През 1958 година един преуспяващ американски бизнесмен, собственик на рекламна корпорация и автор на над 40 забавно-развлекателни радио програми, доста популярни в Ню Йорк по онова време - се сблъсква с нещо необичайно и плашещо. Името на този човек е Робърт Алън Монро. А онова, което му се е случило през лятото на 1958 година било в пълно противоречие с неговите убеждения на средностатистически американец. Един уикенд, след обичайния семеен обяд, г-н Монро буквално започнал да се носи из въздуха, вън от материалното си тяло. Случилото се не било по време на спане и затова Робърт Монро не можел да го приеме просто като съновидение. Феноменът започнал да се повтаря почти всеки ден и след обстойни медицински и психиатрични прегледи станало ясно, че г-н Монро няма тумор в мозъка и не страда от умствено разстройство... а онова, което му се случвало, било вече описано в окултната литература като “астрална проекция”. Самотата и страхът, предизвикани от неизвестността - били огромни. Никой по онова време не можел да даде смислено обяснение на този феномен: за западната наука бил непознат, а мистиката и суеверията не били по вкуса на 42-годишния прагматик и бизнесмен Робърт Монро. Изминала цяла година и в резултат на около четиридесет внимателно осъществени опитности извън тялото, страхът скоро се стопил, за да бъде заменен от любопитството.
Година по-рано, през 1957 година, Робърт Монро започва да работи върху аудиопродукт, предназначен за обучение на хора по време на сън. В своята радио-лаборатория той изпробва върху себе си различни честоти на звука. В резултат на това започват пътуванията извън тялото, които продължават повече от 35 години. Впоследствие Робърт Монро създава институт за приложни науки и патентова своето откритие за пряката връзка между състоянията на сън, концентрация и будност и различните звукови чистоти, които се пускат през слушалки в лявото и дясното ухо.
Преживяното от Робърт Монро всъщност не е необичайно, ако съдим по резултатите от социологическо проучване, според което 20 % от американците са имали такъв тип опитност, а аз лично съм чувал човешки истории за подобен тип преживявания и тук, в България: при болнична упойка, при клинична смърт или просто по време на следобедната дрямка, когато човек изведнъж осъзнава, че наблюдава тялото си отстрани. В повечето случаи ние се стремим да омаловажим или забравим тези преживявания, за да си нямаме проблеми с психиатрите, с близките, с приятелите или просто с представите за реалността, които сме възприели. А и в 90% от случаите тези инцидентни напускания на физическото тяло са абсолютно неконтролируеми и случайни, и бързо биват забравяни.
Постепенно Робърт Монро се научава да контролира и сам да направлява пътешествията си отвъд физическия свят. В тези пътувания той посещава странни, непознати и далечни места, среща се със загадъчни същества от светлина, с други енергийни системи, както и с хора, населяващи отвъдното. Робърт Монро и екипът около него се заемат с нелеката задача да изнамерят технология, чрез която да е възможно повече хора да се убедят в това, че душата оцелява след физическата смърт.
През 1967-68 година психологът Чарлз Тарт пръв от хората на науката се осмелява да изследва необичайните състояния, в които можел да изпада Робърт Монро. При лабораторни опити внимателно е измерена мозъчната активност - оказва се, че в състояния на пътувания извън тялото полукълбата в мозъка работят в синхрон, тоест био-електрическите им импулси са с приблизително близки амплитуди.
В края на 70-те години екипът около Робърт Монро прави революционно откритие в сферата на аудио-технологиите. Те наричат изобретението си “хеми-синк” (hemispheric synchronization) и го патентоват в САЩ. Доколко е революционно говори фактът, че веднага след това американските тайни служби го използват в програмите си за психически шпионаж срещу Съветския съюз. Вероятно мнозина не знаят, но по онова време и двете свръх сили влагат колосални суми в изследванията на психичния потенциал на човека и възможността чрез “парапсихологически” способности да се измъкват технологичните и военни тайни на противника...
Идеята на Робърт Монро е проста, но гениална - чрез звукова симулация да се научи мозъкът да работи синхронично. Принципът е приблизително следният: ако в лявото ухо се пусне звук от 500 херца, а в дясното - от 504 херца, мозъкът отговаря на този звуков стимул с електроимпулс, равен на разликата между звуковите честоти в лявото и дясното ухо, тоест с 4 импулса в секунда едновременно в двете мозъчни полукълба. През 70-те години на 20-ти век няколко учени в САЩ, независимо един от друг, достигат до заключението, че този тип аудио-стимулация би могла да бъде използвана успешно за предизвикване на желани състояния на съзнанието - сън, концентрация, бодрост и т.н.
Клинични изследвания в тази област показват, че синхронизирането на мозъчната дейност води до подобряване на паметта, засилване на имунната система, преодоляване на вредните зависимости, подобряване на съня, лечението на неврозите, засилване на пси-способностите...
Пояснявам, че в случая не става въпрос за нещо кой знае колко необикновено. Човешкият мозък нормално влиза в ритъм на синхроничност по за няколко минути дневно. Много учени смятат, и то не без основание, че гениалните открития в историята на човечеството са плод на такъв тип мозъчна дейност, когато интуицията и вдъхновението на дясното полукълбо работят в хармония с логиката и аналитичността на лявото.
* * *
За необичайните опитности на Робърт Монро и изследванията на световноизвестния институт за приложни науки “Монро” в сферата на човешкото съзнание потърсих за разговор г-жа Лори Алън Монро. След физическата смърт на баща й, Робърт Монро, тя е председател на Борда на директорите на института “Монро” в щата Вирджиния, САЩ.
Лори Алън Монро: Всичко започна в Ню Йорк, когато баща ми експериментираше с възможността да бъдат създадени аудио-ленти, които да помагат на хората при запаметяване и обучение по време на сън. Вероятно като резултат от този експеримент той преживя първото си напускане на физическото тяло. Първоначално смяташе, че това е сън, но после осъзна, че е в пълно съзнание, защото ясно усещаше и виждаше какво се случва около него - по неговите думи той се е изплъзнал над леглото и е виждал ясно тялото си отдолу, както и тялото на майка ми до неговото. Първата мисъл, която му дошла наум била, че е започнал да умира и в резултат на уплахата бързо се върнал във физическото тяло...
След обстойни медицински и психологически прегледи той осъзна, че напускането на тялото няма да го убие и че е напълно здрав физически и ментално след преживяното.
Първоначално татко е бил в ролята на човек, поставен в, меко казано, необичайна ситуация. След първоначалната уплаха от неизвестното е станал любопитен и се запитал: “Защо именно на мен се случва това?”. Това го накарало да изследва опитностите извън тялото. Не някакви абстрактни причини за “духовен” прогрес на човечеството или науката, а подбуди от чисто лично екзистенциално естество са били силата, която го е тласнала да наблюдава и изследва странните приплъзвания от физическото тяло и пребиваването в други измерения.
Е. К.: Как реагираха близките, семейството ви, когато разбрахте, че на баща ви му се случват “странни” неща?
Е.К.: Какво представлява технологията “хеми синк”?
Л. А. М.: Когато баща ми разбра, че пътуванията извън физическото тяло не са прелюдия към смъртта и че не вредят на здравето му, страхът се стопи и той се изпълни с любопитство - какво всъщност има там, отвъд нашите обичайни възприятия. Тъй като не изповядваше определена религия и бе повече човек на науката, отколкото на мистичното поприще, той реши сам, а и с помощта на други хора, да изследва тази малко позната област на нашите възприятия. Неговото любопитство и желанието му да изнамери задоволително обяснение за пътуванията извън тялото с езика на западната наука са в основата на изследователските му търсения, продължили повече от 40 години.
С течение на времето той се научи да контролира процеса, съзнателно да предизвика опитности извън тялото. Всичко това е описано в първата му книга “Пътувания извън тялото”, излязла през 1971 година. В резултат на нарасналия интерес към неговите експерименти той и група негови приятели учени, решиха да основат института за приложни науки “Монро”, в който да изследват възможността за лабораторно контролирани и съзнателни пътешествия извън тялото... както и да се опитат да приложат наученото от такъв тип състояния в ежедневието. Така всъщност се роди технологията “хеми синк”, чийто първообраз бяха опитите на баща ми през 50-те години като радио-продуцент да изработи аудио-технология, която да подобрява запаметяването по време на сън, справянето със стреса и безсънието.
Е. К.: Вашата дефиниция за “пътуване извън тялото”?
Е. К.: 40 години по-късно, можем ли вече да твърдим, че всеки по свое желание и напълно съзнателно би могъл да пътува извън тялото си чрез аудио-технология “хеми синк”?
Л. А. М.: Интересен въпрос... Онова, което мога да кажа е, че нищо не може да се случи, без ние самите да го желаем. Освен това всеки човек е уникален, няма универсални рецепти. В продължение на 40 години ние се убедихме, че този процес действа и за много хора, които пожелаха да участват в него, тези опитности се оказаха жизнено определящи... защото съвсем различно е не просто да вярваме, а да знаем, че ние сме нещо повече от физическите си тела.
Е. К.: Какво бихте пожелали на българските читатели и слушатели?
Л. А. М.: Пожелавам им да вярват в себе си и да опознаят себе си. Единственият сигурен начин да направим това е да се вслушаме във вътрешния си глас. Няма универсални истини - който каквото и да ви казва - никога не приемайте неговите твърдения, без лично да сте ги проверили чрез опита си. Всъщност онова, което предлага нашият “Монро институт”, е просто възможност - нищо повече. Който желае, може да опита.
Трилогията на Робърт Монро за пътуванията му извън тялото и изследванията, проведени в института за приложни науки “Монро”, е преведена на български език и излиза за първи път на родния книжен пазар в началото на 90-те години. Повече подробности за дейността на “Монро институт” можете да прочетете на адрес: http://www.monroeinstitute.org/research/hemisync/hemi-sync.html .
http://liternet.bg/publish9/ekacarov/otvyd.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.