Менталната фотография

   Психическата фотография, наричана още „ментална фотография", предполага способността да се предава изображение, съществуващо в човешкия разум или в отвъдния свят, върху обикновена лента. Малцина медиуми притежават този талант...
Един от онези, които твърдят това, е Ури Гелер, по-известен със
своята способност за психокинеза огъва лъжици, ключове и други метални предмети. Но понякога той създава и ментални фотографии.
Лорънс Фрид - фотограф, носител на много награди и бивш президент на американското общество на фотографите, потвърдил такъв случай с Гелер. Държейки в ръце апарата на Фрид «Никон» със затворен обектив, Гелер успешно «заснел» цялата лента; след проявяването на няколко от кадрите се появили изображения на Гелер. Но той не създавал изображения на починали, макар да го смятал за възможно. Според него, ако нещо е толкова материално като мислите, защо пък да не може да бъде сниман мъртвият чрез жив човек.
Тед Сериез - фотограф-медиум, които се обучавал при доктор Джули Айзенбад психиатър от Колорадския университет, работил почти изключително над фотографирането на починали, докато преди няколко години способността му не изчезнала
Сериез направил стотици снимки на починали роднини и приятели и на много непознати духове.
Всички те се появявали като размити изображения, почти винаги заобиколени от димна завеса, приличаща на прозрачна и ярка аура. Но според доктор Айзенбад най-добрите медиуми-фотографи, създаващи «удивителни портрети» (от които мнозина са разпознати като изображения на починали сега или в исторически отдалечени времена), са членовете на семейство Вейе от Сидни в Мейн.
Мнозина от семейство Вейе притежават способността да правят медиумически фотографии, но най-добри са бащата Джоузеф и двама от синовете му - Фред и Ричард. Джоузеф най-добре от всички се съсредоточава върху предмета на изследванията. Вейе използвали за снимките обикновен апарат «Полароид» и черно-бяла лента, фотографските им ефекти включвали светлинни кръгове, тайнствени облаци, предмети, които не се намирали пред камерата и наи-потресаващото ясни лица на хора, за които е известно, че са мъртви. Доктор Айзенбад започнала да изучава работите на Вайе през 1968 година, като се убедила в оригиналността на фотографиите. Според нея има доказателства, че изображенията на починалите могат да бъдат получени на лента. Работите на Вайе са били изучавани и в института «Розъри Хил» и в колежа на Бъфало, щата Ню Иорк, от биохимика доктор Джаста Смит. Работите им прегледал и Чарлз Хоронтън - бивш президент на парапсихологическата асоциация. Всички, които наблюдавали как снимат Джоузеф, Фред и Ричард, са съгласни, че в това има нещо дълбоко необикновено и много истинско.
Семейство Вейе наследили способностите си от своите предци и започнали да експериментират през 1965 г. с планшетка за спиритически сеанси. Джоузеф, който се занимавал с конкретно тълкуване, работел в някоко от гробищата в града. От време на време Вейе получавали указания къде и кога да снимат. Например на 19 януари 1969 г. Вейе получили съобщение от същество, което се нарекло Каръл Фарнъм.
«Какво можеш да представиш като доказателство за твоята реалност?», попитали те. «Прозрачен кръг светлина - това е всичко, което мога да предложа», отговорила Каръл. «Говориш за паранормална фотография?», бил въпросът на Джоузеф. Тя потвърдила и дала нужните указания. Джоузеф извадил своя «Полароид», навел го към източната стена на кухнята и снимал. На снимката бавно се проявил сияещ светещ кръг... Джоузеф задал на съществото още въпроси. За няколко дни спиритически сеанси били изяснени подробности около насилствената смърт на Каръл Фарнъм в хотел «Шамрок» на Канзас стрийт в Сан Диего, Калифорния. Съществото назовало много имена и адреси в Ню Хемпшир, Кънектикът, Ню фаундленд и Калифорния, където според Каръл Фарнъм можело да се получат сведения за майка й. Вейе направили справки и няколко имена се оказали истински.
Оттогава много други същества казвали на Джоузеф, Фред и Ричард към кое именно място в кухненската стена да насочат «Полароид»-а, за да получат «удивителни» снимки. Понякога Вейе просто насочвали апарата напосоки и получавали снимки на умрели хора. Работата на Вейе може да бъде оценена като паранормална дейност на «фотографите на духове». Вейе не знаели предварително какви изображения ще се получат и не контролирали ситуацията. Когато снимали, само усещали леден полъх по лицата си и чували шумове в другите стаи на къщата.
В края на 1969 г. Вейе заминал за Денвър, за да посети доктор Айзенбад и да покаже снимките. Доктор Айзенбад водела Вейе на различни местни гробища и му казвала да снима напосоки гробниците, дърветата, небето. Внимателно наблюдавала всяко движение. На множеството снимки се оказали ясни изображения на хора, обкръжени от своята аура. При по-нататъшните изследвания д-р Айзенбад била удивена, като открила, че лицата лесно се разпознават. Всъщност няколко снимки давали изображения на лица, починали преди повече от сто години. Доктор Айзенбад изключила възможността за измама, тъй като в много от случаите фотографиите се намирали в колекцията на Ноа Роуз в отделението за западна история на Университета в Оклахома, което не е било известно на Вейе. При това те никога не са били в Оклахома.
При второто си посещение в Денвър д-р Айзенбад завела Вейе в кабинет в отделението по фотография на медицинския факултет на Университета в Колорадо. Началникът на отделението бил починал преди няколко дни. Те влезли в кабинета на покойния и Вейе направил с «Полароид»-а три снимки на бюрото. Две от снимките били празни, но на третата започнало да се появява млечнобяло изображение на мъж. Новият шеф на отделението, който присъствал в момента, объркан, напуснал кабинета.
Вейе опитали да направят медиумическа фотография и на повърхността на Луната. През 1968 г. Уилям Кук - учен от североамериканската корпорация «Рокуел» в Лос Анджелис, която подготвяла всички експериментални снимки за космическия полет на «Аполо», позвънил на д-р Айзенбад. Парапсихологът-любител Кук искал тя да направи опит да получи медиумическа фотография от повърхността на Луната, преди първият космически кораб «Аполо-8» да се приземи. Искал да сравни двата комплекта снимки. Д-р Айзенбад се обърнала към семейство Вейе с тази молба и те се съгласили да опитат, но предупредили, че може и нищо да не излезе - случвало се е и преди. Една вечер, когато били в дома си, Вейе се съсредоточили върху Луната и направили няколко снимки, като през цялото време насочвали апарата към стената на кухнята. На няколко от снимките се оказали странни изображения. Те били изпратени на Кук три дни преди кацането на «Аполо» на Луната. Кук казал: «Снимките не напомнят никаква местност нито в Мейн, нито в Съединените щати». Тои твърдял, че снимките удивително приличат на по-късно направени от «Аполо» снимки от повърхността на Луната, изобразяващи кратери и неравна, суха почва. Д-р Айзенбад казала за Вейе: "Впечатленията ми за тях са наи-благоприятни. Нямам никакви основания да ги подозирам в измама. Изглежда, те са в състояние да получават фотографии на починали»...