Случвало ли ви се е да се натъкнете на странни необясними петна, различни по големина, форма и плътност по снимките ви? Хората по цял свят, увековечавайки спомените си посредством фотографии, случайно хващат в кадър такива необясними явления, носещи названието "орбове".
Самото име „орб“ е производна от латинската дума orbis, която означава сфера, кръг. Тъй като обикновено се проявяват в цилиндрична форма, оттам тези петна взимат и това название. Те могат да бъдат бели, жълти, червени, зелени, сини или цветни.
Според изследователи на паранормалното тези форми представляват енергия на духове, останали в пространството- между живота и света отвъд смъртта. Те могат да се появят на всевъзможни места и в различна наситеност. Според някои изследвания най-често се срещат по снимки на малки деца. Възможно е да запълват целия фотос или съвсем дискретно да се забелязват в далечината.
Освен това могат да са с различна плътност. От прозрачно ефирни до силно наситени като кръгло сияние.
И тъй като вероятно вече ви полазват тръпки от написаното, тук е момента да споменем, че науката се намесва, за да развенчае загадъчния ореол около това явление.
Според учените орбовете се получават от отражението на светкавицата върху капки вода- дъжд, сняг, роса, просто при наличието на влажност във въздуха или от прашинки. Въздухът, както на открито, така и в закрити пространства, е силно наситен с прах и малки частички, невидими за окото, които могат да уловят светкавицата на фотоапарата и да я отразят. Така се получава обикновено кръглата форма и пръстеновидна структура на орба.
Особено благоприятни за улавяне на орбове са дигиталните фотоапарати. Можете да предизвикате и появата на всевъзможни аномалии върху снимки също ако снимате срещу източник на светлина – слънцето, лампи, крушки и други.
Съществува и трета теория, която, обаче, получава най-малко подкрепа. Според нея тези кръгове представляват капсулована отрицателна енергия, която е излъчвана от болни хора.
И така достигаме до въпроса- на кого да се доверим? Противно изследванията на учените, обаче, има една страна от тяхната теория, която те не могат да обяснят. А именно как се получават орбовете, които очевидно са снимани в движение и носят опашка след себе си? Как орб, който според науката се получава от отразена светлина се появява зад друг предмет а носи все така силно сияние. Защо понякога може ясно да разграничим един или повече образа на човешки лик вътре в самата сфера? Как на видео-клипове се появяват орбове, които действително се движат на преден или заден кадър?А не един е и случая за хора, които твърдят, че със собствените си очи са виждали орб...
Тези факти карат много хора да потъват все повече в търсенето на обяснения и тълкувания по тази теория. Група учени дори твърдят, че колкото повече изследват този феномен, толкова по-обилна става неговата поява навсякъде около тях. Оттам пък те пропагандират схващането, че колкото повече се опитваме да ги уловим, толкова повече и по-често ще се появяват орбовете около нас.
Човешкото съзнание е проектирано така, че винаги да се стреми да улови логична нишка на последователност, посредством която да обясни необяснимото. Затова умишлено опитваме да отдадем тези явления на следствие от сложното взаимодействие между светкавицата на фотоапарата, лещите, ъгъла на кадъра, дъждовното време или запрашените пространства.
Ако се научим да даваме воля на възприятията и въображението си и се освободим от всякакви ограничения на мисълта, ще осъзнаем сами обаче, че освен логичното има място и за неразгадаемото. А научим ли се да го приемаме, не само ще обогатим познанията си за света около нас, но и цялостното разбиране за самия живот.
Следи от може би най-древното присъствие на разумни същества на нашата планета, открити през юни 1968 г. в американския щат Юта, си остават непреодолимо предизвикателство за всички конвенционални хипотези, обясняващи възникването и еволюцията на живота.
На 1 юни 1968 г. американецът Уилям Мейстър, ръководител на група чертожници във фирма “Херкулес” и любител-археолог се отправя с жена си, двете си дъщери и приятелско семейство на четиридневна експедиция в района на Антилоуп Спринг, на около 80 км северозападно от град Делта, щата Юта. На третия ден съпругата и една от дъщерите на Мейстър откриват вкаменелости от трилобити - древни молюски-предшественици на съвременните раци и скариди и първите обитатели на океана. Трилобитите се появяват през камбрийския период на палеозойската ера между 590 и 505 милиона години назад във времето и изчезват при мащабен природен катаклизъм преди 280 милиона години.
Мейстър отчупва с чукче парче с дебелина пет сантиметра от скалата с фосилизираните останки и го разцепва подобно на разтворена страница от книга. С удивление той открива върху едната страна на фрагмента отпечатък от човешки крак с натрошени трилобити под него. Другата страна съответствала точно на странните контури. Противно на здравия разум се оказва, че следата е оставена от обут в сандал десен крак. Токът на обувката бил три милиметра по-висок от подметката и изглеждал износен. Размерът на отпечатъка - 26,6 см дължина и 8,8 см ширина, приблизително съответства на оставяните от съвременните представители на Хомо Сапиенс.
Фактите от аномалното откритие били формулирани като абсурдната за палеоантрополози и палеобиолози хипотеза, че обуто в сандали двукрако човешко същество се е разхождало в Антилоуп Спринг 300 милиона години преди появата на първите динозаври на Земята. Ерата на рептилиите завършва около 65 милиона години назад във времето, а първият изправен предшественик на човека Хомо Еректус излиза на историческата сцена преди само милион години. Най-ранните останки от съвременния Хомо Сапиенс са датирани отпреди 40-25 хиляди години, а цивилизовани общества, чиито членове са били далеч от навиците на босоногите аборигени, възникват едва към VІІ-то хилядолетие преди Христа.
Откривателят на датираните отпреди поне 500 милиона години хуманоидни следи предава вкаменелостта на Мелвин Кук, професор по металургия в Университета на щата Юта, който го посъветвал да се консултира с професионални геолози. Никой от тях по разбираеми причини не се отзовал на предизвикателството, чийто контекст би предизвикал пренаписване на безброй учебници и научни трудове. Тогава Мейстър се обръща към местния вестник “The Deseret News” и не след дълго откритието става национално и международно достояние.
На 20 юли 1968 г. районът на Антилоуп Спринг отново е посетен с изследователска цел от д-р Клифърд Бърдик, геолог от Тъксън, Аризона. Малко по-късно той се натъква на друг 15,2 сантиметров отпечатък от детски крак във вид на вдлъбнатина в слой шисти. Според Бърдик фосилът е запечатал натиска на тялото върху тогава калния слой. Месец по-късно педагогът Дийн Битър от системата на обществените училища в Солт Лейк Сити съобщава, че е открил още два човешки отпечатъка от обути в сандали крака при Антилоуп Спринг. Професор Кук установява, че около находките почти няма следи от натрошени трилобити, но присъствието на фосил от малък трилобит край един от отпечатъците в същия пласт свидетелства, че морското създание и обутото в сандали същество, разхождало се преди 500 милиона години върху негостоприемната тогава Земя, са съществували по едно и също време.
Загадката дали сме изправени пред потвърждение за съществуването на много древни цивилизации на планетата или следва да приемем, че някога Земята е навестявана от посетители от други светове, е оставена на милостта на времето и готовността на човечеството да възприеме и най-необичайните истини за своя произход.
Говорейки за визуализацията, ние не можем да пренебрегнем къде и кога, и най-важното, как се използва тя в магическите техники , в техники за самоусъвършенстване и методите за самостоятелно развитие. И първото нещо , с което е добре да се започне - това е техниката на медитация , при която визуализацията заема важно, ако не и най-важно място. Ако говорим за медитациите като цяло, тази технология е изградена на принципа на помощта в изграждането на определени условия, на първо място на всички вътрешни състояния на личността. И това определяне възниква в резултат на вътрешния ритъм, както и чрез фиксиране на вниманието върху визуален образ, който първоначално е бил създаден, или образуван по време на тренировка.
Визуализация на дълготрайни изображения.
Този метод се основава на факта, че повечето от картинките, изображенията, видени от хората, имат известно влияние върху тях . Причината за този ефект е проста - всеки човек има свой собствен набор от възприятия и набор от стереотипи, които предизвикват определена реакция. Именно върху очакването на такава реакция са разчетени повечето медитативни техники. Въпреки това, да гледаш някаква фигура в хода на медитацията не работи, тъй като й пречат естествените външни дразнители, които отвличат вниманието от вътрешното състояние на човек. Освен това, моделът по образ и възприемане на картината трябва да бъде в самия човек. Именно с тази цел в медитацията има описание на местността, и на други творчески функции, които хората възпроизвеждат в техните умове, с което не само виждат, но също така чувстват този образ. И огромен плюс в създаването на такова изображение се намира във факта, че човек създава свой собствен, адаптиран или стереотипен образ, който е приемлив за него лично.
Визуализация на променливи изображения.
В контраст с модела на фиксираната, променливата картина се формира постепенно и се променя - допълва се, коригира се в зависимост от целта на човека или медитацията. В този случай, свободата на изразяване и свободата на настройките са много високи, тъй като промяната е възможна по волята на самия човек. Такава медитация-визуализация не само улавя вътрешния ритъм на човека, но също така може да го пренастрои, изпрати в правилната посока.
Визуализация на усещания.
Това е една от най-сложните медитации, тъй като визуализирате човешкото усещане. Произтича освобождаване на неговото подсъзнание и от възприемането на изображенията от обкръжаващия свят. Ключова дума за медитацията може да бъде "Аз чувствам това, което виждам." Разбира се, тя има някои прилики със съня, но в този случай нивото на осъзнаване и контрола на човека е много по-висок.
Визуализация на звуци.
За разлика от визуализацията на усещанията, визуализацията на звуците има преди всичко за цел да възпроизведе изображение, във вид на движещи се или статични картини на звуците, които чуват хората по време на медитация или упражнения. Това e възпроизвеждане на мантри или молитви и музика. Рядко - магии и замисли, които резонират в дадено изображение. Това е изключително деликатна работа , защото хората обичат да се вместят в тяхното възприемане на света на нивото на безсъзнателна или рефлексна реакция. И в този случай, по-често от други ситуации всеки научава много за своите принципи на мирогледа.
Смесена визуализация.
Това е визуализация, която включва редица визуализации, и не може да се класифицира като едно нещо. В действителност тя е смес от техники и смес от подходи, към които прибягват тези, за които това ниво е достъпно.
Директна визуализация на обреда.
Директна визуализация на обреда се използва в техниката, когато магът (оператор) трябва да формира изображения и дизайни на астрален план (енергийни). Тогава техниката за визуализиране позволява по-високо качество на работа посредством енергийното влияние, или създаване на по-добър дизайн, отколкото ако е направено без визуализацията на усещанията.
Визуални фантоми.
При този вид визуализация се отнася създаването на фантом - на лице или обект, с който магът извършва различни магически манипулации - лечителски, коригиращи и други манипулации. След като фантома на човека (а действително неговата форма и копие на енергийно ниво) е претърпял всички необходими промени, той се изпраща към собственика, за да може промените на фантома да станат промени на собственика. В категорията на визуалните фантоми са и тези фантоми-образи, които възникват под формата на човешки фигури или различни проблясъци на енергия, принадлежаща на хората като проява на техните мисли и емоции. С тези фантоми е почти невъзможно да се работи, защото те са вторични върху връзката с човека.
Визуализация - термин, който е станал известен благодарение на Юнг, е провеждане на цялостно проучване на човешкия ум и психика. Но дори и преди Юнг терминът и концепцията са съществували в по-старите източници на знания – будизма и медитацията. Въпреки това, не само в будизма са съществували и съществуват техники за медитация, а не само по време на медитация се започва и завършва с визуализация. Визуализация - свойство на човешкото съзнание да възпроизведе видими и невидими зрителни изображения (визуално) в съзнанието си. В действителност това са картинки, които съзнанието ни възприема като визуално изображение, или усещане на визуалния образ. Първо, визуалните изображения, които възникват в съзнанието на човека, могат да бъдат разделени в две категории - визуални образи на редица усещания и образи на визуален обхват. Визуалните образи на редица усещания - картинки, символи, изображения, които възникват в човешкото съзнание в будно състояние. Това е нещо, което "вижда" мозъка, заобикаляйки известните визуални рецептори. Образите на визуалния обхват - същите картинки и символи, разкази, които възникват в съзнанието ни като усещания на зрението, но най-важният аспект под формата на визуален образ липсва. Ето защо понятието се нарича "чувство за визуален обхват", който се отнася до факта, че хората само чувстват, но не могат да видят изображението на картината.
И това е само първото нещо, което е необходимо да се опише, преди да преминем към следващата част от разговора ни, който е за следното:
Защо е нужна визуализация?
Какво дава визуализацията?
Какви странични ефекти има при работа с визуални образи?
Видове визуализации.
1. Визуално въображение. Възможността да се оперира с изображения , част от настоящето или бъдещето на процеса. Умението се проявява под формата на преки размишления с визуализации и с по-прости категории, например рисуване на шарки, линии по време на медитации. Този процес е сравним с създаването на музика или рисуването на картина, когато изображението се появява като че ли от само себе си.
Положителните черти на визуалното въображение - лесна адаптация на нова информация, способността да се работи с по-високо качество и по-лесно да се оперира с постъпващата информация. Отрицателни черти - консерватизъм или стереотипизиране въз основа на съществуващата сравнителна база. Това означава, че човек може да "вижда" в тази категория това, което му е познато " въз основа на личното му възприятие”. И като израз на информацията от бази данни е възможно да има страхове ,опасения и тревоги чрез визуализацията.
2. Визуално мислене.
В контраст с визуалното въображение, визуалното мислене има за цел да систематизира и организира информацията и тези истории, които се осъществяват в човешкия живот. Един човек с визуално мислене, е в състояние да образува картина на настоящи и бъдещи събития, и на процеси, което несъмнено често опростява анализа на това, което се случва, защото "да разгледате" или "видите" недостатъците е много по-лесно, отколкото при обичайното словесно мислене. Положителни черти - възможността чрез изграждането на визуална картина да видите недостатъците на сюжета или плана, както и възможността да го приложите, реално виждайки промените, които стават в него. Това увеличава контрола върху процеса и качеството на изпълнение. Отрицателни черти - подобни на негативните аспекти на визуалното въображение и се дължи на факта, че лицето ще бъде ограничено до обхвата на своето възприятие. Втората характерна черта на отрицателното - загуба на контакт с реалността, тъй като "видимия" план и реалистичния план може леко се различават поради наличието в последния на човешкия фактор. И това често изкарва автора на проекта от състояние на покой.
3. Визуалното възприятие.
Възприятие на света и процесите, които протичат в него, чрез визуални навици - образи, стереотипи, категории, които са значими и са познати на човека. Небето е синьо, водата е чиста и др. - всички категории, които варират, които са вградени в един човек от раждането до ден днешен. Човекът с умение за визуално възприятие, като че улавя цялата история в цялост, и след това, ако е необходимо, я детайлизира или организира, с което си дава възможност да оперира както с информация на базата на видяното, както и на базата на тълкуване на това, което е видял. Положителни черти - лесно усвояване на информация, свързана с хуманитарните науки. Такива хора се чувстват добре в околния свят и усещат всичките му нюанси. Отрицателни черти - ограничено визуално възприятие със собствена база, което, макар и същевременно да се разширява, но се колебае, движейки се в изключително негативни асоциации или неточно представяне. Често е налице конфликт между чувствените и логическите компоненти на човешкото възприятие.
4.Визуално планиране.
Концепция, която е тясно свързана с визуалното мислене, и ни намеква, че човек изгражда живота си, действията и собствените си планове с визуални изображения. Той си представя картини и образи, които са близо до реалността, с което формира стремежите си. Именно визуалното планиране използва техника като сигилизация - материализацията на план, желание на човека. Положителни черти - обемист и детайлен план на сюжета, с което е много по-лесен за изпълнение. Още повече, че чрез визуалния образ е налице нарастващото влияние на сюжета върху човешката психика, и като резултат, на неговите мисли и действия. Отрицателни черти - сложността за предаване на визуалния образ до други хора, които нямат такива способности или имат друга визуална база. В резултат са възможни конфликти във възприемането и разбирането.
Област на пресичане с ясновидството.
Всички категории визуализация са тясно свързани с такова понятие като визия, която има префикс "ясно". По същество ясновидството, ясноусещанeто, яснoзнанието са прояви на визуализация - човешки способности да се адаптира постъпилата в него информация в този вид и форма, която е обичайна за него. Разбира се, навика (а понякога и подаръка) могат да бъдат развити, засилени. Но тук не иде реч за това какво представляват тези явления, за които говорихме, а как те са свързани със способността на човека да възприема информацията. Ето защо Вие трябва разберете, че образът, който е забелязан или почувстван - това е способността на човешкия мозък да предава информация от визуален тип .
Умишлена и непреднамерена визуализация.
Визуализацията е умишлена и непреднамерена. Умишлената визуализация - това са желанията , причинени от прилагането на умствени усилия при формирането на желаното изображение. В действителност човекът "иска" и рисува картината или историята по определено съдържание. Такава визуализация е често срещана в медитациите, техниките за постигане на желания, когато картината-образ е еднопосочен модел, към който се стреми визуaлизиращия. Непреднамерената визуализация - образ, който възниква при човек спонтанно, без усилие или желание. Може би като отговор на въпрос, а може би и като част от сюжет, свързан с реални събития. Именно непреднамерената визуализация е ясновидство, както и всичко, което има представката "ясно", т.е. способността да се получи информация без използването на волята си, а с минимално изкривяване и максималното възможно качество.
И след като дадохме кратко, но надявам се достатъчно определение за визуализацията, можем да преминем към отговорите на въпросите: Защо е нужна визуализация?
Визуализацията - свойството на човешкия ум, което може да даде друг инструмент за работа с реалността. Това е нещо, с помощта на което светът може да се възприеме по-ярко и по този начин да се види и разбере малко повече.
Какво дава визуализацията?
Отчасти на този въпрос имаме отговор по-горе, но ако преминем към конкретика за това, което ни дават техниките за работа с визуални образи, то тя е преди всичко постигането на планираното, което не изглежда като желание-фраза, заключващо човешкото "искам", а един по-реалистичен образ.
Какви странични ефекти има при работа с визуални образи?
За всяко проявление на работата с техниките за визуализацията такива нежелани реакции са описани, но когато става въпрос за важното, разбира се това е заместването на понятията. В образите могат лесно да бъдат построени замъци, както и лесно да се съборят. Но когато се върнем към реалността тази лекота се заменя от реалните закони на физическия свят, които налагат своите изисквания. И конфликта, който може да възникне в един човек сериозно усложнява живота му.
И накрая бих искал да дам идеи за размисъл. Помислете за това към какви проявления на визуализацията се отнасят термините : мечта, фантазия, илюзия, фикция ...
