Дейвид Айк : “Празни” атоми

 Учените казват, че физическият свят е изграден от атоми, това всеки го знае. А виждали ли сте вътрешността на атом? Ами че той е празен! Както казва един физик в една книга, ако представим атома с размерите на катедрала, частиците вътре в него ще бъдат с размер на монета от 10 цента. Останалото, според нашата реалност, е празно пространство!

 

Как, по дяволите, един плътен физически свят би могъл да е плътен, ако е изграден от атоми, които са най-безплътното нещо, което можем да си представим?! Това е само заради илюзията, която създаваме в един холографски свят, в който сме манипулирани да вярваме. Това е книгата, сега вече има много подобни, направо е удивителна! Започнах да я чета, когато се върнах от Бразилия. В нея е описано нещо удивително, което повечето хора не виждат.

 

 

“Холографската Вселена”

 

на Майкъл Толбот

 

 

 

Той разказва в детайли това, което ми бе разказано в Бразилия - как това е един илюзорен холографски свят на илюзии. Там той разказва една история, която е преживял сам. Тя е много показателна за илюзията, в която живеем. Той разказва, че в дома му имало празненство, на коeто той поканил хипнотизатор, защото дори шоу-хипнотизаторите могат да манипулират ума да види някакъв идиотски жираф, например, когато такъв няма, но човекът го вижда и вярва в това: “Как така да няма жираф, та аз го виждам!” Не, той беше програмиран в теб, затова го виждаш. Ето това правят илюминатите през цялото време - програмират ни да виждаме това, което искат да виждаме. Станало така, че докато този човек излизал от хипноза на онова парти, хипнотизаторът му казал: “Когато излезеш от хипнотичното състояние, няма да си в състояние да видиш собствената си дъщеря.” И така, той излиза от хипноза, а в това време хипнотизаторът бил довел дъщеря му точно пред него. Човекът се огледал, но не могъл да види дъщеря си. Нещо повече, хипнотизаторът застанал зад дъщеря му, притиснал нещо към гърба й и казал на човека от другата страна: “Можеш ли да ми кажеш какво държа в ръката си?” А човекът отвърнал: “Това е часовник.” Хипнотизаторът го накарал да разчете надписа върху часовника и човекът успял, а дъщеря му стояла между тях! Но умът му бил повлиян, хипнотизиран. А в тази матрица, в този безумен свят става въпрос за масова хипноза. Той бил хипнотизиран да вярва, че не вижда дъщеря си, затова и не я виждал! Това ни се случва през цялото време!

Когато говорим, че тялото е една илюзия, се сещам за една история, която съм срещал и в други книги. Един човек на име Райт страдал от много бързо развиващ се рак. Намирал се в болница и според лекарите му оставали само няколко дни живот. Тогава открил едно експериментално лекарство, от което се очаквали чудеса - чували сте за тези “чудодейни” лекарства, които само вдигат цените на акциите на компаниите, които ги създават. Той умолявал лекаря да му даде това чудодейно лекарство. Лекарят смятал, че е безсмислено, но все пак му го дал. Лекарят му дал лекарството в петък и заминал за уикенда, очаквайки, че като се върне, пациентът му вече ще се е преселил в отвъдното. Лекарят се връща, а пациентът, който по цялото си тяло имал разсейки с размерите на топка за тенис, бил станал от леглото за първи път от седмици. Започнали изследвания, които установили, че ракът се е смалил драстично. Не след дълго ракът напълно изчезнал. В продължение на два месеца човекът бил здрав, благодарение на това чудодейно лекарство. После, обаче, той прочел, че експериментите с лекарството не са никак успешни и ракът му се възобновил. Този път лекарят започнал да осъзнава какво става - умът му правел всичко. Вярата му в чудодейното лекарство лекувала тялото му - това е илюзия! Значи, можем да правим каквото си пожелаем, ако имаме достъп до тази сила. Лекарят започва да разбира това и му казва: “Не, не... Лекарството, което си пил, е било от дефектна партида. Сега ще ти дам истинското, разбра ли?” Това, което направил и което го има при всички плацебо експерименти - дават на хората нещо, което не е лекарство, за да проверят дали истинското лекарство действа. Плацебо действа по-добре, ако е вкарано чрез подкожна инжекция, вместо да се приема орално, защото това променя степента на вярата в действието му. Лекарят отново дава лекарството на пациента и ракът изчезва. Месеци наред този човек няма никакви проблеми. Тогава прочита, че Американската медицинска асоциация е прекратила изпитанията на лекарството, защото се е оказало неефективно. В ума му вече нямало връщане назад и не след дълго човекът починал от рак. Това е силата на ума. Тези момчета го разбират и ни манипулират, пробутвайки ни една илюзия.

Каква е тази холограма... Откакто съм се върнал от Бразилия, непрекъснато мисля за тази холограма - че трябва да разбера какво означава това, че светът е холограма. Холограмата представлява триизмерен холографски образ - изстрелва се лазерен лъч към холографски фотографски филм. Той стига директно до този филм, но част от лазерния лъч се отразява от заснемания обект - било то ябълка, човек или каквото и да е. Веднъж отразила се, тази половина от лазерния лъч се отразява обратно, попада върху фотографския филм и се сблъсква с частта от лъча, постъпваща директно. В най-общи линии това е начинът, по който се

 

 

прави. Същото се получава, когато хвърлите две камъчета в езеро - разпространяват се вълни и в точката, където се сблъскват, те създават точно вълново копие на двата камъка - къде и с каква скорост са паднали във водата, разстоянието между тях - всичко е там под формата на вълна. Това в общи линии се получава върху холографския филм. Двете половини на лазерния лъч се срещат, като едната съдържа отпечатъка на обекта. Те се сблъскват, това се нарича “интерференчна картина”, и когато погледнете холографската снимка, тя в общи линии изглежда така. Ама какво е това? Само серия вълнови линии. В този момент към това се насочва друг лазерен лъч. Получава се това - триизмерна холограма.

 

 

Това... се превръща в това. Това е холограма. Изглежда сякаш не можете да прекарате ръка през него, но можете. Вълновите структури се превръщат в холографски образи. Всичко това са холограми. Това е холограма.

И така... Започнах да чета за тези неща и... Открили са следното: Телевизията е възможна заради нещо, наречено “преобразувание на Фурие”. Това е някаква математическа последователност, открита от Фурие. Тези преобразувания позволяват камера да снима нещо, изглеждащо реално, образът да бъде превърнат във вълнова форма, да бъде излъчен под формата на вълни и после телевизорът да декодира вълновата форма обратно в образи. При експерименти с мозъка е открито, че мозъкът работи по абсолютно същия начин с преобразуванията на Фурие. Мозъкът е устройство, декодиращо честоти. Той взема честотни вълнови форми и ги преобразува в... картини. Питам се, има ли нещо тук или всичко се намира тук в главата, като е прожектирано като илюзия тук около мен. Кодовете в първия филм “Матрицата” носят в себе си символика. Когато хората гледат матрицата, ние виждаме това,

 

 

но те виждат хора, пътища, автомобили... Това е така, защото те декодират кодовете на матрицата в холографски илюзии. Но това не е реално, това е холограма. Именно фактът, че е холограма, обяснява много неща. Интересно е, че едно от нещата, които ми каза онзи глас в Бразилия, бе, че онези хора, манипулиращи света -  влечугоподобните или каквито са там - те всъщност не са... - това е следващото ниво - те не са съзнание в смисъла, който влагаме в това понятие. Те са, както е в “Матрицата”, съзнателни програми, много по-съвършени от компютърните програми, но работещи на същия принцип.

 

 

Гласът ми каза: “Защо, според теб, те не изпитват емоции, нито съпричастие към жертвите на действията си? Представи си, - каза гласът – че програмираш компютър да убие дете, това ще има ли някакви емоционални последствия за компютъра? Не, той просто ще го направи, защото е програма.” Ако си представиш, че този свят е една илюзия, в него могат да бъдат имплантирани и други илюзии, които приемаме за реални, но те дори не са съзнателни, те просто са имплантирани, нещо като жената в червено от филма “Матрицата” – изглежда реално, но не е реална. В една илюзия всичко е приемливо.

Една от удивителните особености на една холограма е, че всяка една частица от холограмата съдържа картина на цялото. Ако вземете холографски филм, към който, ако насочите лазер, ви показва картината, ако разрежете този филм на четири и насочите лазера към който и да е от четирите отрязъка, ще получите умалена версия на цялостната картина. Разрежете я на осем и отново получавате умалено копие на цялата картина. Така че, всяка част от холограмата съдържа цялото. Ето сега започват да се разкриват някои загадки. Рефлексологията, акупунктурата и всички алтернативни методи за лечение са в състояние да откриват цялото тяло във всяка негова част. Те откриват места по стъпалото, съответстващи на сърцето, черния дроб, бъбреците и т.н. В акупунктурата откриват малки точки върху ухото, свързани с всяка част на тялото. Всяка част от всичко необходимо за развиване на цяло тяло се съдържа във всяка клетка на тялото. Защо? Защото това е една проклета холограма, съдържаща цялото във всяка своя съставна част!

 

Колкото повече разбирам и научавам, изглежда, че това е играта. Експерименти показват, че около секунда и половина преди съзнателният ум да реши да предприеме действие - да помръдне ръка, да говори... - секунда и половина преди съзнателният ум да реши да го направи, в мозъка вече са започнали електрически сигнали за осъществяването му. Къде тук се намира истинският двигател на поведението? Със сигурност не е в съзнателния ум - той е изпитател, наблюдател. Истинската сила на ума е в подсъзнателния ум. Преди да стигна до това, бе съвсем ясно, че илюминатите се прицелват най-вече в подсъзнателния ум. Те го захранват с подсъзнателни, сублимални послания, създавайки определена реалност, и от този подсъзнателен ум създаваме вълновите картини, които после на съзнателно ниво декодираме в холографски илюзии. Ако можете да програмирате реалността и убежденията на подсъзнателния ум, създавате реалността, която после се декодира в нещо, смятано за реално. Поради тази причина мишената е подсъзнателният ум. Това е холограма, която смятаме за реална, а тя всъщност е вълнови картини.

 

Но ние създаваме не само вълновите картини. Не е само това, че гледаме едно и също нещо, смятайки го за кула или сграда... Нещата отиват още по-далеч. Матрицата на това ниво е, както я наричам аз, “съгласувана реалност”. Тя действа по следния начин: когато получаваме информация през очите, тя всъщност е под формата на вълни, а не реални триизмерни коли, места и стени. Това го правят мозъците

 

 

ни. Интересно, че когато информацията постъпва в окото, тя е обърната с главата надолу, наопаки и е двумерна. Колко хора осъзнават това - че когато информацията постъпва в очите, тя е двумерна? Тогава мозъкът поема двата източника на информация, постъпваща през очите - както в онези видео визьори, в които виждате триизмерни картинки. Те работят, защото всяко око вижда същата картина и когато двете се съберат, се получава триизмерен образ. Именно това прави мозъкът всеки път, когато се огледаме. Така че, съгласуваната реалност, не е просто като отделни умове, създаващи реалността ни, макар да й придаваме уникален нюанс според убежденията си и други подобни, създаващи реалността, която си мислим, че преживяваме. Но има едно колективно ниво, което наричам “съгласувана реалност”. То ни позволява да гледаме света и в общи линии да сме единодушни какво виждаме. Например, ако погледна през прозореца, с оператора ще сме единодушни, че там има къща. Ето това е съгласуваната реалност. После, според собствената си уникалност, единият може да хареса къщата, а другият - не, или пък цвета й - всеки ще вложи някакъв нюанс, но ще сме единодушни, че там има къща. Това ниво на колективна реалност е наречено от психиатъра Юнг “колективно несъзнавано” и точно тук е заложена матрицата по толкова много начини - тази матрица на илюзията, в която живеем и смятаме за реална.

Има едно явление, което вероятно вече е известно на много хора - наречено е “синдром на стоте маймуни”. Открито е, че когато покажете нещо на няколко отделени представители на даден вид, като маймуните, когато им покажете нещо ново, внезапно и сякаш необяснимо, но не е необяснимо, всички или много повече от този вид могат да направят спонтанно, без да им бъде показвано, онова, на което е била научена малобройната група. Причината да е възможно това явление, е че има ниво за всеки вид, защото всички така или иначе сме едно цяло - хора, маймуни и каквото и да е, има определено ниво, на което тези умове са свързани. Мога да представя това символично по следния начин - индивидуалният ви ум е като компютър, а колективният ум е като интернет. Символично, когато научите нещо ново, можете да го качите в интернет. Там то става достъпно за всеки, който поиска да влезе в световната мрежа. Синдромът на стоте маймуни работи по този начин, в смисъл, че когато тези маймуни или който и да е научат нещо ново, това познание автоматично се прехвърля в колективния ум, на колективното ниво на ума за този вид. Там, както в световната мрежа, други членове на този вид имат достъп до него и внезапно те могат да правят нещо, знаят нещо, без да им е било показано. Както повечето т.нар. загадки и необясними неща, това, което се случва, всъщност е много просто. Тъй като животните не четат вестници, нито гледат телевизия, не преминават през тази абсурдна индоктринираща система, наречена образование, те не са обезчувствени, те са много по-чувствителни към тези колективни и други нива на съзнание, затова те достигат до информацията много чувствително и ефективно. Но хората също го правят. Всеки път, когато научим нещо ново, ние го добавяме в колективния ум. Но от гледна точка на колективната реалност този колективен ум ни влияе и в обратна посока.

И така, когато имате човешки колективен ум, човешко колективно подсъзнание, програмирано за някаква реалност, освен ако като индивиди не се откъснем съзнателно от тази реалност, ще живеем тази реалност. Ето откъде идва цялата идея да погледнем навън и да сме единодушни за намиращото се там. И това е едно съществено ниво от манипулацията, защото илюминатите желаят да програмират и индоктринират човешкия колективен несъзнателен ум с една изкуствено създадена реалност, която тогава би била реална за цялото население. Именно това представлява матрицата по толкова много начини.

Ако погледнем тази картинка - какво се случва?

 

 

Когато подсъзнанието, което е ключовото ниво на манипулацията и индоктринацията, когато подсъзнанието, колективно или индивидуално, приеме дадена реалност чрез тези мисловни форми, създадени от това усещане за реалност, тогава съзнателният ум приема тази информация, наблюдава тези подсъзнателни мисловни полета и ги превръща по начина, за който говорих преди, в триизмерни холографски илюзии, които приемаме за реални. Следователно, ако можете да програмирате подсъзнателната реалност, можете да създавате и манипулирате онова, което човешкият съзнателен ум приема за реално. Именно това правят илюминатите през цялото време.

Когато говорим за чудеса, какво представляват те? Това е, когато хора правят нещо необяснимо. “Това е чудо!” В една книга, която тъкмо приключвам, “Истории от примката на времето”, давам много примери за тези “чудотворни” подвизи. Например, за хора, които в лабораторни условия се пронизват със саби, а после ги изтеглят без никакви проблеми. Виждали сме хора, които минават през огън, има документирани сведения за хора, преминали през разтопена лава, която е охладена, само колкото да удържи тежестта им, без да изгорят стъпалата си, без никакви поражения. Какво става тук? Това е откъсване от съгласуваната реалност - реалността, приета от хората на ниво подсъзнателен човешки колективен ум. Ако приемете за реално, че това стъпало или този крак е реален и приемете, че огънят е реален, а не илюзия на ума, тогава умът ви ще създаде реалността, в която вярвате, т.е. ако минете през огъня, ще се изгорите, по дяволите! Но ако можете да откъснете усещането си за реалност от съгласуваното убеждение, че огънят гори и изгаря краката, можете да минавате през огън и разтопена лава и да пронизвате тялото си, без лоши последствия, защото това не е вашата реалност, а просто едно “чудо”. Това е версия на историята, която разказах - в която хипнотизаторът поставил дъщерята на човека пред него и му казал, че като излезе от хипноза, няма да вижда дъщеря си и той не я виждал, а буквално виждал през нея. Това е като филм, за който казвате “Тази част не е от моя филм”. Ако вървенето през лава и изгарянето не са във вашия филм, тогава не можете да се изгорите, защото всичко това е илюзия.

Преди няколко години се запознах с една дама, която приемаше в дома си хора, които искат да медитират дълго. Тя ми разказа, че веднъж при нея имало човек, който медитирал прекалено дълго и тя се разтревожила, затова му занесла чаша чай, за да провери какво става. Тя каза: “Отворих вратата, влязох в стаята, огледах се и изтървах чашата.” Тя видяла, че долната половина на тялото му е изчезнала, съществувала само горната половина, а под нея - нищо! Защо? Защото той бил навлязъл толкова дълбоко в медитативно състояние, състояние на навлизане в друга реалност, че тялото му било последвало ума му в тази реалност. Ето за това става въпрос. Така че, ограничения няма, има само ограничения, които си поставяме сами.

 

Самият Айнщайн е казал: “Реалността е илюзия, макар и много упорита.” Това, което я прави упорита е именно колективното ниво и фактът, че чувството ни за реалност непрекъснато се подсилва отвън чрез образованието, медиите и какво ли още не. Така я приемаме и създаваме триизмерна холографска илюзия на тази реалност. В това се корени цялата основа на конспирацията - населението буквално е хипнотизирано за определена реалност.

И така - какво е реалността? Тя просто е всичко, което си мислим, че е. Идеята е все повече хората да се притискат и вкарват във все по-малко усещане за реалност чрез унищожаване и потискане на разнообразието. Най-страшният кошмар на илюминатите са ясновидците - всички онези, които предлагат друго усещане за реалността, защото това показва на хората, че има и други възможни реалности, а не само тази, която непрекъснато им е натрапвана. Така хората могат да видят, че това не е единствената възможност, а илюминатите не искат това да се случва.

Дейвид Айк : Избирам Свободата

Вторият етап е решението “Искам да се освободя от това”. Това е нещо, което реших в края на 80-те, началото на 90-те години. Тогава преминавате през процес на трансформация. От опит знам, че този процес може да е удивително болезнен и... може да разбие живота ви. Но когато всичко се уталожи, животът става много по-хубав отпреди. Това е като отмятане на воал. Все едно цял живот сте стояли в стая без прозорци и са ви казвали, че така стоят нещата, това е животът, това е реалността. И тогава някой отмества покрива и поглеждате нагоре! Тогава се случва нещо такова: “Те ни лъжат! О, Божичко!” Защото започвате да виждате неща, които не сте виждали преди.

Когато тези удивителни неща започнаха да ми се случват в началото на 90-те – “Тоя е откачил - мисли се за Исус!” - и тем подобни - за мен се повдигаше един воал и ако през онзи период ме бяхте попитали на коя планета се намирам, щеше да се наложи да проверя, защото се придвижвах от едно състояние на съществуване към друго. Всичко се уталожи за около три месеца, след което гледах през същите очи, слушах през същите уши, но виждах и чувах съвсем различен нов свят. Все повече хора по целия свят преживяват това, без да го афишират. Воалите се повдигат по различен начин и с различна скорост, но с повдигането на воала хората започват да виждат.

Следващият или последен етап, който ме връхлетя, бе не просто осъзнаването, че това е илюзия. Започнах да разбирам как е създадена тази илюзия и, следователно, как може да се създаде друга. За мен всичко започна през януари тази година. Сега ще ви обясня как става манипулацията, защото, ако притежавате това познание, а другите - не, тогава можете да си играете с тях, както си пожелаете.

През последната година осъзнах, че ако искам да продължа напред и да науча още повече от сега, не бе достатъчно само да говоря за другите измерения, исках да ги осъзная, да ги преживея. През този период получих покана да замина за Бразилия в Амазонската джунгла и да участвам в чаения ритуал “аяуаска”. Той се използва от векове от шаманите в Южна Америка за отвеждане на хората в други състояния на осъзнаване. Бях вече петдесетгодишен и не се бях докосвал до подобни неща, но исках да видя какво има отвъд този воал. Така че, отидох, участвах два пъти и имах удивителни преживявания, особено втория път. Тогава преминах в друго състояние на съзнанието, където всичко бе неподвижно и аз бях всичко, което съществуваше. Все още осъзнавах себе си, но аз бях всичко, нямаше граница между мен и всичко останало. Това бе едно невероятно блажено състояние на единство с всичко. В него нямаше вибрации, всичко бе неподвижно. Когато навлязох в това състояние, започна да ми говори един глас чрез кодирани мисловни форми. Това бе женски глас, ясен, както като говоря по този микрофон. В продължение на около 4-5 часа в това изменено състояние гласът започна да ми разяснява какво представлява матрицата. Описал съм всичко в книгата, която тъкмо завършвам, но ще ви обясня накратко: Гласът каза, че матрицата, този свят, който смятаме за реален, е просто една илюзия, създавана от собствените ни умове. Тя всъщност не съществува, това е една холографска илюзия. Манипулирайки, обуславяйки усещането ни за реалност, онази реалност, вярата в това кое е реално се проявява в триизмерна холографска илюзия. Ако започнем да осъзнаваме, че ние създаваме тази реалност, която не харесваме, можем да си върнем контрола над съзнанието си от това обуславяне, да се откъснем от реалността, в която сме настроени да вярваме, и да създадем коренно различна илюзия, все още само илюзия, но поне би била една по-хубава илюзия. Това, което многократно се набиваше в главата ми от самото начало и се повтори и по-късно, бяха думите “Запомни следното: “Безкрайната любов е единствената истина. Всичко друго е илюзия.” С други думи, единството... С други думи, единството на всичко е единствената истина. Всичко в повече са илюзиите, които съзнанието си създава. Безкрайната любов е единствената истина. Всичко друго е илюзия.

Въоръжени с това, да поговорим за нещо, което споменахме няколко пъти – ЕДИНСТВОТО - това означава да се отъждествяваш с цялото, а не като отделен от него. Ако държите капчица морска вода в ръка, тя изглежда като капка, защото е откъсната от своя океан на безкрайността. Но пускате тази капка обратно в океана и... къде свършва капката и започва океанът? Сега капката е самият океан. В това преживяване ми бе разказано какво са сторили манипулаторите - те са ни дали илюзията за откъснатост от единството, идентифицирайки се като “Бил Джоунс” или “Мери Смит”. И понеже приемаме реалността на отделянето, създаваме илюзията на откъснатостта. Ние продължаваме да сме едно цяло, но имаме илюзията, че не сме и така това се превръща в наше преживяване. Има още едно интересно нещо... Това в общи линии е матрицата. Тя ни отделя от цялото, но не реално, а само в умовете ни. Гласът каза нещо много интересно: “Ако вибрира, значи е илюзия.” Там, където се намирах, нямаше вибрации. Вибрационните честоти, измерения и тем подобни, където се преместваме - повечето хора след смъртта си преминават в друго измерение, трансформираме се в друго ниво на съществуване без тази форма - това също е матрицата, защото все още вибрира. Това може да е едно по-просветено ниво на матрицата с по-малка плътност, но все още е матрицата. А прераждането е просто съзнание в откъснато състояние, преместващо се от други нива на матрицата обратно в това. Защото, каза гласът, цялата идея на Матрицата е разделение и дуалност. Единството се разделя на съставни части, които си противостоят - ляво и дясно, отрицателно и положително. А единството си е единство. Това не са две неща, а едно цяло, следователно то няма нищо. Какво е вибрацията - трептене между две точки. А единството е единство, няма друга точка, как да трепти тогава, то просто Е. Матрицата е честота, вибрация, а щом вибрира, си остава илюзия.

Беше ми казано, че това петсетивно ниво на матрицата е примка на времето. Това е илюзия на преминаване от минало в бъдеще, защото времето не съществува. В единството, когато преживях това състояние, нямаше време. Всичко просто беше в онзи момент. За да ни държи откъснати от единството, матрицата е създала илюзията за време - придвижване от миналото през настоящето към бъдещето. Ако сте свързани с илюзията и смятате, че е реална спрямо времето, не можете да сте напълно съзнателно свързани с единството, където времето не съществува. Физическата форма е програмирана да премине през период на остаряване, което принципно потвърждава съществуването на времето - ден и нощ и всичко от този род. При всички хора, преминали в тези други състояния, независимо кои са и как са го постигнали, общото е: “Аз бях всичко, бях едно с всичко и времето не съществуваше”.

Времето е илюзия, която те манипулират. Ние не сме тази физическа форма. Тя е средство за преживяване на този свят и всъщност не съществува - след малко ще ви обясня - тя също е холографска илюзия. А щом е холографска илюзия, как би могла да остарява? Понеже вярваме в това, ние я програмираме да го прави. Ние сме съзнание, свързано с всички други съзнания, което е възможно, стига да си го помислите. Ако стоим пред огледало и се халосаме с бейзболна бухалка, казваме “Я повикайте онези с белите престилки! Какви ги вършиш?!” Тъй като сме изгубили разбирането, че всички сме единно съзнание, имаме арабски самоубийствени атентатори, които убиват евреи, еврейската армия избива араби, а всъщност убиват сами себе си, ако разбирате нивото на единството. Откъсването, идентифицирането с отделянето позволява това да се случи. За да работи матрицата, тя трябва да дава илюзията за отделяне. Ако съзнавахме, че сме едно, бихме ли си причинявали тези неща? Разбира се, че не. Затова трябва да бъдем манипулирани да повярваме в това. Всъщност, ние сме съзнание, а съвсем не физическо тяло, ние сме енергия, безкрайно съзнание. Ние не сме това, което ни казват, че сме - физическа форма, отъждествяваща се с едно твърде пълно или слабо тяло.

 

 

Единство

 

 

Пълни глупости! Пробутват ни ги и ние им вярваме! Не съществува единство на тъмнокожите или на евреите, нито пък единство на белите арийци... Съществува само единство, нищо повече. Ние сме един другиго!

Това е причината, с което започнах днес, те да искат да ни държат в това откъснато състояние като в яйчена черупка, защото, когато престанем да се свързваме с ОНОВА и се превърнем в средства на единството да преживее този свят, се изключваме в умовете си от онова познавателно, мъдро, възприятийно интуитивно знание и затова на този етап имаме една точка, чрез която да получим достъп до това какво става в света и кои сме ние и тази точка е тук (в главата). Ако можете да манипулирате

реалността, за да откъсвате хората, защото те не се възприемат като единство, а като Фред Блог, например, ги изключвате от онова ниво на тяхното безкрайно познание, а също контролирате и какво влиза оттук (през очите), така че програмирате капчицата с вашата реалност. Затова открай време хората, които са говорили за това, са били осмивани, набедени за опасни, изгаряни на клада... Това е най-опасната информация - цялото съществуване на тази манипулация. КАКВО Е РЕАЛНОСТТА? - Отговор: Каквото смятаме, че е.

Когато се върнах от Бразилия с всички тези сведения, реших лично да проверя нещата и започнах да проучвам експерименти от квантовата физика и други подобни, за да проверя дали идеята за илюзията, която ми бе разказана, действително би устояла на тази реалност. Тогава осъзнах някои удивителни неща. Нали знаете как казваме “Видях го със собствените си очи!” Не, не си. Ние не виждаме с очите си! А това не го знаех. Ние виждаме с визуалния дял на мозъчната кора. Експерименти, провеждани с хора, показват, че ние редактираме до 50 %, а понякога и повече, от детайлите, постъпващи през очите ни. Докато преминават през различните мозъчни нива - темпоралните лобове и др., ние внасяме и изключваме детайли въз основа на това, което вярваме, че би трябвало да виждаме. Когато открих това за влечугоподобните, попитах Кредо Мутуа: “Щом тези хора съществуват, защо не виждаме повече от тях?” Та този “примитивен” шаман от Африка, който е един гениален човек, каза: “Това е защото мозъкът отсява това, което хората не очакват да видят или не искат да видят - те просто не го регистрират”. Именно това откриват тези експерименти. Отново, дори на това ниво, ако можете да програмирате нечии убеждения, това, което вярват, че е реално, те ще редактират и създадат онова, в което ги накарате да вярват. Затова когато започнем да се опомняме и да се изключваме от програмирането, преминавайки през процес на отучване от това, което са ни учили, едва тогава започваме да виждаме неща, които не сме виждали преди, защото повече не сме зависими от програмирането какво да виждаме. Това е истинската идея на манипулацията - има една испанска пословица “Където има любов, има и болка.” Дрън-дрън! “Без мъчение няма постижение.” Илюзия! Ние чувстваме болката само чрез мозъка си. Когато си ударим крака, не чувстваме болката в пръста си, а в мозъка си - там се регистрира тя. Всичко опира до там. Не е нужно да изпитваме болка, само си мислим, че трябва и затова и я изпитваме. Това са няколко снимки на света, в който живеем. Доста плътен изглежда, нали? Не мога да

 

 

мина през онази стена - ще си строша главата - защото все още не съм се откъснал от реалността. Колкото и абсурдно да звучи, някои хора успяват да се откъснат и от това ниво. Всъщност, светът не може да бъде плътен. Може да изглежда така, но е невъзможно да е така.

Дейвид Айк : Тайните на матрицата

Космическата Игра на Човека



В процеса на проучването ми с мен се свърза една дама, Джулиана Конфорто, която е обучен физик. Тя е италианка, написала е “Космическата игра на човека”, в която разглежда и обяснява т.нар. “паранормално” с прости научни термини. Тя се свърза с мен и ми каза: “Знаете ли, че между измеренията има нещо като неутрална зона”, която тя нарича “междупространствена равнина”. Тя няма енергиен източник като измеренията, а е нещо като пукнатина, малка неутрална зона между отделните измерения. Тя смята, че тези влечугоподобни се намират в неутралната зона, защото за това място през цялата история назад във времето има фолклор, разказващ за същности, манипулиращи човешкия живот от тези други равнини на съществуване. Разказах на Кредо Мутуа за междинните пространства между измеренията и че според нея там се намират тези същности. Попитах го дали това съществува и в неговия фолклор. “О, да, - отвърна той - в нашия фолклор го наричаме “Небето между небесата”. Точно там са влечугоподобните – в пукнатината между измеренията. Те манипулират света ни чрез проникване във физическите тела в този т. нар. физически свят на петте сетива.”

Това е само една картинка от интернет. Тя много добре символизира с този под в стила на свободните зидари междупространствената равнина между измеренията.



Джулиана Конфорто казва, че те нямат енергиен източник и трябва да си създадат такъв. Не само че зад кулисите светът е манипулиран от една сила, действаща чрез други две, но манипулацията действа и отвъд това измерение на съществуването. И си има причина, която търсят.


Истинските управници на света



Така изглежда ситуацията, но това е само информация, колкото и странна да е тя. В тази междупространствена равнина са тези същности. Това са не само влечугоподобни, но и други същности, манипулиращи това измерение чрез обладаване, което влияе на историята. Те превземат или обладават определени кръвни линии. Онези кръвни линии на илюминатите, за които говоря, идват от Близкия Изток, но не са единствени, те съществуват и в Китай и по целия свят. Древните китайски императори претендирали за правото да заемат престола поради генетичната си връзка с боговете-дракони. Ето я отново тази повтаряща се тема. Това са хора, поставени на властови позиции, тези кръвни линии с нарушена ДНК, които са обсебени, като умствените и емоционалните им процеси се контролират от тези междупространствени същности. Става така, че на върха на пирамидите на властта в различните страни се намират едни и същи същности, манипулиращи събитията. Тези тарикати не воюват, нали така? Те просто управляват хората едни срещу други. Много често тези конфликти са само, за да си осигурят зрелища, те не са в конфликт помежду си, защото имат единен план. Те само дирижират военните действия на хората.

Знам съвсем прост начин да спрем войните. Достатъчно е да се приеме закон, че който обяви война, трябва да се бие на фронта от първия ден. Точка. Това е. Ако Джордж У. Буш бе на фронта в Ирак при изстрелването на първия куршум, щеше да е наврян под леглото в Хюстън при изстрелването на втория, нали така? Интересно е, че в организацията “Дисни” много от тези неща са представени по най-различни начини. Отидох да гледам филма на Дисни “Таласъми ООД” със сина си. В залата имаше много родители с децата си. Докато гледах, неусетно все повече се придвижвах към ръба на седалката.



Ако не сте гледали “Таласъми ООД” на илюминатската компания Дисни, историята е следната: Имаме едни чудовища в техния чудовищен свят, които обаче си нямат източник на енергия. Затова те търсят енергиен източник в света на хората. В електроцентралата на този чудовищен свят пред чудовищата преминават много врати. Те символизират преминаването между измеренията, стига да знаеш как. Тези чудовища се подреждат и преминават през вратите. Преминавайки през вратата, те влизат в детска стая и работата им е да ужасят детето. Докато детето пищи, те събират енергията от страха му в туби, връщат се в своя свят и захранват електроцентралата си.

Доколкото разбирам, това доста напомня реално ставащото тук. А кой е главният герой? Всевиждащото око. Обожавам го!



В първата част на “Матрицата”, откъдето заимствах темата, се задава въпросът: “Защо го правят? Защо манипулират човечеството? За какво е всичко това?” В първата част на филма “Матрицата” една от главните теми беше за контролиращата сила, манипулираща матрицата, която използваше енергията на човешките същества като източник на енергия - ето я отново повтарящата се тема от моето проучване. Героят Морфей казва следното: “Те превърнаха хората в това”.




Човешки Батерии

Доколкото разбирам, източникът на енергия в това небе между небесата е човешкият страх, точно това е. Така чрез тези кръвни линии те манипулират войни, ужас, глад... всички онези неща, генериращи огромни количества страх. Това е цялата игра - превръщане на човешката раса в електроцентрала, генерираща страхова енергия, която може да бъде погълната и да ги захрани. В противен случай те не могат да функционират там, където се намират. И така тези приятелчета манипулират войните, ужаса, страданието и по този начин страха, стреса и всичко останало, като превръщат хората в батерии или генератори на страх, който осигурява енергия на манипулаторите отвъд петсетивното ниво на човешкото съществуване. За да ни задържат в тази условна реалност, за да ни попречат да прозрем играта, те са създали това, което стана известно като “матрицата” - един илюзорен свят, който ни манипулират да приемаме за реален, но всъщност е само една илюзия на умовете ни. Много хора преминават през това, както и самият аз през 1990-91 г., когато приключих с онова проклето шоу “Уоган” и други подобни. Във филма “Матрицата” героят Нео мина през три символични етапа. Ако разместите буквите в Нео, се получава “единственият” (Neo - one) - единството, което, когато постигнете, започвате да виждате неща, които не виждате, докато сте в откъснатата си илюзия. Първият етап е да ви обяснят, че сте роб – “Ти си роб, Нео. Роден си в робство. Онова, което те контролира, Матрицата, е навсякъде около теб. Това, което виждаш, докосваш, вкусваш, когато плащаш данъци и правиш това или онова... Всичко това е Матрицата.”

Дейвид Айк : Kажете “НЕ” на Плана на Влечугоподобните

Това са неща, които лесно се отхвърлят: “Влечугите управляват света?! Абе ти си луд!”

Моята философия е простичка: аз следвам информацията. Ако се опитате да разкриете какво се случва в света със система от убеждения, религиозни или други някакви, политическа система от убеждения и всички от този сорт, може би просто ще пиете една студена вода, защото ставащото в света е така различно от онова, което си мислим, че става, че ако имате система от убеждения, които да защитавате, а ако имате да отбранявате и его – “Какво ще си помислят за мен хората”, умирате прави, защото не отивате, където ви отвежда информацията, защото системата ви от убеждения ще я отсее – “Там не отивам, защото системата ми от убеждения не го позволява”. Аз просто следвам информацията.

Достигнах до идеята някъде през втората половина на 90-те години, докато работех върху манипулируемостта на петте сетива, структурите и тем подобни. Тогава започнах да попадам на нещо много странно и това са стотици хиляди хора от всички социални слоеве, които разказват, че са видели някого, често от управляващите, но не винаги, да възприема форма на влечуго пред очите им, а после пак да възвръща човешката си форма. Това в историята е известно като промяна на формата. Съвременният термин за това е „морфоза” или „морфинг”. Когато за първи път чуете нещо подобно, реакцията ви е: “Какво?!?” При следващ подобен разказ реакцията ви вече се поомекотява. Имаше един период в Америка около 1997 г., когато пътувах доста и на 12 различни места се запознах с 12 различни души, които в рамките на 15 дни ми разказаха една и съща история. Помислих ги за хора от проектите за контрол на ума. Без да търся подобни истории, просто се натъкнах на тях.

“Транс-формацията на Америка” е писана от умствено контролиран роб на ЦРУ от детството й през 50-те години до края на 80-те години на име Кати О'Брайън. Чувайки тези истории , бях сигурен, че споменава влечугоподобните в книгата си. Разрових се из индекса на книгата и открих “влечугоподобни” на 3-4 места. В тази книга се споменават Чейни, Джордж Буш-баща и още много видни американци, замесени в малтретиране на деца и какво ли още не. В началото на 90-те тя изпратила копия до конгресмени и всички медии, но нямало никаква реакция, само “Махай се”. “Не ми се занимава, защото ако се стигне до съд, не искам да ходя там”. “Мълча си и си трая”.


Прегледах книгата, в която тя разказва за своите преживявания. Обяснимото е част от програмата за манипулиране и объркване на ума. Тя разказва как се е срещнала с един от хората, чийто роб е била - Джордж Буш-баща по време на Рейгъновата администрация. Според нея той й казал, че са, цитирам: “извънземна раса от друга равнина на съществуване”, които са завзели света, но никой не забелязва, защото изглеждат като хора. Тя казва, че пред очите й Буш възприел частично форма на влечуго и после възвърнал човешката си форма. Тя решила, че просто се е объркала. В книгата си тя разказва и как отишла в Мексико и за кратко била подчинена на Мигел де ла Мадрид, тогава президент на Мексико. Той й разказал историята на расата “игуана”. Това била нечовешка раса влечугоподобни, дошли на тази планета, които се кръстосали с хората в древния свят, създавайки хибридни кръвни линии, чрез които да манипулират света. Според нея, той казал, че те са “идеални за световни лидери”. Тя твърди, че той й казал, че тези конкретни хибридни кръвни линии могат да преминават от форма на човек във влечугоподобно и обратно. Според нея той също възприел форма на влечугоподобно пред очите й. Но това, което тя счела за нереално, част от проекта за контрол на ума, е същото, което са преживели всички тези хора от различни части на света и всевъзможни социални прослойки - банкери, моделиери и какви ли още не.

Говорейки за това, може би звуча смешно. В Канада се запознах с една дама, която управлява компания във Ванкувър. Тя дойде на една от лекциите ми и каза: “Хората ви се смеят, но аз знам, че казвате истината”. Тя ми разказа за преживяването си с един човек, който имал тъмна страна, която осъзнавал и се опитвал да управлява. В края на 90-те години те отишли у дома й. Влезли в спалнята, за да правят секс, разказва тя. Точно над леглото била “Най-голямата тайна” - първата книга, в която започнах да пиша за всичко това. Въпросният човек демонстрирал отвращение към книгата, казал: “За какво ти е този боклук?! Това са безсмислици! Не ги чети!” Тя му отвърнала, че това е просто една книга. После тя ми разказа, че правили секс, но той започнал да става грапав. Разказа ми как сложила ръка на гърба му и го погледнала в очите и той започнал да се превръща във влечугоподобно. Разсмях се, защото ми прозвуча доста странно. За нея нямало връщане назад. Тя се извърнала и видяла, че му пониква нещо като опашка. Тя го отблъснала и изпищяла, а той си възвърнал човешката форма. Изгонила го от дома си и повече не го видяла.

Колкото и странни да са тези истории, чувал съм ги и в други страни, където хората говорят за същото в общи линии преживяване. Удивително е, че имаме огромна генетика на влечуго - та в света все още има хора с опашки! Можете да ги напипате там, където някога е била опашката. В западната медицина наричат това “връвни израстъци”. Отрязват ги при раждането и толкова. В други части на света, където нямат възможност да го правят, понякога в пресата им се появяват новини за родени такива бебета. Някакъв затворен ДНК-код се отваря по някаква причина и се изразява във физически признак. Колкото повече такива истории се появяваха, толкова повече се замислях.

После се върнах в Англия, където се запознах с една дама, която ми каза, че е приятелка и близка сътрудничка на принцеса Даяна. До този момент нищо от изложеното от нея не бе публично оповестено. Тази дама е била довереник на Даяна в продължение на девет години и бе приета като такава и от таблоидите. Името й е Кристин Фицджералд. Тя дойде да разговаря с мен за отвратителното отношение към Даяна. Докато си говорехме, тя ме попита: “А знаете ли как Даяна наричаше Уиндзорите?” Отвърнах “не”. “Наричаше ги влечуги и гущери, твърдеше, че те не са хора.” Казах си: “Стига вече с тия гнусни влечуги!” Рекох си, че ако този разговор продължи, доста ще се посмеем. Направих се на идиот и я питах какво има предвид под “влечуги” - тя не знаеше за проучването ми. А тя каза: “Уиндзорите са потомци на кръстоска между човек и влечугоподобно. Такива са аристократичните и кралските фамилии”. Затова още в древността се казва, че имат право да управляват заради потеклото си, заради своята ДНК, заради генетичната си връзка с онези, които били считани за богове.

Започнах да се ровя из всички тези древни текстове. В тях започнах да откривам, че много често се споменава за хибриди между човек и влечугоподобно, които можели да променят формата си. В Азия имало група хора, наричани “наги”, които можели да го правят. После говорих с моя приятел Кредо Мутуа, който е шаман в Южна Африка, и той ми разказа всичко от тяхна гледна точка и това, в което е посветен. Не само че има сведения за много хора, наблюдавали този процес на морфоза от човек във влечугоподобно и обратно, но те са виждали и етерни форми на влечугоподобни, когато проследявали долните чакри, точките на енергийния вихър, които свързват различните ни нива с физическото.

Когато се срещнах с Кредо Мутуа... този човек е истински гений, една библиотека на два крака.

Отидох да се срещна с него в Южна Африка, точно след като излезе “Най-голямата тайна”. Той се свърза с мен чрез посредник и после прекарах дни наред с него. Първо ме попита откъде съм научил за Читахури. Отвърнах, че просто така се е случило, че хората са ми разказали тези истории. Той каза, че преди 40-50 години е бил посветен в написаното в книгата ми - истинската история на черна Африка и истинската история на света. Те наричали влечугоподобните “Читахури”, което означава “деца на дракона” или “деца на питона”. Той каза, че те управляват света, но хората не го разбират, защото те изглеждат като тях. Ето че отново и отново откриваме тази тема, колкото и необикновена да е на пръв поглед.

Разбира се, нещата не опират само до физически белези, но, доколкото разбирам, тази раса влечугоподобни са в състояние да действат отвъд честотния обхват на петте ни сетива. Понякога хората могат да разширят визуалния си честотен обхват до обхвата на тези същества и да ги видят, понякога за кратко. Друг път те приближават честотата си до нашата и тогава ги зърваме за кратко. Колкото повече разбирах...

Интересно е, че са давали това за тренировка на британските войски, преди да заминат за Ирак. Доста странно ми се стори...

Започнах да си задавам въпроса... Започнах да се питам, както са го правили много хора, разбира се, това е много относително, та въпросът е следният: ако тази манипулация продължава от хиляди години, защо хората от онези времена биха отдали живота си за осъществяването на този план, щом нямало вече да са живи, когато всичко това е постигнато, когато вече имат централизиран контрол върху планетата. Ами ако има същности, които не винаги приемат влечугоподобна форма, и това е много разпространена тема, но които действат на честотни нива точно отвъд нашето и които имат различни отношения с времето, в сравнение с нас, и влизат и излизат от нашата линия на времето през този период, заемайки някакви човешки физически тела, за да манипулират това измерение, намирайки се отвъд честотния му обхват? Ами ако някои кръвни линии имат ДНК резонанс, който да улеснява това в сравнение с болшинството от населението? Така ако манипулирате тези кръвни линии, така че да заемат властови позиции, по този начин поставяте средствата на тези същности на силови позиции. Говорейки с вътрешни хора, в частност в Америка, обръщайки внимание на сведенията от древността, разговаряйки с хора като Кредо Мутуа и с хора, преживели подобно нещо, това става в общи линии. Тъй като възприемаме тези хора чрез петте си сетива, виждаме петсетивното им човешко ниво и казваме: “Ама те са си хора, не ставай глупав!” Но това, което е отвъд, контролира и задейства емоционалните и умствени процеси на тези хора.

Едно от нещата, които открих през годините... Идеята, че очите са прозорец на душата, е много вярна. Едно от нещата, които открих, е, че онези, които са “обладани” от тези същности, имат лишен от емоции израз в очите в смисъл, че каквото и да правят лицата им, да се усмихват широко и всичко останало, очите им не променят студеното си изражение, независимо от мимиката. Това също ми е разказвано от хора, които са имали такова преживяване. Това бе нарисувано от Кредо Мутуа според древни и съвременни сведения за Читахури.

Изглежда те биват много различни видове, но очите, този зъл пронизващ поглед е еднакъв при всички. Какво всъщност се крие зад тези хора? Това е въпросът, защото, знаете ли... има нещо, което свързва тези хора толкова фундаментално с този план. Всички те са неспособни на съпричастие към жертвите на действията си. Ние имаме емоционален обезопасяващ механизъм, чрез който изпитваме съпричастие към хората. Затова дори не можем да понесем мисълта за бомбардиране на дете. Именно това съпричастие ни възпира. При липса на съпричастие го няма този обезопасяващ механизъм и всичко е приемливо, а за управляващите това шоу всичко е допустимо.

Аз съм просто един журналист, който минава през това, но имам толкова много въпроси. Вътрешни хора ми го обясняват като нарушение в ДНК, но това всъщност е друг белег, а разликите могат да са почти недоловими, защото разликата между ДНК на мишка и на човек не е толкова голяма в сравнение със смайващата разлика във физическите белези и характеристики. Според тях нещо в ДНК прави това обсебване по-лесно и именно затова те искат да поддържат ДНК-нарушението чрез постоянно смешение помежду си, защото когато се кръстосват извън него, то се разсейва много бързо и става неефективно. Не знаех, докато не започнах да го разглеждам, но най-древната част от човешкия мозък е известна на учените като R-комплекс, или рептилен мозък (мозък на влечуго). Това не го знаех. И това било заради дългата ни генетична предистория от влечугите насам. Според традиционната наука тези характеристики от мозъка на влечуго, които всички имаме, налагат зависимост от ритуали. Нямам предвид само ритуали с жертвоприношение, а ритуално поведение - всяка седмица по едно и също време да се отива в един и същ супермаркет... едно непрекъснато повтарящо се поведение.

Казват, че заради рептилната част от мозъка ни ставаме хладнокръвни - правим неща, без оглед на последствията за потърпевшите от действията ни. Изпитваме нужда от йерархични структури за контрол отгоре надолу пак заради рептилната част от мозъка ни. Има още много белези, дължащи се на този мозък, независимо дали го приемаме или не - например, всички онези белези на илюминатите. При други хора надделяват други части от съществото, но ако сте под контрола на този рептилен мозък, много по-вероятно е да имате тези характеристики на рептилния мозък в по-голяма степен от повечето хора. 

Аномалии по време на полет

Преди много векове хората вярвали, че небето е обител на боговете. Когато човечеството изобретило летателните апарати, всички се надявали, че ще настъпи дългоочакваната среща с божествата, но...
Космонавтите споделят, че са наблюдавали много странни и необичайни явления - толкова неочаквани, че някои от тях предизвикали нарушения в психиката. Така например пребивавалите дълго на космическата станция "Мир" споделяли, че често насън се превръщали в други същества, пренасяли се в пространството в други реалности, посещавали непознати планети, влизали в контакт с някакъв вселенски разум. Освен това имало случаи, когато на корабите се наблюдавали фантоми на хора, намиращи се на Земята, или на близки, отдавна напуснали живота. За това разказали няколко екипажа на космическите станции, но никой не желаел информацията да получи публичност.

Малцина знаят, че много пилоти познават феномена "гигантска ръка" - по време на продължителни полети у летеца възниква усещане, че щурвалът се държи от невидима ръка. Според изследвания на американски учени 15 % от летците са преживели феномена "гигантска ръка". Не е изключено именно това явление да е причина за катастрофи на самолети.
Не по-малко интересен случай станал и с пилотите на американски метеорологически самолет Джей Филип и Майкъл Беърс в полет над океана. Неочаквано самолетът им попаднал в тъмен облак и двамата летци видели, че се оказали в странно място - машината летяла над пустинна и камениста местност. Като на кино, те видели взрива в Хирошима, самоубийството на сектанти в Джорджтаун и други трагедии, известни им от историята. По време на този "сеанс" около самолета "танцували" огнени кълба. След известно време облакът се разсеял и самолетът отново движел по обичайния си маршрут над Тихия океан, небето било напълно чисто - без нито едно облаче.
Призраци от миналото често се появяват сред живите. На военно летище в Шотландия редовно се появяват два призрака : единият - пилотът, загинал през 1913 г., а вторият - командир на ескадрила, загинал при авария на самолета през 1942 г. Над една от английските бази на ВВС често се появява призракът на самолет "Спитфайър", летял по време на 2-та световна война. Пред очите на наблюдателите самолетът преминава над летището в бръснещ полет, чува се дори звукът от мотора му.
Специалисти по аномални явления смятат, че летателните апарати попадат в пространствено-времеви фунии. Именно с това може да се обясни неочакваната им поява и мигновеното им придвижване на огромни разстояния.

Стоян Димитров, в-к "Феномен"

Енергетиката на чуждата дреха

Може ли и трябва ли да се носят чужди дрехи? Някога дадената от царя за награда дреха, била не само награда: тя носела късмет! Защото е носена не от някого другиго, а от самия цар, облечен във върховната власт! И част от това величие е преминало с дрехата на този при този, който е станал неин собственик.

От векове дрехите преминават от по-големите към по-малките деца. Това не се смятало за неправилно. Нещо повече, често по-малките мечтаят да поносят “потресаващите” обувки на по-големите си сестри или “убийствения” пуловер на брат си. Работата е там, че дрехата на възрастните почти винаги е привлекателна за децата. Няма дете, което да не е шляпало в мамините обувки с токчетата или не е твърдяло, че краката му са пораснали и му е удобно в обувките два-три размера по-големи.
Привлекателността на облеклото и особено на обувките на родителите, е в енергетиката на майката и бащата, най-необходимата енергия, която практически винаги не достига.
Доколко е полезно това и каква роля играе? Детето получава необходимото енергетично подхранване, а собственикът на дрехата нищо не губи, отдавайки останалите върху тази вещ излишъци, от които повече не се нуждае.
Има и друга страна на явлението – приемайки чуждата енергетика, възприемчивото дете започва да прилича на този, от когото се “храни”. Ако това са родителите, тогава всичко е естествено. Детето във всеки случай прилича на своите предци: играят роля и генетиката, и възпитанието. По-големите деца дават дрехите на по-малките – това също е нормално: едно семейство, общ егрегор. Има само едно “но”: дрехата, която е лежала няколко години неизползвана, е енергетично непригодна! Добре е, ако притежавате определена чувствителност и усещате “непригодността” на старото.
С редки изключения (любимите “щастливи” рокли или блузи) вашите вещи, които не са носени четири-пет години (според други източници – дори и две години), предизвикват чувство на досада. Законите на фън-шуй призовават да се избавите от всичко старо. Смята се, че “складът” със стари дрехи пречи на богатството в дома, на здравето на членовете на семейството и дори на доброто настроение. Проверете! Като се избавите от старите ненужни дрехи, ще засияете. Ще започнете да дишате по-лесно.
Изключение прави “бабиният сандък”. Вещите, които са лежали десетки години, вече са разпръснали “негатива”. И не просто е приятно да облечете старите дантели, шапка или рокля от отдавна забравените времена, а дори е полезно. Често такава вещ носи неочакван късмет.
Но всичко това са вътрешносемейни отношения. Ами ако ви помолят “да поносят” нещо? Или е студено и давате жилетката си? Или временно се преобличате в нещо чуждо?
Нито прането, нито химическото чистене превръщат чуждата вещ в “своя”. Дори да е била на вашата майка и сестра (но не син и мъж). Носещият чужда дреха става носител на енергията на собственика й и в известна степен започва да прилича на него. А чуждите обувки даряват вече не енергетика, а съдба – чужда съдба!
Ако сте напълнели, отслабнали или дрехата за вас е морално остаряла, избавете се от нея. Предложете я на близки, отнесете я в църквата или в детски дом и не се безпокойте за “обратно” влияние. Изключение правят завистливите и лошите хора, но на тях е по-добре нищо да не се дава. При наличие на безпокойство обаче напръскайте даваните вещи със светена вода, която ще ви защити от обратна реакция.
Няколко думи за дрехите втора употреба. Ако дрехата ви става, чувствате се в нея комфортно, украсява ви – носете я със здраве! Ако ви пречи “непонятно какво” – тази дреха не е за вас.
И едно заклинание против прихващане на чужда негативна енергия. Трябва да завържете и развържете ръкавите на дрехата, а след това три пъти да кажете: “Каквото завързах, така и развързах”.
Взимайте от щастливите, успелите, силните, от тези, на които искате да приличате! И действително ще станете по-умни, енергични и успели. И обратното – пазете се от неудачници, болни и нещастни.


Ана Влайкова
в-к Феномен

Какво ако всичко, в което вярвате - е грешно?

Живеем живота си на базата на това в което вярваме.

Когато помислим за истината в това твърдение, незабавно започваме да разпознаваме една изненадваща реалност: отвъд всичко друго което ние правим по време на живота си – вярванията, които предшестват нашите действия са основата на всичко което почитаме, мечтаем, ставаме или постигаме. От сутрешните ритуали през които преминаваме за да посрещнем деня до изобретенията, които използваме за да подобрим живота си, до технологията, която унищожава живота чрез война. Всички наши обществени навици, рутина, религиозни церемонии и цялата цивилизация са базирани на нашите вярвания.

Не само че нашите вярвания осигуряват структурата на чиято база живеем живота си, но сега същите проучвания, които обезценяваха нашите вътрешни усещания в миналото, показват че начина по който чувстваме света около нас е сила която има влияние върху този свят.

По този начин науката влиза в час с нашите най-почитани духовни и стари традиции, които винаги са ни казвали, че нашият свят е нищо повече от отражение на това което ние приемаме за наше вярване.

Ние живеем живота си базиран на това което вярваме за света, за себе си, за нашите възможности и нашите ограничения.

С достъп до такава голяма сила, която е в самите нас, да кажем че нашите вярвания са важни за живота е вид омаловажаване. Нашите вярвания са живота! Те са там където той започва и в начина по който се поддържа. От имунната система и хормоните, които регулират и балансират телата ни до нашите възможности да лекуваме кости, органи и кожа и дори да създаваме живот – ролята на човешките вярвания заема централна позиция в новите граници на квантовата биология и физика.

Ако нашите вярвания съдържат толкова голяма сила и ние живеем нашия живот базиран на това в което вярваме, тогава очевидния въпрос е: „Откъде идват нашите вярвания? Отговорът може да ви изненада“.

С няколко изключения те произхождат от науката, историята, религията, културата и това което семейството ни казва. С други думи, есенцията на нашите възможности и ограничения, е базирана на това, което други хора ни казват.

Това осъзнаване води до следващия въпрос, който трябва да се запитаме:

Ако живота ни е базиран на това което вярваме тогава какво следва ако тези вярвания са погрешни? Какво ако ние живеем живота си покрит с фалшиви ограничения и неверни предположения, които други хора са формирали преди десетилетия, векове или дори хилядолетия?

Исторически например са ни учили, че сме незначителни петънца живот, който преминава през кратък период от време, ограничен от „закони“ на пространството, атомите и ДНК.

Тази представа предполага, че можем да окажем съвсем малък ефект върху каквото и да е по време на нашето пребиваване на този свят и когато си отидем от него вселената дори няма да забележи нашата липса. Въпреки че думите на това описание са малко остри, идеята не е толкова далеч от това, което много от нас днес са обусловени да считат за истина.

Точно подобни вярвания често ни оставят в състояние да се чувстваме малки и безпомощни пред лицето на големи предизвикателства.

Какво ако сме повече от това?

Може ли в действителност да сме много силни същества покрити с лъжлива външност?

Какво ако имаме чудотворен потенциал и сме родени в този свят с възможности отвъд нашите най-големи мечти – тези които просто сме забравили под условията, които ни държат в състояние на шок и съноподобно състояние на безсилие?

Как би се променил живота ни ако например открием, че имаме силата да премахваме болестите си?

Или какво ако изберем мира в нашия свят, изобилието в нашия живот и колко дълго да живеем?

Какво ако разберем, че самата вселена директно се повлиява от сила, която сме скрили от себе си толкова отдавна, че сме забравили дори че е наша?

Подобно радикално откритие би променило всичко.

В миналото е имало хора, които отказали да приемат ограниченията, които традиционно са формирали представата за живот в този свят. Те отказали да повярват, че ние просто се появяваме на този свят чрез мистериозно раждане, което не се поддава на обяснение. Те отхвърлили идеята, че подобно чудотворно събитие може да има за цел да живеем в страдание болка и самота докато не напуснем този свят по същия мистериозен начин, по който сме дошли. За да отговорят на жаждата си за по-голяма истина, те трябвало да поемат риск отвъд границите на своята обусловеност. Те се изолирали от приятели, семейство и общество и се освободили от това, което преди са били учени за света.

И когато го направили, нещо ценно и красиво се случило в техния живот. Tе открили нова свобода за себе си и отворили врата от възможности за други. Всичко започнало с въпроса, който бил също толкова смел по тяхно време, колкото е и днес: Какво ако нашите вярвания са грешни? Само когато приемем тази възможност ще открием свободата, която ще ни каже кои наистина сме всъщност.



Моето лично вярване в случая обаче е, че не е необходимо да живеем в студена и влажна пещера по средата на нищото, за да открием отговора. Също така чувствам, че личната свобода идва с индивидуалната посветеност да знаеш кой си в тази вселена. Когато се посветим на това – всичко от начина, по който мислим за себе си до начина, по който обичаме – ще се промени.

И би трябвало, защото ние сме променени в присъствието на по-дълбоко разбиране. Всичко отново опира до това, в което вярваш.

И въпреки че изглежда прекалено просто за да е вярно, аз съм убеден, че вселената работи по точно този начин.



Грег Брейдън

Превод: Alien 

http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/292-2011-02-03-21-45-31.html