МЕДИУМЪТ ДОРИС СТОУКС

До смъртта си през 1987 година Дорис Стоукс е най-известният британски медиум за своето време, както и „суперзвезда сред медиумите", прочута по целия свят, особено в Австралия и Нова Зеландия. Като дете тя наблюдава изнасянето на мъртвец от съседната къща, но е учудена от факта, че до него върви мъжът, чийто труп всъщност носят. Майка й е обезпокоена от странните способности на Дорис, но баща й, който е медиум, я поощрява. Едва след смъртта на баща си и след като се омъжва, непосредствено преди Втората световна война, Дорис започва сериозно да развива своите дарби. След шумното си участие в група за развиване на психичните способности, тя се отказва от такова формално обучение.

Дорис притежава свръхестествена способност да чува недоловими за човешкото ухо звуци. Тя по-скоро чува, отколкото вижда безплътните духове. Тези, които са от по-дълго време в „отвъдното", се чуват силно, докато скоро починалите звучат слабо и объркано. Също като в реалния живот, „бомбастичните" личности се опитват да заглушат по-смирените души, но Дорис знае всичките им номера и се проявява като добра, но строга господарка на церемониите. Тя никога не изпада в транс и не използва намалено осветление, нито пък други странни ефекти, а се обръща към невидимото със същата дружелюбност, с която говори на публиката. Дорис жъне успех след успех, като дава точни и подробни сведения за участниците в сеанса и за гласовете, които чува.

Често много от скептиците за броени минути променят мнението си за нея. На демонстрация, направена от Дорис в началото на осемдесетте години за лансиране на книгата й „Гласовете, които чувам", една журналистка, написала какво ли не за „глупостите" на спиритуализма, се трогва до сълзи от посланието, което според Дорисе предадено от безплътния дух на починалата й сестра-близначка. Въпреки че Дорис би могла да събира информация сред своята публика, местата не са предварително определени, а и нейната памет не е особено силна. Информацията, дадена на журналистката, е типична за посланията, които „идват" чрез Дорис. Те съдържат тривиални подробности, например за цвета на завесите в дневната или загриженост за здравето на домашен любимец. Сякаш Дорис чете мислите на участниците в сеанса, или пък наистина мъртвите й говорят.

Дорис не се бои да говори и за по-важни неща. Веднъж тя казва на един вдовец, изпаднал в депресия, че жена му го предупреждава да не взема свръхдозата лекарства, която е планирал за същата вечер. Дете, починало при помятане, казва на майка си, че й прощава за своята смърт. Към края на живота си Дорис изнася сеанси в няколко страни пред препълнени зали. Едно от любимите й места е лондонският „Доминиън Тиътър" — огромна зала, използвана обикновено за мюзикъли. Тя отива твърде далеч, а здравето й без друго не е особено добро. Каквато й да е причината, нейните представления я правят твърде уязвима за обвинения в таен заговор с участници от публиката, и дори в злоупотреба с чувствата на опечалените.

Въпреки всичко Дорис Стоукс е един от малкото медиуми, които въобще някога са признавали, че са използвали измама. На млади години тя успява веднъж да подслуша разговорите сред публиката и използва чутите имена в своите „послания". Тогава нейният дух-покровител я накарва да се извини на тези, които е измамила, и да си признае какво е извършила, защото в противен случай няма да получава повече инфрмация от „отвъдното". Дорис твърди, че след този случай нито веднъж не се е изкушила отново да използва невярна информация.

Според парапсихолозите медиумите използват смес от телепатичен контакт с живите и свръх -екстрасензорна перцепция (зирег-Е5Р), достъп до информационен пул, близък до „колективното безсъзнателно". Дорис приема тези обяснения за твърде забавни. „Те просто ми говорят, драги, а аз само предавам посланията им" — казва тя.

http://duhovno-razvitie.com/doris.htm