четвъртък, 17 февруари 2011 г.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - автор Ю. А. Фомин /трета част/

Нека се опитаме да разберем проявите на тези „непознати” за нас неща в нашия свят. За по-лесно разбиране ще разгледаме взаимовръзките между двумерните и тримерните системи, като предполагаме, че получените закономерности важат и за преходите от третото към четвъртото измерение и т. н. Да предположим, че имаме някакво тримерно обемно тяло. Ако се опитаме да си го представим в двумерна система (върху плоскост), ще получим само неговата проекция или сечение. Нещо подобно е показано на фигура 2. В този случай напречната плоскост може да се разглежда като осъзнаван предел на размерността от страна на измислено същество, което живее само в две измерения и което обитава тази плоскост. Нашето обемно тяло обаче може да се пресича не от една, а от множество напречни плоскости под различни ъгли и на различни нива, като във всички тези случаи ние ще получаваме проекции с различна конфигурация, и всяка от тях може да се възприема като свой отделен свят за въображаемите обитатели на двумерните пространства, осъзнаващи само две измерения.

При формален подход към разглеждания проблем може да се предположи, че всяка плоскост представлява независим двумерен свят, в пределите на който се спазват определени метрични съотношения и взаимовръзки между съставящите го елементи. По този начин в едно и също тримерно пространство може едновременно да съществува множество двумерни паралелни светове, всеки от които, в представите на въображаемите обитатели на тези двумерни пространства, образува самостоятелна независима система.
ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Всичко това ще важи и за взаимовръзката на тримерните и четиримерните системи, като в този случай въображаемите обитатели на двумерните пространства трябва да се заменят със същества, които възпримат не две, а три измерения, например, с хора. По този начин проблемът за паралелните светове може да изглежда решен, т. е. повечето хора биха могли да си помислят, че това доказва съществуването на паралелните светове. Ние обаче вече сме отбелязвали, че всички материални тела са многомерни по своята структура, и, следователно, те не могат да се разглеждат от гледна точка на предела на осъзнаваната размерност. Макар че хората възприемат само три пространствени измерения, те в действителност съществуват и във висши, непознати измерения, защото размерността не е обективна реалност, а само форма на нейното възприемане. Затова по-горе изложената схема за съществуването на паралелните светове не може да се признае за реалистична. Тя може да се разглежда само като определена теоретична предпоставка.

Засега не са ни известни закономерностите на взаимовръзките в непознатите за нас измерения, но все пак няма съмнение, че те съществуват. Има много основания да се предполага, че проявите на предела на осъзнаваната размерност се осъществяват по определени закони, които не допускат произволната им трактовка. Затова далеч не всяка напречна плоскост може да се разглежда като основание за построяването на самостоятелен двумерен свят.
Нека разгледаме взаимовръзките между различните системи. Ще ги формулираме във вид на постулати.

Постулат 1.
Всяка система на висшето измерение може да съдържа безброй независимо съществуващи системи от нисшето измерение. В една плоскост може да се прекара произволен брой линии, в обема – произволен брой плоскости и т. н.

Постулат 2.
Всяко понятие за разстоянията важи само в рамките на определена система на измерение. При преход към висша система на измерение разстоянието между две произволни точки може да се сведе до нула или безкрайно малка стойност. Например, върху лист хартия разстоянието между две точки е строго определено, но ако сгънем този лист хартия, то точките ще се съберат, макар че в пределите на листа хартия разстоянието между тях няма да се промени.

 Постулат 3.
Изкривяването на пространството във висша система на измерение не се осъществява в нисшата система на измерение. Това означава, че линията (едномерна система) може да се изкриви само в плоскостта (двумерна система), плоскостта може да се изкриви само в обема и т. н.

Постулат 4.
Физическите тела могат да се проявяват в различни системи на измерение, като при това, колкото е по-нисша системата, толкова по-опростено се възпроизвежда оригиналът. Сложните обекти се проявяват в нисшите измерения във вид на следа, проекция или сечение.

Постулат 5.
Колкото е по-висока размерността на системата, толкова по-голям информационен капацитет притежава тя. Това става поради факта, че тя включва в себе си множество нисши системи.

Постулат 6.
Система от нисшето измерение от който и да било порядък във висшите измерения може да се свива до точка без да се нарушава нейната цялост. При това всички точки на нисшата система ще запазят взаиморазположението си, но ще съвпаднат. Ако върху лист хартия (двумерна система) се нанесат няколко точки на определено разстояние една от друга, а след това този лист се свие на руло с безкрайно малък диаметър, то по този начин плоскостта ще се превърне в линия, без да се наруши нейната цялост. След това получената по този начин линия може да се свие до точка. Така всички точки на листа хартия ще съвпаднат.

Изложените постулати са формулирани въз основа на трите познати на нас измерения. Ако хипотезата за многомерността е справедлива, то те позволяват да се разкрият проявите на висшите измерения в триизмерния ни свят.
Съвременните физици вече вземат под внимание елементите на теорията за многомерността, макар че пред реализирането на тази концепция стои една съществена пречка, и това е спорът на тема – колко са в действителност измеренията? Някои учени твърдят, че измеренията са шест, докато други заявяват, че са единадесет. Изказват се и други предположения, но, по всяка вероятност, най-важното не е броят на измеренията, а в самото понятие на размерността. Ако този въпрос не се реши, спорът за броя на реално съществуващите измерения ще продължава да е безпредметен.
Всъщност, размерността не е отражение на обективната реалност, а само форма на възприемане на обективната реалност от страна на жив субект, т е. възможностите и способностите му да обработва определен обем информация. Хората, например, са способни да осъзнават само три пространствени и едно времево измерение – това е техният предел на осъзнаваната размерност. Този предел се определя от способността на мозъка да възприема и обработва до 10^8 - 10^11 бита информация в секунда. Обаче за осъзнаване, например, на още едно измерение този предел трябва да се повиши до 10^13 - 10^16 бита в секунда.

Като се вземе предвид изложеното дотук, може да се твърди, че понятието „паралелни светове” е доста относително. Може би е по-правилно да се говори за предел на осъзнаваната размерност, както и за това, че на текущото ниво на своето развитие съвременните хора не могат да възприемат цялото многообразие от формите на съществуване на материята. Опознаването на т. нар. „паралелни светове” е възможно само при условие, че нашият предел на осъзнаваната размерност се увеличи и ние започнем да получаваме допълнителна информация, която все още не е достъпна за нас.

Обработването на по-голям обем информация от страна на човека е предпоставка за повишаване на предела на осъзнаваната размерност. В този случай той би могъл да види, например, не само външния облик на събеседника си, но и неговите вътрешни органи, както и онова, което става в съседните помещения, и много други неща. При някои хора тези свойства понякога се проявяват. Особено често това се случва след черепномозъчни травми, мощни облъчвания, контузии, клинична смърт и т. н. Може да се предположи, че при това се случват определени аномалии в дейността на мозъка и се получава асиметрия в неговата работа. В резултат на това се увеличават възможностите за възприемане на информация от един вид за сметка на друг вид. Понякога същите ефекти се постигат и при специално обучение. Когато един човек се сдобие с такива способности, той може да възприема онова, което не е достъпно за други хора. Придобитата по този начин информация обаче не може да се разглежда като получена от паралелен свят.

При различни описания на т. нар. аномални явления често се използва понятието „тънък свят” или „тънки светове”. Обикновено това понятие не се конкретизира по никакъв начин, а се споменава като нещо, което се разбира от само себе си. Предполага се, че съществуват някакви неизвестни за нас светове, които не се възприемат от сетивата ни, но при определени условия тези светове се проявяват в нашия свят и могат да се фиксират от нас.
Понякога такива понятия се отъждествяват с религиозните концепции, и се предполага, че „тънкият свят” е проявление на божественото начало, затова той е непознаваем и няма нищо общо с физическите проявления и концепции. Този подход създава предпоставки за отказ от каквито и да било изследвания в тази област.

Ако изхождаме от свойствата и характеристиките, които се приписват на „тънките светове”, можем да предположим, че в тези случаи се проявяват някои многомерни, в частност информационно-разпоредителни структури (ИРС).

С оглед на всичко изложено по-горе, могат да се направят следните изводи:
1. В повечето случаи понятията „паралелни светове” или „тънки светове” се използват в онези случаи, когато хората не могат да обяснят физическата природа на някои наблюдавани явления, макар че използването на тези определения не само че не разяснява същността на случващото се, но дори още повече усложнява проблема.
2. Възможно е съществуването на светове, които се основават върху взаимодействия, които се отличават от познатите на нас. Такива проявления могат условно да се нарекат паралелни светове, тъй като те не се проявяват в нашия свят. Те могат да съществуват съвместно в същото пространство, в което съществува и нашият свят, без да нарушават неговите взаимовръзки. Освен това всички подобни образувания са взаимосвързани помежду си чрез висшите измерения и формират едно неделимо цяло. Затова паралелните светове могат да се разглеждат като едно от проявленията на взаимовръзките между елементите на телата във висшите измерения.
3. В някои случаи т. нар. паралелни светове могат частично да се проявяват в нашия свят. Това може да се случи тогава, когато съществуват някои общи разновидности на взаимодействията.
4. Към паралелните светове понякога отнасят непознаваемите материални образувания, които ние все още не можем да опознаем, поради недостатъчната разделителна способност на сетивата ни или техническите средства, с които ние разполагаме.
http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_03b.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.