Науката се нуждае от свеж поглед към света

За да говорим за науката, първо трябва да намерим отговор на въпроса какво всъщност е тя. Дали представлява формулите от черната дъска в училище, или се свежда до теореми и научни закони? А може би се изчерпва с инсталираните в компютъра програми?

Личното ми мнение е, че всичко, споменато по-горе, са само прояви на повърхността. Те не представляват истинската наука. Истинската наука би трябвало да бъде човешкото описание и разбиране за обективните закони, по които се движат вселената, животът и материалният свят.

Думите "описание" и "разбиране" сочат, че хората не знаят истинската причина за развитието на нещата. Те само го анализират посредством практика, съществуващи теории и логика. Този анализ може да е правилен, но може и да е погрешен. Освен това, на повърхността нещата може да изглеждат по един начин, а всъщност да са други. Но през дългите години на трупане на знание хората все пак постепенно са формирали система за анализиране и решаване на проблеми. Те са открили, че системата е доста разумна, и й се доверяват напълно. В резултат това повече не търсят потвърждение за меродавността й и дали тя наистина обяснява законите за същността на нещата. Това е съвременната емпирична наука, която хората познават в момента и на която разчитат.

Съвременната наука е изградена въз основата на наблюдение, опит, логика и анализ. Въпреки това може да се твърди, че самата й основа е непълна.

Нека вземем някои познания за пример. Съвременните математика и физика са построени въз основа на серия от общи закони, хипотези и теореми, всички от които са се появили в резултат от експерименти. Може би си спомняте, че в елементарната математика и физика има някои общи закони. Какво са общите закони? Те представляват закони, които са публично признати за верни. По думите на преподавателите в университета, това са закони, които не подлежат на доказване. А дали тези публично признати закони са напълно верни?

Например „сумата от всички ъгли в един триъгълник е равна на 180 градуса“. Това заключение може да изглежда безспорно вярно, но когато хората наистина измерили света, открили че това правило е грешно. Триъгълникът от илюстрацията например има сбор на ъглите, по-голям от 180 градуса. Причината за това явление е извитата форма на повърхността на земята. Този триъгълник всъщност не съществува само в една равнина, а е част от извитата земна повърхност. Тогава, дали повърхностите, които виждаме, са наистина такива, каквито изглеждат? Дали повърхността на езерото, на бюрото в офиса или на листа хартия наистина представляват равнини? Всички те се намират на тази извита повърхност на Земята и следователно е невъзможно триъгълникът, намиращ се на коя да е от тези повърхности, да има сбор от ъглите, равен на точно 180 градуса.

Впоследствие е развита геометрия, която се основава на това разбиране. Струва си да се отбележи, че математикът Гаус е стигнал до същото заключение след провеждане на подобни изследвания. При все това Гаус крил откритията си в продължение на шестнадесет години, защото се страхувал да не му се смеят поради привидната абсурдност на тази нова геометрия. Този пример показва, че теории, които смятаме за абсолютни, може да се окажат не толкова верни. Възможно е теориите да са верни само в точно определена среда, при точно определени условия и в малки граници. Ако ги приложим извън тази граница, ще открием разлики. В дори още по-голям обхват те могат да се окажат напълно погрешни и да се разпаднат.

Нека разгледаме наблюдението. Сегашната експериментална наука е установена на базата на наблюдението. Изглежда, че на макроскопично ниво тези тестове работят много добре. Въпреки това, на микроскопично ниво те изобщо не работят. Съотношението на неопределеност на Хайзенберг в квантовата механика произлиза от неспособността на подобни тестове да се сдобият с точен резултат на микроскопично ниво. С други думи, сегашните научни методи за измерване вече не работят. Причината е, че методите работят само въз основа на разбирането в един ограничен обсег. Щом излязат от тази среда, те са вече неспособни да засекат неща на по-микроскопично ниво.

Този тип експериментална наука отговаря на начина на мислене на много хора: „вярвам в това, което виждам“ и „не вярвам на това, което не виждам“. Научни ли са тези твърдения? Не непременно. Да вземем човешкото око за пример. Спектърът от вълни, които можем да засечем с очите си, е много тесен. Нашите човешки очи не могат да видят каквото и да било извън този спектър. Тази неспособност обаче не означава, че останалата част от спектъра не съществува. Това, което можем да видим с нашите човешки очи, може да изглежда по съвсем различен начин, когато е видяно на други честоти. Ако човек има рентгенови очи, ще вижда костната структура на тялото, когато наблюдава хората. В миналото, преди хората да са познавали рентгеновите лъчи, кой би могъл да повярва на подобен образ? Това означава ли, че само защото не можем да виждаме с просто око рентгеновите лъчи, трябва да отречем съществуването им?

По същия начин разбирането на съвременната наука за вълните (светлината) на други честоти е доста ограничено. Ако един ден хората имат очи, които могат да виждат на различни честоти, и могат да видят света от по-голям ъгъл, видяното ще е доста различно и това ще означава, че можем да виждаме неща в други светове. Освен това, хората сега осъзнават, че честотите са проява на енергия. Тогава не означава ли това, че видяното ще е материално проявление на определен вид енергия? И не значи ли това, че хората не могат да видят материално проявление на по-високо ниво? За да може човек да види всичко това, са необходими очи, които да отговарят на съответен енергиен свят или на съответната честота на светлинна вълна.

Хората може да не са способни да разберат напълно посланието на нещата, които можем да видим с очите си. Ще използвам следващите две снимки като пример. Първата снимка е пълното със звезди небе и е снимана с космически телескоп. Тя не е много по-различна от звездите, които виждаме в нощното небе. Въпреки това, ако приложим дигитални технологии, за да настроим образа с помощта на гама лъчи, получаваме снимката по-долу – в нея присъства и красива мъглявина. В първата снимка тази мъглявина не се вижда, макар да е там – не се вижда с просто око. Когато подсилихме и извлякохме този образ, се сдобихме с невероятни резултати. Този пример показва, че съществуват много послания и информация, които може да са около нас и въпреки това да не сме способни да ги видим или осъзнаем. Това не е защото не сме в контакт с тях или защото не са показани на хората. Някои от тези неща, които смело можем да наречем послания, биват разкрити с помощта на собственото ни познание. Въпреки това нещата, които знаем, са много ограничени, а това означава, че съществува огромно количество информация, която не можем да анализираме. Ето защо не бива прибързано да отричаме обективното съществуване на неща, за които не знам, поради ограничените ни методи за тяхното разпознаване и идентифициране.

http://www.epochtimes-bg.com/2012-02/2012-03-18_01.html