Запознай ме с твоя енергиен дубликат!

Фантомният ефект на ДНК е забелязан още през 1984 г.

Голямата изненада на това столетие може би ще се окаже хипотезата, че генетичните кодове на организма съвсем не се намират в молекулата на ДНК, или поне не само там, пише quantumcristal.com. В публикацията по материали на ITEM се споменават слабо известни факти, които могат из основи да променят развитието на генетиката и медицината като цяло. Както и някои агностични схващания. И все пак, нека уточним, че това са само предположения, за които все още се водят бурни научни спорове. Конвенционалната световна мисъл се отнася скептично към подобни твърдения, но това не пречи да сме запознати и с тази теория.

При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.

Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори" на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас.


Ето и най-интересният ефект от странния експеримент. Учените прибрали молекулата на ДНК в кварцовото контейнерче, но на мястото, където тя се е намирала преди, светлината продължавала да се завърта спираловидно, макар че физически ДНК там вече нямало. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от молекулата на ДНК, за да е факт. Единственото рационално научно обяснение било, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК. Нещо като енергиен двойник на молекулата. Фантомът има същата физическа форма, но ако ДНК се премести, дубликатът остава там, където преди малко е била молекулата. И продължава да върши работата си – да съхранява видимата светлина. Фотоните се задържат на съответното място от енергийното поле.
Човешкото тяло разполага с трилиони високо специализирани и структурирани молекули на ДНК. От това следва, че цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. И всеки един от нас на микробиологично ниво може би е следван по петите от невидим дубликат. Това се връзва напълно логично с теорията от наблюденията на Александр Гурвич и други учени за наличието на информационно поле, диктуващо на клетките ни какво да правят. Излиза, че най-важната задача на молекулата на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото тяло, така и в неговия енергиен дубликат.

И това не е всичко. При този опит с шокиращи резултати, молекулата била заливана с течен азот (ефектът на внезапното силно охлаждане). Светлинната спирала изчезвала, но отново се появявала след 5 до 8 минути. Околната светлина отново се самоорганизирала в уникален спираловиден модел на ДНК, който оставал видим в продължение на 30 дни. Информацията за тези изумителни резултати е известна повече от 25 години, но на практика никой не е чувал за тях. Въпреки, че експериментът, за който ви разказваме, е повтарян многократно, включително и от Р. Пекора в САЩ.

Биохимикът Глен Рейн, възпитаник на Лондонския Университет, е изследвал как точно ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Знае се, че в клетката, преди нейното делене (или ако е повредена или мъртва), спиралите на ДНК се развиват. Те започват да се съединяват, когато клетката се ремонтира или работи по изцелението си. Темповете на съединяване или разединяване могат да се измерят с това, доколко молекулата поглъща светлина с дължина на вълната 260 нанометра. За опитите си Рейн ползвал жива ДНК от човешка плацента, потопявал я във вода и съхранявал тази смес в мензура. После различни хора се опитвали да съединяват или разединяват ДНК със силата на мисълта. Контролните образци, с които никой не се опитвал да прави нищо, се променяли едва с 1,1%, а „обработените" с мисловен поток - до 10%. Това означава, че мислите ни няколко пъти усилват процесите в човешката ДНК.

Хора с хармонични вълнови излъчвания могат по-активно да променят структурата на ДНК, а „превъзбудените индивидиуми" (с нехармоничен модел на мозъчните вълни) предизвиквали анормална промяна в ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. Промяната се случвала на дължина на вълната 310 нанометра (близо до величината на Фриц-Албърт Поп – 380 нанометра). Това е параметър за вълната, която може да предизвика рак. Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се затегне по-здраво при съединяването. Според Рейн, измененията в светлината с дължина на вълната 310 нанометра означават само едно – че протича промяна във физичната и химичната структура в една или повече от фундаментите на молекулата на ДНК.

В друг случай ДНК се слагала пред хора с хармонични пакети на мозъчните вълни, които обаче не се опитвали да я променят. Тогава в образеца на ДНК не се наблюдавало нито съединение, нито разединение. Нещата се случвали само тогава, когато хората искали това. Възникват логичните хипотези, че подобни ефекти се създават от съзнателните намерения на хората. Лю Чилдър можел да съединява или разединява ДНК в лаборатория, като той самият се намирал на разстояние 800 м от мястото.

Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в института на Глен Рейн в Калифорния, от дома си в Москва на хиляди километри от лабораторията. Рейн отбелязва, че ключовото качество на енергията, което е в състояние да създава хармония в мозъчните вълни и да влияе на ДНК – това е излъчването на сърцето. На практика било получено микробиологично доказателство за това, че нашите мисли могат реално да създават физични и химични изменения в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват. Открита е и връзката между гневните мисли и неимоверно увеличаващия се ръст на раковите тъкани.

Неотдавна в публикация на Чикагския медицински Университет беше написано, че около хиляда гена се променят при най-простичка смяна на социалния статус. Учените определиха 987 чувствителни към статуса гени. Сред тях са отговорните за стреса, свързаните с работата на мозъка и още 112 гени, ангажирани с дейността на имунната система. Измененията на генно ниво бяха толкова ясни и възпроизводими, че след подробен анализ, учените решиха обратен казус – да предскажат какъв е бил социалния статус на човека, участвал в експеримента, чрез анализ на кръвта му.

http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/2073.html

Духовни и недуховни същества

1 . Недуховните същества живеят изключително в рамките на петте сетива и вярват, че ако не могат да видят, докоснат, помиришат, чуят или вкусят нещо, значи то просто не съществува. Духовните същества знаят, че освен петте физически сетива съществуват и други, с които можем да възприемаме света на формите. 
2. Недуховните същества вярват, че сме сами във вселената. Духовните знаят, че никога не сме сами. 
3. Недуховните същества се съсредоточават върху външната сили. Духовните - върху силата вътре в себе си. 
4. Недуховните същества се чувстват отделни и разграничени от другите - същества сами в себе си. Духовните същества знаят, че са свързани с всички останали и живеят така, сякаш споделят човешкото битие с всеки срещнат. 
5. Недуховните същества вярват изключително в причинно-следствения механизъм на живота. Духовните знаят, че във вселената действа по-висша сила от принципа на причината и следствието. 
6. Недуховните същества са мотивирани от успеха, постижението и притежанието. Духовните са мотивирани от етиката, ведрината и живота. 
7. В съзнанието на недуховния човек няма място за медитация. Духовният човек не може да си представи живота си без нея. 
8. За недуховния човек интуицията се свежда до попадение или случайна мисъл, изскочила неочаквано в ума. За духовния човек тя е много повече от това. Тя е напътствие, идващо от Бога, и на такова вътрешно прозрение никога не се гледа несериозно и с пренебрежение. 
9. Недуховният човек ненавижда злото и е изпълнен с решимост да унищожи онова, което смята за зло. Духовният знае, че всичко, което мрази и с което се бори, го прави по-слаб, а всичко, което подкрепя, му дава сила. 
10. Недуховният човек не изпитва чувство за отговорност към вселената и почит към живота. Духовният човек изпитва преклонение пред живота, с който е пропито всяко същество. 11. Недуховният човек е обременен от злоба, враждебност и потребност за отмъщение. Духовният човек няма в сърцето си .място за тези пречки по пътя към чудотворството и истинската магия. 
12. Недуховният човек вярва, че в реалния свят съществуват граници на възможното и макар да има известни свидетелства за съществуването на чудеса, те се смятат за случайности, които се реализират за неколцина щастливци. Духовният човек вярва в чудеса и в собствената си неповторима способност да получава любящи напътствия и да познае света на истинската магия. 

Уейн Дайър 

Юнг, синхроничностите и светът около нас

Един от големите приноси на Юнг е определянето на понятието синхроничност. Синхроничностите са съвпадения, които са така необичайни и толкова значими, че едва ли могат да бъдат приписани на случайността. Всеки от нас е преживял синхроничност в някакъв момент от своя живот, например когато научим странна нова дума и след това я чуваме по новините няколко часа по-късно или когато размишляваме по някаква тъмна и неясна тема и след това забележим други хора да говорят по нея.

Класическият пример е историята със скарабея на Юнг. Юнг лекува една жена, чийто твърдо рационален подход към живота я затруднява да извлече полза от лечението. След поредица обезсърчаващи сеанси жената разказва на Юнг сън, в който участва един бръмбар скарабей. Юнг знае, че в египетската митология скарабеят символизира прераждане и се учудва дали подсъзнанието на жената не показва символически, че тя претърпява някакъв вид психологическо прераждане. В момента, в който й разказва това, нещо почуква по прозореца и той вдига очи, за да види един златистозелен скарабей от другата страна на стъклото (това е единственият случай, когато скарабей се появява на прозореца на Юнг). Той отваря прозореца и пуска скарабея да лети из стаята, когато представя своята интерпретация на съня. Жената била толкова слисана, че смекчава своята рационалност и от този момент нейната отзивчивост към лечението се подобрява.

Юнг се натъква на много такива значими съвпадения по време на своята психотерапевтична работа и отбелязва, че те почти винаги съпровождат периоди на емоционална интензивност и трансформация: фундаментални промени във вярата, неочаквани и нови прозрения, смърт, раждане, дори професионални промени. Той забелязва, че те достигат върха си, когато новото разбиране или прозрение се появи на повърхността на съзнанието на пациента. Когато новите идеи стават по-широко известни, други терапевти започват да описват своите собствени преживявания със синхроничността.

Например работещият в Цюрих психиатър Карл Алфред Майер, който от дълго време си сътрудничи с Юнг, разказва за една дългогодишна синхроничност. Американка, страдаща от сериозна депресия, изминава целия път от Учън в Китай, за да бъде лекувана от Майер. Жената била хирург и оглавявала мисионерска болница във Учън от двадесет години насам. Тя се интересува от местната култура и става познавач на китайската философия. По време на своето лечение лекарката разказва на Майер сън, в който вижда болницата, като едното от крилата й е разрушено. Тъй като нейната самоличност е твърде тясно свързана с болницата, Майер смята, че сънят й показва загуба на нейното усещане на Аза, нейната американска идентичност, и това е причинило депресията й. Той я посъветва да се върне в Щатите и, когато тя го прави, депресията бързо изчезва, както той предрича. Преди жената да отпътува, той я кара да начертае подробна скица на разрушената болница. Години по-късно японците атакуват Китай и бомбардират Учън-ската болница. Американката изпраща на Майер копие от списание „Лайф“, в което на двойна страница има снимка на частично разрушената болница и тя е идентична с рисунката, която лекарката е направила преди девет години. Символичното и твърде лично послание на нейния сън се разплисква отвъд границите на нейната психика и преминава във физическата реалност.

Тъй като подобни случаи са впечатляващи, Юнг се убеждава, че такива синхроничности не са случайни произшествия, а са факт, свързан с психологическите процеси в индивидите, които ги преживяват. Тъй като той не може да разбере как нещо, което се случва дълбоко в психиката, може да причини събития или серия събития във физическия свят, най-малкото в класическия смисъл, той предполага, че някакъв нов принцип трябва да бъде включен, един акаузален свързващ принцип, досега неизвестен за науката.

Когато Юнг издига за пръв път тази идея, повечето физици не я приемат на сериозно (въпреки че един изтъкнат за времето си физик, Волфганг Паули, намира идеята за достатъчно значима, тъй че става съавтор на Юнг за една книга по темата, озаглавена Интерпретация на природата и душата). Но щом се установява съществуването на нелокални връзки, някои физици придават на идеята на Юнг друг вид, физикът Пол Дейвис заявява: „Тези нелокални квантови ефекти са всъщност форма на синхроничност, в смисъл, че те установяват връзка – по-точно взаимна зависимост – между събития, за които всяка форма на причинно-следствена връзка е забранена.

Друг физик, който приема синхроничността сериозно, е ф. Дейвид Пийт. Пийт смята, че синхронните от Юнгов тип са не само реални, но предлагат още едно доказателство за неявния ред. Както видяхме, според Бом очевидната отделеност на съзнанието и материята е една илюзия, творение на човешкия ум, което се появява само след като и двете се разбулят в проявения свят на обекти и последователно протичащо време. Ако няма разделение между ум и материя в неявния ред, основата, от която всички неща възникват, тогава не е необичайно да очакваме, че реалността може също да бъде пронизана от следи на тази дълбока свързаност. Пийт смята, че синхроничностите следователно са „цепнатини“ в тъканта на реалността, краткотрайни процепи, които ни позволяват да хвърлим бегъл поглед към необхватния и единен ред, който стои в основата на всичко в природата.

Казано по друг начин, Пийт мисли, че синхроничностите разкриват отсъствието на разделение между физическия свят и нашата вътрешна психическа реалност. По такъв начин относителната рядкост на синхронистични преживявания в нашия живот показва не само степента, в която ние сами се фрагментираме от общото поле на съзнанието, но също степента, в която се самоизолираме от безкрайния и удивителен потенциал на по-дълбоките редове на ума и реалността. Според Пийт когато ние преживяваме една синхроничност, това, което реално изпитваме, „е човешкият ум, действащ за момент в своя истински ред и разпростиращ се навсякъде в обществото и природата, движещ се през редове на увеличаваща се изтънченост, достигащ източника на ума и материята в самата творческа способност“.

Това е една смайваща идея. Действително всички наши обусловени от здравия разум предразсъдъци за света са основани върху предпоставката, че субективната и обективната реалност са твърде много разделени. Затова синхроничностите изглеждат толкова объркващи и непонятни за нас. Но ако в края на краищата няма разделение между физическия свят и нашите вътрешни психически процеси, тогава трябва да сме готови да променим нещо повече от нашето обичайно разбиране на вселената, защото подразбиращите се следствия са зашеметяващи.

Из „Холографската вселена“, Майкъл Толбот

http://psychologist-bg.com/2012/02/18/%D1%8E%D0%BD%D0%B3-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%BD/

Водовъртежите в реката на времето

Каква е природата на времето и на какво е способно то, никой не знае. Загадките, които то ни поднася, са непостижими за съзнанието ни. Към тях се отнасят т. нар. водовъртежи на времето, когато неговото плавно течение неочаквано се прекъсва и попадналите в тези "завихряния" хора и материални обекти се пренасят от миналото в настоящето. Тези аномалии се случват не само на сушата, в морето и в небето, но и в Космоса...

Американският астронавт Чарлз Гинсън е живял в космоса … 28 години!

В пролетния ден на 26-ти март 1991 г., след почти 28 години откакто изчезва астронавтът в Космоса, американски военни получават радиограма от Гинсън. Малко след това в океана е намерена капсулата на „Джемини“ с астронавта на борда.

Възниква въпросът как един астронавт може да оцелее в космическата бездна 28 години със запас от гориво, храна и вода само за половин година? Без участието на някои „извънземни“ сили е немислимо!

За този мистериозен случай официална версия на НАСА не съществува. Космическият апарат с астронавт на борда е изстрелян от военните, така че всичко е забулено в мистерия. Документи, свързани с това събитие са изчезнали заедно с архива. Дори няма доказателство, че Гинсън е нает от НАСА, въпреки че по-възрастните членове го помнят добре.

Чарлз Гинсън преминава карантина на военновъздушната база Едуардс в Калифорния. Астронавтът и „Джемини“ са внимателно проучени. Специално създадена група психоаналитици се опита да получи информация от Гинсън за фантастичното си приключение.

- Физически той се чувства добре, но е напълно дезориентиран – казва пред репортери служител на НАСА.

- Не си дава сметка за отсъствието му от Земята за това дълго време. За психическото му състояние има още много да се желае, думите му не може да се свържат в някаква логическа връзка. Запитан къде е бил, дали се е срещал с извънземни в космоса или с някакви „свръхестествени“ сили, Гинсън неизменно отговаря:

„Никога вече … Вие трябва да разберете … Това са наши врагове.“ Допълнителни въпроси предизвиквали в него истерия и плач.

Какво казва науката ?

Употребяваме израза "река на времето", без да се замисляме за физическия му смисъл. В същото време има научна хипотеза, според която времето е материално. Тогава в тази хронорека могат да се случват същите явления както в обикновена река - например водовъртежи. Когато те се появят в земната река, попадналите в тях листа и клонки дълго се въртят на едно място, ту спускайки се към дъното, ту отново изплувайки на повърхността. Не е изключено също такива водовъртежи да се появяват и в реката на времето. Те нарушават плавното и течение, като улавят хора и материални обекти, пренасяйки ги от един времеви отрязък в друг.
От гледна точка на квантовата физика в това няма нищо необичайно. На субатомно ниво частиците, а следователно и материята, от която се състои човек и всички обекти в забикалящия ни свят, притежават вълнови свойства. Затова те могат да участват в различни енергетични процеси, които се съпровождат с преместване в пространството. При това размерите и масата нямат значение. Самите процеси - въпросните водовъртежи на времето - често протичат така, че ние не можем да ги регистрираме с помощта на прибори и виждаме само резултатите.
И тук е уместно да се цитира изказването на известния астрофизик Николай Козирев : "Времето е най-важното и загадъчно свойство на Природата... Времето ни сближава с най-дълбоките и съвършено неизвестни свойства на света, които едва ли може да си представи и най-смелият полет на човешката мисъл" ...

Единиците на агресията

Владимир Финогеев - завеждащ лаборатория за детерминивни изследвания изказва собствена хипотеза, в която развива смелата идея, че настъпването на природни и социални катаклизми може да се предугади по биологични "предвестници". Според него индикатор за бъдещите глобални изменения може да се смята масовият изблик на агресия в поведението на хора и животни. Трябва само внимателно да се следи и навреме да се даде предупреждение за надигащата се опасност.
"Всички твърди тела, материята като цяло притежават маса и измененията на ниво вещество винаги закъсняват в сравнение с измененията на ниво енергия", казва Владимир Финогеев.
Земетресенията са резултат от тектонични размествания в земната кора. В този процес са задействани значителни маси вещество. И преди да настъпи раздвижването на материковите плочи, може да се зафиксират серия изпреварващи електромагнитни и гравитационни сигнали. Финогеев смята, че и социалните сътресения, в които са замесени големи маси хора, първо се проявяват в електромагнитни среди.
Тази система на електромагнитни сигнали оказва деструктивно въздействие върху поведението на хора, животни, птици, насекоми. За да стане по-ясно как се случва това, може да се направи следната аналогия. Известно е, че всяка мисловна дейност се съпровожда с възникването на електромагнитен сигнал в мозъчните структури на човека. Този сигнал може например да се използва за продвижване на курсора на екрана на компютъра.
Да си представим обратната картина. Този сигнал се записва и се насочва отново към мозъка. В отговор той генерира мисловна активност, отнасяща се до положението на въпросния курсор. Да усложним задачата : наблюдателят мислено разрушава на екрана на компютъра изображението на даден обект. Този мисловен процес ще се съпровожда с електромагнитно излъчване с деструктивен характер. И ако мозъкът получи този сигнал обратно, това ще предизвика разрушителна мисъл, адекватна на изпратения по-рано сигнал. А мисълта, като правило, е последвана от действие.
"Деструктивната електромагнитна и гравитационна картина, която се проявява в местата на бъдещи социални и природни катаклизми, стимулира деструктивното, т.е. агресивното поведение на хора и животни на тези места - смята Финогеев. - Така например, преди да настъпят социалните взривове в Тунис, Египет, Либия, изведнъж акулите започнаха масово да нападат хора. Процесите на недоволство, гняв, протест, стремеж да се разруши съществуващия режим, изразени в електромагнитен импулс, предизвикват агресивен отговор от животните."
За да се разбере механиката на тези въздействия, изследователят предлага да се разгледа простият пример на разрушаваща се къща. Тя овехтява постепенно : първо настъпва серия разриви на атомно, молекулярно ниво, след това се появяват микропукнатини, следват по-масивни, вече видими напуквания. Но къщата е не само веществен, но и електромагнитен и гравитационен обект. Затова електромагнитната и гравитационната картина на "умиращата" къща също се променя.
Появяват се осцилации - колебания, изразяващи процесите на разрушение. Тъй като радиусът на разпространение на електромагнитните сигнали клони към безкрайност, те във вид на система от нискоинтензивни сигнали изпълват заобикалящото пространство на къщата. Въпреки че се намират под прага на сензорното възприятие на човека, те въздействат върху мозъка и предизвикват неосъзнат страх, тревога, агресия. Важно е да се отбележи, смята Финогеев, че масовата проява на биологическа агресия, съпровождана от мощно електромагнитно излъчване, може да се наложи върху естествения деструктивен фон в района на потенциалното бедствие, в това число и на земетресението. Настъпва синхронизация на деструктивните сигнали, нараства амплитудата, натрупва се разрушителна енергия...
Излиза, че светът може да бъде погубен от човешката ярост, която има свойството да достига критични маси, провокирайки изменения в материалния свят.

Живеем ли наистина в една илюзия?

Може би сте чували за индийското понятие „Мая”. Мая е вселената на двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност. Тя е ограничената физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия. Но дали наистина света, в който живеем и възприемаме всеки ден е илюзия и каква част от истинската реалност всъщност виждаме?

На този въпрос ще можем да си отговорим след като разгледаме следващата опростена схема на човешкото възприятие. Въпреки че тя дава най-обща представа как функционира нашето възприятие, можем да видим мащаба на изкривяване на реалността, което се случва в съзнанието ни.



Възприятие

От самото начало сме принудени да признаем, че перцептивния апарат на човека е ограничен. Това означава, че известна част от Реалността остава напълно недостъпна за възприятието. Невъзприеманото буквално изпълва света, като съществува в най-непосредствена близост до човека, но без да се пресича по какъвто и да е начин с него.

Част от сензорната информация, която сме възприели, веднага се отсява и потъва в аморфното пространство на безсъзнателното. Това е така нареченият сензорен „шум” . Лишени от какъвто и да е смисъл сигнали, които се намират встрани от фокуса на нашето внимание и не се осмислят специално. В серията на тройното филтриране „шумът” се отсява на първо място. Важно е да се помни, че само вниманието определя кое е „шум” в дадена ситуация и кое полезен сигнал. Например за здравия човек скоростта и характера на пулсирането на сърдечния му мускул почти винаги се сензорен „шум”, чието възприемане е напълно безсъзнателно. Но в случай на сериозна загриженост за състоянието на сърцето тази информация лесно може да се превърне в полезен сигнал, а в „шум” ще се превърне нещо друго.

Ships По-нататък полезният сигнал постъпва в смислообразуващия блок, където се формират комплекси или снопчета сигнали едновременно с тяхното „разпознаване”. Полезния сигнал се осмисля, т.е. се снабдява със значение според инвентаризационния списък, който имаме. Инвентаризационния списък е нещо като описание на света. В него се включват всички думи, понятия и неща, които знаем за света. Интересен пример показващ действието на инвентаризационния списък е случай с корабите на Колумб. Местното население не е могло да види корабите как се приближават към брега, защото кораба не е съществувал в тяхното описание за света.

Когато възприемаме нещо, което всъщност не съществува в нашия инвентаризационен списък съществуват два варианта. При първия възприетия сигнал се изкривява, за да пасне на нещо, което вече го има в нашето описание на света. При втория се разширява нашето описание за света, като в инвентаризационния списък се включва, това което възприемаме в момента. В повечето случаи се осъществява първия вариант. Как действа описанието ни за света можем да видим по здрач, когато обектите не се виждат ясно. Силует в тъмното го възприемаме за куче или някакво друго животно. И тъй като не можем да видим и определим, че това е купчина с камъни описанието ни за света започва да опреличава възприетия обект на нещо подобно от инвентаризиционния ни списък.

Процеса на снабдяване със смисъл на възприетия сигнал е възможно най-сложния и енергоемък момент в механизма на човешкото възприятие. За това, точно по какъв начин се извършва, учените разсъждават отдавна, като разработват най-различни версии и модели. Една от тях е теорията на Толкът Парсънс за глосите. Глосата е тотална система на възприемане. Например стаята, в която се намирате е глоса. Ние съединавяме в едно цяло ред от възприятия – под, таван, стени, прозорци, осветление и т.н., и по този начин създаваме неразчленима цялостност. На това обаче трябва да бъдем обучени, за да възприемаме света по този начин. Глосирането е свързано с така нареченото от Юнг колективно несъзнавано, благодарение на което всички ние възприемаме една и съща реалност, за която сме сключили колективно съглашение. Ако следваме терминологията в дадения случай, глосирането става именно в смислообразуващия блок.

След завършването на тази работа определен обем от информацията става просто излишен. На този етап се извършва второто филтриране, този път в подсъзнанието. Следващия процес е референцията или оценяването на осмисления сигнал. За успешното си протичане този процес се нуждае не от цялото събрано възприятие, а само от отделни негови параметри, според които трябва да се извърши оценката. В този случай сложността на механизма се определя от подвиждността на вниманието ни, което, на свой ред е непосредствено свързано с промените на мотивацията. Във всеки отделен момент ние съзнателно възприемаме само онова, което оценяваме.

Но и тук процесът не приключва. Направеното оценяване поражда трето филтриране – отстраняване на сигналите, които повече или по-малко противоречат на избраната оценка. За нещастие човек не е приспособен да работи с нееднозначен материал, пълен с вътрешни конфликти и парадокси. Третото изместване е особено забележимо в междуличностните взаимоотношения, тъй като при общуването със себеподобните си човек сеотдава най-много на оценъчност. Ако човек е убеден, че отношението към него е отрицателно, той няма да забележи каквото и да е поведение на дадено лице, което се различава от неговата убеденост.

И така на изхода от референтния блок ние получаваме толкова ущърбна и едностранчива информация, че за всеки образ, който е изграден върху нейната основа е характерна явна и всестранна недостатъчност. Защо тази недостатъчност убягва на нашето внимание и нещо повече, изглежда напълно неочевидна в повечето случаи? Механизмът, който толкова успешно скрива непълноценността на нашето възприятие, основателите на нерво-лингвистичното програмиране сполучливо са нарекли „халюциниране”. При него всички загубени, отсъстващи след филтриранията компоненти се заместват с помощта на продуктивната част на възприемателния ни апарат от конструирани, достроени такива, за да се запази неизменна илюзията.Този процес може да се оприличи на функцията, която имат интернет търсачките да допълват веднага думата, която сме започнали да пишем.

Търсачка

По същия начин ние веднага дострояваме реалноста на базата на оскъдните сигнали, които получаваме след всички разгледани по-горе филтрирания. „Халюцинирането” става явно, когато човек, като изхожда от собствените си предубеждения, започва да преписва на хората и обектите характеристики и действия,които не съществуват в реалността. В такива случаи казват: той вижда това, което иска да види. Накрая остава въпроса имаме ли смелостта да приемем и осъзнаем, че виждаме само това, което искаме да видим, и да го променим?

Източник: “Тайната на Кастанеда” – Алексей Ксендзюк

http://back2nature.me/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D1%8F/

Милена Бонева: Извънземни ни коват с чипове, докато спим

Милена Бонева е ловец на енергийни агресори. Тя има интересно мнение за вампирите и извънземните.

- Мит или реалност са вампирите, г-жо Бонева?
- Напълно реални са, както физическите, пиещи кръв, така и енергийните. Последните днес обаче взимат превес, защото вибрациите на нашата планета се повишават. Това е обективен процес, който в крайна сметка прави възможна и стабилна една непозната хранителна пирамида. На върха й стои свръхчиста форма на хранене. При нея вампирът вече не хаби ресурс, за да превърне погълнатото от материалното ниво в чиста енергия.

- Биоенергийният процес, за който говорите, само от първичния инстинкт ли се движи?
- Не, целта е кражбата на сила от жертвата, но нерядко успоредно се поемат и определени нейни способности и таланти. Според моите наблюдения енергийните вампири рядко се насочват към случайни хора. Тяхната цел днес са изявени фаворити в своята област или силни сензитиви, ако говорим за духовно надарени личности. Вампът си избира достойна на неговите сили жертва, защото във Вселената по правило съзнателно еволюиращите същества винаги целят по-високото ниво. Ето, напоследък у нас плъзнаха много тъмни организации, които гонят придобиване на свръхестествени сили и инициации (кодове) на готово. Тяхната цел са именно развити вече в Светлината хора. Служителите на Тъмнината чакат такива феномени да доузреят, за да им откраднат после божествените кодове. Така енергии, които сега слизат Отгоре, се крадат и после се използват по небожествен начин.

- Как да се защитим от кражбата на виталитет?
- Като начало трябва да се овладее майсторството на менталното и емоционалното тяло, което аз преподавам. При него се учим да владеем себе си, защото ние сме тези, които позволяваме някой да ни вземе нещо. Ако сме уязвими, повярвайте ми, все ще се намери някой да ни ядосва или манипулира и така да пие от енергията ни. Вампирите около нас ще се нижат, докато не открием божествената част от себе си и не овладеем този тип майсторство, в което имаме пълен контрол върху енергийните си тела. От този миг преставаме да бъдем донори.

- Кои са потенциално опасните ситуации в ежедневието ни?
- При обгрижването или успокояването на някого ние всъщност му даваме от нашата лична сила. В същото време не са малко хората, които злоупотребяват и се преструват на жертви само за да получат достъп до фините ни енергийни тела. Това е т. нар. женски жертвен тип. Други хора са мъжкият – влиза при теб и без да пита може ли, не може ли, се разполага и взима каквото му е нужно. Но и онези, които се оплакват непрестанно, не са по-безопасни. Това е чиста проба нападение в Третото око. Това е шестият енергиен център чакра, който се намира в междувеждието. Там енергийният вампир се закача за нас и нанася много сериозни травми – отнема лична сила, замърсява енергийния канал, който свързва човек с божественото поле над него. На физическо ниво вампирската атака се изразява в умора, дискомфорт, раздразнение, повръщане, сънуване на кошмари нощем.

- Разкажете повече за мъжкия тип вампиризъм?
- В ежедневието ни това са агресори, които чрез форма на дразнение черпят сила от слънчевия ни сплит, където тя е в изобилие. Менталистите пък са друг тип, които имат дарбата да ни пият направо дори без никакъв контакт. Те могат да ни вменят и определени мисли, да правим, както те искат. На истински добрите енергийни вампири не им трябва физическо присъствие, защото могат да атакуват от голямо разстояние. Ако усетим момента на нападението, можем да се защитим с призив към архангел Михаил за помощ. Но ако вече атаката е протекла и са налице поражения, жертвата е най-добре да се обърне към посветен сензитив за помощ.

- Някои изследователи говорят и за атаки от страна на невъплътени същности – демони, астрални същества?
- Тези същности обитават предимно четвъртото измерение. Много ясновидци и контактьори си партнират с тях. Човек, когато си отвори сетивата и се е устремил към по-висшите нива на духовно развитие в пето измерение, почти винаги се сблъсква с такава опитност. Всъщност ние привличаме към себе си такива същества, на каквото ниво се намираме в момента. Ако имаме силно его и парадираме с власт, имоти и пари или с някакви способности, ни се закачат тъмни сили, които черпят от нас виталитет. Това си е вид партньорство, но опасността при него е, че след известно време то изсмуква силите и човекът попада в психиатрията. Аз самата съм вадила многократно такава тъмна същност, свила гнездо в аурата на човека. За съжаление съм виждала и немалко хора, на които енергийният вампир буквално е смлял мозъка. На тях просто няма как да се помогне. Други просто усещат освобождаване, щом откача тъмната същност.

- Доколко е реална извънземната форма на вампиризъм?
- Вижте, в момента негативните извънземни се борят с позитивните за контрол над Земята. Около нея има кораби, които помагат на определени хора, стремящи се към Светлината. В същото време има бази и на недружелюбните пришълци, чиято цел е да поддържат нивото на манипулация, заблуда и страх на планетата на удобното за тях високо ниво. Защото това ги храни. Негативните извънземни се домогват до нас чрез прoбиви във време-пространствения континиум, докато спим. Поставят импланти, които в определен момент активират. По време на равноденствията те се спускат и се закачат за имплантите като котва и започват да работят отвътре навън. Общото между тях и демоните е, че помагат на хората с голямо его бързо да напреднат, но после и бързо ги сриват.

- Политиците сигурно са много уязвими, защото също са свръх себелюбиви.
- Всеки енергиен вамп търси достоен на него физически обект. В този смисъл високопоставените люде са не само предпочитана, но и лесна плячка за зомбиране. Негативните извънземни например се свързват много рано с перспективните. Дали ще са хора с власт или със свръхестествени дарби, ще ги разпознаете по липсата на емоционално тяло. Те са оперирани от чувства като състрадание, милосърдие, емпатия. Това са неутрално студени личности, на тях не може да им трепне нищо и за никого, празни са отвътре сякаш. Всъщност това е силата, която вампът им дава, за да помитат всичко и всеки, изпречил се на пътя им.

София standartnews.com

http://www.myleksikon.com/?p=300