събота, 20 май 2017 г.

Фокус, настройка и обстоятелства по време на прехода в отвъдните реалности - част 2

Заселници на друга планета
 
21 ноември 2007 г.
 
Рано сутрин е. Станах да медитирам, но все още бях малко поизморен. След като направих дихателното упражнение опитах да вляза в дълбока медитация, но имах големи проблеми с концентрацията. Вместо да се фокусирам лесно върху конкретна мантра ми се доспа и на практика се озовах в битка срещу съня. Можех просто да оставя всичко, връщайки се да си доспя, но въпреки това не го направих. Нещо вътре в мен сякаш искаше да си докажа, че мога да преборя съня. Покрай съзнанието ми преминаваха тежки образи и нямах почти никакъв контрол върху това, което наблюдавах. Просто трябваше някак си да се откъсна от тях и да се върна към мантрата. Ситуацията беше такава, че имах усещане все едно се движа в гъсто желе. Имаше някаква тежест срещу която не можех да се боря повече. В крайна сметка нещата излязоха извън моя контрол и сънищата ме отнесоха в друг свят.
В началото аз дори не осъзнах, че сънувам. Бяхме се приземили на друга планета и се наслаждавахме на плажа на който се озовахме, забавлявайки се във водата, преследвайки големи риби. Казвам „ние“ защото бях с група от 5 човека. Интересно е да се отбележи, че всички те бяха мои приятели, но въпреки това аз не ги познавах от физическата земна реалност. Но определено бяхме свързани и се бяхме появили на това място заедно. Тогава видях голям космически кораб. Той бе кацнал едва-едва върху някаква огромна скала с форма на краставица, която се издигаше на около стотина метра над водата. Не можех да си спомня дали ние бяхме тези които са паркирали кораба по този странен начин или той си е бил там отпреди това.
Осъзнах че сънувам когато започнах да преследвам някакви морски лъвове под водата и... установих, че мога да дишам. Веднага започнах да гледам на всичко това по съвсем различен начин. Обясних ситуацията на останалите от групата, само че те ме изгледаха все едно съм побъркан. Започнаха да ми „доказват“ как няма начин да се намираме в „сън“ и да се „стегна“.
Погледнах към големия космически кораб, който стоеше на скалата високо над нас. Самата скала бе покрита с някаква зелена растителност. С тази си визия допълваше усещането, че се намираме на друга планета. Не знам дали беше нещо свързано с природата на скалата, която ми бе тотално непозната или странната ѝ форма, но нещо ми казваше, че се намираме на различна планета. Не можех да кажа откъде съм толкова сигурен, но просто го знаех. Имаше поне дузина фантастично красиви огромни скали, които бяха пръснати из водата като острови. Някои от тях имаха големи пещери вдълбани в основите им. Чудех се каква ли сила ги държеше изправени, защото на Земята отдавна щяха да паднат като жертва на гравитацията. Чудех се и как ли бяхме пристигнали тук, защото имах някакъв бегъл спомен за пътуване през космоса, преминавайки през някаква странна планета. Тези „детайли“ обаче, бяха още от периода в който сънувах и не бях осъзнат за случващото се, така че не можех да съм сигурен. Това в което бях убеден обаче бе, че това място НЕ се явява някакво паралелно измерение копие на Земята. Това бе напълно различна планета и мястото силно се отличаваше от многобройните „светове-двойници“, които винаги съм асоциирал със Земята. Тук усещането бе друго. Почувствах че се намирам в странна и чужда обстановка. Тя бе сътворена в друга част на вселената от същите сили, които бяха създали останалата част от физическата и нефизическите вселени. Светлината също бе различна. Не бих казал неприятна, но имаше някакво топло розово сияние.
Гледайки към хоризонта съзрях голяма планинска верига, която бе доста по-високо, отколкото човек би очаквал. Тогава си спомних как на Земята гледах морето и по-точно към една формация от облаци над него, която можех да забележа в далечния хоризонт. Тогава си представях, че облаците са огромни планини. Преценявайки съотношението и дистанцията на която се намирах, бих казал, че тези планини бяха високи десетки километри.
Успях да изпитам необятността и мащаба на цялото това преживяване обаче, едва когато част от моите приятели от групата предложиха да се разделим. Тогава изпитах усещане за абсолютна будност. Аз не бях просто буден, аз бях супер-буден. Съзнанието ми бе кристално ясно, а остротата на визуалните и слуховите ми сетива бяха на ниво, което не бях изпитвал на Земята от дълго време. Дори само този факт успя да ме развълнува в голяма степен и ме изпълни с огромна наслада. Знаех че трябва да съм дисциплиниран и да внимавам със силните емоции, които могат бързо да прекъснат това изживяване в резултат на което да се събудя на стола. Но всичко бе толкова вълнуващо. Не само яснотата на съзнанието ми, но и факта, че вероятно бях изминал безброй светлинни години дистанция до друга част на вселената. Тази комбинация от прекрасни наслагвания правеха нещата да изглеждат прекалено вълнуващи и трудно можех да не се отдам на емоцията.
Моите приятели обаче, гледаха доста по-рутинно на тези уникални за мен обстоятелства и спокойно дискутираха кой какво трябва да изследва, както и самото разпределение като екипи. Точно тази тяхна хладна рационалност ме вкорени още повече в тази различна вселена. Техният начин на действие и пример, като че ли бяха точно това от което се нуждаех. Трима от групата се запътиха към огромния планински масив, докато другите двама (единият от които бях аз) останахме на място да изследваме околностите по-подробно. Моят спътник в това начинание се явяваше една млада дама. Междувременно изразих притеснение, че пръскайки се по този начин може да се изгубим на тази огромна планета. Никой друг обаче, не бе особено разтревожен от подобна вероятност.
Тръгвайки по крайбрежието, не след дълго се озовахме в преддверието на малък град. Той бе изграден основно в неокласически стил. Всичко свързано с него крещеше и създаваше впечатление за богатство и просперитет. Имаше хора които бяха облечени по начин сякаш се намирахме в 20-те или 30-те години на 20 век на Земята. Повечето от тях се придвижваха с коли, които силно наподобяваха нещо на Ролс Ройс и си имаха собствени лични шофьори. Все едно се бяхме върнали назад във времето.
След това минахме покрай едно черно Бентли точно от 20-те години на 20 век. Успях да се приближа достатъчно, за да се насладя на хромираните му украшения. Беше удивително. Бе точно както бих очаквал да го видя, ако бях отишъл в земен музей за реставрирани стари коли. Сложих ръка на колата за да я изследвам още по-добре. Имаше дори мини пукнатини по боята, точно както и на моята собствена кола. Всичко това бе напълно изумително за мен. Чудех се как ли създателите на тази кола са успели да отдадат толкова голямо внимание на детайлите? А дали пък не бях самият аз този, чиито очаквания добавяха същите тези детайли докато изследвах колата?
Заговорих една двойка, която се разхождаше по-скоро безцелно на морската алея. Попитах ги кой управлява това място. Те ми посочиха голямо имение, което бе заобиколено от парк, който се виждаше в далечината. Когато приближихме предната врата двама прислужници ни отвориха и собственикът – един напълно истински старомоден английски джентълмен – ни приветства и покани да влезем вътре.  „Очаквахме ви.“, каза той за моя изненада.
След това обясни, че всички жители на града са дошли на тази планета преди около 70 или 80 години. Това било част от експеримент! Всички те имали физически инкарнации на Земята, но в крайна сметка в един момент дошло време да се разделят с телата си. Когато „умрели“ една група от тях се събрали заедно и били транспортирани на този странен нов свят, за да основат колония или някакъв вид общество от нулата. Предвид измерението в което вече се намирали, това начинание не било чак толкова голямо предизвикателство, ако трябва да го сравним с трудностите, които са имали хората от Земята в опита си да се заселят на територията на Америка или Австралия, например. С общи усилия много скоро те успели да изградят доста прилични домове изпълнени с всякакви удобства и лукс на които се радвала привилегированата класа от тяхното време на Земята.
Те дори имаха прислужници. Тук вече силно се зачудих що за хора биха се оставили да играят ролята на прислуга в един подобен свят. Свят, в който с лекотата на собственото намерение човек може да живее живота и изпита насладите на управляващата класа. Тогава собственикът на имението ми обясни, че прислужниците и всички животни всъщност са изкуствени създания. Те били създавани постепенно чрез волята на техните собственици, като самостоятелни същества. До известна степен те дори развили форма на индивидуалност. Гледайки ги имах чувството, че са удивително убедителни. Определено бяха ме заблудили, че са напълно истински същества.
След това домакинът ми показа околността. Отвън имаше огромен парк с конюшни, тенис кортове и дори голф игрище. Архитектурата бе невероятна. Нещо от този мащаб лесно би се продало за няколко милиона паунда на Земята. Той сподели, че всички живеели в съгласие и че обществото от 50 първоначални заселници било много щастливо тук. Прекарвали по-голямата част от времето си, развивайки различни градове и надграждайки луксозния си начин на живот. Създаването на изкуствен живот по подобие на слугите и всякакъв друг персонал, било много важна част от проекта.
След толкова много години обаче, всички вече усещали, че експеримента се приближава към своя естествен край. Хората започнали да се изморяват от този начин на живот. Тогава домакинът ми призна, че се радва на нашето пристигане и че сме дошли да ги приберем. Сподели ми, че той и неговата съпруга искат да си вземат само някои ценни спомени и сувенири оттук и да си тръгнат.
Приятелката ми, която ме придружаваше до този момент, проведе разговор с друг джентълмен. Когато се присъединих към тях той ни показа тайна врата, която пазеше (или поне се опитваше) да скрие от останалите заселници през всички тези години. Самият той изрази колебания дали е успял да опази напълно този таен „портал“ от очите на останалите. Вратата ни отведе към един изцяло нов свят. Беше почти като пещерата на Аладин. Докато слизахме надолу по стълбите, пред нас се появи голям подземен дворец, който изглеждаше като дословна интерпретация на история от „Хиляда и една нощ“. Всичко бе изпипано в класическия стил на земите от Близкия Изток и буквално олицетворяваше несметното богатство на някой султан. Беше точно като в приказка. За мое удивление видяхме и известен брой скромно облечени жени, които се поклониха пред нас и след това се струпаха около своя „господар“.
Той ни разказа без капчица неудобство или каквото и да притеснение, че това което виждаме е неговият таен „палат на сладострастието“. Той го пазел в тайна, защото само по този начин можел да се отдаде на своите най-диви фантазии. Имало вероятност обаче, тези негови желания да останат неразбрани от останалите заселници и да не бъдат одобрени. Освен това ни разказа, че за него било много важно да има свой личен живот. Създавал това луксозно подземно кралство в продължение на много години.
Бях изумен от броя на всички тези красиви момичета около нас и започнах да се чудя за причината поради която те бяха „привлечени“ от идеята да станат буквално негови роби. Домакинът успя да прочете мислите ми и с усмивка обясни, че всички негови любовници са изкуствени същества и не са истински хора. Те били част от неговото собствено творение и били изваяни от неговото въображение почти до перфектност. Били рафинирани и разхубавени от неговата любяща мисъл. Те били одушевени от неговата любов и привързаност и тяхната привлекателност се явявала доказателство за това. Цялото творение било манифестация на неговите реализирани мечти.
Бях шокиран и удивен в еднаква степен. Тези жени бяха прекалено истински, за да са просто някаква фантазия. Тогава забелязах една млада дама която по-скоро имаше шаблонни черти в своята визия. Лъскава черна коса, изумрудени очи и плътни червени устни. Направи ми впечатление, защото бе по-скоро сърдита, начумерена и гледаше враждебно. Четейки мислите ми домакинът ми призна, че тя ревнува от останалите момичета и че за него представлявало огромна трудност да я контролира. Изобщо не знаел как да се справи с нейната ревност. Единственото което можел да направи било да ѝ отдава още повече внимание.
Попитах го какво ли би се случило с всички тях, когато той си тръгне от това място. Тогава той обясни, че при нормални обстоятелства изкуствените създания, както и всичко останало, което вече не се поддържа от вниманието на заселниците, постепенно ще започне да „избледнява“ и ще изчезне. Но в този случай той не бе толкова сигурен какво точно би се получило. Според него било по-вероятно тези жени да го придружават навсякъде където отиде. Това отчасти се дължало и на факта, че самия той не можел и да си помисли да се раздели с тях. През всички тези години, които прекарал с тях, те станали толкова силни, че почти се превърнали в личности със собствено съзнание.
Гледайки към двете красавици с дълги руси коси, които стояха точно до него и го галеха, се зачудих защо ли някой би желал да се раздели с подобна атрактивна компания. Тогава в мен нахлу една фраза – част от поемата на Гьоте – „Чиракът на магьосника“. В груб превод гласеше следното: „Не мога да изгоня духовете които сам призовах.
Предполагам че те ще останат с мен поне за известно време.“, каза домакинът.
Неговите думи бяха нетърпеливо потвърдени почти мигновено от младите дами, които изразиха своето мнение с широки усмивки издаващи почти триумфално усещане.
(В огромна степен описаният принцип се припокрива с концепцията за създаване на йидам, която е широко дискутирана в книгата „Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“. – бел. Alien)
Когато се върнахме обратно в имението видяхме, че собствениците са струпали огромни запаси със свои ценни вещи. Всички те имаха огромна сантиментална стойност за тях. Забелязах, че това са красиво изработени артефакти. От всички тях вниманието ми бе привлечено от нещо подобно на гравирана паметна плоча. Тя бе облицована в непознат метал. Гордо ми бе съобщено, че този артефакт олицетворява правото на собственост върху създадената колония.
Извън сградата видях друга част от заселниците да събират своите принадлежности. За съжаление точно тук историята свършва. Тогава се събудих и видях съпругата си, която ми предложи чаша чай. Това обаче не бе сън от който се събудих.
Това бе едно от най-ярките, важни и оставящи следа изживявания в моя живот. Освен всичко друго, то бе важно и поради факта, че ме остави да разсъждавам върху цяла плеяда от въпроси. Дни наред изпадах в дълбока медитация с цел да си изясня естеството на света, с който се сблъсках. Мислейки си за мъжа с частния харем ми стана ясно, че след физическата смърт човек може да се озове на място, където всички негови фантазии могат да се изпълнят независимо колко странни са те. Това просто е естеството на този тип измерения. Можем да си представим и че това би било в сила дори и за най-криминалните и покварени фантазии. Несъмнено те биха се реализирали само на места, които позволяват такъв тип преживявания и обикновено се асоциират с така наречените нискочестотни реалности в астрала. Могат да те побият тръпки само ако си представиш мащаба на всички възможности. За щастие в моите преживявания до голяма степен винаги ми е била спестявана реалността на тези кошмарни региони и всеки почтен човек би стоял далеч от тях. В сегашния земен живот независимо от нашите фантазии с готовност приемаме, че нощните ни сънища изпълняват доста сходна роля. След физическата смърт обаче, тези фантазии могат да се превърнат във „физически“ реалности, независимо от техния магнитуд и съдържание.
В случая с младия мъж и неговият харем може да се каже, че отчасти преживяването му се доближаваше много до фантазията, защото в неговата игра не участваха други хора. Независимо от начина по който съдим за действията на останалите, трябва да се изправим пред факта, че като хора сме програмирани да събираме различни преживявания независимо колко екстремни могат да изглеждат на пръв поглед.
Когато изследвах преживените събития в състояние на дълбока медитация ми стана ясно, че заселниците за които ви разказах са умрели през 20-те години на 20 век. Всички те се срещнали (в астрала) на някакво специфично събитие и обменили идеи с ентусиазирани астрономи, които били построили специален космически кораб, с който да пътуват до различни измерения на дълбокия космос. Те можели да използват и своите фини тела за тази цел. Можели да летят с тях подобно на птици из космоса и да посещават различни планети и светове. Идеята за космическия кораб обаче, била приложена нарочно, защото те искали да имат по-социална околна среда. Така в крайна сметка създали този кораб и се отправили на смело пътешествие.
Още докато преживявах всичко това имах почти мигновено усещане, че мястото до което те бяха достигнали и на което се намирахме бе на много по-високо стъпало в сравнение с физическата вселена. В моята вътрешна визия наблюдавах как между тях протича оживена дискусия и как назрява решението те да се заселят на друга планета, която се намира много далеч от мястото към което бяха привикнали. След като предварително локализират тази планета с помощта на своите приятели астрономи, те успяват да установят колония. Оставят кораба само за да им напомня за тяхната история. Всеки от заселниците на теория е можел да си тръгне по всяко едно време. Те имат нужда обаче и от нещо като котва към което да се върнат. Корабът се явява този символ, а цялата история покрай него се превръща в легенда, която да им служи като пътеводна светлина и заедно с това да им задава и някакви параметри и ограничения, които са изкуствено наложени. Така в техните спомени остава идеята, че са изминали огромно разстояние и че в някаква степен са зависими от техните приятели астрономи и че трябва да бъдат ескортирани обратно до своя първоначален дом. По мое мнение, това което в действителност се бе случило накрая, бе тяхното осъзнаване, че е дошло време да приключат с одисеята и да продължат напред.
Едно от най-любопитните неща свързани с това преживяване бе факта, че творенията на заселниците бяха почти досущ наподобяващи земната физическа реалност. Особено бях впечатлен от сцената с колата и удивителното ниво на детайлност, която бе постигната. Все неща, които могат да бъдат видени едва при щателна инспекция.
В тази връзка си помислих относно един феномен, който физиците на Земята обясняват като „ефекта на наблюдателя“. При него субатомните частици променят своето поведение в момента който биват наблюдавани. Базирайки се на моя личен опит бих казал, че материята в „отвъдния свят“ може да се манипулира доста по-лесно и дори изцяло чрез мисъл. Дори бих казал че по-голямата част от нашите „мъртви роднини“ преследват точно подобни занимания свързани с различен вид сътворение на базата на мисъл. Лекотата с която това бива постигано го прави доста атрактивно „хоби“.
Фактически това става толкова лесно, защото нашето подсъзнание взима много активна и важна роля в процеса. Точно това обяснява и микро-пукнатините на Бентлито, които наблюдавах на тази далечна планета. Вероятно това което се бе случило, се дължеше именно на очакването ми за подобен ефект. Резултатът се бе формирал мигновено, когато насочих вниманието си към колата. Той се бе реализирал все едно точният шаблон бе изтеглен от универсална матрица. Този процес хвърля светлина и върху интерпретацията на нашите сънища, които на практика могат да се явяват най-реалистичните творения в момента, в който ги изживяваме.
Животът в „отвъдния свят“ може да бъде наистина магическо изживяване. Има светове сътворени от дисциплинирани умове, които се придържат точно към определени стандарти. Там обикновено се прави копие на света в който човек е живял и с времето е обикнал в огромна степен. Има обаче и доста по-дръзки светове в своя дизайн и креативна фантазия, които могат да бъдат изследвани от също толкова дръзки пътешественици.
В сравнение с физическия свят отвъдните светове имат дори елемент на някаква лудост. Точно затова много хора предпочитат да се закотвят към някакви ценности и добродетели, които са се доказали във времето и да ги следват неотлъчно. Бидейки художник и творец аз лично очаквам с голямо нетърпение великите приключения, които човек би изживял след своята физическа смърт.
Новото за мен изживяване при срещата ми с изкуствените създания буквално ми отвори очите за много неща. Когато изследвах феномена след това чрез дълбока медитация осъзнах, че създаването на изкуствени същества е доста по-широко разпространено, отколкото си бях представял. Като се замисля дори тук на Земята би имало много желаещи да емулират животът на колониста с частния харем. Има истории от древността, като например тази за древния скулптор Пигмалион, който толкова обичал статуята която сътворил, че тя в крайна сметка оживяла. Отвъдният свят определено може да е мястото, в което всички наши земни желания могат да бъдат реализирани.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.