Основните монументи - египетските и мексиканските пирамиди, остров Пасха и комплексът Стоунхендж в Англия - на пръв поглед са безсистемно разпръснати по нашата планета. Но ако в изследването се включи и комплекса тибетски пирамиди, се появява строга математическа зависимост при тяхното разположение.
Ако от главната пирамида в Тибет - планината Кайлас - се спусне ос към противоположната страна на земното кълбо, то тя ще достигне точно до … остров Пасха с неговите загадъчни каменни статуи.
Ако съединим по меридиана пирамидалната планина Кайлас с египетските пирамиди, то продължението на тази линия отново ще доведе до остров Пасха, а разстоянието от Кайлас до египетските пирамиди съставлява точно една четвърт от меридианното разстояние Кайлас - Пасха.
Освен това, ако съединим остров Пасха с мексиканските пирамиди, то продължението на тази линия достига до планината Кайлас, а разстоянието от Пасха до пирамидите е също една четвърт от меридианната линия Пасха - Кайлас.
Искате да кажете, че разстоянието от тибетските пирамиди до египетските е равно на разстоянието от остров Пасха до мексиканските пирамиди?
Да. Всеки може да види това на глобуса. Ние направихме изчисления на компютърен модел на земното кълбо. Излезе, че двете линии свързващи Кайлас с остров Пасха, през египетските и мексиканските пирамиди, очертават точно една четвърт от повърхността на Земята. Ако се свържат мексиканските и египетските комплекси, то от тази “четвъртина” се обособяват два абсолютно равни триъгълника.
А как се свързва монумента Стоунхендж с тази географска система?
Ако се съедини с мислена линия монумента Стоунхендж с пирамидата Кайлас, то продължението й отново достига до остров Пасха, а разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е точно една трета от разстоянието Кайлас - Пасха. Тази линия разделя описаната вече четвъртина от земното кълбо на две половини.
А ако приложим това правило за едната третина, но тръгвайки от остров Пасха …
То попадаме на Бермудския триъгълник.
Искате да кажете, че в района на Бермудския триъгълник, в съответствие с приведената от вас схема, е потънал някакъв древен монумент?
Това не бива да се изключва като възможност. Всички легенди за Бермудския триъгълник стават лесно обясними, ако се предположи, че потъналия монумент, подобно на пирамидите и “каменните огледала” на Кайлас, променят посоката на времето, изкривяват пространството и прочие. А аз вярвам в легендите и вече четвърти път, следвайки тези легенди намираме научни основания за тяхната истинност.
По вашата схема, на противоположната от тибетските пирамиди страна на земното кълбо се намира остров Пасха. Там има каменни статуи, но пирамиди, уви, няма. А на Кайлас има и статуи и пирамиди.
Смятам, че в района на острова би трябвало да има потънали пирамиди. Освен това, при Елена Блаватска има указания за това, че някъде в Тихия океан е потънала огромна пирамида.
Ернст Рифгатович, а в тибетските текстове не намерихте ли някакъв намек за съществуването на световна система от пирамиди?
Не. Не намерихме. Но важен намек за това, както на мен ми се струва, е височината на основната пирамида в Тибет - планината Кайлас - 6714 метра. Работата е там, че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е 6714 км., а също така от Стоунхендж до Бермутския триъгълник и съответно от Бермудския триъгълник до остров Пасха. Освен това, разстоянието от Кайлас до Северния полюс също е равно на 6714 км.
Последния факт е особенно любопитен, тъй като в древните тибетски религиозни текстове, а и у Блаватска се посочва, че до Всемирния потоп Северният полюс се е намирал в района на Тибет и бил “обител” на “синовете на боговете”, а потопа е бил предизвикан от смяната на полюсите на Земята. Възможно е, именно планината Кайлас да е била точката на бившия северен полюс, а загадъчните строителни на пирамидите да са отразили, посредством височината на пирамидите в Тибет, разстоянието до предстоящата или отминалата промяна на полюсите.
Но в единия случай имаме метри, а в другия километри?
Пирамидите, според мен, са се строили с цел влизане в света на тънките (фините) енергии. А този свят, както потвърждава физиката е фрактален (има дробна размерност в пространството), т.е. обектите от финия свят са “самоподобни” при различни мащаби. Затова 6714 м. И 6714 км. са две мащабни характеристики на един фрактал.
Трябва също да се отбележи, че главното западно “огледало” в Кайлас е насочено точно към Египетските пирамиди, а двете северни - към мексиканските. Между другото, египетския свинкс гледа по посока на Кайлас.
По тази логика, подобна паралелна система от пирамиди и монументи трябва да съществува и на противоположната страна на земното кълбо. Но там не са намерени пирамиди.
Когато начертахме такава система на противоположната страна се оказа, че всички точки, съответстващи на египетските, мексиканските пирамиди и монумента Стоунхендж, са под вода. За това и не знаем за тях. Може би, някога ще бъдат открити от други изследователи. Големият руски физик Георгий Тертишни направи анализ на тази световна система от пирамиди и стигна до извода, че е напълно възможно на земята да съществуват и други такива комплекси.
Ако приемем, че това е така, с каква цел е създадена тази световна система от пирамиди и монументи от древността?
Не ми достигат знания, за да ви отговоря на този въпрос. В сферата на предположенията обаче, можем да приемем, че тази система е била създадена от някого и някога с цел връзка на Земята с космоса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.