понеделник, 6 август 2012 г.

Квантовата медицина

Квантовата медицина - феноменът на 20-ти век
Акад. А. И. СТАВИЦКИЙ
Светът, Вселената, се състои от атоми или по-точно от елементарни частици, които физиката нарича кванти на Материята. Тази толкова ценна информация за пръв път е била изказана още от Демокрит. Но едва в началото на ХХ век се появи квантовата механика, която изучава процесите на микросвета, т.е. света на елементарните частици. Всички процеси в микросвета принципно се различават от процесите, ставащи в нашия макросвят, който се изучава от класическата механика, оперираща със системите и обектите, поддаващи се на непосредствено измерване. Образно казано, квантовият Свят – това е свят-“невидимка", а Макросветът - свят на реалните неща и обекти. Обаче Природата е Единна. Всичко, което виждаме и чуваме, е само частично проявление на природните процеси, дадени ни в усещанията. По-голяма част от тях остават "зад кадър" и могат да бъдат възприети само чрез процесите на мисленето, чрез чувствата, с които ни е дарила Природата. 

Може ли да се отвори прозорец към квантовия свят, към Микросвета? Изследвания на учени физици и медици показват, че тази задача може да се реши - както в областта на приемането, така и на предаването на информацията. Тук на арената излизат т. нар. "безенергийни методи" за обмен на информация - както това става в самата Природа. Тук се използва енергия не от външни източници, а от самите елементарни частици, в частност от електроните, влизащи в състава на атомите. При това възниква процес на самоорганизация, характерен както за живата, така и за неживата Природа. Получава се своеобразен "вечен двигател", който ще работи докато съществува самата система. 

Уникална естествена самоорганизираща се система е и самият човек. Природата така го е създала, че съвременната класическа или т.н. традиционна медицина в много случаи не е в състояние да отърве човека от много недъзи. Обаче, подхождайки от квантови позиции, считаме за необходимо да отбележим следното. Приемайки постулата за Единство на Природата, не можем да обособим нито една мисъл или чувство, които да не се отразяват пряко или косвено върху развитието на организма. Нашите клетки постоянно се "вслушват" в мислите ни и се изменят от тях. Така, депресията може да подтисне имунната система, а любовта може да я подсили. Нещастието и отчаянието повишават опасността от инфаркт и рак, съкращавайки по такъв начин живота. Това означава, че не бива, например да отделяме биологията от психологията, или коя да е друга сфера на дейност, от вселенските квантови процеси, върху което обръща внимание още академик В.И.Вернадски. Споменът за неприятности, който може да е една прашинка в мисълта, предизвиква същите разрушителни хормони, както и самото неприятно въздействие. Тъй като разумът влияе върху всяка клетка в организма, процесът на стареене не е постоянен и той може да бъде изменен - ускорен, забавен, прекратен за определено време и даже върнат назад. Този феномен се обяснява с това, че вече самият принцип на неопределеност, характеризиращ квантовите процеси, ни открива допълнителни възможности за управление на всеки природен процес както "напред", така и "назад". 

Макар всеки човек да изглежда независим и отделен от другите, всички ние сме свързани с разума, който управлява целия Космос. Често го наричат “висш разум”. Нашите тела са част от материята на Вселената, нашите умове – част от вселенския разум.
И така, стигаме до извода за триединството на Природата, което може да бъде изразено във вид на квантова информационна триада: МАКРО-МИКРО-ЕДИНСТВО. Семената на тази нова парадигма бяха посяти от Айнщайн, Бор, Хайзенберг и други пионери на квантовата физика, които са разбрали, че приетият начин на виждане на света е неверен. Макар нещата и да изглеждат реални, няма никакви доказателства за съществуването на реалност, независима от наблюдателя. Няма такива двама души, които биха възприели Вселената или даже отделен предмет абсолютно еднакво. Всяко световъзприятие поражда свой собствен свят. 

Авторът на тези редове много години е работил в областта на решаването на задачата по разпознаване на образи, предаването и обработката на информация, приложима към техническите и биологичните системи. Принципиална основа на тези разработки стана нетрадиционният квантовомеханичен подход към проблема на информационния обмен. Ключов елемент в разработените системи е електронно-лъчевият прибор Политрон, усвоен от промишлеността още през 70-те години. 

При срещи със специалистите от Фонда за развитие на нови медицински технологии AIRES (Санкт Петербург), чиято дейност също е ориентирана към квантовомеханичния подход непосредствено спрямо медицинските проблеми, опитахме да обединим политронната система със системата AIRES за визуализация на квантовите информационни процеси на компютърен екран, включен в политронна система. Резултатите се оказаха феноменални. Видяхме това, което не може да се види с помощта на традиционните методи. Оказа се, че и двете системи имат общи отличителни белези, характерни за квантовите процеси: те са безенергийни, т.е. не изискват разход на енергия за процеса на предаване и приемане на информация; имат свойствата на самоорганизация, характерни за природните процеси; притежават явно изразени резонансни свойства.

Нагледен пример за процеса на самоорганизация на квантово ниво е развитието на растенията. Достатъчно е да хвърлим зърно в почвата и процесът, както се казва, тръгва от само себе си. А резултатът - каквото посееш, това ще пожънеш. Така е устроена Природата. Остава само да се изберат семената и да се подготви почвата за посев. В системата AIRES такива зърна са матричните "апликатори" - специални холограмни портрети, изработени по специална технология върху тънко самозалепващо фолио. А почвата всъщност е повърхността на човешкото тяло, върху което, в определени зони, се залепват апликатори. С това процесът на "сеитбата" завършва и остава да чакаме жътвата, т.е. оздравяването. 

Апликаторите имат няколко модификации в зависимост от предназначението им. С помощта на политронната система извършихме "сортификация" на различните им варианти, които външно се отличават един от друг, но квантовото им разпознаване се оказа 100% безпогрешно.

Изпитанията на матрично-резонансната пространствено-времева корекция с помощта на апликаторния метод показаха, че той може да бъде използван при много заболявания. Проведените изследвания в най-големите медицински институти на Русия показаха високата ефективност на получаваните резултати и липсата на явни странични явления.

http://www.matrixbg.info/6.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.