и оздравял, той все още няма сили да шофира. Пациенът се усмихна и му обясни, че има, но друг човек ще го закара. Всъщност той сам кара до ранчото си и цяла нощ се грижил за едно от болните добичета. На другия ден пак сам се върна в клиниката без въобще да е почивал.

Бях свидетел и на други интерестни случаи. Дори си купих един от тези честотни инструменти и го занесох в офиса си. В продължение на 20 години наблюдавах някои забележителни резултати от действието му. При мен дойде едно 9-годишно мексиканско момче с остеомиелит на крака. Лекуващият му лекар всяка седмица изтъргваше костта му. Манипулациите бяха много мъчителни за детето, защото не му даваха никакви болкоуспокояващи. Семейството му го доведе при мен и аз видях как той ме гледаше с ужас, защото си мислеше, че и аз като другите медици ще ровичкам в тялото му. Като видя обаче иснтруменът, изобретен от Райф, който щях да използвам, малчуганът се успокои. След двуседмична терапия, кракът му беше напълно излекуван. Махнахме му превръзките и патериците и той отиде да играе с връстниците си. Това не беше единствения такъв случай. В практиката си съм излекувал множество неизлечими болести.
http://zepir.com/bg/pages/index/id/10/Istoriia-koj-e-d-r-Rajf.html

Dr. Royal Raymond Rife Д-р Роял Реймънд Райф

Сътвореното от доктор Райф е Нещо, което Някой грижливо е изтрил (и продължава да изтрива) от близката история.
Повече от ясно е, че срещу него са АМА (American Medical Association) и DFA (Drug and Food Administration) в САЩ, т.е. Медицинската общност и Правителството в САЩ. Това би трябвало да изглежда като вътрешен, междуличностен конфликт в рамките на АМА, но определено не е - този конфликт надхвърля рамките на САЩ и има глобален характер и значение.
Става въпрос за една мощна, революционна терапия за лечение на човека и нова, ненадмината и до днес технология за визуализация при оптичните системи.
Нещо подобно на този опит за изтриване е станало и при покриването на фундаментално знание като т е л е г о н и я т а или игнорирането на съществуващата у нас успешна терапия за лечение на Астмата.

16 май 1888 - 5 август 1971
Кой е доктор Ройял Реймънд Райф? Доктор Райф, от шотландски произход, е роден в Elkhorn, Небраска и още като студент сътрудничи във филиала на Карл Цайс в Ню Йорк. По-късно заминава на работа в Централата на фирмата и продържава следването в Хайдълбергския университет. В продължение на шест години работи при Hans Luckel, един от водещите учени и изследователи на Карл Цайс. След завръщането си в САЩ, доктор Райф конструира серия оптични микроскопи с невероятно висока резолюция. При увеличение от 60 000 пъти, което според съществуващите днес теории е невъзможно, биха могли да се наблюдават вируси без да са засегнати от средствата за визуализация.
Изследвайки визуализирани от своя микроскоп увредени ракови клетки той успява да разработи светлинно-лъчева терапия за унищожаване на раковите образувания, като използва резонансни честоти с по висока амплитуда.
Експерименталното лечение на група болни от рак пациенти дава основания на 41 американски лекари-терепевти да се съберат на 20 ноември 1931 година в имението на Dr. Milbank Johnson в Пасадена и да дадат обед в негова чест под мотото "Краят на всички болести".
След този обяд започва кампания срещу доктор Райф: неговите спонсори, сътрудници и последователи са физически и морално унищожавани, компрометирани; лабораториите и съоръженията, научните трудове ликвидирани.Срещу доктор Райф са заведени множество съдебни дела.
Самият доктор Райф е убит чрез лекарска "грешка" (комбинация от валиум и алкохол) в Grossmont Hospital, El Cajon, California на 5 август 1971 година.

http://data-bg.com/royalrife.htm

Едгар Кейси за Атлантида

Знаменития „спящ пророк” Едгар Кейси в своите „четения” съобщава следните имена на 3-те острова на Атлантида: Посейдиа или Посейда, Ариан и Ор. Може да се каже , че тези имена вече са общоприети...

"(Q) Кои са били главните острови на Атлантида по време на разрушението?
(A) Посейда Ариан и Ор.
"Произхода на Атлантидския континент е забулен в мъгливия период на предисторията. В действителност, дори психическите записи са трудни за разбиране, защото повърхността на Земята се е променяла много пъти.Когато хората идват на Земята като човешки същества, Атлантида и голям континент, лежащ там, където днес се намира Атлантическия океан между Мексиканския залив и Средиземно море. По площ може да бъде сравнен с това, което днес е територията на Европа е Русия, взети заедно. Северният и южният полюс тогава не са били там, където са днес, нито сушата е била там,, където днес има суша, с изключение на следните: Източното крайбрежие на САЩ е било крайбрежен район за Атлантида, района та Карпатските планини и Монголската пустиня са били обитаеми, също както и северната част на това, което днес е Африка, а също и югоизточната част от Атлантида. Андското крайбрежие на Южна Америка и било покрито с вода, а равнините на Юта, Невада и Аризона са били над морското равнище.
И така, какво може да се каже за Атлантида, изхождайки от тази информация? Това са били 3 острова, с характерен тривърх силует, образуван от 3 планини. Средната част на големия остров представлява приблизително правоъгълна долина, заградена от север с планини.

fenomenibg.com

Местоположение и карти на Атлантида

През 1665г. немският свещенник-йезуит Атанасиус Кирхер публикувал книга, включваща репродукция на древна Египетска карта на Атлантида. Картата била изнесена от Египет от римляните, вероятно след падането на Клеопатра от власт в 30г. Пр. н.е. Атанасиус Кирхер е е бил човек, когото сравнявали с Леонардо да Винчи и запознанството с неговата работа винаги е интересно и полезно....


Картата на Атлантида от книгата на Кирхер –1665г
Надписи на картата: Америка, Атлантически океан, Атлантида, Африка, Испания
Надписа в ъгъла на картата в превод от латински означавва: Атлантида, сега е под водата, според вярванията на египтяните и описанието на Платон.
На главния остров на Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), указваща севера. Египтяните смятали, че юг, а не север се намира отгоре. Това имало смисъл, т.к това била посоката, откъдето тече Нил. А тъй като Нил бил твърде важен за тях, неговия извор трябвало да се намира в в горния край. Картата на Кирхер приема Египетската концепция – „юг- горе”, както е направено изображението на компаса, сочещ надолу.
За да възстановим обичайния за нас вид – „севера – горе” , картата е обърната на 180 градуса.
Карти на Атлантида
Сега ще видите една истинска карта на Атлантида. Това е математически модел, който позволява да се разглежда от всички страни, направен по данни оставени ни от Великата цивилизация.
 
   
Това изображение дава достатъчно точна и пълна информация за търсенето на изгубената земя и нашата история. Островите са разположени по линията североизток-югозапад. Най-големия остров Посейда е доста дълъг. Наличните данни дават основание да се предположи, че дължината му е над 2000 км. Това съотвтства и на описанието на Платон.
За съжаление точния мащаб на изображението не е известен.
Нивото на водата е приблизително, т.к. не е известно колко точно е било тогава. Ако нивото и е по-ниско, то 3-те острова ще се слеят в един с пръстеновидна структура.
Математическия модел позволява да се погледне Атлантида от всички страни.
Ето как би изглеждала тя за мореплавателите, плаващи към нея от североизток.
   
Това е изглед от най-тясната и страна. Отляво е големия остров, отдясно 2, по-малки. На големия остров се вижда голяма планинска верига, зад която се намира долината, описана от Платон.
А случайно да сте виждали нещо подобно на този релеф?
Големите пирамиди на Египет със своя вид приличат точно на планините на Атлантида и навярно това не е случайна прилика. А и пирамидите също са разположени на линията – североизток-югозапад. Доста съвпадения…
Пирамидите в 
Гиза
Платон дава доста подробно описание на главния град на Атлантида:
...този хълм, на който тя(Клейто) живеела, той (Посейдон) укрепява в окръжност, отделяйки го от острова , ограждайки го последователно с редуващи се 3 водни пръстена и 2 земни вала, с увеличаващ се диаметър, разположени на равни разстояния един от друг.
...Най-напред те прехвърлили мостове през водните пръстени, обкръжаващи древния град, построили пътища в столицата и извън нея.
...От морето направили канал - 3 плетера широк и 100 фута дълбок, който навлизал на вътре в острова на 50 стадия и достигал до външния воден пръстен.
....Най-големия воден пръстен, с който непосредствено се свързва морето бил широк 3 стадия. Следващия го земен вал бил също толкова широк. Съответно следващите воден пръстен и земен вал били широки по 2 стадия, а най-вътрешния воден пръстен, опасващ острова в средата, бил широк 1 стадий.
Островът, на който бил двореца бил 5 стадия в диаметър; този остров, а също така земните валове и мостовете, широки по 1 плетер,били опасани от каменни стени.
Тази част от острова била обърната на юг, а от север била заградена от планини.
* плетер =1/6 част от стадия, т. е. около 32 м

Няма нужда да цитираме Платон изцяло, достатъчно е да кажем, че това негово описание позволява доста точно да се нарисува в основни линии столицата на Атлантида и обкръжаващата я местност. Тази рисунка, направена от Р. Авотин, е публикувана толкова много пъти в различни издания, че вече е направо класика.
Скица на 
Атлантида
А сега погледнете тези развалини на действително съществуващ древен архитектурен комплекс:
Тази фотография е на Муиупарка. Ако се вгледаме внимателно, ще установим че архитектурната планировка и даже околната местност съответства на описанието на Платон.
Невероятният Саксауман е разположен на 5 мили северно от Куско, древната столица на инките, изградена на 3360м. надморска височина в Андите. В сърцето на Саксауман се намира Муиупарка -„Енергиен вихър”, където древните инки извършвали специални ритуали.
Удивителен е факта, че в най-високата точка на гр. Куско, сред огромните каменни древни съоръжения откриваме вкаменелости от морски раковини.
Очевидна е е еднаквата архитектурна планировка на 2-те места.
Сравнявайки описанието на Платон, рисунката на Авотин и снимката на Муиупарка, можем да предположим , че или строителите на Муиупарка са учили своето изкуство в Атлантида, или Платон е бил в Южна Америка, или........

fenomenibg.com

Платото Беленташ

Скалният масив Беленташ се намира на около 60 километра от Пловдив в Родопите в района на селата Врата и Сини връх. Това е скално плато с дължина около 300 метра и ширина 35-45 метра...

Скалният масив Беленташ се намира на около 60 километра от Пловдив в Родопите в района на селата Врата и Сини връх. Това е скално плато с дължина около 300 метра и ширина 35-45 метра. Височината му е около 50 метра. Горната площадка на скалата е равна и гладка, като изсечена с нож. На нея има страни ямки и канали, които образуват картата на звездното небе и съзвездията, а една скала в единия край на платото изключително наподобява човешко лице.
 
На платото има издълбани и три кладенеца. Те представляват правилни цилиндри с диаметър 1,50 метра и дълбочина 2,30 метра. Стените им са абсолютно гладки.
Много загадки и различни митове има за скалния масив Беленташ. Името на скалата, в превод от древните тюркски езици означава "умен камък" или камък на знанието. Предполага се,че тук е било едно от големите древни светилища на траките от Родопа планина. В района на Беленташ е намерена единствената сребърна плочка с образа на бог Сабазий. Изследователи на района са сигурни, че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знанията на траките.
Пророчицата Ванга е предсказала, че в пещера в платото има заровена златна тракийска колеснца, но тя няма да бъде открита преди да 7 души да загубят живота си в търсене на имането. Местните хора избягват и не искат да говорят за скалата. Казват,че това е лош камък. Носят се легенди за несметни богатства скрити в скалата. В района има много следи от иманяри.
Скалата Беленташ е любимо място на много екстрасенси. Те твърдят, че тук има много силно енергийно поле и идват на скалата за да се зареждат с енергия. Други изследователи на района твърдят, че това е древна площадка за кацане на космически летателни апарати. Координатната мрежа изсечена на скалата служила за ориентир на пилотите.
Беленташ си заслужава да се види и посети. Това е рядко красиво място.
Платото Беленташ от въздуха
Платото Беленташ от въздуха
Една от двете големи и дълбоки цилиндрични дупки
Сребърната плочка с образа на бог Сабазии
Изглед от платото
fenomenibg.com

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Житни кръгове

Житните кръгове представляват част от поле с житни растения, в която мистериозно се появяват слягания на класовете, оформени в определени фигури. Те се появяват за една нощ, като обикновено около самата фигура няма никакви следи от стъпкване на класовете..
  






Най-разпространеното мнение за житните кръгове е, че те са феномен на 20-ти век. Истината е, че житни кръгове са намирани и в предните столетия. Най-известния от тях е кръгът, намерен в една горска просека през 1678. В статиите на местните вестници се казва, че същество, подобно на дявола, е направило кръговете с коса. В тях се обяснява и историята на един фермер, който отказва да плати полагащата се надница на един косач, като се кълне, че по-скоро ще наеме дявола на работа, отколкото да му плати заплатата. На следващата сутрин фермерът намерил нивата си ожъната, но по удивителен начин. Цялата нива била в абсолютно правилни кръгове, които не биха могли да са дело на човек, особено работещ през нощта на светлината на газен фенер.

Някои криптолози предполагат, че житни кръгове са изобразени върху праисторически камъни и рисунки по стените на пещери в Ирландия. Други намират изображенията на житни кръгове в древноегипетски рисунки.

Първите случаи на житни кръгове в днешни времена изглежда започват в началото на 20 век, като постепенно броят им се увеличава. Рязко покачване има през 60-те, а направо драматичен брой кръгове са регистрирани през 90-те. Поне 190 житни форми са открити и документирани през 1999, може би като предизвестие за това какво ще бъде през сегашното столетие.

Друго грешно, но широко разпространено мнение е, че житните кръгове се срещат само във Великобритания. Наистина там има най-много случаи, но в САЩ има случаи от 1920 година насам, в останалата част от Европа от средата на века, а в Африка, Канада, Австралия, Централна и Южна Америка и Русия в началото на 70-те. В Япония първия случай е регистриран в края на 70-те.

Житните кръгове в Англия започват да се появяват много често и бързо приковават общественото внимание. Тъй като те продължават да се появяват и да стават все по-сложни и по-големи, хората започват да търсят обяснение на феномена. Те са както учени от най-различни сфери на науката, така и поддръжници на движението Нова Епоха и изследватели на НЛО.

През осемдесетте д-р Терънс Мейдън се опитва да обясни загадката на житните кръгове като резултат от атмосферен феномен, като завихрянето на вихър или малко торнадо. Може би, ако той самият беше виждал нещо подобно, щеше да мисли другояче. Във Финикс, Аризона, вечерните новини редовно показват пясъчни бури и торнада, танцуващи по повърхността на пустинята. Не случайно "танцуват", защото те никога не се движат в права линия. Освен това те не правят перфектно оформени кръгове, нито повалят треви и житни растения на земята. Те могат да засмучат някое растение и да го пуснат на километри от мястото, но не и да накарат житните стъбла да легнат на земята. Най-накрая, един силен вихър или едно малко торнадо биха оставили ясна диря по пътя, по който минават, а не сложни фигури само на определени места.

Друг опит да се обяснят житните кръгове е така наречената хипотеза за Гайа. Те често се появяват близо до места, където са открити древни постройки и археологически паметници като Стоунхендж, Ейвбъри, Сейлсбъри и др. Някои смятат, че тези места са духовно значими и затова житните кръгове са израз на колективната душа на Земята, която изразява по този начин отвращението си от сегашната ситуация и показва, че всички форми на съзнание ще бъдат пренасочени в нова посока на развитие. Има доста възражения относно тази хипотеза.

Нека обаче се върнем на традиционната наука и нейното мнение по въпроса. Много често тя обявява за измама онова, което не може да обясни със своите методи. Тя демонстрира тези си наклонности и в случая с житните кръгове. Когато двама пенсионери през ранните 90 години на миналия век заявяват, че те са направили кръговете, пресата гръмва. Въпреки, че дотогава информацията за житните кръгове е излъчвана предимно по местните телевизии и то в малки репортажи, в този случай СиЕнЕн и няколко международни вестника като "Уолстрийт Джърнъл", "Ню Уорк Таймс" и френския "Ле Фигаро" веднага публикуват подробни статии за твърденията на двамата. Този сценарий е доста подозрителен. Най-напред, сериозни вестници и медии като по-горе изброените, никога преди това не са проявявали интерес към публикуването на подобна информация, а изведнъж, без много да му мислят, поместват статия за житните кръгове. Изглежда след нарастването на популярността на въпроса, той е станал неудобен за някои правителства. Двамата пенсионери са им били достатъчни за да ударят два заека с един изстрел - да оправдаят некомпетенстността на учените и да заглушат обществения интерес към този феномен. Плана сработва, и след тези "сензационни" признания житните кръгове вече не са предмет на разглеждане от официалната наука, а заглавието "Феномена житни кръгове" изгубва шанса да попадне на предните страници на по-големите медии. В допълнение, никоя важна организация не прави сериозен опит да удостовери верността на твърденията на двамата пенсионери. Освен това, дори и да има някаква истина в твърденията им, дори и да са направили няколко кръга, Двама стари хора с въжета и коси не биха могли да направят всички кръгове, разположени на големи разстояния един от друг. Още повече, че косите оставят съвсем различни белези върху стъблата, от тези намерени в много от кръговете.

Редно е да кажем няколко думи за еволюцията на житните кръгове. В началото те били просто кръгове, докато не започнали да се появяват и прави линии. Сложни фигури от по няколко кръга и прави линии са следващата стъпка към днешните удивително сложни и в същото време с перфектна форма житни кръгове, в които често е втъкана някаква сложна математическа формула или изобразяват знаци, свещени за различни култури по света. Изглежда невъзможно тези форми да са сътворени от човек, дори от група хора, само за една нощ.

Основата на житните кръгове е от полегналите стъбла на различни житни растения. Те се срещат предимно в пшеничени и ечемичени насаждения, но в коноп или трева, и дори и в пясък и сняг. Стъблата може да са наклонени в различни посоки в едно изображение, а понящога кръговете са от няколко пласта стъбла, паднали в различни посоки. Интересното при житните кръгове е, че стъблата се пречупват на мястото на възлите, които дават здравина на стъблата, а не както е нормално - между тях.

Възлите държат растението изправено, защото в тях се събира вода, чието налягане крепи стъблото. Растенията в житните кръгове падат, защото техните възли се дехидритират. В самия възел на стъблото има дупка, която е като излаз за водния поток, образуван от голяма горещина. Още по-забележително е, че възлите са пробивани избирателно. Понякога е пробит най-долния възел, а в други случаи по-горни, като растенията в един кръг може да са пречупени на различно ниво. Друга интересна черта на някои кръгове, е че при растежа на растенията фигурата добива различен вид.

Около много от кръговете не са забелязани никакви следи от стъпкани стебла наоколо, освен това някои от тях се появяват в заградени зони в рамките на военни обекти. При почвени проби от центъра на кръговете електромагнитните уреди показват отклонение от 100 процента от нормалните стойности. В много от случаите на мястото, където са се появявали кръговете има до 40 процента увеличение на продукцията от мястото, без да има други явни причини.

В житните кръгове има остатъчна радиация, която може да има негативен ефект върху хората, които отиват на мястото. Измерванията показват излъчване на енергия на честоти от 5 килохерца няколко дни след появата на кръговете. Тази честота е в чуваемите граници и някои чуват високи, пискливи звуци и трели. Тялото на много хора реагира при посещение на житен кръг, като често срещани симптоми са гадене, главоболие, световъртеж, усещане да горене и различни болки. Тези симптоми съвпадат със здравните проблеми, редизвикани от радиация. Мобилните телефони, камерите, часовниците и най-вече електронните уреди спират да работят, а компасите на прелитащите отгоре самолети се въртят безконтролно.

Очевидци на образуването на житни кръгове съобщават за забелязано червеникаво сияние на нивото на земята. Повалянето на растенията свършва за няколко минути. Никой от очевидците не е забелязал някой или нещо да причинява сиянието, нито някакъв НЛО, носещ се над мястото.

Червеникавото сияние и образуването на кръговете в рамките на няколко минути, както и последствията за възлите на стъблата са признаци за действието на микровълни или друга подобна радиация. Такава радиация повишава температурата в избраните възли, като кара водата да се превърне частично в пара. В следствие на бързото увеличаване на обема възелът се пръска, растението се пречупва и пада.

Още по-удивителна черта на този сложен начин на образуване на кръгове е, че възлите могат да бъдат поразявани поотделно. Наклона на стъблата и височината на избираните възли се променят в рамките на една форма. Това е доста сериозно доказателство, че ако житните кръгове са дело на човек, те са направени с компютър, който от своя страна контролира някакво друго устройство, което излъчва радиацията, поразяваща растенията. ( сфери с диаметър 30 сънтиметра, кръжщи над местата, където се формират кръговете са били наблюдавани от няколко свидетели). Много от формите изглеждат като направени с компютър изображения. Някои от тях в действителност са толкова сложни и са направени спазвайки толкова много математически зависимости, че единствено компютър би могъл да ги създаде.

Има много случаи, които подсказват, че създателите на житните кръгове реагират спрямо коментарите, критиките или опитите да не се признае истиноста на даден кръг, като веднага правят нови кръгове, които отхвърлят тези критики. Интересно е как става това, след като говорим не за изказвания по телевизия или друга медия, а за разговори между различни хора на мястото на събитието. Изглежда някой знае по телепатичен път какво става в главите на говорещите на тази тема.

Житни кръгове понякога се образуват на територията на военни бази и някои вярват, че това е доказателство, че военните провеждат тайни тестове с радиационни оръжия, предназначени да унищожавта вражеските насаждения. Рзработките на нови оръжия обаче винаги се държат в строга тайна, а нищо подобно не засяга житните кръгове. Нещо повече, те се срещат по целия свят. Защо й е на британската армия да рискува и да навлиза в териториите на други страни, само за да тества ново оръжие. Още по-абсурдна е версията за двамата старци, които проникват през телените заграждения посреднощ, само за да направят няколко кръга в забранена военна зона.

Изглежда кръговете са правени от някой, когото военните не могат да засекат или на когото не могат да попречат да прониква на тяхната територия. Дори този натрапник да прави само житни кръгове, той би трябвало да предизвика голяма загриженост сред военните, защото следващия път вместо кръгове в полето, може да реши да направи няколко кръгчета от "полегнали" военни сгради. Военните със сигурност се интересуват от житните кръгове, изникващи зад техните огради.

Друга грижа за правителствата по целия свят е фактът, че житните кръгове показаха, че има някой, чийто технически възможности му позволяват да прави сложни форми от житни кръгове по целия свят, и въпреки това никой да не знае кой е той, и защо прави това. Има признаци, че британското правителство провежда политика на дезинформация по отношение на житните кръгове и се опитва да спре този или тези, които ги правят, но без успех.


Който и да прави тези кръгове, определено не го прави без цел. Той явно отговаря на непохватните опити на измамници и учени да направят житни кръгове като прави нови и нови кръгове, като техния дизайн, сложност и големина стават все по-трудни за подражание, особено за време от една нощ. Който и да стои зад кръговете, явно има план, а още по-явно е, че е решил да го изпълни.



fenomenibg.com

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - автор Ю. А. Фомин /трета част/

Нека се опитаме да разберем проявите на тези „непознати” за нас неща в нашия свят. За по-лесно разбиране ще разгледаме взаимовръзките между двумерните и тримерните системи, като предполагаме, че получените закономерности важат и за преходите от третото към четвъртото измерение и т. н. Да предположим, че имаме някакво тримерно обемно тяло. Ако се опитаме да си го представим в двумерна система (върху плоскост), ще получим само неговата проекция или сечение. Нещо подобно е показано на фигура 2. В този случай напречната плоскост може да се разглежда като осъзнаван предел на размерността от страна на измислено същество, което живее само в две измерения и което обитава тази плоскост. Нашето обемно тяло обаче може да се пресича не от една, а от множество напречни плоскости под различни ъгли и на различни нива, като във всички тези случаи ние ще получаваме проекции с различна конфигурация, и всяка от тях може да се възприема като свой отделен свят за въображаемите обитатели на двумерните пространства, осъзнаващи само две измерения.

При формален подход към разглеждания проблем може да се предположи, че всяка плоскост представлява независим двумерен свят, в пределите на който се спазват определени метрични съотношения и взаимовръзки между съставящите го елементи. По този начин в едно и също тримерно пространство може едновременно да съществува множество двумерни паралелни светове, всеки от които, в представите на въображаемите обитатели на тези двумерни пространства, образува самостоятелна независима система.
ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Всичко това ще важи и за взаимовръзката на тримерните и четиримерните системи, като в този случай въображаемите обитатели на двумерните пространства трябва да се заменят със същества, които възпримат не две, а три измерения, например, с хора. По този начин проблемът за паралелните светове може да изглежда решен, т. е. повечето хора биха могли да си помислят, че това доказва съществуването на паралелните светове. Ние обаче вече сме отбелязвали, че всички материални тела са многомерни по своята структура, и, следователно, те не могат да се разглеждат от гледна точка на предела на осъзнаваната размерност. Макар че хората възприемат само три пространствени измерения, те в действителност съществуват и във висши, непознати измерения, защото размерността не е обективна реалност, а само форма на нейното възприемане. Затова по-горе изложената схема за съществуването на паралелните светове не може да се признае за реалистична. Тя може да се разглежда само като определена теоретична предпоставка.

Засега не са ни известни закономерностите на взаимовръзките в непознатите за нас измерения, но все пак няма съмнение, че те съществуват. Има много основания да се предполага, че проявите на предела на осъзнаваната размерност се осъществяват по определени закони, които не допускат произволната им трактовка. Затова далеч не всяка напречна плоскост може да се разглежда като основание за построяването на самостоятелен двумерен свят.
Нека разгледаме взаимовръзките между различните системи. Ще ги формулираме във вид на постулати.

Постулат 1.
Всяка система на висшето измерение може да съдържа безброй независимо съществуващи системи от нисшето измерение. В една плоскост може да се прекара произволен брой линии, в обема – произволен брой плоскости и т. н.

Постулат 2.
Всяко понятие за разстоянията важи само в рамките на определена система на измерение. При преход към висша система на измерение разстоянието между две произволни точки може да се сведе до нула или безкрайно малка стойност. Например, върху лист хартия разстоянието между две точки е строго определено, но ако сгънем този лист хартия, то точките ще се съберат, макар че в пределите на листа хартия разстоянието между тях няма да се промени.

 Постулат 3.
Изкривяването на пространството във висша система на измерение не се осъществява в нисшата система на измерение. Това означава, че линията (едномерна система) може да се изкриви само в плоскостта (двумерна система), плоскостта може да се изкриви само в обема и т. н.

Постулат 4.
Физическите тела могат да се проявяват в различни системи на измерение, като при това, колкото е по-нисша системата, толкова по-опростено се възпроизвежда оригиналът. Сложните обекти се проявяват в нисшите измерения във вид на следа, проекция или сечение.

Постулат 5.
Колкото е по-висока размерността на системата, толкова по-голям информационен капацитет притежава тя. Това става поради факта, че тя включва в себе си множество нисши системи.

Постулат 6.
Система от нисшето измерение от който и да било порядък във висшите измерения може да се свива до точка без да се нарушава нейната цялост. При това всички точки на нисшата система ще запазят взаиморазположението си, но ще съвпаднат. Ако върху лист хартия (двумерна система) се нанесат няколко точки на определено разстояние една от друга, а след това този лист се свие на руло с безкрайно малък диаметър, то по този начин плоскостта ще се превърне в линия, без да се наруши нейната цялост. След това получената по този начин линия може да се свие до точка. Така всички точки на листа хартия ще съвпаднат.

Изложените постулати са формулирани въз основа на трите познати на нас измерения. Ако хипотезата за многомерността е справедлива, то те позволяват да се разкрият проявите на висшите измерения в триизмерния ни свят.
Съвременните физици вече вземат под внимание елементите на теорията за многомерността, макар че пред реализирането на тази концепция стои една съществена пречка, и това е спорът на тема – колко са в действителност измеренията? Някои учени твърдят, че измеренията са шест, докато други заявяват, че са единадесет. Изказват се и други предположения, но, по всяка вероятност, най-важното не е броят на измеренията, а в самото понятие на размерността. Ако този въпрос не се реши, спорът за броя на реално съществуващите измерения ще продължава да е безпредметен.
Всъщност, размерността не е отражение на обективната реалност, а само форма на възприемане на обективната реалност от страна на жив субект, т е. възможностите и способностите му да обработва определен обем информация. Хората, например, са способни да осъзнават само три пространствени и едно времево измерение – това е техният предел на осъзнаваната размерност. Този предел се определя от способността на мозъка да възприема и обработва до 10^8 - 10^11 бита информация в секунда. Обаче за осъзнаване, например, на още едно измерение този предел трябва да се повиши до 10^13 - 10^16 бита в секунда.

Като се вземе предвид изложеното дотук, може да се твърди, че понятието „паралелни светове” е доста относително. Може би е по-правилно да се говори за предел на осъзнаваната размерност, както и за това, че на текущото ниво на своето развитие съвременните хора не могат да възприемат цялото многообразие от формите на съществуване на материята. Опознаването на т. нар. „паралелни светове” е възможно само при условие, че нашият предел на осъзнаваната размерност се увеличи и ние започнем да получаваме допълнителна информация, която все още не е достъпна за нас.

Обработването на по-голям обем информация от страна на човека е предпоставка за повишаване на предела на осъзнаваната размерност. В този случай той би могъл да види, например, не само външния облик на събеседника си, но и неговите вътрешни органи, както и онова, което става в съседните помещения, и много други неща. При някои хора тези свойства понякога се проявяват. Особено често това се случва след черепномозъчни травми, мощни облъчвания, контузии, клинична смърт и т. н. Може да се предположи, че при това се случват определени аномалии в дейността на мозъка и се получава асиметрия в неговата работа. В резултат на това се увеличават възможностите за възприемане на информация от един вид за сметка на друг вид. Понякога същите ефекти се постигат и при специално обучение. Когато един човек се сдобие с такива способности, той може да възприема онова, което не е достъпно за други хора. Придобитата по този начин информация обаче не може да се разглежда като получена от паралелен свят.

При различни описания на т. нар. аномални явления често се използва понятието „тънък свят” или „тънки светове”. Обикновено това понятие не се конкретизира по никакъв начин, а се споменава като нещо, което се разбира от само себе си. Предполага се, че съществуват някакви неизвестни за нас светове, които не се възприемат от сетивата ни, но при определени условия тези светове се проявяват в нашия свят и могат да се фиксират от нас.
Понякога такива понятия се отъждествяват с религиозните концепции, и се предполага, че „тънкият свят” е проявление на божественото начало, затова той е непознаваем и няма нищо общо с физическите проявления и концепции. Този подход създава предпоставки за отказ от каквито и да било изследвания в тази област.

Ако изхождаме от свойствата и характеристиките, които се приписват на „тънките светове”, можем да предположим, че в тези случаи се проявяват някои многомерни, в частност информационно-разпоредителни структури (ИРС).

С оглед на всичко изложено по-горе, могат да се направят следните изводи:
1. В повечето случаи понятията „паралелни светове” или „тънки светове” се използват в онези случаи, когато хората не могат да обяснят физическата природа на някои наблюдавани явления, макар че използването на тези определения не само че не разяснява същността на случващото се, но дори още повече усложнява проблема.
2. Възможно е съществуването на светове, които се основават върху взаимодействия, които се отличават от познатите на нас. Такива проявления могат условно да се нарекат паралелни светове, тъй като те не се проявяват в нашия свят. Те могат да съществуват съвместно в същото пространство, в което съществува и нашият свят, без да нарушават неговите взаимовръзки. Освен това всички подобни образувания са взаимосвързани помежду си чрез висшите измерения и формират едно неделимо цяло. Затова паралелните светове могат да се разглеждат като едно от проявленията на взаимовръзките между елементите на телата във висшите измерения.
3. В някои случаи т. нар. паралелни светове могат частично да се проявяват в нашия свят. Това може да се случи тогава, когато съществуват някои общи разновидности на взаимодействията.
4. Към паралелните светове понякога отнасят непознаваемите материални образувания, които ние все още не можем да опознаем, поради недостатъчната разделителна способност на сетивата ни или техническите средства, с които ние разполагаме.
http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_03b.htm

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - автор Ю. А. Фомин /втора част/

Представите на гравитониците за заобикалящия ни свят ще бъдат съвсем различни от нашите. До някаква степен тези представи ще наподобяват рентгенови снимки, на които се виждат не само контурите на предметите, но и вътрешното им съдържание. Тази аналогия, разбира се, е много далеч от действителността, но ни позволява поне донякъде да си представим онова, което ще виждат гравитониците. Те ще виждат онова, което ние не виждаме и обратно.
По този начин, за да разберем физическата същност на „паралелните светове”, трябва преди всичко да направим ясно разграничение между понятията „съществуват” и „проявяват се”, което далеч не е едно и също. Може да се съди само за това, че паралелните светове по някакъв начин „се проявяват” във възприемания от нас свят, т.е. въздействат върху сетивата ни непосредствено или с помощта на технически средства и се осъзнават от нас. Всичко, което се намира извън тези рамки, дори ако то обективно съществува, не може да бъде признато.
Това обаче не изключва принципиалната възможност за формиране на различни видове възприятия на обективната реалност от страна на субекти с различна способност за възприемане на информация, т.е. такива, които притежават различни сетива. Да предположим, че определен субект възприема само видимата част на спектъра, а друг – рентгеновата част на спектъра (под субект може да се разбира и техническо устройство, което преобразува една форма на възприятие в друга). Тези два субекта, разбира се, ще имат различни представи за един и същ предмет. Единият ще вижда онова, което не вижда другият, и обратно. По този начин сякаш се осъществява възприятие в различни проекции на едно и също тяло.

Следователно, контактите с паралелните светове са възможни само въз основа на определени общи взаимодействия. За по-голямо удобство при излагане на хипотезата ни, ще обозначим известните разновидности на взаимодействията със следните букви: Г - гравитационни, Е - електромагнитни, С - слаби и Я - силни (ядрени). По този начин целият комплекс от тези взаимодействия може условно да се обозначи като ГЕСЯ-комплекс.
Той е характерен и задължителен за всички познати на нас физически тела. Може да се предположи обаче, че цялото многообразие на веществата във Вселената не се изчерпва с това. Не е изключено, че материята може да се образува и на основата на някакви други комплекси от взаимодействия, които не са ни известни. Това, разбира се, е само предположение, но нека допуснем например, че съществуват тела, формирани въз основа на взаимодействия А, В, С, Д. Тези тела по никакъв начин няма да си взаимодействат с телата и средите, построени въз основа на комплекса ГЕСЯ. Освен това тези тела могат да съществуват съвместно в едно и също пространство, без да издават присъствието си по никакъв начин.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ Следователно, в едно и също пространство по принцип може да има множество независимо съществуващи паралелни светове, които по никакъв начин не са свързани помежду си. В пространството, в което ние живеем, също има подобни паралелни светове, които съществуват съвместно с нашия свят и почти с нищо не издават присъствието си. На пръв поглед може да ви се стори, че всички тези разсъждения носят чисто теоретичен характер и не представляват практически интерес, но това изобщо не е така. Могат да се дадат примери, при които може да се допусне, че паралелните светове наистина съществуват и дори могат да се фиксират с помощта на технически средства.

Както е известно, спектралната чувствителност на фотоматериалите се отличава от спектралните характеристики на човешките очи, затова фотоапаратът понякога може да заснеме онова, което очите ни не виждат. Известни са много случаи, когато на снимките се виждат необикновени образувания, които не могат да се видят с невъоръжено око. Такива снимки често се публикуват в литературата по уфология. Нещо подобно понякога се получава при снимките, направени на места, където е имало полтъргайст или са работили екстрасенси. На някои кадри могат да се видят тъмни и светли образувания, които не могат да се обяснят и които определено не се дължат на някакви дефекти при заснемането.
В повечето случаи подобни образувания не намират обяснение и се възприемат като някакви нематериални образувания. В действителност обаче на снимките са заснети материални структури, които реално съществуват и се проявяват във вид на електромагнитни взаимодействия, но в онази част на спектъра, която не може да се види с невъоръжено око. Тук обаче може да се прояви и друг ефект, върху който трябва да се спрем по-подробно.
Може да се допусне, че в някои случаи паралелните светове могат да си взаимодействат по определен начин, т. е. да са свързани във вид на общи или близки взаимодействия.
По този начин в един и същ комплекс от взаимодействия може да има най-различни съчетания на взаимодействия. Например, в един комплекс взаимодействията могат да бъдат Г, Е, С, Я, а в друг - Е, В, С, Д, т. е. и в двата комплекса се проявява общо взаимодействие от типа Е. В този случай са възможни определени ПРОЯВИ на единия свят в другия. Това, разбира се, са само теоретични разсъждения, които се основават върху предположителни съждения, но все пак по този повод могат да се изкажат някои съображения, които се основават върху експериментални данни.

Ако предположим, че съществуват някои общи взаимодействия, които се проявяват в паралелните светове, то би трябвало да съществуват и някакви носители на тези взаимодействия. Да предположим, че тези носители могат да се окажат някакви частици, които притежават необичайни свойства. Природата на тази необичайност е напълно разбираема. Тъй като такива образувания ще принадлежат на чужд свят, то тогава те ще притежават някои уникални свойства, които не са характерни за образуванията от нашия свят, и освен това тези необичайни свойства ще се проявяват и в нашия свят.
Оказва се, че подобно нещо е познато на хората, или поне може да се предположи, че е познато. Това са елементарни частици, наречени неутрино, които са били открити за първи път през 1953 година. Вече са известни три различни разновидности на тези частици. Те се отличават с голяма стабилност и почти не си взаимодействат с веществото, като свободно преодоляват всякакви прегради и разстояния. При преминаването на неутрино през вещество с обикновена плътност, дължината на пътя до хипотетичното непосредствено стълкновение с частиците на веществото възлиза на 100 000 000 млрд. км.
Тази изключителна проницаемост на неутрино ни позволява да предположим, че може би си имаме работа с някакви „чужди” или „съвместими” светове, които могат да се проявяват в съседните светове, според нашите разбирания. Може би неутриното, както и други подобни, но все още неизвестни на нас елементарни частици, ще ни позволят да се докоснем до непознати за нас светове и да разберем онова, което иначе никога няма да можем да опознаем непосредствено. Всичко, което беше казано за неутриното, разбира се, носи само условен, предположителен характер.

2. Многомерност
Преди появата на микроскопа човечеството не е знаело за съществуването на бактериите и микробите, макар че във всекидневието си хората постоянно са се сблъсквали с резултатите от тяхната дейност. Както човекът, така и най-малките биологични образувания обаче представляват еднородни структури, които се основават върху едни и същи разновидности на физическите взаимодействия. В такива случаи подобни структури са познаваеми и изискват само разширяване на разделителната способност на онези сетива и средства, с които ние разполагаме. Без съмнение, много тайни все още остават скрити за нас, и разкритието им ще стане възможно благодарение на усъвършенстването на нашия мозък (в качеството му на механизъм за обработка на получената информация), както и на техническите средства, с които ние разполагаме.
Все пак всичко онова, което на хората им предстои да опознаят в рамките на възприемания от нас триизмерен свят, не може да се разглежда като проникване в паралелен свят. Съществуването на паралелни светове е принципиално възможно само при съвместното съществуване на многомерността на пространството и времето, и невъзприеманите от нас взаимодействия, или комбинацията от тези два фактора.

Вероятността за съществуването на паралелни светове може да бъде обоснована и от позицията на физическата многомерност. Обяснението на този феномен от тази гледна точка обаче изисква преди всичко разглеждането на концепцията за физическата многомерност на пространството и времето.
В продължение на цели хилядолетия Вселената се представя във вид на някакъв гигантски аквариум, в който съществува целият материален свят, като всички физически тела са обемни, т. е. триизмерни, а четвъртата координата е времето. Времето е единно и еднопосочно за цялата Вселена. И точно в този четириизмерен континуум се разглеждат всички процеси, които протичат в природата.

Развитието на науката поставя под съмнение справедливостта на такъв мироглед. Ние все по-често се сблъскваме с явления и факти, които не се побират в тесните рамки на четириизмерното разбиране за света. Всички опити да се сведат тези „проклети” факти до общоприети концепции и обяснения винаги са се оказвали безплодни. Все по-настойчиво се налага необходимостта от коренно преразглеждане на познатите и привични мирогледни концепции, както и от създаване на нова теоретична база, с чиято помощ да могат да се обяснят повечето от разкритите несъответствия. Търсенето на такива решения е започнало още в средата на XIX век и получава по-нататъшно развитие в концепцията за многомерност на пространството и времето. Нека изложим накратко същността на тази концепция.
В геометрията размерността на пространството се определя от броя на взаимноперпендикулярните прави, които могат да се прекарат от една точка. Според Евклид, такива прави могат да бъдат само три, което съответства на триизмерното пространство. За формиране на четвърто измерение трябва да се построи четвърти перпендикуляр от същата точка, но как ще стане това? Според нашите представи, това е просто невъзможно, и това знае всеки ученик!

Концепцията за многомерността обаче предполага, че това е възможно, но ние просто не можем да си го представим, заради ограничеността на въображението ни. Възможно е заобикалящото ни пространство да е запълнено с множество независимо съществуващи, паралелни материални светове, между които контактите са невъзможни. Ние казваме за такива светове, че те „съществуват съвместно”, но не се „проявяват един в друг”.
Нека обаче подходим към тези явления от малко по-различна позиция. Все пак всички материални тела представляват многомерни образувания, но ние можем да възприемаме само техните триизмерни проекции.
Тъй като непосредственото възприятие не позволява да се познае многомерността, то не ни остава нищо друго освен да направим косвени изследвания. В основата на тези изследвания стои предположението, че закономерностите, които се проявяват в нисшите измерения, ще важат и при преход към висшите, непознати за нас, измерения. Разкриването на такива закономерности ще служи за потвърждение на факта, че съществуват висши измерения.

Трите пространствени измерения са ни много добре познати. Те се формират върху следните понятия (фиг.1):

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ


Точка – тя няма измерения. Това е нуламерна система. Когато преместваме точката, се образува Линия. Това е едномерна система, която има само едно измерение - дължината. При преместване на линията се образува Плоскост - двумерна система. При преместване на плоскостта се образува Обем - тримерна система.
Можем да си представим, че светът се състои от множество образувания, които са взаимосвързани помежду си и образуват единно цяло, което, от своя страна, обединява цялата, според нашите разбирания, жива и нежива материя. Способността ни за възприемане на околната среда е много ограничена и позволява да се осъзнава само незначителна част на това всеобщо НЕЩО във вид на отделни, несвързани една с друга, триизмерни проекции, които се разкриват пред нас като природни образувания, отделни предмети, растения, животни, хора и т.н.
 Тези ограничения се определят от нашата способност да възприемаме само тесен спектър от електромагнитни взаимодействия („светлинно пространство”), както и от способността ни за обработка на получената информация. Използването на технически средства само разширява възможностите ни, но не променя принципиалната им основа.

От изложеното следва, че представите ни за заобикалящия ни свят не отразяват цялото му многообразие, като по-голямата част от информацията за него остава извън пределите на нашето възприятие. Затова повечето неща, които стават около нас, си остават скрити и непознати. Тези „непознати” за нас неща обаче често активно се проявяват във възприемания от нас свят, дори понякога в такива форми, които поставят изследователите в трудно положение и водят до разсъждения за паралелни светове. Освен това тези предположения не се появяват при тях във връзка с необяснимостта на природата на полетата, взаимодействията и повечето парадокси на квантовата физика.

http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_03a.htm

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - автор Ю. А. Фомин /първа част/

В последно време доста често ни се налага да чуваме за съществуването и проявите на т. нар. „паралелни светове”. Паралелните светове обикновено се споменават като нещо, което се разбира от само себе си, без каквито и да било разяснения и уточнения. Просто се казва, че това са прояви на същностите от паралелните светове, като това се определя до голяма степен от факта, че самите автори на тези изказвания често не разбират физическия смисъл на тези твърдения и отнасят към тази категория всичко онова, което не се побира в рамките на традиционните общоприети възгледи.

Ако анализираме общоприетите понятия: “пространство”, “време”, “материя”, “поле”, “взаимодействие” и др., върху които се основават фундаменталните науки, то лесно можем да забележим, че те представляват комплекс от определени условности. Когато ние използваме тези понятия, ние, изглежда, предполагаме, че под тях се подразбират конкретни физически явления, но в действителност изобщо не е така.



1. Взаимодействия

Още от часовете по физика в училище знаем, че разноименните заряди се привличат, а едноименните заряди се отблъскват. Физиците обясняват този факт с взаимодействието на електромагнитните полета, като под „поле” те разбират онази област от пространството, в която се проявяват тези взаимодействия. Предполага се, че съществуват четири вида взаимодействия: гравитационно, електромагнитно, слабо и силно. Последните разновидности се проявяват само на вътрешноядрено ниво и на много малки разстояния, макар че по интензивност тези взаимодействия няколко пъти превъзхождат гравитационните и електромагнитните взаимодействия.

Предполага се, че съществуват някакви неизвестни сили, които действат между физическите тела на разстояние, и които ние можем не само да наблюдаваме, но и да описваме и изчисляваме математически. Тази концепция се оказа много удобна, тъй като се създаде впечатление, че тя дава отговори на много от въпросите. По този начин полетата се сдобиха с привидна конкретност, която се възприема като определена физическа същност.

След това започнаха да се появяват такива производни понятия като “полеви структури”, “полеви образувания”, “полеви форми на живот” и др. При това изобщо не се вземаше предвид, че самото определение “поле” представлява само условно обозначение на нещо, което не ни е известно. По този начин едно неизвестно се обяснява с помощта на друго неизвестно, защото в представите ни има голяма доза субективност, тъй като те в повечето случаи се формират въз основа на зрителните ни възприятия. Ние си представяме света такъв, какъвто го виждаме.

На практика ние свеждаме понятието “пространство” до онези условности, които са свързани със закономерностите на разпространение и възприятие на електромагнитните взаимодействия. Именно така се формират и метричните ни представи за пространството, понятията за праволинейност, изкривеност и т. н. Затова възприеманото от нас пространство може условно да се нарече “светлинно” или “оптично”, като може да се предположи, че съществуват и други пространства, основаващи се върху други видове взаимодействия, например, гравитационни.

Когато светлинен лъч преминава близо до мощни гравитационни образувания, той се изкривява, или както обикновено се казва, получава се „изкривяване на пространството”. Във формулите на Фрийдмън, които отразяват тези закономерности, има дори коефициент „К”, който отразява изкривяването на пространството. Затова ако внимателно наблюдавате някаква звезда, която се движи към слънчевия диск, то ще можете да видите как тя сякаш „подскача” при приближаването си към Слънцето и преминаването покрай него. Това става поради факта, че изкривяването на светлинния лъч се променя, когато той е близо до Слънцето. Изкривяването е сравнително малко, тъй като Слънцето има много малка плътност (1,41 г/см^3). Във Вселената обаче има тела с гигантска плътност - до 10^14 г/см^3 (например, неутронните звезди). Когато светлинният лъч преминава близо до такива тела, той не само че се изкривява, но и след като направи пълно завъртане около планетата, се затваря сам в себе си. Ако ние застанем на повърхността на такова небесно тяло и гледаме право пред себе си, то ще можем да видим тила си. С увеличаване плътността на тялото, въздействието върху светлинния лъч ще се увеличи още повече. По този начин, ако застанем на върха на някое възвишение на тази планета, ще ни се струва, че се намираме в дълбока яма, тъй като когато гледаме право пред себе си, ние ще виждаме земята пред очите си, заради изкривяването на светлинните лъчи.

Много често изкривяването на светлинните лъчи може да се наблюдава при преминаването им през различни среди. Всички сме виждали как се „изкривява” лъжичката в чаша чай. Когато сутрин наблюдаваме появяването на Слънцето над хоризонта, то всъщност е все още невидимо, но светлинните лъчи заобикалят Земята (както и заради нееднородната плътност по време на залеза).

По този начин зрителното възприятие невинаги отразява действителността. В същото време ние подсъзнателно предполагаме, че съществува някакво „идеално” или „истинно” пространство и се опитваме да приведем наблюденията ни в съответствие с тези представи.

Ние обаче можем да получим представа за заобикалящия ни свят не само въз основа на електромагнитните взаимодействия, в резултат на които се появява светлината, но и въз основа на други взаимодействия, например, гравитационни. Ние, например, можем да си представим „гравитационно” пространство, което по своите характеристики няма да съвпада със „светлинното” пространство. Що се отнася до споменатото по-горе „истинно” пространство, то съществуването му също не е доказано. Изглежда, че самото понятие „пространство” не може да се разглежда извън характеристиките и възможностите на конкретния субект, който се опитва да го оцени, тоест „пространството” не е обективно, а субективно понятие.

Всяко физическо тяло или среда се състои от молекули, а те, от своя страна, се състоят от атоми. В центъра на атома има ядро, около което се движат електрони, масата на които е не по-голяма от 0,1% от масата на атома. Всички тези геометрични параметри на атомите са добре известни и могат да се намерят в справочниците по физика. Диаметърът на атома, например, е 10 000-100 000 пъти по-голям от диаметъра на ядрото, затова ако мислено увеличим ядрото до размерите на топка за тенис, то разстоянието между съседните ядра в кристалната решетка на метала ще се окаже повече от километър. По този начин всяко физическо тяло, което притежава определена форма и твърдост, в крайна сметка представлява участък от пустота, в който на безкрайно големи разстояния се намират определени материални тела. Все пак те могат да се нарекат по този начин само условно, тъй като тези тела също се състоят от неутрони и протони, а всичко останало е пустота. По този начин се стига до парадоксална ситуация. Светът се състои от множество твърди тела, които притежават конкретна форма, твърдост и непроницаемост, но в същото време представляват пустота.

Кое тогава определя възможността за съвместно съществуване на подобни качества и свойства? Такова несъответствие става възможно заради проявите на електромагнитните взаимодействия между ядрата, които чрез гигантските си сили успяват да задържат ядрата в определена взаимовръзка. Тези взаимодействия не позволяват на ядрата на атомите да се приближават или отдалечават едно от друго, или да проникват в тялото, нарушавайки цялостната му структурата.

По този начин всяко физическо тяло или среда, които се състоят от атоми, представляват комплекс от определени взаимодействия, които се проявяват в определен участък от пустотата. Структурата на такова тяло (или среда), както и характерът на взаимовръзките му с други тела (или среди) се определят от вида на действащите взаимодействия и тяхната интензивност.

Вече сме споменавали, че природата на тези взаимодействия все още не е добре изяснена, макар че се изказват предположения, че всички разновидности на тези взаимодействия имат обща природа. Неслучайно от доста дълго време човечеството се опитва да разработи теорията за единно поле. Науката постепенно започва да си изяснява основополагащата истина, която е ключова за разбирането на основите за строежа на света.

Когато говорим за взаимодействия, ние подразбираме определени взаимовръзки, които съществуват в материалните образувания и са достъпни за нашите възприятия. По този начин, от гледна точка на предела на осъзнаваната размерност, са възможни различни форми на възприятие на един и същ материален обект, в зависимост от комплекса от измерения, въз основа на който се формират достъпните за познанието предели. Тук много ясно се определя различието между обективната реалност и формата на нейното възприятие от страна на конкретен човек.



Нашите представи за заобикалящия ни свят се формират върху възприятието на електромагнитните взаимодействия („светлинно пространство”). Нека си представим обаче някакви същества (да ги наречем условно „гравитоници”), които вместо добре познатото ни оптично зрение притежават някакви други сетива, с помощта на които те могат да „виждат” само гравитационните взаимодействия, които, както знаем, могат безпрепятствено да проникват през много непрозрачни за оптичния лъч среди.


Гравитационните взаимодействия обаче, макар че притежават висока проницаемост, също могат да се екранират в определена степен. За пример за това може да послужи аномалията при колебанието на махалото на Фуко по време на слънчеви затъмнения. Сравнително голямата гравитационна маса на Луната до някаква степен пречи на гравитационното въздействие, което Слънцето оказва върху предметите, намиращи се на повърхността на нашата планета. По този начин става ясно, че материалните тела не притежават абсолютна проницаемост по отношение на гравитационните взаимодействия, макар че този ефект значително отстъпва на възможността за екраниране на светлинния лъч.


http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_03.htm        

АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?

Разликите между виждането на аурата и виждането на послеобраз.

Повечето хора, без да разбират напълно изложеното от мен, пишат, че моите методи за виждане на аурата са измама, и че ние виждаме не аурата, а само един остатъчен образ. Тези погрешни, според мен, убеждения ме накараха да напиша това допълнение към методите ми за виждане на аурата.

Нашето око е уникално и съвършено оптично средство, което възприема определен диапазон на излъчвания и не е в състояние да възприема такива крайни излъчвания като инфрачервените и ултравиолетовите излъчвания. Само въз основа на това вече може да се твърди, че окото не работи на пълна мощност, но може да бъде развито. Могат, разбира се, да се приведат доводи за това, че очите ни не виждат нито радиовълните, нито ултразвука, но сами разбирате, че това са съвсем различни физически явления, а ние говорим само за визуалното възприятие.
Никой, например, не се учудва, когато с помощта на микроскопи и телескопи ние проникваме в макро и микро светове. Освен това никого не смущава фактът, че ние не можем да видим тези макро и микро светове с помощта на физическото си зрение, като по този начин ние можем да говорим за нещо, което, реално погледнато, не съществува за нас. Бих искал да отбележа също така, че някои хора имат астрално и клетъчно зрение, което е аналогично на виждането на макро и микро светове. Оттук следва, че развитието на такъв вид зрение е възможно.
Аурата е пулсираща обвивка, затова тя се състои от определена енергия. Известно е, че аурата може да се зарежда на слънце, затова може да се говори за елементарни частици, които може би влизат в състава на аурата. Всеки обект възприема определен диапазон на излъчване. Когато светлинната енергия достига до обекта, атомите му преминават във възбудено състояние (или в по-малко възбудено състояние), като по този начин те приемат (или отдават) енергийни кванти (фотони). Когато един предмет е осветен, той може би ще излъчва повече енергия, отколкото ще отдава. Ако изолираме обекта от източника на светлина, атомите на веществото ще продължат да отдават фотони в заобикалящата ни среда. Следователно предметът формира около себе си конкретно излъчване с N-на плътност, което може да се заснеме на лента.
Методите за виждане на аурата се основават върху разфокусирането на очите. Зрението ни не е като автоматична камера, то по-скоро прилича на фотоапарат, който заснема картината, постоянно обновява кадрите и запаметява всеки кадър в мозъка ни. Методът за разфокусиране на очите позволява да се спре постоянната смяна на кадрите и да се замрази изображението. Вие можете сами да се убедите в това, ако гледате с разфокусиран поглед в една точка, без да мигате дълго време. В един момент изображението ще изчезне напълно и ще се превърне в еднородно петно.
Много хора не могат да повярват, че някакви картинки на монитора могат да имат аура. Затова ще ви дам пример с видеозаписи на хора. Когато гледате телевизионно изображение на човек, у вас не възникват въпроси дали това е човек и дали той има аура, която може да се види. Същото е и с картинките. Всяко нещо, всяко изображение носи в себе си информация и енергия, затова изображенията, заснети върху лента, или просто изкуствено възпроизведени, също носят в себе си информация и енергия.
А сега да се върнем към послеобразите и аурата. Послеобразът представлява остатъчен образ, който остава в съзнанието ни след като видим определен обект. Или казано по народному – „халюцинация”. В това няма нищо чудно. В началото наистина повечето хора могат да видят върху картинките послеобраз и да си помислят, че виждат аурата, но това съвсем не е така. Сложно е за обяснение, но ауричната обвивка лежи зад пределите на послеобраза, и, без съмнение, някаква част от послеобраза остава и при самото виждане на аурата. Това, както вече съм споменал по-горе, е свързано с кадрирането на картината.
След необходимите тренировки послеобразите ще изчезнат и вие ще виждате само бяла мъгла, която обгръща човека отгоре до долу и се намира на около 30-50 см. от тялото на човека. Съгласете се, че това вече не може да се нарече послеобраз.
Нека да разгледаме този факт по-подробно чрез изображението на аурата, получено с помощта на уреда за газоразрядна визуализация, изобретен от професор Коротков.
Аура Вие виждате контур на човек, като този човек се намира в бял пашкул. Това е ефирното тяло, първата обвивка, която можете да видите. След това има светлосиньо излъчване. Това излъчване може да бъде оцветено в който и да било цвят, но най-често е светлозелено, светлосиньо или розово. Вие ще започнете да виждате това излъчване след по-нататъшни тренировки. След това ще можете да видите спектъра, но само след като имате вече определен опит във виждането на аурата. В този случай е сложно да се каже каквото и да било, защото всеки човек притежава различен потенциал при виждането на аурата, а виждането на разноцветните обвивки вече може да се нарече висш пилотаж.
Забележете, че около главата на човека аурата е неравномерна, от нея излизат откъслечни лъчи. Равномерната обвивка е свойствена за уравновесените хора, но като цяло човешката аура е неравномерна. Това може да се види дори върху ефирното тяло. Най-често се забелязват енергийните канали на хората. Те приличат на конус, прикрепен към главата на човека. Също така е възможно и виждането на чакрите и енергийните натрупвания.
А сега бих искал да поговорим за духовността. В йогата виждането на аурата, телепатията и телекинезата се наричат сидхи, затова твърдението, че човек се сдобива със сидхи в зависимост от духовния си напредък е напълно вярно. Хората, които се занимават с духовно развитие, понякога абсолютно случайно откриват в себе си необикновени способности. Това е все едно да живееш в голяма къща с хиляда стаи, но да познаваш добре само онези помещения, които използваш най-често. Щом веднъж се отклониш от шаблона и установените си навици обаче, веднага започваш да откриваш нещо ново. Разликата между хората се състои в това, че всички живеят в различни къщи. Някои имат само две стаи, а други – хиляда, затова има два варианта: или да се преместиш в нова къща с повече стаи, или да започнеш да правиш допълнителни стаи. Съгласете се, че добавянето на нови стаи е много по-сложно, затова се надявам, че с помощта на тези методи за виждане на аурата вие ще разберете колко е важен духовният път на развитие.
от  http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_10/10_01.htm

АУРАТА НА ДЪРВЕТАТА

Всяка вечер излизам на терасата на апартамента си, за да се полюбувам на ауричната светлина на тополите, които растат близо до блока. Върховете им са на нивото на осмия етаж, затова лесно мога да видя полетата им. Зад тях е прекрасното тъмносиньо небе, което е идеален фон за разглеждане на аурата!
В началото очите ми се адаптират към тъмнината, и нищо не може да се види, но малко по-късно аз разфокусирам погледа си и изведнъж започвам да виждам големи бели облаци над дърветата, които представляват ефирното им поле (вж. фиг. 1).
Малко по-късно започвам да виждам и многоцветни лъчи над дърветата. Те са като полярно сияние и плавно се разтварят в тъмносиния фон на небето.
Аз не губя концентрация и продължавам да се взирам, след което започвам да виждам димообразни светлини. Това са енергийни канали, които водят към дървото. Те са насочени нагоре към звездното небе и плавно се разтварят в него. Всяко дърво е самодостатъчен елемент, свързан с Космоса.
Веднъж се връщах вкъщи след изморителен работен ден. Както си вървях по пътя, изведнъж спонтанно видях тънки бели линии на фона на небето. Вгледах се.
Аура Оказа се, че дърветата не са „отшелници”! Всяко от тях е свързано с другите дървета чрез енергийна мрежа. Истинско братство на дърветата, нали? Някои от свързаните помежду си чрез енергийни нишки дървета бяха на разстояние от няколкостотин метра едно от друго. Истинска биологична безжична мрежа!

Изглежда, че древните хора са били прави, когато са смятали гората за одухотворено същество, към което трябва да се отнасяш с уважение и почит, защото от личния ми опит се вижда, че братството на дърветата е много чувствително към намесата на човека.
Вероятно, с помощта на енергийните си канали дърветата и растенията могат да си предават информация, затова болката на едно отсечено дърво може веднага се предаде на другите дървета от горското братство.
 




от http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_10/10_03.htm

АНАТОМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО

Въз основа на редица наблюдения и изследвания, учените са създали множество модели за определяне на ауралното поле. Общото при всички тези модели е разделянето й на слоеве, които се определят по цвят, местоположение, форма, плътност и функции.

Първият, третият, петият и седмият слоеве имат определена структура, докато втори, четвърти и шести се състоят от флуидообразна субстанция без определена структура. Между съседните слоеве има пълно взаимопроникване както със слоевете под него, така и с физическото тяло. И така, ние имаме седем по-фини тела, които заемат едно и също пространство в едно и също време, като всяко едно излиза извън границите на предшестващото го.

Структурно организираните слоеве (фини тела) съдържат всички форми, присъщи на физическото ни тяло, включително вътрешните органи, кръвоносната система, нервната система и пр., както и някои допълнителни форми, неизявени в триизмерната физическа реалност. Освен фините тела, човешката аура притежава вертикален енергиен поток, който я свързва в общата енергийна система на заобикалящата ни среда. Този енергиен поток има два изхода - над главата и под опашната кост. По него са разположени конусовидни енергийни вихри, известни повече под названието “чакри”. Върховете на тези вихри са насочени към вертикалния енергиен поток, а отворите им достигат външния край на всеки слой от полето, в което се намират.

Всеки слой от човешката аура има своя собствена функция и е свързан с определена чакра. Първият слой на полето и първата чакра са свързани с физическите функции и усещания. Вторият слой и втората чакра се отнасят до емоционалния живот. Трети слой и трета чакра са определящи за умствените ни възможности. Четвърти слой и четвърта чакра са проводник на любовта като цяло. Петата двойка отразява висшата ни воля, силата на словото и слуха. Шести слой и шеста чакра - Божествената любов, която надхвърля рамките на човешката любов и се изразява в грижата за всичко живо. Последният седми слой и седма чакра са свързани с висшия разум, познаването и сливането на духовната и физическата природа на човека.

Осъзнаването и приемането на връзката между физическото ни тяло и фините енергийни тела, физическото ни състояние и състоянието на енергийните вихри, може да ни помогне по-добре да разберем характера и причините за на нашите заболявания.

Седемте главни чакри са разположени в областите където се намират основните ендокринни жлези на физическото тяло.
1. Каренна чакра - надбъбречни жлези
2. Сакрална чакра - полови жлези
3. Слънчев сплит - панкреас
4. Сърце - тимус
5. Гърло - щитовидна жлеза
6. Глава - хипофиза
7. Теменна - епифиза

Освен тях, има още 21 второстепенни чакри и множество малки енергийни вихри, съответстващи на акупунктурните точки.

Върховете на чакрите се наричат корени или центрове и в тях са разположени клапи, регулиращи енергообмена между слоевете на аурата и обкръжаващото енергийно поле. При правилното им функциониране, тези клапи всмукват енергия, която преминавайки през основния енергиен поток (гръбнака), зареждат целия организъм. Нарушената им работа, обратно, води до недостиг на енергия, който след определен период от време, се проявява във вид на заболяване.

Всеки слой от аурата, както и чакрите имат определено оцветяване. Първият слой, наречен още Ефирно тяло варира от светлосиньо до сиво; вторият - Емоционално тяло - прилича на цветни облаци от флуидна субстанция оцветени във всички цветове на дъгата. Менталното тяло (трети слой), е предимно жълто, а астралното (четвърти слой) прилича много на емоционалното тяло, но тук цветовете са проникнати от леко розово сияние. За ефирното матрично тяло (пети слой) може да се каже, че прилича на фотографски негатив с тъмносин фон. Небесното тяло (слой шести) има относително неопределена форма, а оцветяването му прелива в цветоете на дъгата. Последният седми слой или още Кетерната матрица има определен яйцевиден контур и съдържа всички аурални тела. Изпълнен е със златисто-сребърна ярка светлина.

Оцветяване на чакрите: Каренна чакра - червено; Сакрална чакра - оранжево; Слънчев сплит - жълто; Сърце - зелено; Гърло - синьо; Глава - индигово; Теменна - виолетово-бяло.

http://www.secretsbg.com/medic/