петък, 12 април 2013 г.

Началото на Обрата

Дейвид Айк на живо ,
Кардигън, Уелс, 20 май 1996


Благодаря 
Здравейте, тези неща тук не са камери, гарантиращи сигурността, просто, за да ме наглеждат, но са част от съставянето на този филм, защото информацията, която ще представя тази вечер, после ще има възможност да отиде по целия свят, така че все повече хора ще могат да осъзнаят, че може би наистина има някаква разлика между това, което ни се казва, че се случва в света и това, което наистина се случва в света. Така че по този начин не казвам „Добър вечер” само на жителите на Кардигън, Уелс, едно от най-хубавите места във Великобритания, трябва да призная, идвайки дотук с колата днес, но също и на хора от много други континенти, които ще гледат този филм в определен момент. Някои от тях ще бъдат американци, други австралийци, някои араби, други евреи, някои бели, други черни. И въпреки това, всички тези понятия, всички тези символи на разделяне са просто една илюзия. Защото ние всички сме едно, всички сме част от същото Съзнание, от същото Цяло, което го виждаме изразено във форми на живот по целия свят. Разделението в този свят е в съзнанията ни. Ние го създаваме. А това е доста свързано, с това за което ще говоря тази вечер, защото това разделение, тези догми, такива от сорта на: „Аз съм прав. Аз имам всички отговори. Ти бъркаш.” Тези нагласи подтиквани една срещу друга по целия свят, които в крайна сметка позволяват на шепа хора да определя насоката на света. Разбира се не абсолютно всичко, но насочването на света към едно по-голямо централизиране на власт, в ръцете на все по-малко и по-малко хора. Беше някак си интересно в началото на 90-те, когато ми се отвори седмата чакра, и се мъчех да осмисля какво ми се случваше, защото изведнъж започнах да виждам света и себе си по много различен начин. Някои хора наричат това духовно пробуждане. Забележете духовно пробуждане, а не религиозно. Ще имам тениска, на която ще пише „Господи, опази ни от религията”. Странно е, когато говориш за духовност хората си мислят, че говориш за религия. Често е обратното, но не винаги. За мен религията е в много случаи обратното на духовността. Според мен религията е най-голямата форма за контрол над съзнанието, създадена досега, а в най-крайното си състояние е психологически фашизъм. Манипулиране чрез насаждане на страх и вина с цел контрол над хората. Духовността е точно обратното на това. Тя освобождава духа, прославя нашата уникалност, защото ние всички сме части от Цялото, но сме уникални части от Цялото. И от голямо значение е да уважаваме правото на всички други да изразяват тяхната уникалност, свободни от налаганата от някого система на вярвания, версията на някого за правилно и грешно, морално и неморално. Всичко това е от изключително значение за това как една шепа хора контролира света. Защото в много случаи ние сме били тероризирани, за да отречем, това което сме, а именно уникални. А веднъж щом направим това, ние ставаме едно стадо. Една овчедушна тълпа, а точно този начин на мислене е средството, чрез което се манипулира светът от много малко хора. Сега ще ви дам един пример, за да покажа какво имам в предвид. Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3 години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място. Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал. Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират, вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” - „Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса. Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Това е като да строиш стадото физически. Трябва ви по един човек за всяка овца. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушаване на хората да мислят по начина, по който ти искаш. Тези стотици овце бяха прибрани от един човек, мигащ от време на време и от едно евтино куче, раздаващо страх. Така става и с нас хората. Удивителна е степента, до която сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила. Когато стигна до духовната част и отново подчертавам не религиозната, във втората част на моето експозе, ще стане на въпрос за връщането на нашата сила. Защото веднъж като го направим всичко свършва. Голямата пирамида на манипулиране става неосъществима. Но когато се отказваме от силата си, е детска играчка да бъдем манипулирани. Ние дори сме се отказали от тялото си. Това е смешно. Освен нашите умове, това е единственото нещо, което сме. Ние го притежаваме. Но сме се отказали от него. Преди известно време отидох в една национална болница със сина ми Гарет, който играе футбол. Той си беше наранил ръката, докато е играел футбол и ние отиваме до кабинета за пострадали, за да видим дали си е пукнал костта. Влизаме в кабинката за преобличане и идва един млад лекар, приятен човек. И той върти ръката на сина ми и казва: „Не. Не е счупена. Най-доброто нещо за това е арника.” Направо щях да падна от пейката в недоумение. Този лекар в националната болница препоръчва хомеопатично лекарство. Аз попитах: „Какво е мнението на властите, че ти препоръчваш хомеопатични лекарства?” Той отвърна: „Аз не им казвам”. Той извади две малки бутилки от джоба си и каза: „Хората идват в този кабинет в повечето случаи, защото са травмирани, заради, това което им се е случило. Аз им слагам две капки на езика и ги успокоява. Явно това е спасително лекарство. Виждаш ли онези сестри ей там. Лекувам ги хомеопатично, но нямам право да лекувам пациентите, освен ако не го споменаваме.” Същото е в Америка и в други райони на света, където тази основна система съществува, която ни казва какво да правим с телата си и как да ги лекуваме и как да не ги лекуваме, защото когато си седях там в онзи кабинет за пострадали, се замислих колко хора допринасят с парите си, за да финансират националното здравеопазване, което бързо се е превърнало в една преработващо подразделение в развалини, за да е възможно да продължава. Милиони и милиони хора правят това. Всяка седмица, всеки месец. Те го финансират. Колко хора решават, че за тази сума пари няма да ни се предлага огромният спектър, от познание за лекуване на тялото, датиращ от Древността? А нас всъщност ни се дава да избираме между скалпела и синтетичното лекарство, което докарва на мултинационалните компании огромни печалби. Които печелят буквално милиарди долари не от излекуването на хората, а от тяхното разболяване. Колко хора решават това? Около неколцина. Всички, от които вероятно са свързани с мултинационалната мрежа на компаниите, произвеждащи лекарства. Това е една голяма далавера да знаете! Ако контролирате Световната здравна организация (СЗО), вие се уверявате, че има изявления от сорта на: „СЗО казва, че следващата година ще има епидемия от дребна шарка. Ваксинирайте себе си и децата си. Ако не го направите сте лоши родители”. После същите хора, които организираха това, започват да разпространяват ваксината и да правят цяло състояние от нея. Едно от нещата, което според мен разкрива какво наистина става в света, е когато осъзнаем, че същата сила контролира съвсем различни организации на пръв поглед. Та това отказване от наша страна от контрол над съзнанието ни, това отказване от силата ни, всъщност е създало средството, чрез което една шепа хора контролира света. И това средство до голяма степен е това, което аз наричам неконфликтните зони или комфортните зони. Всяка една догма: християнска, мюсюлманска, еврейска, икономическа, политическа. Край нямат. Ние хората сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: „Нормата”, която ако спазваш си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако започнеш да си мислиш: „Всъщност аз имам мой ум, който е уникален и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока ще излезеш извън нея. В този момент: „Той е луд. Тая е особена. Той е опасен.” Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Та те дори и да си покажат пръста реагират: „О Боже. Тук ще си остана. Навън е страшно некомфортно.” Та какво става хората излизат на улицата. Отидете по времето на всеки един час пик във всеки град на света Лондон, Ню Йорк, Сидни навсякъде, и вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света, това което наистина са. Какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си. Те носят една маска , която казва: „Това действително не съм аз, но това според мен е приемливо за всички. По този начин мога да съм в комфортната зона.” И за мен лично, войната в психиката ни между тази част, която аз наричам „Аз съм себе си аз - съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота и другата, която казва „О Боже”, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото не само, че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалата раса. Смешно е наистина. Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: „Ако продължа нататък, с това което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.” Ти не си мислиш: „Ако наистина отида нататък какво ще си помисли Бил Клинтън за мен? А какво би казал премиерът на Великобритания? А директорът на английската банка?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.